Фоторазказ: Болоня, Италия

[niki_m 513]

Тъй като в една друга тема стана дума за Болоня, тук накратко ще пусна един трип-рипорт от миналата година – април месец. Посоката беше ясна – София – през Рим до Болоня и обратно. Полетите бяха общо 4-ри – 2 на отиване –София – Рим с БългарияЕР, и Рим – Болоня Гилермо Маркони с АлИталия. На връщане – и двата полета се изпълняваха от АлИталия, направлението беше Гилермо Маркони Болоня – Рим, Фиумичио – София, Враждебна.

Част от трипа, вероятно е известен на някои от потребителите, но по-долу ще публикувам и малко повече фотоси от самата Болоня и инфо, което помня.

Болоня има собствено летище – нар. се Гилермо Маркони, което е съвсем близо до града. На всеки 10 минути между летището, центъра на града и ЖПГарата пътуват аеробусите, които струват 6 Е на човек с вкл. багаж. Имайте предвид, че в аеробусите се съобщават спирките и ако не скочите навреме да натисните бутона, то считайте, че директно сте попаднали на следващата спирка. От опита ми с тези болонски аеробуси, мога да споделя, че общо взето ако не си италианец, то няма как да си развил рефлекса на това бързо натискане на бутона. А нали се сещате немските баби, които са свикнали на уважение и обноски, как мръщат вежди и недоумяват, защо натискат бутона, а автобуса все не спира. Та в крайна сметка, всички стигаме до последната спирка – ЖПГарата, която се води Болоня Чентрале (Bologna Centrale), т.к. има и други малки гари-спирки свързани с Болоня.. И оттам, кой за където тръгне.

Самата Болоня е малко градче, има исторически център, който се обикаля за един ден. Просто няма какво толкова да се види и прави в Болоня. Много туристи я ползват именно за транзитна точка, между различните части на Италия. Централната улица е една, няма как да се обърка, доста е натоварена и разбира се крайно шумна заради трафика. Имайте предвид, че атмосферата е типично италианска – с викове, разправии, весели поздрави на висок глас, пеещи хора. Направи ми впечатление, че единствените магазини по улиците са за дрехи, сувенири, козметика. Между тях има само заведения за хранене. И веднъж само видях една пекарна. Просто не можеш да вземеш нещо за ядене, което да си държиш в хотела при необходимост. Спомням си, че от хотела ми доставиха 2 бутилки минерална вода за 4 Е едната, но така беше, т.к. не се виждаха типичните за цял свят бакалници, а големите хипермаркети са в покрайнините и извън самата Болоня.

Имайте предвид, че малко след като се върнах от Болоня, стана онова голямо земетресение, което потроши града. Какво е останало – нямам представа.

От ЖПГарата (Bologna Centrale) има удобни транспортни връзки до почти всяка точка на Италия – накъдето поискате, в какъвто влак поискате и за колкото евро имате. Минах през всичките видове железници в Италия, вкл. и първите им класи. За Интерсити-Италия влаковете чакането си заслужаваше, както и цената за първа класа от 40 Е в една посока между Римини и Болоня – вътре имаше дори лампи на масичките, щори на прозорците, келнерите сновяха с бели ръкавици – изобщо – максимален кеф в първата класа. Има още 2-3 вида влакове, регионални, фречибианка, регионални велоче и още, които не си спомням вече. Най-добре е да гледате разписанието на гарата в Болоня и да пробвате икономически изгодни часове, според цената на тикет-машините. Винаги маркирайте билетите на автоматите преди пероните и коловозите, че глобите са с швейцарски номинал. Направи ми впечатление още, че се пуши навсякъде, дори е доста интересно, как спирайки на гарата, изведнъж от влака наскача половината народ с цигари в устата пуши-пуши мята фасовете и продължават. Може да го видите в цяла Италия.

Цените миналата година в Болоня, бяха по-скоро нормални, нищо притеснително. Дори си мисля, че са почти сходни с тези в България, с малка разлика, но все пак там са и други заплатите. Специално в Болоня – пиците са им много тънки, мисля, че са най-тънките от цяла Италия.

И така:

Първият полет беше с България Ер до Рим, с БАе 146-300, за мой късмет на място С19 - пътека. Теснотия отвсякъде. Добре, че бяхме само двама на седалка. Не ми се мисли, ако имаше трети или бях среден... Не съм правил в самолета снимки, но си личеше колко стар и износен беше. Изподрани кожи на седалките, които са ниски и главата ти стърчи, с възможност да си прекършиш врата. До мен на реда един човек си поиска удължител за колана, защото просто не можеше да го закопчае. Като погледнах тавана нагоре и наляво към илюминаторите, плоскостите бяха леко провиснали, разминаваха се ръбовете и изобщо добре, че не се разпаднахме. Въпреки това, БАе-тата са ми любими машини и много ми липсват сега.

Дадоха стандартни два сандвича - кръгли - единият с кашкавал и краставица, другият с парче шунка. Хлебчетата бяха отвратителни и тестото миришеше на кал. Вафла "Ана", не обърнах внимание откъде.

Положителното беше навременното излитане и кацане, тъй като имах къса връзка. И вторият плюс, че кабинният състав беше изключително дружелюбен, доброномарене, отзивчив.

Вторият ми полет Рим - Болоня, излетя навреме. Затовареността беше почти 100%. В бизнес-класата, мястото ми беше 2L, бях до пътеката, тъй нахално италиано беше седнало до прозореца и не ми се разправяше. В МД80, пред 2В има колкото искате пространство, тъй като е направо срещу кабината на пилота. Самолетът на АлИталия беше доста стар, стюардесата едва затвори вратата на пилотската кабина, която беше сгъваема с приплъзващ  механизъм. За около час полет минаха и раздадоха единствено и само вода - газирана или обикновена. Това беше кетъринга, без значение кой какво е плащал и къде седи. На чичката със златната карта на място 1А, дори му отказаха друго за пиене, а само ако си плати. Разбира с и той мина с една гърмяна вода.

Летище "Болоня - Гилермо Маркони". В момента летището е в реконструкция, направен е източен терминал за всички, които летят извън ЕС, както и за нискотарифни авиокомпании, въпреки, че Ryanair, излитаха от основния терминал 1. От и до самолетите се стига пеша. Летището така е конструирано, че не може да се снима. Просто не се виждат самолетите. Едва, когато слезнеш нивото долу, си близо до самолета, ако има такива. Когато кацнахме на отиване – валеше и нямаше време да се снимат единствените два самолета - нашият и на Ryanair, тъй като всички тичаха до входа, а служителите не те оставяха да се мотаеш по летището.

Самото летище е близо до града и пред изхода пристигащи/заминаващи има спирка на Аеробуса, с цена на билета 6Е в посока, който стига през центъра на града до ЖПграта на Болоня. Спира пред нея, както и на няколко други спирки по пътя. Разбира се, съобщава се спирка и ако не успееш да натиснеш бутона, че искаш да слезнеш - автобусът изобщо и не спира на спирките, така накрая всички се озовават пред гарата, както вече отбелязах по-горе. Запомнете го! J

Болоня не е голям град и практически забележителностите са в стария център на града. Един ден е достатъчен да се обиколи.

Когато излитахме от Болоня към Рим вече, успях да направя четири снимки от самолета - на летището отвън, на един раян, на един луфти-регионален и на един готов за полет Ейр-Нострум на Иберия:

В полета от Болоня до Рим, имах място 4L, въпреки. Като за бизнес класа, по две седалки, удобни кресла, но с не много голямо разстояние между тях. Кетъринга този път не беше само гърмяна вода, а предлагаха чай, сок от паскова или портокал. Толкова!

Като цяло и в двата полета FCO-BLQ-FCО, стюардите бяха разхвърляни, мързеливи, подхвърлят чаши, изобщо разпашой! Имаше пътници с дублирани места, което доведе до дълготрайни разговори по телефона, вкл. в тях взе участие и капитана на самолета.

Едни от дублиращите се бяха пасажери, идващи от Буенос Айрес...От 1 до 5, обслужването го оценявам на 1.5!

Дойде ред и на четвъртия полет, отново с АлИталия от Рим до София, с Airbus A320. И така на FCO, следваше поредната смяна на терминалите. Докато в посока Рим-Болоня, преминаването от Терминал 3 към Терминал 1 е доста кратко, то обратния път и следвайки табелките отнема доста повече време, вкл. и едно превозване с аеровлака. На паспортната проверка, служителят нещо го беше надървил или му бяха пуснали преди да дойде на работа и  докато "гледаше" ЛК, пееше Сеньора белла, белла роза... Според мен изобщо не поглеждаше картата /за разлика от София, където четат всичко и те поглеждат няколко пъти/.

Така или иначе, стигна се до гейтовете с буква G, като 20 минути преди уречения час за бординг изведнъж смениха номера на гейта и то от G6 на G14. Разбира се последва суматоха и едно лудо тичане до другия край на терминала с G-тата и о, изненада. Първоначално обявиха 15, после 30, после 45, после неизвестно закъснение. Така вместо в 14.50, излетяхме към 16, като освен това 20 минути висяхме и на опашката за излитане, може би бяхме 7- или 8-мия за излитане самолет, поне толкова ги преброих отвътре. Бяхме построени на две редици за излитане.  Вътре самолетът беше нов, стюардите значително по-любезни и учтиви. На всички раздадоха слушалки за екрана. Седалките бяха Рекаро, удобни, с достатъчно разстояние за краката. Бюфетът включваше освен напитки - сокове, кола, кафе, чай и пакети със соленки или сладки по избор. Изобщо полетът не се усеща, минава бързо и приятно, след голямото закъснение. За съжаление, стюардесите и стюардите бяха нещо слънчасали и не даваха една снимка да се направи с оправданието за нови инструциони на АлИталия. Никаква снимка! Никаква! Дори не дадоха на единият от пасажерите да си отвори елекронната книга...  И така, накрая се приземихме в София.

[niki_m 513]

По-долу, ето малко снимки от летището в Рим:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 5 април, 2013 от niki_m

[niki_m 513]

А тук ето снимки и от самата Болоня:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 5 април, 2013 от niki_m

[Elena 4375]

Добре, че е кратък репорта :D

[niki_m 513]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 5 април, 2013 от niki_m

[niki_m 513]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[niki_m 513]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[niki_m 513]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[niki_m 513]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[niki_m 513]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[niki_m 513]