дневник Исландия - 3-то издание - план и прогрес

[Георги]

Започва третото издание на визитите ми в Исландия. Трудно ще успея да се вмъкна в 1-2 параграфа какво значи Исландия за мен, няма и да се опитвам. Горд съм, че е една от дестинациите, които най-добре сме разбработили във форума, макар и доста екзотична. Може би заради това, че почти всеки, който е стъпил там иска да се завръща отново и отново и с жива жар продължава да споделя и отговаря на всякакви въпроси? 

 

Планът този път е за пълна обиколка на острова за 8 дни. Дори да съм много луд да ходя три пъти на едно и също място, искам все пак с всяко следващо ходене да виждам нови и нови неща. До сега не съм стигал по-далеч от леденага лагуна Jokulsarlon, време е да променим това. 

 

Естествено, през цялото време ще дебнем за северното сияние. Нещата изглеждат обнадеждаващи. Spaceweather.com, чака всеки момент слънчевото петно AR1515 да избълва доста частици към земята:

 

 

 

INCREASING CHANCE OF FLARES: Sunspot AR2415 is increasingly active on Sept.17th and appears poised to produce a moderately strong M-class solar flare. Any eruptions today would be geoeffective because the sunspot is facing Earth.

 

А пък vedur.is поне засега показва чисто небе за понеделник вечер. 

 

 

Естествено, до тогава доста вода ще изтече и доста исландски ветрове ще се завихрят, та е рано за подчертан оптимизъм, но важното, е че няма и песимизъм!

 

 

В тази тема ще се постарая да държа горе-долу активен дневник на това как върви пътуването ни, какво предвиждаме, какво изпълняваме реално, малко снимчици, малко коментари, малко хвалене, малко провокации към завист и т.н.!

 

Започваме рано утре сутрин с полет София - Франкфурт (ако има места!), където ще останем ден. Плана е кротичък и лежерен - по една литрова бира в хубава немска бирария, разходка из стария град, градина с цветя, 1-2 гледки към ситито и това е. Ранно прибиране, за да можем да се наспим добре преди полета към Исландия. Да видим...

 

 

[Добри]

Gangi þér vel, Георги

 

Прогнозирам четвърто ходене за не по-малко от 15 дни, пето при приятели за месец-два и шесто - за прехвърляне на ипотеката, поради смяна на местожителството   

 

С огромно нетърпение очаквам всичко пуснато от теб и дейно ще коментирам, хваля, провокирам и завиждам 

 

Ще имаш нужда от Вег-вѝзир. Това е стар исландски символ за пътешественици и скалдове, споменат още в 16-ти век, който е предпазвал всички, тръгнали из суровата исландска земя. Буквално означава "Виж пътя". Носили са го гравиран на дървена плочка, зъб от морж, или просто хартия, с твърдата вяра, че винаги ще намериш верния път, ще имаш късмет с чисто небе и спокойна земя, и ще постигнеш целта си, дори и в най-лошите бури, мъгли и премеждия:

 

[Фил]

Започва третото издание на визитите ми в Исландия.

Лек път и на добър час, т.е. - на добро сияние!

[silvia_b]

Страхотно, ще следя с интерес третото издание на Исландски дневници Пожелавам ви безоблачно небе! Кога стартирате ?

[Георги]

Започваме рано утре сутрин с полет София - Франкфурт (ако има места!), където ще останем ден. Плана е кротичък и лежерен - по една литрова бира в хубава немска бирария, разходка из стария град, градина с цветя, 1-2 гледки към ситито и това е. Ранно прибиране, за да можем да се наспим добре преди полета към Исландия. Да видим...

 

Така като гледам, плана го изпълнихме, че и преизпълнихме. Нямаше проблеми със самолета, пристигнахме навреме и имахме цял ден из Франкфурт. Естествено, без да се надценяваме излишно с оглед на тежката седмица, а и ставане в 4 часа сутрин е малко противопоказно на много дълги разходки. 

 

Франкфурт се оказа изненадващо приятен град! Казвам изненадващо, защото някак си не си представям човек да се вдигне на дълъг уикенд до Франкфурт, ей така за разходка. Бидейки транспортен хъб, хубавото му е, че винаги може да се правят кратки отбивки, както и нашата в случая. Нещо като подгряваща група преди основния изпълнител. Не страдам от излишни илюзии, че ще убедя някой да посети специално Франкфурт без да има страничен повод, не съм убеден че го препоръчвам и аз, но ако при някое търсене на самолетен билет ви попадне прекачване през Франкфурт с 5-6 часа престой, хич не се колебайте!

 

Прословутата немска точност и перфектност малко буксуваше на места, но няма да навлизам в отегчителни описания. Това е площада на стария град. Може би най-туристическото място във Франкфурт. Колко е стар е отделна тема, но определено е добре реставриран след войната. 

 

 

 

Франкфурт се оказа силно велосипеден град, нещо което дълбоко уважавам. От както не живея в Холандия може би това е нещото, което най-много ми липсва. 

 

 

Мостовете над Мейн също бяха заразени от модерния вирус на катинарчетата. Тук обаче беше вложено екстра старание, повечето бяха гравирани. 

 

 

А това е изглед към част от ситито. Някъде бях чел сравнения с Манхатън...неуместни са. Виждал съм нощни снимки и изглежда ефектно, но не може да се мери с големия събрат от другата страна на океана. 

 

 

После отидохме в Палмовата градина. Нямаше физически сили за по-натоварващи разходки, а и спокойствието тук доста презарежда. Доста ботанически градини съм посетил, волю, неволю, ама незнайно защо винаги животните ми правят най-силно впечатление там, колкото и малко да са. Тук бяха два говорещи папагала, макар и да не разпознах коя дума се опитват да ми кажат, няколко костенурки, които се бяха покатерили една върху друга, както и ултра ръждива катерица, която прехвърча пред погледите ни. А, и много изгладнели шарани!

 

 

Иначе наоколо бяха кактусчета, палмички, градинки...

 

 

 

Красотата е симетрия както е казал д-р Енчев.

 

 

Едно нещо остана от плана и то беше бирата с вурстчетата. Мисля, че се справихме прилично и тук. Е, не беше литрова, но да ви кажа замъглихме погледа и след една половинка. Малко по-рано също хапнах един вурст с кисело зеле, но не го снимах. Наздраве!

 

 

Толкова за днес. Утре летим за Исландия и почва същинската част от пътуването. Кацаме по обяд, взимаме колата и планираме следния маршрут до 17 часа, когато се събираме с останалата част от тайфата в Синята Лагуна. 

 

 

 

Малко интересни отправни точки по пътя:

 

- Valahnokur - ръба на полуострова, където излиза на повърхността разлома между европейската и американската тектонски плочи. Не съм сигурен дали може да се стигне с обикновена кола, сега ще го проуча преди лягане. 

 

- Gunnuhver и Seltun - геотермални зони, земята пуши и бълбука под теб, яката работа! Само да внимаваме къде стъпваме да не отидат обувките зян. 

 

- Selatangar - някакво изоставено рибарско селище. Било доса призрачно, както и цялото усещане на югозападния полустров Reykjannes. 

 

- Graenavatn - Доста странно зеленикаво езеро, формирано в кратер. 

 

- Kleifarvatn - голямо езеро с добри гледки. 

 

Целия утрешен ден като цяло ми е нов, с изключение на Синята Лагуна, така че нямам търпение! Ще пиша как е протекло всичко. 

[Добри]

Щом ще минаваш през изоставените ферми, геотермалната област на Крисувик (с вулкана), Хердисарвик и езерото Клейвараватн ще ти разкажа една прелюбопитна история (а и на драгия читател тук), за да стане още по-интересна, дори екскурзоводски темата. Езерото Клейвраватн си е дълбочко - 97 метра, а площта му - 11 кв.км. Имаше голямо земетресение през 2000 г. и езерото намаля до 8 кв. км. понеже се отвориха цепнатини в земята и погълнаха водата, но от 2008 г. се е върнало горе-долу в предишните си граници. В това езеро има някакъв "дишащ" механизъм - водите му ту потъват, ту се връщат на повърхността в историята. И не само това. Улавяни са най-странни риби и същества, мутирали от редките химически елементи. Намирани са и доста удавници. Но да се върна към разказа си. Името на местността идва от една история, според която две сестри-великанки, едната - Крис, а другата Хердис, се скарали, защото всяка от тях смятала, че синорът, който разделял земите им, бил погрешно положен. Решили да сложат край на спора си, като тръгнат по изгрев слънце от фермите си и границата между земите им да бъде там, където се срещнат. Когато се видели, Крис обвинила Хердис, че последната била тръгнала по-рано. В крайна сметка постигнали съглашение, но и двете започнали да се кълнат една друга, както и земите си. Жени - какво да ги правиш! Хердис проклела Крисувик ("Заливът на Крис") така, че всичката пъстърва в езерото Клейвараватн да стане "космата пъстърва" или  Lodsilungur (според исландския фолклор и предания това е силно отровна риба, продукт на демони, и от нейното месо хората моментално умират. Косматата пъстърва е много рядко, полу-митично, все още недоказано на 100% същество, въпреки че има уловени подобни единични екземпляри с червени косми по челюстта, гръбнака и около перките още през 1854 г. в северна Исландия. Тя е един вид символ и форма на наказание за човешките злини в света. Големият исландски писател Сьоун, текстописецът на Бьорк, който гостуваше в София на Международния литературен фестивал 2014 г за Скандинавска литература, разказваше надълго и нашироко историята и фактите около това същество), а Крис пък проклела Хердисарвик ("Заливът на Хердис") моряците да се издавят - езерото е печално известно с множество си удавници. А изоставените ферми наоколо са направо призрачни. В много от стопанските помещения можеш да влезеш и нещата вътре няма да са мръднали от 400-500 години. А гледките в местността са наистина прекрасни, зеленото езеро в кратера - също. Наслаждавай се на макс! 

[Георги]

Репорт от мястото на събитието. Дъжд и вятър е неочаквано добра комбинация! "Добра" в кавички естествено. Все ме е валяло и предишните два пъти, но цял ден, нонстоп, не. Не, че това ни спъна де, общо взето си минахме по плана, но рискуваме настинки, които пък може да прецакат идните дни. Ще ви държа в течение. 

 

Иначе безпроблемен полет и кацане. Отивам да си взема колата под наем и си чакам заявената Киа. Служителят ми казва: Абе леко те ъпгрейднахме, нали няма проблем, вместо Киа ще дадем Мерцедес. Е, майтап да има проблем!

 

 

Тръгнахме по описаните по-горе точки. 

 

 

 

- Valahnokur - ръба на полуострова, където излиза на повърхността разлома между европейската и американската тектонски плочи. Не съм сигурен дали може да се стигне с обикновена кола, сега ще го проуча преди лягане. 

 

Това го пропуснахме. В този вятър, черен път, пък и малко ме хвана страх за колата...

 

 

 

- Gunnuhver и Seltun - геотермални зони, земята пуши и бълбука под теб, яката работа! Само да внимаваме къде стъпваме да не отидат обувките зян. 

 

Аха, почти като култовия извор във Велинград, в който се варят компоти. Ама не съвсем! Много малко снимки изпод дребния дъждец с жестокия вятър. Абе на странно място живеем, общо взето в геотермалните зони виждаш вътрешността на земята. Целия полуостров Rejkjannes е мястото, където разделителната линия между европейската и американската тектонски плочи излиза на повърхността. Бълбук, бълбук. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

- Selatangar - някакво изоставено рибарско селище. Било доса призрачно, както и цялото усещане на югозападния полустров Reykjannes. 

 

Ами уж отидохме до там, но така и не го намерихме. До самия бряг бяхме, но не успяхме да видим остатъците от къщите. Сигурно местният призрак, който легендите разказват че върлува тук е направил специално за нас нещата невидими. Кой знае...

 

 

Ей тази картинка с мъховете и черните камъни ми е много любим исландски сюжет. 

 

 

 

 

- Graenavatn - Доста странно зеленикаво езеро, формирано в кратер. 

 

Това го снимахме от колата. Абе ужасен вятър и дъжд ви казвам...

 

 

После задължителната Синя Лагуна, където събрахме пълен кворум и с последните кацащи с друг полет, вечеря на крак с любимите хотдоци и това е. Излишно е да казвам, че шанса да се види северно сияние в това време беше отрицателен. Ще се ляга, че утре пак ще си е тежък ден. За него планираме класиката - Златният Кръг. На мен ще ми е за трети път и малко им завиждам на новобранците до мен, които никога не са виждали нещата там...

 

Смятам да завършвам с прогнозата за времето, бетер Емо Чолаков. Утре се очаква дъжда да не е толкова продължителен, сигурно пак ще си превалява, но по-рядко. Дано! Шанс за наблюдение на северно сияние ще е почти нулев, вечерта облачното във vedur.is плътно закрива цялата карта на Исландия. За сметка на това в понеделник се очаква проясняване, което комбинирано със свежа магнитна буря и някакъв странен феномен, поради който сиянието винаги е силно по време на равноденствия, ни зарежда с много оптимизъм. Да се надяваме оправдан!

 

П.С. Бай Добри, мерси за историята. Но не влизахме в тия изоставени ферми, кой да знае да ме накара да влезна Но и като цяло както казах, атмосферните условия бяха ужасни. Все пак по-добре Исландия в лошо време, от колкото 90% от други места по света в хубаво!

 

 

 

[Георги]

Класиката си е класика, Златният кръг си е златен кръг. Времето беше несравнимо по-добре от вчера и се справихме с плана прилично. Малко е тежко, когато си едва ли не посланик на Исландия сред приятелите си и си точно този, който е домъкнал 6 човека с него да им покаже невероятни красоти. Какво се случва, ако очакванията не се оправдаят? А шанса да не се оправдаят нараства прогресивно с всеки м/с усилен вятър и всеки метър мъгла. Но няма страшно. Прекрасно съм уверен в способностите на Исландия за да продължавам да я препоръчвам на всеки и на всички, без грам страх, че на някой няма да му хареса. Е, Теди и Влади знаят какво е да попаднеш в едноседмична буря, но това е друга тема Пак философствам излишно. 

 

Ето малко снимки. Малко тъпо, че ви ги давам в суров вид и няма време за елементарна обработка, но то и идеята на този дневник е да е малко в суров вид. 

 

Thingvellir, първият парламент, мястото на което се разделят тектонските плочи и т.н. 

 

 

 

Кое е това място ще оставя на Бай Добри да обясни, ако иска. Сигурен съм, че ще го разкаже по-добре и сигурно знае повече любопитни подробности

 

 

Минаваме към Geysir. В Исландия има и други изригващи гейзери, но до колкото знам само Strokkur го прави достатъчно често, че да съвпадне с напрегнатия график на туристите, които могат да отделят едва няколко минутки на атракция. Хванал съм я и пълната последователност по изригването, но ще чакате. Защо е завъртяна тъпата снимка? Писна ми от тоя форум...

 

 

Малкия гейзер. Чувал съм, че ако му метнеш сапун в гейзер, можеш да предизвикаш почти моментално изригване, но влияело много зле на околната среда. Не го правете, води се голяма селяния. 

 

 

Gullfoss, за първи път го виждам без снежна покривка и за първи път успявам да стигна до ръба му, обикновено зимата пътечката е затворена. 

 

 

А това е кратера Kerid. Много неприятна изненада, че събираха пари за вход? По 2€, не ми се разправяше, но мисля че тези входни такси ги бяха обявили за незаконни...

 

 

И така. Искахме да разгледаме и геотермалната електроцентрала, но такава мъгла падна, че не можеш да видиш нищо на 100м пред теб, прибрахме се горе-долу бързо и хапнахме по риба и супа в Sea Baron. Сега пиша този пост и се чудя има ли някакъв шанс небето да се проясни, понеже откъм магнитна активност направо бушува, но шанса е минимален. Май и аз ще си сипя уиски като останалите и ще поставим край на деня...

 

Забележителностите по Златният кръг не са най-любимите ми гледки в Исландия, но със сигурност е нещо, което всеки който стъпва за първи път трябва да направи. В други новини, май подпрях лошо мерцедеса на един спящ полицай и може и да ме одрусат някаква луда сума от рентал компанията, но няма да се притеснявам на този етап. 

 

Като стана дума за сиянието, утре най-вероятно ще е най-големият ни шанс. Дават го сравнително ясно, че дори и леко слънчево през деня. Ще видим, стискайте палци. 

[Георги]

Лек среднощен ъпдейт - видяхме сиянието! Не беше лесно при това време, не знам колко хора са успели едновременно да видят сияние и да ги вали дъжд, ама явно се случва! Интересното е, че най-добрия кадър го видяхме почти в най-силното осветление, когато бяхме почти се прибрали обратно в Рейкявик. Супер размазана снимка за доказателство, утре живот и здраве повече. 

 

[Георги]

Вчера писах, че забележителностите по Златният Кръг макар и абсолютно задължителни за всеки, който за първи път каца или доплува до Исландия, не са ми най-любимото нещо в държавата. А не са ми най-любимото, защото тази титла поне за сега се държи от южният бряг. 

 

Имаше обаче доста хора. Чудя се дали да ви го кажа сега или да го оставя за заключение, но си мисля, че ако не държите на птиците и F-пътищата в сърцевината, то с две ръце препоръчвам ходене в зимата, или поне да е по-късно в преходния сезон. Времето може да е малко по-лошо, дните ще са по-кратки, но ще ми благодарите, когато на Dyrholaey сте сами, а не с още 200 човека. Това в никакъв случай не прави преживяването разочароващо! Просто го няма този страх от природата, когато сте сами на плажа с черния пясък, а вълните се разбиват в краката ви. Гледката е само красиво-странна, но не и застрашаваща. Този фактор малко ми липсваше. 

 

Иначе времето беше перфектно по исландски, сиреч слънчево с валежи тук-там. 

 

Исландските коне са си легенда сама по себе си. 

 

 

А това е Seljalandsfoss, силата с която се разбива е могъща. Не тече настрани, не се притеснявайте, просто уиндоуса и форума са в съглашение да не позволят да завъртя снимката лесно.

 

Още не съм виждал Detifoss, чакам го с нетърпение идните дни, трябва да е по-мощен!. 

 

 

Красотата на южният бряг...

 

 

А това е Skogarfoss. Тук всяка снимка (в която успеете да не снимате други хора) си е като картичка, независимо от техниката...

 

 

Овцете в Исландия са не по-малки легенди от конете. 

 

 

А това е гледката от Dyrholaey. Не духаше вятър, което е нещо свръх нетипично от скромния ми предишен опит. Но и преди все съм бил сам, а сега имаше едно 30-40 човека, така че...

 

 

Завършваме с черният плаж при Reynisfjara. Дали ще снимате в черно-бял режим или цветен, кой знае каква разлика няма...

 

 

Сега сме заседнали в бунгалцата, пием по едно уиски, философстваме на тъпи теми и чакаме сиянието. Доста е обезкуражително, когато повечето по-сложни парченца от пъзела са на линия - тъмница и супер ясно небе, а активността липсва, въпреки че прогнозата е супер окуражителна. Поне този път имаме комфорта да го чакаме от вкъщи. Ама ще чакаме, какво да правим...

 

Утре е денят на ледниците. Ще пообиколим парк Skaftafell, после ще видим Jokulsarlon (дано тюлените са там!) и после до Hofn. Прогнозата за времето е да е по-зле от днес, но поне няма да е толкова обезкуражаващо като първият ден...

[ECC]

По е различно от Май-агънцетата доста са понаедряли.

Приятно доизкарване на цялата компания!

[Георги]

Южен бряг - част 2. По идея е много добра идея да разделите пътуването си по южният бряг на Исландия някъде около Вик. Едно на ръка, че е добра междинна точка, второ на ръка, че стиловете се променят относително рязко. В нашият случай нямаше подходящи места във Вик, за това спахме в близост до Kirkjubæjarklaustur, име което те плаши само като го видиш написано, какво остава да го изговориш...

 

Сиянието - пълно разочарование. Много трудно дори в България се намира толкова ясна вечер, уж прогнозата беше за супер силна активност, но в крайна сметка една голяма греда. 

 

Започваме с малко полета от лава покрити с мъх. Докъдето ви стигат очите. А като стъпиш в тях е едно меко като килим, потъваш направо. Голям цирк е да гледаш физиономията на хора, които за първи път стъпват в този мъх, не знаят какво да очакват, а в следващата секунда се лендзят като зелки. 

 

 

Стигаме и до ледените езици. Тук Skaftafellsjokull и Svinafellsjokull един до друг. 

 

 

А това са последиците от едно наводнение преди 20-ина години. Вулкан изригва, което предизвиква супер мощно наводнение около 20 дни по-късно. Мостът направо е станал на фльонга. 

 

 

Това е Svartifoss, един от по-известните водопади в Исландия с базалтови колони за декор. Стига се след сравнително лесна пътечка от централния вход на парк Skaftafell. 

 

 

Къщичките от фермата Sel. Запазени са автентични. Няма никой вътре, освен духа от едно време. Окуражават те да се запишеш в книгата за гости и с нетърпение чаках да си прочета моят запис от 2012 година, но въпросната книга беше изчезнала някъде?

 

 

Това е Svinafellsjokull. Колкото и да изглежда привлекателна идеята да се разходите по ледника, недейте. Ще ви го напомнят и разни табели, които отбелязват изчезнали младежи, които никой не е виждал от 2007-а. Самият ледник е като движещ се организъм и периодично изхвърля разни предмети от търбуха си, бях чел че се е случвало да изскачат и трупове. Местните легенди твърдят, че когато човек пропадне в пукнатините на ледника в продължение на десетилетия пее от сърцевината на леда. Колкото и поетично да звучи това едва ли мога да си представя по-лоша смърт от това да пропаднеш в цепнатина на ледник, допускайки че от самото падане се оцелява. 

 

 

А това вече е и ледената лагуна Jokulsarlon. Колкото и снимки да гледаш, тежките въздишки са гарантирани от всеки, който попада тук за първи път. Това е и вашият шанс да снимате кадри от световно качество - без да мислите за композиция, цветове и т.н. Накъдето и да насочите камерата се получава снимка, от която не можеш да свалиш очи. Ако имате късмет ще видите и някой и друг тюлен, в повечето случаи просто глава, която разцепва водната повърхност, а ако сте по-големи късметлии като нас може и да заслужите един пирует. Не успяхме да го снимаме, камерите бяха прибрани заради дъжд. 

 

 

 

 

Сега сме в Hofn и утре ще правим доста дълъг преход до Myvatn. Ще видим дали ще отбием в едно крайбрежно градче, зависи как се движим и дали има мъгла, но като цяло денят ще е повече път. Стискайте палци да видим елени. 

 

Вали жестоко сега и няма никакъв шанс за сияние, но за утре прогнозата за времето е относително добра, може и да се надяваме. 

[ECC]

Късмет с елените.Ние ги видяхме и снимахме на път 939.

Отначало се чудихме крави ли са или елени,но се оказа,че са с рога и са си елени.Има и два хубави водопада в началото на пътя.Късмет и със сиянието!

[Sun4o]

Георги...Жорко...Жоренце, идваш ми като топъл хляб с луканка с този дневникопътепис!

Супер нужен ми и ще ми е следващия месец.

Записвам си в едно тефтерче местата, които сте посетили, дано си описал всички, та да се движа и аз по тази програма.

Че за 5 дена мисля да нямам право на грешка

Винаги съм твърдял, че трябва да слушаш ходил няколко пъти на едно място човек, отколкото да търсиш забележителностите в нета.

И един въпрос - на кой подред ден от обиколката сте или бяхте в Hofn? Че засега ми е на кантар да ме види ли този град или не?

 

Поздрави и успех със сиянието!

[Георги]

Късмет с елените.Ние ги видяхме и снимахме на път 939.

Отначало се чудихме крави ли са или елени,но се оказа,че са с рога и са си елени.Има и два хубави водопада в началото на пътя.Късмет и със сиянието!

 

939 няма да го минаваме, че обикаляме по фиордите...Но нищо де, дано имаме късмет. 

 

Георги...Жорко...Жоренце, идваш ми като топъл хляб с луканка с този дневникопътепис !

Супер нужен ми и ще ми е следващия месец.

Записвам си в едно тефтерче местата, които сте посетили, дано си описал всички, та да се движа и аз по тази програма.

Че за 5 дена мисля да нямам право на грешка

Винаги съм твърдял, че трябва да слушаш ходил няколко пъти на едно място човек, отколкото да търсиш забележителностите в нета.

И един въпрос - на кой подред ден от обиколката сте или бяхте в Hofn? Че засега ми е на кантар да ме види ли този град или не?

 

Поздрави и успех със сиянието!

 

Абе не са всички, основните са. Ама ако трябва да пиша всеки водопад трябва само за това да отива по час на ден 4-та нощувка ни е тук, в твоята тема коментирахме, че май няма много смисъл да идваш чак до тук, след като няма да продължаваш по цялата обиколка. Единствената причина, поради която може да си помислиш, е че тук има хубави ресторанти с риба и техните лобстъри, които са лангусти или нещо подобно. Цените обаче също са соленки, и когато 3-4 дни хапваш крайпътно супички за по 20-25лв, в един момент почва много да боли. 

[Добри]

Чудесни снимки и страхотна екскурзия, Георги (трябват ми дни без работа, за да разказвам за всяка снимка), и не се притеснявай за сиянието - все пак природата няма как да ни го обещае на 100% и при най-голямо наше желание. На нея тотално не и пука за нас - и точно Исландия е държавата, която носи на пътешественика най-сериозно това внушение. Нека такива екскурзии ти носят радостта и непосредствения кеф, че пътуваш, че имаш приятели, че споделяш готини мигове и гледки, че си в Исландия по дяволите...майната им на дъжда и облаците. + това не е като да не си го виждал. Пък и до края имаш още време. И да не го видиш - животът е достатъчно дълъг за всяка снимка. Там, където пропускаш едно, със сигурност си спечелил нещо друго.  

[Георги]

Чудесни снимки и страхотна екскурзия, Георги (трябват ми дни без работа, за да разказвам за всяка снимка), и не се притеснявай за сиянието - все пак природата няма как да ни го обещае на 100% и при най-голямо наше желание. На нея тотално не и пука за нас - и точно Исландия е държавата, която носи на пътешественика най-сериозно това внушение. Нека такива екскурзии ти носят радостта и непосредствения кеф, че пътуваш, че имаш приятели, че споделяш готини мигове и гледки, че си в Исландия по дяволите...майната им на дъжда и облаците. + това не е като да не си го виждал. Пък и до края имаш още време. И да не го видиш - животът е достатъчно дълъг за всяка снимка. Там, където пропускаш едно, със сигурност си спечелил нещо друго.  

 

Ние сиянието го отметнахме още в началото. Програма минимум е изпълнена, дебнем програма максимум

 

Ей това хванахме тая вечер:

 

 

Ежедневния репорт може би утре, че стана късно...

[Георги]

Навлизаме в източна Исландия или с две думи, места които не съм посещавал до сега. По това, което съм чел при посещението на тази зона от държавата има два подхода - да минеш общо взето транзит в рамките на един ден, като пътьом спираш каквато гледка ти хареса и да останеш поне 2-3 дни да се възползваш от планинските маршрути. По ред причини при нас беше първият вариант със сравнително лесно, но продължително каране от Hofn чак до Laugar в северната част. 

 

Това, което ми направи впечатление тук беше лекотата, с която цветовете и пейзажите се сменяха. От черното, зелено и синьо характерно за голяма част от южният бряг, минахме на кафеникаво и червеникаво. На места пейзажите, изглеждаха дори "нормално", точно както и други държави по света. 

 

 

Е, Исландия няма да е Исландия, ако тук-там няма някоя изродщина. 

 

 

Вече сме в северната част, където ни чакаше вулканична пустиня. Много ми се щеше да видя северен елен - не се получи. Дали заради топлото време, дали заради това, че предпочетохме крайбрежния път вместо черния шорткът на път номер 1, не знам. Видях само знаците, че можело да има елени идните Х километра, но така и нямаше. В един момент картинката стана такава и елени щяхме да видим само ако, цитирам един от спътниците, тия елени обичат да ядат въглища. 

 

 

 

Не беше изцяло заминал в шофиране ден, де. Пътьом отнесохме Detifoss, най-мощният водопад в Исландия, за доста хора известен като водопада от началото на филма Прометей. Тътена и пръските са неописуеми. 

 

 

След това се насочихме към скромното ни хотелче, със скромно геотермално басейнче във входа, което можехме да ползваме почти ексклузивно. Като цяло туристическите тълпи от тук май са си тръгнали, оф, не мога да спра да дудна колко е важно спокойствието за да се оцени Исландия както трябва. 

 

Ето залез около Myvatn, силно вулканична зона, за която ще разкажа в следващото издание. 

 

 

Вечерта завърши с горепосочената снимка. Слабичко сияние, но от сърце! Сега май ще се разходя до долу да видя дали не се вижда пак нещо и може да дойда да напиша и репортажа от днешния ден. А може и да оставя за утре, където като цяло деня е малко по-лежерен с цел зареждане на батерии. 

[Tedy]

Хубава обиколка и сияние сте хванали. Това е голям късмет. Нашето пътуване беше цяла седмица бури и силен вятър, и беше толкова готино, че съм готова отново да отида през зимата. Хареса ми тази сурова красота. За мен много по-впечатляваща от плажове и палми. Виж Влади мисли по друг начин.

[Добри]

Като се върви само по път 1 в тази част е сравнително по-рядък шанса да се види карибу. Трябва и малко време с дебнене навътре. Хайваните се крият, големите стада почти винаги избягват пътя. Със сигурност сте минали през пирамидалните терасовидни фиорди на Брейдалсвик (които малко приличат на храмове от Ангкор), мястото с нападенията на алжирските пирати, пещерите на престъпниците, местата на които се разиграват велики саги, и доста интересни вещерски каирни (но те са леко по-навътре), а по-нагоре и към планината, в която вярват, че е убежище на кралицата на елфите Стоурурд:

 

 

Хванали сте хубав пълноводен Детифос и чудесно време. Остава да сте спрели на оранжевата земя Наумафятл преди езерото, да сте качили тефровия вулкан Кверфятл и да сте се отбили до скалите Димуборгир при 12-те джуджета Йоласвейнари. Направо си изпълняваш програма на макс. Не видях да сте се отбивали само до Сейдисфьордур. Днес сте минали през Акурейри 100% със снимка на френското кафене, после през призрачната долина Йокснадалур и красотите на съвсем различната северна Исландия - с истинските торфени къщи, липсата на дървета и храсти и прекрасните и девственочисти заливи, реки и поляни. Отбийте се и до скалата Квитсеркур, близо до Блондюос. Тя е точно като шлем на викинг в здрача:

 

 

Източник 1-ва снимка: http://retro.smugmug.com/

Източник 2-ра снимка: http://www.escapereality.info/hvitserkur-westfjords/

Редактирано 25 септември, 2015 от Бай Добри

[Георги]

Бай Добри, аз вярно че вървя ден назад, но ти вървиш ден напред пред мен. В което няма лошо, че ми даваш идеи да не забравя нещо  Тръгваме днес към Акурейри, а тази вечер ще опиша Myvatn и околностите. 

 

Сейдисфьордур отпадна, да. Преценихме времето да отиде за Детифосс за да не бием целия път обратно после за него. 

 

П.С. Слагай един линк към сайта/страницата, от който взимаш снимките. 

[Фил]

Ясно е, че в този форум не сме привърженици на организираните (в по-общоприетия смисъл на думата) пътувания, но аз май сериозно се замислям дали да не се съберем една група на желаещите и да помолим бай Добри да ни планира, организира и екскурзоводи една исландска разходка...   

( Основател, извинявам се за вмъкването в хубавия ти пътепис, който следя с интерес)

[Добри]

П.С. Слагай един линк към сайта/страницата, от който взимаш снимките. 

 

Извинявам се, Георги, мой пропуск, няма да се повтори! Поправих грешката. 

 

 

Ясно е, че в този форум не сме привърженици на организираните (в по-общоприетия смисъл на думата) пътувания, но аз май сериозно се замислям дали да не се съберем една група на желаещите и да помолим бай Добри да ни планира, организира и екскурзоводи една исландска разходка...   

 

( Основател, извинявам се за вмъкването в хубавия ти пътепис, който следя с интерес)

 

Хех, благодаря за доверието, Фичо. Всъщност го докарвам повече на вдъхновение и емоция от любовта ми към Исландия, отколкото да се вписвам в образа на великия организатор и планировчик. Признавам си - чета много повече художествена, отколкото техническа литература. Както виждате, досега нямам ни един пост, който да касае стриктно самолетни варианти, карти, отстъпки, цени, най-евтина кола и технически детайли по осъществяването на една Исландия. Там е почти винаги доста трудно и за мен. А така като гледам, акцентът на форума (както и трябва да бъде), е повече именно върху тази, по-трудна част - възможностите изобщо да стане всичко, и то на най-добра цена, с най-добрите средства. И чак после евентуално да се кефиш (или не) на нещата които описвам, върху еди кое си място с какво е свързано от история, фолклор или личен интерес, което, безспорно, помага на любознателния, но в крайна сметка вече ти е по-леко - човек може и сам да прочете, ако иска, без някой да му свети. Та, първо се притеснявах дали в този си mode ще се впиша тук, защото в интерес на истината едно е да знаеш набор от неща, а съвсем друго да извършиш техническата част по организацията, за да бъдат видяни и усетени те. С ръка на сърцето си признавам, че голяма част от организацията ми е трудна и просто средностатистически си замълчавам 

То, в този ред на мисли, само от няколко поста може да се долови, че мнозина от вас са далеч по-добре подготвени от мен като организатори, планировчици и опитни люде. Ето, Георги е пръв пример. Аз мога да бъда добър вариант да разказвам на място, като компания, когато всеки вече е извървял техническите детейли сам, да водя, да предупредя, да наблегна, да разнообразя и да препоръчам. И със сигурност ще продължа да го правя и оттук с радост. Друг е въпросът, че сега съм се кротнал в Пловдив, не пътувам много, поради ангажименти от личен характер, и ми е леко проблемация да инициирам идеята. Но нищо не пречи в обозримо бъдеще да сътворим нещо подобно. 

    

 Георги, извинявай, ти си:

Редактирано 25 септември, 2015 от Бай Добри

[neuromancer]

Както виждате, досега нямам ни един пост, който да касае стриктно самолетни варианти, карти, отстъпки, цени, най-евтина кола и технически детайли по осъществяването на една Исландия. Там е почти винаги доста трудно и за мен. А така като гледам, акцентът на форума (както и трябва да бъде), е повече именно върху тази, по-трудна част - възможностите изобщо да стане всичко, и то на най-добра цена, с най-добрите средства. 

АА, не точно. Аз лично (пък и повечето тук предполагам) не ходим на дадено място, само защото сме намерили много изгодни билети, а защото там има нещо, което искаме да видим. Изгодната сделка е важна, доколкото ни позволява да видим повече места, а не е самоцел.

В този смисъл Фичо има предвид, че ти можеш много да покажеш и да разкажеш за Исландия, а не точно да организираш пътуването, като намериш билети по 10 евро 

[Фил]

В този смисъл Фичо има предвид, че ти можеш много да покажеш и да разкажеш за Исландия, а не точно да организираш пътуването, като намериш билети по 10 евро 

Забелязъл съм, че даже и да не се изразя много ясно, neuromancer винаги много точно ме разбира.

Редактирано 25 септември, 2015 от Фичо