Лука - фотодневник

[Spqr 4184]

Кат' Лука втора няма...

 

 

Всеки от класните градове в Италия си има специфична черта. Онази частица, която прави разликата. 

 

 

В Лука едната отличителна черта е концентрацията на много красота в малка площ. 

 

 

По-специфичното. Твърди се, че в Италия има 4 града с изцяло запазени стени, обграждащи историческия център. Но само и единствено в Лука може да се разхождаш върху стените. 

 

 

В Италия кроасанът се нарича корнето. С крем е. Вкусен е. Но не гледайте него. А в кадъра съм заснел случайно един непознат човек с бяла фланелка. Все едно се е хванал за главата. Така е. Лука поражда емоции.

 

Редактирано 19 септември, 2016 от Spqr

[БраниB 2942]

ОООО, нямам търпение, след месец съм там!

[Spqr 4184]

Град като Лука избягвам да го наричам градче. Много гордост лъха от него. Преминавайки през главната от 8-те порти, постепенно започваме да осъзнаваме величието на града.

 

 

Трудната част при планиране е в коя част от стените да се качим. Цялата обиколка е над 4 км. и не от всяка страна се открива въздействаща гледка. Поне на лъвове ще се нагледаме. Доминцията им е очеизвадна и има защо, за което по-късно ще пиша.

 

 

Едва ли има дилема дали си заслужава да се види градината на двореца Пфанер от стените на Лука. Бих казал, че това е кулминацията при гледките от стените.

 

 

Леко странично, спрямо горната снимка, е точната позиция да се заснеме освен аристократичната градина Пфанер, но и фасадата на църквата San Frediano.

 

 

Акцентирам силно върху гледките от стените. Да повторя. Няма друг град в Италия, който да предлага такова удоволствие. Едно от нетипичните черти в градоустройството на Лука е, че катедралата (Duomo di San Martino) е разположена до стените. Не е централно. Следователно се открива перфектна гледка от стените.

 

Редактирано 20 септември, 2016 от Spqr

[vencide 1533]

Много интересни снимки, определено си личи, че това е нещо различно от добре познатите туристически дестинации и места. Заслужава си да се види. Поне за мен. 

[Spqr 4184]

Продължавам с магията.

 

Слизайки от стената около катедралата, се слиза на via del Fosso. Покрай нея минава канал.

 

 

Продължавайки по улицата, виждаме друга от грандиозните порти: San Gervasio

 

 

Интелигентното планиране в италианските градове е повод за възхищение. Къде ще се пресекат улиците, започващи от двете споменати досега порти? Къде другъде ако не на централния площад San Michele. Кой ли би се изненадал, че именно тук е бил форумът в античността.

 

 

Зяпа се в захлас. San Michele in Foro.

 

 

Стилът е романо-пизански. По друг начин казано, романска архитектура с модел от катедралата в Пиза. Загледайте се, с цели четири реда лоджии по фасадата. А на върха е Архангел Михаил. И този мраморен пир за сетивата не е катедралата в Лука. 

 

Редактирано 20 септември, 2016 от Spqr

[Spqr 4184]

Някога в Лука е имало над 100 църкви. Логично. Бил е наричан "градът на 100 църкви". Толкова много са, че днес някои имат други функции. Ежегодният фестивал на Пучини се провежда в Сан Джовани.

 

 

В други, като Санта Катерина, ще онеемеете от триизмерните барокови стенописи в подкуполното пространство. 

 

 

В третия случай, фасадата на San Frediano е украсена с християнска мозайка. По константинополски. Единствената друга църква в Тоскана с фасадна мозайка е Сан Миниато във Флоренция.

 

 

Би следвало църквата на Св. Франциск да е по-скромна. Да, ама не. В Лука са други нормите. Мраморът е в изобилие. Митичната мраморна кариера в Карара е наблизо. 

 

 

Забележете, че катедралата Сан Мартино е с три реда лоджии. По-малко от Сан Микеле. От друга страна повечето църкви имат сходен екстериор. Класата на Лука е именно в традиционализма. 

 

 

[Spqr 4184]

Цял ден за Лука и Пиза се убедих, че е трудно постижимо. И двата града предлагат доста материал за разглеждане. Лука си е почти за цял ден. По тази причина беше съчетана с друг малък, пренебрегван, прекрасен град: Пистоя. Ще има отделни теми.

 

Емблематичният, овален площад: Piazza dell' Anfiteatro. Подобно на "Навона" в Рим е издигнат върху арената на античен амфитеатър. Интересна черта е, че липсва църква. Което може да си го обясним, че чак през XIX век придобива днешния си вид и периодът на голямото църквостроене е отминал.

 

 

Достъпът до самия площад е нестандартен. През четири прохода от всяка страна. Създава се усещането, че все едно е голям вътрешен двор. 

 

 

Джакомо Пучини е най-популярната личност, родом от Лука. Близо до централния площад Сан Микеле е живял. Днес пространството е оформено като малък площад. Родната му къща е музей и се пада в дясната част, диагонално на снимката.

 

 

Пиаца Гранде. Или Piazza Napoleone. Най-големият площад. Не бих казал, че естетически блести. Особено в пазарни дни. 

 

 

Обещах. Прави силно впечатление. Навсякъде по църквите в Лука (и не само) има два лъва над входната врата. В Емилия-Романя поддържат колоните на главния вход, в Северна Тоскана обаче двата лъва са по-нависоко. Забележително е как всеки регион си има своя специфичен културен детайл.

 

Не знам точната причина защо е така. Подозирам влиянието на Пиза е значимо и по-ключовите църкви в Лука са моделирани от "Площада на чудесата". Нормално е щом като става дума за един от най-красивите площади в света.

 

Редактирано 20 септември, 2016 от Spqr

[Spqr 4184]

Последните пет снимки.

 

Твърди се, че през средновековието са били 130. Кулите в Лука са глазурата. Онази неизменима съставка, когато се спомене италианско средновековие. Кулата Guinigi е най-популярната.

 

 

Забележителна с това, че на върха са посадени дървета. Символ на прераждането. Екстравагантно.

 

 

По-висока е часовниковата кула. И двете кули могат да се изкачат.

 

 

Фоторазказът ми приключва с единствената забележителност отвъд стените. Хем е доста близко, хем е трудно откриваемо. Трябва да знаеш, че съществува. Какво ли е това?

 

Точно зад ж.п. гарата в една неасфалтирана пряка се вижда този занемарен кръгъл храм. Заради него ли пиша тези няколко изречения? Какво му е специалното?

 

 

Тази постройка маркира една грандиозна структура. Когато минем зад него, пред нас се изправя трикилометров акведукт в цялата си осанка. Все едно е някакъв фокус. Не е античен, а от XIX век. Ефектно е.

 

Редактирано 20 септември, 2016 от Spqr