Обща активност

Ами в Исландия вулканът затвори цяла Европа, та предполагам зависи от мащаба на изригването и посоката на вятъра, тоест божа работа.

Втората половина на юни.

Е малко е божа работа дали, кога и колко ще изригва вулкана. Според мен поне за сега няма изгледи да искат да го затварят. Гледам облакът пепел го дават, че се движи на юг. По принцип обаче, Палермо в такива случай е резервно летище за Катания и много полети са пренасочват натам. Това също може да окаже влияние при преценка дали да се каца и най-вече да се излита баш там когато има изригвания е добра идея.

Браво на вас, @Radnev! Не спирам да ви се дивя на изпълненията. 😄 Мани, чак и аз имам такава тениска. 😄 Ама това е защото имам приятели в организаторския екип. Но за свое оправдание ще кажа, че многократно съм им минавала късото трасе, без да си давам зор и без въпросната тениска. 😄 Но не съвсем без никаква де.

И затова май винаги сме ги подминавали "гордо". Нямам спомен да съм ги качвал. Може само единия евентуално.

И аз имам такава явно дублирана лятна резервация от букинг. Зa Accor последните години резервациите излизат с нули и по някое време след престоя, предполагам, че след някакво потвърждение излиза реалната сума. Наистина обаче, откакто стана 1% кешбека, си търся други алтернативи за тях точно.

А има ли риск при по-сериозно изригване да бъде засегнато и летището в Палермо? Не се бях замисляла, но сега ми се налага. 🫡

Абе ако си на една резервация ще си избереш дали да анулира и двата или само един. Ако са различни, вече предполагам ако се смилят над теб...

Толкова бързо не действат с клеймовете, дай им месец-два.

Като алтернативен вариант, полетите до Палермо се изпълняват нормално. Иначе няма как да ти гарантира някой, че Етна няма да изпуши за пореден път и пак да затвори летището в Катания. Доколкото виждам в момента летището в Катания вече е отворено.

Аз имам проблем с липсващ кешбек за хотелска резервация с trip.com. Транзакцията е от 15.09 Пише,че са получили клейма и нищо повече.

Винаги е по-правилно да се качваш малко по-малко отколкото можеш да слезеш.

Понеже има евтини билети на уизеър до Алгеро и за пролетта, и за лятото (което си е необичайно) кога препоръчвате да се иде за няколко дни, все пак на море.. но да не е много жега. Приятелка, която пътуваше юли месец, каза че не било такава жега като в Сицилия и било "приятно", но жените имат друго усещане за температури и не всички се дразнят от горещото, аз жега не понасям. Но все пак искам и да става за море. Май или юни окей ли са?

Разбира се , че не се анулира полета на връщане. Ако са ти на една резервация може да поискаш смяна на дати или връщане на парите и за обратния полет.Ако са на отделни резервации трябва да се молиш на кол центъра /чата. Има хора за които началната точка е Катания , как така ще се анулира, ако тогава условията позволяват полета да бъде изпълнен. Ако имаш предвид за същия ден сигурно ще.го анулират , щом машината не е пристигнала от София.Много малко вероятно е да пренасочат друга да изпълни полета.

Здравейте. На летище Catania положението е както трагично, така и динамично. Ryanair продължават да продават билети, вкл. и за утре, 30.09. В неделя, 27.09, полетът за Сицилия е бил отменен. В официалния сайт на Fontanarossa много полети са отменени и днес. Какво става в случай, че полетът на отиване се анулира от самолетната компания и, логично, няма как да се върнеш? Тоест, анулира ли се и полета на връщане? Някой да е имал подобно прекарване?

Може да се отцепят мненията в нова тема, нещо за световноизвестните градове- преди и сега. Реално всеки голям град или столица в Западна Европа е произведения на изкуството и в дадени моменти са бил топа на топа. Ама сега не е съвсем така..

не съм имал особени проблеми понякога ми излизат така дублирани, една резервация отказана и после друга за същото нещо потвърдена, платиха ги малко с Accor не ми харесват, ама сигурно аз съм си виновен, щото ги плащам с точки (почти цялата сума, освен таксите), после не идва кешбек, ама то е нормално Сега имам последно един потвърден от юли, предполагам ще дойде на 1% хич няма да се занимавам с това обаче

Преди да се появят новите градове в Азия, за да сме точни. Иначе ниви Амстердам е наистина страхотен град и реално градът на 20 век, с огромна преднина пред останалите. В 21 век обаче реалиите са други…

Аааа ... нея седмица ще водим кумеца за първи път в чужбина😯 Ако нещо не се откажат, че ми се виждат бая уплашени😄.

Забелязал съм, че много често ми съвпада мнението с твоето, ама тук не. Или по-скоро е било вярно за този град, ама поне преди 15години и повече.

Благодаря! Сега ще проверя и моите.

И при мен е същото, дублират се резервации.

Котешкият Чал и Дуниното Куче - По следите на Пирин Extreme. Пирин Extreme 38 (Маршрут C) е най-техничната, опасна и зрелищна дистанция от ежегодния ултрамаратон Пирин Ултра. 38 километра с 3300 метра положителна денивелация, които трябва да бъдат минати в рамките на 14 часа. Това е нещо, което някога бих искал да направя, но едва ли ще успея😔. Та, след като не мога да го направя състезателно, що пък да не го направим пешеходно, като го разделим на части? И така за трите дни около 6-ти септември се озовахме в Банско. Първоначалния ни план, бе да направим маршрута за два дни с нощувка на хижа Вихрен. Оказа се, че покрай празниците хижата е пълна😡. Насочихме се към нощувка на палатка на Бъндеришка поляна, но след пресните палаткувания из Доломитите, някак си идеята за палатка малко се бе поизтъркала. Накрая избрахме най-айляшкия вариант и си букнахме апартамент😄. Вечерта се поразходихме из Банско, а на сутринта бе време за поход. Маршрутът на Пирин Extreme е брутален. Тръгва се от Банско и през Дуниното куче се стига до Котешкия чал – един от най-стръмните мраморни алпийски гребени в българските планини. За по-екстремен се води, може би само Средоноса. От Котешкия чал се излиза на основния ръб на Пирин, изкачва се Банския Суходол, минава се по Кончето, изкачва се Кутело, слиза се до премката и се изкачва Вихрен. Контролно време - седем часа и половина. А после лудостта продължава. От върха се слиза скоростно към хижа Вихрен, което са 1000 – денивелация, в рамките на няколко километра. А от там до Банско следват още 19 км с около 1000 + и 1600 -. Решихме да се съсредоточим само на първата част от Банско до х. Вихрен. Втората, щеше да остане за някой друг път. Етап Първи: Дуниното куче В началната си част, изкачването от Банско до Дуниното куче е доста скучно. Решихме да модифицираме прехода и да изкачим „Кучето“ от Бъндеришка поляна. Знаехме, че има някаква тайна пътека, която тепърва трябваше да открием. Рано сутринта, паркирахме на поляната. Докато се приготвим, до нас спря стар монтански Мерцедес. Излезнаха две момчета, облечени с фланелки на Асеновградски баири. А, викаме си – тея са от наще!😃 Щели да изкачват Кутело през Църномогилския чал. Също интересен и слабо познат маршрут. Интересуваха се дали сме знаели къде била пътеката. Ние нашата пътека не знаехме къде е, какво остава за тяхната 😄. И така, потеглихме. Бях разузнал, че малцината по нашия маршрут, тръгват към отдавна изоставената хижа Академика. Ние го направихме малко по-различно. Хванахме бяло-жълтата маркировка надолу към Банско. След около километър изоставихме хубавата пътека и навлезнахме в дебрите на пиринските гори. Имаше много пътища, които можеха да ни объркат. Тук ориентацията трябваше да бъде на топ ниво. Основно следях денивелацията и релефа на терена. Изкачихме един рид, после се озовахме в някакво дере. Вървяхме в посока, останките на крепост Ситан кале. Не знаех това ли е пътеката, но посоката бе правилна. Така слизахме надолу около 4 километра и загубихме поне 200 метра денивелация (от 1600, паднахме на 1400). Около километър преди крепостта, видяхме ясно отклонението за Дуниното куче. Там няма маркировка или табела, но тази добре оформена пътека, просто нямаше за къде другаде да води. В началото изкачването е много приятно. Лека денивелация. Прохладно и красиво. После трябва да свиеш рязко надясно, ако не го направиш, ще отидеш към Църномогилския чал и Кутело. Поехме мощно нагоре. С ориентацията се бяхме справили добре. Сега трябваше да покажем и сила. Тая сила, после ти излиза през носа, но в началото винаги си мощен. Денивелацията е много голяма. Само тук, имаш около 600+ за малко повече от километър. На Дуниното куче чувствахме умора. То си беше и нормално. Бяхме на 2400 метра височина. Макар и това да бе само първия етап от прехода ни, вече бяхме ударили 1000+ денивелация. Етап Втори: Котешкият Чал На Дуниното куче спряхме за около пет минути. Бяхме решили, че няма да го правим скоростно, но нещо все ни буташе да бързаме нагоре. От Дуниното куче има леко спускане и после стръмно нагоре. Пред нас имаше група от трима човека, които бързо настигахме. Те бяха и с големи раници. Междувременно се разминахме с други двама слизащи, единият, от които отново с тениска на Асеновградски баири😃. Брей, това състезание много популярно се оказа. То и аз имам, ама днеска бях с тениската на Трявна Ултра, на която не участвах, че съвпадна с Доломитите. Въпреки това организаторите ми се обадиха, ако искам да ми изпратят пакета от състезанието. Много европейска работа😃. Та, минахме си ние по Чала, без особени затруднения и това при положение, че бързахме, доколкото на подобно място можеш да бъдеш бърз. Видях занитени скоби по скалите. После разбрах, че по време на състезанието, по най-опасните участъци, все пак се пуска въже, на което състезателите да се придържат. Какво да кажа? Тясно е и от двете страни е пропаст, но не ни се стори особено страшно. Ако не се страхуваш от височини, здрав камък, теснотия и стъпваш здраво, не би следвало да имаш някакъв проблем. Най-важното е, че няма нито едно място, на което да не зависиш само от себе си. За да стане някоя бела, трябва да направиш нещо много-много глупаво. Т. нар. „въздушно място“, на което трябвало да подскочиш по ръба, така и не го видяхме къде е. Не знам. Може пък и вече да сме претръпнали на подобни места. Ако трябва да дам съвет, той може би бил следният - ако сте ходили по Кончето и ви се е видяло трудно, не ходете по Котешкия чал. Ако сте минали по Кончето безпроблемно, значи и Котешкият няма да ви е проблем. Към края на Чала, умората вече се бе натрупала. Пред нас бе щръкнал един връх и си мислехме, че това е Банският суходол, така че се бяхме нагласили да катерим. Добре, че току в подножието му погледнах gpx трака, за да разбера, че Суходолът е малко по-на юг. Този връх бе някакъв безименен или поне аз не му знам името и се подсичаше. В дясно от нас на 700-800 метра, виждахме обновения заслон на Кончето. Миналата година ходихме до там през хижа Яворов. Горе ни застигна лошо време и се подслонихме за кратко. Там срещнахме момиче, което ни каза, че щяла да остава да спи там. Баси жените. После много хора се чудят, защо и как жените ходели сами навсякъде и не им трябвали мъже. Че за какво са им? И аз да бях жена, нямаше грам да се занимавам с някакви смотаняци, които до върха на Аязмото не можеш ги закара, щото имало много ходене. Етап Трети – Основното било. Основното било на Пирин е много коварно. През цялото време се движиш на височина от около 2800 метра и ако не си бил горе може и да си представяш, че едва ли не си на равното. Това ми напомня на една случайна среща на Соколна. Едно семейство бе решило да мине през масива на Триглав и от там със спокойно и лежерно ходене щели да се отправят по билото на Стара планина към Тъжа🤯. Та, да си дойда на думата. На хартия, Банският суходол и Кутело са малко по-нависоко от Кончето. На истинско обаче и двата стърчат над тебе, ще си изкривиш врата. Ах, как не ни се качваха. Колко комфортно и луксозно щеше да бъде, да се хванем по въженцето на Кончето и все напред-напред... Тракът обаче бе безпощаден. Денивелацията между Кончето и Суходолът е под 100 метра. Кончето (2810) / Бански суходол (2884) - нищо работа. Леле, какво ти нищо! Тези 74 метра ни изпиха силиците. Горе бяхме останали без дъх. Там се разминахме с някаква група, чиито водач се оказа, че щял да участва точно на Пирин Extreme 38. Естествено, веднага разпозна тениската на Трявна Ултра и мe пита, ще участвам ли и аз? Викам си на акъла – така, като ме гледаш колко съм умрел още тука, дали ще участвам😄?!? Поговорихме си малко, дръпнахме малко въздух и айде надолу. Пуснахме се по въжетата на Коня и към Кутело 2. Имаше доста хора, така че искаме или не, трябваше да бъдем бавни. Тук си поотдъхнахме, но пък осъзнахме, че с водата сме много зле. Макар да бе началото на септември, времето бе много топло, направо горещо. Бяхме останали с по около половинка вода, а имаше още толкова много. Между Кончето и Кутело денивелацита вече бе 110 метра. На хартия, отново не звучи страшно, но при насъбралата се умора всъщност си беше. Тази денивелация се взема за много кратко разстояние и те изтисква докрай. Тук вече го давахме полека и въпреки това горе бяхме много-много уморени. Слизането до премката между Кутело и Вихрен се оказа по-гадно от изкачването. Нали бяхме назад с времето, решихме да се спуснем малко по-скоростно. Около 250 метра отрицателна денивелация и коленете ни започнаха да плачат. Всъщност, точно това е най-голямото предизвикателство на този маршрут. Хората се плашат най-вече от тежките качвания, но истинското предизвикателство са убийствените скоростни слизания, които правят коленете ти на скрап. И тук някъде трябваше да вземем трудно решение. Да продължаваме ли по маршрута на Пирин Extreme към изпречилата се насреща ни огромна снага на Вихрен или да сечем надолу към Бъндеришка поляна, където да търсим някаква вода. Обикновено предпочитам да издевателствам над себе си, но този път чистосърдечно си признавам, че решението да пропуснем Вихрен и да продължим надолу бе взето бързо. Мисля, че вътрешно го бях решил още на Кутело. До тук бяхме направили гарантирани 1600+, минахме по Котешкия Чал, изкачихме Дуниното куче, Банския Суходол и Кутело. Намерихме и тайните пътеки, без да се объркаме, нито веднъж. Времето ни бе малко под 7 часа. До Вихрен денивелацията бе точно 304 метра, което означава, че ако бяхме на състезанието имахме около 40 минути, за да хванем контролното време от 7 часа и 30 минути, горе на върха. Много-много на кантар. При тази умора, най-вероятно десетина минути назад. Това нямаше особено значение. Като цяло целите ни бяха изпълнени, дори преизпълнени. Не бяхме тръгнали с идеята да гоним времена, и въпреки това го направихме, та почти се и класирахме. Поехме по маршрута покрай Казана на Вихрен, към заслончето със същото име. Друг път, разтоянието между двете ми се е струвало близко, но не и този път. Водата ни бе останала на един пръст в шишетата, а печеше здраво. Спускането също бе много по-стръмно, отколкото си го спомнях. Преходът ни бе изцедил и вече всичко ни се виждаше трудно. Тук долу и жегата бе много по-голяма. Сгушени между острите ръбове на Пирин, не усещахме никакъв повей на въздуха. Освен всичко друго и изгоряхме, сякаш се бяхме пекли няколко дни на морето. На хижа Бъндерица стигнахме примрели за вода. Оказа се, че на хижата текат тежки ремонтно-строителни дейности и съответно хижата не работи. Не се виждаха и хора. Имаше някаква чешма, но на нея пишеше, че водата не е за пиене. Честно да ви кажа щях да пия, но се оказа че водата дето не е за пиене, освен всичко друго е и пресъхнала🤯. Добре, че отнякъде изскочи пазач, който ни наля вода от един маркуч, дето поливат ливадата отпред. Все си мисля, че тази вода бе от оная дето не е за пиене, ама реших да не го питам, поне да ми е спокойно на душата. Да стигнем до Бъндеришка поляна, която бе няколко километра по-надолу, вече бе въпрос на формалност. Та, така завърши Пиринска одисея - 2026. Седмица по-късно се проведе и Пирин Ултра, но поради рязко влошаване на метеорологичните условия, бе използвано резервното трасе. Бегачите са заобиколили откритите карстови ръбове и вместо традиционните 3300 метра положителна денивелация са минали тънко със „само“ 2300, което бе и моя златен шанс да завърша това състезание. Ама, то като не минеш баш през Чаловете, къде е предизвикателството, какъв Extreme си правил?

Airbus 320 на Aegean с ливрея на Star Alliance. Тъкмо ме е доставил в София