Парижки синдром, удрял ли ви е?

[Duke]

Но си имам изпитан лек за този ужасно болезнен синдром - веднага сядам да очертавам контурите на следващата екскурзия. И някак си ми става леко на душицата

 

Това също, това също, важна и неделима част от посттравматичната терапия...

[Svetlana]

Може би тези синдроми се дължат на  очакванията. Вероятно са доста по-силни и ако човек е сам.  Иначе на мен ми става гадно (гадно в случая е да ти се замая главата и да се чудиш на Марс ли си или точно там където си) само като сляза от автобуса на някои места. Даже си знам предварително какво ще стане и то става - онова странно чувство...Та сигурна съм ако след дълго мечтаното пътешествие, вече приключващо, се озовете не в сегашната деиствителност, а в тази, която искате да бъде, синдромът на завръщането няма да се появи или ще е бегло усещане.

[wilks]

Може би тези синдроми се дължат на  очакванията. Вероятно са доста по-силни и ако човек е сам.  Иначе на мен ми става гадно (гадно в случая е да ти се замая главата и да се чудиш на Марс ли си или точно там където си) само като сляза от автобуса на някои места. Даже си знам предварително какво ще стане и то става - онова странно чувство...Та сигурна съм ако след дълго мечтаното пътешествие, вече приключващо, се озовете не в сегашната деиствителност, а в тази, която искате да бъде, синдромът на завръщането няма да се появи или ще е бегло усещане.

На мен ми е най-кофти като се връщам от топло на студено, примерно март от Испания.

В това отношение, ако живеех да речем в Лондон или Стокхолм, където действителността е доста различна и по-добра от нашата, пак нямаше да ми е кой знае колко по-комфортно, отколкото сега като се връщам в София.

Иначе в общ план за живота като цяло, предполагам синдромът на заръщането пак би се проявил. В по-малка степен, но пак ще го има със сигурност. Новото, непознатото и различното винаги са по-интересни от старото, с което си свикнал, колкото и хубаво да изглежда отстрани.

Ако не беше така, англичаните нямаше да се скъсват от пътуване. Да не говорим пък за японците, австралийците и скандинавците.

Говорил съм с много норвежци, които са плакали на тръгване от тук. Но ги успокоявах че им е харесало само защото са за малко, и ако живеят малко по-дълго и свикнат, едва ли би им харесало чак толкова много. Но е факт че някои от тях се връщат всяко лято тук вече над 20 години.

Всеки търси това, което няма. Независимо колко и в какви количества има от всичко останало

[Георги]

Абсолютно се присъединявам. Връщането и края на пътешествието винаги е тегаво, независимо къде се завръщаш. И нашата действителност има малко общо. Просто след като си бил "изключен" за 1-2-3-5-10 дни в един момент те налягват пак проблемите в работата, учението и останалото, къде точно се завръщаш има малко значение...

[danimarkova]

Последните ви постове ми напомниха един виц -

 

Един добър човек умрял и разбира се попаднал в рая. Минало известно време и един ден отишъл при свети Петър и го помолил да отиде да види как изглежда ада. Свети Петър се съгласил, човекът отишъл за един ден, гледа - танци, песни, мадами... купон. Върнал се в рая, отишъл пак при Петър, помолил да отиде за седмица. Цяла седмица танци, песни, мадами ... Върнал се при Петър и му казал:
- Виж какво, скучничко ми е тук, долу си е купон, пусни ме да си живея там.
Петър му казал:
- Добре, но билета е еднопосочен.
Отишъл нашият в ада, долу го чакат две дяволчета, хващат го и го водят към казана.
- Чакайте бе, нали беше купон тука, какво става?
- Ааа, не бъркай туризма с емиграцията.

[wilks]

На мен пък горния виц ми напомни ситуацията, на която съм бил свидетел десетки пъти, но едва тази вечер като се връщах от Испания, я осъзнах ясно.

Става въпрос за следния феномен, и най-вече за полетите на нискотарифните до България поради специфичните клиенти ("студентите", както ги нарече Жоро, и на мен много ми допадна като кодово название за гастарбайтерите), в които са се прицелили. При кацане на Т1, както всички знаем извозването до терминала става с автобуси от предна и задна врата. Още с изгасването на сигнала за коланите, 90% стават прави като навити на пружини, и зациклят на пътеката. (Meidj беше писал за същото в другата тема). Останалите 10, макс 15%, които пък сме ходили на разходка/почивка (да "ваканцуваме", както стана ясно бил термина за почивка   ), си стоим по местата, и някак ама хич не ни се става, а още по-малко слиза от самолета. И ако имаше някаква възможност, бихме поизчакали така вътре 50-тина минути, докато самолета бъде готов за следващата дестинация. За разлика от мнозинството, които гледат всяка секунда часовника, включват телефоните си още 30 мин. преди кацане (както направи днес един индивид точно зад мен с думите "Да бе ше чакам аз, да дое да ми каже да го изгасим, да видим как ше стане таа работа"), пускат се смс-и, почват да се уговарят утре къде ще се напият, и има ли го още оня капан с кебапчетата по 50 ст. и наливната. И всичко това още в пътническия салон, прави, бутащи се припряно кой да слезе пръв, да видят кой и дали щял да ги посрещне...все чувства и терзания, непознати за туристи като мен, тръгнали да поразчупят за 3-4-5 дена ежедневието с някоя кратка любима дестинация.

[гост]

Не съм наясно с името на синдрома, но след 3-часово разглеждане на Ватиканските музеи или трябваше незабавно да напусна, или имах чувството, че ще полудея.

[Spqr]

Синдромът на Стендал - да, ама и от другия, по-болезнения със завръщането. Ама за целта трябва да се достигне до състояние "байгън" и да не можеш повече да поглъщаш красотата на дадения град и след това с бърз двучасов полет да бъдеш емоционално "прерязан" на булевард "Брюксел", заобиколен от дружбенските блокове  .  

[Георги]

Синдромът на Стендал - да, ама и от другия, по-болезнения със завръщането. Ама за целта трябва да се достигне до състояние "байгън" и да не можеш повече да поглъщаш красотата на дадения град и след това с бърз двучасов полет да бъдеш емоционално "прерязан" на булевард "Брюксел", заобиколен от дружбенските блокове  .  

 

Това е традиционен ритуал, на който му се казва "сблъскване с родната действителност". Но пак си е емоция, никога тия блокове не биха провокирали толкова силни усещания както след завръщане