Най-изнервящите неща по време на път

[Meidj]

Само от любопитство - ако единият пътник иска да се отвори прозорецът, а другият - да се затвори, кое е категоричното неутрално положение на обекта?

 

Разбира се, че затвореното, пък ако ще да е 50 градуса вътре. А това, за което говори charlotte, е компромисното положение, до което обикновено се стига в интерес на взаимното оцеляване на пътуващите

[Георги]

Французите са по-дисциплинирани в паркирането, надявам се.

 

Лек, любопитен факт. В Париж когато колите се паркират на равно се оставят на свободна скорост. За да може колата която излиза между две, да го направи със побутване. Напред назад, дано бронята е здрава

 

Разбира се, че затвореното, пък ако ще да е 50 градуса вътре. А това, за което говори charlotte, е компромисното положение, до което обикновено се стига в интерес на взаимното оцеляване на пътуващите

 

Мисля, че charlotte имаше предвид, че това положение обикновено не зависи от обитателите, а от това на каква позиция е безнадеждно заклещен прозореца. И колкото е по-студено, толкова е по-голям отвора

[Meidj]

От създаването на темата се чудех кое ме дразни - именно това, несъобразяването с останалите. Не само на път, навсякъде. Национална черта на българина е да не се съобразява с другите...

 

Моите наблюдения са, че масовият българин е комплексиран на тема "ах, какво ще кажат хората" - особено пък по чужбинско - тъй че в редица случаи го раздава дори по-съобразителен, отколкото е нужно.

[Еmilia]

Вероятно се е получило недоразумение.

Точно така, при това заради моята вметка за националната черта на българите, за която не поясних, че се отнася по принцип (мислех, че се подразбира)

Редактирано 1 октомври, 2013 от Nine

[jennie]

Страхотно ме дразни, когато някой почне видимо да се дразни от децата в превозното средство. 
Като започнат забележките към родителите как не си гледат правилно децата и коментарите към напълно непознатите спътници за това колко точно неправилно тези родители си гледат децата, ми идва да отида и да се разкрещя и разтичам заедно с малките, ей така.

[Childish]

О, да, няма нищо "по-приятно" от бягащи по пътеката или търсещи друго забавление деца, докато майката си "отпочива" от задълженията на родител на отстъпените им първи седалки в самолета. Ообено много рано сутрин, след като си станал в 4 да хванеш първия полет, за да участваш активно в 8-10 часова среща, напр. на която трябва да спечелиш проект, от който фирмата ще се издържа няколко месеца. И после на връщане късно вечерта "същата програма", нищо, че има полети и през деня. Но няма какво да се разправям с майката за "невъзпитаните" й деца, та те са си деца, след като проблемът е в това, че на нея дори не й хрумва, че има и други пътници, кои с други задачи, кои - оставили своите деца вкъщи.

Още една причина да си на място до прозореца.

[Elena]

Аз нещо не разбрах заформилата се тук драма с децата....Всички знаем колко огромна може да бъде разликата от деца до деца и от родители до родители Ми и аз имам дете, но адски много ме дразнят невъзпитаните подрастващи, които ти пищят на главата, ритат седалката и т.н. Става ли въпрос за малко дете...еми има си родители да ходят по него и да му обясняват кое как се прави (примера се даде по-горе). И не, не се опитвам да изтъквам колко е възпитано и кротко моето дете, защото не е по-различно от много други Но както аз се старая да не преча на другите, така искам и на мен да не ми се пречи

[Zaro]

Само от любопитство - ако единият пътник иска да се отвори прозорецът, а другият - да се затвори, кое е категоричното неутрално положение на обекта?

 

Както се казва в един виц, първо се отваря прозорецът, за да умре онзи, който му е студено, после се затваря, за да умре и онзи, който му е горещо и после пътуването продължава спокойно. 

 

Точно в това отношение българите сме направо дисциплинирани, в сравнение с на първо място французите (масовия турист, не говоря за изключения и бизнес етикет), на второ - американците. Няма по-досадни хора на обществено място от споменатите. Абсолютно никакъв дори и опит, да не говорим за старание да се съобразят с околните. До там съм стигнал, че вече като видя французи, гледам да се отдалеча възможно максимално, а ако няма накъде - поне да не ги слушам и гледам какви ги вършат. Все едно Тарзан в града.

 

В Будапеща група французи си крещяха в трамвая независимо, че бяха в двата противоположни края. При това съвсем целенасочено, съзнавайки, че дразнят другите, но с убеждението, че са французи и на тях им е позволено. Казвам го с уговорката, че все пак не бива да генерализираме ...

 

Да добавя и румънците

 

... но пък за румънските шофьори всякакви генерализации са позволени. Като хора са шумни, несъобразителни и арогантни. 

[Duke]

Тази тема става все по-забавна. Уж сме тръгнали на път, а пък ни изнервят незначителни неща. От друга страна в ежедневието си често допускаме същите грешки, от които други "пътешественици" вероятно се изнервят. В заключение, май няма угодия...

[Зани]

Изнервям се, когато ми се налага да ставам в 3 часа сутринта за полета на връщане, за отиването никога не ми е проблем  !

Редактирано 2 октомври, 2013 от Zany

[На път]

О, да, няма нищо "по-приятно" от бягащи по пътеката или търсещи друго забавление деца, докато майката си "отпочива" от задълженията на родител на отстъпените им първи седалки в самолета. Ообено много рано сутрин, след като си станал в 4 да хванеш първия полет, за да участваш активно в 8-10 часова среща, напр. на която трябва да спечелиш проект, от който фирмата ще се издържа няколко месеца. И после на връщане късно вечерта "същата програма", нищо, че има полети и през деня. Но няма какво да се разправям с майката за "невъзпитаните" й деца, та те са си деца, след като проблемът е в това, че на нея дори не й хрумва, че има и други пътници, кои с други задачи, кои - оставили своите деца вкъщи.

Още една причина да си на място до прозореца.

 О, да... на майките обикновено им е страшен кеф да вземат неудобен полет ако са имали възможност за дневен само и само да дразнят останалите пътуващи.

По темата с децата... Като нямах деца имах много категорично виждане как моите няма да се тръшкат, няма да гледат телевизия и категорично няма да ядат фаст фуд. Сега като имам и знам, че когато едно дете изпадне в истерия категорично това не е до възпитание и не е до желание на родителите детето им да се държи като обезумяло. То просто се случва - при някой често, при други по-рядко... И който успее да ме убеди, че неговите деца ама никога, никога не са се тръшкали ще го черпя една бутилка 18годишно уиски, че да сподели този ценен опит. Това му е лошото на форумите... Четеш, четеш и разбираш колко лоши са ти децата   . На другите децата просто седят и четат шекспир в оригинал на 3, не се поливат със сок, кротки и добре възпитани. Не ходят до тоалетна дори и на дълги полети и никога, ама никога не притесняват хората около тях с разходките си между редиците... Пък човек като излезе от форума и се качи в самолета вижда, че не е баш така. И това го казвам от позицията на човек, койдо (да чукна на дърво) не е правил "екшън" с тръшкащо се и ревящо хлапе в самолет още, но осъзнавайки, че ако моето реши да се тръшне баш там съм безсилна да направя каквото и да е.

[Zaro]

Изнервям се, когато ми се налага да ставам в 3 часа сутринта за полета на връщане, за отиването никога не ми е проблем  !

 

Връщането винаги е проблем, и да не е в 3 часа сутринта...

 

И който успее да ме убеди, че неговите деца ама никога, никога не са се тръшкали ще го черпя една бутилка 18годишно уиски, че да сподели този ценен опит.

 

Сещам се за един виц, в който се разказва, че двойката е оценка, която не е получавал никога нито един баща по света. Собствените деца се описват често в подобна светлина - "моят никога не би направил това" - обичайна реплика на кокошка от кварталната градинка. 

 

За децата - макар да не го приемам, някак си мога да разбера човек без деца защо реагира така. Но хора, които са отгледали деца, и които имат рядко отегчено отношение към децата просто ме стимулират ... да поощрявам синът ми да ги дразни, при условие че той е рядко спокойно и разбрано дете и никога не е създавал проблеми при пътуване. 

[krasen_denev]

Нещата които ме изнервят по време на път биват игнорирани по най-бързият начин,все пак съм тръгнал да изживея нещо позитивно за  какво ми е да обръщам внимание на тези неща!?!Иначе най-дразнещото нещо за мен е да няма пътуване. Едва ли обществото във форума може да бъде подразнено от нещо повече,от мисълта за евентуално не пътуване.     

Редактирано 2 октомври, 2013 от krasen_denev

[Duke]

Собствените деца се описват често в подобна светлина - "моят никога не би направил това" - обичайна реплика на кокошка от кварталната градинка. 

 

...........

 

...да поощрявам синът ми да ги дразни, при условие че той е рядко спокойно и разбрано дете и никога не е създавал проблеми при пътуване. 

 

Хайде пак отначало...

[Zaro]

Хайде пак отначало...

 

Парадоксът е, че е дразнещо изпълнителен и трудно можеш да го накараш да прекрачи правилата 

 

Пък и говорим за пътуване, а не по принцип. 

Редактирано 2 октомври, 2013 от Zaro

[гост]

Българинът нещо е сбъркан по темата с децата! И това идва от факта, че като сме били малки постоянно някой ни е правил всякакви забележки в тон с комунистическия морал! Да, ама тоз' морал морално остаря! И всъщност децата си вършат съвсем нормални за възрастта им работи, които незнайно защо възрастните квалифицират като лошо възпитание!

 

Нееднократно съм избухвала срещу истеричните забележки на пишман-родители с репликата: " Ми ти к'во искаш бе, да седне да пие водка и да пуши цигари ли?"  

 

Да, това, което ме изнервя в самолета са точно неадекватните родители, които с тъпите си забележки само допълнително изнервят обстановката!

[georgiev]

Моите наблюдения са, че масовият българин е комплексиран на тема "ах, какво ще кажат хората" - особено пък по чужбинско - тъй че в редица случаи го раздава дори по-съобразителен, отколкото е нужно.

 

Както се изрази един приятел, женен за българка: "Българите са много по-шумни в България".

[Георги]

Аз малко загубих връзката на темата как замина към българската народопсихология, но да видите, че това със седалките е глобален проблем, ей тая новина циркулира по сайтовете цял ден

 

http://www.telegraph.co.uk/travel/travelnews/10349612/Nine-in-ten-want-reclining-seats-on-planes-banned.html

 

Бях чел едно мнение преди време и се съгласявам, проблема не е във смъкващите се седалки, а в това, че в днешно време са прекалено наблъскани една в друга. Ако имаше повече място със сигурност малко смъкване от предния нямаше да пречи...

[jennie]

Българинът нещо е сбъркан по темата с децата! И това идва от факта, че като сме били малки постоянно някой ни е правил всякакви забележки в тон с комунистическия морал! Да, ама тоз' морал морално остаря! И всъщност децата си вършат съвсем нормални за възрастта им работи, които незнайно защо възрастните квалифицират като лошо възпитание!

 

Много правилно. Аз самата никога не съм си обяснявала това неадекватно поведение с комунистическия морал, но сега като го каза ми се струва, че има някаква логика тук.

 

Тотално ни е сбъркано отношението към децата наистина. Хайде пътуванията едно на ръка, ами да отидеш в ресторант или на някакво събитие с дете в България, просто се превръщаш в център на забележки като се почне от това, че детето недопустимо нарушава спокойствието и идилията на останалите присъстващи ("Ама не можете ли да му направите НЕЩО на това дете?!") като се стигне до това, че не го храниш правилно и не си го облякъл достатъчно топло... В 100% от случаите се намират хора, които да изразят своето раздразнение от детското присъствие и крайното си неодобрение по отношение на родителските ти умения.

 

Не казва това понеже аз самата съм майка и в този смисъл съм потърпевша от случващото се. И преди  да имам дете ми никога не съм разбирала тези нрави. Ето една идея - когато някое чуждо дете вилнее наоколо, може просто да му предложите да си поговорите за нещо, да му покажете нещо, което ще привлече внимание му и ще го успокои. На мен ми се е случвало да рисувам самолетчета и животинки на непознато момченце по време на полет, понеже в противен случай щеше да крещи до главата ми през цялото време и да ви кажа - забавно е и със сигурност по-смислено от това през цялото време просто зверски да се нервираш от крещенето.

[Childish]

Мислех да игнорирам по-нататъшните коментари по темата, но уви не се сдържах. Защо се прави обобщения за нетърпимост към деца и пр. Моите забележки са към родителите. Може вашето дете да е най-важното нещо в живота ви, но има и други хора на самолета, които са си платили също като вас. И на тези хора може в момента изобщо да не им е до вашето дете. Ако не ви хрумват какво може да е по-важно - напр. може човекът до вас да отива на погребение на близък, може дори детето му да е умряло, може да са съобщили, че има тумор, или че ракът се е върнал, може да му е толкова зле, че да брои секундите до кацането, да не е виждал своето дете седмица, защото е бил в командировка или просто да е недоспал. Толкова ли е трудно да се допуснеш, чв има и други хора и те имат съвсем други проблеми.

 На мен ми се е случвало да рисувам самолетчета и животинки на непознато момченце по време на полет, понеже в противен случай щеше да крещи до главата ми през цялото време и

Въпросът ми е - защо аз трябва да правя това - не че не съм! - но пак: къде са родителите?

[гост]

Ау, темата завива в лоша посока!

 

Защо трябва да сме толерантни към детското поведение ли? Защото децата са нашето бъдеще и защото на тях тумор в главата не им говори абсолютно нищо! И не трябва да им говори!

 

Не преставам да се учудвам как децата в Гърция тичат покрай масите в тавернитe и вдигат врява до небесата! Е, за толкова години не съм видяла някой да им направи забележка, напротив, постоянно са обгрижвани, включително и от персонала.

 

А от общуването с едно дете човек може да получи много повече от общуването с 5 възрастни.

 

Затова, както каза jennie, рисувайте самолетчета!

Редактирано 3 октомври, 2013 от но нейм

[Зани]

Бях чел едно мнение преди време и се съгласявам, проблема не е във смъкващите се седалки, а в това, че в днешно време са прекалено наблъскани една в друга. Ако имаше повече място със сигурност малко смъкване от предния нямаше да пречи...

Онзи ден от Айндховен до София пътувах със самолет в който седалките не се смъкваха и изобщо като цяло, самата седалка беше много неудобна..., не че по принцип си я смъквам, но просто ми направи впечатление, че е по-различна от обикновено.

[georgiev]

Въпросът ми е - защо аз трябва да правя това - не че не съм! - но пак: къде са родителите?

Elena, Фичо и Еминко харесват това

?!!

 

Аз пък не мога да проумея какви са тези хора, на които децата им пречат.

Може би те не са били никога деца? Не са били шумни, не са играли, не са викали, не са ревали?

Предлагам ви като за начало да попитате родителите си. След което да се опитате да помислите, преди да цъкате бутони.

Този филм е точно по темата. Съветвам ви да го гледате. Клайв Оуен прави много добра роля.

 

Всичко това го казвам като родител, който е пътувал достатъчно пъти с детето си със самолет и влак. Понякога е забавен, понякога е шумен, понякога му се спи, понякога му е трудно да заспи и става наистина шумен. Дете е. Ще се радвам да се срещнем в някой самолет. Да ви видя как ще ми зададете въпроса: "къде са родителите?"...

[Elena]

Хайде де се опитате да приемете и друго мнение преди да "скачате" срещу такова, различно от вашето Всеки си каза как приема нещата и някой и друг коментар нито ще го променят, най-много да се скараме ( което е повече от излишно). Всеки си решава сам как да отглежда и възпитава детето си и разбира се, е прав за себе си - няма нужда да се надцакваме кое е по-добро и още повече да се дават безумни сравнения с комунизма.

[Бръмбар]

E, аз разбирам защо на някои хора децата им пречат. То и на мен не ми е приятно да ми реват, крещят, ритат седалката и т.н дори да са моите собствени деца. Но проявявам разбиране и не се дразня, защото ми е ясно, че на моменти просто нищо не може да се направи, дори родителите да имат най-добро желание. Става дума все пак за малки деца, те не го правят нарочно, а просто не ги свърта на едно място, въртят се и не усещат че ритат седалката отпред, трудно си задържат вниманието дълго време върху нещо, не разбират защо нещо се случва (напр.защо не са пристигнали вече и не могат да слезнат точно в тоя момент) и си мислят, че ако викат или реват ще стане на тяхното, логичните аргументи не им действат, разливат си храната, бебетата си реват и т.н. Само когато става дума за големи деца, които ясно съзнават за какво става дума и въпреки това го правят и се държат подчертано невъзпитано, не проявявам чак такова разбиране