дневник БОРНЕО

[ivooo]

БОРНЕО

 

   Бързоходния катер се носи с бясна скорост по море Сулавеси . Капитанът  млад   малаец   съсредоточено е вперил поглед напред и изстисква всичко на което са способни 2 та мощни двигателя Хонда. Те от своя страна му отговарят с яростен , възмутен рев . От време на време политаме във въздуха и после с трясък се приземяваме обратно . Съдържанието на лодката рязко контрастира с модерните и двигатели. Всевъзможни вързопи и бохчи , гроздове с банани , живи кокошки  и торби с незнайно съдържание . Пътниците също са местни . Просто облечени хора . Със  загрубели от работа ръце .Всички са боси . Жените със задължителните забрадки.

   На този фон принцесата и аз се открояваме като глупави бели патици.  Нелепо облечени сме с рокля и съответно дълъг панталон и лъснати обувки . Моите  даже са половинки  . Може би по-нелепи са само  куфарите ни весело накичени с цветни балончета за разпознаване , както и широкополата шапка на принцесата която тя силно стиска в ръце . Вкопчила се е здраво в перилата ,а на устните и грее широка усмивка.

  На мен от друга страна хич не ми е романтично . Причините са две. Първата е , че снощи прочетох за отвличанията на  чужденци миналата година в този район.  Втората е също толкова бързата лодка , която се движи на 500 м в ляво зад нас и видимо ни преследва. Принцесата естествено не е наясно с моите терзания и тъне в блажено неведение за ситуацията. 

   На ум разигравам всякакви възможни сценарии . Те ни спират и ни отвличат . Нямаме милионите за откуп .  Помощ от  държава като нашата е направо виц . Представям си бойната ни авиация в лицето на единствения ни здрав самолет как свирепо атакува разбойниците . Как се спускат български рамбовци  като ястреби и пердашат врага.   Не не става пиратите ни убиват , но преди това ……

    Не не много сме стари за сексуални мераци сигурно просто ще ни гръмнат се успокоявам . Не съм много сигурен .Май  по добре е да се съпротивляваме . Едричък съм ,тренирах разни бойни изкуства като млад и съм в  добра форма .Ще взема поне няколко от дребните плъхове с мен преди да ме гръмнат . Само как да се добера до водолазния нож , който е на дъното и  на кой точно от двата куфара беше .

   Пак хвърлям поглед към преследвачите .Не изостават . Поглеждам към  пътниците Никой не изглежда притеснен  .Никой не си и общува . То с това каране не  е и възможно . Може би не забелязват че сме преследвани . Капитанът изглежда по същия начин както и преди .Дали пък не се кося напразно .

   На път сме от Семпорна  към остров Мабул . Пътя с лодка е към час , час и половина като в началото се движим покрай бреговата ивица а после зацепваме в открито море.  Преследвачите не изостават . Даже в един момент почти ни застигат .Дали и капитана не е в комбина с тях .Пускам Джи пи еса на телефона и се опитвам да преценя дали се движим в правилната посока . Иде ми да скоча и да грабна волана . След сякаш безкрайно проточилото се време на хоризонта изплува остров . В началото блед силует . После започват да се забелязват и подробности . Наколни колиби . Голяма метална платформа срещу острова . Още лодки и корабчета . Започвам да се отпускам . Другия катер почти ни настига .

   Насочили сме се към малък пристан .  Нашата лодка акостира първа. Всички бурно ръкопляскат. Аз още по бурно от останалите .

   Малки идиоти .Това било състезание. Състезание си спретнали малките глупаци . Иде ми да ги удуша тия двамата.

  Може би все пак да почна отначало

 ................................................................................................................................................................................................................................................................................

 

Куала Лумпур

 

 

 

С току що натрупаното самочувствие от няколкото самостоятелно организирани екскурзии  съм купил  „ евтини „  билети до Куала Лумпур и обратно за 750 евро всеки.  Имаме около месец до тръгването .Около  20 дена в Малайзия и околностите . Самочувствието ми е пораснало толкова  че единственото  което съм  запазил са 2 нощувки в КЛ . Толкова много има за гледане в района , че със сигурност няма да е скучно .

 Има и нещо като план.  Желанието ни да посетим остров  Сипадан .   Сипадан е малък ненаселен вулканичен  остров в море Сулавеси  на югоизток от Борнео . Води се част от провинция Сабах , на малайзийската част от Борнео. Известно време за него са спорили (понякога не само с думи ) Малайзия и Индонезия но международния съд го присъжда на Малайзия .Формиран  е от корали, които са се развивали на върхът на вулкан . Стени пропадащи до 600 м в синята бездна Невероятно разнообразие от морски живот. Над 3000 вида риби и стотици видове корали .

Неизменно в топ 10 на дестинациите за дайвинг по света. 

Има и особеност  . За да опазят природата някогашните курорти на острова са разрушени . Най близките места за отсядане са островите Мабул и  Капалай  на около час с лодка и градчето Семпорна  на около 2-3 часа . Допускат се само 120 гмуркачи на ден от цял свят . Повечето места се раздават по квота  на няколко хотела и дайвинг центъра   .От своя страна въпросните хотели ги раздават на лотариен принцип на отседналите там гости . Ако искаш да се гмуркаш на Сипадан  най сигурния начин е да си купиш пакет от 4 и нагоре нощувки ,което ти  гарантират поне един ден с 3 или 4 гмуркания в резервата.    Разбираемо цените са височки.

Като начало преди да тръгнем се опитвам да резервирам чрез една популярна  българска туристическа фирма която единствена предлага Сипадан . След 10-тина разговора по телефона по моя инициатива  така и не получавам отговор . Вече съм в КЛ когато се сещат да ми пишат на мейла ,  че за нашите дати от близо 20 дена не можело нищо да се направи . Егати туристическата фирма.

  От своя страна  аз в хотела ни в КЛ от интернет съм извадил адреса на един от поносимите като цена курорти http://www.borneodivers.info/ Пращам му писмо на гугъл английски. За моя изненада ми отговарят  почти веднага .

Нещо от сорта . Да имаме 2 места  след 4 дена за 5 нощувки .Попълнете тази бланка  с информация за вас и за вашата кредитна карта  и че ни упълномощавате да изтеглим от нея  ( следва 4-цифрена сума в долари ) след което ни я изпратете сканирана обратно . Искрено ваш Феликс Луан. 

Имаме още само една нощувка в КЛ  и после още 17 дена чудене  до обратния полет . След цели 10 минути колебание се примолвам на рецепцията .Попълвам бланката Изпращам я обратно Така дарявам непознатия чичко Феликс от който имам всичко на всичко  1 ( едно ) писмо с горната сума .

 

............................................................................................................................................................................................................................................................................................................

 

 

 

Куала Лумпур е чудесен град . Има за всеки по нещо.  Исторически и културни паметници , прекрасни паркове , огромни лъскави молове и храна за всеки вкус .

 

 

Няма да изброявам подробности  защото много е писано за Куала Лумпур  , а като голям транспортен  „хъб“   на всеки пътешественик поне веднъж ще му се наложи да мине оттам .

   Мисля , че  всеки трябва сам да  си открие своите чудеса.

  За тези обаче които не са посещавали тази част на света  е  едно  чудесно начало . У българина някак си  е вкоренена представата за Югоизточна Азия като беден и сравнително поизостанал район. На място като това с небостъргачите и моловете , задръстванията от нови коли , метрото и монорелсовата  железница с тълпите от млади усмихнати и добре облечени хора си даваш сметка  къде сме ние , на къде вървим и къде отиват другите . 

Малайзия е много интересна .  Разделена е  на две части – западната е разположена на Малайския полуостров, а източната е част от остров Борнео или Калимантан . Управлява се от 9 султана на съответните провинции , които избират през 5 години един от тях за върховен султан на ротационен принцип . Като население е формирана от няколко общности . Малайците притежаващи до голяма степен политическата власт  , китайци , които държат по голяма част от богатството и търговията  в страната и индуси . Основната  религия е исляма , но поради това етническо разнообразие толерантността е много висока.  По моловете могат да се видят  полуголи китайки . А джамиите си правят компания с будистки и хиндуистки  храмове.

  Хотелът ни  Le Apple Boutique Hotel @ KLCC е в самия център срещу кулите Петронас   . Не е луксозен , но за местоположението си е  с много добра цена . Още на първата сутрин пред него се запознавам  със симпатичен шофьор на такси китаеца Лии  . За около 50 долара на ден се спазаряваме да обикаляме където си поискаме в КЛ  . Както в много такива случаи човека вади една ламинирана папка със забележителностите и заедно обсъждаме какво може да се види реално за 2 дена колко време е нужно за това или онова.  Кое  по кое време е по добре да се види и кое не . Един добър начин за разглеждане. Лии е страхотен гид . Разказва ни за всяко място не само официалните неща , но и любопитни историйки . Прекрасно се разбираме тъй като и двете страни говорим много счупен английски . Изчаква ни търпеливо колкото и да се бавим и заплесваме . Води ни  в будисткия  храм  който използва лично той за молитви  и заедно го правим . 

Обядваме заедно в ресторанти за местни (естествено аз настоявам да платя) , където и храната и цените нямат нищо общо с тези в центъра.  Приютява ни на хладно в таксито когато прегреем от жега , а когато руква дъжд измъква отнякъде за нас огромен  чадър . Когато се изморим ни връща в хотела и ни инструктира за вечерта какво бихме могли да правим и къде да хапнем . Пътеводителите просто ряпа да  ядат. На всички пожелавам да срещнат своя готин Лии.   И гледайте да е китаец. Не индиец. Пак съвет от Лии .

Разбира се като любопитни балканци ние пробваме вечерите всички възможни средства за придвижване в големия град. И даже на два пъти напълно се изгубваме  .

 

.......................................................................................................................................................................................................................................................................

 

След като правя  богат  чичко Феликс от Борнео дайвърс  купувам   и самолетните  билети  до  Tawau за след 3 дена с AirAsia . Там би трябвало да ни посрещнат на летището .

До тогава имаме 2 избора да останем още 2 дни в КЛ или да отидем някъде. КЛ е хубав град  и съм сигурен  , че пак ще го посетим  Така и става  . А цените на Air Asia са толкова въодушевяващи , че почваме да мъдруваме дали да не отскочим  до  Ангор ват  . Само  30 долара на калпак . Все пак по умната ми половинка ме подсеща да проверя  и времето . След кратка справка в няколко сайта се оказва , че въобще не  е сезон за там . Всъщност е дъждовен такъв и прогнозата  е  ужасна.

Представяме си как шляпаме сред калните  потоци  заляли  древните руйни и се отказваме .  Проверявам как стоят нещата в Yogyakarta  и решението е взето . Купувам билети до там и обратно.

„Малко“ 5-милионно градче наричано от местните на галено Джогджа .  Отправна точка за известните храмови  комплекси  Прамбанан и Борободур  .  Интернета   в хотела е добър и всички тези трудови дейности не ми отнемат много време след прибирането ни вечер .   Хотелът в Индонезия също е избран лесно . Единствения който е в рамките на храма  Борободур – хотел  Манохара .В букинга хотела вече е резервиран , но пък в агода има свободна стая. 

  Естествено пак Лии ни стоварва пред терминал 2  „гнездото”  на   Air Asia . В пъти по-голям от много европейски летища .  Яд ме е  че не съм сетил за някакъв сувенир и му тиквам български пари , които намирам в джоба си за спомен   .Сбогуваме се като родни братя .

Куфарите сме решили да зарежем на съхранение на летището. Сумата за 2 дни е сериозна и си отбелязвам следващия път да измисля друга алтернатива. 

Полета до Джогджа е кратък и след плащането на визата май 35 долара беше се отправяме към изхода. А там ни посреща тълпа от шофьори  на таксита .

Харесвам си един от тях и пробвам да се пазаря . Ще минем първо  през Прамбанан  . Той ще ни чака отпред  , а после беж  до Борорбодур . Когато ми писва да се пазаря си стисваме ръцете и се мятаме в колата . Мъжът е около 35 годишен много симпатичен и усмихнат , но с английския е много зле  .  След няколко напразни опита за комуникация се споглеждаме  двамата и  тъжно се отпускаме назад в седалките . 

Пътя до Прамбанан е кратък .

 

На входа на храма хората  са много готини .

Освен  че ни дават сарита да си увием срамотиите  ни черпят и кафе и мокри кърпи .

Това на  хладно в салона до касата.

  Вече вътре ни посреща младо момче и казва че практикува за гид . Може ли да ни бъде  гид . Нямало да ни струва нищо . Намирисва ми на капан , но пък момчето е съвсем младо  с  честно ,  наивно лице  и  книжка под ръка.  Харесва ми .

Тръгваме му казвам .  Момчето се радва и видимо се раздава . Неспирен поток от думи  се сипе от устата му . Вероятно е въодушевен ,  че може да блесне с познания . А бе готин пич . Има и малък проблем.  Нищо не му се разбира .  Английския му е толкова неразбираем колкото на австралиеца от миналата година на Бали .

Тогава след няколко бутилки вино аз се опитвах да му обясня на развален английски колко велика страна е България и как  нямаше да я има Европа ако кан Тервел не беше изклал арабската войска , а той се опитваше да ми обяснява нещо подобно за  Австралия  ама нищо не му разбрах . 

И до днес се въртя преди да заспя и се  питам какво точно е искал да ми каже......  

 

 Решаваме че сме видели достатъчно и се насочваме към колата . Момчето наистина не иска пари , което силно ме размеква и аз му тиквам една индонезийска банкнота в ръката . Явно съм дал много защото момчето остава  със  зяпнала уста. Аз също се чувствам страхотно . Хубаво е да си мислиш че и ти си готин . 

На изхода минаваме през импровизирания пазар .Естествено навсякъде ни дърпат да си купим нещо Успяваме да се измъкнем само с някакъв странен екзотичен  плод , който не сме опитвали досега. Щраквам един юнак , който лекува друг с вендузи  и се мятаме на колата.

 

 

Пътя към Борободур е по-дълъг и е може би около 2 часа . Почти непрекъсната поредица от населени места . По пътя зяпаме как я карат местните . В един момент получавам смс от PayPal , че съм си купил нещо за около 70 лева. Не му обръщам никакво внимание . Сигурно старо плащане си казвам и тутакси забравям. 

Хотел Манохара е страхотен Посрещат ни с мокри кърпи и натурален сок и жива музика. Към цената на хотела влиза и вход за храма.  Ако се извади входа от сумата за нощувка излиза че почти без пари тънеш в разкош .

Вечерята в ресторанта също е добра а бирата е в точния 750 гр размер . Своевременно пак получавам нов смс този път за 100 лв. Пак не му обръщам внимание.  

 Хотела е до самия храм , така че решаваме поне веднъж в живота си да видим и изгрева . Навиваме телефони и аларми и се просваме в леглата. Имам чувството че не сме си лягали когато цялата техника се събужда. Пием кафе ( има в стаята , както и чехли ) и полусъбудени почваме да пълзим към храма. Там показваме безплатните билети , но се оказва че важат за по късен час.   Пазаренето с пазачите не помага и аз се забързвам обратно към хотела да купя билети за изгрева като подтичквам  да не би  да вземе  че да изгрее .  В крайна сметка успяваме да се доберем навреме , но изгрева така и не се състои . Нощта бавно изсветлява и става светло . За сметка на това  успяваме да се наслушаме на воя от безброй джамии от близките градчета и селца . Както и да се насладим на невероятна тълпа от също такива идиоти като нас които чакат въпросното чудо. Романтиката се допълва от кръжащ  дрон  който издава звук на моторна резачка и аз изнервен се оглеждам за собственика че поне да си изкарам яда на някой.

Заричаме се да не правим повече такива грешки с изгревите. Ще си ги гледаме на фотографии . Залезите   ни стигат . 

  Връщаме се до хотела . Добре че е близо и се просваме да си доспим . Когато се събуждам  съм получил нов смс .Този път решавам да вляза в акаунта си и да видя какво става.

 Оказва се че съм си купил последователно стар модел ГСМ , скъп дамски парфюм и някакъв подаръчен комплект . Всичко доставено на адрес в Новоросийск , Краснодарска област .

 Напълно се събуждам и почвам да обикалям като лъв в клетка докато вземат че отворят банките на другия край на света . В крайна сметка свършвам работа .   Обясняват ми,  че единственото спасение е да блокирам  картата и го правя .

 Остават само купчина въпроси . Като голяма глупак съм взел само една карта а в картата на принцесата има само 600 долара Ще ни стигнат ли те заедно с  малкото пари в брой   до обратния полет. Ще ни чака ли някой в Борнео и дали всичко това  не идва от чичко Феликс.  Да тръгваме ли въобще натам .

 

....................................................................................................................................................................................................................................................................

 

 

[antea]

абе ivooo да знаеш, че са неприемливи такива паузи като тази между Куба и Борнео! ако пак настъпи подобно затишие, смятам ще сме склонни тук да издирим Феликс, а ако не - да съберем четирицифрена сума в някаква валута и да попътуваш пак, само и само да не оставаме без подобни разкази

[FlyTraveler]

Изключително хубав пътепис!

[Дани Магелани]

Иво,

Много увлекателно разказваш!

Затаила съм дъх и чакам с нетърпение продължението!

[Childish]

Голям екшън 

[mililia]

Хм, много интригуващ и приятен разказ. Абе, човек, ти защо не пишеш по -често? Всеки път впечатляващ с майсторските разкази. Давай, че нямам търпение! Хем пътешественически сюжет, хем криминале, хем с чувство за хумор... ти да не си писател?

[Guinness]

преди 43 минути , ivooo каза:

Полета до Джогджа е кратък и след плащането на визата май 35 долара беше се отправяме към изхода. А там ни посреща тълпа от шофьори  на таксита .

 

Каква е тази виза? За Индонезия е безплатна до определен брой дни, ако не се лъжа.

[Ann]

Човече... магеланецо смел, ще те съдя. За опит за убийство! До края на първата част се задуших от смях .

Добре, че по-натам нещата се поуталожиха, че иначе щях да бера душа.

Прекрасен пътепис, потапящ читателя изцяло в местната атмосфера /макар и задочно/, разказан много свежо и цветно.

Моля те, пиши по-често .

[ECC]

За първи път чета така захласнато до край.Намирам се в до Полтава в Търново и слушам един ром,свирещ на кларинет на фона на един касетофон.Може би това допринася за кефа,но пътеписът ти направо кърти.

[Фил]

Преди 1 час, ivooo каза:

 

  Може би все пак да почна отначало

 

Еми време беше!  

Цитат

Оказва се че съм си купил последователно стар модел ГСМ , скъп дамски парфюм и някакъв подаръчен комплект . Всичко доставено на адрес в Новоросийск , Краснодарска област  .

Да не се окаже, че си купил и някоя загородная дача в Краснодарска област 

Редактирано 6 септември, 2017 от Фичо

[christuff]

Все си мисля,че трудно може нещо да ме изненада ,ама ти направо ми отнесе главата.

[ivooo]

Преди 1 час, Guinness каза:

 

Каква е тази виза? За Индонезия е безплатна до определен брой дни, ако не се лъжа.

Преди няколко години платихме виза . Даже си почакахме на една дълга опашка

 

 

Благодаря много на всички  за хубавите думи .

Аз си мислех че само ние се забавляваме с нашите глупости . Ще допиша продължение  . 

[stefanrusev]

Преди 1 час, Guinness каза:

 

Каква е тази виза? За Индонезия е безплатна до определен брой дни, ако не се лъжа.

От 2 години е така но не на всички КПП-та..

Страхотно писание!!!!

[Lindt]

И да не забравите да ми благодарите, че съм вдъхновила пътеписанието 

 

Ivooo, как чак на третия смс реагира? Моят мъж се разхожда цял месец като тигър в клетка докато оспорваме благотворителните си дейности в  Крим, Запорожие или подобна закъсала област  

 

[Гост]

 Хах... велик си, човеко! Айде пиши по-бързо дееее 

[ivooo]

преди 4 часа, mililia каза:

 ти да не си писател?

  Разкри ме .

  Аз съм Коелю. ...... Паулу Коелю . 

 А иначе сериозно с оглед на това че винаги едвам избутвах българския и литературата  ти дължа едно сериозно черпене.

[mililia]

преди 32 минути , ivooo каза:

  Разкри ме .

  Аз съм Коелю. ...... Паулу Коелю . 

 А иначе сериозно с оглед на това че винаги едвам избутвах българския и литературата  ти дължа едно сериозно черпене.

Ти нали знаеш, че и Иван Вазов е получил двойка на есе за "Под игото". По скоро гледай колко хора се забавляват на разказите ти.

Пиши, човеко, пиши!

[Георги]

Съспенсът ще ме убие... 

[bulpa]

Иво, страхотен пътепис! Със сълзи се смея 

[AlexandraKo]

преди 9 часа, ivooo каза:

  Разкри ме .

  Аз съм Коелю. ...... Паулу Коелю . 

 А иначе сериозно с оглед на това че винаги едвам избутвах българския и литературата  ти дължа едно сериозно черпене.

О, неее, не можеш да ме заблудииииш!Познах те!

Ти си Джак Ричър под прикритиеееее!

Много,много  ти благодаря за хубавата емоция рано сутринта.

[Иван Попов]

Написано е много яко.И аз се посмях  доста.Благодаря .

[ivooo]

 " Изгревче " 

 

Борободур   е величествено   творение , но за да се наслади човек на многобройните барелефи и символи , може би  трябва известна подготовка а ние естествено нямаме такава .

В един момент докато обикаляме забелязвам как група жени със забрадки се опитва да вкара принцесата в техните кадри .  Усмихвам се и предлагам да се снимат с нас . Много са щастливи . Такива случки имаме от всички страни на югоизточна Азия .За много хора от по забутаните райони на съответната страна е голям кеф да се снимат с бели патици като нас  .  Обикновено аз играя ролята на голямата бяла птица  или пък сме двамата . Този път на снимките са само  дами .

 

 

 

Мълчаливия шофьор който ни докара на идване ни изправя на нокти . Имаме уговорка  да ни върне за самолета , а той закъснява с повече от половин  час. Естествено му нямам телефона , но човека все пак идва. Успокоява ни че ще стигнем на време и предлага да пийнем лувак кафе.  Ще си направи малката далавера ,но защо пък не  .Майната му на полета . Може пък този път да успея да усетя  разликата  между кафе и кафе  second  hand .

 

 

 

Вече в покрайнините  на Джоджа навлизаме в участък в ремонт . Примирил съм се , че вероятно ще си изтървем самолета и зяпам навън.

Нормално облечени хора ръкомахат и насочват потока от коли по обиколните улички. От полицията ли са любопитствам . А не не  отговаря мълчаливко . От общината ли продължавам да любопитствам . Не хили се той.  Е какви са тогава . От тук са От квартала . Доброволци са . Тук живеят. Сигурно им плащат продължавам  с въпросите. Не , не,  не взимат пари сър . Никакви пари .

Онемявам . Питам още 2 пъти за по сигурно . Същия отговор. При 5 милиона град .  Представям си как жители на някой квартал на София безкористно и без заплащане регулират уличното движение при някой от многобройните ремонти в квартала . Какви са тези хора . Или пък може би  какви сме ние .

 

.............................................................................................................................................................................................................................................

 

Закъснели сме напълно  , но и AirAsia закъснява също с близо 3 часа .

На летището почти  ни арестуват за 2 малки сувенира от вулканичен  камък  Забранено е , но ние не знаем . С много молби и разправии минаваме все пак и се просваме  на хладно в салона.

Самолета пристига а никой не ни вика . По умния от нас настоява че не  чакаме на правилното място , но аз упорито се съпротивлявам . В крайна сметка се оказва права и на бегом се изнасяме в съседния салон от общо двата , където пък вече ни четат  имената по уредбата . Качваме се последни и целия самолет ни гледа мрачно а ние им отвръщаме с глупави щастливи усмивки .

Благополучно се добираме до КЛ и се съединяваме с багажа си . Полета е на другия ден рано сутринта  и трябва да намеря евтин хотел до летището за една нощ. Сядам на някакви столове на терминала и вадя PC-то . На летището има  прекрасен безплатен интернет и успявам без  усилие да намеря хотел на сносна цена на самия терминал .Запазвам го онлайн . Опита ми от Тайланд сочи,  че по интернет е по-евтино , но цената на рецепцията се оказва същата.  Изключително удобен е  tune hotel klia2 .    С  „ топъл „  преход . Заедно с количката и  куфарите стигаш  до самия хотел .

Настаняваме се и излизаме на лов за храна  , но обичайно за страната  по заведенията няма бира . Бира без храна може , но храна без бира….  Затова първо намираме бирата . В един от магазините на летището . Забутана най-в дъното на най долния рафт  . Наивници . Бира ще скрият те от нас . После си поръчваме храна за в къщи  в един от десетките ресторанти на летището  .    Да не е лютиво моля.  Няма проблеми сър. Не е люто . Ето тук ви даваме отделно  три  купички с лютив сос  ако ви е много безвкусно .  Нелютата храна е толкова люта ,  че аз рева като малко дете близо 10 минути Добре че има бира и ориз, а купичките с лютия сос минават по краткия път до финала в тоалетната  .

 

 

..................................................................................................................................................................................................................

 

Деня на истината е . Днес ще разберем съществува ли  чичко Феликс  или не  . Ще ни чака ли някой в Борнео и ако не ........какво ще правим . 

Този път нямам никакви идеи .

На летището в Tawau  съзирам табелката с леко сбърканите ни имена .  Изпитвам неудържим  порив  да държа  дълго в прегръдките си  човека който я носи .

Пътя от Tawau  до   Semporna  е около 1.5-2 часа. Първото ми впечатление  от Борнео напълно  контрастира с  представата ми за него . Няма ги наситените цветове , които съм очаквал . Няма ги джунглите от които любопитно надничат екзотични същества  .Всяка година откривали нови видове.

  Един сравнително еднообразен пейзаж в по-голямата си част от маслодайни палми . Повечето къщи край които минаваме са на кокили над земята. Единственото по забавно е че навсякъде хората се разхождат с огромни джипове или ванове . Правителството на Малайзия спонсорира горивата и всички са яхнали някакви огромни чудовища по които у нас въздиша мало и голямо . Semporna   също не ни очарова    . Около 150 х. градче  с ниско строителство .  На места особено около пристанището доста мръсно. Добре че не  взех хотел тук за по евтино си мисля. Пък и всеки ден по 4-5 часа с корабче  до Сипадан на отиване и връщане май би било  доста досадно и ще изяжда поне едно или 2 от гмурканията . Помагат ни да се качим в катера и с пълна газ отпрашваме към Мабул.

 

След като акостираме на острова още с първите си крачки и преди да са ни настанили в бунгало ни казват че след час ни искат пак на кея за чек дайв с цялото оборудване .Май сме попаднали  в казарма .Като допълнение на това Борнео дайвърс  е разположен  точно между някакво поделение на полицията и друго такова на военните.  Хората сериозно се отнасят към опазването на дойните си крави.

 

Мабул е малък остров  Мисля че има само 3  резорта  . Освен поделенията на военните и полицията има и селище на морски цигани .

 

 

 

 

Разбира се резорт е силна дума за това което получаваш  независимо от това колко си платил .  Всичко е много основно  . Храна колкото за наяждане , легла .  Все пак за разлика от казармата има самостоятелна баня . Е водата за миене е полусолена  ама кой ти обръща внимание на това .

Насочени са  към посетители като нас . Гмуркане , гмуркане и пак гмуркане . Всичко се върти около това . 

Мое мнение е ,  че който и да е от курортите на острова е по-добър от металната платформа срещу него , която се рекламира от въпросната фирма  в  България . Бивша нефтена платформа превърната в нещо като хотел . Всъщност по удачно би било да я направят направо на затвор както е изолирана от сушата  и хората са заточени на нея . 

За разлика от общите части на острова  самите ресорти са доста подържани . Градинари се грижат за алеите и цветята  . Чистят боклука и  косят тревата .

 

Навсякъде щъкат варани . Някои са с доста внушителни размери .  Бунгалата са ни на кокили . Първата сутрин още не събуден  добре излизам  навън и почти настъпвам един огромен дълъг кажи речи колкото мен приятел . Явно някои живеят под нашето бунгало. Хвърляме си по един  заплашителен поглед  и се отдалечаваме с достойнство всеки по свойта си работа. 

 

 

     Дайвинга около   Мабул е прекрасен , а още на следващия ден ни предлагат да се запишем за Сипадан. За там има малка такса за доплащане , но да си един от 120-те човека от цял свят които могат да се потопят в този ден е голям кеф . Всъщност въпреки дребните неудачи  досега късмета през цялото време от началото на пътешествието  е с нас  . Улучили сме и  тук точния курорт  с малко посетители в момента  .   Всеки ден ни предлагат Сипадан и  ние се записваме всеки ден  . Даже о чудо последния ден аз им отказвам за да поразгледаме и нашия остров . 

 

За гмуркането на Сипадан няма да говоря много . На всяко гмуркане срещаме много костенурки от няколко различни вида . Има страшно много акули  чернопери , белопери и сиви . Понякога са навсякъде около нас . Огромни училища от баракуди и всякакви видове риби .

 

 

 

Не не става . Не   може да се опише.

Това трябва да се изживее  или  поне  да се види на качествено видео .

По интересно е присъствието на военни  на острова .   Сигурно поне 30-на човека .   Горещината е сериозна  , а те са в пълно бойно снаряжение , че и с каски , бронежилетки и автомати .

Деня протича горе долу така . Сутрин пътуваме  около час до острова  . Слизаме и се отмятаме  в някаква книга . После правим няколко гмуркания . Като между тях ни вадят за декомпресия  , както и за снаксове чай , кафе и лек обяд на сушата . Островчето е малко , но не се усеща присъствието на  хора .  Докато от едни  корабчета  почиват от други се гмуркат и обратно . 

Всъщност би било много малдивско , ако между хората по бански не се мотаеха и въоръжени до зъби мъже. 

Имат и наблюдателни позиции и оттам се вглеждат напрегнато в морето с мощни бинокли. 

За тези няколко дни даже на 2-пъти явно обявяват тревога  . Униформените се втурват към брега .просват се по корем и  насочват напред пушкалата.

  С принцесата леко се надигаме на лакът от лежанките на които пием кафе и се опитваме да видим къде са лошите. 

Бойците са доста дребни на вид . Ще ми трябват поне двама за да спрат куршумите изтърсва принцесата и се запревиваме  в тих кикот .

  Все пак присъствието им е успокояващо си говорим . 

Докато един от дните се пада почивен и ..................военните ги няма . Вероятно почиват.

Сигурно през почивните дни и пиратите почиват .

 

 

.

 

Редактирано 11 септември, 2017 от ivooo

[Гост]

Нама въпроси. Съм хептен вчепетлена! Няма да ходя там 

[pikonio]

преди 3 часа, ivooo каза:

Първото ми впечатление  от Борнео напълно  контрастира с  представата ми за него . Няма ги наситените цветове , които съм очаквал . Няма ги джунглите от които любопитно надничат екзотични същества  .Всяка година откривали нови видове.

  Един сравнително еднообразен пейзаж в по-голямата си част от маслодайни палми . Повечето къщи край които минаваме са на кокили над земята. Единственото по забавно е че навсякъде хората се разхождат с огромни джипове или ванове .

Колко точно казано. Аз година не смеех да го изкажа на глас, живеейки със самозаблуждението, че не трябва да съм видяла това, което е.

 

А военните и на нас ни бяха небрежно представени, докато не се гмуркахме с двама въоръжени на лодката последния ден, поради отвличане на туристи от филипински пирати  

 

Чакам с нетърпение продължението!

[ivooo]

преди 2 минути , pikonio каза:

 

Чакам с нетърпение продължението!

Ами че вземи моля те си довърши твоето  де ,  че от колко време го чакам   .

 

 Лично на мен Индонезия също ми харесва повече  . Като изключвам комерсиалните части на Бали . Безброй острови , племена , култури като кутия със скрити съкровища е.