дневник БОРНЕО

[Happy_Traveler]

Иво, как така варани? Че нали някой са до известна степен отровни, а и се хранят с месо? Ами не е ли опасно за хората? Може аз да съм блондинка, но за мен те са като малки крокодили почти. И МЕ Е СТРАХ! 

 

 А и съм чела, че:

 

"Вараните (Varanus) са най-големия род гущери в света. Познати са 58 вида в източното полукълбо, тропиците и субтропиците. Достигат на дължина до 3-4 m и тежат 160-200 kg. Най-едър и дълъг еКомодски варан. Хранят се с месо. Нападат също и сравнително едри животни."

[ivooo]

 

преди 14 часа, Happy_Traveler каза:

Иво, как така варани? Че нали някой са до известна степен отровни, а и се хранят с месо? Ами не е ли опасно за хората? Може аз да съм блондинка, но за мен те са като малки крокодили почти. И МЕ Е СТРАХ! 

 

 

 

 Вараните . Има ги на много места .  Примерно в парковете в центъра на Банкок   .

Живот си живеят .Хората не  им обръщат никакво внимание  . Мисля че примерно на бездомните кучета ,  котки или на катеричките  обръщат повече внимание .

 

Съжалявам не се сдържах 

 

На Мобул вараните бяха доста охранени . Изглежда конкуренцията е по-малка.

......................................................................................................................................

 

  Комодските варани  са друга група . Освен че са по-големи и опасни .

 

 

Те са ТРУЖЕНИЦИ  впрегнати да изкарват пари   .

Има ги само на няколко острова  в Индонезия - Флорес  , Комодо  и  Ринка .  Превърнати са в печатница за пари . Даже и като си наемеш частна лодка , до тях няма как да се добереш . Островите  Комодо и Ринка  са заобиколени от мангрова растителност и акостирането освен дето е забранено на практика е невъзможно  . Така че  се примиряваш и спираш на съответния пристан-вход към парка . Там освен скъпичък билет е задължително да си платиш и за гид-пазач въоръжен със сопа .   Нашия   "бодигард" беше почти на половината на моя размер . По смешното е че е и голям заплес . На два пъти му казвам да не ме зяпа мен , а да си гледа в краката,че ще се пребие  . Естествено както и други са писали "глупавите " животинки стоят в началото на маршрута на сянка под кухнята  

 

 

Колкото за страха рецептата е ясна . Взимаш си някой когото да стискаш силно за ръката докато викаш с пълно гърло.

 

Редактирано 12 септември, 2017 от ivooo

[Гост]

Хахххххх.... Иво, голям си, човек! Хахххххх

[antea]

преди 1 час, ivooo каза:

Те са ТРУЖЕНИЦИ  впрегнати да изкарват пари   

. 

 

викаш борнейските варани са пролетариат  на фона на тайландските, като нищо и синдикат може да им спретнат  

 

сериозно, никога нямаше да ми хрумне, че ги инсталират нарочно и даже щях да се възхитя, че са придвидили човек да ме пази, наивитет мой беден, май изобщо не съм дорасла и узряла за Азия

[ivooo]

преди 11 часа, antea каза:

викаш борнейските варани са пролетариат  на фона на тайландските, като нищо и синдикат може да им спретнат  

 

сериозно, никога нямаше да ми хрумне, че ги инсталират нарочно и даже щях да се възхитя, че са придвидили човек да ме пази, наивитет мой беден, май изобщо не съм дорасла и узряла за Азия

 Тези малките дето се кефят на живота ги има и в Тайланд и в Борнео и в Индонезия . Май само във Виетнам не съм ги виждал . Странно 

 

 Големите си растат  само на горните 3 индонезийски острова . Никой не ги е внасял  или инсталирал . .

 Просто преживяването е много комерсиално .

 

Нещо като оная пещера на Крит дето си плащаш за да видиш къде са къпали  Зевс .

 Или множеството пещери в Турция и Гърция където пък се е къпала Клеопатра . Сега като се замисля съм бил поне в 4 от тях . Много ме е срам.. 

 

 Що се касае до узряването . Никой от нас не е узрял . То и това е страхотното .Живееш няколко години в една страна и си мислиш че всичко знаеш и в един момент се изумяваш от нещо . То и в България е имало моменти да се чувствам като Индиана Джоунс .

Колкото по неузрял се чувства човек според мен толкова по-добре. Има на къде да зрееш. Че като узрееш освен да тупнеш на земята друго не ти остава.

  Югоизточна Азия е невероятен много любим за мен район и страхотно място за зреене  

[Дани Магелани]

преди 7 часа, ivooo каза:

Колкото по неузрял се чувства човек според мен толкова по-добре. Има на къде да зрееш. Че като узрееш освен да тупнеш на земята друго не ти остава.

  Югоизточна Азия е невероятен много любим за мен район и страхотно място за зреене  

 А следващата част узря ли, че нямам търпение!

[Дани Магелани]

Хей Ивоо, ти да не пропадна в някои морски дълбини? 

Ако не ти се пише, дай думата на Шефа. Не ни дръж в напрежение!

[ivooo]

преди 31 минути , Dani Magelan каза:

Хей Ивоо, ти да не пропадна в някои морски дълбини? 

Ако не ти се пише, дай думата на Шефа. Не ни дръж в напрежение!

 

Благодаря Дани .

  Мислех да го приключа цялото , че да не се разводнява , но ок явно ще е на два пъти . Ей сега ще кача предпоследната част само да намеря някоя картинка 

Редактирано 16 септември, 2017 от ivooo

[ivooo]

 

 Остава ни малко повече  от седмица до края на приключението и трябва да измислим какво да правим след гмуркането в  Сипадан  и как да ни стигнат парите до края. 

 

  Третия по големина остров в света крие за нас толкова неразкрити  тайни  , че с мъка успявам да се  съсредоточа върху нещо конкретно   . Искам да съм  навсякъде искам да видя всичко . Познато нали .  

 

Любопитството ми е толкова голямо а оставащото време  толкова малко . По някое време все пак разума надделява . Скитането  с два куфара натъпкани с екипировка за гмуркане плюс смяната на превози и обиколки  от квартира на квартира не е оферта . Мястото трябва да е едно и от там да предприемаме набези по острова  .

  Интернета в Борнео дайвърс  е само в столовата опс   ресторанта  и е с такава бързина че се налага да прекарвам поне по час на ден в търсена на следващата дестинация  .  Иска ми се да покорим планината  Кинабалу издигаща се на 4101 м височина почти на екватора .  Но даже не го споменавам .

 

 Думата покорявам е непозната за принцесата . На няколко пъти ми се е случвало да сме на 10 минути от връх Вихрен или  Мусала и да ми каже .Аз съм до тук . Ако искаш продължи сам. Качвал съм ги сам преди това  , но шока от това да  си под самия връх почти да го докосваш с ръка и да не го качиш е голям  .   Двама сме тръгнали нагоре и двама ще се върнем . Единия трябва да отстъпи  .И аз  винаги се предавам . Оставаме върха непокорен .  Не ми го е казала с думи  , но с времето и годините  осъзнавам колко е права. Не е важно покоряването. Не е важно да забиеш  знаменцето на върха на някоя измислена от друг забележителност. Не е важно колко знаменца си забил  и къде си го направил . Има по истински неща от това.

 

 Най сетне взимам решение  . Ще пресечем щата  Сабах  с кола , за да го поразгледаме .  А мястото  ще  е Сепилок  близо до град Сандакан .

 Наблизо има рехабилитационен център за орангутани  , дъждовна гора с пътеки в короните на дърветата , център за наблюдение на дългоноси маймуни  а  на около 2 часа е  природния резерват Кинабатанган  с  известната едноименна река  както и  Gomantong Caves  . В случай  че това ни е малко или  пък почне да ни липсва морето  наблизо  е  Тurtle Island  както и разни  плажчета в района.

 Хотела с най висок рейтинг  а  и на много прилична цена по това време  е  Sepilok Nature Resort .  Успявам да го платя с картата на принцесата , както и пак с нея да купя полет от Сандакан до КЛ за последния ден .  От хотела се спазаряваме да ни уредят частен превоз  до там  . Сумата излиза само с 40 долара повече от колкото с автобуси .

 

 

 

 Пътуването с кола  разбира се ни лишава от възможността да гоним  няколко пъти автобус . Първо  в мърлявото градче Семпорна  до което не се знае как ще се доберем от нашия остров   рано сутринта.  И  после още веднъж  в средата на джунглата  за прекачване  .   Освен това ни лишава от възможността  да се „потопим „ в местната култура  като се поблъскаме  във въпросния превоз  с  местното население  .

.........................................................................................................................................

 

 

 Последния ден се сбогуваме с прегръдки и бакшиши с хората на Феликс  и се мятаме на същия катер с който дойдохме . Капитанът е същия . Погледа му е същия .

Разликата е че на връщане  вместо кокошки и банани  возим  китайци  .  Три млади двойки са и неспирно си правят снимки и селфита във всякакви пози и части на корабчето . 

Толкова се забавлявам с тях че даже не забелязвам как два мощни катера без всякакви обозначения ни заклещват от двете страни и ни принуждават да спрем . От двете палуби едновременно се подават няколко въоръжени до зъби мъже с униформи , но без пагони и знаци Лицата им са покрити със скиорски маски .На някои се виждат само очите , а други   са скрили и тях  с тъмни очила.   Капитана вади някакви книжа . Гледат ги , гледат нас пак книжата и пак капитана . После буквално се изпаряват така както са дошли . По облещените  лица и най вече по мълчанието на китайците разбирам че всички сме изненадани  а те са и доста изплашени . От друга страна всичко се случва с такава скорост или може би съм  вече  претръпнал на идване , че даже не успявам да се развълнувам   .  Самочувствието  ми  за сметка на това се срива до най ниското си възможно ниво . Явно нямаме никакъв шанс с истинските пирати.

 

 Вместо лека кола на пристанището ни  чака един доста едричък  ван . Запознаваме се с шофьора  и жена му която ще му прави компания по пътя до Сандакан и обратно . Възрастна двойка са и не знаят почти нито дума на друг език .

 

 

Няма да има комуникация. За сметка на това  всеки от нас е заел по два реда седалки  . Пътя е около 6 часа и вместо  очакваните  джунгли 6 часа се движим между безкрайни плантации от маслодайни палми .  Самите растения са красиви , но еднообразието е просто поразяващо . Минаваме през  безлични селца и градчета . Повечето къщи са на кокили и постепенно  почвам  да различавам тези които са на по-богати  хора от тези на по-бедните.

 

кат

 

 Излишно е да споменавам че пътищата са по добри и по-добре подържани от българските.

 

На едно място правим опит да пуснем по една вода  сред  палмите  , но това се превръща в катастрофа. Нападат ни облаци от много много ситни комари , които покриват всеки оголен сантиметър от тялото . Облекчаването се превръща в трагикомедия в която се пазим един след  друг  от насекомите . 

Накрая побягваме панически с разкопчани гащи към спасението на вана  .

 

 

 

Редактирано 16 септември, 2017 от ivooo

[Дани Магелани]

Преди 1 час, ivooo каза:

Единия трябва да отстъпи  .И аз  винаги се предавам . Оставаме върха непокорен .  Не ми го е казала с думи  , но с времето и годините  осъзнавам колко е права. Не е важно покоряването. Не е важно да забиеш  знаменцето на върха на някоя измислена от друг забележителност. Не е важно колко знаменца си забил  и къде си го направил . Има по истински неща от това.

 

 

 

А мястото  ще  е Сепилок  близо до град Сандакан .

 Наблизо има рехабилитационен център за орангутани  , дъждовна гора с пътеки в короните на дърветата , център за наблюдение на дългоноси маймуни  а  на около 2 часа е  природния резерват Кинабатанган  с  известната едноименна река  както и  Gomantong Caves  . 

 

 

Разликата е че на връщане  вместо кокошки и банани  возим  китайци  

1/ Мъдрец си тии...

2/ Завиждддд...

3/ Щях да се учудя ако не се появат китайци!

 

Преди 1 час, ivooo каза:

Толкова се забавлявам с тях че даже не забелязвам как два мощни катера без всякакви обозначения ни заклещват от двете страни и ни принуждават да спрем . От двете палуби едновременно се подават няколко въоръжени до зъби мъже с униформи , но без пагони и знаци Лицата им са покрити със скиорски маски .На някои се виждат само очите , а други   са скрили и тях  с тъмни очила.   Капитана вади някакви книжа . Гледат ги , гледат нас пак книжата и пак капитана . После буквално се изпаряват така както са дошли .

 

 

 

 

 

Страшничкооо, но вие сте смели българи! Не сте китайчета!

[Дани Магелани]

Възторг и респект! Ти и Принцесата сте пример за млади и стари!

Много се смях накрая!

Почти си представих как ти и китайчетата взаимно  си гоните ордите комари!

Имаш талант, имаш богат живот, изпълнен с приключения! Ще е жалко да останат само в спомените ти!Пиши книга! 

[ivooo]

...............................................................................................................................................................

Хотела  е страхотен  .

 

 

На много голяма площ  в границите на природния резерват са разхвърляни комфортни  климатизирани  бунгала свързани с мостчета и алеи . Навсякъде има цветя  , беседки  , усамотени пътечки  . Всичко се поддържа перфектно .

На нас ни се пада къщурка тип мезонет на 2 етажа . С два балкона , хамаци и огромна квадратура . В ресторанта готвят вкусно , а почти всяка вечер имат и шоу програма  .Късмета още е с нас . Обстановката е такава че предполага пълно отпускане и медитация.  Това и правим . Размазваме се напълно  и се отдаваме на разходки по алеите , хапване , екзотични плодове   и четене на книги.  Орангутаните ще чакат .

 

 

 

 

...........................................................................................................................................

 

На втория ден любопитството ни  все пак надделява и се запътваме към центъра  който всъщност е на пешеходно разстояние от нашия комплекс. Билетите за рехабилитационния  център важат за целия ден . Два пъти на ден  на открити платформи оставят храна за човекоподобните . Ако решат идват .  Тогава  е и  удачното време за посещение . Има и много алеи за разходка както и място  където основно бели  доброволци се грижат и учат осиротелите орангутанчета на самостоятелност.  Всичко е направено с доста пари и замах .

   

През  нощта на същото място се правят и нощни разходки с водач.  Заслужава си  . Раздават фенерчета ,но водолазното е непобедимо .

Вечерните звуци на джунглата са уникални .    Виждат се същества , които е трудно или невъзможно  да се видят през деня . Летящи катерици . Онова сладкото бозайниче  с големите очи  . На няколко пъти срещаме и змии . Добра идея е да вървиш плътно до водача и да не се заплесваш много.

 

Срещу орангутаните има и център за слънчеви мечки , но мисля че спокойно  могат  да се пропуснат. Обстановката тук поне за нас двамата е потискаща и напомня зоологическа градина.

 

В джунглите климата е доста по различен от крайбрежието . Влагата е 100% , а борбата за глътка  кислород  е борба на живот и смърт.  Само след 10-на минути  без  климатик големите и силни бели хора приличат на парцалени кукли извадени от центрофуга .  Както се казва едно сапунче и  може да се изпереш . Точно в този момент всяко излишно движение е страдание  , а  всяко усилие  трябва да си струва  , за да бъде направено .

Почвам да схващам и защо танците им са толкова флегматични   . Едно хорце и цялата трупа ще е на системи .  

 

 Разбира се на точното място на изхода от двата центъра са се скупчили  шофьори на таксита. До хотела са само 500 метра  но си заслужава да опитам да се попазаря .  Така се сдобивам с нов приятел и наставник  ……..тук следва дълго   непроизносимо  име  .

 По негово предложение  и за моя голяма  радост той е склонен  да го наричат Майкъл .

Стоварва двете  мокри бели птици пред хотела срещу символична цена  и тутакси ни става любимец .

 

Майкъл е изключително симпатичен около 35 г  женен  мюсюлманин    с две деца .  Говори толкова зле английски колкото и ние . и това е причината да се разбираме толкова добре  .  След запознанството ни с него всеки ден  започва с въпрос  с  предизвестен отговор . Например . Да се разходим ли пеша до дъждовната гора на 3 км  или да дадем 5 долара на Майкъл. Ами… да му се обадим. Да отидем  ли на пазар за екзотични плодове . Разбира се . Ей сега ще звънна на Майкъл .  Дългоноси маймуни . Не са далеко . Има  частна ферма в която 2 пъти на ден ги хранят  на 20-на километра . С какво да отидем . Ами да най добре е пак  с Майкъл.

Майкъл

 

 

От него разбираме много неща за това как живеят хората в Борнео , колко получават . За какво си мечтаят и към какво се стремят .Как им протича деня и какво правят по празниците . Майкъл също разпитва за Европа и за България . Любопитството му към нас е точно толкова голямо колкото и нашето към него . Колко си приличаме хората  си мисля.

  Двамата с принцесата обожаваме дуриан и навсякъде където може си купуваме . Кралския плод с ужасна миризма и божествен вкус е забранен в хотелите и обществения транспорт . Това понякога ни поставя в комични ситуации . Често се крием когато го ядем  , а остатъците замаскирани в няколко пликчета изхвърляме в кофите на съседния  хотел например.

Майкъл освен  че ни помага за избора на дуриани ни смайва с информацията , че в комбинация с алкохола може да има летален изход. Вечерта проверявам в интернет и се оказва вярно .Как ли сме оцелели досега  .

 

 

 

Може би е странно , но дъждовната гора , която съм мислил за второстепенна атракция ни харесва много и се връщаме няколко пъти . Има малка такса за вход , но ако дойдеш много рано може да влезеш и да я платиш на излизане. До голяма степен плащането  е въпрос на  съвест . Май не си приличаме чак толкова  все пак.

 В самата гора а и в короните на дърветата има пътеки  . Навсякъде има табелки  с обяснения за растенията и животните които могат да се видят . Това което ни харесва  обаче е спокойствието , екзотиката и липсата на хора  . Много рядко  се натъкваме на фотографи въоръжени със свирепи оръдия за  дебнене на птици. През повечето време се разхождаме сами сред странни растения и дървета като Алиса и гаджето и в Огледалния свят.

 

 

..............................................................................................................................

 

 

Един от дните решаваме да направим с Майкъл еднодневна екскурзия  по река Кинабатанган   като преди това ще се отбием  до пещерата Гомантонг . Пада се почивен ден и Майкъл с неудобство ме пита може ли да вземе жена си . За тези няколко  дена прекарани заедно се чувстваме близки  и с радост се съгласяваме.  В уречения час пристигат с новата семейна кола .  Нова  купена на изплащане  . Това леко ме учудва , но повече съм учуден от жена му , която се явява с впити дънки и бейзболна  шапка.

 

Майкъл и сие

 

Представата ни за мюсюлманите  добита от надутите богати  чичковци с  бели нощнички  е съвсем различна от реалността в тази част на света . 

 

Пещерата е на около 2 часа път и жената лека полека се отпуска и се включва в общите глупости също на развален английски . Паркираме колата . Аз настоявам да платя таксата която е различна за местни и за чужденци и потегляме по дървената пътечка към пещерата .  Пътя е няколкостотин метра ,но не след  дълго при няколко повея на вятъра ни удря тежка смрад .

Колкото повече приближаваме  толкова по-плътна става и  повече се усеща , а на входа на пещерата вече е като зловещ юмрук . Миризмата на гуано е толкова силна  че очите ни съвсем реално  почват да сълзят .  Принцесата за първи път вади нещо полезно от иначе за мен безсмислената дамска чанта която навсякъде мъкне . Ароматизирани кърпички . Буквално си ги натъпкваме в ноздрите и смело влизаме в пещерата.

Тук обаче ни чака друга още по неприятна изненада . Безкрайни нейзброими орди от хлебарки . От всякакви видове и размери .

 

По дъното на пещерата са в плътен мърдащ килим , а по дървената платформа върху която се движим и по  перилата не са чак толкова и  могат да се различат даже отделни индивиди .  Аз съм единствения с половинки обувки и ме избутват да  заема челната позиция и  да правя пъртина .

 

 

Тръгваме напред.  Вдигам крак и го стоварвам  със замах , повтарям пак със същия крак и после с другия.  Животинките се разбягват и четиримата лека полека напредваме в полумрака. Пещерата е много величествена . Като огромна катедрала е .

Ако не бяха вонята и хлебарките сигурно наистина щях да съм възхитен от излъчването и . Има неща които е по добре да гледаш в къщи с чаша в ръка си мисля за пореден път . 

В пещерата живеят и от онези лястовички с вкусните гнезда . Тук там по стените има провесени въжета .  Местните селяни имат право да ги събират , но само в определено време от годината за да не унищожат популацията .  Влизаме все по напред и в един момент съзирам долу върху земята върху  килима от хлебарки барака .

 

Рискувам и се обръщам  назад към Майкъл . Какво е това питам . Тук живеят пазачите ми казва. Не му вярвам и питам пак . Да да точно тук спят . За трети път съм в пещерата продължава и съм питал вече няколко пъти  отговаря .   

 

Продължаваме . Пътеката прави едно кръгче и се провижда края на разходката . Аз все по динамично тропам с крака запътен към въздуха и свободата  . Почти на светло сме  . Обръщам се назад да видя какво става с моите  хора и се вцепенявам .

 

Принцесата е плътно зад мен , а Майкъл и жена му на близо 100 метра назад са се отдали на дълга романтична целувка .

 

 

На изхода са ни предупредили че може да се натъкнем на диви орангутани . Но се натъкваме на диво прасе .

 

 

Тук Майкъл ме изненадва отново.С жена си плътно се скриват зад нас и само плахо надничат. 

Аз си представям животинчето като сочна пържола с крака  . Как ли си го представят те се питам .

 

На пристанището на река Кинабатанган  ни очаква лодка с лодкар . В околността има  места за настаняване , но повечето изглеждат доста мизерно . Повечето туристи са натъпкани на лодки с по няколко реда седалки  . Май само ние се ширим 4-ма на собствена лодка.  Очевидно Майкъл знае какво иска . Лодкаря не говори английски , но иначе е много печен . Ние се озоваваме първи на местата с дългоноси маймуни , крокодили   и въобще  каквото интересно има да се види  . Даже обикновено сме си тръгнали когато идват други лодки. Срещаме и много видове тукани , но снимки на птици със сапунерки е мисия почти невъзможна . Единствено малките борнейски слончета не ни се показват . Явно пак ще се идва заканваме им се с принцесата .

 

 

 

 

......................................................................................................

 

 

 В игри и закачки времето се е изнизало и пак се налага да се връщаме към сивото ежедневие.

Последния следобед се разхождам сам в хотелския комплекс . На една от забутаните алеи  чувам шум  в короните на близките  дървета  .  Орангутан .  Сами сме и той  от клон на клон  се приближава . Явно интереса е взаимен .  Аз естествено вадя сапунерката  и почвам да снимам . В един миг се усещам че всъщност са майка с бебе .  И пак така внезапно си давам сметка  че не знам колко бързо  е това животно   . Включвам  на задна  и отстъпвам   . За снимки вече съм далеко , но пък сядам на един камък и го наблюдавам докато не си отива.  Колко хубаво сбогуване с Борнео . 

 

Сутринта Майкъл ни кара към летището на Сандакан . Имаме време , но нашия приятел е решил че ще ни закара по-бързо.  Пуска аварийните светлини ,  влиза в аварийната лента и почва да изпреварва всички .  

Няма ли да се сърдят другите питам .  Не ме разбира. Да не ни набие някой . Пак  не разбира. Опитвам няколко пъти с подобни въпроси и Майкъл най сетне зацепва .

 Ама как . Аз бързам . Пуснал съм аварийните светлини и карам в аварийната лента. . Те ще ми помагат . Като потвърждение на думите му цели 3 коли ни правят място на един завой. Е определено сме различни все пак .

 

Умни мисли и лозунги  .

 

Хората сме различни . И за да е още по сложно освен че харесваме различни неща , с  годините тези неща се и променят . Дали да пътувам или да копая на вилата . Да гледам пчели   , да ловя риба или да правя наденички   .  Дали да скитам сам или с огромна тайфа . На палатка ли да спя или в луксозна вила .  Дали да планирам всичко  до последния детайл или да се хвърля  с главата надолу в неизвестното  .  Няма рецепта . Това което за един е съвършенство за друг е кошмар.

Затова е толкова забавно да четеш нечии  чужди преживявания.  За нас в конкретния момент рецептата е  ясна .

Много пъти сме спали на крачка от кулите Петронас  и нито веднъж не сме ги качили  . Много пъти сме минавали ,  а на няколко пъти  сме и спирали на остров Фи Фи , но и през  ум не ние е  минало да посетим прочутия Мая бей  . Ние двамата  решаваме кое е  достойно и кое не е за нашето внимание .

Мога да отида на другия край на света и ако срещна там интересен човек да пия една седмица с него и да се прибера обратно .  Спокойно мога да пропусна всички изгреви на всички познати забележителности  . Не и  близкия  аквапарк .  По никакъв повод .

А това  че някой е посетил нещо и държи популярното надписче , като китайката  на първата страница  по скоро би ме отказало .

 

Затова и разказа е повече за преживяното отколкото за конкретни неща .

 

За да може такива като нас сами да си ги открият ,  сами да си ги преживеят и сами да си ги скътат някъде за черни дни.

 

[Гост]

Човек, имаш уникален талант и едно тънко, перфидно чувство за хумор  Много ме кефиш!

 

П.П. С хлебарките ме изгуби за това място... 

[ivooo]

преди 4 минути , Rainy каза:

Човек, имаш уникален талант и едно тънко, перфидно чувство за хумор  Много ме кефиш!

 

П.П. С хлебарките ме изгуби за това място... 

 Ласкаеш ме   Хитруша си ти Рене  

При хлебарките не ходи , но хотелчето много става за този район . 

[Дани Магелани]

Спечели ме окончателно и завинаги като читател! 

Не си помисляй да спреш да пишеш!

Толкова е свежо, увлекателно, почти усещам присъствието на обитателите на джунглата!

Аз не бих имала кураж да посетя това уникално място. Искрено ви се радвам, че сте го направили!

[ven62]

@ivooo, виж сега...

От теб съм чел за Куба и любовта.., и сега за Борнео. Епизодичните ти включвания за Малдивите не ги броя.

 

Много те хвалят тук, толкова много, че започвам да се притеснявам, да не вземеш да спреш да пишеш във форума... и ние какво ще правим...

А и за да дам категорична оценка на таланта ти ... се нуждая от поне още едно подобно четиво (тема)  ... така, че чакам с нетърпение ... и с известна доза критичност (какво да се прави - сам си вдигна летвата то-о-о-лкова високо.    )

 

 

Ако трябва да съм сериозен:

Само адмирации.

 

[ivooo]

преди 4 часа, ven62 каза:

@ivooo, виж сега...

От теб съм чел за Куба и любовта.., и сега за Борнео. Епизодичните ти включвания за Малдивите не ги броя.

 

Много те хвалят тук, толкова много, че започвам да се притеснявам, да не вземеш да спреш да пишеш във форума... и ние какво ще правим...

А и за да дам категорична оценка на таланта ти ... се нуждая от поне още едно подобно четиво (тема)  ... така, че чакам с нетърпение ... и с известна доза критичност (какво да се прави - сам си вдигна летвата то-о-о-лкова високо.    )

 

 

   Много ми се иска  тези коментари да ги покажа на другарката  Арнаудова по български дето често ме хлопаше с показалката по главата .  . А сега да беше тука 2017 година да види тя как ша ма удря  .

 

 Иначе си трябва вдъхновение за писането .

Признавам си че за Борнео много ме провокира темата на @Lindt Пътуване без предварителни резервации както и  едно мнение на много харесвания от мен @Spqr  ей тук .

 

Иначе @ven62 вдъхновение  може да се провокира и по други съвсем   прозаични начини  .

[Lindt]

Благодаря за споделянето! Учителката по български все още има причина да те удря по главата, но беше интересно и лесно за четене. 

 

Отказахте ме от Борнео. Толкова голям остров, с уникална флора и фауна, че не искам да ставам свидетел на унищожението му  Предпочитам да си го представям. 

Хлебарките силно ме ужасиха. Седя умислено много вечери и се чудя твоята "принцеса" как се е озовала там и ако е доброволно, защо я познаваме под това име. 

И от изгрева в Боробудур ме отказахте напълно, но морската ни част ще остане без предварителни резервации и ще видим какво ще творим.

[ivooo]

преди 3 часа, Lindt каза:

Благодаря за споделянето! Учителката по български все още има причина да те удря по главата, но беше интересно и лесно за четене. 

 

Отказахте ме от Борнео. Толкова голям остров, с уникална флора и фауна, че не искам да ставам свидетел на унищожението му  Предпочитам да си го представям. 

Хлебарките силно ме ужасиха. Седя умислено много вечери и се чудя твоята "принцеса" как се е озовала там и ако е доброволно, защо я познаваме под това име. 

И от изгрева в Боробудур ме отказахте напълно, но морската ни част ще остане без предварителни резервации и ще видим какво ще творим.

   

 

Добре си го казала идеята беше да е леко и да е споделяне .

 

Не да оказвам влияние на някой . Всъщност  основното което искам да внуша е точно обратното всеки да се чувствува свободен . Да намери собствен  начин на забавление без значение какво някой му  казва че трябва или не трябва да види или прави  . 

 

Така че не се отказвай толкова бързо от Борнео . Аз също не съм го отписал . По-дивата му част е  откъм Индонезия . Калимантан  е  2 пъти по голям . Проблема  е , че като изключим няколкото  популярни и доста комерсиални  резервата и обиколки с корабчета ,  останалото  е доста диво  и без битови удобства . Не  знам доколко съм склонен да се лиша от тях  .  Има и опасни райони . А някъде четох и за канибали  .

 

За хлебарките ако знаехме не само принцесата , но и принца не би отишъл .

Яд ме е че снимах тайно и с доста голям риск онези маскираните , но всичко е страшно размазано  .

 

И накрая , но не и на последно място  принцесите са принцеси защото са такива за някого  .

 

 

[Дани Магелани]

Няма да правя литературен анализ, а и не е нужно!

Само ще кажа, че финалното изречение на предишния пост е изключително силно признание! 

За мъжете от моето поколение, да кажем за 99% от тях, е нетипично да бъдат така откровенни. 

Иво, това ти прави чест! 

За всяка жена е огромно щастие да получи такава оценка от човека до нея!

И това е много по-ценно всичките комплименти на света! 

Млади хора, от този мъж има какво да научите!  Четете между редовете!

А всеки прави своите избори в живота, и своите грешки, на база информираността си. 

Благодаря ти Иво, че ни помагаш за това с написаното от теб!

Благодаря от името на жените, че ни върна вярата, или поне на мен, че истинският мъж не е изчезнал вид!

[Дани Магелани]

Принцесата е жена, на която не завиждам, макар че би било логично! 

Възхищавам и се! И съм искренна!

Редактирано 28 септември, 2017 от Dani Magelan

[Mary]

ivooo, благодаря ти за поредния увлекателен разказ!

 

преди 7 часа, ivooo каза:

И накрая , но не и на последно място  принцесите са принцеси защото са такива за някого  .

За принцесите си абсолютно прав!

[liliya]

Тръгнах просто да прехвърля темата и така си останах.... зарязах си работата(ivooo дължиш ми едно косене на трева, градинката ми остана нефризирана).... Отгоре на всичко си сипах и едно розе... защото то върви с писането ти. Удоволствие е да чета пътеписите ти. Наистина трябва да го правиш по- често. Тук и имаш доста фенове.....:)

Поздравления отново!

[ivooo]

На 27.05.2018 г. в 13:06, liliya каза:

Тръгнах просто да прехвърля темата и така си останах.... зарязах си работата(ivooo дължиш ми едно косене на трева, градинката ми остана нефризирана).... Отгоре на всичко си сипах и едно розе... защото то върви с писането ти. Удоволствие е да чета пътеписите ти. Наистина трябва да го правиш по- често. Тук и имаш доста фенове.....:)

Поздравления отново!

   

   

Не мога да оставя градинката нефризирана ...    Сипвай още розе ...    Идвам ....

 

 

[ven62]

преди 2 часа, ivooo каза:

   

   

Не мога да оставя градинката нефризирана ...    Сипвай още розе ...    Идвам ....

 

 

Така като гледам "принцесата" ще премине само за миг през фаза "началника" (определение, което си използвал в ранните си репортажи 😏 ) и ще достигне до съвсем други измерения...

Не-е, не ми се мисли... Боя се, че може да ти се случи нещо, @ivooo -o-o-o!

😏😀

Редактирано 28 май, 2018 от ven62