Животните по света

[funny]

Страхотни са тези майки и синове. Уникални снимки !

[FlyTraveler]

Вече започнах да забравям какво съм поствал и какво не, а ме мързи да преглеждам цялата тема отначало...   Почти съм сигурен, че не съм публикувал снимки на Щрауси. Интересното за тях е, че са най-големите птици в света (мъжкият достига тегло до 110 кг.) и това, което не знаех - че живеят до 70 години. И двата пола мътят яйцата. Женската през през деня, мъжкият през нощта. Може би и затова мъжкият е с черно, а женската с кафяво оперение. Понастоящем населяват само Африка.

Има два основни вида - Обикновен щраус (Common ostrich - Struthio camelus) и Сомалийски щраус (Somali ostrich - S. molybdophanes). Последния населява, както се подразбира Сомалия, Еритрея, Етиопия и северна Кения (резерватите Самбуру, Шаба, Buffalo Springs). Такъв не съм виждал още. Особеното при него е, че когато мъжкият се възбуди сексуално, вратът му става син на цвят.

Обикновеният щраус се дели на няколко подвида, като двата основни са Щраус масай (Masai ostrich - S. c. massaicus) и Южен щраус (Southern ostrich - S. c. australis). Първият населява по-голямата част от Кения и цяла Танзания, Уганда и др. държави наоколо. Вторият се среща в юго-западна Африка.

За пръв път видях щрауси (би трябвало да са Щрауси масаи) до езерото Богория в Кения. Стотиците хиляди фламингота бяха голямата атракция, но гида и шофьора ни оставиха сами на брега на езерото за около час и по едно време се появиха и щраусите. Бях чел, че понякога нападали хора и спасението било да се ударят силно с тояга през врата. Беше ми неудобно да държа тояга в ръка през цялото време, но видях една на земята и я запомних къде е за всеки случай...

Както вече споменах, тези с черното оперение са мъжки, а с кафявото - женски. При сексуална възбуда, вратът на мъжкия се оцветява в розово:
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 26 октомври, 2017 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

Вече съм ви показвал антилопи гну по време на Голямата миграция в резервата Масай Мара в Кения, както и зебри в концесията Селенкей и парка Амбосели, пак в Кения.

Сега ще поствам снимки на пресичания на река Мара от стадата съставени от тези два вида по време на Голямата миграция.
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тук се пресича нещо като малък гьол само:

 

 

 

За да добиете още по-добра представа за мащабите на Голямата миграция, няколко снимки, които направих при отпътуването ни от Масай Мара от въздуха при отпътуването от резервата. Дребните точици на земята са антилопи гну:

 

 

 

 

 

 

 

Сега се сетих, че малко след излитането от Масай Мара, ударихме челно средно голяма птица. Бяхме с Cessna 208 Grand Caravan. Всичко стана адски бързо, удари се в предното стъкло на кокпита (някак си дойде отгоре, иначе витлото щеше да я насече, рикошира и се удари в крилото. Пилотите бяха двама, поогледаха водещия ръб на крилото и си продължиха за Найроби. Това за раздела за инцидентите със самолети май...

 

 

Редактирано 27 октомври, 2017 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

Масайски жирафи в концесията Селенкей, екосистемата на национален парк Амбосели, Кения:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бой на мъжки жирафи (necking) - с "рогата" си понякога нанасят страхотни рани на противника:

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 28 октомври, 2017 от FlyTraveler

[Radnev]

На 10/22/2017 в 13:07, jungfraujoch каза:

Срещнах ги на остров Корфу,в района на манастира Палеокастрица

Хахаха.

Това стадо и ние го срещнахме като бяхме там.

Овчарят ги качваше по асфалтовия път, по който се стига до манастира. Ето ги:

Редактирано 28 октомври, 2017 от Radnev

[FlyTraveler]

Бях показал най-малката антилопа в света (Дик-дик на Кърк) в един пост по-назад в темата. Сега още една антилопа от подобен калибър - Стийнбок (Steenbok - Raphicerus campestris). Пише, че я имало в южна и източна Африка, аз до момента съм виждал на живо или на снимка само в южна.

Мъжки екземпляр в резервата Тимбавати, екосистемата на национален парк Крюгер:
 

 

 

 

 

 

 

 

 

Женски Стийнбок, пак там:

 

 

 

Женски Стийнбок в коцесията Джао, делтата на Окаванго, Ботсвана:

 

 

 

 

 

Редактирано 29 октомври, 2017 от FlyTraveler

[tch]

На 10/26/2017 в 13:43, FlyTraveler каза:

При сексуална възбуда, вратът на мъжкия се оцветява в розово

На тия щрауси нещо кръвна им отива в грешните органи  Иначе както винаги, страхотни сними!

[FlyTraveler]

преди 23 часа, tch каза:

На тия щрауси нещо кръвна им отива в грешните органи  Иначе както винаги, страхотни сними!

Защо бе? Той врата им само се оцветява в розово или синьо, не се вдървява, гънат си го насам-натам...  

[FlyTraveler]

Да обърна малко внимание и на нощните грабливи птици.

Млечен бухал (Giant eagle owl или Verreaux's eagle-owl - Bubo lacteus). Разпространен е почти навсякъде в Африка, без северната част, като  почти отсъства и в района на Калахари.

До момента съм го виждал само един път (всъщност всички бухали съм ги виждал на свобода по веднъж) - в резервата Тимбавати, екосистемата на национален парк Крюгер, Ю. Африка За последната снимка съм пуснал светкавица и зениците на бухала са станали червени:
 

 

 

 

 

 

 

По-дребният Spotted eagle-owl, което в свободен превод на български би било Петнист орелов бухал (Bubo africanus). Него го видях в същата вечер както и Млечния бухал (резервата Тимбавати):

 

 

 

 

 

Един от най-едрите представители на семейството е Бухала-рибар на Пел (Pel's fishing owl - Scotopelia peli). Такъв видяхме в сърцето на делтата на Окаванго в Ботсвана. Направо си живееше в лагера, в който бяхме отседнали (лагера се намираше на малък остров в делтата). Една вертикална и една хоризонтална снимка, не че има някаква разлика в изражението на птицата:

 

 

 

 

 

Редактирано 30 октомври, 2017 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

Вече показвах импали в един парк и два резервата в Кения. Сега малко импали в два резервата от екосистемата на национален парк Крюгер в Ю. Африка. Импалите са толкова красиви и грациозни животни, че никога не ми омръзва да ги гледам и да ги снимам, независимо колко широко са разпространени и банални на пръв поглед.

Резервата Тимбавати - мъжки маркира територия:
 

 

 

Харем:

 

 

 

Импали в резервата Саби Санд.

 

Бягащ млад мъжки:

 

 

 

 

 

Ергенски групи и единични мъжки:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Харем:

 

 

 

 

 

Редактирано 31 октомври, 2017 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

Преди време публикувах снимки тук на много рядката Кафява хиена, сега идва време на широко разпространената петниста такава (Crocuta crocuta), която се намира в почти всеки резерват или парк за диви животни в Африка. Има най-силната захапка от всички хищни бозайници в Африка, троши кости на антилопа гну като солети. Стомасите им отделят сок, който разгражда почти всякаква субстанция. Поради тези причини след угощение на хиени не остава нищо освен кърваво петно на земята. Погрешно е мнението, че хиената е само мършояд.  Ловуват си, много са хитри - примерно влизат между стадо Топи антилопи и си стоят мирно и кротко с часове, докато вниманието на глупавите Топи-та не се притъпи, тогава изведнъж заграждат някоя и продължението е ясно. Редовно крадат плячка от големите котки. Една едниствена хиена взема плячката от гепард без да се стига до бой даже. Възможно е да вземе плячка и от леопард, но би била оспорвана. Две хиени + вземат плячка от леопард без сериозно стълкновение (леопардите много се пазят да не бъдат ранени, което за тях е равносилно на мъчителна гладна смърт). Клан от хиени взема плячката на самотен лъв или лъвица, при голям клан от хиени и малък прайд от лъвове резултата не е предвидим.

Петнистите хиени живеят на кланове, в които има касти. Женската с най-нисък статут стои по-високо от мъжкия с най-висок такъв. Женските са и по-едри и физически по-силни. Даже и клиторите са им толкова издължени, че отстрани изглеждат като пениси. Тотален матриархат.

За пръв път видях петнисти хиени в резервата Масай Мара в Кения:
 

 

 

Тук една хиена вечеряше с голямо парче от антилопа гну. Това беше по време на Голямата миграция и голямото изобилие за хищниците. Тогава се случва лъвове да хваната плячка, която да не изядат докрай и да изоставят. Може пък и да е открадната, малко вероятно е хиени да успеят да хванат гну.

 

 

 

 

 

 

 

По едно време реши да пренесе вечерята на по-скрито в храсталаците:

 

 

 

Година по-късно в резервата Тимбавати, екосистемата на национален парк Крюгер в Ю. Африка имахме късмета да наблюдаваме бърлога на петнисти хиени от 5-6 метра разстояние.

Някакъв проблем има с качването на снимки. Ще покажа хиените от Тимбавати в някой друг пост.

 

 

Редактирано 2 ноември, 2017 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

Да побутна малко и тази тема...

Малко слонове от национален парк Амбосели, Кения (може би "най-слонския" в източна Африка).

Големи "breeding herds" (стада от няколко поколения женски + малки, мъжките ги гонят като достигнат полова зрялост за да не налитат на майки, лели и баби):

 

 

 

 

 

 

 

Децата "на влакче" за да не се губят:

 

 

 

 

 

Мъжки с големи бивни (Big tusker) с Биволска чапла на гърба, на втората снимка се виждат и други нагазили в блатото за свежа трева:

 

 

 

Птицата отдясно ми прилича на Африкански орел-рибар:

 

 

 

 

 

Спаринг между двама младежи, Биволската чапла зяпа отстрани:

 

 

 

 

 

 

 

Изглед към саваната от един хълм, вижда се и едно "мини торнадо" - Dust devil:

 

 

 

Снимките нещо не излизат по реда си... Тази отдолу трябваше да се покаже към "децата на влакче".

 

Редактирано 4 ноември, 2017 от FlyTraveler

[Radnev]

Кратка фотосесия на гущерчета:

 

1. Това е гущерче от Източните Родопи, някъде в околностите на светилището "Глухите камъни":

 

2. Градско гущерче от Стрелча:

 

3. А ето и едно от параклиса в местността "Богородична стъпка", над село Старозагорси бани, Средна гора.

Редактирано 4 ноември, 2017 от Radnev

[dechy]

Много хубави слончета. И гущерчетата са прекрасни, особено това зеленото със синята глава. Изобщо не изглежда като живеещо по нашите земи.

[Radnev]

Синьо-зеленият наистина изглежда екзотично за нашите земи. Преди да го снимам и аз не бях виждал такъв.

Поинтересувах се за гущерите в България и успях да идентифицирам първия и третия вид:

Първият или синьо-зеленият колкото и екзотично да изглежда има тривиалното име "Зелен гущер". А този, който съм снимал явно е мъжки - познава се по синята глава. Според интернет би трябвало коремът му да е жълт на цвят.

Шареният гущер на третата снимка (сниман на пейката) е "Стенен гущер". Много широко разпространен в цяла България.

Най-странното е, че не успях да идентифицирам втория гущер, който ми изглеждаше най-познат и обикновен.

 

За да не е празен поста качвам няколко снимки на гущери-дъждовници или сламандри, които съм снимал при един дъждовен преход из Витоша. 

Интересеното е, че тогава за пръв път видях дъждовници на живо. При нас по равното няма.

Между другото бе наизлязла всякаква друга сган.

Забранено за лица под 18 години.

 

Редактирано 5 ноември, 2017 от Radnev

[FlyTraveler]

Чукоглава чапла (Hamerkop, мисля от Африкаанс, научно име - Scopus umbretta), среща се в подсахарска Африка, Магадаскар и югозапанда Арабия (полуострова).

За пръв път видях такива в парка Lake Nakuru, в Кения:
 

 

 

В концесията Селенкей, екосистемата на национален парк Амбосели, пак в Кения:

 

 

 

В полет в национален парк Руаха, Танзания:

 

 

 

 

 

 

 

Тук и един в Калахари (междуграничен парк Кхалахади, Ю. Африка / Ботсвана):

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 6 ноември, 2017 от FlyTraveler

[домосед]

Прясно с днешна дата: Първата zebra crossing за сезона.

 

 

И то не в някой чутовен сафари парк, ами - на хълма Клаперкоп насред Претория. Ако обърна обектива на 120 градуса, виждам ТВ кулата и Университета UNISA

 

 

И съвсем без селфи не става

 

 

[FlyTraveler]

преди 10 часа, домосед каза:

Прясно с днешна дата: Първата zebra crossing за сезона.

 

 

И то не в някой чутовен сафари парк, ами - на хълма Клаперкоп насред Претория. Ако обърна обектива на 120 градуса, виждам ТВ кулата и Университета UNISA

 

 

И съвсем без селфи не става

 

 

Доста послушно позира зебрата за селфито...   Аз много се бях учудил, когато в Претория бях видял група Блесбок антилопи, недалеч от монумента на фортрекерите или някъде там. Не знам дали можеш да познаеш мястото (подават се там нещо като две кули отздад), но си беше в града.
 

Редактирано 7 ноември, 2017 от FlyTraveler

[bulpa]

На 11/7/2017 в 10:15, FlyTraveler каза:

Доста послушно позира зебрата за селфито...

Подкупена е!!! Или с празни обещания за бляскава кариера в социалните медии, или с някой морков

[FlyTraveler]

Селфи със зебра май нямам, но мога да пусна още една серия снимки на зебри на Бурчел. Този път от национален резерват Масай Мара, Кения (по време на Голямата миграция):
 

 

 

 

 

На водопой в коритото на река Талек:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тук барабар с антилопи гну и два африкански бивола:

 

 

 

И при пресичане на река Мара. Тази първата снимка (прашната) ми е доста любима:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 10 ноември, 2017 от FlyTraveler

[iliana_t]

Флай, може да прозвучи банално, но наистина снимките ти много ми харесват. Карат ме да виждам животните и прородата по един по-различен начин. Само с няколко кадъра разказваш чудесни истории от истинския и неподправен живот. 

А нещо от Канадските ширини имаш ли?

[FlyTraveler]

преди 6 минути , iliana_t каза:

Флай, може да прозвучи банално, но наистина снимките ти много ми харесват. Карат ме да виждам животните и прородата по един по-различен начин. Само с няколко кадъра разказваш чудесни истории от истинския и неподправен живот. 

А нещо от Канадските ширини имаш ли?

Благодаря за добрите думи! Имам много лошият навик да не обикалям и да не снимам в държавите, в които живея. По тази причина почти нямам снимки от България и от Канада, освен битови такива.  Всъщност не е като да не съм обикалял и из двете споменати държави, но снимки на природа имам предимно от Британска Колумбия, другите са от градове. Ако имаш предвид прериите (провинциите Манитоба и Саскечуан), никога не съм ходил там.

[Sju]

Обожавам зебри! След твоите снимки други биха бледнели. 

 

Една от малкото ми снимки със зебри, в които те не обърнаха задните си части към обектива :

 

 

 

 

 

 

[FlyTraveler]

преди 5 минути , Sju каза:

Обожавам зебри! След твоите снимки други биха бледнели. 

 

Една от малкото ми снимки със зебри, в които те не обърнаха задните си части към обектива :

 

 

 

 

 

 

Как бе, тази с бозаещото малко е много хубава. Не се случват много често такива моменти.

А зебрите наистина са много благодатни за снимане. С тези ивици могат да се получат страхотни patterns, ако са повече от една и са наблизо.

Редактирано 10 ноември, 2017 от FlyTraveler

[Sju]

Благодаря за комплимента! Да се престраша с още една от Накуру тогава