Животните по света

[FlyTraveler]

Кратерът Нгоронгоро в Танзания е уникално място, това всъщност е калдера с диаметър от 14 до 19 километра (в зависимост от коя страна се мери). На дъното на кратера се е оформила почти затворена екосистема. Поради наличието на вода целогодишно, могат да се видят много животни през който и да е сезон. Те са и на открито, само тук-там има дървета. Затвореноста на екосистемата създава известни проблеми с генетичния пул на лъвската популация - общо взето се въртят едни и същи гени и се създават предпоставки за заболявания.

Изгрев над кратера и езерото Магади:
 

 

 

Зебри и антилопи гну на дъното на кратера:

 

 

 

Сиви короновани жерави и зебри на Бурчел на фона на езерото Магади:

 

 

 

 

 

 

 

Новородена антилопа гну. Виждат се следи от плацентата:

 

 

 

[FlyTraveler]

Национален парк Серенгети, Танзания.

Изгрев (часът на прибиране в лагера през февруари не позволяваше да снимам залези):
 

 

 

Лъвска любов:

 

 

 

Мъжки леопард на дърво:

 

 

 

Лъвица на дърво:

 

 

 

Павиан на дърво:

 

 

 

Зебри на Бурчел от Голямата миграция:

 

 

 

[gini]

На 21.02.2021 г. в 13:03, FlyTraveler каза:

Кратерът Нгоронгоро в Танзания е уникално място, това всъщност е калдера с диаметър от 14 до 19 километра (в зависимост от коя страна се мери). На дъното на кратера се е оформила почти затворена екосистема. Поради наличието на вода целогодишно, могат да се видят много животни през който и да е сезон. Те са и на открито, само тук-там има дървета. Затвореноста на екосистемата създава известни проблеми с генетичния пул на лъвската популация - общо взето се въртят едни и същи гени и се създават предпоставки за заболявания.

Изгрев над кратера и езерото Магади:
 

 

 

Зебри и антилопи гну на дъното на кратера:

 

 

 

Сиви короновани жерави и зебри на Бурчел на фона на езерото Магади:

 

 

 

 

 

 

 

Новородена антилопа гну. Виждат се следи от плацентата:

 

 

 

тези жерави за пръв път ги виждам... много красиви 🙂

 

[FlyTraveler]

преди 17 часа, gini каза:

тези жерави за пръв път ги виждам... много красиви 🙂

 

Сивите короновани жерави са доста разпространени в Източна Африка. Национална птица на Уганда са, има такава на герба на страната. Черните короновани жерави са много редки, но съм снимал и такива в Чад. 🙂 

[FlyTraveler]

Национален парк Закума, Чад. Тотална дивотия, за 7 дни в парка видяхме джип с други посетители само един път.

Абисинска синявица:
 

 

 

Африкански орел-рибар:

 

 

 

Един изгрев и от този парк:

 

 

 

Розови пеликани във водата и гребенисти патици в полет:

 

 

 

Павиани:

 

 

 

 

 

[FlyTraveler]

Защитен район Нгоронгоро, Танзания. Да не се отъждествява с кратера Нгоронгоро - кратера влиза в района, но също така и саваната, която граничи с най-южната част на национален парк Серенгети, в района на езерата Ндуту и Масек. Точно в момента това е много специално място, защото горе-долу по това време на годината там се случват масовите едновременни раждания на стотици хиляди антилопи гну. По този начин много малък процент от новородените и родилките се изяждат от хищниците, които просто преяждат. Другото важно за района е, че може да се излиза с джипа извън пътя, за разлика от национален парк Серенгети. Проблемът е, че както може и да се предположи от естеството на дестинацията, в района няма нито едно бюджетно място за отсядане. Може да се мине от там и да се разгледа на път за/ от Серенгети, но не е същото. 

Изгрев в защитен район Нгоронгоро:
 

 

 

 

 

Коалиция от двама братя гепарди. Районът около езерата Ндуту и Масек е може би най-доброто място в Африка (света) за наблюдение на гепарди:

 

 

 

Жираф-масай и африканска акация:

 

Кори бастърд (кори дропла). Продължавам да твърдя, че мъжкият екземпляр е най-тежката летяща птица в света. Аз лично не мога да различа мъжка от женска. Размерът явно ги отличава, но никога не съм виждал тези птици в двойка една до друга, така, че не съм имал възможност да ги сравня:
 

 

 

Tawny eagle, мисля, че се превежда като скален орел, не съм си играл да проверявам:

 

 

 

[Niceday]

преди 5 часа, FlyTraveler каза:

Изгрев в защитен район Нгоронгоро:

Тази (първата, без джипа) бих се радвала да си гледам цял месец в календара 🙂
* гепардите, с жирафа също, но форумът като цяло предпочита пейзажи/градове, та участвай за календара, моля! 
** сега е моментът и да ти благодаря - рязко ми се вдигнаха познанията в орнитологията, някак оставаща винаги встрани, напълно незаслужено 🙂

[FlyTraveler]

преди 17 часа, Niceday каза:

Тази (първата, без джипа) бих се радвала да си гледам цял месец в календара 🙂
* гепардите, с жирафа също, но форумът като цяло предпочита пейзажи/градове, та участвай за календара, моля! 
** сега е моментът и да ти благодаря - рязко ми се вдигнаха познанията в орнитологията, някак оставаща винаги встрани, напълно незаслужено 🙂

Втората снимка, която е с джипа я имам и без джип, просто го изчаках да отмине, заради теб ще я публикувам някой друг път като дойде ред на защитен район Нгоронгоро. 🙂 

* Темата е за животни по принцип, аз започнах да пускам и по някой пейзаж в добавка, за да се види малко хабитата, все пак. Ако исках да участвам в календара, щях да го направя още преди години. Нищо против мероприятието. 🙂

** За съжаление, моите познания по орнитология са доста постни (птиците все пак са много повече от животните). Добре, че имам запознати приятели, които бавничко ми повдигат нивото. 🙂 
 

[FlyTraveler]

Национален парк Murchison Falls, най-големият по територия в Уганда. Самият водопад също не е за подценяване. Горещо се надявам да го посетя отново това лято. Няколко кадъра от сафари с лодка надолу по течението на Нил към делтата при вливането на реката в езерото Албърт.

Изгрев над Нил:
 

 

 

Още малко от хабитата:

 

 

 

Женски седлоклюн щъркел в полет:

 

 

 

 

 

Женски блатни кози от подвида Дефаса (нямат белия кръг на дупетата):

 

 

 

Цепкоклюни щъркели, малка бяла чапла (или биволска чапла, не мога да преценя от разстояние и в гръб) и хипопотами в Нил:

 

 

 

[Lindt]

Благодаря за отделеното време и споделени видове, местообитания и снимки, @FlyTraveler!

Започва да ми става най-любимата тема и супер лесно ми напомня защо искам да пътувам. По цял ден гледам снимки на птици из фейсбук, но толкова малка част са направени в естествена среда, а не на специална хранилка от фотографски укрития. 

[gini]

преди 3 минути , Lindt каза:

Благодаря за отделеното време и споделени видове, местообитания и снимки, @FlyTraveler!

Започва да ми става най-любимата тема и супер лесно ми напомня защо искам да пътувам. По цял ден гледам снимки на птици из фейсбук, но толкова малка част са направени в естествена среда, а не на специална хранилка от фотографски укрития. 

Присъединявам се.... а пък аз даже не харесвах снимки на птици преди 🙂, а тук си харесвам всеки път ... да не говорим за хиените, които вече намирам за много красиви :), преди никога нямаше да заподозра че ги харесвам :)... а изгрев/залез със силует на чадъровидна акация, винаги ме радват...

[Lindt]

В момента, gini каза:

Присъединявам се.... а пък аз даже не харесвах снимки на птици преди 🙂, а тук си харесвам всеки път ... да не говорим за хиените, които вече намирам за много красиви :), преди никога нямаше да заподозра че ги харесвам :)... а изгрев/залез със силует на чадъровидна акация, винаги ме радват...

Ние пък, връщайки се назад в спомените и снимките си, разбрахме, че винаги сме се опитвали да снимаме птици. Повечето пъти крайно неуспешно 😄 Но сега е в общи линии най-красивата и зареждаща част от софийското ни ежедневие. Да послушаме, нахраним и щракнем някое пиленце. 

Залез и дори листа обаче не мога да си осигуря 🙃

[gini]

преди 29 минути , Lindt каза:

Ние пък, връщайки се назад в спомените и снимките си, разбрахме, че винаги сме се опитвали да снимаме птици. Повечето пъти крайно неуспешно 😄 Но сега е в общи линии най-красивата и зареждаща част от софийското ни ежедневие. Да послушаме, нахраним и щракнем някое пиленце. 

Залез и дори листа обаче не мога да си осигуря 🙃

Тези, розовичките много хубавки 🙂

 

[neuromancer]

преди 29 минути , Lindt каза:

Ние пък, връщайки се назад в спомените и снимките си, разбрахме, че винаги сме се опитвали да снимаме птици. Повечето пъти крайно неуспешно 😄 Но сега е в общи линии най-красивата и зареждаща част от софийското ни ежедневие. Да послушаме, нахраним и щракнем някое пиленце. 

Залез и дори листа обаче не мога да си осигуря 🙃

Хубави са ти снимките, например последната. Човек се упражнява в града, за да може да направи нещо интересно, когато пътува с тази цел

[FlyTraveler]

Преди 1 час, Lindt каза:

Благодаря за отделеното време и споделени видове, местообитания и снимки, @FlyTraveler!

Започва да ми става най-любимата тема и супер лесно ми напомня защо искам да пътувам. По цял ден гледам снимки на птици из фейсбук, но толкова малка част са направени в естествена среда, а не на специална хранилка от фотографски укрития. 

Благодаря за вниманието и хубавите думи. Аз не съм заклет "птичар", но никога не отказвам възможности за снимки на птици. Те са по-трудни за разпознаване и за снимане от другите животни и измежду wildlifer-ите се считат за по-висшата форма на фотография в сравнение със снимането на "добитък". До момента не съм снимал от укритие и с хранилка. В такива условия стават най-добрите снимки - човек може да си разположи статив, да се настани удобно, птиците идват съвсем близо заради храната. Моите са правени повечето от ръка, понякога от бобена торба върху покрива/ прозореца на джипа, някои даже от движение, други от лодка. За мен е много важно качеството на снимките, но още по-важно ми е цялостното усещане от преживяването. 

[Lindt]

преди 12 минути , FlyTraveler каза:

Благодаря за вниманието и хубавите думи. Аз не съм заклет "птичар", но никога не отказвам възможности за снимки на птици. Те са по-трудни за разпознаване и за снимане от другите животни и измежду wildlifer-ите се считат за по-висшата форма на фотография в сравнение със снимането на "добитък". До момента не съм снимал от укритие и с хранилка. В такива условия стават най-добрите снимки - човек може да си разположи статив, да се настани удобно, птиците идват съвсем близо заради храната. Моите са правени повечето от ръка, понякога от бобена торба върху покрива/ прозореца на джипа, някои даже от движение, други от лодка. За мен е важно качеството на снимките, но още по-важно ми е цялостното усещане от преживяването.

Заслужени са думите. Ако погледнеш какво излиза в гугъл снимките при търсене на някой вид на български език (примерно Цепкоклюн/и щъркел/и) , ще оцениш лесно труда си. 

Аз чисто егоистично се надявах тази година да те поощри да обикаляш и снимаш птиците по Черноморието, особено в зимните месеци, когато има много интересни зимуващи видове. Не задължително от укритие, а просто така, да поддържаш форма и настроение. Станислав например доста подробно опознава възможностите за дива природа в страната и може да ти помогне да откриеш вариант за приятни изживявания.  

 

[FlyTraveler]

преди 46 минути , Lindt каза:

Заслужени са думите. Ако погледнеш какво излиза в гугъл снимките при търсене на някой вид на български език (примерно Цепкоклюн/и щъркел/и) , ще оцениш лесно труда си. 

Аз чисто егоистично се надявах тази година да те поощри да обикаляш и снимаш птиците по Черноморието, особено в зимните месеци, когато има много интересни зимуващи видове. Не задължително от укритие, а просто така, да поддържаш форма и настроение. Станислав например доста подробно опознава възможностите за дива природа в страната и може да ти помогне да откриеш вариант за приятни изживявания.  

 

Благодаря отново. Аз имам не-лошата черта да си признавам недостатъците. Някои от тях са, че не съм сериозно заинтересован от заснемане на диви животни/ птици у нас или в съседните държави. Ако се случи да съм на мястото така или иначе и да нося апарат и съответен обектив - да (което всъщност няма как да се случи), но специално не ходя до Маджарово, Атанасовското езеро, езерото Керкини в Гърция и подобни, не изпитвам същото усещане, както на африканско сафари. Не става въпрос дали тези места са красиви, интересни и т. н. Това е мой недостатък, но за момента поне, не мога да си помогна. 🙂 

"Малкият" @Stanislav Dimitrov, го следя редовно (фотографските му активности имам предвид). Много се интересува, много снима напоследък и особено откакто си взе убийствения обектив, нивото му не само се покачи, ами се вдигна 3-4 пъти (добрата екипировка провокира подобряване на уменията и обратното). Другата зима като отидат с Огито в Кения, Уганда, Руанда и ДРК, направо ще ни застрелят със снимки. 🙂🙂 🙂 

[Zaro]

преди 3 часа, FlyTraveler каза:

Ако исках да участвам в календара, щях да го направя още преди години

Само със снимките от последните няколко мнения си запълнил календара за няколко години напред. Невероятни! Особено когато си израснал с книгите на Бернхард Гжимек, направо се пренасяш там, колкото и пресилено да е това твърдение.

[FlyTraveler]

преди 45 минути , Zaro каза:

Само със снимките от последните няколко мнения си запълнил календара за няколко години напред. Невероятни! Особено когато си израснал с книгите на Бернхард Гжимек, направо се пренасяш там, колкото и пресилено да е това твърдение.

Благодаря за добрите думи! Радвам се, че ти харесват снимките. Местата са просто стоплящи сърцето и си струва опитите да се покажат/ разкажат.

[FlyTraveler]

Мадикве е вторият най-добър НЕ-малариен резерват за диви животни в цяла Африка *, по мое скромно мнение. Намира се в северната част на РЮА, на самата граница с Ботсвана. Идеален е за хора, които не могат/ не желаят да вземат профилактично антималарийни таблетки и в същото време не искат да се излагат на риск от заразяване с малария. Това беше мястото, което избрах за първа среща на тогава 6-годишната ми дъщеря с дивите животни на Африка. Въпреки, че земята е държавна (общинска), се ползват всички свободи, характерни за частните резервати - може да се излиза извън пътя с джипа, правят се и нощни сафарита.

Самотно "оловно" дърво (Combretum imberbe) по залез:
 

 

 

Южна жълтоклюна птица-носорог:

 

 

 

Самотен мъжкар. Има много сериозна слонска популация в парка:

 

 

 

Група женски Голямо куду:

 

 

 

За пръв път видях клипспрингери (едни от най-малките антилопи, обикновено се катерят по каменисти хълмове). Снимката има по-скоро документираща стойност:

 

 

 

Един от коалицията от трима братя:

 

 

 

* Най-любимият ми не-малариен резерват/ парк е Кхалахади (южно Калахари), който се намира на територията на Ю. Африка и Ботсвана, но хора, които искат да видят Големите 5, може да се разочароват от липсата на слонове, носорози и африкански биволи, докато в Мадикве ги има всичките.
 

 

[FlyTraveler]

Междуграничен парк Кхалахади се намира в южната част на пустинята Калахари на територията на Ю. Африка и Ботсвана, като има вход също и от Намибия (от където ние влязохме и после излязохме). Както отбелязах в горния си пост, това е най-любимият ми не-малариен парк/ резерват за диви животни в Африка и един от най-любимите ми изобщо.

Липсват три от големите 5 (слон, носорог и африкански бивол), но паркът е прекрасен и могат да се видят трите африкански големи котки (лъв, леопард и гепард), както и много други животни, някои характерни за Калахари (сурикати, антилопи-скачачи-спрингбок, хемсбок - има го и в пустинята Намиб, земни катерици и др.)

Хемсбок (южноафрикански орикси), както написах по-горе се срещат в пустините Калахари и Намиб, да не се бъркат с Бейса орикс и ресничесто-ухи орикси, които се намират в северните и източните части на Кения или арабските орикси:
 

 

 

 

 

 

 

Гепард с 4 малки слиза от дюна:

 

 

 

 

 

Lanner falcon (има го и в България и му казват Далматински сокол):

 

 

 

[FlyTraveler]

Национален парк Руаха в Танзания е с много голяма доза сигурност най-любимият ми парк/ резерват в Африка (да се разбира място в света), като най-близко след него следва Южна Луангва в Замбия. Те и географски не са далеч един от друг, нищо, че се падат в различни държави, просто логистично е трудно да се комбинират. Южна Луангва съм я комбинирал с Масай Мара в Кения, заради удобните полети.

Комбинацията от баобаби и слонове е много красива:
 

 

 

 

 

Леопард на колбасово дърво:

 

 

 

 

 

Млади лъвове си играят на брега на река Руаха:

 

 

 

Масайски жирафи на брега на река Руаха:

 

 

 

Руахска птица носорог, промениха името на Танзанийска птица носорог, което не е съвсем правилно, защото е енедмична за района на парка Руаха и я няма по останалите части на страната. Различна е от северните и от южните си червеноклюни събратя, от жълтоклюните - очеизвадно. Фокусът на снимката е малко soft, но заради вида си заслужава публикуването:

 

 

 

[FlyTraveler]

Днес "изкарах" още снимки от национален парк Закума в Чад.

Мъжки редунки (Bohor reedbuck) на пътя:
 

 

 

Петнисти хиени:

 

 

 

Източен (малък зелен) пчелояд:

 

 

 

Червеноклюни тъкачи - летят на големи ята, като облаци, променящи си формата:

 

 

 

Жълтоклюн щъркел в полет:

 

 

 

Блатен козел на Буфон:

 

 

 

Жълтоклюна каня в полет:

 

 

 

 

[FlyTraveler]

Национален парк Амбосели, Кения. Издание 2020 година.

Среща на двама гиганти на фона на Килиманджаро. Никога преди не бях виждал на живо слонове с такива огромни бивни, включително и в същия парк при първото ми посещение през 2013 г. Помислих си, че даже само този кадър би оправдал цялото ми пътешествие. 🙂 

 

[Stanislav Dimitrov]

Здравейте, ето малко снимки от България и от мен, от последният един месец. Успях да поснимам, и то не малко в почивните дни, между изневиделица изникналият ми голям обект за работа 🙂 Част от снимките са от укритие, част са от ръка, при разходките в природта около нас

По-голямата част от снимките съм ги публикувал вече във фейсбук и част от приятелите тук ги знаят, и макар да имам още много материал, все не остава  време да подбера и доразгледам всичко 🙂