Прескочи до съдържание

Авиомоделизъм


wilks

Препоръчани мнения

Нещо леко тематично от близкото минало

http://www.youtube.com/watch?v=Sa3VDErv2wk

 

Жоро, да те питам ти като ученик участвал ли си в кръжок по авиомоделизъм (ако все още е имало по твое време такива мероприятия) ? Или да си сглобявал пластмасови моделчета в къщи сам? :)

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Или да си сглобявал пластмасови моделчета в къщи сам? :)

 

Имах огромна колекция. Немските модели бяха много качествени. Помня че бяха разделени условно в три категории - малки, средни и големи с цени от 1,80 лв. до 4,00 лв. Всяка седмица минавах през "Млад Техник", за да проверя дали няма ново зареждане. Лепилото беше страхотно, както и бронзовата боя, с която се боядисваше долната част на самолетите. Любими ми бяха един "Каравел", "Боинг 727" и "АН-24". Някак "Ту-144" не успя да ме впечатли, защото вече знаех за "Конкорд". За сметка на това много се изкефих на един "Ил-62" с означенията на "Interflug". Спомени...

Редактирано от Duke
Връзка към коментар

Ще ме извиняваш, че цепнах темата но си заслужава. 

 

Да ти кажа, толкова години, откакто го уча това нещо, за първи път сигурно си правя асоциация с кръжока по авио, корабо и ракетомоделизъм, с който се занимавах като дете. Абсолютно честно, преди да питаш не ми беше хрумвало, че може да има нещо общо и да ми е повлияло на подсъзнателно ниво :)

 

Та, правехме и самолетчета, и кораби и ракети...от всичко, само ракетите доживяхме да изстреляме веднъж-дваж. В ония времена двигателите за самолетчетата се намираха трудно и работеха с някакво странно гориво, до колкото помня. Корабите пък бяха най-пипкавата работа и искаха много време, прекратих кръжока преди да успея да го завърша. Но като цяло съм сравнително вързан в ръцете, така и така, та се съмнявам и да имах време резултата да беше добър :) Пък и бях 3-4 клас тогава, 10 годишно дете не може да направи чудеса, ако не е натурален талант. 

 

Иначе последните години ми подаряват сглобяеми макети, от тези на Ravell. Нито юрофайтъра, нито А320 на Луфти ги довърших, за втория още има потенциал, първия се изпочупи...

 

Знам, че и Брани се занимаваше да сглобява тия макети по едно време

Връзка към коментар

В ония времена двигателите за самолетчетата се намираха трудно и работеха с някакво странно гориво, до колкото помня. 

 

Знам, че и Брани се занимаваше да сглобява тия макети по едно време

"Горивото" беше смес от етер, рициново масло и газ :)

Аз питах само за пластмасовите, за които писа и Дюк - от "Млад техник" 

Братовчед ми, който е по-голям, беше в авиоклуб в Шумен, където правеха самолетчета от тези с моторчетата - радиоуправляеми. Гледал съм състезания, много интересни за онези времена. Сигурно и сега биха ми били интересни, какво остава за тогава. А супербързи малки скутери съм гледал във Варна и Добрич. Невероятни скорости.

Аз също имах самолети и вертолети - пътнически и военни (Ту 3, Ту 4 и Ту 5, Ил 18, Ил 82 и Ил 86, Ан 24, Ми 8, Миг 19 и Миг 21 помня със сигурност), предимно руски - общо около 15 броя, от тези, които се лепят и боядисват. Бяха наредени най-отгоре на библиотеката в стаята ми. Любимо занимание от 2 до 5-ти клас в неделите ми беше да лепя самолети. :)

 

Брани сигурно може да каже за по-новите тенденции в това занимание, ако иска. Няма да откажем и снимки при възможност. Моите един ден майка ми ги подарила на една приятелка - учителка в детска градина да си играят децата, защото й писнало само да им бърше праха. Разбрах за липсата им няколко седмици след предателското деяние. Повече не ги видях.

Редактирано от wilks
Връзка към коментар

точно това беше горивото, не знам дали е било такава рядкост, ама на тая възраст само газ ми беше позната дума и сигурно съм мислил горивото за някаква ядрена смес едва ли не :)

 

да, нашия кръжок беше уж за тия радиоуправляемите...но до тях не стигнахме. но водача на кръжока си имаше няколко и сме ходели да му се радваме как ги пуска. Всъщност пускахме и ние самолети, но глайдери, криво-ляво летяха, профила на крилата беше от балса, а самото крило от хартия, мажехме го с нещо да се изпъне...на върха на носа слагахме олово. Леле, буквално ме върна в първи клас :)

 

Миналата година иначе за кратко се бяхме ентусиазирали със съквартирантите да си вземем радиоуправляваем модел. С типичния ми талант за ровене бях проучил, че ей тоя е най-подходящ за начинаещи: http://secure.hobbyzone.com/catalog/HZ/index/index_park_flyers_rtf/HBZ4900.html

 

Лошото, е че тук духа много вятър и в 300 от 365 дни няма как да го пускаш...Но някой ден ще си имам подобна играчка, сигурен съм, преди да си изкарам лиценз за тия по-големите играчки от рода на Cessna 172 :)

Връзка към коментар

Нещо леко тематично от близкото минало

http://www.youtube.com/watch?v=Sa3VDErv2wk

 

Жоро, да те питам ти като ученик участвал ли си в кръжок по авиомоделизъм (ако все още е имало по твое време такива мероприятия) ? Или да си сглобявал пластмасови моделчета в къщи сам? :)

 

Аз от време на време блея из магазините за моделизъм - нездрав интерес, никога не съм се занимавал с това. Фактът, че все още не са фалирали, ми говори, че явно има поне минимално търсене. Което се потвърждава и от обявите за срещи и състезания, които виждам от време на време - предимно авио- и ракетомоделизъм. Между другото, тия „моделизми“ едно време бяха под шапката на ОСО, ако някой си спомня тая абревиатура :) Доста интересни, хм, дейности развиваше тази организация, ама няма вече. Помня как една приятелка преди много години се беше записала на безмоторно летене, но се случи ужасен инцидент с жертви и след това клубът май замина по канален ред (в началото на 90-те).

 

Иначе пластмасовите модели за лепене ми бяха любими в детството и много обичах да се занимавам. Сглобявах предимно самолети, но най-хубавите ми спомени са от едни къщички, каквито съвсем наскоро видях в тукашен магазин - оказа се, че те са допълнение към малките влакчета "Piko" :) Някой ден със сигурност пак ще хвана да се занимавам с нещо такова, само че не като дете, а като татко :)

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Абе правех и аз едно време. В Ловеч бях оставил два Ту-144, хеликоптер забравих-му-името и Ф-14, ама баба ми горката като чисти витрините и само ги изпуска. По-лошото е, че се опитва да ги поправя и лепи. И са се превърнали в достойни декори за Лудия Макс ... :)

 

В тукашния ми апартамент ми е малко тясно откъм площи за слагане и още не съм се престрашил да сглобя нещо, че максимумът ще е 2 бройки :) Ама мисля пак или някой Месершмит, или SR-71, че ще ми отива на цветовете на секцията :), или пак някоя от класките - Ф-14 или Ф15. Голяма зарибявка е и има страшно много магазини с богат избор, дори в Оринджите съм засичал немалко модели. 

 

А що се отнася до летящите, едно време баща ми се опита да ми предаде тоя мерак, ама сега не ме влече. То и тогава имаше доста базови опции де - спомням си един комплект за кордов самолет, в който "крилата" бяха хептен в базова форма - дъски, и трябваше с пила, шкурка и много търпение да си ги оформиш. Ама социалистически деца, нямахме компютри така че се понамираше свободно време :)

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Аз съм бил в кръжок по авиомоделизъм като лапе  и си беше голяма краста, проблемът тогава беше, че много трудно се намираха материали, напр. лекото балсово дърво, което се използва много при авиомоделизма. А също, както се спомена, и със съставките на горивото за моторчетата не беше съвсем лесно.

Иначе купувах всички броеве на руското "Моделист-конструктор" и чехското "Modelarj" ;)  и си гледах от там чертежи на различни модели.

Спомням си че нашите ходиха на екскурзия до Чехословакия и им бях заръчал да ми донесат разни неща, защото там се намираха, та беше голяма радост, когато се върнаха с два планера за сглобяване и купища балса с различни дебелини. :)

А най-голямата радост беше когато първият сглобен планер полетя, след като го пуснахме с моя приятел от едно хълмче в Западен парк :).

След планерите следващото ниво бяха модели с ластичен "двигател" - на земята го "навърташ" в обратната посока докато се натегне докрай, после пускаш самолета, който се качва нагоре докато се развърти ластика, и после пак планира докато кацне.

И вече с натрупването на стаж в кръжока стигнахме до модели с мотори, които с управляваха посредством две метални "корди" (като тънките струни за китара) и самолетите се въртяха в кръг. Там интересното беше с моделите за въздушен бой, като за целта отзад на самолетите с връзваше парче хартиена лента, като целта беше с твоята перка да откъснеш парчета от лентата на противника.

 

От тези пластмасовите модели също имах няколко, които са ми подарявали, но по принцип не ми бяха много-много страст, защото не ми харесваше това - модел на самолет пък не може да лети и само стои статично .. :wacko:

Все пак от тях най-интересен ми беше един изтребител Saab J-35 Draken на швеЦките ВВС

L7412-64.jpg

Редактирано от Фичо
  • Харесвам 4
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.