дневник И пак за Доломитите, и пак с любов

[Светославов]

Здравейте приятели,

Най-брутално изплагиатствах (с мъничка промяна) заглавието на темата от AleksandraKo и засега тя/те имат по едно голямо виртуално от мен, а реално ако/като се засекат пътищата ни по света, или Сицилия, щото и там ще се върнем, дано да е скоро, и по реално питие

Вчера се прибрахме от Доломитите, този път скиторихме във Вал Гардена. 

Той чу молитвите ни и от това лято wizz има директен полет до Бергамо не само от провинцията, а и от Варна. Закачка по Хемингуей

Пусках няколко теми с уточняващи въпроси  и още един път благодаря на всички съфорумци, които с отговорите си ми помогнаха да изчистя детайли по пътуването.

Рано сутринта на 02.09 излитаме. И то навреме, че нали си спомняте закъснелите и отложени полети по това време от София. Между другото, предния ден се обаждах на информация на летището дали с нашия полет всичко е наред и девойчето доста учудено ми отговори - ама те проблемите са в София, при нас всичко е наред  no comment.

За наша приятна изненада кацаме в Бергамо около20мин. по-рано. Това ни дава възможност бързо да се придвижим с буса до гарата и да хванем влак, за който само теоретично допусках възможноста да ползваме до Болцано. Ако купувате билетите от гише, може да поискате да ви дадат и разпечатка къде и в колко часа са смените ви. Безплатна е и я дават при поискване. Полезна е, защото съм правил и по 3 смени.

Предпочетох да пътуваме с автобус 170 от Болцано до Ортисей, вал Гардена. Макар и малко по-дълъг, пътят е доста живописен и панорамен. 

Другият вариант е да се продължи с влака до Понте Гардена и от там да се вземе автобус 350.

Една подробност, ако пътуване нататък. Само на няколко минути от гарата в Болцано, като се пресече парка пред нея и леко в ляво е автогарата. Автобусите спират и пред жп гарата, в дясно. Ние кротко си чакахме там, но първият автобус не спря, защото беше пълен. Та проиграхме варианта от автогарата.

Още при първата смяна на влак във Верона заваля доста проливно, така ни посрещна и Ортисей. Сиреч ще ни върви по вода:) 

Сърдечно посрещане от хазайката Берта в семейната B&B и сънчо до утре. 

 

 

[Дани Магелани]

Очертава се интересно пътуване в прекрасна природа.

Благодаря, че го споделяш!

[Светославов]

Да, такова беше Дани.

Още няколко подробности по пътуването. Бергамо - Болцано около 40-45Е еднопосочен билет за двама с treni regionali. Има и варианти с по-бързи влакове, но поради смените времето за пътуване не е много по-кратко, а цената е доста по-висока. Може да се дебнат промоции за определени дати и часове, но аз не го практикувам, ако преди това имам полет. 

Закъсненията не са нещо необичайно за влаковете, дори и в северна Италия, случиха ни се и на отиване, и на връщане. 

Болцано - Ортисей 12+Е за двама с автобус 170.

Малка пауза да приготвя една порция снимки.

[Светославов]

Здравейте,

Внуче първолак, натрупала се работа на вилата, уж ни нямаше само 10-ина дена и се забавих с обещаното включване, моля да бъда извинен.

Събуждаме се сутринта и след вчерашния проливен дъжд изненада - о, солей!

Бързи кадри от прозореца на стаята: 

Една от емблемите на вал Гардена - връх Sasso lungo. 

Няколко кадъра от градчето, а горе, как ли се подстригва този жив плет...

Горната част на тн le scale mobili, подвижни пътеки за свързване на средната и горна част на градчето, в средата има широк коридор за бързащите. Не запомних дължината, но си беше сериозна. Удобно, чисто, безплатно.

 

Вече сме на долната станция на фуникулара, който ще ни качи на около/над 2000м. Ортисей е на около 1250м.

А горе ни зарадва първия за тази година сняг

Много интересен беше контрастът

 между цветята и пресния сняг по парапетите и елите наоколо.

А ето и целия масив Sasso lungo в ляво и Sassopiato в дясно.

Без думи!

В средата на снежното поле се "усеща " пътеката, а целта ни е превала в сянка.

Иначе снегът не ни затрудни, пътеката беше лесно проходима и почти хоризонтална.

Това вече на слизане към долината. Има две червени гъбки на снимката, познайте коя е отровната  

Тук снимката е много бедна да предаде страхът, който те полазва, като надникнеш през перилата на мостче над уж невинна рекичка. Тесният каньон е дълбок няколко десетки метри.

Още няколко цветни кадъра на слизане. Обърнете внимание на надписа на масивното каменно корито на чешмата на последната снимка - 1868г.

Е. да не ви отегчавам повече за тази вечер. Надявам се утре да продължа.

 

 

 

 

Редактирано 18 септември, 2017 от Светославов

[Светославов]

За съжаление днес SD картата со все фотото е в разход и като така няколко думи за храната.

Както  и миналата година пътеписах за val Pusteria, Добиако, закуската в B&B-то е тиролска, сиреч богата, speck - вариант на добрата стара шунка, сирена, масло, мед, яйце, разни сладкишчета, мюслита, плодове, кафе, чай, мляко. Италианската закуска я недолюбвам. 

А като имаш подход към хазайката, и яйчице ще ти изпържи с шунка

Като тръгнехме сутрин, не беше сигурно къде ще връхлети гладът и затова винаги в раниците имаше по някой и друг сандвич. Наблизо до хотелчето имаше магазинче, от което пазарувахме, ама там една прясна рикота с вкус на току-що бит каймак ммм..., 20-ина вида сирена и толкова месни изделия. Повечето знаят как е по bella Italia. 

По заведенията не мога да кажа, че бяхме очаровани от нещо. Но плато с шпек и сирена е винаги вървежно и вкусно било с вино или бира. А и шпекът и сирената определено са добри.  Супите, много ни се услаждаха по хижите, ама то на гладен човек... И ги сервират в едни големи купички, като малки супници, достатъчно и артисва. Нещо като че ли липсваше във вкуса им, според съпругата ми готвят без лук, така потвърди и хазайката. Е, настъргания пармезан винаги е добър коректив, а го имаше бол 

Разните видове пасти и пици са добре, но просто вече не ни правят впечатление. 

Полентата(вид качамак) е традиционна за провинция Болцано, с гъби, топено сирене, шпек или друг пълнеж е вкусна като е топла и не чак толкова вкусна като изстине.

Сетих се за още нещо типично -  tyrolese tris, три топки, кнедли, едната със спанак, другата със сирене и третата със шпек. Много засищащо, даже малко ми тежнееше, та трябваше да дублирам виното или бирата  

Разните видове кафе, традиционно добро.

А водата да я включим ли към храната? Още като пристигнахме, питах хазайката - acqua e potabile? (пирейна ли е водата), понеже сме си патили.

 - O, e molto potabile!

И наистина, на много места в градчето имаше чешмички с течаща постоянно студена планинска вода.

Е, да пием по една студена вода и да отмаряме, че вече е сиеста тайм

 

[Светославов]

Да ви досадя пак

Цветен поздрав от съпругата ми:

Ако я оставя, ще снима всяко цветенце и саксийка в долината

Вече сме на горната станция на лифта Col Raiser. Една подробност - за него се отива от следващото селище santa Christina. Но долната станция на лифта е на несимволично разстояние от централната автобусна спирка и са му намерили колая с безплатно от 8-12ч шатълче, navetta, което снове през 5? мин.

Потапяме се в красотите наоколо, част от които споделям на долните кадри.

Падналият преди 2 дни сняг, макар и малко е щипката сол, която прави планинските пейзажи много по-"вкусни"

И неусетно стигаме до хижа/ riffuggio Firenze. Левият надпис гласи същото на местния език ladin, а долу в средата е на немски. 

Около Болцано е съсредоточено населението, говорещо този език. 

От тук, след чайче и сладкишче полека-лека се отправяме надолу към долината.

По-надолу е хижа Juak. 

А пътем минаваме край този апотеоз на дървосекачеството, изцяло от дърво и с дължина към 3-4м:

И по-надолу

Два кадъра към дъното на долината

До утре.

[stebal]

Силно се надявам, че си изпратил от тези  снимки за конкурса за новите календари . Много ми харесва това, което показваш в темата си. Благодаря .

[Светославов]

Stebal, 

Благодаря за добрите думи, но ще те разочаровам, че нищо не съм пращал. Ако на Георги или журито нещо им хареса, имат добро от мен 

С цел оптимизиране на багажа нося само една прилична сапунерка и снимките са по-скоро илюстративни. При една предварителна игра с настройките на читав апарат биха били с по-добро качество. 

Едно уточнение - около Болцано и съседните долини е съсредоточено населението, говорещо ladin. Че както съм го написал по-горе може да се разбере за немския. А немски и италиански говорят всички жители на провинция Болцано. Беше ни интересно сутрин като се отправяхме нанякъде, срещахме деца, отиващи на училище. В някоя групичка си говореха на немски, в друга на италиански, а в училище ги учат и на двата.

Възрастните пък се поздравяваха на ладин. Само bon di  - добър ден, запомних.

Ще продължа фоторазказа, но преди това няколко думи за изходните пунктове за ежедневните ни маршрути. 

Във вал Гардена, като голям и известен зимен курорт, се провеждат кръгове от първенства по ски-алпийски дисциплини, ски-скокове, северни дисциплини и като така са наблегнали на изграждането на много лифтове и влекове, по-големите от които работят целогодишно. 

По една груба сметка, само кабинковите лифтове са повече, отколкото в цяла България. И това само в една долина на провинция Болцано!

В долината са три селища - от запад на изток Ортисей, св. Кристина и Селва, естествено всяко от тях с различно име на трите езика  Последоватено са на височина около 1250м, 1400м и 1550м. И от трите има по1-2 кабинкови лифта, които за 10-15мин ви "хвърлят" на 2000-2500м. От там си избирате маршрути по трудност по/около/през околните планински масиви. 

Освен това в източния край на долината има три превала - passo Gardena, passo Sella, passo Pordoj, които я свързват с околните долини. И трите са на височина около/над 2000м, има редовни автобуси до тях и са много удобни изходни пунктове за разнообразни маршрути.

Един от популярните маршрути от passo Sella(ударението на е) е тн Friedrich -August weg, на името на роденият  Prinz Friedrich August Johann Ludwig Karl Gustav Gregor Philipp von Sachsen  и последен Konig von Sachsen, планинарствал по тези краища.

И ние поемаме по него.

Панорама от самия превал

Лифт за двaма, тн uovovia(от uovo -яйце). Стига до премката между десния и средния връх на масива на около 2500м.

)

А ние поемаме по гореспоменатия кралски път, който уж по хоризонтал обхожда масива Sasso lungo Sasso piatto, има го на фото някъде по-горе.

Казвам уж по хоризонтал, защото още в началото си е доста стръмен този хоризонтал. Ама като патили и препатили планинари това не ни учудва. Щом началната и крайната точка са на почти еднаква височина, значи пътят е хоризонтален  

Панорамен поглед към една друга долина и планините около нея. В дясно личат и защитните съоръжения против лавини.

Леко позагрели минаваме покрай първата хижа - Salei. .

Продължаваме по хоризонтал нагоре, но при тези спиращи дъха гледки има ли значение качваме си се, слизаме ли...

Местна порода крави, покрити с дебело и дългокоместо руно.

Малък знак на признателност от местните жители към красавиците от горния кадър, а зад монумента е хижа Фридрих Август, същият.

И пак поглед наоколо

И така неусетно нагоре-надолу по хоризонталната пътека стигаме до следващата хижа Sandro Pertini, на името на италиански президент, заради любовта му към Доломитите

Почивка, чайче, сладкишче, сувенирче и продължаваме към следващата хижа, носеща същото име като масива - rifugio Sasso piatto.

Кой знае защо, не съм я снимал, може би вкусният обяд там ме е разсеял.

Но пък има изглед към част от тн Alpe di Siusi 

Продължаваме обиколката и стигаме до премката между двете части на масива Sasso Lungo в ляво и Sasso piatto в дясно.

А долу зелената тревичка е успяла да покрие, но на места си личат бели петна от много фин варовиков пясък? по-скоро прах, смъкнат от топящите се снегове и ледове 

И различни ракурси като слизахме, все ни влечеше да се обръщаме назад и с благоговение да Му благодарим за подарената ни красота. 

А тук сме на една тераса над долината - хотелчета, влекове, кръчмици. Един седалков до долу ни дойде дюшеш, че беше се понатрупала умора, а и слизането от тази тераса пеша беше много стръмно.

На другия ден вече сме на passo Pordoi, над 2000 и лифтът ще ни вдигне за 10-ина минути до близо 3000м до тн Gruppo del Sella.

 

Поглед от кабинката надолу - добре личи в дясно змейката на пътя, по който дойдохме с автобус. Възхищавахме се на уменията на местните водачи на автобуси. С нормални по големина автобуси, но явно с достатъчна мощност, те виртуозно се вписваха в следващите един след друг и от стръмни по-стръмни завои. Някъде разминаването с насрещните коли беше както се казва, на по-малко от една боя :).

Този превал явно беше любимо място за мотоциклетисти, защото ги имаше с десетки.

Q

Отсреща -кралицата на Доломитите , Мармолада, наметнала целогодишно бяла мантия от лед и сняг на северната си снага. 

Част от масива Gruppo del Sella, прорязан от дълбок каньон

И най-високат му точка - вр Бое 31ххм

Преди да построят лифта,  хижа Forcella(премка?) Pordoi, до която се стига и по много стръмна със серпантини пътека от прохода, е била една от изходните точки за скитане из масива. Кратка почивка, глътка вода и поемаме наоколо. 

Ясно се вижда горната лифтова станция, "хоризонталното"  слизане към хижата и след това наистина почти хоризонталната пътека. 

Едно странно усещане за застинала вечност.

От прозореца в тази каменна пирамида се вижда целта за днес - хижа Бое. Е, тук  се усещаше духа на високопланинска хижа, пък и го нямаше наплива от тОристи

Малка закачка по пътеката, че да не задреме човек.

Само снегът малко очовечаваше каменния, почти лунен пейзаж без нито една тревичка или цветенце.

И още една, по скоро за психиката закачка на отиване и връщане с това нещо мост ли, що ли...Но явно някои хора не разбираха от закачки и се връщаха.

Най-горещо ви препоръчвам, ако вятърът ви завее по тези краища, пеша или с лифта се качете и отделете поне няколоко часа, за да усетите магията на това място.

Да свършвам за днес.

[Zaro]

преди 29 минути , Светославов каза:

Едно странно усещане за застинала вечност

 

Не би могло да се каже по-добре!

[AlexandraKo]

На 9/14/2017 в 0:15, Светославов каза:

Здравейте приятели,Най-брутално изплагиатствах (с мъничка промяна) заглавието на темата от AleksandraKo и засега тя/те имат по едно голямо виртуално от мен, а реално ако/като се засекат пътищата ни по света, или Сицилия, щото и там ще се върнем, дано да е скоро, и по реално питие

 

Да знаеш, голям съм Паметко, някой, като ми обещае нещо!

Догодина в началото на юни сме пак в Сицилия, да си знаеш.

Обаче, ако ще пишеш такива хубави писания+чудесни снимки, ти давам да си плагиатстваш кооолкото си искаш!

Много благодаря за страхотния разказ и още по-страхотните снимки!

Както казва половинът ми: " Шапо!"

[Светославов]

"Да знаеш, голям съм Паметко, някой, като ми обещае нещо!" 

Знам, знам , обещаното си го търся като завещано  

Живи и здрави да сме, Той ще нареди пъзела

Благодаря за добрите думи!

Сега се прибирам от агрофитнес на вилата и продължението ще е утре. 

[Гост]

Съвършена прелест...

[Светославов]

Здравейте,

В тази серия няма скитане по чукарите наоколо, а лежерни градски и околоградски разходки.

И нали долината е заобиколена отвсякъде с усойни гори тилилейски, навсядъде щъкат джудженца, че даже са се накачили и по витрините.

Малко кадри от градчето/селцето Ортисей.

Към главната долина вал Гардена се спускат, сгушени между околните била и хребети, по-малки долинки. Едната от тях е вал д'Анна. Започва непосредствено от градчето и е оформена като зона за отдих и забавления на малки и големи. А кафето със същото име - caffe val d'Anna е от задължителните места за посещение. Естествено, не можем да отминем.

А в тази красива къщичка до нас имаше всичко необходимо мамите да си сменят памперси или пеленки на бебчетата - мивка с топла вода, легълце/коритце за повиване, куп памперси и тн.

Само един от многото кътове за игри на малчуганите.

И пак кадри от Ортисей.

Ажурно пешеходно мостче над реката и главния път.

 Вечерта в дома на културата имаше концерт на местния духов оркестър. Оркестрантите бяха ако не повече, то поне колкото на духовия оркестър на ВМС във Варна.

 В горния край на вал Гардена има една друга интересна и приятна за разходки долина  - вал Лунга(дългата долина)

През последното поселище - Селва, се отправяме към тази долина.

 По пистите наоколо пасат сърни.

Вече навлизаме във вал Лунга.

Стражите на долината.

Назад красиво,

напред още по-красиво

Детски кът. 

Това джудженче услужливо ни сочи пътя  

Кадри от Селва(последното градче в долината). 

И пак от Ортисей. 

Тук излязохме по южния склон на долината, до махаличка с достолепен стар хотел.

 

Ателие на местен дърворезбар. Фигурите по и пред фасадата са изцяло дървени. 

Гледката срещу нас беше главното, задължителното и най-вкусното ястие в менюто на ресторантчето, където спряхме за обяд

 

Тук свършва нашата alta via(висок път) в и около вал Гардена. 

Добре де, първият ден на идване проливен дъжд, както гласи поверието, да ни върви по вода. Цяла седмица приятно за скитане време. А последния ден на връщане пак дъжд из ведро, що ли...

Е, не сме толкова самовлюбени, та да си помислим, че вал Гардена плаче за нас

Да ви кажа, вярна е приказката - не си прави сметката без кръчмар. От тук я гласях, да тръгнем рано от Ортисей и да стигнем в ранния следобед в Бергамо. Настаняване в хотела и веднага с влакче за 10-ина минути до близкото Монтелло - бирен фест, 100+ канелки, бира от цял свят, местни мезелици...Нъцки, ядец, да...таратата... То не стига, че дъждът ни поизмокри, но  едно закъснение на влака, изпусната връзка и ...кротка вечеря в Бергамо с разочароващи casoncelli bergamaschi в уж  препоръчан ресторант. 

 Преди да тръгнем, бях питал тук за следващия цял ден къде да го прекараме, спряхме се на Бреша.

Остана за по-нататък. Но пък и в доброто старо Бергамо си прекарахме чудесно. 

На следващото включване ще сложа малко снимки от там. 

 

 

 

 

 

 

 

[Светославов]

Обещаното Бергамо.

Иска ли питане накъде? - alta citta, високият град. 

Едно дяволче нашепва - има фуникуларче до там, много е удобно.

Да бе, да. А тренинга от една седмица в Доломитите?

Пък и тази красива пътечка, може ли да я пренебрегне човек заради едно дрънчащо желязо

И неусетно стигаме до една от  портите.

Поглед от нея. 

 

И поемаме край крепостната стена. 

До едно уютно местенце с аромат и вкус на капучино и дребни сладки.

И просто се потапяме...

А, имат си и пирамида. 

В сърцето на стария град имаме късмета да попаднем на изложба на открито, нещо като ландшафтен дизайн, ако това е точната дума.

Площадчета и пасажи бяха аранжирани с много зеленина и разнообразна градинска мебел.

Но черешката на тортата вкусихме на "главното", познато на мнозина магеланци площадче в сърцето на града. 

С огромен къс лед, вече разяден от жегите. 

 Oще кадри, без коментар, но с много красота и настроение. 

Е, това беше приятели  

 

 

 

 

Редактирано 25 септември, 2017 от Светославов

[ttelena]

Благодаря,Ви за мен беше огромно удоволствие да прочета пътеписа !А  снимките са страхотни  пренесоха ме там и мъничко ви завидях за цялата  тази красота която сте видели! 

[liliya]

Страхотен разказ и прекрасни снимки. Благодаря!  Наистина Доломитите са в графата “... винаги с любов!”

П.С. Май в Бергамо сме били по едно и също време  Площадът пред катедралата с балоните го засякохме и ние, атмосферата беше много приятна. 

 

Редактирано 18 ноември, 2017 от liliya

[AlexandraKo]

 @Светославов,Някой питаше за Доломитите, та се сетих за тази тема.

И си я прочетох отново, с огромно удоволствие.

Благодаря ти, за чудесните снимки иписания!

И малеее, какви сте планинариии!Браво, браво! Нещо ново имате ли, пък да съм го пропуснала?

Завижд, завижд, завиииижд!

Редактирано 15 март, 2019 от AlexandraKo

[Светославов]

Благодаря за добрите думи! Беше повод и аз да си припомня приятните преживявания.

А не толкова новото, ноември скитах по Непал, но бях сам и щеше да бъде много егоистично да го описвам. Е, да не е без хич, след като се прибрах качих един албум в галерията. 

 

[AlexandraKo]

преди 9 часа, Светославов каза:

Благодаря за добрите думи! Беше повод и аз да си припомня приятните преживявания.

А не толкова новото, ноември скитах по Непал, но бях сам и щеше да бъде много егоистично да го описвам. Е, да не е без хич, след като се прибрах качих един албум в галерията. 

 

Много те моля, дай линк към албума!

Че нещо не се справям с тая галерия.😯

 

[neuromancer]

преди 4 часа, AlexandraKo каза:

Много те моля, дай линк към албума!

Че нещо не се справям с тая галерия.😯

 

Отваряш профила на човека и там има "Албуми"

[AlexandraKo]

преди 22 минути , neuromancer каза:

Отваряш профила на човека и там има "Албуми"

Благодаря ти!