дневник Моето второ пътуване до Китай

[Tedy]

Тази седмица се завърнах от едномесечно пътуване в Китай. Скоро ще гледам да опиша маршрута, имаше интересни местенца.

Като тези от снимките. Нереални цветове наистина.

 

Zhangye Danxia Landform

 

 

Dongchuan Red Land

 

 

 

 

 

[Tedy]

Маршрутът ми и всички 11 вътрешни полета от второто ми посещение в Китай и Тибет бяха толкова безумни, че прецених, заслужава си да бъдат показани в карта. 12 полета за 2 седмици, всички вътрешни по 2, със стоповър от час, час и половина, в многомилионни градове, с огромни летища, с чекиране за ВСЕКИ полет + допълнителна проверка на багажа почти всеки път, заради фотографското оборудване. Е толкова стрес, за толкова кратко време не помня да ми се е случвал, както в този невероятен, изумителен Китай. Признавам абсолютно безумно програма, която не препоръчвам на никого, но пък мен не ме е страх от приключения, та някак ми се получи. А и китайците са експедитивни, умеят го. Всъщност точно тук за пръв път усетих чувството, че вървейки през терминали - секюрити - гейтове, ами някак съм си у дома... в Китай, сама, с огромните прави коридори, които нямаха край...

Освен полетите имаше и влакове, и автобуси, и споделени таксита. Дори фотофорум в тибетски град.

 

[slujitel]

преди 10 часа, Tedy каза:

Маршрутът ми и всички 11 вътрешни полета от второто ми посещение в Китай и Тибет бяха толкова безумни, че прецених, заслужава си да бъдат показани в карта. 12 полета за 2 седмици, всички вътрешни по 2, със стоповър от час, час и половина, в многомилионни градове, с огромни летища, с чекиране за ВСЕКИ полет + допълнителна проверка на багажа почти всеки път, заради фотографското оборудване. Е толкова стрес, за толкова кратко време не помня да ми се е случвал, както в този невероятен, изумителен Китай. Признавам абсолютно безумно програма, която не препоръчвам на никого, но пък мен не ме е страх от приключения, та някак ми се получи. А и китайците са експедитивни, умеят го. Всъщност точно тук за пръв път усетих чувството, че вървейки през терминали - секюрити - гейтове, ами някак съм си у дома... в Китай, сама, с огромните прави коридори, които нямаха край...

Освен полетите имаше и влакове, и автобуси, и споделени таксита. Дори фотофорум в тибетски град.

 

Уау, добре, че не си имала някой отменен полет. Мен най много от това ме е страх при такива програми.

[Tedy]

преди 2 часа, slujitel каза:

Уау, добре, че не си имала някой отменен полет. Мен най много от това ме е страх при такива програми.

Аааа, стресът започна с пристигането ми... Полетът от Москва закъсня, а аз трябваше да сменя терминала в Пекин, който се оказа на не знам си колко километра, 20 мин пътувахме с автобус. Когато отчаяна се довлякох до чекина разбрах, че всъщност цялото бързане е било излишно, защото ще летя 4 часа по-късно от обявения час. Изпуснах си експресния влак и първото настаняване. В крайна сметка взех нощен, обикновен влак и недоспала се стоварих в 5 сутринта на някаква зачукана гара. Отменени полети нямах, но закъсняващи - да, а гадовете не ме чекираха до крайна дестинация и всеки път проверки и цялото шоу от - до. Сега това няма да си го причиня. Ще отида в една област и ще обикалям с влакове. Те са най-точния транспорт в Китай.

Редактирано 28 юни, 2017 от Tedy

[Tedy]

Вчера си говорихме с приятел от форума за влаковете в Китай. Та да покажа за какво иде реч. Точни, чисти, някои доооста бързи. Това е ЖП гарата в град Zhangye, хората чакат точно там, където е вратата на вагона им и влака. Технологично, да тичат срещу нас китайците пак няма да ги стигнем в близките десетилетия.

[Tedy]

Да опиша маршрута си от второто посещение в Китай. Ако някой реши да излезе от кръга на Светата Троица: Пекин, Сиан, Шанхай и разгледа малко  природни красоти, може да му е полезен.

Без да стъпвам в Пекин директно полет до Lanzhou и нощен влак до Zhangye, после такси до Zhangye National Geopark. Разгледах 2 парка - Binggou и Linze Danxia. По-късно ще пусна и малко снимки да видите за какво чудо става въпрос.

Пак влак и полет Lanzhou - Song Pan. Нощувка в малко тибетско градче на име ЧусайпЪ, докато се науча да го казвам правилно бая тренировки бяха. Разгледах 2 парка - Huang Long, жълти траверсини подобни на Памуккале и Jiuzhaigou, който е огромен, покрива площ с дължина 100км, с езера, водопади, гори.

Полет до Kunming и автобус до Yuanyang, района на големите Юнански оризови тераси. Спах в малко село населено с хора от етноса Hani. Един ден се разходих  сред околните селца, разгледах местната архитектура - mushroom houses и наблюдавах хората в тяхното ежедневие. Вторият ден отделих за самите оризови тераси. На голяма територия са и има 4 позиции с общ билет  за разглеждане.

Обратно до Kunming и полет до Lhasa, Tibet. Идеята беше да направя едноседмичен тур включващ Ласа и базовия лагер на Еверест. За съжаление имаше мероприятие и забрана за влизане на чужденци за датите, които ми бяха удобни, та се наложи да съкратя и огранича обиколката само до Ласа и един манастир извън града.

Полет Lhasa - Shangri - La, тибетски град в Юнан. Една седмица бях на фотофорум. Водиха ни на екскурзия до каньона Tiger Leaping Gorge.

Автобус до Lijiang, старата част е интересна.

Маршрутка до село Shiguzhen и разглеждане на First bend river, голям меандър на река Yangtze.

Маршрутка обратно до Lijiang, нощен влак до Kunming, автобус до района на Dongchuan red line. Там спах в село от 10 къщи, което не помня как се казваше. 2 дена разглеждах различните позиции за наблюдение на цветните полета.

Автобус до Kunming, полет до Пекин и България, здравей.

Беше доста уморително, особено първите 2 седмици. Когато стъпих в България бях толкова щастлива, но и пълна със спомени от едно уникално пътуване.

[slujitel]

преди 9 минути , Tedy каза:

Да опиша маршрута си от второто посещение в Китай. Ако някой реши да излезе от кръга на Светата Троица: Пекин, Сиан, Шанхай и разгледа малко  природни красоти, може да му е полезен.

Без да стъпвам в Пекин директно полет до Lanzhou и нощен влак до Zhangye, после такси до Zhangye National Geopark. Разгледах 2 парка - Binggou и Linze Danxia. По-късно ще пусна и малко снимки да видите за какво чудо става въпрос.

Пак влак и полет Lanzhou - Song Pan. Нощувка в малко тибетско градче на име ЧусайпЪ, докато се науча да го казвам правилно бая тренировки бяха. Разгледах 2 парка - Huang Long, жълти траверсини подобни на Памуккале и Jiuzhaigou, който е огромен, покрива площ с дължина 100км, с езера, водопади, гори.

Полет до Kunming и автобус до Yuanyang, района на големите Юнански оризови тераси. Спах в малко село населено с хора от етноса Hani. Един ден се разходих  сред околните селца, разгледах местната архитектура - mushroom houses и наблюдавах хората в тяхното ежедневие. Вторият ден отделих за самите оризови тераси. На голяма територия са и има 4 позиции с общ билет  за разглеждане.

Обратно до Kunming и полет до Lhasa, Tibet. Идеята беше да направя едноседмичен тур включващ Ласа и базовия лагер на Еверест. За съжаление имаше мероприятие и забрана за влизане на чужденци за датите, които ми бяха удобни, та се наложи да съкратя и огранича обиколката само до Ласа и един манастир извън града.

Полет Lhasa - Shangri - La, тибетски град в Юнан. Една седмица бях на фотофорум. Водиха ни на екскурзия до каньона Tiger Leaping Gorge.

Автобус до Lijiang, старата част е интересна.

Маршрутка до село Shiguzhen и разглеждане на First bend river, голям меандър на река Yangtze.

Маршрутка обратно до Lijiang, нощен влак до Kunming, автобус до района на Dongchuan red line. Там спах в село от 10 къщи, което не помня как се казваше. 2 дена разглеждах различните позиции за наблюдение на цветните полета.

Автобус до Kunming, полет до Пекин и България, здравей.

Беше доста уморително, особено първите 2 седмици. Когато стъпих в България бях толкова щастлива, но и пълна със спомени от едно уникално пътуване.

Като му дойде реда на Китай от тук ще препиша, точно такава програма искам, + Пекин и Шанхай за завършек. Супер.

[Tedy]

Малко снимки от първите 2 парка със скалите. Нямам муза да разказвам подробно, но все пак няколко думи... Добре де, ще го разкажа, както си трябва... Пристигането ми беше голям стрес, както писах по-горе, вътрешният ми полет беше сменен за по-късен час, изтървах си бързия влак и за да не правя промени в програмата хванах нощен. В 5 сутринта цъфнах почти не спала в Zhangye. Хванах такси за 150 юана, което вместо до хостела ме закара още по тъмно на билетния център на парка. Предполагам шофьорът си е мислел, че съм някаква мега загоряла туристка, готова да се метне с багажа да разглежда местната атракция още в 5.30. Той парка още не работеше всъщност. Добре, че там имаше полицай, който говореше малко английски, та някак разчете и преведе резервацията ми от букинг, в която адреса беше на китайски държа да подчертая и в крайна сметка бях оставена пред някакъв хостел. Беше все още тъмно, надписа само с йероглифи. Бях в тотален шок, нямаше смисъл да се чудя дали съм на точното място, просто влязох, седнах до рецепцията и зачаках. Към 8 се излюпи сънена жена, погледна ме, угаси лампата и тръгна да се прибира в стаята. Да кажете, че с раница и голям сак бях невидима, не бях... Та раздвижих се, показах резервацията и получих стая. Нормална, с баня, всичко си беше точно.

Хотелът.

Селцето, което се е заформило покрай туристическия бизнес, основно хотели и ресторанти.

За закуска ме пратиха в отсрещния ресторант, щото меню без месо им прозвуча сложно. А след това наех такси за 100 юана и се отправих да разгледам първия парк - Binggou Danxia, който е интересен, скалите приличат на нашите белоградчишки и по форма, и по цвят. Там си ме валя през цялото време, не ги видях огрени от слънчева светлина, НО дъжда беше съвсем навреме и по поръчка. Вход 40 ю + 20 ю за бус в парка. Има 2 основни места за разглеждане, време - около 3 ч.

За обяд отново бях в "моя" ресторант. Менюто - горещ чай, манджа с патладжан, домати и тиквички + ориз струваше 25 ю, около 6лв.

Беше лесно с поръчката, защото имах опит от предишното ми пътуване в Китай, просто посочих избраните зеленчуци и те ми ги приготвиха в уок. Прибори не търся, защото ползвам пръчиците им и се храня почти като китайка. За вечеря вече ме приемаха като приятел и се грижеха да се чувствам добре и нищо да не ми липсва. Първо се появи някакъв мъж, който ме почерпи пита суров слънчоглед за чоплене, те така си го ядяха, после ми донесе плодове, а накрая ме покани на тяхната маса заедно с негови приятели на чаша питие, доста силно като нашата ракия.

Моята компания на чаша ракия. Красавци са, нали?

Много хубав спомен за мили хора, помня колко ми беше уютно с тях и не се чувствах толкова самотна,  а и да хапваш мезето - пържени фъстъци с клечки, си е висш пилотаж отвсякъде.

 

Редактирано 1 юли, 2017 от Tedy

[mililia]

Теди, почти винаги след пътуване казваш с няколко общи думи, дали ти е харесало, пускаш няколко снимки и толкова. За първи път чета разказ за това как е протекъл един ден от пътуването ти. Много ми е интересно и предполагам не само на мен. Ще ми се да пишеш повече по този начин. Нямам интерес към Китай, но ще дебна за още разкази.

[Tedy]

Сутринта все още ръмеше, но както казах дъждът ме радваше, защото скалите на Linze Danxia са цветни и изкъпани от прахоляка блестят в цялата си прелест. Вход на парка 60 ю. Влязох и слънцето срамежливо започна да се показва. Паркът има 4 площадки за наблюдение.

Втората, която е и най-висока беше затворена, но активно се изграждаха нови, които вероятно вече са в експлоатация.  Та по време на моето посещение, първата беше най-обзорна, но последната с име A Dragon playing with fire - най-шарена и красива. Паркът има 3 входа West, North, East. Лично аз влязох от западния и на 4та платформа по погрешка взех бус, който ме закара на друг изход, но като заблудена чужденка хората ме върнаха обратно и ми помогнаха да се ориентирам. После видях, че от тази последна позиция тръгват 3 буса към трите изхода и трябва да се внимава кой да се хване. Така, най-важното за мен в оня момент. Още на първата платформа вадейки статива установих, че влача 3 килограмовата тухла излишно, бях тръгнала с грешната плочка и нямаше как да монтирам апарата. В онази жега и натрупана умора от дългото пътуване, какви си ги редих по свой адрес на ум, по-добре да не знаете.  Като цяло кофти ден за гърба ми. Друго важно - вода в самия парк не се продава, добре е човек да се зареди още на входа. Залезът посрещнах на 4та позиция заедно с още около 500 китаеца, които всички се опитваха да се набутат най-отпред ,на място има - няма 2м. В подобни случаи високият ръст много помага, както и апарата. Като праснах, без да искам стоящата пред мен жена 2, 3 пъти с филтъра и тя сама се изнесе отстъпвайки ми място на парапета.

На следващата сутрин отново влязох в парка за изгрев, но нямаше светлина, а и поне 300 маймуни се бяха накачулили на същата тясна площадка, та направо прежалих борбата. Как го правят, не знам.

Прибрах се и дойде време за най-трудната част от престоя ми. Събирах сили и нерви цяла сутрин, обзета от силно безпокойство и сърцетуп. Трябваше да си наема такси, което да ме откара до Zhangye. Първо беше наложително да мина през фотографски магазин, за да си купя подходяща плочка за статива, второ да си купя китайска сим карта и накрая да финиширам на правилната ЖП гара, в моя случай западната, откъдето да си хвана бърз влак за Ланджу. И сега си представете как се обяснява горното на хора, които бъкел английски не знаят, а моят китайски е в зародиш, ама супер ранна фаза, въпреки 2та месеца прекарани в страната. Още помня как се пенявих с преводача на таблета, извикаха някакво момиче, което май знаело английски, ама не съвсем. Горе - долу се оправяше с четенето, та някак я добутахме. Дойде такси, 100 пъти повторих какво и къде ще правя, 100 пъти ми поклатиха глава утвърдително и ами да, в крайна сметка всичко мина перфектно. С плочката беше лесно, извадих статива и човека се сети какво искам, но с телекомуникациите ударих на камък. Така и не се светнаха, че искам предплатена карта. Накрая взех една за 100ю, защото вече нямах нерви, а и имаше риск да пробия монитора на таблета. Таксито излезе 150 ю, не съм се пазарила особено, бях супер радостна от щастливата развръзка, а и шофьорката ми беше много точна.  ЖП гарата я пуснах на снимки по-горе, чиста, лъскава като летище. Разстоянието, което на идване ми отне 7 ч, сега взех за 3. На гарата в Ланджу наех споделено такси за 50 ю /за самостоятелно ми искаха 100/, което ме откара до хотела в центъра.

Порадвайте се на цветовете на Danxia Landform.

Гледката...

... и тълпата, с която трябваше да се преборя, за да я заснема.

A Dragon playing with fire. Зелените "шипове" вляво предполагам са гърба на дракона.

 

 

Редактирано 1 юли, 2017 от Tedy

[Tedy]

Ох, ама как съм забравила вчера да спомена за най-отдадения човек в парка, полицаят с рупора. Излизането извън туристическите пътеки е забранено, скалите са пясъчници и биха се затрили с бързи темпове, ако китайските пълчища бъдат пуснати на воля из района. Та този човечец има неблагодарната работа по цял ден да удържа фотографския порив на тълпите туристи. С интерес наблюдавах сесията на 2 мацки. Скокнаха зад въжетата, там къде изобщо не трябва да стъпват и се започнаха стойки, усмивки, чупки. Шалове се вяха, та един, та два, броих докъм петия, после се отказах. През цялото време този човечец крещя, първо без, а после и с рупор.  Никакъв ефект, сесията продължаваше с пълна пара и вече бяха към 15тия шал сигурно.  Накрая търпението му преля или  може би е скъсал  някоя и друга гласна струна, та дойде и така бясно ги насоса... Не разбрах точните думи, но са били запомнящи се, защото мацките наведоха глави и повече не ги изправиха, докато не се изнесоха на безопасно място. Ако случайно ви хрумне да нарушите забраните, няма проблем. В най-лошият случай ще ви покрещят, но дори няма да разберете какво.

А това са жените, които ме храниха вкусно 2 дена. Майка и дъщеря или снаха и свекърва, така и не разбрах.

Редактирано 2 юли, 2017 от Tedy

[Tedy]

На 7/1/2017 в 18:16, mililia каза:

Теди, почти винаги след пътуване казваш с няколко общи думи, дали ти е харесало, пускаш няколко снимки и толкова. За първи път чета разказ за това как е протекъл един ден от пътуването ти. Много ми е интересно и предполагам не само на мен. Ще ми се да пишеш повече по този начин. Нямам интерес към Китай, но ще дебна за още разкази.

Благодаря, Еми, но отнема много време. Тези снимки 2 дена ги селектирах и обработвах и това, за да опиша едва началото на пътуването. Скалите си струва да се видят от повече хора, нека да ги има в темата.

[П.Кръстев]

Страхотни снимки и много итнересен разказ! Интересно ми е каква е ситуацията с английския език в тези части на Китай, които са извън споменатата тройца Пекин-Сиан-Шанхай?

Редактирано 3 юли, 2017 от П.Кръстев

[neuromancer]

Е ти не разбра ли? Няма такъв език 

[vlady]

Продължавай да пишеш, защото го можеш (почти колкото снимането) 

Редактирано 3 юли, 2017 от vlady

[Дани Магелани]

Теди, приказни са снимките! Благодаря за емоцията!

А снимащите се китайки са голяма напаст. От тях няма вреждане на добри позиции за снимки.

След като дълго ги търпях, вече си имам номер. Изчаквам 5-6 мин. да се поснимат и ако не си тръгнат, заставам близо до тях, в кадър, и не помръдвам, докато те не се откажат от позицията си. Работи!

[deyan]

преди 4 часа, П.Кръстев каза:

Страхотни снимки и много итнересен разказ! Интересно ми е каква е ситуацията с английския език в тези части на Китай, които са извън споменатата тройца Пекин-Сиан-Шанхай?

 

преди 3 часа, neuromancer каза:

Е ти не разбра ли? Няма такъв език 

Това е най-точно казано. Дори и в популярните туристически места практически не можеш да намериш някой, който да говори английски, освен гидовете или някои (наистина някои) рецепционисти в хотелите.

Но пък имат страшно добри приложения на телефоните и ако разберат какво питаш, могат да ти дадат свестен отговор.

Най-хубавото е, че менютата са с картинки

[Tedy]

преди 6 часа, П.Кръстев каза:

Страхотни снимки и много итнересен разказ! Интересно ми е каква е ситуацията с английския език в тези части на Китай, които са извън споменатата тройца Пекин-Сиан-Шанхай?

Английски се говори на приливи и отливи, вторите преобладават.

 

Няколко съвета за оцеляване в Китай:

- препоръчвам да се отсяда в хостели. Имат много добри вериги, чисти, с големи, самостоятелни стаи и най-важното - рецепционистите говорят английски и като цяло дават ценна информация за забележителности, карти, как да се стигне, колко струва такси, маршрутка и т.н.

- задължително преводач на телефон/таблет, върши много добра работа и гледай винаги да си със заредена батерия.

- ако таксито ти идва скъпо почти навсякъде се предлага и споделено, което е по-евтино. Номерът е да се дръпнеш като чуеш високата цена.

- в резервациите на настаняванията задължително адреса да е на китайски, за да те разбират таксиджии и местни, ако се налага да питаш по улиците за посока.

- ако трябва да купуваш билети за влак и/или автобус е препоръчително да си носиш отпечатани на китайски всички крайни дестинации и да ги показваш на гишетата. Понякога те имат служител, който говори английски и го викат, но в по-малките населени места не е баш така.

- ако пътуваш с влак или автобус, но слизаш преди крайна дестинация, задължително покажи билета си на кондуктора/шофьора. Те ще те предупредят, когато стигнеш гарата си.

- китайците са много мили и услужливи, наясно са с езиковата бариера и като видят чужденец в затруднение все някой си предлага услугите като преводач. Случвало ми се е да се обадят на свой познат и чрез предаване на телефона да правим някакъв превод. Друг случай: имах проблем с купуването на билет за автобус, не успявах да произнеса правилно името на градчето, а служителката отказваше да чете. Обадих се на хоста си от настаняването, той каза името на случайно стоящ до мен мъж, който ми купи билета.  

- в туристическите зони обикновено е пълно с китайски туристи. Избираш млад, интелигентно изглеждащ човек, повечето са от големи градове, образовани и говорят много добър английски, и  нямат нищо против да помогнат или да попитат от твое име за информация.

- не яж в добре изглеждащи и големи ресторанти, храната обикновено е гадна. Защо, нямам обяснение. Вкусната храна е само на улицата или в техните малки, семейни, мизерно изглеждащи ресторантчета. Всичко от менюто е пред очите ти, избираш си шишчета, зеленчуци, комбинираш по свой вкус и те ти го приготвят. Храната е гореща и свирепо люта. Проблем със стомаха не съм имала. Ако не можеш да ползваш техните клечки за хранене си носи прибори. Вилици там не се намират.

 

Колкото и сложни да са били маршрутите ми по селца и паланки, колкото и безнадеждно да е изглеждало положението, винаги съм се оправяла. Тази година тръгвам за трети път към Китай и май нямам търпение да се сблъскам и преживея  всички забавни случки, които нормално са част от пътуванията ми в тази част на света.

Засега толкова, ако се сетя за нещо друго важно ще допълвам.

 

 

[slujitel]

преди 17 минути , Tedy каза:

Английски се говори на приливи и отливи, вторите преобладават.

 

Няколко съвета за оцеляване в Китай:

- препоръчвам да се отсяда в хостели. Имат много добри вериги, чисти, с големи, самостоятелни стаи и най-важното - рецепционистите говорят английски и като цяло дават ценна информация за забележителности, карти, как да се стигне, колко струва такси, маршрутка и т.н.

- задължително преводач на телефон/таблет, върши много добра работа и гледай винаги да си със заредена батерия.

- ако таксито ти идва скъпо почти навсякъде се предлага и споделено, което е по-евтино. Номерът е да се дръпнеш като чуеш високата цена.

- в резервациите на настаняванията задължително адреса да е на китайски, за да те разбират таксиджии и местни, ако се налага да питаш по улиците за посока.

- ако трябва да купуваш билети за влак и/или автобус е препоръчително да си носиш отпечатани на китайски всички крайни дестинации и да ги показваш на гишетата. Понякога те имат служител, който говори английски и го викат, но в по-малките населени места не е баш така.

- ако пътуваш с влак или автобус, но слизаш преди крайна дестинация, задължително покажи билета си на кондуктора/шофьора. Те ще те предупредят, когато стигнеш гарата си.

- китайците са много мили и услужливи, наясно са с езиковата бариера и като видят чужденец в затруднение все някой си предлага услугите като преводач. Случвало ми се е да се обадят на свой познат и чрез предаване на телефона да правим някакъв превод. Друг случай: имах проблем с купуването на билет за автобус, не успявах да произнеса правилно името на градчето, а служителката отказваше да чете. Обадих се на хоста си от настаняването, той каза името на случайно стоящ до мен мъж, който ми купи билета.  

- в туристическите зони обикновено е пълно с китайски туристи. Избираш млад, интелигентно изглеждащ човек, повечето са от големи градове, образовани и говорят много добър английски, и  нямат нищо против да помогнат или да попитат от твое име за информация.

- не яж в добре изглеждащи и големи ресторанти, храната обикновено е гадна. Защо, нямам обяснение. Вкусната храна е само на улицата или в техните малки, семейни, мизерно изглеждащи ресторантчета. Всичко от менюто е пред очите ти, избираш си шишчета, зеленчуци, комбинираш по свой вкус и те ти го приготвят. Храната е гореща и свирепо люта. Проблем със стомаха не съм имала. Ако не можеш да ползваш техните клечки за хранене си носи прибори. Вилици там не се намират.

 

Колкото и сложни да са били маршрутите ми по селца и паланки, колкото и безнадеждно да е изглеждало положението, винаги съм се оправяла. Тази година тръгвам за трети път към Китай и май нямам търпение да се сблъскам и преживея  всички забавни случки, които нормално са част от пътуванията ми в тази част на света.

Засега толкова, ако се сетя за нещо друго важно ще допълвам.

 

 

А какъв ще е маршрута тази година?

[Иван Попов]

Прекрасни  са снимките,много ми харесват! Благодаря за всичко, което ни сподели .Имах чувството ,че все едно и аз  бях там. 

[Tedy]

Една седмица отново ще съм на фотофорум със спечелена първа фотонаграда. Всъщност това е повода да пътувам, плащат ми пътните и престоя. Още нямам информация в кой град. Самостоятелно мисля да поразгледам Синдзян - Уйгурска автономна област. Преди 2 дена ми казаха, че там понякога имало размирици, та ще попрочета как стои положението, но  не мисля да се отказвам. В Китай не съм била само в западната част, а в тази област живеят уйгури, китайци, казахи, узбеки и още малцинства, което поставя чуденката как точно и на какъв език ще комуникирам. Освен това ще има много интересен фестивал на казахите в Западна Монголия и много ми се иска да отида и да снимам, но ще трябва да извадя виза с 2 влизания в Китай +, че ще трябва да мина границата на някакво зачукано място в планината, което въобще не знам как ще стане. Възможно е да се откажа от Монголия в крайна сметка. След Намибия умората ще ми дойде малко в повече.

 

@Иван Попов, благодаря. Наистина жалко, че нямам търпение да описвам пътуванията си, пълна съм с интересен фото и не само материал.

Преди 1 час, slujitel каза:

А какъв ще е маршрута тази година?

 

[patilana]

На 3.07.2017 г. в 23:23, Tedy каза:

една седмица отново ще съм на фотофорум със спечелена първа фотонаграда

 

Tedy,честита награда!Толкова се радвам за теб!

Надявам се,че ще ни разкажеш и новото си пътуване.Това,което прочетох до тук от теб за Китай е много интересно и информативно.Никак не ти липсва дар слово!

[Tedy]

преди 2 часа, patilana каза:

Tedy,честита награда!Толкова се радвам за теб!

Надявам се,че ще ни разкажеш и новото си пътуване.Това,което прочетох до тук от теб за Китай е много интересно и информативно.Никак не ти липсва дар слово!

Много благодаря. За пътуването... първо да отида и да се върна, ако не друго поне маршрута обещавам да опиша.

[Иван Попов]

Охо имаме и спечелено пътешествие ,та това е супер ,честито.Браво много се радвам за Вас (а дано  и всички МАГЕЛАНЦИ да спечелим за някъде).

И аз като patilana, ще се радвам да споделите  за пътешествието си.Приятно  прекарване.

[Светославов]

Честито от сърце!

А не те ли изкушава високопланинската железница до Лхаса?