дневник Моето второ пътуване до Китай

[Tedy]

преди 2 часа, Иван Попов каза:

Охо имаме и спечелено пътешествие ,та това е супер ,честито.Браво много се радвам за Вас (а дано  и всички МАГЕЛАНЦИ да спечелим за някъде).

И аз като patilana, ще се радвам да споделите  за пътешествието си.Приятно  прекарване.

Благодаря много! Присъединявам се към пожеланието ти. Дай да си говорим на "ти", нали се познаваме.

 

преди 2 часа, Светославов каза:

Честито от сърце!

А не те ли изкушава високопланинската железница до Лхаса?

Благодаря от сърце! Не, защото преди 2г. бях в Ласа. Сега искам да отида в нова област, където културата е съвсем различна от видяната до момента. И като цяло да видя нови хоризонти.

[Дани Магелани]

Поздравления Теди!

Ти го заслужаваш!

Пожелавам ти още много победи и незабравими пътешествия!

[slujitel]

На 9.07.2017 г. в 22:38, Tedy каза:

Благодаря много! Присъединявам се към пожеланието ти. Дай да си говорим на "ти", нали се познаваме.

 

Благодаря от сърце! Не, защото преди 2г. бях в Ласа. Сега искам да отида в нова област, където културата е съвсем различна от видяната до момента. И като цяло да видя нови хоризонти.

Теди, в Тибет нали не може без агенция и гид, ти коя агенция ползва? Доволна ли си?

[Tedy]

преди 6 часа, slujitel каза:

Теди, в Тибет нали не може без агенция и гид, ти коя агенция ползва? Доволна ли си?

Да, в Тибет се ползва задължително агенция и гид. Това е фирмата, доволна съм.  http://www.exploretibet.com

[Гост]

Тази тема ми напомни колко исках в Китай... И с теб си говорихме. Не знам защо други приоритети го сбориха. Трябва да излезе на преден план. Само където не го виждам на едно ходене и изборът е драматичен. Благодаря за писанията и снимките!

[slujitel]

преди 56 минути , Rainy каза:

Тази тема ми напомни колко исках в Китай... И с теб си говорихме. Не знам защо други приоритети го сбориха. Трябва да излезе на преден план. Само където не го виждам на едно ходене и изборът е драматичен. Благодаря за писанията и снимките!

+1

[Tedy]

преди 51 минути , Rainy каза:

Тази тема ми напомни колко исках в Китай... И с теб си говорихме. Не знам защо други приоритети го сбориха. Трябва да излезе на преден план. Само където не го виждам на едно ходене и изборът е драматичен. Благодаря за писанията и снимките!

Вярно е, но тогава си говорихме по повод забележителности от първото ми пътуване. Второто така и остана неописано, а също е много интересно. Рейни, Китай ще ти хареса много. Усмихвам се при мисълта какви невероятни приключения биха могли да ти се случат, а за нас ще остане удоволствието да четем и да се превиваме от смях.

[Гост]

преди 5 минути , Tedy каза:

Вярно е, но тогава си говорихме по повод забележителности от първото ми пътуване. Второто така и остана неописано, а също е много интересно. Рейни, Китай ще ти хареса много. Усмихвам се при мисълта какви невероятни приключения биха могли да ти се случат, а за нас ще остане удоволствието да четем и да се превиваме от смях.

Офф, чул те Господ! (и банката) Китай МНОГО ще ми хареса, знам... Радвам се, че си писала тук. Моля те да продължаваш... 

[Tedy]

Yunnan rice terraces.

 

Оризовите полета на Юнан са една от най-известните забележителности в Китай, особено сред пейзажните фотографи. Казвали са ми, че през зимата, когато е сезона и цветовете са най-ярки и наситени, е почти невъзможно да се вреди човек до предна позиция за сесия по залез/изгрев. Напълно вярвам като знам колко изумени и маниакално отдадени на фотографията са всички китайци. Аз бях там през септември, слаб сезон и имах сериозен проблем с намирането на транспорт. Полетата се намират на огромна територия и без кола беше невъзможно да се обиколят. Сутринта се занесох на първата и най-близка позиция за изгрев. Мъгла и нулева видимост. Чаках около час да се вдигне, за да  мога все пак да щракна някой кадър за спомен и да оправдая скъпия билет за вход. Докато висях и се почесвах от скука, забелязах плахи опити за контакт от съседа вдясно. Взех му апарата, смених настройките, обясних как да снима със статив, докато се занимавах с него, времето минаваше по-бързо. Явно съм спечелила доверието му, защото получих абсолютно невероятното предложение да ме развежда цял ден без пари с колата си, а в замяна аз да го обучавам. И това в момент, когато се чудех как да реша дилемата с транспорта, без да ми излезе една торба пари. После ми кажете, че оня горе не изпълнява желанията ни. 🙂 Срещнахме се отново малко по-късно и човека се оказа сериозен. Беше местен и ми показа най-интересните позиции за наблюдение на полетата в района. Спирахме често, защото гледките изскачаха зад всеки ъгъл. Накрая идилията ни приключи с включване на жена му по телефона, което го засили немедленно към дома. Човекът беше свестен и ме остави с подробни инструкции как да се прибера до моето си село. С неговия куц английски как ми е обяснил и съм го разбрала - мистерия. Основната идея беше като мине бус тип маршрутка - махаш и за нищо пари се придвижваш от едно селище до следващото. 🙂

Ето и малко полезна информация. Цена на дневен билет 100Ю. С него се влиза на 4 позиции - Duoyishu, Bada, Laohuzui (Tiger mouth) и Jingkou folk village. Придвижването с кола и шофьор е удобно и за 4ма излиза ок като цена. Бюджетният вариант е да се ползват маршрутки между селцата, по спомен цената е към 10Ю на отсечка. 

Duoyishu

Bada

Tiger mouth

[rdd]

Преди няколко дни, може и седмица - две да е било, видях такива кадри по телевизията, не си спомням коя. Чудесни са! 

[Tedy]

преди 2 часа, rdd каза:

Преди няколко дни, може и седмица - две да е било, видях такива кадри по телевизията, 

Благодаря! Оризовите полета на Китай са изключително мащабни и една от топ атракциите. 

[Tedy]

Ох, епична е тази история на моето запознанство със С, как да не ви я разкажа... Някъде в далечен Китай, на рецепцията на малък хостел, в старинния град Лиан. Как се случи? Точно се бяхме настанили с Митака и Ицо/с които имахме прясно едноседмично познанство от един китайски фотоконкурс, демек бяхме двама българи горди медалисти/, и разположени на диванчето умувахме посоки и кой накъде да поеме.  Изведнъж мъжът, който говореше на английски с рецепциониста се обърна и ни попита на роден език: "Българи ли сте? "  Добре, че бяхме седнали, та не пролича колко сме шокирани. 😳 Последва няколкосекундно умно мълчание и кратък размисъл от наша страна - слухова халюцинация?!? 😁 Подобно предположение изглеждаше някак по-разумно. Имате ли идея колко голям и необятен е Китай? Колко претъпкан с тълпи от милиони  туристи /китайци/ и местни жители /пак китайци/? Където и да се обърнеш гъмжило от народ. И какъв е шансът на майната си, в провинция Юнан, в някакво малко градче да срещнеш българин, при това фотограф и вегетарианец. Едно наааа... много. Оказа се, че се знаем задочно от Фотофорум. Та С. реши да ми прави компания и да ме придружи до едно малко селце разположено на р. Яндзъ. Известно с красив завой - меандър, който в този момент на годината не беше в най-атрактивния си вид, но аз не го знаех тогава. Та реших да си проверя за всеки случай подготвеното инфо как се стига до мястото,  с консултация на рецепцията. Предавам част от диалога в съкратен вариант:
- Знаете ли китайски? 
- Не. - отговарям малко сконфузена.
Тук последва съжалителен поглед,  подчертано красноречив, чиято цел беше да осъзная колко съм заблудена и лишена от елементарни гънки по мозъчния пълнеж. Това китайците много го умеят, щото те самите блуждаят като стадо овце, ако няма кой да ги води за ръка.  Е, поне повечето няколкостотин милиона. 😁
-Абсурд! Няма да можете да се оправите без да знаете езика. - облече мислите си в учтива форма рецепциониста. Много категоричен. 
Тоя па. Втори месец обикалям из Китай и си стигам, където си искам, кво да му е специалното на това село. Ми нищо.  Отидохме с маршрутка, намерихме хотел, ядохме мега вкусна храна. За гледката се минаваше през частен имот, по-точно задния двор с курника и кокошките. 😁 А отгоре беше яка панорама. После цяла нощ валя проливен дъжд и сутринта малко ме мързеше да се качвам пак. Голяма грешка, защото си имаше и розови облачета /които изпуснах/, и мъглички, и мокра висока трева, от която за 10мин. бях подгизнала до кръста, за съжаление без резервни дрехи в хотелчето. На сутринта не ми се плащаше втора такса за минаване край курника, затова прекосих на полупалци спящата къща. Като престъпник нахлуващ неправомерно в частна собственост, отварях внимааателно скърцащи вратички, чат - пат спирах и се ослушвах осторожно, придвижване на бързи прибежки, това пейзажната фотография голям стрес ви казвам. 😂  Как се казва това място?!? Наричат го First bend river и когато реката не е кална е изумително красиво.

 

[AlexandraKo]

преди 16 минути , Tedy каза:

Ох, епична е тази история на моето запознанство със С, как да не ви я разкажа... Някъде в далечен Китай, на рецепцията на малък хостел, в старинния град Лиан. Как се случи? Точно се бяхме настанили с Митака и Ицо/с които имахме прясно едноседмично познанство от един китайски фотоконкурс, демек бяхме двама българи горди медалисти/, и разположени на диванчето умувахме посоки и кой накъде да поеме.  Изведнъж мъжът, който говореше на английски с рецепциониста се обърна и ни попита на роден език: "Българи ли сте? "  Добре, че бяхме седнали, та не пролича колко сме шокирани. 😳 Последва няколкосекундно умно мълчание и кратък размисъл от наша страна - слухова халюцинация?!? 😁 Подобно предположение изглеждаше някак по-разумно. Имате ли идея колко голям и необятен е Китай? Колко претъпкан с тълпи от милиони  туристи /китайци/ и местни жители /пак китайци/? Където и да се обърнеш гъмжило от народ. И какъв е шансът на майната си, в провинция Юнан, в някакво малко градче да срещнеш българин, при това фотограф и вегетарианец. Едно наааа... много. Оказа се, че се знаем задочно от Фотофорум. Та С. реши да ми прави компания и да ме придружи до едно малко селце разположено на р. Яндзъ. Известно с красив завой - меандър, който в този момент на годината не беше в най-атрактивния си вид, но аз не го знаех тогава. Та реших да си проверя за всеки случай подготвеното инфо как се стига до мястото,  с консултация на рецепцията. Предавам част от диалога в съкратен вариант:
- Знаете ли китайски? 
- Не. - отговарям малко сконфузена.
Тук последва съжалителен поглед,  подчертано красноречив, чиято цел беше да осъзная колко съм заблудена и лишена от елементарни гънки по мозъчния пълнеж. Това китайците много го умеят, щото те самите блуждаят като стадо овце, ако няма кой да ги води за ръка.  Е, поне повечето няколкостотин милиона. 😁
-Абсурд! Няма да можете да се оправите без да знаете езика. - облече мислите си в учтива форма рецепциониста. Много категоричен. 
Тоя па. Втори месец обикалям из Китай и си стигам, където си искам, кво да му е специалното на това село. Ми нищо.  Отидохме с маршрутка, намерихме хотел, ядохме мега вкусна храна. За гледката се минаваше през частен имот, по-точно задния двор с курника и кокошките. 😁 А отгоре беше яка панорама. После цяла нощ валя проливен дъжд и сутринта малко ме мързеше да се качвам пак. Голяма грешка, защото си имаше и розови облачета /които изпуснах/, и мъглички, и мокра висока трева, от която за 10мин. бях подгизнала до кръста, за съжаление без резервни дрехи в хотелчето. На сутринта не ми се плащаше втора такса за минаване край курника, затова прекосих на полупалци спящата къща. Като престъпник нахлуващ неправомерно в частна собственост, отварях внимааателно скърцащи вратички, чат - пат спирах и се ослушвах осторожно, придвижване на бързи прибежки, това пейзажната фотография голям стрес ви казвам. 😂  Как се казва това място?!? Наричат го First bend river и когато реката не е кална е изумително красиво.

 

То и кат е кална, пак е много красиво.

А тоя с курника, си е завъдил бизнес, а?

[Tedy]

На Fri Sep 07 2018 в 16:13, AlexandraKo каза:

 

А тоя с курника, си е завъдил бизнес, а?

Не се прескачат туристи там,  но има. 😀

[Tedy]

Из китайските ми репортажи в друга тема от форума, септември 2015г:

 

Все по-успешно контактувам с местните и без да знам китайски. Този следобед една бабичка така ме хареса, че реши да ме почерпи круша. Преди това беше успяла да ми измъкне към 2 лв. за снимка с гледка от нейния офис... ъъъъъъ диван под небето... 😀 Та за крушата ми беше думата - първо я обели с някакво ръждясало подобие на сърп, 100% бъкащо от живот. 🙃 Още незавършила размислите си върху ползите и вредите от ръждата върху стомаха ми, видях как крушата полетя и се приземи в прахоляка. На косъм от протегнатата ми ръка. 😀Бабичката пак я прекара през сърпа уж да я поизчисти. Бях изтръпнала от крайния вид и цвят на крушата, но нямаше как, жертвах се и я изядох. После ми сипа чай в някакъв буркан. Аха да отпия и като видях колко е черен и невиждал сапун, направих се на разсеяна и се изнесох. Та такива ми ти работи. Толкова свикнах с китайците, че наистина ще ми липсват. Убедена съм, че след прибирането си ще изживея голям шок.

 

Снимките са от провинция Юнан.