дневник Атакама и Салар де Уюни

[Tedy]

преди 19 часа, ivooo каза:

Май ще си дойдем накрая до дайвинг , ски и скокове с бънджи  

Правя шнорхелинг, а за бънджи отдавна съм навита, но си търся компания, че сама не бих скочила.

[Tedy]

Ден четвърти в Атакама- сутрин ставам все по-трудно. Недоспиване, височини, умора... Рея се в някакво странно състояние, унесено, съзерцателно и само красиви картинки са ми в главата. Мотам се, пия кафе, а момчетата ме чакат. Ми да чакат.  Движа се в свой си ритъм и не ми се бърза. Накрая сядам в колата и тръгваме към Valle de Arcoiris или Rainbow valley. Красиви шарени скали с интересни форми. С Джейми се катерим по сипей и гледаме пейзажа отвисоко, нереално е. Накъдето и да погледна очите и душата ми се изпълват с радост и знам, че съм на точното място. Събирам цветни блестящи камъчета и се радвам на всяка "находка", но да бяхте видели Джейми... Идва, а всеки джоб по дрехите му  пращи по шевовете. И знае всеки камънак от какъв вид е, предимството да пътуваш с геолог.  Разглеждаме всичко наоколо без да бързаме и после пътьом отмятаме и петроглифите. Не знам, но ми изглеждат много перфектни като рисунък и са далеч от представата ми за древни скални рисунки. 

Джейми.

Това цвете как расте в камъните. 

[Tedy]

Следващата спирка - каньона Гуатин  е мястото за втория ни къмпинг. Близо до рекичка и гигантски кактуси до 10 м, с чудовищни 20 сантиметрови бодли. Катерих се по скалите, убодох се тук - там, вадих бодли от маратонките... Само да не си помислите, че се оплаквам. Това са изживявания, които ме правят безкрайно щастлива. След залез като една мома българка отидох до реката да налея вода. Е, не бях с менци, а с туба, но за всеки случай се оглеждах щЕ ли дойде някой момък да я напие. Никой. Затова пък супата "Маги" се изяде цялата. Джейми каза, че това е най-вкусната супа, която е ял в пустинята Атакама. И единствената де.  Урок по нощна фотография и оставям Джейми да експериментира с наученото, а аз се мятам в палатката. Този път съм подготвена с чорапи, клинове, полари - няколко ката. Спим на 3200 мнв, навличам се и нямам проблем със студа. Пак се въртях, но ми беше топло.

[Tedy]

Ден пети в Атакама. Събуждане в 5. Не ми се измъква от топлия чувал, но няма време за разсънване. По програма предстои да посетим гейзерите Ел Татио, а те се гледат задължително преди изгрев. Тогава пушат най-силно, ефект от ниските температури преди слънцето да се покаже и да затопли земята наоколо. Шофиране час в тъмното. Селото, в което спахме - Гуатин е 20км по-близо до гейзерите от Сан Педро, така спестихме малко време и сутринта сме сред първите пристигнали. Входът е най-скъпия до момента - 10000/човек. Четох, че това бил най-големия гейзеров парк в света, но не знам доколко е вярна информацията. Наистина има много дупки и всички здраво пушат. Прави впечатление, че не мирише на сяра, както в Нова Зеландия. Температурата е минус 5 на 4300 мнв. Някои туристи, по-неподготвените си стоят по колите, а други смело се разхождат по бермуди.  Недоумявам как все още има хора, които тръгват безхаберно да пътуват, без да проверят най-елементарната информация за климат и температури. Обикалям си, а след изгрева слънцето за отрицателно време разтопява ледовете и пушеците намаляват. Интересно място, определено си струва да се види.

По път спираме за гледки

и в малко селце - десетина къщи и китна църквичка, пием кафе и хапваме прясно приготвени емпанади с козе сирене. Вкусно е. Голямата опашка от гладни туристи, обаче се вие на скарата с шишчета от месо от лама.

Следобеда ние почивахме, а Джеми разгледа Valle de la muerta. Близо до Лунната долина, подобен релеф, но без вход. Залезът трябваше да е край езерото Chaxa, но липсата на облаци ме задържа на сянка в колата. Вкусна вечеря в много приятен ресторант на крачка от нашия хостел. Хубав финал на приключението Атакама полят с бутилка хубаво чилийско вино.

 

[Tedy]

Вчера с обедния автобус пътувахме от Сан Педро към Уюни. Цена 15000. В Калама сменихме автобуса и в суматохата откраднаха малката раница на Джейми. Там беше фотоапаратът и сега му е тъпо, че точно на най-яките гледки ще е само с телефон. Днес двамата се разходихме в Уюни, но не видяхме магазин за фототехника и идеята да купи нов умря в зародиш. Заредихме се с пуловери, ръкавици, шапки стилно украсени с ламички  и утре потегляме за 4 дни в преследване на нови красоти - скали, вулкани, езера и естествено най-големия салар в света. Планирам да останем за нощувка в колата, надявам се да имаме облачета и хубава светлина. Пожелайте ни успех със селфдрайва, надявам се всичко да е наред с колата, горивото да стигне, да не затънем нейде в пущинака и т.н.

 

Уюни.

За вечеря страхотен малбек от Боливия. 

[Childish]

Успех, Теди! Не е ли по-добре да спите в палатката вместо в колата?

[Tedy]

преди 7 часа, Childish каза:

Успех, Теди! Не е ли по-добре да спите в палатката вместо в колата?

С друга кола сме и няма палатка.

[Tedy]

 Боливия - ден първи.

Пристигнахме в Уюни по тъмно и се засилихме към хостел Reina del Salar. Е, не чак, с раница, сакове, храна и 6-литрови туби с вода не беше лесно. Последните ги влачехме чак от Чили, не че в Боливия няма, но ни останаха и да не артисва... Гледката, която представлявахме предпочитам да я изтрия от съзнанието си и да не си причинявам душевна травма за 5г. напред.  По улиците животът вреше и кипеше: пазари, манджи, гащи, обувки. Привлекателно място, веднага прикова вниманието ми. Открихме бързо хостела - в центъра, туристически, имаше си всичко необходимо за удобно настаняване. На следващия ден Владо летя с някаква 15-местна пърпоретка до Сукре да вземе колата под наем, а ние с Джейми имахме шопинг ден. Купих шапки, ръкавици и чорапи, важни и топлоспасяващи покупки, както се оказа през следващите дни. Така започна нашият 4-дневен тур по маршрут Уюни - Тупиза - безкрайно пресичане на вулкани и езера - Салар де Уюни - Уюни. Нямахме идея какво ни очаква, но това му беше хубавото, все си бяхме изненадани от нещо докрая. Лежерно тръгнахме заредени с пълен резервоар + 50-литрова туба. По пътя единствената бензиностанция е в Тупиза, трябваше да планираме разумно, за да не увиснем насред нищото, заобиколени от вулкани и викуни. Щеше да е красиво и патетично, но над 4000 м студа някак убива всяка идея за романтично съжителство със суровата природа наоколо. Около Тупиза има невероятни скали и каньони. Успяхме да посетим Palala, Canon del Inca, Valle de los machos, El Sillar. То и това беше много, казвах да бързаме, но пусто камънака ме влече, Джейми още по- и така си откарахме следобеда. Каньонът беше тесен и много красив. Още в началото имаше срутване на скали и ни предупредиха, че не се минава. Да бе, какво ще спре коза като мен. Джейми също се оказа талант в катеренето и двамата щурмувахме без да му мислим. Напредвахме, докато времето позволяваше, тук - там скали за преодоляване, но беше много приятна разходка.

Край Тупиза.

Palala.

Canon del Inca.

Страхотен контраст- бяло, червено и синьо. 

Нашият змей. Багажът отвън под покривало. Сега изглежда по начин, който не мога да опиша, но мисля, че на летищата никой не би се прежалил да бръкне в него. 

Началото на каньона, където всички спират, а ние влязохме навътре. 

 

Редактирано 3 ноември, 2017 от Tedy

[Tedy]

Ден първи.

Два часа преди залез се прежалихме да тръгнем към селото за настаняване. 150 км, кво толкова, ще ги минем.   И като започнаха едни завойчета по черен виеват планински път, свят ни се зави. Средна скорост 30 км/час. И не стига, че пълзяхме като костенурки, ами загубихме и цял час, заради леко ПТП и блокирани си отвисяхме на пътя в очакване на полицията. Владо изчезна и 40 минути никакъв го нямаше. Като типичен канадец Джейми взе да се шашка какво се случва, да не е отвлечен и така, докато обектът на нашето притеснение не се появи ухилен: "Ей там има страшна панорама, идете да снимате".   Аааа, няма нужда, ако ще ме отвличат няма да ги улеснявам, не мърдам от колата. Малко преди да се стъмни стартирахме една 4-часова подскачаща и идеално наместваща всички вътрешни органи идилия. Когато стигнахме Сан Пабло се изсипахме размазани пред хотела. Работеше! Почти разплакани от щастие и цената на тройната стая - 145 $, се настанихме. Имахме баня с гореща вода, печка и топли поларени завивки. Ще оцелеем и на 4300 мнв. През нощта малко ме стегна главата от височината, но нищо драматично.

Valle de los machos.

 

El Sillar.

 

ПТП-то, пътя също се вижда.

[Tedy]

Боливия - ден втори.

Излюпвам се и оглеждам наоколо. Сан Пабло е малко селце, към  30-тина къщи и о, изненада. Огромно футболно игрище, заемащо към 1/5 от площта на селото.

 Боря се с недоумението, което ме обзема при мисълта, че  не достигат жители за сформиране на 2 отбора, а едва ли идват гостуващи на това зачукано място. 

Хотелът ни. Двойна стая струва 125$.

 Откриваме, че продават бензин в селото и пълним догоре. Цената на черно е двойна - цял долар за литър, ще го преживеем. Поемаме, очаква ни същия кофти път, но и гледки. Ех, какво видяха очите ми. Цветни вулкани, малки миньорски селца, викуни, езера. За цял ден се разминахме с 2 коли. Тук - там имаше бариера и плащахме по 10 - 15 боливианос такса, а таксата за парка е 150.

Изоставеното село Сан Антонио.

 

Минахме на косъм от границата с Чили край лагуна Верде,

пропуснахме гейзерите и за залез директно на лагуна Колорада.

Езеро уникално с цветовете си, червеното преобладава, както и с популацията от ярко розови фламингота. Бях сама, духаше здраво и другите отдавна се бяха скрили в колата. Наслаждавах се на момента, само мой, без грам мисъл, пълен покой. На 10 км открихме малък хостел с ресторант. Супер базово настаняване, вегетарианска храна за вечеря. С топлите дрехи, спален чувал и новозакупени чорапи ме устройваше идеално. Нощувка 200 бс, вечеря и закуска 60 + 30 или 42$ за тримата.

[AlexandraKo]

Ма как му откраднаха на човека раничката?Голямо нещастие да ти вземат фотоапарата, че на човек, това му остава след пътуване - спомените и снимките. Ама пък, от друга страна,тоя Джейми е голяяям късметлия,че е с вас. Ще му пратиш някоя от твоите снимки, които съм сигурна, че ще му бъдат най - хубавите от всичките, дето ги има.:))))

Браво, Теди - невероятно пътешествие и  още по - невероятни снимки!

Пожелавам ви спокойно и без премеждия да си го довършите и да се върнете живи и здрави, заредени  с много енергия за следващото!

Редактирано 4 ноември, 2017 от AlexandraKo

[mililia]

Чудесно пътуване, Теди! Върна ме в спомените ми за Северна Аржентина. Явно тази природа в Андите е поделена между трите страни. 

Продължавай да разказваш и показваш. Правите много вълнуващо приключение, както винаги. И толкова ми се доядоха топлите емпанади с кессо. 

[Tedy]

Трети ден.

Двете групи туристи отседнали в хостела ни тръгнаха рано - рано, още в 5. Нечовешкият час за начало на деня обяснява как успяват да отметнат толкова километраж при тези пътища. Ние се излежавахме до 6 и след закуската с палачинки се върнахме до лагуна Колорада.

Тук за пръв път се засякохме с други туристи, няколко коли, а гид ни предупреди да не доближаваме езерото извън обозначените пътеки. Беше ни видял в разгара на фотосесията със знаме и без. Пресякохме още вулкани, скали и 5 езера.

В две от тях фламинготата стояха съвсем близо до брега, голяма радост.

Laguna Hedionda.

Обяд в хотел с ресторант и WiFi зона насред нищото, естествено платена.

После право към най-големия в света салар - Салар де Уюни, навреме за залез. Едно безкрайно бяло поле, заслепяващо под силното слънце, с острови пръснати наоколо в далечината. Красиви облаци, запалени от последните огнени лъчи.

Идеята беше да спим в колата, за да сме там за изгрев без да шофираме излишно в тъмното. За вечеря роден вкус, сармички със зелев лист от консерва - пътешественик, пропътувала половината свят. После опит да се набутам в чувала със сите дрехи, чорапи, че и одеялото, ограничена от тясното пространство в купето на колата. Успешен! Навън вятърът свиреше пронизително и студът настъпваше заедно с нощта. Хубава беше идеята за изгрева, но...
 

[Tedy]

преди 14 часа, AlexandraKo каза:

Ма как му откраднаха на човека раничката?Голямо нещастие да ти вземат фотоапарата, че на човек, това му остава след пътуване - спомените и снимките.

Сърцето ми се свиваше като гледах колко е нещастен. Все пак е успял да си прехвърли снимките от Атакама на лаптопа, та поне тях не е загубил. На връщане в същия автобус африкански емигранти откраднаха одеялото на едно семейство с деца. 

преди 14 часа, mililia каза:

И толкова ми се доядоха топлите емпанади с кессо. 

Мерси, Еми! А емпанадите са много вкусни наистина.

[Tedy]

Боливия - ден четвърти.

Събуждане в 5. Увита съм в 6 ката дрехи и едва успявам да подам глава изпод купчината вълна и полар. След кратка борба се измъквам от топлото леговище и с усилие на волята излизам навън. Няма вятър, 2 градуса, бива. За къмпинг бяхме избрали някакъв остров напосоки, абсолютно неизвестен - Phia phia.

Сега решихме да го заобиколим, за да сме лице в лице с изгряващото слънце. То хубаво, но в тъмното и бързината не видяхме, че солта се сменя с пръст и изведнъж колата потъна на една страна. Заседнахме. Качествено!

Като тапа се изстрелях от колата и хукнах към бялото поле. Изгревът ми беше приоритет, колата после щях да я мисля. Близо час се радвах на приятна цветна светлина, събрах такъмите и обратно.

Мдаммм, нямаше особен напредък - Джейми ринеше кал, а Владо напълно липсваше. Чудеесно! Точно това ми трябваше, малко физзарядка за разсънване. Стига съм се возила като куфар. И започна едно търсене и влачене на подходящи камъни за запълване на блатото, а Джейми като багер копаеше неуморно. И така близо 5 часа.

Колата мърдаше леко, но бяхме далеч от успешен финал, когато нашият спасител се появи - гид с двойка немски туристи. Гледахме го като бог и как не, след 5 часа неуморен труд под силното слънце бяхме мърляви и скапани.

Всички снимат щастливото избавление. 

Газ към Incahuasi island. Докато Джейми се миеше реших да поснимам кактуси и както ми е навик просто хванах някаква посока. Излязох на бунище, после скачах по камъни и се включих в маркирана пътека, която въртеше през целия остров. Разгледах, поснимах, бях много доволна и едва като тръгнахме разбрах, че има вход 30 бс. Без да искам го бях пропуснала.

После имаше супер шарен вулкан, но доста вървене до мирадора с кратера и се отказах. Там входа също е 30.

Малко снимки, още 2 часа шофиране през бялата безкрайност и наближихме финалната точка на нашето пътуване - гробището на влакове. Тези хора хич ли си нямат предприемчиви роми, че толкова желязо ръждясва в полето. Срамота!!! Забавно място, само да имах време да се развихря, но нямах.

Топла /и мега люта/ вечеря, баня и чисти чаршафи, всичко което ми беше необходимо в този момент, за да се чувствам жива и напълно щастлива.
 

Редактирано 5 ноември, 2017 от Tedy

[Tedy]

Описвам тура около Уюни, докато пътувам в автобус за Калама, Чили. На границата ни държаха час и половина навън, на студа. Пълен тараш на багажа. Не бях декларирала плодове, зеленчуци и сирене. Със строг поглед митничарката ми ги конфискува, а аз гледах нещастно при мисълта какъв глад ме очаква. В ъгъла на опразнената ми торба с храна тъжно и самотно се бяха разположили малко стари царевични питки. Но представата как ги ръфам, за да не умра от глад беше покъртителна. О, спасение! Точно на границата жена продаваше сандвичи. Ще оцелея! В автобуса ни от Уюни пътуваше и група чернокожи емигранти от Африка, незнайно как стигнали до Боливия, но ги върнаха обратно. Сигурно още висят на студа в очакване на автобуса за Уюни. Утре се разделяме с Джейми, той поема за Канада, а ние ще уплътним още 3 дена с Валпараисо и Сантяго. Радвам се, че се отказах от идеята да разгледаме национален парк Сахама. Черните пътища на Боливия щяха да ми дойдат в повече.

В автобуса се засякохме със същото семейство, с което пътувахме насам - майка с три дъщери. Запомних ги, защото още в първата секунда, когато ни видяха питаха Владо колко е висок. По-голямото момиче знаеше малко английски и проведохме задушевен опознавателен разговор, дори зачекнахме темата коя колко харесва Джъстин Бийбър. Нощ в Калама и безпаметен сън в удобните легла на Ibis hotel.

[Фил]

преди 23 часа, Tedy каза:

а гид ни предупреди да не доближаваме езерото извън обозначените пътеки.

каква е опасността? 

[Tedy]

преди 1 час, Фичо каза:

каква е опасността? 

За нас никаква, да не притесняваме фламинготата.

[Tedy]

Валпараисо.  Няма много за разказване, 2 дена почивка в хотела и лежерни разходки из града. Много цветен, изрисуван и създаващ настроение. Графитите са ми слабост, а там са на всяка крачка. Вървях със забоден в стените нос и си мислех, че най-хубавото ми предстои - да се завърна у дома.

Ето малко от артистичната атмосфера на града. Графити, гледки с цветни къщички, разходка край океана, влюбени, младоженци. Калейдоскоп от емоции, картини и съдби събрани за финал на едно пътуване.

 

 

[Tedy]

Caleta Portales. С типичната миризма на море/океан,която ми напомни за родния град. 

[AlexandraKo]

Теди,много красиви тез графити! Пъстро и веселко,създава добро настроение.

[Tedy]

преди 9 часа, AlexandraKo каза:

Теди,много красиви тез графити! Пъстро и веселко,създава добро настроение.

Невероятни са, затова си ги напусках в темата, да си ги имам за спомен.

[Tedy]

Малко пейзажи, които искам да си имам в темата.

Чили - Lake-Tebinquinche.

Пейзажи с фламингота от Лагуна Колорада, Боливия.

[Niceday]

Последната може ли за Календар 2018?  Признавам си, че още не съм прочела новите правила, но никакви Правила не биха изключили ТакъвКадър  Както и вулканите, и 99 % от останалите  

Истинско удоволствие! Благодаря ти за майсторски споделената красота, Теди! /не само в този пост, изобщо/

[Tedy]

Преди 1 час, Niceday каза:

Последната може ли за Календар 2018?  Признавам си, че още не съм прочела новите правила, но никакви Правила не биха изключили ТакъвКадър  Както и вулканите, и 99 % от останалите  

Истинско удоволствие! Благодаря ти за майсторски споделената красота, Теди! /не само в този пост, изобщо/

Благодаря!

Сега съм замъчила един залез от Салара, сглобявам над 10 кадъра в един. На 8-мия ми побеля косата и зарязах всичко.

За календара ще има 1 кадър. Не знам кой, има много време. 

Редактирано 27 януари, 2018 от Tedy