дневник Хамбург-Бремен-Копенхаген - Магелански бележки

[Crazy Horse]

Здравейте магелански приятели!

 

Тази седмица е лудница, дори не мога да се добера до форума, но ето че и това стана и мога да ви разкажа накратко впечатления от Северна Германия и Копенхаген.

Както винаги, хванах си ранен полет с Ryanair от Мадрид и на 15 септември сутринта бях в Хамбург. В 11 вече бях в центъра с еднодневна карта и обикалях забележителностите. Градът се оказа сивичък, не ме впечатли особено. Да, чисто е като в Германия, но си е сиво и невзрачно като примерно в Белград. А, паметникът на Бисмарк дори беше в основата си издраскан с графити. Позор просто!
Иначе, пробвах, естествено местен хамбургер, който се оказа много вкусен, с кюфте голямо колкото цяло хлебче в Макдоналдс, примерно. Центърът се обикаля и пеш за 5-6 часа без проблем. И както винаги, уж си купувам еднодневна транспортна карта, а реално не я ползвам, защо съм си пешеходец.

 

[Crazy Horse]

А, следобед се отправих с автобус на Flixbus до Бремен, където имах резервиран хотел и лекция събота, 16 септември. Flixbus са наистина евтини, за 10 евро пътуваш от Хамбург до Бремен и за 25 от Бремен до Копенхаген, но автобусите им редовно закъсняват с по половин час. За Бремен автобусът тръгна с 30 минути закъснение и пристигна с 40 минути закъснение. Бремен-Хамбург пак така, а от Хамбург за Копенхаген автобусът тръгна 5 минути по-рано за да пристигне 40 минути по-късно. Германската точност някъде се е загубила по трасето. Лично мен не ме подразниха тези закъснения, за никъде не бързах, по-скоро ме удивиха.

 

Ако Хамбург не ме впечатли, то Бремен ме грабна от първата секунда! Прекрасен град! Чудна архитектура, с много елегантен централен площад и паметник на Бременските градски музиканти, както и много красив стар град наречен Шноор, с малки прекрасни улички и къщи излезли от приказките на Братя Грим. Испанците също не са подминали града, видях поне 4 испански ресторанти и барове. Определено ще се върна пак! Цените са също нормални. Вечера на брега на река Везел, с чаша бира излиза около 15 евро. А, еднодневна карта за градския транспорт мисля беше 8 евро. Университетът също има много приятен кампус. Събота, 16 септември, от 9 сутринта вече бях на центъра да се насладя на бременската атмосфера и архитектура, после отидох до университета да изслушам една лекция на гостуваща лекторка от Канада, аз също изнесох моята, хапнах на бързо и пак в центъра! Останах искрено учуден и колко много въпроси получих след моята реч. Беше наистина супер! Лекият ръмящ дъжд не ме изплаши, но както казват германците - няма лошо време, а лоша екипировка. Разходката ми подейства много вдъхновяващо и бях пълен с позитивни емоции и поне 300 снимки на града за една вечер и един ден. 

[Happy_Traveler]

И къде е нинджата? 

[Crazy Horse]

А, вечерта се отправих към Хамбург пак с Flixbus, като там имах трансфер за Копенхаген. Идеята беше да ида в Копенхаген сутринта, да разгледам града, а вечерта да си хвана полет за Мадрид. Както си бях в приповдигнато настроение от Бремен се озовах в полунощ в Хамбург и понеже автобусът ми за Копенхаген беше чак в три през нощта, реших да вляза в близкия Макдоналдс. Но, понеже аз не ям на подобни места, просто купих един спрайт. Докато си пия спрайта, гледам на една маса отсреща жена в бурка, яко опакована си играе на телефона. По едно време дори стана, остави си двете чанти и отиде до тоалетната. В 1 часът, персоналът съобщи, че Макдоналдс затваря и тъй като имах цели 2 часа до автобуса за Копенхаген, реших да седна в някое кафе на гарата, която е на 2-3 минути пеш от автогарата. В този момент пред мен изскача тази ми ти арабка в бурка и с натъртен арабски акцент ме пита дали знам от кой сектор е автобусът за Копенхаген. Казах й, че е от 8 сектор и тъкмо да я оставя да се наслаждава на хамбргската нощ и тя ми казва, ами какво ще правя аз сама, страшно е, студено е.  

Сега, скъпи магеланци, тук е мястото да видите, че и Crazy Horse, колкото и да е crazy, понякога е пич! Да, определено, пред мен не стоеше главозамайваща славянска блондинка или поне симпатична итало-аржентинска брюнетка, но в този момент аз видях една сама жена, която има нужда от помощ. И затова веднага реших да проявя магелански дух и да й помогна. Казах й, че отивам на гарата, която се вижда от автогарата и че там е 24- часа отворено и може да дойде с мен. Тя ми благодари и каза, че е от Саудитска Арабия и попита аз откъде съм. От България отговорих аз. Красив град България, нали, попитя тя. Най-красивият в Германия, отговорих аз патриотично.  

Вървим ние, ама аз отпред, а тя на поне метър отзад. Абе, като Ромео и Жулиета бяхме по ислямските стандарти.

И точно преди гарата някакъв хотел. И саудитката ме изненадва с идеята да попитам дали не може да остане тя на рецепцията два часа, че навън е студено. Аз й казах, че съм стеснителен и най-добре е да пита тя. Разбира се, застанах на вратата да видя как ще реагира рецепционистката, млада германка, която направо онемя като я видя пред себе си. И разбира се й отказа с ококорени очи. Погледът на рецепционистката беше priceless, както биха казали от Мастъркард - паника и ужас, примесени с удивление! 

 И така от там я поведох към гарата, където имаше няколко пияни германци и разни тъмни субекти с бира в ръка. И тук идва най-хубавият момент! Изведнъж, пред нас правеха шпалир всички. Само като видеха последователката на пророка и без малко да си изпуснат бирата. Голям респект, голяма работа, направо се почувствах като почетен гост на Хамбург. Започнах да се чудя дали да не си купя една бурка за Рио де Жанейро. 

А, да гледаш реакциите на германците си беше невероятно. Почувствах се като културен антрополог! И в гарата седнахаме в Макдоналдс и за да предотвратя всякакви религиозни зарибявки или лични въпроси, вкл. как се казвам, предложих на арабката да ме научи на арабската азбука. Че като се въодушеви тази ми ти правоверна, че като взе да ми обяснява коя буква как се изговаря и лицето дори успях да й видя за миг. Да не повярва човек какъв подход имам към благонадеждните последователки на Мохамед, все едно съм тръгнал да попълвам харема на султана на Бруней. Но, честно казано любопитсвото да й видя лицето клонеше към нула. А, след това пак през шпалира от респектирани германци стигнахме до автобуса и я оставих там по живо по здраво. В автобуса седнах далече от нея, мисля, че й помогнах достатъчно. Приемам хората индивидуално, но все пак не смятам да се записвам в клуба на приятелите на Саудитска Арабия.

 

Неделя сутринта се озовах в Копенхаген. Тук вече изненади нямаше големи, скандинавски град, с други думи, няма какво да се очаква много от такъв, но е добре да се види, да придобие човек впечатления що е то скандинавска столица. Обмених на гарата евро в датски крони, купих си еднодневна транспортна карта, минах през близкия туристически офис да си взема карта и тръгнах на пешеходна обиколка из града. Пред общината на централния площад дори ми предложиха безплатен тур, който с радост приех. А, после продължих да обикалям сам, но за съжаление кралската библиотека беше затворена, както и дворецът Розенборг и ги видях само отвън. Е, поне се качих на кулата на парламента в двореца Кристианборг. Иначе цените бяха главозамайващи. Един минихотдог - 10 лева. Американска закуска - 40 лева, малко сувенири от сорта - кутия датски бисквити, 2 химикала с малката русалка, 1 ключодържател, датско знаменце за колекцията ми от флагове и хоп - почти 100 лева! Уау! Това ми се стори много по-зле от Хелзинки. След като се помотах добре, след около 6 часа пешеходна обиколка, реших да хапна. Отивам аз в ресторант Брор и гледам традиционен датски обяд с миризлива херинга струва скромните 180 лева! Разбира се, веднага се отправих към най-близкия гръцки ресторант на Skindergade 29, където срещу около 21 лева или 79 крони можеш да вечеряш на шведска маса традиционни балкански манджи. А, обядът е още по-евтин. Горещо препоръчвам това място, когато отидете в Копенхаген. Копенхаген е поредният надценен скандинавски град, където бих отишъл пак само транзит или служебно. Чисто, безопасно, скучно, сиво-кафяво. Т.нар. Нюхавн, или ново пристанище с няколко цветни къщи, които всички снимат могат да се намерят в по-красив вариант в поне 10 германски града, а дори градове като Краков, Вроцлав, Гданск, Брашов, Сибиу и много други в Източна и Централна Европа са в пъти по-красиви, по-евтини и с по-вкусна храна и по-интересни забележителности. Разбира се, не съжалявам, че видях и Копенхаген. Впечатленията, които натрупах са безценни! Понякога е хубаво да идеш и да си потвърдиш очакванията, че Скандинавия не е за мен в този случай. Но, аз затова и пътувам, да виждам нови места, да трупам впечатления и да знам къде да се върна и къде не.

 

 

 

На 9/22/2017 в 20:22, Happy_Traveler каза:

И къде е нинджата? 

Спокойно, аз не съм толкова бърз като нинджа. Прочети последната част.

Редактирано 24 септември, 2017 от Георги

[akair]

Хамбург може да е много интересен, но иска време. Хамбург е немското пристанище, от което са тръгвали корабите за "Новия свят" (и съответно пак там са се връщали от същия този "Нов свят"). И като всяко голямо пристанище,  back in the day, е бил космоолитен център. Изкючително забавни са старите складове, които са заобиколени от канали. Корабите са влизали в каналите и доста бързо са били разтоварвани от хора, а стоките са влизали в същите тези складове. В някакъв момент немците построяват флотилия от транспортни кораби, известни като "белите немски лебеди", защото са изключително тесни и елегантни. Един от тях и до днес е паркиран до реката - направил е не едно и 2 пътувания до Бразилия и е карал кафе. После идват на мода контейнероозите и флотилията бива пенсионирана. Старите складове днес са преобразени в жилищни сгради.

Също така и до днес Хамбург има огромна корабостроителница в реката, където строят и ремонтират кораби от всякакъв размер. Недалеч от Хамбург е една от фабриките на Ербъс - там редят интериора на широкофюзелажните самолети.

И до днес Хамбург продължава да приютява офисите на не една и две транспортни, които превозват стоки по море. Офисите на повечето са събрани в един квартал, известен като HafenCity. Днес там офиси и жилищни сгради съжителстват по доста интересен начин. А между сградите има понтонни платформи за придвижване.

По кварталите си личи инфлуънса на това, че градчето е било входна врата към Европа - различни типове сгради и къщи, американски  muscle cars,...

За мен лично жп гарата беше много интересна - имах чувството, че съм попаднал на снимачната площадка на драматичен филм за ВСВ...

 

Това, което се опитвам да кажа е, че може си струва на Хамбург да му бъде даден втори шанс.

[Crazy Horse]

Akair, склонен съм да се съглася с теб за Хамбург. И след разрушенията от Втората Световна е нормално да не е толкова лъскав като град в момента. При всички случаи, обаче, в Германия се чувствам чудесно по принцип.

[antea]

много забавно си описал преживяването в Хамбург  akair вече го е казал, но и аз не мога да се сдържа - вероятно не си попаднал на най-интересните места в града - Speicherstadt и HafenCity, доста са далеч от понятието за скучно и сиво