Бъдещ онлайн магазин за пътешественици

[vorbis]

Технологиите къде лесно, къде по-трудно, ще се нагласят. Обаче човешкият фактор си е проблематичен в България. Освен да звъниш телефони, за да ги пришпориш. Много хора в България все още възприемат електронната поща като спомагателно средство за комуникация, а не като основно. Цялата ти кореспонденция с Букинк, ММТ, Райян могат да минат само през е-мейл. Но с българските пишман-дистрибутори, това е почти невъзможно да се случи.

Редактирано 16 октомври, 2017 от vorbis

[Георги]

преди 11 часа, funny каза:

Пробвай и да пишеш директно на фирмата майка. От опит знам че не всички са подписали договори за ексклузивно представителство за България.

И за това и често срещано при нас е да има 2-3-5 "официални вносители" на дадена марка.

Това би било приложимо, ако искам и аз да ставам вносител, но на този етап хич не ми е мерак. Въпреки, че съм надъхан оптимист, все пак трябва и да съм реалист, а това е че едва ли количеството продажби ще предполага да имам изгода от прескачане на вносителя  Най-малкото ще трябва да се занимавам със сервиз и гаранции, а това са сериозни разходи, ако нямаш много продажби. 

преди 9 часа, milen_40 каза:

За конкретна платформа не мога да дам мнение, но мога да дам предложение да тестваш пробна версия на няколко платформи. Вече според собствените ти качества и умения ще отсееш тези, които те устройват като начин на комуникация, възможности сам да си актуализираш нещата, как върви комуникацията с доставчика и т.н.

Личното ми мнение е че е по-добре да ползваш малка, постна и т.н. платформа с адекватен и качествен съпорт, отколкото голяма и доказана платформа с множество фичъри, за чиито съпорт обаче ще трябва да се бориш ( за приоритет на заявките) с още 20-30 000 клиенти в цял свят.

Много си прав, но и за това ще му дойде времето в някой от следващите постове, сблъсквам се в момента с нещо такова  А иначе woocommerce не мисля, че предлагат безплатен съпорт, но пък мнения в нета бол, все се надявам моите проблеми отдавна да са документирани 

преди 8 часа, MARTiNSHO каза:

Само да вметна, че покрай хобито ми съм видял много online магазини и огромна част са чрез платформата - https://www.bigcartel.com/

Можеш да й хвърлиш едно око.

Това изглежда като SAAS платформа, не е приложима за моя случай. Общо взето за да могат да изпъкнат предимствата на това, което замислям е необходимо сам да си хоствам всичко. 

[Low rider]

За платформата-безплатна със сигурност, разходите по платена такава може да са трудно възвръщаеми поне в началото, аз ползвам за една от компанийте в които имам дял Seliton (новия бранд на Самър карт) и от мързел, от страх от загуба на класиране и други неща не съм мигрирал, платформата е платена+годишен абонамент(в моя случай 900 лв. за година), лесно се работи, съпорта е средна работа. 

По добър вариант за мен е безплатна платформа+платени услуги когато закъсаш-https://www.freelancer.com даже българин да наемеш, по добре от там отколкото от няколкото бг сайта които и да беше в правилата на форума, не бих им правил SEO (Search Engine Optimisation) за която off-site ползвай същия сайт за посредник, а on-site, прочети на гугъл гайда и създавай контент по правилата-3% комисион и железни правила за двете страни от фрии ленсъркия сайт, струва си. Разбира се почни с рисърча на кейуърдс, на конкуренцията и цялата ти ниша, безплатните Google AdWords&Google Webmaster tools (последния, след като качиш сайта) са задължителни, има и платен софтуер, но фриленсъри могат да ти помогнат и за това. Погледни и качеството на сайтовете класиращи се на първа страница при търсене по ключови думи ,,натурално,, (не вземай предвид спонсорираните линкове). Така ще се ориентираш какво е техническото ниво в нишата ти.

Ако ти трябва съвет или помощ, пиши на лични да не занимаваме хората със специфични шеща тук.

Успех!

[stormbringer]

преди 5 часа, vorbis каза:

Технологиите къде лесно, къде по-трудно, ще се нагласят. Обаче човешкият фактор си е проблематичен в България. Освен да звъниш телефони, за да ги пришпориш. Много хора в България все още възприемат електронната поща като спомагателно средство за комуникация, а не като основно. Цялата ти кореспонденция с Букинк, ММТ, Райян могат да минат само през е-мейл. Но с българските пишман-дистрибутори, това е почти невъзможно да се случи.

"Българските пишмат-дистрибутори" не могат да изпратят нищо без телефонен номер, защото той се изисква от куриера. Да си напишеш правилно телефонния номер, често се оказва много трудна задача. За много от българските крайни (и често уж B2B) клиенти, четенето на (общи) условия и попълване на правилни данни (на фирмата и адрес за доставка, а не "на село за дядо") също е изненадващо сложен процес  
@Георги
Успех с начинанието, гледам, че се стараеш да обмисляш добре нещата, дано да се получат.

[Георги]

Започвайки от нулата голямо предизвикателство е да намериш от къде да черпиш информация: дали по техническите въпроси, дали по по-общите, че дори и по психологическите такива - едва ли е изненада, че психологията на онлайн купувача е много застъпена при изграждане на електронен магазин. Бедата тук е, че информация много, но качествената такава е кът. Интернет е пълен със статии от типа на "10 плъгина, без които твоят онлайн магазин не може", "15 начина да се сдобиеш с клиенти" и т.н. заглавия, които общо взето подсказват и колко е елементарно съдържанието. Иска се адски много ровичкане, докато попаднеш на точния източник, който да ти предаде нещата на подходящ за теб език. 

 

Криво ляво, успях да намеря няколко такива източника, които не просто да пренаписват статии един от друг, подобно на развален телефон, а наистина да предадат ценна информация. Може би най-точното попадение са материалите на Nielsen Norman Group - https://www.nngroup.com . За съжаление библията им е платена и е на неприемлива за моя бюджет цена, $496. Но пък имат доста интересни и изключително полезни кратки статии, като тази например за петте типа онлайн купувач и как с дизайна на сайта да се таргетира конкретния тип: https://www.nngroup.com/articles/ecommerce-shoppers/

 

Статията съдържа доста неща от типа на "леле, това е очевидно, как не се бях сетил до сега" и за мен самия беше изненадващо как в различни сайтове поведението ми съвпада с различни категории купувач. Което пък ме навежда на следващото ми прозрение, че най-важното в един онлайн магазин е структурата и организацията на информацията. Смятам да отделя нечовешки много от ограничения времеви бюджет, но да поставя наистина сериозна основа, върху която да се гради в последствие. Някой друг ден ще пиша с повече практически детайли. 

 

П.С. Комуникацията с дистрибуторите бележи много лек напредък:

- с един се чухме във вторник, като каза че ще ми звънне в петък за да се видим. Това беше вторник преди две седмици...

- други ми отговориха, че общо взето процеса за проверка дали даден продукт е в наличност при тях е много подобен на първите опити на БДЖ да продава онлайн билети, ето го:

 

Цитат

Преди да се сдобият с билет, пътниците трябва да направят предварителна регистрация в сайта на бюро "Рила".

 

Необходимо е да впишат активен мейл, на който ще получат отговор от системата, че регистрацията е успешна.

Изисква се още валидна дебитна или кредитна карта (Visa, Maestro, MasterCard, или Борика).

 

Тук е моментът да споменем, че желаещите да ползват тази услуга трябва предварително да се въоръжат с железни нерви и много търпение, тъй като след всяка следваща стъпка при създаването на личния профил в системата ще се сблъскват с редица юридически разяснения.

 

След като бъде направена регистрацията, кандидат-пътуващият трябва да оформи предварително запитване за желаното пътуване.

Най-късно до 2 дни ще получи на предоставения електронен адрес ценова оферта. Ако е съгласен с нея, трябва окончателно да потвърди заявката.

 

Плащането се извършва не по-късно т 5 дни преди пътуването.Трябва да се има предвид, че всяка банка начислява и допълнителна преводна такса за услугата.

 

Освен това, клиентът ще получи на електронната си поща две потвърждения – едно от банката, през която е направил превода, и второ с информация за платените билети и начините за получаване на билета.

 

А те са два. Единият е да се посети на място офис на бюро "Рила" в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Велико Търново, Горна Оряховица, Стара Загора, Хасково, Враца, Благоевград и Добрич. Повече информация за адресите на офисите може да видите тук .  

 

Другият начин е резервираният билет да се получи по пощата. Трябва да се има предвид, че клиентът заплаща допълнителна такса от 4.80 лв. за пощенската услуга.

 

Ако пътуващите са резервирали билета си от чужбина, могат да си го получат в разкритите офиси на бюро "Рила" на летищата у нас (София, Пловдив, Варна, Бургас), стана ясно в отговор на въпрос на Econ.bg.

Въобще...накрая няма нищо да вземе да излезе, ама поне ще си начеша крастата да ръчкам. 

[akair]

3 hours ago, Георги said:

Въобще...накрая няма нищо да вземе да излезе, ама поне ще си начеша крастата да ръчкам. 

Или можеш да видиш възможността да дадеш на клиентите това, което нямат, ясно осъзнавайки от какво има нужда и не се предлага на пазара. И не е задължително клиентите да са retail клиенти...

[tch]

преди 5 часа, Георги каза:

П.С. Комуникацията с дистрибуторите бележи много лек напредък:

 

Ти всъщност какъв тип дистрибутори търсиш? Такива, от които можеш да закупиш само стоката или и такива, които могат да ти брандират съответният артикул, защото и двете са еднакво важни.

[Георги]

преди 7 часа, tch каза:

Ти всъщност какъв тип дистрибутори търсиш? Такива, от които можеш да закупиш само стоката или и такива, които могат да ти брандират съответният артикул, защото и двете са еднакво важни.

За закупуване на стока говорим и то голяма стока - куфари и чанти. Това е тип стока, която не е бързооборотна и следователно няма особен икономически смисъл да купувам цялата гама продукти и да ги държа на склад с години. Това, което е нужно е бърза информация от доставчика относно наличностите на склад при него (в идеалния случай да се обновява поне веднъж дневно), за да не се получи ситуация да има поръчка, а да се окаже че няма наличност - това е масово практикувано в българските онлайн магазини и е нещо, което се стремя всячески да избегна. 

 

Интересното е, че има онлайн магазини в България, които предлагат тези марки и твърдят, че доставят от днес за утре. Та или нещо ме мотаят дистрибуторите или чисто и просто тези онлайн магазини играят тото. Третата опция тези магазини да държат на собствен склад цялата гама на всички вносители ми е най-невероятна. Най-вероятно рискуват, както казах разпространена практика е в България, а аз със сигурност искам ако нещо го пише налично в магазина, да го има наистина налично. 

[Георги]

Основният проблем на българската онлайн търговия, според мен, се състои в две думи  - "наложен платеж".

 

Не съм сигурен кое е точната причина за явлението - дали това това, че разпространението на банкови карти вървеше малко по-назад от развитието на интернет или, че и до ден днешен хората са ултра мнителни, когато става въпрос за електронни разплащания и голяма част от тях ползват дебитните си карти само за да изтеглят кеш от банкомата, но е факт че се появи някакъв вакуум в онлайн пазаруването в България, който беше запълнен от услугата плащане с наложен платеж. 

 

На хартия всичко изглежда перфектно. За клиента се предоставя невероятно удобство да не е задължен по никакъв начин преди да може пипне стоката с ръцете си и да се увери, че никой не иска да го излъже. За търговеца пък дава възможност да продава без да е необходимо да минава през тежка бюрократична процедура за одобрение за виртуален пос терминал в някоя банка, на която на всичкото отгоре ще дължиш в последствие и приличен процент от всяка продажба.

 

Само че всичката тази свобода и удобство създават и безотговорност. Не са единични случаите, при които клиент поръчва от пет магазина едно и също нещо и взима просто това, което първо стигне до куриерите. Или пък след някоя импулсивна покупка, размисля на следващия ден и въобще не отива до куриерския офис. За търговците пък не е проблем да наблъскат магазина си с хиляди стоки, перфектно знаейки, че трудно ще осигурят наличност на по-голяма част от тях, ама като никой не ти плаща предварително, защо да не напълниш магазина да има стоки, пък при поръчка ще му мислим. След това се почва едно ходене по мъките от страна на клиента и постоянни обещания как стоката идва след ден-два-три или пък просто пълно игнориране както стана с един от коледните подаръци, които поръчах. Сульо и пульо отваря магазини с наложен платеж без да покрива никакви законови изисквания и да предоставя елементарна публичност кой точно стои зад магазина. 

 

Накратко, има несериозно отношение и от двете страни. Клиентите знаят, че не всички магазини държат наличност на стоките, дори да е отбелязано че я имат и точно за това поръчват, от където намерят многократно една и съща стока. Продавачите също знаят, че много от клиентите са несериозни и са длъжни всяка поръчка да я потвърдят по телефона, поне малко да се уверят че отсреща седи истински купувач. Чел съм не една и две истории как като усетели ромски акцент по телефона, директно отказвали поръчката. В крайна сметка, сделка която трябва да е основана на взаимно доверие, започва да прилича малко на престрелка в уестърн - двете страни седят, гледат се подозрително и се дебнат кой ще мигне първи. 

 

Ако бяхме пропуснали този вакуум генерирал чудото наложен платеж в България, бяхме го преболедували и в последствие всички да израстнат до пазаруването с карти положението според мен щеше да е много по-добре. Клиентът пак щеше да има защитата и да си върне парите, ако поръчка не му е харесала, но нямаше да е толкова лесно като просто пропускане на разходката до куриерския офис - щеше да се наложи да контактува с търговеца, може би с банката, щеше да чака сумата по картата да се възстанови, всичко това щеше да го кара да се замисли два пъти преди да прави фиктивна поръчка. Пишман търговецът пък щеше да се замисли дали и колко ще му струва честото връщане на пари по клиентските карти, дали в даден момент банката няма да му резне кранчето заради голям процент неизпълнени поръчки и дали, ей така за разнообразие, да не се опита написаното в сайта на магазина като ангажимент за наличности и срокове на изпълнение поне малко да отговаря на истината. Ама мечти. 

 

Какво мога да направя аз в тази ситуация?

 

Няма филм, при който да приемам само плащане с карти, просто няма как да стане. Наложния платеж до толкова се е наложил тук, че дори хора, които са абсолютно коректни и безпроблемно пазаруват в амазон, али експрес, ибей и от знайни и незнайни китайски сайтове с няколко месечна доставка, без въобще да се замислят в какви главоболия ще се вкарат, ако покупката им не е доставена, не искат и да си помислят за плащане с карта в български сайт, дори да е изряден от до. 

 

Много лесно е да се каже плащанията с карти да се стимулират чрез отстъпки и бонуси, но и без тях приемането на разплащания с карти е по-скъпо от приемане на наложен платеж. Не, че и в други страни няма наложен платеж, но в повечето таксата е доста по-висока от плащане с карта. 

 

Изходът е, малко наивно, да се надявам на някакъв настоящ и бъдещ изграден имидж, който ще позволи по естествен път несериозните клиенти да стоят настрана. Каквото е необходимо за спечелване на доверието от моя страна смятам да го направя - изрядно със законите от-до, без проверяващи обаждания да ви профилирам дали по тона на гласа имате намерение да платите или не, и до колкото ми е възможно постоянна адекватна информация в сайта кое е налично, кое не и колко време ще отнеме доставката. Ще подам ръка, остава клиентите да я приемат, защото разходите по доставени, а неприети поръчки по един или друг начин пак ще се върнат при тях. Пак казвам, може да звуча наивно, но за три години няма върнат календар, защото някой е размислил след поръчката, така че се надявам основата за нов тип взаимоотношения между търговец и клиент, нетипични като цяло за онлайн пазаруването в България, да я имам поставена. Пък какво ще стане - ще видим. 

[Георги]

Още като се захващах ми беше ясно, че този магазин няма да е праволинейна задача и ще изскачат казуси, които ще водят до забавяния и крайната цел от Коледа 2017 да не се измести към Коледа 2018. Едва ли ще е чак толкова зле, но определено различни главоблъсканици водят до забавяне най-вече, защото са ми интересни за разчепкване. 

 

Като много интересния пример с избор на куфар по спецификации. Една от областите, в които клиенти, производители и авиокомпании сякаш говорят на различен език. 

 

Да започнем с производителите. Те си изписват спецификациите освен във физически размери, и в литри. 

 

Авиокомпаниите пък, ако говорим за чекирания багаж в куфара, рядко ги интересува физическия размер, те гледат повече килограмите:

 

Клиентът пък е по средата и трябва някак да свърже входната информация, която му подават производители и авиокомпании. И така задачката "търся си куфар за еди какво си пътуване" става изведнъж изключително сложна, когато от едната страна идват литри, а от другата килограми. И понеже концепцията за плътност явно е доста непозната се стига до подобни теми в trip advisor, към днешна дата има 218 отговора: https://www.tripadvisor.com/ShowTopic-g1-i10702-k7646586-How_do_you_measure_luggage_capacity-Air_Travel.html

 

А най-добре е резюмирана от ето този отговор на шеста страница:

 

Колкото и да се бъзикаме с автора на мнението, проблемът е реален. На практика купуваме куфари на сляпо и на око, без да сме сигурни дали могат комфортно да поберат толкова багаж колкото искаме. А да не говорим, че клиентът най-вероятно не го интересуват нито литри, нито килограми, него го интересува дали ще може да пренесе 10 тениски, 5 чифта чорапи и 2 бутилки ракия подарък за домакините му. Примерно. А никой не му подава тази информация. 

 

Тук вече навлизаме малко в ноу хау територия и ще си затрая, но имам някакви идеи как може да се разсече този възел. Колко литра и колко килограма е една тениска, чифт чорапи и риза? Може би не е чак толкова непосилна задача да имаме груба преценка колко багаж би могъл да събере даден куфар и дали ще отговаря на изискванията на авиокомпания Х? Айде, стига съм пускал жокери  

Не, че и тук няма много различни подходи. Единият от тях, да го наречем е Apple подходът и се изразява в опростяване на проблемите и даване на много груба оценка. Този подход се използва например от фирмите за коли под наем, като пишат капацитета на автомобилите си.

 

Няма информация за литри, обеми, килограми, метри, сантиметри. Х човека, Y големи куфара, Z малки куфара и това е. Няма, ама моя куфар е толкова, колко е голям багажника. Можеш лесно да прецениш коя от посочените коли е най-голяма, но трудно можеш да прецениш коя ще ти свърши работа. 

 

Другата алтернатива е да ти изпишат абсолютно всички спецификации и да умреш от сметки, филтрирания, да изпаднеш в тотален decision paralysis и в крайна сметка да теглиш една майна на всичко:

 

 

Намирането на точния баланс между необходима информация и лесен начин да се борави с нея е истинско изкуство. Още не съм сигурен как точно ще подходя тук, нали ви казах, че и за това има забавяния. Само знам, че със сигурност нямам намерение да оставя хората като клетия johnni от по-горе да се главоблъскат колко литра са 20 килограма. 

 

 

 

 

[Hadzhitodorovi]

Тъй като литражът на раниците се използва за измерваме на обем, а не на тегло, то очевидно колко килограма са зависи от плътността на това, което е в раницата.

 

Хубаво е да се обърне внимание, че (за разлика от физическите размери в сантметри) обемът на раниците варира от производител до производител - на око моделите "Кентавър 85+15" на Ташев и "Eclipse 60+10" на Deuter са еднакви, та даже Eclipse-ът е с по-голяма вместимост.

[tch]

преди 16 часа, Георги каза:

Само знам, че със сигурност нямам намерение да оставя хората като клетия johnni от по-горе да се главоблъскат колко литра са 20 килограма. 

 

Той Джонито май наистина не е от най-интелигентите да не може да си отговори на такива въпроси, но ми харесва задълбоченият начин, по който се опитваш да подходиш при реализацията на магазина. Успех

[vorbis]

Производителите на куфари/раници, АК и клиентите говорят на различни езици, защото всеки гледа на проблема от своята си камбанария.
За АК всеки килограм товар на самолета струва пари. За производителите повече обем означава повече вложен материал за производството. А пътникът остава да се чуди може ли да натъпче дрехи и суджук за предстоящото пътуване.

И тук е ролята на посредникът, т.е. търговецът, а в случая собственикът на форума, да посредничи, така че да се срещнат различните гледни точки. Успех, Георги!