Снимки на непознати хора - да или не?

[Травеолани]

Въпросче - не ви ли е неудобно като снимате хората по улиците - вървящи, стоящи, седнали? 

На мен ми е и затова не снимам, хора, които не познавам. 

Струва ми се като нарушаване на личното им пространство. 

 

А пък ако някой се опита да ме снима мен докато стоя или съм някъде, първо, че ще се подразня, второ е страшно creepy, особено ако е мъж.

 

И всъщност - защо снимате други хора по улиците? Каква е идеята зад това? Откъде сте сигурни, че момичето, което си мислите, че е местна, не е турист също :). 

 

Просто си разсъждавам, не влагам лошо във въпросите ми :). Говоря за откровено папарашките снимки в темата. 

Редактирано 22 октомври, 2017 от Травеолани

[iaia_mama]

преди 18 минути , Травеолани каза:

Въпросче - не ви ли е неудобно като снимате хората по улиците - вървящи, стоящи, седнали? 

На мен ми е и затова не снимам, хора, които не познавам. 

Струва ми се като нарушаване на личното им пространство. 

 

А пък ако някой се опита да ме снима мен докато стоя или съм някъде, първо, че ще се подразня, второ е страшно creepy, особено ако е мъж.

 

И всъщност - защо снимате други хора по улиците? Каква е идеята зад това? Откъде сте сигурни, че момичето, което си мислите, че е местна, не е турист също :). 

 

Просто си разсъждавам, не влагам лошо във въпросите ми :). 

Аз снимам хора, които са ми интересни с нещо - красиви са (според мен) или с нещо по-особено - дрехи, прическа, поза, физиономия. Не снимам с лошо чувство, нито с комерсиална цел. И понеже знам, че повечето хора, вероятно, не биха ме разбрали или си имат свои разбирания по въпроса, религиозни или друго, затова се старая да не го правя явно, освен, ако самият човек не пожелае да ми позира - случвало ми се е да позират с удоволствие, особено мъже. Не знам защо и не ги питам, просто ги снимам, усмихвам им се, евентуално разменяме по някоя дума или опитваме да разменим, казвам им "благодаря" и толкова. Сега, понеже се отвори тема тук, затова и показвам някои от моите снимки. 

Редактирано 22 октомври, 2017 от iaia_mama

[Фил]

преди 26 минути , Травеолани каза:

Въпросче - не ви ли е неудобно като снимате хората по улиците - вървящи, стоящи, седнали? 

Резонен въпрос.  Материата е хлъзгава и от законова и от морално-етична гледна точка. 
Аз изхождам от идеята, че снимам на публични места - улици, площади, превозни средства, магазини... Старая се да снимам от някакаво прилично , по субективна оценка, разстояние и също така, ако усетя, че по някакъв начин притеснявам човека, обикновено се отказвам да снимам.  Освен това се случва и да попитам някого дали има нещо против да го снимам.  Почти не си спомням някой да е отговорил отрицателно. 

 

Цитат

Откъде сте сигурни, че момичето, което си мислите, че е местна, не е турист също :). 

Никой не казва че е сигурен. Е, освен в случаите, когато си поговорил с човека.

 

Цитат

И всъщност - защо снимате други хора по улиците? Каква е идеята зад това?

Много съществено част на всеки град (или друго населено място) са точно хората.  С начина по който изглеждат, с това как се обличат, как се държат един с друг, дали (не) се усмихват ..., такива неща. 

Редактирано 22 октомври, 2017 от Фичо

[iaia_mama]

преди 3 минути , Фичо каза:

Резонен въпрос.  Материата е хлъзгава и от законова и от морално-етична гледна точка. 
Аз изхождам от идеята, че снимам на публични места - улици, площади, превозни средства, магазини... Старая се да снимам от някакаво прилично , по субективна оценка, разстояние и също така, ако усетя, че по някакъв начин притеснявам човека, се отказвам да снимам. 

 

Никой не казва че е сигурен. Е, освен в случаите, когато си поговорил с човека.

Да, и аз така. Не съм папарак, снимам хора на обществени места.

Но, ако  някой си е показал задника (без извинение!) на обществено място, защо аз трябва да се притеснявам да му го снимам? Значи, че той няма нищо против хората да му го видят!

Редактирано 22 октомври, 2017 от iaia_mama

[tonica]

Преди 1 час, Фичо каза:

Много съществено част на всеки град (или друго населено място) са точно хората.  С начина по който изглеждат, с това как се обличат, как се държат един с друг, дали (не) се усмихват ..., такива неща. 

Сякаш аз съм го писала. Мен също основно ме интересуват хората на различните места по света.

[Diana Doncheva]

Ами както писах и по-горе, ако някой е по-колоритен питам дали мога да го снимам. Често те си изкарват прехраната от снимки. Но се случва да влязат в кадър някои интересни субекти и ги виждам едва когато съм се прибрала. Аз също не обичам да ме снимат папарашки. Ако попитат вече е друго, а не да те хванат в крачка с някоя идиотска физиономия. А да си призная, в Азия ставам като фото модел. Толкова съм им итересна на дребничките азиатци, че с внушителният си силует съм като магнит за тях. Най-много снимки отнесах в Индия и Бали/Ява. Ако сложим съотношението на мои снимки на непознати и тези които са ми правили, сигурно ще е 1 към 100. Но аз по-принцип се опитвам да снимам без хора в кадър.

[Гост]

преди 3 часа, Травеолани каза:

Въпросче - не ви ли е неудобно като снимате хората по улиците - вървящи, стоящи, седнали? 

На мен ми е и затова не снимам, хора, които не познавам. 

Струва ми се като нарушаване на личното им пространство. 

 

А пък ако някой се опита да ме снима мен докато стоя или съм някъде, първо, че ще се подразня, второ е страшно creepy, особено ако е мъж.

 

И всъщност - защо снимате други хора по улиците? Каква е идеята зад това? Откъде сте сигурни, че момичето, което си мислите, че е местна, не е турист също :). 

 

Просто си разсъждавам, не влагам лошо във въпросите ми :). Говоря за откровено папарашките снимки в темата. 

За себе си да кажа  

 

Аз смятам, че хората представляват самата държава и често са по-интересни от самите забележителности. Моето възприятие е максимално изчистено - дори не ми хрумва да коментирам визията им, просто местните са ми истински интересни. Рядко публикувам такива снимки, защото рядко са на фокус поради припряност  Но имам и са безценно оцветяване на спомените и пътеписанията ми... 

 

Лично на мен само едно не ми харесва, когато се коментират чужди снимки - и това е ироничният подтекст - когато има такъв - за визията на сниманите. Но... светът е такъв какъвто е - силно оценяващ и дискриминиращ в същността си - и не мога (а и не искам) да го превъзпитавам. 

 

Иначе е просто. Когато ми е неудобно, просто не снимам. Често питам - когато хората са особено чувствителни в посока снимане (Африка). Помня една ярка случка в Замбия. Шофьорът на таксито ми - от сафари кемпа до водопада и обратно - видя, че мра за местни интересности и ме закара в местната им открита кръчма - тип хоремаг -да пия бира с местните. Гледаха ме открито враждебно в началото, а когато помолих да ги снимам, направо се ядосаха. "И после да отидеш в богатата си бяла държава и да се подиграваш с богатите си приятели на изпадналите черни...". Това нямаше нищо общо с истината, но те бяха озлобени хора от живота - и безкрайно интересни. И после ме питат - ние можем ли да те снимаме? Аз - инстинктивно - не! Те: видя ли? И бяха прави. Снимах се с тях, успях да разчупя леда, пихме бира и станаха много дружелюбни. Изсулих се, когато започнаха да питат за виза  

 

И още. Помня какво снимане падна на мен самата в Индия и Индонезия - по подобие на други магеланки. Аз не съм висока, но и със щедрите си 155 см предизвиках буря от вълнение в отдалечения Gudjarat, където някои хора никога не бяха виждали бяла жена в живота си, а да не казвам как ме гледаха мъжете в завода, който посещавах - дамската тоалетна никога не е била ползвана от построяване на самия завод. Беше чистена оттогава де  И си представям цветно колко ли пъти съм била снимана тайно...

 

Светът е чуден, само сетива да имаме за различията... И една снимка по темата за мадамите  

 

 

 

 

Редактирано 22 октомври, 2017 от Гост

[tonica]

преди 11 часа, Rainy каза:

Аз смятам, че хората представляват самата държава и често са по-интересни от самите забележителности.

....

Светът е чуден, само сетива да имаме за различията...

[Брани]

преди 17 часа, Травеолани каза:

Въпросче - не ви ли е неудобно като снимате хората по улиците - вървящи, стоящи, седнали? 

На мен ми е и затова не снимам, хора, които не познавам. 

Струва ми се като нарушаване на личното им пространство. 

 

А пък ако някой се опита да ме снима мен докато стоя или съм някъде, първо, че ще се подразня, второ е страшно creepy, особено ако е мъж.

 

И всъщност - защо снимате други хора по улиците? Каква е идеята зад това? Откъде сте сигурни, че момичето, което си мислите, че е местна, не е турист също :). 

 

Просто си разсъждавам, не влагам лошо във въпросите ми :). Говоря за откровено папарашките снимки в темата. 

 

На мен ми е неудобно и почти никога не го правя. Сигурно имам подобни снимки, които се броят на пръстите на едната ръка. Но понякога се вижда красота, която просто трябва да се увековечи. Понякога пък просто попадат в кадър, колкото и човек да се криви и се опитва да хване добра и безлюдна композиция на някоя катедрала, уличка или гледка. После като разглеждам снимките (и аз като японските туристи да видя къде съм бил всъщност ), откривам, че нямам нищо против.

[T.E.Lawrence]

На 10/22/2017 в 18:42, Травеолани каза:

Въпросче - не ви ли е неудобно като снимате хората по улиците - вървящи, стоящи, седнали? 

На мен ми е и затова не снимам, хора, които не познавам. 

Струва ми се като нарушаване на личното им пространство. 

 

А пък ако някой се опита да ме снима мен докато стоя или съм някъде, първо, че ще се подразня, второ е страшно creepy, особено ако е мъж.

 

И всъщност - защо снимате други хора по улиците? Каква е идеята зад това? Откъде сте сигурни, че момичето, което си мислите, че е местна, не е турист също :). 

 

Просто си разсъждавам, не влагам лошо във въпросите ми :). Говоря за откровено папарашките снимки в темата. 

Зависи къде се намираш. В Югоизточна Азия на хората не само не им пука, но и се радват, че искаш да ги снимаш. Включително ако искаш да снимаш децата им, което може да ти докара големи неприятности в Европа.  Докато живеех в Германия редовно ме забавляваше сблъсъка на културите, някой напушен шваба тръгва на бой на поредния японец, който го е снимал.  При нас май като всичко останало на границата между Европа  и Азия сме 50/50.  

[Травеолани]

преди 20 часа, T.E.Lawrence каза:

Зависи къде се намираш. В Югоизточна Азия на хората не само не им пука, но и се радват, че искаш да ги снимаш. Включително ако искаш да снимаш децата им, което може да ти докара големи неприятности в Европа.  

Като каза за това с децата, понеже във Ванкувър има много азиатци, сега почвам да се сещам, че много често азиатци са искали да снимат дъщерите ми. Аз обикновено нямам нищо против, но ми е много странно честно, защо ти е да снимаш непознато дете?! Но както и да е, явно културни различия, съвсем не са за подценяване, особено като живеем в multi-cultural държава

[Дани Магелани]

преди 36 минути , Травеолани каза:

Като каза за това с децата, понеже във Ванкувър има много азиатци, сега почвам да се сещам, че много често азиатци са искали да снимат дъщерите ми. Аз обикновено нямам нищо против, но ми е много странно честно, защо ти е да снимаш непознато дете?! Но както и да е, явно културни различия, съвсем не са за подценяване, особено като живеем в multi-cultural държава

Относно непознати деца: Абсолютно е забранено снимането им поне в Европа. Едно 3-4 годишно дете в Норвегия поиска да го снимам, виждайки че снимам панорами. Явно беше научено да позира при вида на телефон. Снимах, детската учителка дойде и ме накара да изтрия пред нея снимката. Ако бях отказала щях да имам проблеми.

[Роца]

Понеже не обичам да ме снимат, прилагам същия подход към другите :). Не обичам да снимам непознати. Даже редовно чакам "пролука" пред забалажителности или гледки, за да мога да ги снимам без хора. В редките случаи, когато все пак вдигна апарата/телефона за снимка на човек, гледам да е в профил или в гръб, или отдалече, да е максимално неразпознаваем.

 

[desislavna]

Много обичам да снимам хора и обичам да гледам снимки на хора. Тъй като ми е неудобно да се изпъча с апарата пред тях, гледам да снимам по-отдалече и да използвам зума. И им се усмихвам ако ме видят .

Преди абсолютно се въздържах от такива фотографии, но от известно време придобих смелост. Понякога директно и фронтално снимам, но питам с жест и очички, ако хората ме гледат.

Досега не съм имала проблеми с това, че съм снимала някого. Дори точно обратното - приятно им става.

Самата аз съм била обект на снимки в Азия и съм и изживявала неприятното усещане непознат безцеремонно да започне да те щрака като забележителност и по някакъв начин да ти навлиза в личното пространство. Но когато си личи, че е добронамерено не усещам нищо негативно. Особено пък ако хората искат с теб да се снимат, вече няма проблем при мен.

 

[Romana]

Не питам никога, защото това разваля кадъра, няма го спонтанния и неподправен момент, хората започват да позират. Дебна отдалече, а ако ме видят и не искат да ги снимам, обикновено се обръщат и не нахалствам повече. Говоря за интересни образи или пък обикновени хора, хванати в интересен момент - замислени, смеещи се и т.н. 

Редактирано 27 октомври, 2017 от Romana

[Zaro]

На 10/22/2017 в 18:42, Травеолани каза:

Въпросче - не ви ли е неудобно като снимате хората по улиците - вървящи, стоящи, седнали? 

 

Просто си разсъждавам, не влагам лошо във въпросите ми :). Говоря за откровено папарашките снимки в темата. 

В кръга на майтапа, веднага се сещам за ситуация, в която предизвикателно облечена жена изпитва недоволство, че я зяпат там, където се е ... разголила доброволно. В училище имах един учител, на когото се оплакваха момичетата от класа, че местните ги закачали. На което той отговори: що не ме закачат мен - щото не се развявам по нощница на прозореца на стаята.

 

Ако не навлизам отвъд границата на комфорт - не, не ми е неудобно. Обичам да снимам местни в ежедневието им - дали ще е някой, забързан за работа или как пицар върти пиците. Това не са папарашки снимки. Тези снимки отразяват по-добре характера на мястото, което посещавам, отколкото която и да е забележителност.

 

Например:

 

 

Или

 

 

Или

 

 

Или

 

 

Или този, който си почиства ухото:

 

 

Как да не снимам това:

 

 

Или това:

 

 

 

Или това

 

 

Или този пъпеш...

 

 

Момент, това е моят син, докато чака майка му да си избере парцалче в Кемдън.

 

 

Снимките са направени по начин, който по никакъв начин не навлиза отвъд границата на личното пространство и са от дистанция или по начин, които по никакъв начин не натрапват на обекта, че е в обектива .

 

Човек е странно същество - купува си парцалки и кола, за да го забележат, а после, когато го забележат, е недоволен, че му обръщат прекалено голямо внимание. Няма угодия

 

Редактирано 27 октомври, 2017 от Zaro

[Sju]

На 22.10.2017 г. в 19:03, Фичо каза:

Материата е хлъзгава и от законова и от морално-етична гледна точка. 
Аз изхождам от идеята, че снимам на публични места - улици, площади, превозни средства, магазини... 

Миналата година правех проучване за работата на един фотограф. След дълги години пребиваване в Азия се озовава в Париж, където творчеството му избива в "откачена" посока, защото се оказва, че по закон във Франция не можело да се снимат случайни хора на улицата ако не са в група по-голяма от 5 (предполагам по митинги, концерти и подобни струпвания). Не съм проверявала френското законодателство в подкрепа на прочетената история, но мисълта ми е, че това, което ние си мислим за приемливо, всъщност може да се окаже... незаконно. Още повече пък и публикуване на такива снимки в публичното пространство.

[NicoleV]

На 10/25/2017 в 8:41, Травеолани каза:

Като каза за това с децата, понеже във Ванкувър има много азиатци, сега почвам да се сещам, че много често азиатци са искали да снимат дъщерите ми. Аз обикновено нямам нищо против, но ми е много странно честно, защо ти е да снимаш непознато дете?! Но както и да е, явно културни различия, съвсем не са за подценяване, особено като живеем в multi-cultural държава

Където и да съм водила моята дъщеря, и из Европа, и из Азия - навсякъде са я снимали, като в Европа го правят почти папарашки, рядко идват да ме питат, а в Азия, направо си я гушкат, снимат, целували са я (за ужас на повечето ми приятелки, които държат децата в почти стерилна среда). Не ми е неприятно, даже напротив - като виждам че дъщеря ми се радва и позира и после се хвали как навсякъде си намира приятели, няма как да ми е неприятно. Ако тя реши, че не иска да я снимат или прегръщат, със сигурност ще скоча като лъвица да я защитя  ...... аз лично непознати хора не снимам, снимам пейзажи, сгради и разбира се нас , но не защото ми е неудобно, а защото не представляват интерес за мен, единствените непознати, които съм снимала, са деца, които са идвали да се снимат с дъщеря ми, или са се заигравали с нея.

[jungfraujoch]

Много обичам да разглеждам снимки всякакви.На природа,на вкусни ястия(особено) ,на забележителности.Хората навсякъде по света са интересни,обичам да ги наблюдавам още от дете.Наистина,почти винаги ми е било неудобно да ги снимам,но ако нямат нищо против и се усмихнат ОК.Не навлизам в чуждото пространство,спазвам дистанция.Аз самата бях обект на снимки във Венеция.На площад"Сан Марко".Хранех си гълъбите.В един момент те ме накацаха навсякъде-по главата,на раменете.Тогава разперих широко и двете си ръце и не се отървах от снимане.Хората се радваха точно толкова,колкото и аз.В Ница пък едни изключително мили японци ме попитаха-първо на японски(нищо не разбрах),после на английски дали е вкусен доматеният сладолед,който си купих.Взех лъжичка и ги почерпих.Не можете да си представите каква радост беше!Моментално ме заведоха в групата си,състояща се от поне 30 човека и настояха да се снимам с тях.Наместиха ме по средата и когато казаха we are ready,започна едно масово снимане.И много искрено усмихнати лица!В Прага пък снимах едни симпатични и подпийнали младежи,седнали на улицата,с биричка.Не се разсърдиха,даже ми показаха знакът на победатаТака че,фотото е според човека,настроението и желанието му.

 

 

[домосед]

преди 5 часа, Роца каза:

Понеже не обичам да ме снимат, прилагам същия подход към другите :).

Понеже обичам да снимам другите, прилагам същия подход към себе си. 

Но ако видя насочения обектив навреме, си прибирам корема 

[jungfraujoch]

преди 1 минута , домосед каза:

Понеже обичам да снимам другите, прилагам същия подход към себе си. 

Но ако видя насочения обектив навреме, си прибирам корема 

 

Редактирано 27 октомври, 2017 от jungfraujoch

[Zaro]

преди 9 минути , домосед каза:

Понеже обичам да снимам другите, прилагам същия подход към себе си. 

Но ако видя насочения обектив навреме, си прибирам корема 

 

[Rumiana]

На 10/22/2017 в 11:42, Травеолани каза:

Въпросче - не ви ли е неудобно като снимате хората по улиците - вървящи, стоящи, седнали? 

На мен ми е и затова не снимам, хора, които не познавам. 

Струва ми се като нарушаване на личното им пространство. 

 

Много обичам да снимам хора по улиците.  Мисля си, че хората - лицата им, мимиките им, дрехите им, поведението им на улицата, заниманията им - са си част от съответното място, също както сградите, прозорците, планините и дърветата.  Не мисля, че нарушавам личното им пространство - аз не влизам по къщите им, снимам ги на улицата, където всеки може да ги види.  Освен това не се завирам в тях - снимам отдалеч, старая се да не ме забележат - така снимката е по-спонтанна.  Като забележат, че ги снимаш, някои позират, други правят физиономии... разни хора...    По-късно, като ми остане време, може да покажа някои снимки - някои са интересни

[Роца]

преди 2 часа, Sju каза:

Миналата година правех проучване за работата на един фотограф. След дълги години пребиваване в Азия се озовава в Париж, където творчеството му избива в "откачена" посока, защото се оказва, че по закон във Франция не можело да се снимат случайни хора на улицата ако не са в група по-голяма от 5 (предполагам по митинги, концерти и подобни струпвания). Не съм проверявала френското законодателство в подкрепа на прочетената история, но мисълта ми е, че това, което ние си мислим за приемливо, всъщност може да се окаже... незаконно. Още повече пък и публикуване на такива снимки в публичното пространство.

По принцип и накратко, във Франция никой няма право да направи снимка (или видео), на което може да бъдеш разпознат без твое съгласие, освен:

- в контекста на актуални събития (напр. концерт/манифестация) и където целта на снимката е информация, а не худежествено въздействие;

- когато си публична личност и снимката е в контекста на обществените ти задължения;

- снимки, илюстриращи историческо събитие

Като се има предвид, че дори и да дадеш съгласие да бъдеш сниман, това не означава непременно и разрешение за разпространение на снимката (напр. в интернет).

 

Иначе, и аз сигурно съм на снимки някъде в нета, илюстриращи нечия ваканция в Париж, ама на тях отдавна съм махнала с ръка

(аз пък вдигам глава, да не личи двойната брадичка )

 

[ven62]

преди 13 минути , Роца каза:

(аз пък вдигам глава, да не личи двойната брадичка )

Аз пък си "гълтам" корема... което води до задушаване, ако с жена ми сме избрали някой пипкав китаец да ни снима.

 

Иначе, по темата:

Твърдо да, при условие, че не се навлиза в личното пространство на снимания.

 

преди 13 минути , Роца каза:

По принцип и накратко, във Франция никой няма право да направи снимка (или видео), на което може да бъдеш разпознат без твое съгласие, освен:

 

 

Еха-а-а, прииска ми се да съм полицай в Париж. Заставам пред Айфеловата кула и започвам да глобявам всички, които снимат. Един по един....

 

p.s. Сега видях. Това с коремите - доста сме...

Редактирано 27 октомври, 2017 от ven62