Йордания - кратко, но забано...уж!

[МАРИН МИТЕВ]

Привет Магеланци! Преди няколка дни се завърнаме с половинката от Йордания и реших да Ви разкажа нашите премеждия. Пък е възможно и да намерите нещо полезно, ако още не сте били там. Кой знае ! И така, малко предистория. Ние, принципно, с агенции не пътуваме, но сега заради вида на дестинацията и малката сума, която щеше да се спести при собственна организация, решихме да се доверим на една такава. Като предварителни данни имахме програма, прочетена отгоре отгоре и списък на участниците. И тук изненанда! Оказа се, че сме 3 мъже ( все семейни ) и 12 жени! А според водача, това бил профилът на българският пътешественик – single white female ! Та се очертаваше носене на багаж...

Ден 1. Кацнахме в Аман, през Рим, по някое време сутринта и след късна закуска и малко сън се насочихме към Джераш. Местенцето не е лошо и доста ме впечатли с запазените си улици, по които, сякаш във всеки един момент ще тръгнат хора в роби. А нишите покрай пътя били за пазарски сергии. Те сякаш допълваха картината и добавяха оживена глъчка наоколо, която изчезваше в мига , в които се обърнеш натам ! Температура на въздуха  - около 25-28гр. Доста поносимо... Жената се впустна в снимачна треска, аз достолепно се подвизавах с камерата. Вечерта се напъхахме в някакъв местен ресторант. Един съвет – освен ако не сте лудо влюбени в тахана и не можете и секунда без него, не си поръчвайте нищо което го съдържа! Аз си заръчах едно „куфти с тахан“ , което се превърна в едно „кофти с тахан“. Колкото и да ровех в чинията, не можах да отделя тахана от плескавицата вътре и в резултат вечерях със сникърс! То и плескавицата беше тъпкана с тахан... Нашия местен гид / йорданец от чеченски произход – сериозно, не се шегувам/ ни заведе в някаква сладкарница, за която твърдеше,че е най-добрата. И не излъга! Силно препоръчвам едно нещо с непроизносимо име, което е съставено от кадаиф или галета върху канапе от нещо средно между сирене и кашкавал. За смешна сума преяждаш с тази, наистина страхотна храна! Иначе самия Аман не ни впечатли с нещо кой знае какво.

Ден 2. Ранно ставане и спринт към Цитаделата. Доста разрушено и парчетосано и освен гледката към града, нищо друго за отбелязване не си заслужава. Продължихме към Мадаба и църквата Св. Георги с най-старата мозайка-карта на светите земи. Мозайката е страхотна и определено заслужава да се види, но така е опазена , че ми се струва, че след 3-4 г. от нея няма да остане много – едни мърляви килими, навити на рула, заграждения, които всеки си местеше както си иска и доста жълтури, газещи краищата, в опит да хванат по добър ракурс за снимките си. С още пресни впечатления се насочихме към хълма Небо и мястото, от където Мойсей видял Обетованата земя. Чесно ли да ви кажа? Аз, ако бях на мястото на Мойсей, след като видях каквото той е видял, щях да си събера чукалата и да се върна обратно! Въздухът беше доста запрашен, но пустошта е поразителна! Само камъни и нищо! Като нищото преобладава! А, и едно дърво! Едно! Морето не видяхме, заради праха във въздуха! Минахме и през река  / река!? хахаха / Йордан. Последната е около 5-6 м широка, позаблатена и пълна с хорица в бели роби. Не си заслужава...Пощъкахме, пощъкахме наоколо, пък се прибрахме в Аман.

Ден 3. Днес е добър ден! Насочваме се към Мъртво море, но за по напряко ще минем през каньона Муджиб. Това е едно тясно местенце, на дъното, на което тече вода. Бърза и дълбока вода! И топла! Направо си е като за душ! Та освен, че ще се понамокрим, ще се и изкъпем ! А аз използвах и да си изпера панталоните! Нали си спомняте, че казах, че сме 3 към 12? А казах ли, че това ни обрече да помагаме на всичките девойки да минат 4-те препятствия нагоре? В резултат на това, през ръцете ми минаха общо повече от тон народ! И на излизане се чувствах така, все едно съм копал от ранни зори. То не бе бутане, то не бе дърпане... Толкова се бях скапал, че в един момент бях решил да преодолея едно от препятствията с изпиване на входящата вода, но някак си не ми се получи... И в резултат си загубих едната аква обувка. Може тук е момента да кажа. Каньона си заслужава определено! Но, не тръгвайте с аква обувки, както ни препоръча нашата водачка. Това е груба грешка! Маратонка или друга обувка с по-твърда и дебела подметка! Иначе по добре бос! А и имайте едно наум за раните, които ще получите при преминаването на каньона. Не, не можете да ги избегнете! И да, ще ги усетите всичките в Мъртво море. Дори и тези, за които не сте и подозирали! Дори ако сте се бръснали сутринта! Или преди два дни! И това ще усетите! След като стигнахме до края, до големия непроходим водопад, се изнизахме назад. Връщането е определено по-бързо и по приятно ! Но, беше готино! Продължихме към Мъртво море. Спряхме в един частен комплекс, от където напъплихме във водата. Нали си спомняте за раните? Е, бяхте предупредени! Аз, като главен помагач, бях и най-ранен. Влизането във водата се превърна в една малка борба за каляване на волята. Съзнанието крещи – ти си в Мъртво море и не се лигави! Стой вътре и не гледай така жално към брега! Жените ще ти се смеят! Какъв мъж си?! А сега се потопи! Потапяй се, ти казвам! Не само до коленете! По навътре! А сега, легни! Лягай, ти казвам! Да не си посмял да излезеш! Чакай да ти дадат вестика за снимка! Хванал си го на обратно! Да , знам че няма значение, но бъди мъж! В това време колосалната соленост на водата прави всичко възможно да ти смъкне кожата и да издълбае още по-дълбока дупка във вече ранените места. Това и прави усещането доста неприятно! Добавете и усещането за „мазност“ на водата и ще видите, че не е лошо да се пробва, но само за кратко и колкото да се отбележиш, че си бил и там. И ако питате, отговорът е НЕ, не притръпваш след време... Някой се мазаха с „лечебна кал“ от една кофа, но аз някакси пропуснах това забавление. Приятно ощавени се добрахме до Уади Муса.

Ден 4. Това е единственото нещо, за което си заслужаваше да послушаме водачката си. Ранното ставане / в 5.30/ се отплати с липсата на туристи и една направо празна Петра. Което ни даде възможност да се наснимаме на воля. За Петра няма разказвам. Заслужава си да се качите до „Манастира“ , нищо че е далече и стръмно. Заслужава си. Там си намерих и два страхотни цветни камъка, които ми причиниха и доста душевни терзания в бъдеще, но за това по-късно. Вечерта отпрашихме за Уади Рам и „автентичния“ бедуински лагер в пустинята. Бедуински лагер! Как ли пък не! Няколко наредени палатки и една тоалетна с баня. Наоколо няма жив бедуин! Те си живеят в съседното село и само отварят лагера за такива като нас. Уади Рам е величествена обаче. Който е видял Долината на паметниците в Щатите, може и да не се впечатли много, но независимо от това, беше въздействащо. Наистина, може да се обърка с марсиански пейзаж.  Не че съм ходил още на Марс, но съдейки по картинки... Разходката с джиповете не е лоша, но не очаквайте да видите много разнообразна картина. И две нощи там определено са в повече. Обаче, небето! Небето! Нощното небе имаше толкова много звезди, че не могат да се преброят! Не бях виждал Млечния Път от поне 15 г. и прекарах часове проста в съзерцаване. А и метеорите са толкова ярки, че оставят неповторим спомен в съзнанието. Това небе осмисли всичко...

Ден 5. Път до Акаба и настаняване. След обяд мръднахме из града и си накупихме разни сувенири и други такива неща. Ядките се много и на доста добри цени и бих препоръчал да се купите за БГ-то.

Ден 6. Шнорхелинг. 4 спирки с корабчето – едни потънал кораб / много яко   / и малко корали и цветни рибки. Доста дълбоко. На Занзибар беше по-добре. Но ако не сте ходили там, не е запропускане. После с късен полет да БГ-то през Рим. На летището в Аман ме преджобиха, като най-долен контрабандист и ми отмъкнаха двата камъка. И за какъв ..у.. / ДуШ, вие за какво си помислихте   ? / ги взеха , никой не може да каже! Още повече, че ми оставиха тези от Мъртво море с полепнала сол по тях... Аманска му работа...

За любовните трепети на нашата водачка с местния гид / което водеше до там, няколко пъти дневно, всеки от двамата да се сърди на другия и в резултат, едниния не разказва, а другия не превежда/ , за кражбата от багажите ни в бедуинския лагер и за няколкото изключително неприятни хора в групата няма да ви разказвам. Просто ще запомня най-хубавото!

[Гост]

Чудесен разказ! Исках още  

 

''Силно препоръчвам едно нещо с непроизносимо име, което е съставено от кадаиф или галета върху канапе от нещо средно между сирене и кашкавал. За смешна сума преяждаш с тази, наистина страхотна храна!''  -> кюнефе, приказно!  

[Krum4ov]

Ох, кюнефетооооо. Ял съм много в Антакия, където се води мястото с най-вкусното кюнефе. Вълшебен е този сладкиш. А дори не обичам чак толкова сладко.

[Емика]

преди 5 часа, Krum4ov каза:

Ох, кюнефетооооо. Ял съм много в Антакия, където се води мястото с най-вкусното кюнефе. Вълшебен е този сладкиш. А дори не обичам чак толкова сладко.

Анталия ли искаше да напишеш, защото аз там съм яла навсякъде в региона божествено кюнефе. В София на едно, единствено място е хубаво - в Golden Nero на бул. Витоша 180.

Извинявам се за офтопика!

@МАРИН МИТЕВ, браво за мъжествената борба в Мъртво море!

[Masmiya]

Много добър разказ. 

 

Обзалагам се, че кнафе-то  (арабското произношение на турското кюнефе) сте го яли в някоя от сладкарниците с името "Хабиба". 

Ако "куфта бил тахини" е приготвена добре, няма нужда да се търси месото, таханът е само част от соса към него. 

А Цитаделата по-добре да се посети при залез, гледките към града си заслужават още повече тогава.

[Krum4ov]

преди 49 минути , Емика каза:

Анталия ли искаше да напишеш, защото аз там съм яла навсякъде в региона божествено кюнефе.

Не. Антакия исках да напиша.

[ivooo]

преди 7 часа, МАРИН МИТЕВ каза:

Един съвет – освен ако не сте лудо влюбени в тахана и не можете и секунда без него, не си поръчвайте нищо което го съдържа!

 

преди 7 часа, МАРИН МИТЕВ каза:

Мойсей видял Обетованата земя. Чесно ли да ви кажа? Аз, ако бях на мястото на Мойсей, след като видях каквото той е видял, щях да си събера чукалата и да се върна обратно! Въздухът беше доста запрашен, но пустошта е поразителна! Само камъни и нищо! Като нищото преобладава! А, и едно дърво! Едно!

 

преди 7 часа, МАРИН МИТЕВ каза:

За любовните трепети на нашата водачка с местния гид / което водеше до там, няколко пъти дневно, всеки от двамата да се сърди на другия и в резултат, едниния не разказва, а другия не превежда/

Истински кеф са ти разказите. Жалко че са толкова кратки и толкова нарядко.

[tch]

преди 9 часа, МАРИН МИТЕВ каза:

и за няколкото изключително неприятни хора в групата няма да ви разказвам

Много проклети тези single white female  

[МАРИН МИТЕВ]

преди 7 часа, ivooo каза:

 

 

Истински кеф са ти разказите. Жалко че са толкова кратки и толкова нарядко.

Благодарско ! Нарядко, защото пътувам рядко, а къси, защото разказвам само най-важното. Жив и здрав!

преди 5 часа, tch каза:

Много проклети тези single white female  

А, не всичките! Само 3 ! Едната, особенно!

[Elena]

хем ми стана жал за неволите ви, хем умрях от смях сега ще ме накараш да потърся други твои разкази, браво

[Stany]

Ох много хубав разказ направо ми идва да си събирам вече багажа и да тръгвам. Но за съжаление ще трябва да почакам още 3 седмици. В този ред на мисли да попитам как беше роуминга там... Ясно ми е, че е скъпо няма да изпадам в дълги разговори, но от време на време ще ми се налага да го ползвам. В лагера в пустинята, Петра... ?

Редактирано 30 октомври, 2017 от Stany

[МАРИН МИТЕВ]

На 30.10.2017 г. в 12:34, Stany каза:

Ох много хубав разказ направо ми идва да си събирам вече багажа и да тръгвам. Но за съжаление ще трябва да почакам още 3 седмици. В този ред на мисли да попитам как беше роуминга там... Ясно ми е, че е скъпо няма да изпадам в дълги разговори, но от време на време ще ми се налага да го ползвам. В лагера в пустинята, Петра... ?

Сори, че се замотах с отговора, но сега видях въпросите! Моят тарифен план е лош за тази част на света и плащах 7 лв на  Мин и по 1,4 лв за СМС . При половинката беше по добре - 4 лв на Мин. Мобилен нет не съм ползвал, но за една от групата, намериха предплатена карта. В Петра нямаш грижи! В лагера е доста по-сложно, все пак той беше 15 км навътре в пустинята... Обхват имаше само на определено място. Поемаш на североизток стотина метра, после правиш 4 крачки в ляво и се надигаш на пръсти. Говориш силно и ясно на високоговорител. И да шепнеш, онези в лагера пак ще те чуят  . Общо взето следваш стъпките в пясъка, на други преди теб! Шегата на страна, има обхват ,  но е лош и наистина на едно място извън лагера  . Желая ти приятно прекарване!

[AlexandraKo]

Прочетох го на един дъх!Благодаря за свежия хумор!Припомни ми нашите пътувания по тези земи.

А колкото до пътуването в група - една от причините да го избягваме  е тази -все ще има някой, дето да мрънка, да се влачи закъснял, все да не му е угодно нещо,  все да проси повече внимание и пр.

Ама ти си абсолютно прав - човек трябва да се концентрира само върху хубавата емоция, другото не е важно.

[Nevena]

На 30/10/2017 в 12:34, Stany каза:

Ох много хубав разказ направо ми идва да си събирам вече багажа и да тръгвам. Но за съжаление ще трябва да почакам още 3 седмици. В този ред на мисли да попитам как беше роуминга там... Ясно ми е, че е скъпо няма да изпадам в дълги разговори, но от време на време ще ми се налага да го ползвам. В лагера в пустинята, Петра... ?

Зависи в кой лагер си.Има лагери където има интернет без никакъв проблем и друго в които липсва.А иначе навсякъде в хотелите и в много кафенете има wi-fi.Кафенето при цитаделата има на летището в Амман също.

[Vanessabg]

Свежо и искрено .Харесвам откровени хора ,които не се превземат .И аз не обичам мнооого да се зоря да помагам на дебелани например 

[Фил]

преди 8 часа, Vanessabg каза:

И аз не обичам мнооого да се зоря да помагам на дебелани например 

Е, то на фини мацки и тънки смeтки всеки знае 

[Stany]

На 5.11.2017 г. в 9:44, AlexandraKo каза:

 

Ама ти си абсолютно прав - човек трябва да се концентрира само върху хубавата емоция, другото не е важно.

Да така е, аз също ще съм организирано, но поне в конкретния случай има много позитиви най-вече наличието на чартърен полет.... Иначе да разказът е много позитивно написан, че дори и да има някакви негативи едва ли могат да се сравнят с описаната емоция от това да си там и да усетиш атмосферата.

[muchachote]

Ще бъда в края на октомври в Йордания(Аман) 4 дни с 3 нощувки. Може ли някой, който е бил там наскоро, да ми каже от къде точно на летището се купува  Jordán pass и включва ли виза? А когато се прибирам трябва ли да го върна?

[Nevena]

преди 36 минути , muchachote каза:

Ще бъда в края на октомври в Йордания(Аман) 4 дни с 3 нощувки. Може ли някой, който е бил там наскоро, да ми каже от къде точно на летището се купува  Jordán pass и включва ли виза? А когато се прибирам трябва ли да го върна?

Jordanpass се купува предварително по интернет  на самото летише неможеш да го купиш https://www.jordanpass.jo.

Той включва и визата ти.Като си го купиш си го разпечатваш . С него директно на паспортния контрол.Носиш си го навсякъде. Служи ти като вход за Петра и  за други туристически забележителности.

[muchachote]

преди 12 минути , Nevena каза:

Jordanpass се купува предварително по интернет  на самото летише неможеш да го купиш https://www.jordanpass.jo.

Той включва и визата ти.Като си го купиш си го разпечатваш . С него директно на паспортния контрол.Носиш си го навсякъде. Служи ти като вход за Петра и  за други туристически забележителности.

В смисъл, след като го купя в интренте, принтирам го, и един единствен лист хартия ми е визата и входните такси за 40 забележителности??????????? А на летището не се ли валидира?🤔

[Гост]

Пак го препрочетох покрай @ivooo - и пак се заливах от смях. Марине, голям си, човеко... ахахаххааххххх