Пътуване с бебе - въпроси, съвети, трикове

[Lindt]

Особено тежък ни се видя единия ден, когато ни свършиха запасите с ликьор и се готвехме да изпием по коктейл след като приспим надзирателя. От люлеенето на кораба обаче се почувствахме досатъчно пияни и така и не се разходихме до бара. 

 

Друго любимо занимание ми беше да гледам през прозореца на споделения с други бебета затвор как парапетът се изравнява с линията на морето, после хлътва няколко метра надолу, после пак се издига. 

Само казвам...

[saved_]

Когато дъщеря ни беше на 3 месеца, бяхме на круиз с MSC Lirica преди вече 15 години… 7-дневен, стандартен средиземноморски маршрут. Направихме резервацията буквално с тръгване след 3 дни от Генуа и тъй като самолетните билети бяха с Уау цени, решихме, че ще пътуване с кола до там. Хубавото бе, че бебето проспа целият път до Италия и обратно. Другото хубаво бе, че тя все още бе изцяло на кърма, така че това е страхотен период на пътуване - ни мислиш за пюрета, за капризи…. И третото хубаво бе, че на връщане щяхме да пукнем от жега (май месец) и най-накрая мъжът ми се нави да купим кола с климатик … 🤪

 

Та за круиза - въпреки че корабът е много стар, все пак за първи круиз много ни хареса като преживяване - може би защото бебето бе твърде малко за всичко - за детски занимания, специално менюта и пр. Беше залепена за нас, но в онзи й период тя бе прекрасно бебе. По-късно нещо й прищрака и започна с номерата 😄

 

5 години по-късно бяхме отново на круиз с децата (на 2 и 5 години) на Costa Favolosa, за около 15 дни от Европа до Френските Кариби, през декември. Еми супер беше! Нямаше нещо, което да ни хареса! Имаше си безплатен детски клуб, хубава детска зона на басейна, вкусна храна…

 

И последно, бяхме на трети круиз, когато тв бяха вече на 8 и 12 г. на MSC Grandiosa - супер голям и модерен кораб. Направихме огромната грешка тук, че отидохме в разгара на лятото и навсякъде в по кораба иначе тълпи от хора. Просто ужас беше - твърде много хора. Това ни разочарова. Иначе специално търсех корабът да е интересен за деца на тяхната възраст - да има аквапарк на борда, формула 1 симулатор, игрище…

 

 

[Травеолани]

Ние бяхме на круиз с голямата ни дъщеря като беше на 3 г. Изкрахме много добре и не сме имали проблеми, въпреки че трудно се пътуваше с нея като беше по-малка. На кораба имаше детска градина и половината от дните изкара там по цял ден, докато ние обикаляхме по островите. Предлагаха много активности, забавления и храна за децата. Харесваше и и не се е оплаквала. Мисля че е чудесна възраст да бъде детето на круиз. Тя лично нямаше проблем с морската болест, аз обаче се чувствах много зле и всеки един миг на кораба ми се виеше свят и ми се гадеше. Най-зле беше в каютата, защото е малко помещение и гледах да прекарвам времето на кораба на общите части – киното, ресторанти, декове, басейни и т.н.

Децата ни сега са големи, но като се върна назад, единственото което мога да кажа е, че се пътува трудно с бебета и малки деца. Да, правим го всички, поради ред причини, които за всеки са различни и няма да обсъждам, но най-основната може би, че искаме да си докажем на нас, че животът ни не се е порменил толкова...  Ако сега имах малки деца бих си щадила моето здраве и нерви и бих изчакала да стане поне на три, и тогава да пътувам. Осъзнах го това по трудния начин 😊.

[ivailo_radev]

На жена ми и става лошо в Шинкансен, понеже клател. Ако има кораб, който клати по-малко от Шинкансен, значи няма да и стане лошо 🙂

[deian]

@Lindt, кога беше първия полет на вашето зверче? А първото излизане с кола в чужбина?

Ние все още (детето е на 5 месеца вече) сме във фазата "искам просто да се наспя" и буквално не ни е до нищо... Има единични дни, в които се случва някакво чудо и сглобяваме малко по-дълъг нощен сън и тогава започват да се прокрадват мъгливи спомени как едно време пътувахме и правехме и някакви други неща, освен свързаните с грижата за новородено. Но после идва друга нощ с 3-4-6-7 събуждания и всички други желания отиват в канала... 

Отделно, ние сме планинари, баткото съм го носил на слинг и 2 размера ергономични раници до 3 годишен, стотици километри планински преходи, но той обичаше да бъде носен. Включително в чужбина съм го носил, на градски и всякакви пътувания - количка не сме вземали. Госпожицата, обаче, реве и се оттласква от раницата и това направо ме поставя в безизходица. Това засега в града, но не виждам как в планината ще са по-добре нещата с бебеносенето. 

Знам, че децата са смисълът на живота, ама човек като е имал и други смисли - как се справяте? /Не ме разбирайте погрешно, обичам си децата, но понякога е трудно./

[Lindt]

преди 42 минути , deian каза:

@Lindt, кога беше първия полет на вашето зверче? А първото излизане с кола в чужбина?

Ние все още (детето е на 5 месеца вече) сме във фазата "искам просто да се наспя" и буквално не ни е до нищо... Има единични дни, в които се случва някакво чудо и сглобяваме малко по-дълъг нощен сън и тогава започват да се прокрадват мъгливи спомени как едно време пътувахме и правехме и някакви други неща, освен свързаните с грижата за новородено. Но после идва друга нощ с 3-4-6-7 събуждания и всички други желания отиват в канала... 

Отделно, ние сме планинари, баткото съм го носил на слинг и 2 размера ергономични раници до 3 годишен, стотици километри планински преходи, но той обичаше да бъде носен. Включително в чужбина съм го носил, на градски и всякакви пътувания - количка не сме вземали. Госпожицата, обаче, реве и се оттласква от раницата и това направо ме поставя в безизходица. Това засега в града, но не виждам как в планината ще са по-добре нещата с бебеносенето. 

Знам, че децата са смисълът на живота, ама човек като е имал и други смисли - как се справяте? /Не ме разбирайте погрешно, обичам си децата, но понякога е трудно./

Първите полети бяха в края на ноември, значи на 8 + месеца. Купени преди това, идеше ни да ги откажем когато наближи моментът и осмислихме напълно какво бебе имаме, a за какви съм чела и съм си представяла 😄

От Фуертевентура видяхме малко, но в Гран Канария не стигнахме и до 1 мирадор, за да помиришем поне гледка, като нямаме шанс за пътека. 

 

После взехме круиз уж да има занимания и да е по-щадящо като условия, хранене и придвижване. Само докато пренесем калъфа с багаж до кораба и измислим къде да спи по обяд детето на летището, малкото ни останали мозъчни клетки загинаха. Целият напредък със спането в кошара и яденето на твърда храна са заличени за 10 дни пътуване и отново имаме млекопитаещо, спящо при нас и будещо се 8 пъти тази нощ. 

Затова .. аз няма изобщо да окуража планинари да се опитват да извлекат удоволствие от пътуване с бебе, което не харесва раници .. като нашето собствено бедствие. Когато дойде пролетта ще я водим на Витоша да яде шишарки. Иначе планинските ни занимания са да я оставим на някоя баба и да направим 40-60 минути планинско бягане около бар Шишарка, но си е грозничко без листа и сняг. 

 

П.П. може да ви дадем да пробвате да я возите в thule-то ни, количката е доста проходима и може около Златните мостове или покрай Червената шапчица да побутате бебето, за да си проветрите главите.

[deian]

Ние бяхме чували за някакви бебета, които още от родилното спят по цяла нощ. Или поне от 3-ти, 4-ти месец... С първото не получихме от тази партида. С второто - също 😂.

Да не те отчайвам, но сина ни се будеше да яде всяка нощ до навършването на 2 години.

 

А пътувате ли без детето? Баткото сме го водили абсолютно навсякъде с нас. Не е имало дори уикенд забежка без него. Имах намерения да процедирам идентично със сестра му. Но ако не съдейства с бебеносенето... не знам. Ще и дам шанс да размисли. 

 

ПП: благодаря за предложението за Thule-то, но не сме ви в района. Така или иначе раницата дава достъп навсякъде, където и най-проходимата количка няма как да мине. Но все е нещо, да, разбирам те.

[Lindt]

преди 32 минути , deian каза:

Ние бяхме чували за някакви бебета, които още от родилното спят по цяла нощ. Или поне от 3-ти, 4-ти месец... С първото не получихме от тази партида. С второто - също 😂.

Да не те отчайвам, но сина ни се будеше да яде всяка нощ до навършването на 2 години.

 

А пътувате ли без детето? Баткото сме го водили абсолютно навсякъде с нас. Не е имало дори уикенд забежка без него. Имах намерения да процедирам идентично със сестра му. Но ако не съдейства с бебеносенето... не знам. Ще и дам шанс да размисли. 

 

ПП: благодаря за предложението за Thule-то, но не сме ви в района. Така или иначе раницата дава достъп навсякъде, където и най-проходимата количка няма как да мине. Но все е нещо, да, разбирам те.

Не, не можем да я оставим на никой докато не мине на човешка храна. Предполагам затова и е злоядо, усеща какво й готвим 🙃

Лятото, когато отидохме в Банско с майка ми, беше последното време, в което сме се разделяли за повече часове, за да направим Кончето и Синаница. После спря да приема кърма в шише, отказа да спи в количка, не одобри никоя раница и постепенно се оказах заложник вкъщи въпреки 2 баби в града.

Скуката надделява понякога над умората, но наистина нищо особено смислено не се получи от трите ни опита за пътуване и понеже наближава пролет, спираме временно опитите. 

[Madonna]

преди 3 часа, Lindt каза:

Не, не можем да я оставим на никой докато не мине на човешка храна. Предполагам затова и е злоядо, усеща какво й готвим 🙃

Лятото, когато отидохме в Банско с майка ми, беше последното време, в което сме се разделяли за повече часове, за да направим Кончето и Синаница. После спря да приема кърма в шише, отказа да спи в количка, не одобри никоя раница и постепенно се оказах заложник вкъщи въпреки 2 баби в града.

Скуката надделява понякога над умората, но наистина нищо особено смислено не се получи от трите ни опита за пътуване и понеже наближава пролет, спираме временно опитите. 

Марти, и това ще мине и то много бързо...една от многото причини да не пътуваме с деца до като бяха малки...в продължение на 8 г нонстоп бях или бременна, или кърмеща или и двете.  И ни беше много трудно и физически и ментално...Сега обаче като се връщам назад бих направила всичко точно по същия начин - най - прекрасното време посветено на децата. Сега вече и да искам да съм с тях, те не искат и аз знам, че съм си свършила работата 🙂

Първите 2 деца ги отбивахме малко преди да родя следващото, на около 2 .5 г - бях влязла в ритъм  на конвеер 🙂 

Най-трудно беше със средното дете, което до 2 + г не признаваше нищо друго освен кърма. Никога не прие биберон, шише или пюре...а третото отказа да суче и ядеше кърма през шише до 1.5 г и когато спрях да изпомпвам...започна да суче.

 

[neuromancer]

Ние с близнаци не ходихме никъде до около година и половина, максимум до 100км с колата. Много затормозяващо ми се видя, а самолетните билети за бебета бяха съвсем безплатни, даже накрая като взех не излязоха в потвърждението и се обаждах да проверя дали не съм ги забравил.

Направихме едно море за тренировка и после междуконтинентален до България на 2 години.

 

[Травеолани]

преди 6 часа, deian каза:

Ние бяхме чували за някакви бебета, които още от родилното спят по цяла нощ. Или поне от 3-ти, 4-ти месец... С първото не получихме от тази партида. С второто - също 😂.

 

Има такива бебета, съществуват 😊. Втората ми дъщеря беше така, започна да спи по цяла нощ на 3-4 НОЩ след раждането в нейното отделно креватче. Не плачеше дори и аз се чудех какво става, нормално ли е това, проверявах дали диша. А колко пъти съм я будила да суче, защото се притеснявах, че ще имам усложнения с кърмата като с първото дете. 
 

Беше бебе мечта като по филмите, най-прекрасната година от живота ми :). Но през първата и година го давахме много лежерно, само едно кратко пътуване с кола до курорт в близко градче и като беше на 9 месеца отидохме на Мауи. 
 

На новите родители бих казала: слушайте вътрешното си чувство и правете това, което е ок за вашето семейство в дадения момент. Не копирайте други родители и какво те правят. 

[Coo]

Най-големият трик на пътуването с бебе е, че още се събира в количката и раницата, така че можеш да го вържеш там и да минеш километри по непознати улици. Не може да ходи или говори, което го прави чудесно дори и да реве до небесата. 😁 Когато станат на 3-5 год. са по-зле: твърде големи за количка или носене, но все още се изморяват прекалено много, за да можеш да планираш някакви смислени обиколки. Че и говорят. Че и билетите им започват да струват някакви пари, не е ей така, в скута. Ние много пътувахме с бебе, за да не се избием у дома, защото тук абсолютно никакви близки нямаме да го гледат, а оставянето на роднини означаваше още доста път и време, така че просто не беше оферта. Влачехме бебето по летищата от момента, в който може да седи седнало. Да пътувам с бебе ме научи на много неща, най-вече на това да не вярвам, че става по-добре. Първо става много по-зле. 
Всъщност единственият трик при пътуването с бебе е да се пътува често. Така човек не приема един провален план като провалът на сезона или годината, защото има още десетки полети и места зад себе си и пред себе си, за които да мисли. Просто вземайте следващите билети за някъде и да става както дойде, нито ще са първите, нито последните. ❤️

[ivailo_radev]

преди 8 часа, Coo каза:

Най-големият трик на пътуването с бебе е, че още се събира в количката и раницата, така че можеш да го вържеш там и да минеш километри по непознати улици. Не може да ходи или говори, което го прави чудесно дори и да реве до небесата. 😁 Когато станат на 3-5 год. са по-зле: твърде големи за количка или носене, но все още се изморяват прекалено много, за да можеш да планираш някакви смислени обиколки. Че и говорят. Че и билетите им започват да струват някакви пари, не е ей така, в скута. Ние много пътувахме с бебе, за да не се избием у дома, защото тук абсолютно никакви близки нямаме да го гледат, а оставянето на роднини означаваше още доста път и време, така че просто не беше оферта. Влачехме бебето по летищата от момента, в който може да седи седнало. Да пътувам с бебе ме научи на много неща, най-вече на това да не вярвам, че става по-добре. Първо става много по-зле. 
Всъщност единственият трик при пътуването с бебе е да се пътува често. Така човек не приема един провален план като провалът на сезона или годината, защото има още десетки полети и места зад себе си и пред себе си, за които да мисли. Просто вземайте следващите билети за някъде и да става както дойде, нито ще са първите, нито последните. ❤️

Никакво изморяване - всеки ден по 5 км с колелото до детската градина и обратно. В събота и неделя ходи на тенис и карате едно след друго, а до там и обратно са по 4 км на посока пак с колелото. И не го жаля - в събота караше на -3 градуса. Проблем, е че бабите му не могат да го стигат вече. Защото е като от реклама на Дюрасел - бяга, бяга, бяга. 

А иначе и моят опит е подобен, че колкото повече пътува, толкова по-малко се забелязва някое не особено перфектно пътуване. Нашият първите 17-18 месеца от живота си ги изкара на кърма основно (+ нормална храна след 8-9 месеца) и първата година се бъдеше на час и нещо, чак консултант по съня си взехме (там се оправиха нещата после). Ама пък си стоеше кротко в ергономичната раница, което при @Lindt не става и тогава не знам дали аз мога да и дам съвет примерно. Понеже очевидно са различни децата.

Но е факт, че с трупането на опит и рутина, нашето дете поне започна да изкарва по-леко полетите, На първите един-два полета в самостоятелна седалка трябваше да се разправяме за колана и тапите за уши. Сега носим по две кутийки Sanohra Kids, че ако си загуби някоя тапичка, докато спи и мрънка да му я намерим, за да не го болят ушите (по средата на полета какви уши ще го болят, само той си знае). Или като седне в седалката и първата му работа е да си сложи колана. 

 

 

[Velyana]

Аз съм от късметлиите със спящи бебета, и двете ни деца спяха по 8 часа на нощ още на по 1 седмица. И въпреки това не всичките ни пътувания са били безпроблемни. Но още от двумесечни ги влачим по летища и пътувания и колкото по- често , толкова по-бързо свикват. Но като бяха на 3 и 4 години  беше на трудно, и тогава залагахме на по лежерни пътувания ( плаж, басейн) 

Но всичко е период и минава ☺️

[milen_40]

За пътувания със самолет е още рано на нашето бебе ( макар че много хора си пътуват с бебета на  1-2-3 месеца), но поне ми се иска да свикне на пътувания с кола. Като ви чета май е удачен момента, докато е на адаптирано мляко (ние сме се подготвили със шишета, нагреватели и т.н. ) и още не говори, Педиатърката казва да не я качваме наВитоша заради надморската височина, но в по-ниското е ок. Притеснява ме дългото време в столчето и стерилизацията на шишета и биберони, ама ще трябва да си носим стерилизатор. 

Относно полетите някой ползвал ли е тези слушалки https://www.amazon.de/-/en/Alpine-Muffy-Baby-Ear-Muffs/dp/B0B3DP967Y?ref_=pd_ci_mcx_mh_pe_im_d1_hxwPPE_sspa_dk_det_cau_p_3_0&pd_rd_i=B0B3DP967Y&pd_rd_w=bTCfE&content-id=amzn1.sym.0b20ee4c-adac-4832-b959-71d439709a08&pf_rd_p=0b20ee4c-adac-4832-b959-71d439709a08&pf_rd_r=GG40FPRRYEYN2Y9ET3WF&pd_rd_wg=vEdsH&pd_rd_r=becc8659-46cd-4c7e-b689-965a1d6683c9&th=1

 

[Krum4ov]

Нашето на 2-3 месеца го натоварихме на колата и на море в Гърция. А самолет ноември, което прави около осем месеца. Сега за годинка през март пак ще я качим на самолет. Пълзи като хлебарка и всеки момент ще проходи, ама ние сме супер чил с жена ми и бебето май също прихваща от нас. Та аз си следвам това, което е и в самостоятелните пътувания. Да не се отваря психически, пък детските занимавки покрай пътуването са неизбежни и в Рим за два дни си прекарахме много лежерно. 

[deian]

преди 22 минути , milen_40 каза:

За пътувания със самолет е още рано на нашето бебе ( макар че много хора си пътуват с бебета на  1-2-3 месеца), но поне ми се иска да свикне на пътувания с кола. Като ви чета май е удачен момента, докато е на адаптирано мляко (ние сме се подготвили със шишета, нагреватели и т.н. ) и още не говори, Педиатърката казва да не я качваме наВитоша заради надморската височина, но в по-ниското е ок. Притеснява ме дългото време в столчето и стерилизацията на шишета и биберони, ама ще трябва да си носим стерилизатор. 

Относно полетите някой ползвал ли е тези слушалки https://www.amazon.de/-/en/Alpine-Muffy-Baby-Ear-Muffs/dp/B0B3DP967Y?ref_=pd_ci_mcx_mh_pe_im_d1_hxwPPE_sspa_dk_det_cau_p_3_0&pd_rd_i=B0B3DP967Y&pd_rd_w=bTCfE&content-id=amzn1.sym.0b20ee4c-adac-4832-b959-71d439709a08&pf_rd_p=0b20ee4c-adac-4832-b959-71d439709a08&pf_rd_r=GG40FPRRYEYN2Y9ET3WF&pd_rd_wg=vEdsH&pd_rd_r=becc8659-46cd-4c7e-b689-965a1d6683c9&th=1

 

По стерилизатора разбирам, че ви е първо дете.

Това така и не го разбрах - да стерилизираш шишета и биберони на дете, което си хвърля играчката на пода и после я лапа, яде пясък, бърше прах и после ръката в устата?

Миеш със сапун и топла към гореща вода и толкова.

 

ПП: По-хубаво от разходка в планината за бебето няма (ако, разбира се, приема да бъде носено на слинг/ерго раница). У нас нямаме такива височини, които да са неподходящи за малки деца. А и най-вероятно няма да започнете с Черни връх. Златните мостове са на 1300-1400 м. н. в. Също като някои села в Родопите, където се раждат и живеят бебета 🙂

[Coo]

преди 5 часа, ivailo_radev каза:

Никакво изморяване -[...]

"-Вземи на детето трамплин, така се изморяват и спят непробудно - казваха всички. Но никой от гадовете не призна, че трамплините само правят децата по-издържливи" 😁

 

преди 44 минути , milen_40 каза:

[...] докато е на адаптирано мляко (ние сме се подготвили със шишета, нагреватели и т.н. ) и още не говори, Педиатърката казва да не я качваме наВитоша заради надморската височина, но в по-ниското е ок. Притеснява ме дългото време в столчето и стерилизацията на шишета и биберони, ама ще трябва да си носим стерилизатор. 

Относно полетите някой ползвал ли е тези слушалки 

Моето мнение е, че в момента, в който започне да пълзи, започва и облизването на разнообразни мръсни неща, над което дори мамчета-орлици нямат пълен контрол, и това облизване до голяма степен обезсмисля стерилизацията. Особено на път. Казвам го като човек, който какво ли не прави да има кърма и накрая си мина на АМ с всички плюсове и минуси от това. Като пътувате за някъде, хвърлете поглед как са цените на адаптираното мляко там. Преди в чужбна беше по-евтино (Хип, Аптамил, някакви други марки). Аз се връщах с пълна чанта покупки от пътуване. Накрая като ударите чертата, може да се окаже, че сте на плюс от пътуването. 

За слушалките не знам, никога не съм ползвала за бебе. 

 

[neuromancer]

А, щом тръгне на собствен ход зарязваш стерилизирането, много ясно.

[Венелин]

Големият ми син се роди три месеца преди ковида и между зима, ремонти и локдауни не излезе от София докъм 6-7 месечен. Много бързо се научи да кара идеално седнала тротинетка и после баланс колело и беше доста лесен за разхождане из западни градове, докато беше едно дете. Е, трябваше да сме предимно навън, че иначе беше мъка в магазин или музей. За около две години пътувахме доста, включително до Бали и Малдивите, на всичко издържаше, а и досега обожава водата. Винаги е бил лек за годините си и се носи лесно, ако се наложи. След 2,5 години не вземахме количка с нас.

После се роди дъщеря ми и на 2 месеца я подпукахме към нашето море и после за седмица към Лазурния бряг, беше лесно. Откакто е в количка за големи, имаме и опцията баткото да спи в нея, а тя да е на слинг и така можем да продължим дългите обиколки денем или вечер. С двете деца все повече ходим по градски дестинации - Лондон, Париж, Солун,  Андалусия... някак си успяваме да им правим интересно пътуването, но си има и немалка доза игра на катерушки или лудеене в апартамента сутрин.

[П.Кръстев]

На 16.02.2026 г. в 15:32, Lindt каза:

Първите полети бяха в края на ноември, значи на 8 + месеца. Купени преди това, идеше ни да ги откажем когато наближи моментът и осмислихме напълно какво бебе имаме, a за какви съм чела и съм си представяла 😄

От Фуертевентура видяхме малко, но в Гран Канария не стигнахме и до 1 мирадор, за да помиришем поне гледка, като нямаме шанс за пътека. 

 

После взехме круиз уж да има занимания и да е по-щадящо като условия, хранене и придвижване. Само докато пренесем калъфа с багаж до кораба и измислим къде да спи по обяд детето на летището, малкото ни останали мозъчни клетки загинаха. Целият напредък със спането в кошара и яденето на твърда храна са заличени за 10 дни пътуване и отново имаме млекопитаещо, спящо при нас и будещо се 8 пъти тази нощ. 

Затова .. аз няма изобщо да окуража планинари да се опитват да извлекат удоволствие от пътуване с бебе, което не харесва раници .. като нашето собствено бедствие. Когато дойде пролетта ще я водим на Витоша да яде шишарки. Иначе планинските ни занимания са да я оставим на някоя баба и да направим 40-60 минути планинско бягане около бар Шишарка, но си е грозничко без листа и сняг. 

 

П.П. може да ви дадем да пробвате да я возите в thule-то ни, количката е доста проходима и може около Златните мостове или покрай Червената шапчица да побутате бебето, за да си проветрите главите.

Ние също разширихме семейството с една Магеланка Ноември месец и имаме оптимистични планове за идното лято. Така като чета обаче ще си занижа малко очакванията. 😄 
Страхотната ни идея е да отидем на хладно в Австрийските алпи (езерата в близост до Залцбург) с кола Юли месец. Като натам и обратно разделим пътуването с нощувка някъде в Хърватия (т.е. по 5-6 часа на ден без почивките). Аз все още не съм сигурен, че дългото пътуване с колата е по-добрия вариант от 1-2 по-кратки полета, но пък според жена ми опцията за неограничено количество багаж и смяна на плановете в последния момент е за предпочитане 😄 

 

Още не сме я пробвали малката госпожица в раници, но това е идеята. Също така взехме и една доста компактна количка, освен основната, която ползваме тук в София. Та... отворен съм към всякакви съвети в тази връзка 😄 

[Матилда]

Здравейте,
За почти 9-месечно бебе, какви занимания и удобства ще препоръчате за 5-часов полет?

[deian]

Някои крещят. Други се закачат с околните. Да не си мислите, че вие ще изберете заниманието на детето си?

[Kosta Grudov]

Има едни много готини спинъри, които са с лепка и може да се залепят на таблата отпред или на прозореца и да си го върти. Книжки, ако обича, независимо дали да му се чете/показва или от шумящите бебешки. Общо взето - 1-2 негови любими играчки, с които се заиграва най-много + 1-2 напълно нови, които да му привлекат вниманието достатъчно дълго. 
При толкова дълъг полет и възраст 9 месеца е доста вероятно някоя или поне част от някоя дрямка да се падне в самолета, така че времето за занимавка ще е по-малко. А и самото излитане/кацане, хранене(може би няколко), сменяне на памперс по време на полета хабят наистина значително време и чистото време, което ще остане за игра ще падне до 2-3 часа максимум. 

Носете си достатъчно храна(повече от необходимото) + резервни дрехи задължително поне 1 чифт за тези часове. 

[Lindt]

преди 3 часа, П.Кръстев каза:

Ние също разширихме семейството с една Магеланка Ноември месец и имаме оптимистични планове за идното лято. Така като чета обаче ще си занижа малко очакванията. 😄 
Страхотната ни идея е да отидем на хладно в Австрийските алпи (езерата в близост до Залцбург) с кола Юли месец. Като натам и обратно разделим пътуването с нощувка някъде в Хърватия (т.е. по 5-6 часа на ден без почивките). Аз все още не съм сигурен, че дългото пътуване с колата е по-добрия вариант от 1-2 по-кратки полета, но пък според жена ми опцията за неограничено количество багаж и смяна на плановете в последния момент е за предпочитане 😄 

 

Още не сме я пробвали малката госпожица в раници, но това е идеята. Също така взехме и една доста компактна количка, освен основната, която ползваме тук в София. Та... отворен съм към всякакви съвети в тази връзка 😄 

 

Честито! Да сте много щастливи и да се наспивате поне веднъж седмично!

 

Наистина зависи каква магеланка ви се е паднала. Нашата е супер лъчезарна и закачлива, спокойна, но не обича да е вързана. Това прави всичко от преход с раница и количка до пътуване с кола сериозно изпитание за нервите ни. Просто защото ние не сме свикнали тя да реве и много добре знаем как да се спре с този болезнен шум. От тази гледна точка влак и самолет са в пъти по-добро решение за нашето семейство. Там Ели се закача с хора, става, сяда, ходи при татко си, търкаля се, играе с играчки. 

Да кажем, че ще пътувате 5 часа в кола. Детето ни в тази възраст щеше спи около 1,5 часа. Останалото време щях да пея песни, да показвам играчки и да овладявам поривите рев като си задърпа колана. Лошото е, че след като слезем от колата, ние нямаше да се разтъпчем, а щяхме да разтъпкваме нея. Седящи на едно място, тя върху някоя постелка на земята. Защото нито в количка, нито в раница се чувства добре и освен това няма да хаби енергия. 

Е, понякога седи мирно в количката, но не и над 30-40 минути. После почваме да разнасяме 9-10 кг 😄

Сега вече като наближава прохождането и затоплянето, можем да седим и навън, което и е единственото, което ни допада в пътуванията на този етап. 

 

Може обаче да имате друг вид бебе, което обича да си седи в количката и да разглежда град (не че ние обичаме градове). Или седи в раница, а вие правите кратък преход. Не знам дали докато спи или и будни седят бебетата в раница и са доволни.

 

Та...изчакайте до към април и мисля, че ще ви е по-ясно каква клечка сте изтеглили и какво може да направите. Аз в началото си мислех, че ще отидем в Нова Зеландия и ще правим преходи с раница, а ще спим в кемпер.