Пътуване с бебе - въпроси, съвети, трикове

[Zaro]

преди 3 часа, Lindt каза:

Просто защото ние не сме свикнали тя да реве и много добре знаем как да се спре с този болезнен шум

 

"Дай 50 евро за довечера, че ще излизам" е доста по-болезнено, но всяко нещо с времето си. 

 

[П.Кръстев]

преди 2 часа, Lindt каза:

 

Честито! Да сте много щастливи и да се наспивате поне веднъж седмично!

 

Наистина зависи каква магеланка ви се е паднала. Нашата е супер лъчезарна и закачлива, спокойна, но не обича да е вързана. Това прави всичко от преход с раница и количка до пътуване с кола сериозно изпитание за нервите ни. Просто защото ние не сме свикнали тя да реве и много добре знаем как да се спре с този болезнен шум. От тази гледна точка влак и самолет са в пъти по-добро решение за нашето семейство. Там Ели се закача с хора, става, сяда, ходи при татко си, търкаля се, играе с играчки. 

Да кажем, че ще пътувате 5 часа в кола. Детето ни в тази възраст щеше спи около 1,5 часа. Останалото време щях да пея песни, да показвам играчки и да овладявам поривите рев като си задърпа колана. Лошото е, че след като слезем от колата, ние нямаше да се разтъпчем, а щяхме да разтъпкваме нея. Седящи на едно място, тя върху някоя постелка на земята. Защото нито в количка, нито в раница се чувства добре и освен това няма да хаби енергия. 

Е, понякога седи мирно в количката, но не и над 30-40 минути. После почваме да разнасяме 9-10 кг 😄

Сега вече като наближава прохождането и затоплянето, можем да седим и навън, което и е единственото, което ни допада в пътуванията на този етап. 

 

Може обаче да имате друг вид бебе, което обича да си седи в количката и да разглежда град (не че ние обичаме градове). Или седи в раница, а вие правите кратък преход. Не знам дали докато спи или и будни седят бебетата в раница и са доволни.

 

Та...изчакайте до към април и мисля, че ще ви е по-ясно каква клечка сте изтеглили и какво може да направите. Аз в началото си мислех, че ще отидем в Нова Зеландия и ще правим преходи с раница, а ще спим в кемпер. 

 

Благодаря и за пожеланията, и за информацията! Между другото и аз си ги мислех тези неща за Нова Зеландия, но вече се отказах и ще е след няколко години явно 😄 

 

Иначе за момента нашата Дари е доста поспалива, обича да се вози в колата и в количка, правили сме разходки по няколко часа из града, а около Коледа когато имаше дни с лошо време дори я качвахме в колата и обикаляхме 1-2 часа да си поспи, защото вкъщи не я свърта да си спи в леглото през деня, през нощта си спи.

 

Та... засега изглежда, че няма против пътуването (да чукна на дърво), ходихме и се върнахме до Враца в един ден, пак беше доволна. Скоро ще я заведем и до Бургас, ще имаме възможност да я тестваме постепенно до лятото 😄 

 

Като почнат да растат зъбите и да става все по-осъзната обаче може нещата значително да се променят, както казваш ще се изясни в следващите месеци.

 

П.С. При полетите имахте ли проблем с изравняването на налягането в ушите? Или това се решава лесно с биберон/хранене ?

[Lindt]

преди 26 минути , П.Кръстев каза:

Благодаря и за пожеланията, и за информацията! Между другото и аз си ги мислех тези неща за Нова Зеландия, но вече се отказах и ще е след няколко години явно 😄 

 

Иначе за момента нашата Дари е доста поспалива, обича да се вози в колата и в количка, правили сме разходки по няколко часа из града, а около Коледа когато имаше дни с лошо време дори я качвахме в колата и обикаляхме 1-2 часа да си поспи, защото вкъщи не я свърта да си спи в леглото през деня, през нощта си спи.

 

Та... засега изглежда, че няма против пътуването (да чукна на дърво), ходихме и се върнахме до Враца в един ден, пак беше доволна. Скоро ще я заведем и до Бургас, ще имаме възможност да я тестваме постепенно до лятото 😄 

 

Като почнат да растат зъбите и да става все по-осъзната обаче може нещата значително да се променят, както казваш ще се изясни в следващите месеци.

 

П.С. При полетите имахте ли проблем с изравняването на налягането в ушите? Или това се решава лесно с биберон/хранене ?

При всичките 7 полета си е решавала да се храни на излитане и кацане. Не е плакала съответно. На първите полети стюардите на Луфтханза се опитваха да ни кажат, че бебето трябва да е с колан и обърнато напред, което доста затруднява сукането, но другаде не са ми досаждали. 

 

Бебетата в началото много спят, особено ако нямат колики. Нашата Ели си спеше, а ние си седяхме в джакузито лятото в Пампорово и Мальовица или се разхождахме. Единствените ни драми бяха, че заспива вечер в 7, а не обича жеги и това ни затрудняваше лятото, ама пак я мъкнехме постоянно някъде. Проблемите със съня в количка и всички други капризи започнаха септември, значи след 4-ти месец и първата регресия. Така че вие наистина април ще почнете да се ориентирате, 

 

[ivailo_radev]

преди 17 часа, Матилда каза:

Здравейте,
За почти 9-месечно бебе, какви занимания и удобства ще препоръчате за 5-часов полет?

- стикери, които се отлепват отново лесно (за да си изчистите след вас на заминаване)

- нови книжки 

- фиджет спинърите ги каза Коста, да добавя да гледате такива с вакумно краче, че да може да ги захващате навсякъде

- Busy Boards във формата на книжка

- портмоне с повечко карти в него, които да вади

- чоп-чоп както му казвам аз - дребни лакомства, които иначе не получава. По малко от различни видове. И не - няма да надебелее, да хване диабет и т.н. от 5 часа полет.

 

И като се добави и една дрямка и 5 часа минават като миг.

[stormbringer]

+ 330 разходки напред назад из самолета

[ivailo_radev]

преди 25 минути , stormbringer каза:

+ 330 разходки напред назад из самолета

Това вече според детето. Нашето почти не се движи из самолета. Или много малко поне - и то на 10-12-часови полети.

[neuromancer]

преди 20 часа, Матилда каза:

Здравейте,
За почти 9-месечно бебе, какви занимания и удобства ще препоръчате за 5-часов полет?

класически съвет е да вземете някои любими играчки + нещо ново, което да отворите по време на пътуването като стане скучно

стикери и ние взимахме, после си програмираш 10 мин основно почистване на работното място 😀

[stormbringer]

преди 21 часа, П.Кръстев каза:

Ние също разширихме семейството с една Магеланка Ноември месец и имаме оптимистични планове за идното лято. Така като чета обаче ще си занижа малко очакванията. 😄 
Страхотната ни идея е да отидем на хладно в Австрийските алпи (езерата в близост до Залцбург) с кола Юли месец. Като натам и обратно разделим пътуването с нощувка някъде в Хърватия (т.е. по 5-6 часа на ден без почивките). Аз все още не съм сигурен, че дългото пътуване с колата е по-добрия вариант от 1-2 по-кратки полета, но пък според жена ми опцията за неограничено количество багаж и смяна на плановете в последния момент е за предпочитане 😄 

 

Още не сме я пробвали малката госпожица в раници, но това е идеята. Също така взехме и една доста компактна количка, освен основната, която ползваме тук в София. Та... отворен съм към всякакви съвети в тази връзка 😄 

Честито на и за всички нови магеланци и магеланчета. Да дам и аз моите непоискани 5 ст и да наспамя тази тема. Като започвам с disclaimer, че колкото и да се еднакви, всички бебета, малки деца и родители са различни. Също - за разлика от пътуване с кола за няколко часа, по кое време ще е самолета малко по-трудно го решаваме ние, т.е. и от полет до полет може да има гигантска разлика. 

От там нататък - с каката се осмелихме да пътуваме, чак като стана на 8 месеца (или ги навърши по време на пътуването), защото имахме опит с приятели, с тяхното 8 месечно, с почти същия маршрут (Бургас - София - Барселона - Канарски о-ви) и мислхеме, че сме наясно с всичко.
И на теория беше прекрасно, ама усетхме много сериозната разлика между това да сме само двама родители с бебе далеч от дома, или както бяха те - с още една двойка приятели, които от време на време могат да гледат това (будно или спящо) бебе, дори и само за няколко минути, за да могат да си поемат въздух.

Някъде там се и осъзнахме, че всъщност ДО тази възраст пътуването е много, ама много по-лесно. Затова 5 години по-късно, с малкия, докато стана на 8 месеца, вече бяхме направили 3 или 4 пътувания и той имаше десетина полета зад гърба си докато стигна годинка, Преди да пропълзят, преди да проходят, преди да започнат да имат желания и претенции (извън базовите - спи ми се, яде ми се, топло ми е) - сменяш памперс, даваш ц*** и в повечето случаи - това е всичко, особено при късмет със съня. Естесвено, съобразяваш се със 100 неща, ама те не стават по-малко като проядат, пропълзят и проходят, напротив. Но общо взето - това винаги ми е първата и основна препоръка, към родители с мераци да пътуват с малко дете/ бебе, особено такива, които са свикнали да го правят преди това - възползвайте се, докато са много малки. 

Тук един съвет за къси и дълги полети с прясно прохождащи деца - "каишка" / проходилка от този тип, може да спаси много кръстове и да "изяде" голяма част от полета в споменатите от мен по-рано разходки напред назад. Така де - ако детето ви се движи и не иска да е на седалката / в скута ви, защото моите трудно стоят на едно място и това беше от значение.  

  



За самите полети половинката обикновено се подготвя по-добре, взема по някоя нова книжка, или стикери, водна книжка, играчка - да е ново и занимателно.
Не им задържат вниманието достатъчно дълго, ако трябва да сме честни, ама е по-добре от нищо. И е добре да не се вадят при сядането в самолета, а да се стигне до някакъв момент, в който интересът към всичко друго вече е изчезнал.

             

 
 

[sndos]

Здравейте, някой да продава раница за носене на бебе в планина? Възраст над 1 год. 

Ако мястото на този пост не е тук, моля преместете го. 

[ivailo_radev]

На 21.02.2026 г. в 12:49, stormbringer каза:

Честито на и за всички нови магеланци и магеланчета. Да дам и аз моите непоискани 5 ст и да наспамя тази тема. Като започвам с disclaimer, че колкото и да се еднакви, всички бебета, малки деца и родители са различни. Също - за разлика от пътуване с кола за няколко часа, по кое време ще е самолета малко по-трудно го решаваме ние, т.е. и от полет до полет може да има гигантска разлика. 

От там нататък - с каката се осмелихме да пътуваме, чак като стана на 8 месеца (или ги навърши по време на пътуването), защото имахме опит с приятели, с тяхното 8 месечно, с почти същия маршрут (Бургас - София - Барселона - Канарски о-ви) и мислхеме, че сме наясно с всичко.
И на теория беше прекрасно, ама усетхме много сериозната разлика между това да сме само двама родители с бебе далеч от дома, или както бяха те - с още една двойка приятели, които от време на време могат да гледат това (будно или спящо) бебе, дори и само за няколко минути, за да могат да си поемат въздух.

Някъде там се и осъзнахме, че всъщност ДО тази възраст пътуването е много, ама много по-лесно. Затова 5 години по-късно, с малкия, докато стана на 8 месеца, вече бяхме направили 3 или 4 пътувания и той имаше десетина полета зад гърба си докато стигна годинка, Преди да пропълзят, преди да проходят, преди да започнат да имат желания и претенции (извън базовите - спи ми се, яде ми се, топло ми е) - сменяш памперс, даваш ц*** и в повечето случаи - това е всичко, особено при късмет със съня. Естесвено, съобразяваш се със 100 неща, ама те не стават по-малко като проядат, пропълзят и проходят, напротив. Но общо взето - това винаги ми е първата и основна препоръка, към родители с мераци да пътуват с малко дете/ бебе, особено такива, които са свикнали да го правят преди това - възползвайте се, докато са много малки. 

Тук един съвет за къси и дълги полети с прясно прохождащи деца - "каишка" / проходилка от този тип, може да спаси много кръстове и да "изяде" голяма част от полета в споменатите от мен по-рано разходки напред назад. Така де - ако детето ви се движи и не иска да е на седалката / в скута ви, защото моите трудно стоят на едно място и това беше от значение.  

  



За самите полети половинката обикновено се подготвя по-добре, взема по някоя нова книжка, или стикери, водна книжка, играчка - да е ново и занимателно.
Не им задържат вниманието достатъчно дълго, ако трябва да сме честни, ама е по-добре от нищо. И е добре да не се вадят при сядането в самолета, а да се стигне до някакъв момент, в който интересът към всичко друго вече е изчезнал.

             

 
 

Ех, такава каишка, ако имах и когато се учеше да кара колело ...

[Lindt]

На 1.05.2025 г. в 9:42, ivailo_radev каза:

Да се включа пак, ама този път с въпрос.

Търсим столче за кола, за дете на 3, в момента 16 кг и 101 см. Не ни е много спешно, понеже имаме столче, което става до 105 см. Ама оглеждам пазара

Особеностите при нас идват от приложението на столчето, то и затова питам тук. Нямаме собствен автомобил, ще го ползваме при пътуване и търсим леко и компактно столче, даващо максимална сигурност и комфорт - на немски даже има един хубав израз за нашето търсене "Прасе с вълна, даващо мляко и снасящо яйца"

Трябва ни нещо, което да може да сложим в подходяща раница за столчета (т.е. да не тежи повече от 6 кг) в Коста Рика, но и да се събере в багажното над главите във влак в Шри Ланка, да можем да го носим и сложим в такси, при бабите и дядовците в България и т.н. Не винаги е сигурно, че ще има isofix в автомобилите, с оглед на дестинациите ни, ще се радваме и на колан на задната седалка 😄

Малко за актуалната ни конфигурация:

В момента сме с Graco Extend, което е леко (под 6 кг), има три позии по посока на движение, една легнала обратна на движението. Супер е просто. Ама е до 105 см и до края на годината ще стане малко предполагам.

Нося го в ей такава раница, която е дебела отвътре, здрав плат и удобни дръжки за раменете (които много хитро се прибират в нея, за да не се скъсат по летищата). Размерите и са 45х45х78см (това после ще ни трябва):

 

 

Гледахме няколко сгъваеми модела като Maxi Cosi Tanza/Topaz, Urban Kanga Wallarroo и фаворитът сред сгъваемите Cybex Solution G2 Plus (за съжаление най-обемен от всички). Първите две обаче не са много удобни за дълъг път, на външен вид не изглежда и да предлагат такава сигурност. Ама са компактни и мога да ги събера в много по-малка раница.

 

Третото (Cybex Solution G2 Plus) се сгъва, ама в сгънато положение си е голямо, защото е широко по принцип. За сметка на това е много удобно, като кресло е, по всякакви краш тестове предния модел е топ (този е от тази година). Т.е. супер, ако не беше размера и проблемът, че не се побира в раницата по-горе. Ако тук някой може да помогне с подходяща раница, която да го събере, ама и да е с плътни стени, ще е супер. В сгънато положение е 59х55х26 см.

https://www.cybex-online.com/de/de/p/CS_GO_Solution_G2_EN.html?srsltid=AfmBOorQJKgVRlsXe_m5mO3RXSG8XISCdZe6SPndyso57XcitFIlrn7v

 

Леки, несгъваеми също са вариант. Тук клоним към Joie i-traver Signature. То се събира, макар и на границата в раницата ни, комфортно е, сигурно, но не се сгъва. 

Всички описани столчета са под 6 кг, т.е. не е проблем да си ги нося до автобуса, който спира директно на терминала на летището при нас. Автобусната спирка е по права линия на около 200 метра от балкона ни, т.е. носенето не ми е проблем.

 

Не ми препоръчвайте да пиша в групата "Деца на борда" - писах два пъти, и все не ми одобряват публикацията, като междувременно виждам, че одобряват други публикации, т.е. са видяли и моята, но не я пуска нарочно. Подозирам, че малко ни се разминават принципите - те препоръчват винаги столчета обратно на движението, с бази, 100 колана и т.н., нещо, което е ОК, ако имаш автомобил, но не и за нашия случай. Та там тотално сгънаха сърмите и са ме отсвирили очевидно.

Ценовият клас, който целим е до към 200-220 евро, естествено бихме дали повече, ако се появи Столчето. Много ще се радвам на идеи и препоръки.

Ти какво столче си взе накрая?

В душата ми тъкмо покълна плаха надежда, че можем да отидем до Шамони и да стопанисваме бебе и баба почти толкова безпроблемно, колкото и на море, и зациклихме на това, че не можем да стигнем изобщо до там, защото във фликсбус не можем да я качим без столче.

[ivailo_radev]

преди 16 часа, Lindt каза:

Ти какво столче си взе накрая?

В душата ми тъкмо покълна плаха надежда, че можем да отидем до Шамони и да стопанисваме бебе и баба почти толкова безпроблемно, колкото и на море, и зациклихме на това, че не можем да стигнем изобщо до там, защото във фликсбус не можем да я качим без столче.

Моето не ти помага, понеже е много малка още. Иначе си взехме Joie I-Trillo - не се сгъва, ама е супер леко - 4,5 кг. И си го носим, когато ще взимаме някъде кола под наем.

Сега ни се очертава едно пътуване към Сингапур, Малайзия и там ще сме само с Граб, та за там си взехме все пак Boostapak.

А докато беше под 105 см, ползвахме за пътувания Graco Extend - има много хубава легнала позиция, има си обаче и седяща позиция. Между другото още си го имаме, в София е, та ако ви се мъкне, ще ти го дам да го ползвате.

[Яничка]

За първото самолетно пътуване на Крис и Алекс с много любов 🙂

 

Както знаете, преди 3 месеца се сдобихме с чисто нови близнаци. Някъде измежду храненията и нарастналата домакинска работа се сдобихме с билети до Ламеция Терме. Избрахме я, заради краткия полет (час и 10 мин.) - за да ни мразят другите пътници по-кратко 🙂, по-малкото забележителности (да можем да си я караме лежерно - не може вече да се пътува с магеланско темпо) и най-вече, за да заведем Крис и Алекс на топло през октомври. Тръгнах с идеята, че нищо няма да видим, но накрая разгледахме почти всичко, което си бях набелязала. 

Бебешките билети на Wizz ги взехме като adult и в последствие в чата ги коригираха на Infant. Избегнахме таксата от 32Е, която Wizz слагат на бебе в посока, платихме само местата на всяко дете - 7,50Е в посока, на борда качихме детско столче, а количката я чекирахме безплатно още на чек-ин. Така за рент-а-кара си ползвахме нашите столчета, а и не сме плащали за тях на рентал компанията. Бебешките места бяха до прозорец, а с мъжа ми бяхме един зад друг и на всеки се падаше по 1 бебе, за което да отговаря 🙂 Онлайн чекиране правихме само за нас, като възрастни, а за бебетата издадоха бордни карти на чек-ин. 

Приятно изненадана съм от стаята за кърмене на Т1 - очаквах да е много по-зле предвид цялостният вид на терминала. А след Security вдясно предлагат колички за ползване до гейта, което явно е от скоро, защото изглеждаха нови. 

За полета много се притеснявах - ще бъдат ли спокойни децата, ще пречим ли на другите пътници... Постарахме се да ги поизморим, за да заспят на борда, а при излитане и кацане им давахме да смучат биберон или от шише, така полетите минаха спокойно и не ги боляха ушичките. Само в бусчето от гейта до самолета Крис нададе вой, че е гладен, но това беше, защото имахме закъснение 2 часа и времето съвпадна с часа за хранене. Обаче пък, понеже тогава всички пътници се впериха в нас, се запознахме с много приятно семейство, което искаше да ни помогне с багажа, а на връщане дори бяха взели малки подаръчета за първото пътуване на близнаците.

При кацане обаче имахме неприятна изненада - заради закъснението колата ни вече не беше налична и не само, че не ни я дадоха, а и не искаха да ни върнат парите. По техните условият се водим No show. Сетихме се, че някъде го пишеше, но закъснения сме имали и друг път, а без кола никога не ни бяха оставяли. Малко лошо се получи, че аз останах на терминала да чакам с количката, а мъжът ми отиде до рентал компанията. А за скандалите в нашето семейство отговарям аз 🙂 След като служителят на гише ни отряза, единственото, което ми дойде на ум, беше да се обадя на Discover cars, които бяха посредниците. Още по-дразнещо беше, че по телефона не можех да стигна до англоговорящ оператор, записът беше само на италиански. Добре че един случаен италианец, чакащ на автобусната спирка, ми помогна и най-накрая стигнах до Live agent. След като с него се изпокарахме, стана ясно че трябва да си търсим нова кола. Аха-аха да букнем през друг посредник, за да не е пак през тези тъпаци, и мъжът ми получи мейл, че от тях да мине, ще ни върнат парите като кредит. Ползвахме кредита и доплатихме кеш само 2,40Е. А нали сме голяма фамилия, на нас ни трябва голямо возило. Това ни излезе около 46Е без външната застраховка за 4 дни.

 

Спахме на едно място, за да не местим багаж. Избрахме Capo Vaticano, защото точно там намерих хотел без стълби и всяко студио имаше собствена зелена площ с място за хранене. 

 

 

 

Както всички пишещи в тази тема знаят, пътуването с деца няма нищо общо с ергенските пътувания. Темпото е по-бавно, не знаеш в каква ситуация ще изпаднеш, но за мен беше и време, което посветихме на децата си, бяха на свеж въздух през повечето време, вместо да са затворени вкъщи. Те със сигурност нищо няма да разберат от Италия, но ние вече си имаме първи спомени като семейство.

За мен беше изцяло ново преживяване положителното отношение към деца в Италия - в едно зеведение дамите зад бара дойдоха да се радват на Крис и Алекс, а после ги срещнахме на улицата и ни свирнаха от колата. В друг ресторант пък главният готвач ни приготви ястие, което го нямаше в менюто и после, като дойде да се запознаем, стана ясно, че човекът има тризнаци. На Security преди обратния полет служителят беше много любезен, като ни видя възкликна: "О, дуе? Коплименти!".

Накратко, беше предизвикателство, имаше стрес заради рент-а-кара, но и имаше и случки и емоции, които не може да впишеш в програмата. 

От логистична гледна точка най-големият дискомфорт е повечето багаж и постоянното качване/сваляне на количката в колата.