Как страстта към пътуването помага в ежедневния живот?

[Георги]

Замислих се тези дни, че може да се получи интересна дискусия. 

 

Общо взето, когато човек си има хобита, по един или друг начин тези хобита преливат и в останалият му живот. Хайде освен хобита да добавя интереси, мании, психози, че тук със сигурност имаме хора от целия спектър на страстта към пътуванията, хобита е много опростено  

 

Как това хоби, интерес, мания, психоза ви помага в ежедневния живот?

 

За себе си се сещам за две неща (и повече бяха, докато си я мислех тази тема в движение вчера, но ще допълвам после):

 

На първо време много по-богата обща култура, особено в сферата на географията. Преди да почна да пътувам активно, никога не съм могъл да боравя толкова свободно с държави, столици и географски райони. А сега почти със затворени очи мога да нарисувам къде е Андалусия, да кажа коя част на Италия е Пулия, фактът че Лесото е заключена от всички страни от Южна Африка, и че Виндхук е столицата на Намибия. Може би тук да включа и типично пътешественическо знание, от типа на това че посещение на Северна Корея се прави доста лесно стига да можеш да си го позволиш, а не е приключение по оцеляване. 

 

Друга сфера, в която пътуването ми помага е цялостният подход към проучване на непознати за мен неща в ежедневнието. Мисля си, че проучването на това кое да се посети в даден град или държава като подход почти не се различава от, например, проучването какъв компютър би ни свършил работа или каква брава да изберем за входната врата. При всички случаи започваш от нулата, четеш за да придобиеш базови знания, а после идват и неизбежните компромиси между отделен бюджет, функционалност и орязване на екстри, които смятаме че не биха ни били полезни. 

 

Малко абстрактно го написах това последното, но не мисля, че например избирането на това какъв домакински уред да си купим се различава по методология от избирането на подходящ хотел - четене на ревюта (а не просто гледане на рейтинги като абсолютна стойност), филтриране на тези които не са ни полезни, оформяне на някаква картинка в главата какви са положителните и отрицателните страни, дали положителните ни допадат, дали отрицателните ни притесняват и т.н.

 

И така, замисляли ли сте се коя част от страстта към пътуването ви носи ползи и във времето извън периода на хлопване на входната врата с куфара на тръгване и отключването и при завръщане?  

[edbloom]

Темата е много всеобхватна и може да се мисли и пише с часове. Но на прима виста, докато си пътувам в метрото - най-важното е, че така разширяваме хоризонтите си, сверяваме си часовниците, виждаме как живеят по света и попиваме. Аз лично така виждам и се убеждавам, че любимата ми София си е абсолютно страхотна, не случайно толкова много чужденци вече идват тук. Другото също основно е, че така се пречиствам от простотията и селяндурщината в България( е по летищата е мъка с "нашите" българи) и все едно се къпя и чистя периодично от нея

Редактирано 23 ноември, 2017 от edbloom

[Masmiya]

Повечето сме още млади, но поне аз вярвам, че магеланството спомага да имаме млад дух,  тренира концентрацията и паметта и така се надявам да действа срещу болестите на старостта като дименция. От друго страна намалява стреса и помага да се заредим с положителна енергия. За много пътуванията и още повече тяхното плануване са се превърнали в лекарство от зимната депрекия и бягство от сивата ежедневна рутина. По-добре тях отколкото алкохол, лекарства или наркотици.

 

[Elena]

преди 1 минута , Masmiya каза:

По-добре тях отколкото алкохол,

 

айде сега, не с лошо

[kdelin]

 

Много може да се пише. На мен ми помага най-вече в борбата с отегчението. Знаете как са нещата , завъртаме се в едно ежедневие - вкъщи , на работа, децата ,едно тичане наляво надясно и тя годината минала, пък все имаш чувството, че нищо не се е случило. Човек става апатичен и отегчен , поне при мене така се получава по някога. Когато планирам пътуване имам близка цел за реализиране, различни варианти за проучване, много нова информация- всичко това ме държи в очакване и не се отпускам. А като прочета и темите във форума съвсем се надъхвам

[Eager_Traveler_Paul]

Преди 1 час, Георги каза:

...Как това хоби, интерес, мания, психоза ви помага в ежедневния живот?

Само преди да започна да вметна нещо, че ми се наби много на очи. Психозата е тежко патологично състояние, при което индивида размива границите на реалността с фантазното, губят се социални връзки и се задълбава в собствен халюцинаторен и изкривен свят. При психозата се срещат халюцинации, най-често слухови, налудности за преследване, натрапливи мисли и прочее. Шизофренията, например, е най-тежката психоза. Знам, че си го писал в смисъл, сходен на фанатизъм, ама така професионално ме жегна, та да поясня...

 

На мен пътуването ми помага директно в работата. В моята професия е добре да съм запознат с всевъзможни теми, за да мога и да разбирам всевъзможните пациенти. Това помага "да се разбие ледът", дето се вика, улеснява завързването на терапевтична връзка с пациента и толкова по-сходен е той да ми се довери. Винаги ми се удивляват, като кажат, че имат роднина еди-къде-си в чужбина и аз добавям по малко информация за там и ги питам някой хитроумен въпрос. Направо засияват 

В живота и в новите запознанства на хората съм им интересен, благодарение на разнообразни малки, интересни факти и истории, с които съм се сдобивал или директно благодарение на пътуванията или по време на планирането им.

 

Пътуването ми промени донякъде и целия мироглед. Фокуса не пада върху материалното, а върху духовното и културното. Виждаш, че определена държава или определен народ е хем много близо до теб, хем далеч. Аз вярвам, че всяко едно ново запознанство оставя отпечатък върху личността ни, независимо дали си даваме сметка за това или не, пък хората от различни култури оставят по-голям. Мнението ти за разни държавици, към които имагинерно и безпочвено си изпитвал някаква форма на неприязън, се оказва напълно невярно, а държавиците - магически и завладяващи, хората в тях в пъти по-гостоприемни и лъчезарни от земляците ти обратно вкъщи. Хора, за които си мислил, че живеят като червеи, се оказват по-щастливи и от най-дивите ти мечти. Абе, такива работи.

 

Когато пътувам си намалям дистреса и ми действа донякъде като форма на себетерапия. Допълнително съм човек, който не обича да се застоява на едно място (отчасти за да избегна бърнаут, отчасти така съм и отгледан, абе много са причините). 

 

Благодарение на страстта ми за приключения станах и още по-любознателен от преди, по-активен и по положително настроен към бъдещето. Определено е довело до катарзис при мен, обогатило ме е духовно, направо ми засили жаждата за живот. 

Не познавам човек, който е пътувал поне малко, и да ми е казал, че съжалява за това или да каже, че не се е обогатил поне в малък аспект. Много яка тема, @Георги !  

Редактирано 23 ноември, 2017 от Eager_Traveler_Paul

[Zaro]

Пътуването, макар и да струва пари, ти дава усещания, които парите сами по себе си не могат да ти дадат.

 

И един ден, когато човек тегли чертата на равносметката на живота си и махне всичко, което се купува с пари, това, което ще остане, е важното - то не се купува с пари. Това е животът.

 

А както казва колегата Оскар Уайлд, да се живее е трудно, повечето хора просто съществуват.

[Гост]

Аз със сигурност пак ще се включа по темата, но на прима виста - няма по-отморяващо и ядящо стреса - за мен - от планирането на пътувания.  Планирам с години напред - просто така. Хващам за ушите любима дестинация и започвам да живея в нея. Избирам си всичко, правя подробни планове и серотонинът се разпределя във вените ми плавно и щастливо  

[kdelin]

преди 1 минута , Rainy каза:

Аз със сигурност пак ще се включа по темата, но на прима виста - няма по-отморяващо и ядящо стреса - за мен - от планирането на пътувания.  Планирам с години напред - просто така. Хващам за ушите любима дестинация и започвам да живея в нея. Избирам си всичко, правя подробни планове и серотонинът се разпределя във вените ми плавно и щастливо  

И аз така. Понякога се докарвам да мисля дали вече не съм ходила там

[Алекс]

На мен ми дават много хубави емоции, спомени, забавни истории и теми за разговор. Забелязала съм, че всеки се интересува от чуждите страни. Дори тези, които казват, че не обичат да пътуват, нямат нищо против да чуят как живеят хората по света и да се посмеят с мен на някоя забавна случка. А забавните истории по време на пътувания с лопата да ги ринеш:)

[Брани]

Много хора започнаха да ме мразят покрай тези пътувания, което ме устройва идеално защото ми дава повод да ги мразя обратно хохо!

 

Иначе, сериозно, пътуванията насам-натам ме правят все по-толерантен и широко скроен човек ... Колкото повече информация трупа човек за света, толкова по-добре може да го разбере. И дори тази информация да не намери практическо приложение, самият факт, че човек е научил нещо ново и вече го знае, е достатъчно.

[Mary]

Аз обичам да мечтая, а пътешествията са едни мечти!

Когато се сбъдне една, правя път на друга.

 

Проучванията никога не са ми били проблем, но тук намериха точното си място.

 

Ха-ха - много ми помага да изпитвам децата по география!  

 

В ежедневието тази страст към пътуванията ми помага да избягам от реалността - просто отварям следващата дестинация и вече не ме дразни нищо наоколо!

[yordankavo]

Пътуването...
До скоро се смятах за толерантен и широко скроен човек, но пътуванията ми показват, че винаги има какво още да се учи. Добре че обичам да се уча. 
Хобитата ми от една страна и интересът към пътешествията, ми помагат да разкрия някои свои качества и да се "преоценя", така да се каже. Случиха ми се и редица различни неща, с интерес очаквам новата година.

И още нещо, от малко по-различна гледна точка. Много се надявам с разказите и ентусиазма за света, да провокирам интерес в децата си. Знам че няма да стане изведнъж, в момента са в онази мързелива тинейджърска възраст, когато се считат за център на вселената и не отчитат съществуването на разумни същества около себе си. Но много ми се иска да им покажа, че светът е колкото мрачен понякога, толкова и шарен, че хората могат да бъдат цветни и интересни, че винаги си струва да мечтаеш, да не забравят да погледнат нещата от друг ъгъл... Такива неща. 

[Topfly]

Не бих се съгласил с Георги, че пътуването е хоби. Пътуването е доста повече от едно хоби! То е част от смисъла на живота! Според руският писател Павленко животът не е дните които са изминали, а дните за които си спомняме! Когато остареем и погледнем назад живота за какво ще си спомним?

 

- За пътуванията и местата които сме посетили по света.

- За интересните случки, които са ни се случили по време на пътуване.

- За раждането на децата ни, за завършването на училището, университета и т.н.

- За различни културни и спортни събития, които са ни направили впечатление.

- За книги, филми, театрални постановки и т.н. които са ни впечатлили.

- За отделни изключителни постижения в работата, бизнеса и т.н.

- За купуването на къща, мечтана кола и т.н.

-За голямата любов..

 

Ако чисто статистически сравним броят на запомнящите се събития при пътуване с другите категории ще видим, че единствено книгите, филмите, театралните постановки, спортните събития и други подобни могат да се сравняват по брой. За разлика от тях обаче пътуването е нещо реално и истинско, а не някакво виртуално създаване на емоции. Не искам разбира се да подценявам виртуалните емоции, които предоставят книгите, филмите, спортните събития, концертите и т.н. Те също са част от пълноценния живот, но не е добре човек да опознава света само през такива виртуални канали.

 

За какво обаче няма да си спомняте, когато остареете и направите равносметка на живота си?

 

- Няма да си спомните за сивото ежедневие.

- Няма да си спомните за ежедневния кеф който ви носи притежанието на някой скъпи предмети. (Купуването на ферарари и първият месец каране сигурно е запомнящо се събитие, но да карате цял живот ферари е сиво ежедневие)

- няма да си спомняте какво сте яли, пили и т.н. през сивото ежедневие.

- няма да си спомните отделните дни прекарани дори най-хубавия плаж в света, ако сте повтаряли 100 пъти посещението на дадения плаж (Това ще бъде един, а не 100 добри спомена)

- няма да си спомняте къде и с кого сте купонясвали, ако това са еднотипни редовни купони.

- Няма да си спомняте за отделните дни прекарани в 99% от хобитата. Рибарите сигурно си спомнят за деня, когато са уловили най-голямата риба в живота си, но едва ли си спомнят за всеки ден прекаран в риболов.

 

Неорганизираното пътуване освен че дава много по голям смисъл на живота помага и за ежедневието. В какви сфери може да помогне?

 

- Човек става много предприемчив, защото се научава да се справя с непознати ситуации, места, култури, като в същото време с минимални пари се опитва да получи максимално добра услуга. Това ноухау е много полезно в работата и бизнеса.

- Опознаването на чужди култури, бизнеси, практики и т.н. могат да помогнат за много по лесното адатптиране на отделни идеи в държавата където живееш.

- Опознаването на чужди култури прави хората много по толератни и намалява шанса от войни, етнически конфликти и т.н.

- самостоятелното пътуване принуждава човек да комуникира на най-ралични чужди езици, като същевременно не само практикуваш езика, а и се научаваш на различните културни особености при комуникацията.

 

 

Редактирано 23 ноември, 2017 от Topfly

[dimitrov6]

Като полза от пътешествията в реалния живот е ,че вече имам голяма тема за разговор с другите.Иначе за мен тези пътувания са като тежък селски труд на нивата,защото не се наспивам,уморен съм от ходене,изпотен,измръзнал или напечен от слънцето.Но това ти калява волята.

[Veni]

Пътуванията като цяло за мен са начин на отмора и откъсване от ежедневието. Хич не ме притесняват недоспиването и дългите обиколки  

 

Спокойна съм само като имам набелязана следващата дестинация и подготовката по нея също действа доста мотивиращо. 

 

Друга полза от пътуванита е, че определено те правят по-подготвен да реагираш на неочаквани ситуации, да си по-оправен и засилават приключенския дух. 

 

[lyusi]

Най- прякото отражение на пътуванията в ежедневния ми живот е, че ме правят по-толератна към различностите. Освен това задоволяват любопитството ми, откъсват ме от ежедневието и ме зареждат емоционално. Друга огромна полза е практикуването на езици, а също и опитът от справяне с най-различни проблемни ситуации. 

 

Е, има си и негативни страни - често съм отвеяна в мисли за поредното предстоящо или току-що приключило пътешествие, което на моменти ми пречи да се концентрирам върху конкретни настоящи задачки, но какво да правим, никой не е съвършен.  От друга страна мисълта, че ми предстои пътуване ме мобилизира да приключа с висящите задачи, за да не ги мисля докато пътувам.

[Пътувко]

Многото успешни пътувания ми дават вяра, че мога да се справям с най-различни ситуации, което рефлектира и на справянето ми с ежедневни ситуации. Но никога не се отпускам напълно, защото човек никога не знае какво ще му поднесе живота

По време на организацията и на самото пътуване човек използва различни качества, които развива. Трупам впечателния, които споделям, въображението ми се засилва. Новата информация може да е полезна за всеки един аспект на живота. Полезно е използването на чужди езици, което е мое хоби.

Разбирам повече за света, или поне се опитвам и това променя понякога мисленето ми. А това променя съответно и живота ми.

 Някои неща са толкова далечни от нас, но те съществуват някъде в пространството и влияят на живота като цяло.

Благодарение на страстта си към пътуването срещнах интересни хора, вкл. и магеланската гвардия

Абе хубаво нещо си е пътуването, както и тръпката да чакаш следващото....  

 

Редактирано 23 ноември, 2017 от Пътувко
заплес

[vorbis]

Мисля, че емоциите от пътешествията на лично ниво са важни за всеки един магеланец. Тук са бягство от сивото ежедневие, зареждане с позитивни емоции, развиване на начин на мислене как да съставянеме план, и то реалистичен с добър тайминг, срещи с нова култура, обичаи, хора и т.н.

Ако излезем обаче от личния план и погледнем по-общо за цялото българско общество, мисля, че ще се съгласим, че тенденцията българите да пътуват повече зад граница е чудесна. До преди 20-ина години пътуването по света не беше позволено на обикновения човек. Тази привилегия имаха само хора, близки на режима. А на "простолюдието" беше набивано в главата, че по-хубава от татковината няма никъде по света и че е земен рай. (Не споря по този въпрос. Красиви места има в България и с удоволствие ходя из планините й!) А който се опиташе да избяга от рая, биваше разстрелван или печелеше билет до Белене и урановите мини, а при успешен опит за бягство му се лепваше определение "невъзвращенец". В резултат обществото ни беше станало консервативно, подозрително, дори мразещо чуждото и непознатото. Това не беше същото общество, което е спасило своите евреи. Напротив, насаждаше ни се, че турците всеки един момент могат да ни нападнат, че пращат диверсанти, гърците - че ще ни излъжат... 

Ако отидеш обаче в Истанбул, решиш да се пошляеш из улиците и срещнеш обикновените турци и си поговориш с тях, може да видиш, че това са същите хора, със същите проблеми, тревоги, мечти, идеали. А всичко останало са политически похвати от типа "разделяй и владей" от времето на Римската империя, прилагани от онези човечета, изкачили се високо по стълбата, за да си постигат целите.

Но колкото повече хората пътуват и могат свободни да дишат чуждия въздух, толкова повече хора ще има, които да могат да оценят общочовешките ценности и родината.

И сега пак обратно към личния въпрост как страстта към пътуването помага в ежедневния живот. Ами помага ми като ми дава надежда. Надежда, че може би утре обществото ни ще бъде по-толерантно, по-отворено, по-космополитно и приемащо различията.

[funny]

Помага ми да се овободя от нерви , стрес, напрежение, плануване...

 

Ние сме особен тип туристи - не плануваме, не набелязваме атракции и места за гледане, не правим график ( планува се единствено дестинацията и местата в нея от гледна точка на придвижване/билети).

 

Може би, защото ежедневието ни е изпълнено със задачки от този род и пътуванията са ни лежерни  - колкото, толкова, въпроса е да ни е комфортно и приятно.  И винаги така се случва , че без да сме планували виждаме доста от нещата които трябва да се видят на определено място. Ей така, по между другото. А тези които не сме видяли... остават за следващия път

 

Та на кратко - пътуванията ни помагат да видим другото ни АЗ .

 

[Romana]

преди 2 часа, Veni каза:

Спокойна съм само като имам набелязана следващата дестинация и подготовката по нея също действа доста мотивиращо. 

Това все едно аз съм го писала!   Самата подготовка на пътуването ми доставя огромно удоволствие, дори да изглежда безумно отстрани, че проверявам по 10 пъти на ден прогнозата за времето...    И разбира се, зареждането с положителни емоции от всяко пътешествие, дори и да не е преминало според първоначалните планове! 

 

[Diana Doncheva]

Мога да сравня пътуването с влюбването. Началото започва с интерес към обекта и проучване, после трепетно очакване и безсъние за това как всичко ще се случи. След това идва бурното изживяване, понякога идеално, понякога не толкова добре. И накрая раздялата, с малко тъга, че е свършило, е понякога благодариш, че си се отървал, но винаги има за какво да си спомняш и да разказваш. Ами накратко:  ПЪТУВАНЕТО Е ЛЮБОВ!

[Topfly]

преди 1 час, vorbis каза:

Ако излезем обаче от личния план и погледнем по-общо за цялото българско общество, мисля, че ще се съгласим, че тенденцията българите да пътуват повече зад граница е чудесна. До преди 20-ина години пътуването по света не беше позволено на обикновения човек. Тази привилегия имаха само хора, близки на режима. А на "простолюдието" беше набивано в главата, че по-хубава от татковината няма никъде по света и че е земен рай. (Не споря по този въпрос. Красиви места има в България и с удоволствие ходя из планините й!) А който се опиташе да избяга от рая, биваше разстрелван или печелеше билет до Белене и урановите мини, а при успешен опит за бягство му се лепваше определение "невъзвращенец". В резултат обществото ни беше станало консервативно, подозрително, дори мразещо чуждото и непознатото. Това не беше същото общество, което е спасило своите евреи. Напротив, насаждаше ни се, че турците всеки един момент могат да ни нападнат, че пращат диверсанти, гърците - че ще ни излъжат...

 

 

Вчера когато публикуваха кадрите за бягащия от Северна Корея войник, доста добре си спомних за тези времена Като малък летата ги прекарвах в Царево (бившия Мичурин) и имам много добри спомени граничарите колко много източно германци арестуваха за опит за нелегално преминаване на границата към Турция Мен като тинейджър също ме арестуваха за няколко часа на унгаро румънската граница и след това ме върнаха, поради липсата на един печат в паспорта От тогава винаги ми е леко притеснено като минавам граници и винаги се учудвам как мога толкова лесно да минавам границите и да пътувам където си искам! Винаги приемам като лична обида и нападка ако някой се опита да ми ограничи свободата на пътуване и не ми даде виза, като Саудистка Арабия и т.н. Както е казал Дон Кихот:

 

“Свободата Санчо, е едно от най ценните блага,
с които Бог дарява хората.
С нея не могат да се сравнят нито съкровищата,
които крие земята, нито тези, които таи морето.
За свободата, както и за честта,
може и трябва да се жертва животът и обратно,
ЛИШАВАНЕТО ОТ СВОБОДА Е НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛО,
КОЕТО МОЖЕ ДА СПОЛЕТИ ЧОВЕКА.

/ Мигел де Сервантес, “Дон Кихот”/

 

Пътуването за мен е преди всичко израз на моята свобода и източно европейците трябва да сме много благодарни, че я получихме тази свобода и днес де факто почти няма точка на света където да не можем да отидем ако много желаем! Не знам по младите, които са родени в тази свобода до колко я оценяват, но им пожелавам никога да не разбират какво е това да я нямаш тази свобода!

[akair]

Тъй като няколко магеланци споменаха за препускането по време на пътуване, умората след това, потенето и мръзненето, да споделя разговор, който имах с познати от една средиземноморска страна. Те казаха "Oh, visiting the city 'the Bulgarian way' - running from attraction to attraction, starting early in the morning and finishing late in the evening."

Не се бях замислял дали наистина е така. Вероятно има и много изключения. Но може би има причина болшинството от хора да сме развили този синдром и да обикаляме безброй атракции за минимално време, минавайки няколко десетки хиляди крачки на ден.

 

И за да не бъда "off-topic", ще споделя, че планирането на пътувания развива чисто практични умения като решаване на оптимизационни проблеми - имаме една сложна функция на атракции, на която трябва да намерим максималната стойност - един вид да включим максимален брой атракции. След това идват и ограниченията - бюджет, време, допълнителни рестрикции (като работно време, ...). За успокоение на магеланците ще кажа, че този тип проблеми са сложни (NP-Hard).

Друго умение, което се развива с пътуванията е това, което някои хора наричат "управление на времето /  time management", а за други е обикновен scheduling - най-просто това означава в какъв ред се нареждат атракциите / задачите / ... Целта да е не се наруши оптималната стойност от предишната задача

Допълнително умение е намирането на най-краткия маршрут между 2 точки / атракции / PoI.

[Гост]

преди 15 минути , akair каза:

И за да не бъда "off-topic", ще споделя, че планирането на пътувания развива чисто практични умения като решаване на оптимизационни проблеми - имаме една сложна функция на атракции, на която трябва да намерим максималната стойност - един вид да включим максимален брой атракции. След това идват и ограниченията - бюджет, време, допълнителни рестрикции (като работно време, ...). За успокоение на магеланците ще кажа, че този тип проблеми са сложни (NP-Hard).

Друго умение, което се развива с пътуванията е това, което някои хора наричат "управление на времето /  time management", а за други е обикновен scheduling - най-просто това означава в какъв ред се нареждат атракциите / задачите / ... Целта да е не се наруши оптималната стойност от предишната задача

Допълнително умение е намирането на най-краткия маршрут между 2 точки / атракции / PoI.

Ахахахахахахахааа... все едно ми надничаш в екселската таблица за планиране на едно пътуване.. хахахахахахахахаахахаа