Как страстта към пътуването помага в ежедневния живот?

[Георги Матеев]

преди 12 минути , Rainy каза:

Ахахахахахахахааа... все едно ми надничаш в екселската таблица за планиране на едно пътуване.. хахахахахахахахаахахаа 

Само да не почнем да си мерим таблиците, че ще стане страшно 

[Гост]

В момента, Георги Матеев каза:

Само да не почнем да си мерим таблиците, че ще стане страшно 

На теб ти трябва не Excel таблица, а Access Database бе, човек  

[akair]

14 minutes ago, Rainy said:

Ахахахахахахахааа... все едно ми надничаш в екселската таблица за планиране на едно пътуване.. хахахахахахахахаахахаа 

Ако решиш да предизвикаш себе си (или просто за cross-check validation), има plug-ins за ексел, които решават оптимизационните проблеми за минимално време, използвайки апроксимации. В повечето случаи решенията са много близо до оптимиалните. Но това е нож с 2 остриета - може да породи голяма радост или голямо разочарование. Или и 2-те... Със сигурност маха удоволствието от планирането, защото за милисекунди решава задачка, която иначе отнема дни.

[Гост]

В момента, akair каза:

Ако решиш да предизвикаш себе си (или просто за cross-check validation), има plug-ins за ексел, които решават оптимизационните проблеми за минимално време, използвайки апроксимации. В повечето случаи решенията са много близо до оптимиалните. Но това е нож с 2 остриета - може да породи голяма радост или голямо разочарование. Или и 2-те... Със сигурност маха удоволствието от планирането, защото за милисекунди решава задачка, която иначе отнема дни.

Ти много надцени програмите и подцени максимализма ми... Смея се от сърце просто! 

[akair]

5 minutes ago, Rainy said:

На теб ти трябва не Excel таблица, а Access Database бе, човек  

Според мен и Access няма да издържи... Ще трябва някоя "тежка артилерия" - тип Couchbase...

[jungfraujoch]

преди 6 часа, Topfly каза:

Не бих се съгласил с Георги, че пътуването е хоби. Пътуването е доста повече от едно хоби! То е част от смисъла на живота! Според руският писател Павленко животът не е дните които са изминали, а дните за които си спомняме! Когато остареем и погледнем назад живота за какво ще си спомним?

 

- За пътуванията и местата които сме посетили по света.

- За интересните случки, които са ни се случили по време на пътуване.

- За раждането на децата ни, за завършването на училището, университета и т.н.

- За различни културни и спортни събития, които са ни направили впечатление.

- За книги, филми, театрални постановки и т.н. които са ни впечатлили.

- За отделни изключителни постижения в работата, бизнеса и т.н.

- За купуването на къща, мечтана кола и т.н.

-За голямата любов..

 

Ако чисто статистически сравним броят на запомнящите се събития при пътуване с другите категории ще видим, че единствено книгите, филмите, театралните постановки, спортните събития и други подобни могат да се сравняват по брой. За разлика от тях обаче пътуването е нещо реално и истинско, а не някакво виртуално създаване на емоции. Не искам разбира се да подценявам виртуалните емоции, които предоставят книгите, филмите, спортните събития, концертите и т.н. Те също са част от пълноценния живот, но не е добре човек да опознава света само през такива виртуални канали.

 

За какво обаче няма да си спомняте, когато остареете и направите равносметка на живота си?

 

- Няма да си спомните за сивото ежедневие.

- Няма да си спомните за ежедневния кеф който ви носи притежанието на някой скъпи предмети. (Купуването на ферарари и първият месец каране сигурно е запомнящо се събитие, но да карате цял живот ферари е сиво ежедневие)

- няма да си спомняте какво сте яли, пили и т.н. през сивото ежедневие.

- няма да си спомните отделните дни прекарани дори най-хубавия плаж в света, ако сте повтаряли 100 пъти посещението на дадения плаж (Това ще бъде един, а не 100 добри спомена)

- няма да си спомняте къде и с кого сте купонясвали, ако това са еднотипни редовни купони.

- Няма да си спомняте за отделните дни прекарани в 99% от хобитата. Рибарите сигурно си спомнят за деня, когато са уловили най-голямата риба в живота си, но едва ли си спомнят за всеки ден прекаран в риболов.

 

Неорганизираното пътуване освен че дава много по голям смисъл на живота помага и за ежедневието. В какви сфери може да помогне?

 

- Човек става много предприемчив, защото се научава да се справя с непознати ситуации, места, култури, като в същото време с минимални пари се опитва да получи максимално добра услуга. Това ноухау е много полезно в работата и бизнеса.

- Опознаването на чужди култури, бизнеси, практики и т.н. могат да помогнат за много по лесното адатптиране на отделни идеи в държавата където живееш.

- Опознаването на чужди култури прави хората много по толератни и намалява шанса от войни, етнически конфликти и т.н.

- самостоятелното пътуване принуждава човек да комуникира на най-ралични чужди езици, като същевременно не само практикуваш езика, а и се научаваш на различните културни особености при комуникацията.

 

 

@Topfly,не съм съгласна,че спортните събития и концертите са виртуални емоции.Присъствала съм на много такива мероприятия от съвсем крехка детска възраст.Няма как да забравя Ингемар Стенмарк и Алберто Томба.Бях в еуфория на пистата!И още много любими спортисти и рок изпълнители,които са ме вдъхновили и съм била безкрайно щастлива да ги видя пред мен.Дори и посещението на стадиона Ноу Камп ме остави без дъх,както и музеят към него.

Разбира се,всичко е въпрос на много лично усещане при всеки.И мисля,че освен пътешествията,които са приоритет на магеланци,има още много интересни събития и вълнуващи моменти,които осмислят живота.И го правят пъстър,пълноценен и красив!

преди 4 часа, vorbis каза:

Мисля, че емоциите от пътешествията на лично ниво са важни за всеки един магеланец. Тук са бягство от сивото ежедневие, зареждане с позитивни емоции, развиване на начин на мислене как да съставянеме план, и то реалистичен с добър тайминг, срещи с нова култура, обичаи, хора и т.н.

Ако излезем обаче от личния план и погледнем по-общо за цялото българско общество, мисля, че ще се съгласим, че тенденцията българите да пътуват повече зад граница е чудесна. До преди 20-ина години пътуването по света не беше позволено на обикновения човек. Тази привилегия имаха само хора, близки на режима. А на "простолюдието" беше набивано в главата, че по-хубава от татковината няма никъде по света и че е земен рай. (Не споря по този въпрос. Красиви места има в България и с удоволствие ходя из планините й!) А който се опиташе да избяга от рая, биваше разстрелван или печелеше билет до Белене и урановите мини, а при успешен опит за бягство му се лепваше определение "невъзвращенец". В резултат обществото ни беше станало консервативно, подозрително, дори мразещо чуждото и непознатото. Това не беше същото общество, което е спасило своите евреи. Напротив, насаждаше ни се, че турците всеки един момент могат да ни нападнат, че пращат диверсанти, гърците - че ще ни излъжат... 

Ако отидеш обаче в Истанбул, решиш да се пошляеш из улиците и срещнеш обикновените турци и си поговориш с тях, може да видиш, че това са същите хора, със същите проблеми, тревоги, мечти, идеали. А всичко останало са политически похвати от типа "разделяй и владей" от времето на Римската империя, прилагани от онези човечета, изкачили се високо по стълбата, за да си постигат целите.

Но колкото повече хората пътуват и могат свободни да дишат чуждия въздух, толкова повече хора ще има, които да могат да оценят общочовешките ценности и родината.

И сега пак обратно към личния въпрост как страстта към пътуването помага в ежедневния живот. Ами помага ми като ми дава надежда. Надежда, че може би утре обществото ни ще бъде по-толерантно, по-отворено, по-космополитно и приемащо различията.

@vorbis,прекрасен коментар!

[patilana]

В ежедневието, пътуванията ми запълват всяко парченце хартийка.Разбирайте, че след него остават купища листчета, които си обещавам, че ще организирам заедно с домъкнатите килограми брошури и карти, а всъщност пъхам в тефтер и разделям.Операцията по обединяването им вероятно ще се осъществи в преклонна възраст,когато няма да мога да ходя никъде.

Издигнах се на висока позиция в очите на племенниците ми, сред които вече има кандидат магеланка, и семейните разговори често са на тема - Къде е кака?

Прекрасните емоции пък съм трансформирала в анти стрес  наричания от рода на - Продължавайте да се пробвате да ме ядосате, през това време аз ще се отбия до Виена, че нещо ми залипсва.

Донесоха ми и познанства с хора, които много,много ме топлят.

Имам си още една тема за разговор с колеги.

Вече си имам моят клуб по интереси и неговата прекрасна инициатива за месечни сбирки.

Разбира се и развивам нови полезни умения от рода на:как да си купя евтин билет за...,как да си харесам хотел в ...,какво да си хапна еди- къде си...,кога да ида в... и естествено пълноценни  географски и исторически знания.

Пропускам нещо, но то едно ли е?

 

 

 

 

[Тополска]

По аналогия с една реклама - не е задължително да ми помага (или да осъзнавам с какво), но толкова ми харесва, че просто не мога да се въздържа:-)

[Asterisk]

Разширява ми кръгозора, въпреки че не съм страстно пътуваща. Не че не ми се ще. Но пък и идеята за бясно препускане за мен би била убиец, както на страстта, така и на удоволствието, предполагам причините, които водят до това са недостатъчното време, фианси и т.н. Така де, малко биха имали смелостта да последват Драгана в Арабската ù мечта   (хич не и завиждам). Събуди отдавна умишлено приспания интерес към география, история, чужди езици, фотография..., толкова, че не остава време за всичко, а дори да остане мозъкът ми сам се изключва.

И за да е по-смешно: в началото, когато Основателя се занимаваше усилено с основаване му завидях на знанията и уменията и се записах на разни курсчета, за които имаше възможност -  по уеб-дизайн, фотошоп, ексел (последното беше такава убийствена досада, че го зарязах по средата), че като ме срещаха ме питаха сама ли ходя или някой ме праща. От скучния уеб-дизайн преподавателя окончателно „ме разкара”, след като отдели поне 5 мин. за обяснения, че  който не пуска мишката ще му се възпалят карпалните канали (ръцете…)

Сега все повече расте убеждениeто, че да сбъдваш нечии чужди „мечти” , пренебрегвайки собствените си желания и потребности , не е мисията ни на тази планета

  На този етап угодия нямам и ще се кара  на автопилот

 За там, където съм ходила – освежаващо разнообразие, някое весело приключение, някое сконфузно (като да снимаш военен без да се усетиш и да те привика да триеш снимки)

[Topfly]

преди 1 час, jungfraujoch каза:

@Topfly@vorbis,не съм съгласна,че спортните събития и концертите са виртуални емоции.Присъствала съм на много такива мероприятия от съвсем крехка детска възраст.Няма как да забравя Ингемар Стенмарк и Алберто Томба.Бях в еуфория на пистата!И още много любими спортисти и рок изпълнители,които са ме вдъхновили и съм била безкрайно щастлива да ги видя пред мен.

Виртуалната емоция я използвам в смисъла, че не ти си изпълнителя или играча на терена и по този начин не си пряк участник в събитието. Музиката освен това те пренася виртуално в един измислен и различен свят. Това естествено не е лошо, а напротив и не исках да вложа никакъв пейоративен смисъл в тези виртуални преживявания. Просто исках да направя разликата между самостоятелното пътуване, където ти си основния герой в събитията и докараните в твоя град емоции под форма на книги, филми и културни или спортни събития, където си основно зрител, а не участник. Разбира се когато пътуваш до даден град за дадено събитие нещата се смесват.

[Asterisk]

преди 11 часа, Eager_Traveler_Paul каза:

Само преди да започна да вметна нещо, че ми се наби много на очи. Психозата е тежко патологично състояние, при което индивида размива границите на реалността с фантазното, губят се социални връзки и се задълбава в собствен халюцинаторен и изкривен свят. При психозата се срещат халюцинации, най-често слухови, налудности за преследване, натрапливи мисли и прочее. Шизофренията, например, е най-тежката психоза. Знам, че си го писал в смисъл, сходен на фанатизъм, ама така професионално ме жегна, та да поясня...

 

@Георги

По тази логика всички идеи във филмите, в които КГБ е срещу ЦРУ и обратното са чиста шизофрения, и разбира се подтик към такава. А върха беше една американска статия, в която описваха, че най-щастливи били в западна Европа, при това в страните на север, съгласно разни коефициенти за измерване на щастието. Да ама се носят слухове, че точно в тези страни броят на самоубийствата е най-голям, което леко се размива с американската визия за щастие.

[Eager_Traveler_Paul]

преди 11 часа, Asterisk каза:

По тази логика всички идеи във филмите, в които КГБ е срещу ЦРУ и обратното са чиста шизофрения, и разбира се подтик към такава. А върха беше една американска статия, в която описваха, че най-щастливи били в западна Европа, при това в страните на север, съгласно разни коефициенти за измерване на щастието. Да ама се носят слухове, че точно в тези страни броят на самоубийствата е най-голям, което леко се размива с американската визия за щастие.

Има си параноидни черти и тенденции, има си и чиста параноидна шизофрения. Има и налундости за преследване. И трите са различни и се характеризират по специфичен начин. А иначе тия изследвания са ми смехотворни. В страни като Дания и Балтийските държави самоубийствата са с най-голям процент в целия свят. Като тук не говоря наизуст, а се осланям на неврологични и психиатрични изследвания, дето ги правят лонгитюдно вече доста години. Те оглавяват списъка и с процент пациенти, болни от хронична депресия, биполярни и т.н. разстройства на настроението. Там огромна роля играят белите нощи и тъмните дни, а и самият им начин на мислене им разкатава игричката. За сравнение, една от наистина най-щастливите държави се водеше Еквадор или някоя от другите съседни на нея.

А относно американските изследвания - ако не са от научни публикации само се усмихвай и си продължавай напред, че пристрастието при тях е страхотно. Да не говорим, че там честа практика е Компания X плаща сумата от -- долара, за да се направи проучване, което специфично да подкрепи тяхната хипотеза. И, естествено, в такъв случай извадката е малка, манипулират се променливите и т.н. 

Редактирано 24 ноември, 2017 от Eager_Traveler_Paul

[jungfraujoch]

За мен страстта към пътуването е едно от най-интересните ми и любими  хобита.Първото ми пътуване е било,когато съм била на 1 месец.До Витоша.Първият ми рожден ден е бил в Трън.В семейството ми винаги се е пътувало много в България.И предимно в Европа.Това е причината да имам афинитет към този континент.Щастлива съм,когато обикалям навсякъде.Но колкото и антимагелански да прозвучи,това не е единственото развлечение в живота ми.Опитвам се да балансирам всяко нещо в ежедневието си.Защото,ако цял ден си мисля само за едно нещо,ще пропусна много други интересни.Например срещите с приятели,книгите,концерти,театри и т.н.Както и съвсем лични хубави неща,които предстоят.

Щастлива съм,че попаднах в Магеланци.Няма нищо случайно,хората се сБИРАт.Удоволствието да чета пътеписи,да разглеждам снимки и да съм сред Вас на сбирките,няма как да се опише.То се чувства.Запознах се с много готини пътешественици,обогатих се,разширих мирогледа си,с една дума пристрастена съм към този форум.

Използвам случая да благодаря на @Георги, за създаването на този интересен сайт,на всички модератори,на всеки един магеланец,имам си любимци сред Вас .

Да продължаваме в същия дух,да не спираме да мечтаем и откриваме нови хоризонти!Да сме добронамерени и усмихнати-според мен това е тайната на щастието!Светът е голям и спасание има навсякъде!

[Crazy Horse]

Пътуването ми е наистина любимото хоби, заедно с четенето на книги. Самата подготовка за пътуване ме зарежда с толкова адреналин, че забравям за умора, отрицателни емоции и т.н. Пътешествията и щастието са си синоними за мен. 
В ежедневния живот, пътуванията ми помагат много, особено в работата ми. Няма как да направиш адекватен анализ на политическата ситуация където и да е или на отношението на хората към определено правителство, лидер, корупция и т.н. ако нямаш преки впечатления от там или поне при мен е така. Именно затова една от целите ми е не само да пътувам, а да живея и преподавам на всички континенти поне за малко, за да видя нещата отвътре. Колкото повече пътува човек, толкова по-трудно се манипулира. Няма как да повярваш на някой популист, че в Русия животът е много по-добър отколкото в Западна Европа, ако си видял и двете места, примерно. Затова, извинявам се, че откривам понякога работа на модераторите с политически коментари, но това е професионално изкривяване за мен и нещата са свързани. Не мога да си затварям очите за разни диктатури. Изобщо, опознаването на света повишава интелекта със сигурност. Обичам и да доставям удоволствие и радост на близките си с малки подаръци от пътешествията ми, това дава и много теми за разговори, прекрасни спомени и е чудесен лек срещу депресия. Винаги когато се озова на място, което не ми харесва, просто се сещам за някое от любимите ми места, на които съм бил и ще ида пак. Но, от друга страна си знам добре границите на толерантност и поносимост, така че гледам да не се навирам на места, които знам, че със сигурност няма да ми харесат. Пътешествията ме мотивират и да уча нови езици и да си подобрявам тези, които знам. Така че, скъпи магеланци, само едно мога да ви пожелая, продължавайте да пътувате!