Пушене и пътуване

[дядо Пепи]

Имал съм няколко пъти полети, когато съм единственият непушач от екипажа. Може ли някой да си представи как съм се е чувствтвал между 7-8 комина по време на 5-6 часа полет. Като спрем някъде и сляза от самолета ми се завива свят от чистия въздух. А като отида някъде на хотел и започна хигиенизацията дрехите ми миришат все едно поне седмица не съм излизал от някоя циганска ковачница. Като летях в чартъра возехме туристи и от Тел Авив. Освен двама пилоти и четирма кабинен екипаж, включваха и един т.н. секюрити, който контролираше товаренето на багажа на перона на  Бен Гурион. Лошо ми се пишеше, когато секюрити беше някой момък-пушач. След като излетим то Тел Авив момчето идваше в кабината при нас да си почине и изпуши една цигара. И ако, и другият пилот беше пушач. И той запали, за да си правят компания......... Идвало ми е да отворя страничния прозорец по време на полет.      

[Anna Kalinovska]

преди 4 часа, Миланка каза:

Пушенето в самолетите на вътрешните БГ-линии мисля, че беше актуално до към средата на 90-те години.

Пушенето в муждуградските автобуси го спряха около 2010 година.

За до 80-те вкл. съм сигурна. Ако ще пушиш, трябваше да седнеш вляво от пътеката 😎

[Бръмбар]

преди 7 часа, antea каза:

ти пък как грозно го описа 😄 в Mad Men е пълно с далеч по-романтични визуализации на същата тема, включително и в самолетите... това прави, кога.. някъде 70-те години е станало забранено, може би?

1995 или 1996/7  съм пътувала с по международни полети, където все още се пушеше. Българските авиолинии (по онова време  Балкан) бяха едни от последните, които го забраниха. До Щатите на презокеански полети вече беше беше забранено, но не помня дали със всички авиолинии  или само някои. При резервиране на билет можеше да си избереш  място за пушачи или не. Пепелниците по дръжките на седалките от онези времена още си стоят, само не се ползват по предназначение. Аз лично смятам, че е по-добре да е забранено и не само защо междувременно спрях да пуша 🙂

[Anna Kalinovska]

преди 19 минути , Бръмбар каза:

1995 или 1996/7  съм пътувала с по международни полети, където все още се пушеше. Българските авиолинии (по онова време  Балкан) бяха едни от последните, които го забраниха. До Щатите на презокеански полети вече беше беше забранено, но не помня дали със всички авиолинии  или само някои. При резервиране на билет можеше да си избереш  място за пушачи или не. Пепелниците по дръжките на седалките от онези времена още си стоят, само не се ползват по предназначение. Аз лично смятам, че е по-добре да е забранено и не само защо междувременно спрях да пуша 🙂

Точно така изглеждат и моите спомени от миналото столетие. През океана летях през 1999 г.  с КLM и трябваше да се програмирам не без усилие за 12 часа без димене.. Продължаващият полет беше вътрешен за мексиканците, но и при него не се пушеше.

[funny]

Последно аз съм пушела на полет от Будапеща до Букурещ лятото на 1999. Не помня авиокомпанията. Тогава се пушеше на задните редове и пушачи-непушачи бяхме отделени със завеска тип сегашната между бизнес класа и икономична.

[Asya Assenova]

Освен в самолетите, се пушеше и в автобусите и влаковете, пушеше се и в офисите. 

[Anna Kalinovska]

Упс, в тоалетните на Airbus 320 при вчерашните полети на LH: KEV-FRA-SOF на вратата имаше изтеглящи пепелничета.

Бръкнах в тях за обща култура 

[neuromancer]

Мяркал съм въпроса "защо има пепелници в тоалетната след като пушенето е забранено" и отговора беше "защото някои палят въпреки забраната и е по-добре да има пепелник, отколкото да хвърлят фаса с кошчето с тоалетна хартия"

[Anna Kalinovska]

преди 19 минути , neuromancer каза:

Мяркал съм въпроса "защо има пепелници в тоалетната след като пушенето е забранено" и отговора беше "защото някои палят въпреки забраната и е по-добре да има пепелник, отколкото да хвърлят фаса с кошчето с тоалетна хартия"

В Бутан, където пушенето на каквото и да било е абсолютно забранено, пред централния ни хотел в столицата имаше внушителен красив пепелник с табелка "Място за пушене"   Явно са имали предвид чужденците, тогава бях в период на непушачество 🙃  Обаче бяхме информирани от агенцията, че и вносът на цигари е дефинитивно запретен.

[Anna Kalinovska]

И като напоително си говорим за пушене...

... да си призная греха от завчера, преди напускане на стаята в столичния хотел.. Беше си комай цяло приключение. 🙄

 

Дамата, с която делях стая, замина рано-рано за Синята лагуна, след като преди това го беше играла Служба незаспиване вечерта и Служба събуждане на сутринта. Следователно бързичко прецених, че мога да редя понапълнения с килограми хартия куфар - на почивки с чайче  🥃  и  🚬 🚬  при, разбира се, взети всички възможни мерки да не ме надуши никой. (Синьото картонче с двуезично изписано Nichtraucherzimmer взех като сувенир. Бегло мернах, че глобата при нарушение възлоза на скромните 50К исландски крони.)

 

Отвореният прозорец, колкото и малко да се открехваше под наклон, в съчетание с устойчивия исландски вятър осигуряваше някаква надеждна защита. Притесних се, когато генералски фас падна на перваза отвън, но вятърът скоро-скоро издуха и него. Инак си ги събирах в салфетка и вече надлежно увити, ги пъхнах в джоба си. В кошчето за хартиени отпадъци може да имаше 1-2 празни цигарени кутии, но пък нали пушех чат-патна определеното за това място пред входа, а там кошче нямаше. И когато най-после бях готова, подпрях за няколко минути тежко затварящата врата със стол и решила, че е достатъчно, запримъквах куфара с раницата върху него, борейки се с нарочно затегнатата врата на стаята

В коридора - цели две камериерки с количката, не зная от каква националност. Кимнах любезно и ги уведомих, че напускам хотела. Слязох до рецепцията да помоля да отключат помещението за съхранение на багажа на групата до тръгването ни към летището. Дамата ме придружи до горния етаж и още веднага, щом върнах ключа, любезно ми каза, че ще трябва да ме чарджи за пушене в стая за непушачи, чунким имат други! Моментално отрекох с най-чаровната си усмивка. На което тя убедена рече: Камериерките ми съобщиха. Мхм, натегачки и клеветнички, дори и да не са моми балканджийки.. Поклатих отново отрицателно с глава и с цялата си невинност казах: But what if they´re wrong?

 

Ту би онест, почти до следобеда се прокрадваше опасение да не би да претендират за глобичката привечер, когато опразваме мястото с куфарите и напускаме хотела.. Дори наум пресмятах на колко в левчета се равнява тя и откъде бих ги взела 🙃  Не че ми се помрачи настроението по време на разходката и престоя ми в Grazie Trattoria на съседния ъгъл, ама..

 

 

[antea]

а аз така и не разбрах как в град като Стокхолм, където пушенето е буквално забранено и на открито - на външни маси, в градини на ресторанти и тн, на летището в Скавста да има изтъпанчени отворени кабини за пушене буквално на метър от седалките за чакане