дневник Раджа Ампат

[ivooo]

Раджа Ампат

 

Инструкция за експлоатация  . Ноември .2017

 

 

 

 

Тъй като за сега няма много писано в българския  ВЕБ ще се постарая да  поправя тази несправедливост.Този път стана сухо като рецепта за лекарство но пък , за който се е запътил натам може и да е полезно . И така :

 

За обща култура 

 

Къде се намира .

 

Най големия природен резерват на Индонезия Раджа Ампат  със своите 4 големи и над 1500 малки острова  е част  от втория по големина остров в света - Нова Гвинея .

Политически остров  Нова Гвинея е разделена на 2 части  между Индонезия на запад  известен просто като Папуа или  Irian Jaya  и независимата държава Папуа Нова Гвинея на изток  член на британската общност със съответния много по висок стандарт.

 

 Релефа на острова  от редуващи се непристъпни долини и високи планини  и отдалечеността му от останалия свят са причината  той да е  населен с почти ……….1000  (хиляда )  етнически групи говорещи на почти  ……………..1000 (хиляда )  различни езика  . Някои от тях до средата на миналия век  са все още в каменната ера . Някои са си откровени канибали .

 

И до днес има малко изследвани райони на острова.

 

  Биоразнообразието  също е огромно и включва представители както на Австралийската така и на Индомалайската област. Има много ендемични видове и се очаква те да се утроят с откриването и документирането на нови такива.

 

 не е моя 

и тази не е моя 

 

 

 Името Раджа Ампат  е родено от мит .

 Раджа – крал и ампат- четири  . Мит за намерени драконови  яйца от които се излюпват 4-те краля на 4-те големи острова от архипелага  Waigeo , Misool , Salawati  и Batanta . Останалите намерени  яйца се превръщат в жена , призрак и в камък.

 

В действителност през 15 век Раджа Ампат са били  част от султаната Тидоре със средище островите Молуку . Вероятно по това време за да ги управлява по лесно султана  е назначил четири местни владетеля които да ръководят от негово име  4-те големи острова. Това е по малко романтичната версия за произхода на наименованието

 

Основните неща за които е удачно да  дойдете  чак до тук са :

 

1. Дайвинг  

 

 2.  Племената и културата им  

и тези са чужди 

 

 

3.Местната флора и фауна с ударение върху невероятните  райски птици 

 да да знам и тези не са мои 

 

4. Просто романтика на едно страхотно  красиво и все още доста диво и  малко туристическо място .

 

тази си е моя 

 

 

 Как да се доберем до тук .

 

Индонезийската част на острова  е сравнително лесно достъпна през  град Соронг . До него международни полети няма .  Директни и не скъпи  вътрешни полети до Соронг има от Джакарта , Макассар и Манадо . До тези три града пък лесно може да се достигне с международен полет .

 

 В нашия случай  на отиване сме през Куала Лумпур и Джакарта . На връщане през Макассар и Куала Лумпур . Въпреки  че  често посещаваме района досега не сме били в Джакарта така че му давам 3 нощувки и  Макассар на който ще отделим 2 на връщане.

 

 Тези които се интересуват от племената трябва да отделят повече време и пари за да навлязат във вътрешността на остров Нова Гвинея .

Един примерен маршрут е да  продължат от Соронг с вътрешен полет до Джаяпура най-големия град в индонезийската част на Папуа. После още един кратък полет до долината Baliem . Полетите са по около 50 $ еднопосочно . Единственото читаво място за настаняване там засега в тази част е Baliem Valley Resort  .

От него могат да се правят преходи до околните племена. От това което съм чел обаче  те са по скоро туристическа атракция отколкото начин на живот .

 

 За истински автентична среща се изисква далеч по сериозна подготовка . Много ,  ама много време Много припаси  и местни  водачи за навлизане в наистина по девствени и запазени от цивилизацията земи . Контакти с местните вождове на племена за да бъде допуснат чужденец на територията им .

 

 По скоро става въпрос за организиране на експедиция с всички трудности и огромен ресурс който изисква това.

 

 На по леснодостъпните места включително и 2-те села които  ние посетихме   папуасите изглеждат , облечени са и се държат като съвсем обикновени съвременни хора. 

 

koteka

 

 

Като изключим някое  организирано  представление  шанса да срещнеш папуас в носия и с  koteka  е точно толкова голям колкото да срещнеш българин  в национален костюм в центъра на София  .

 

 

Дойдохме и сега какво.

 

Сравнение с останалата част на Индонезия тук е доста по-скъпо.

Местата за настаняване в Раджа Ампат могат да се разделят условно на 4 групи . Всички 4 вида  са на  пансион  на база  закуска обяд  и вечеря включени в цената .  Обикновено с безплатни вода за пиене , чай и кафе.

 

 1.Лодки за гмуркане  Liveaboard  съответно евтини, скъпи и среден клас . В цената обикновено влизат и няколко гмуркания на ден .Евтините обикновено са с общи санитарни възли ,общи  спални за повече хора  и броя на гостите е повече  отколкото броя на персонала .

При луксозните  е точно обратното .  Персонала понякога в пъти надвишава броя на туристите . А цените за нощувка  там могат да достигнат стойността  на която се продава  малък апартамент в София само за една  вечер . По принцип лодките за гмуркане тръгват и се връщат от пристанището на  Соронг.  Съответно  те посрещат още от летището на Соронг

 

2.Няколко изключително скъпи  и  броящи се на пръсти западни курорта  тип Малдиви със  съответните удобства и  на подходящите за целта места но и на цени по високи от малдивските  за категорията си.  Скъпите международни курорти обикновено също включват такъв безплатен трансфер от Соронг на определени  дати . 

 

3.Няколко компромисни  резорта   около градчето   Waisai   –  пристанището   на остров  Waigeo което е  и нещо като столица на Раджа Ампат.

Много базови . Предназначени са основно за водолази или любители на птиците които се  предполага  че по цял ден ще скиторят наоколо . Около 70-100 $/вечер  на стая . Обикновено са с  режим на тока същия  както и този в градчето Waisai . Обикновено  имат само студена вода  . Обикновено оборудвани с бързоходни лодки  , които за час или два могат да достигнат до по известните места за гмуркане в тази северна  част на Раджа Ампат.

 

4. И последния тип настаняване  . Къщи за гости на местните  папуаси . Понякога на страхотни и изключително усамотени местенца .Около 50-100$ на стая на вечер. За тях подробности по нататък .

 Трансфера на къщите за гости и евтините курорти на  остров Waigeo обикновено не започват от Соронг  а от фериботния  терминал  на Waisai  .

Това означава такси от летището в Соронг  до пристанището на Соронг , после оттам ферибот до Waisai . Таксито обикновено е между 100 и 200 000 рупии (12- 25 лв) .

Фериботите са 2 вида . Бърз и експресен .  Разликата е че единия пътува 2 часа а другия 4 срещу минимална разлика в цената. Взима се експресен .  Той е два пъти на ден . Сутрин мисля в 9 и след обед в 14.0 , но е добре да се провери предварително графика за по сигурно .

 От своя страна експресния предлага ВИП места и обикновени .  Взимат се обикновени  за около 125 000 рупии ( 15 лв) на човек. Фериботите са полупразни така че от ВИП няма никакъв смисъл.

 

 

Удивителното е  че на пристанището в Соронг не можеш да се отървеш от папуаси които искат да ти  помогнат за носенето на багажа ( 20-30000 рупии на куфар ) , а на това в Вайсай  е обратното .  Бориш се сам с огромните куфари , а като попиташ  или  размахаш пари за помощ получаваш само мрачни погледи  .

 

За нас

 

 Това за което ние  сме тук е дайвинга  . Почти винаги е на челно или на едно от топ 10-те места за гмуркане  в света. Според множество научни организации морското разнообразие   е най голямото  в света и съставлява 75 (седемдесет и пет  ) % от морските видове на земята.  Много по голямо от множество известни дестинации като Червено море или  Големия бариерен риф . Резервата е познат още и като сърцето на кораловия триъгълник . Оттук идват 80% от коралите по света .

През 2003 Раджа Ампат е вписан в списъка на международното  културно и природно наследство на Юнеско.

 

На второ и трето място оставяме  съответно романтиката и райските птици.

 

С пълно мнозинство от 2 гласа  отхвърляме племената  и великодушно ги оставяме на изследователите и  фотографите .

 

Със своите   17 508 (седемнадесет хиляди и петстотин )  острова   , 128 действащи вулкана и близо 250 млн. население Индонезия е  като кутия пълна с изненади и неоткрити тайни .

Всеки път се изумявам от твърдението на някой , че е видял страната визирайки Бали .  Това е абсурдно . Всъщност тя е толкова многолика   и голяма , че един живот няма да  стигне за обикалянето и  .

 

Налагам си да не се размотаваме този път по други места.  Прекалено много време от това за забавления ще загубим за трансфери . Така че дните оставащи  тук ще разделим по равно по седмица между корабче за гмуркане , къща за гости и  компромисен бюджетен  курорт , за да видим 3 от 4-те вида настаняване .

 

  Купил съм билети  за самолет за м. ноември 2017 още на януарската разпродажба на катарците  за около 400 евро на човек до КЛ. Рядко правим планове по далечни от седмица или месец напред , но за района на Раджа Ампат се налага . Местата на лодките са ограничени и въпреки болезнените цени се изчерпват месеци преди това. 

  Тук установявам че съм направил първата си тактическа грешка.  В едно такова приключение   водещо трябва да е освен  сезона и цената на  най скъпия компонент  . В случая лодките за гмуркане . Изискването за собствена каюта с тоалетна  ни поставя тутакси в средния и високия ценови клас на корабчетата . Почти всички  сафарита са за от 7 дни нагоре и следват определен график .А  предварителното купуване на билети за  дългия полет  силно стеснява и без това малките  възможности  за настаняване .

На фона на разходите на ден на човек за корабчето  , които са равни или превишават разходите за въпросния  международен  полет  пестенето от самолета  изглежда меко казано нелепо . 

Все пак намирам едно такова  на поносима цена и в подходящия времеви диапазон и  почваме кореспонденция .Обикновено  ги  откривам в специализирани  сайтове за лодки за гмуркане , но после предпочитам  да си  общувам без посредник   директно с фирмата.  И тук както винаги досега ми се е случвало в   ЮИ Азия искат 100 % предварително плащане  .

В началото това  особено при такива по  големи суми  ме притеснява . Но както винаги досега  хората са железни и си удържат на всички обещания .  В цената  се включва  и таксата за природния парк , която е 1 000 000 рупии или около 125 лева на човек и важи за една година .

 

 За хората пристигащи с ферибот от Соронг   таксата може да се плати на едно бюро поставено  на изхода на фериботния терминал в Вайсаи . Хубаво е да си носите  после  платеното талонче  в себе си . Казаха ни че е имало  и случаи на проверки в морския парк.

 

[Гост]

Евала ти, човек - огромен фен съм ти, независимо че не харесвам diving-a (страхове), както и планирам месеци напред Поздрави на принцесата - и пиши за фенове като мен. 

[Mary]

@ivooo, липсваха разказите ти! Благодаря!

 

@Rainy, теб заинтересува ли те тази ... koteka?

Защото на мен ми се вижда доста интересна за да се запознаем с местния бит и култура!

Дайвинга и аз ще го пропусна, но ако има и места за шнорхелинг ще съм напълно доволна.

[Гост]

В момента, Mary каза:

 

@Rainy, теб заинтересува ли те тази ... koteka?

Защото на мен ми се вижда доста интересна за да се запознаем с местния бит и култура!

Дайвинга и аз ще го пропусна, но ако има и места за шнорхелинг ще съм напълно доволна.

Не дълбай с длетото тънко мооеето сърцееее 

 

Всички споменати точки отдаааааавна заплюти. Сега вече сложено в списъка - като имам partner in crime!  

 

P.S.Отивам да огледам охраната на паричния резерв на Кралицата 

[Дани Магелани]

преди 45 минути , ivooo каза:

Раджа Ампат

 

Инструкция за експлоатация  . Ноември .2017

 

 

 

 

Тъй като за сега няма много писано в българския  ВЕБ ще се постарая да  поправя тази несправедливост.Този път стана сухо като рецепта за лекарство но пък , за който се е запътил натам може и да е полезно . И така :

 

За обща култура 

 

Къде се намира .

 

Най големия природен резерват на Индонезия Раджа Ампат  със своите 4 големи и над 1500 малки острова  е част  от втория по големина остров в света - Нова Гвинея .

Политически остров  Нова Гвинея е разделена на 2 части  между Индонезия на запад  известен просто като Папуа или  Irian Jaya  и независимата държава Папуа Нова Гвинея на изток  член на британската общност със съответния много по висок стандарт.

 

 Релефа на острова  от редуващи се непристъпни долини и високи планини  и отдалечеността му от останалия свят са причината  той да е  населен с почти ……….1000  (хиляда )  етнически групи говорещи на почти  ……………..1000 (хиляда )  различни езика  . Някои от тях до средата на миналия век  са все още в каменната ера . Някои са си откровени канибали .

 

И до днес има малко изследвани райони на острова.

 

  Биоразнообразието  също е огромно и включва представители както на Австралийската така и на Индомалайската област. Има много ендемични видове и се очаква те да се утроят с откриването и документирането на нови такива.

 

 не е моя 

и тази не е моя 

 

 

 Името Раджа Ампат  е родено от мит .

 Раджа – крал и ампат- четири  . Мит за намерени драконови  яйца от които се излюпват 4-те краля на 4-те големи острова от архипелага  Waigeo , Misool , Salawati  и Batanta . Останалите намерени  яйца се превръщат в жена , призрак и в камък.

 

В действителност през 15 век Раджа Ампат са били  част от султаната Тидоре със средище островите Молуку . Вероятно по това време за да ги управлява по лесно султана  е назначил четири местни владетеля които да ръководят от негово име  4-те големи острова. Това е по малко романтичната версия за произхода на наименованието

 

Основните неща за които е удачно да  дойдете  чак до тук са :

 

1. Дайвинг  

 

 2.  Племената и културата им  

и тези са чужди 

 

 

3.Местната флора и фауна с ударение върху невероятните  райски птици 

 да да знам и тези не са мои 

 

4. Просто романтика на едно страхотно  красиво и все още доста диво и  малко туристическо място .

 

тази си е моя 

 

 

 Как да се доберем до тук .

 

Индонезийската част на острова  е сравнително лесно достъпна през  град Соронг . До него международни полети няма .  Директни и не скъпи  вътрешни полети до Соронг има от Джакарта , Макассар и Манадо . До тези три града пък лесно може да се достигне с международен полет .

 

 В нашия случай  на отиване сме през Куала Лумпур и Джакарта . На връщане през Макассар и Куала Лумпур . Въпреки  че  често посещаваме района досега не сме били в Джакарта така че му давам 3 нощувки и  Макассар на който ще отделим 2 на връщане.

 

 Тези които се интересуват от племената трябва да отделят повече време и пари за да навлязат във вътрешността на остров Нова Гвинея .

Един примерен маршрут е да  продължат от Соронг с вътрешен полет до Джаяпура най-големия град в индонезийската част на Папуа. После още един кратък полет до долината Baliem . Полетите са по около 50 $ еднопосочно . Единственото читаво място за настаняване там засега в тази част е Baliem Valley Resort  .

От него могат да се правят преходи до околните племена. От това което съм чел обаче  те са по скоро туристическа атракция отколкото начин на живот .

 

 За истински автентична среща се изисква далеч по сериозна подготовка . Много ,  ама много време Много припаси  и местни  водачи за навлизане в наистина по девствени и запазени от цивилизацията земи . Контакти с местните вождове на племена за да бъде допуснат чужденец на територията им .

 

 По скоро става въпрос за организиране на експедиция с всички трудности и огромен ресурс който изисква това.

 

 На по леснодостъпните места включително и 2-те села които  ние посетихме   папуасите изглеждат , облечени са и се държат като съвсем обикновени съвременни хора. 

 

koteka

 

 

Като изключим някое  организирано  представление  шанса да срещнеш папуас в носия и с  koteka  е точно толкова голям колкото да срещнеш българин  в национален костюм в центъра на София  .

 

 

Дойдохме и сега какво.

 

Сравнение с останалата част на Индонезия тук е доста по-скъпо.

Местата за настаняване в Раджа Ампат могат да се разделят условно на 4 групи . Всички 4 вида  са на  пансион  на база  закуска обяд  и вечеря включени в цената .  Обикновено с безплатни вода за пиене , чай и кафе.

 

 1.Лодки за гмуркане  Liveaboard  съответно евтини, скъпи и среден клас . В цената обикновено влизат и няколко гмуркания на ден .Евтините обикновено са с общи санитарни възли ,общи  спални за повече хора  и броя на гостите е повече  отколкото броя на персонала .

При луксозните  е точно обратното .  Персонала понякога в пъти надвишава броя на туристите . А цените за нощувка  там могат да достигнат стойността  на която се продава  малък апартамент в София само за една  вечер . По принцип лодките за гмуркане тръгват и се връщат от пристанището на  Соронг.  Съответно  те посрещат още от летището на Соронг

 

2.Няколко изключително скъпи  и  броящи се на пръсти западни курорта  тип Малдиви със  съответните удобства и  на подходящите за целта места но и на цени по високи от малдивските  за категорията си.  Скъпите международни курорти обикновено също включват такъв безплатен трансфер от Соронг на определени  дати . 

 

3.Няколко компромисни  резорта   около градчето   Waisai   –  пристанището   на остров  Waigeo което е  и нещо като столица на Раджа Ампат.

Много базови . Предназначени са основно за водолази или любители на птиците които се  предполага  че по цял ден ще скиторят наоколо . Около 70-100 $/вечер  на стая . Обикновено са с  режим на тока същия  както и този в градчето Waisai . Обикновено  имат само студена вода  . Обикновено оборудвани с бързоходни лодки  , които за час или два могат да достигнат до по известните места за гмуркане в тази северна  част на Раджа Ампат.

 

4. И последния тип настаняване  . Къщи за гости на местните  папуаси . Понякога на страхотни и изключително усамотени местенца .Около 50-100$ на стая на вечер. За тях подробности по нататък .

 Трансфера на къщите за гости и евтините курорти на  остров Waigeo обикновено не започват от Соронг  а от фериботния  терминал  на Waisai  .

Това означава такси от летището в Соронг  до пристанището на Соронг , после оттам ферибот до Waisai . Таксито обикновено е между 100 и 200 000 рупии (12- 25 лв) .

Фериботите са 2 вида . Бърз и експресен .  Разликата е че единия пътува 2 часа а другия 4 срещу минимална разлика в цената. Взима се експресен .  Той е два пъти на ден . Сутрин мисля в 9 и след обед в 14.0 , но е добре да се провери предварително графика за по сигурно .

 От своя страна експресния предлага ВИП места и обикновени .  Взимат се обикновени  за около 125 000 рупии ( 15 лв) на човек. Фериботите са полупразни така че от ВИП няма никакъв смисъл.

 

 

Удивителното е  че на пристанището в Соронг не можеш да се отървеш от папуаси които искат да ти  помогнат за носенето на багажа ( 20-30000 рупии на куфар ) , а на това в Вайсай  е обратното .  Бориш се сам с огромните куфари , а като попиташ  или  размахаш пари за помощ получаваш само мрачни погледи  .

 

За нас

 

 Това за което ние  сме тук е дайвинга  . Почти винаги е на челно или на едно от топ 10-те места за гмуркане  в света. Според множество научни организации морското разнообразие   е най голямото  в света и съставлява 75 (седемдесет и пет  ) % от морските видове на земята.  Много по голямо от множество известни дестинации като Червено море или  Големия бариерен риф . Резервата е познат още и като сърцето на кораловия триъгълник . Оттук идват 80% от коралите по света .

През 2003 Раджа Ампат е вписан в списъка на международното  културно и природно наследство на Юнеско.

 

На второ и трето място оставяме  съответно романтиката и райските птици.

 

С пълно мнозинство от 2 гласа  отхвърляме племената  и великодушно ги оставяме на изследователите и  фотографите .

 

Със своите   17 508 (седемнадесет хиляди и петстотин )  острова   , 128 действащи вулкана и близо 250 млн. население Индонезия е  като кутия пълна с изненади и неоткрити тайни .

Всеки път се изумявам от твърдението на някой , че е видял страната визирайки Бали .  Това е абсурдно . Всъщност тя е толкова многолика   и голяма , че един живот няма да  стигне за обикалянето и  .

 

Налагам си да не се размотаваме този път по други места.  Прекалено много време от това за забавления ще загубим за трансфери . Така че дните оставащи  тук ще разделим по равно по седмица между корабче за гмуркане , къща за гости и  компромисен бюджетен  курорт , за да видим 3 от 4-те вида настаняване .

 

  Купил съм билети  за самолет за м. ноември 2017 още на януарската разпродажба на катарците  за около 400 евро на човек до КЛ. Рядко правим планове по далечни от седмица или месец напред , но за района на Раджа Ампат се налага . Местата на лодките са ограничени и въпреки болезнените цени се изчерпват месеци преди това. 

  Тук установявам че съм направил първата си тактическа грешка.  В едно такова приключение   водещо трябва да е освен  сезона и цената на  най скъпия компонент  . В случая лодките за гмуркане . Изискването за собствена каюта с тоалетна  ни поставя тутакси в средния и високия ценови клас на корабчетата . Почти всички  сафарита са за от 7 дни нагоре и следват определен график .А  предварителното купуване на билети за  дългия полет  силно стеснява и без това малките  възможности  за настаняване .

На фона на разходите на ден на човек за корабчето  , които са равни или превишават разходите за въпросния  международен  полет  пестенето от самолета  изглежда меко казано нелепо . 

Все пак намирам едно такова  на поносима цена и в подходящия времеви диапазон и  почваме кореспонденция .Обикновено  ги  откривам в специализирани  сайтове за лодки за гмуркане , но после предпочитам  да си  общувам без посредник   директно с фирмата.  И тук както винаги досега ми се е случвало в   ЮИ Азия искат 100 % предварително плащане  .

В началото това  особено при такива по  големи суми  ме притеснява . Но както винаги досега  хората са железни и си удържат на всички обещания .  В цената  се включва  и таксата за природния парк , която е 1 000 000 рупии или около 125 лева на човек и важи за една година .

 

 

Поздравления!!!  За пореден път оставам безмълвна!

Това, което правите с най-мъжкото момиче е достойно за възхищение и респект! 

Няма да сложа тези координати в бъдещите си маршрути. Все пак аз съм глезен градски и плажен турист. 

Но ще чета със затаен дъх за тези недостижими, за мен, места и ще се радвам, че съм имала невероятният късмет да общувам с такива хора!

Здрава, успешна и богата на пътешествия Нова 2018 за теб и Принцесата!

[ivooo]

преди 15 минути , Mary каза:

@ivooo, липсваха разказите ти! Благодаря!

 

@Rainy, теб заинтересува ли те тази ... koteka?

Защото на мен ми се вижда доста интересна за да се запознаем с местния бит и култура!

Дайвинга и аз ще го пропусна, но ако има и места за шнорхелинг ще съм напълно доволна.

 

 

    Котеките  , поне тези сувенирните са с доста скромни по размер отвори .

 

Видяхме зор да изберем за приятелите с  нормални за българи  размери , че да не ги обидим  . 

 

    Почти навсякъде става за шнорхелинг .

 

преди 11 минути , Rainy каза:

 

P.S.Отивам да огледам охраната на паричния резерв на Кралицата 

  

   Всъщност може да се изкара страхотно и доста евтино .

Това място   е много  по добро от Малдивите .  Без джамиите по местните острови и без скъпотията в  ресортите , без тълпите . Но си трябва информация как да отиде човек подготвен  и да избегне някои битовизми които биха направили от рая ад.

То затова и четивото ще е по-сухо с цел да е полезно .  Извинения за което.

[stefanrusev]

Преди 1 час, ivooo каза:

 На по леснодостъпните места включително и 2-те села които  ние посетихме   папуасите изглеждат , облечени са и се държат като съвсем обикновени съвременни хора. 

 

Kurulu или Kurima?  Е, и Baliem Pilamo Hotel не беше зле - беше пълно с военни а и пилотите нощуват там..

[Mary]

преди 5 минути , ivooo каза:

Видяхме зор да изберем за приятелите с  нормални за българи  размери , че да не ги обидим  .

Почти навсякъде става за шнорхелинг

Сега съвсем предизвика интереса ми - научен, разбира се!

[Гост]

преди 18 минути , Mary каза:

Сега съвсем предизвика интереса ми - научен, разбира се!

Аз просто се разцвилих на глас 

[stefanrusev]

Не се заяждам но от четирите снимки на папуаси само последната е от Западно Папуа - племето Дани. Другите са от ПНГ - Асаро , Хули и Горока. На името на последните е  прословутия фестивал , а Жоро Матеев ходи при Huli  и мисля че беше пуснал снимки с туземците.
Иначе за котеките . Изработват се от някаква местна тиква 

 

 

Редактирано 18 декември, 2017 от stefanrusev

[ivooo]

Преди 1 час, Dani Magelan каза:

Поздравления!!!  За пореден път оставам безмълвна!

Това, което правите с най-мъжкото момиче е достойно за възхищение и респект! 

Няма да сложа тези координати в бъдещите си маршрути. Все пак аз съм глезен градски и плажен турист. 

Но ще чета със затаен дъх за тези недостижими, за мен, места и ще се радвам, че съм имала невероятният късмет да общувам с такива хора!

Здрава, успешна и богата на пътешествия Нова 2018 за теб и Принцесата!

  Дани ,

 

Много ти благодаря , ама много ни надценяваш .  Ние просто си се забавляваме .  И то интересите са ни силно ограничени .

Основно гмуркане и ски . Е покрай това понякога попадаме в някои тъпи  ситуации ....... ,но не е съзнателно .

Сигурен съм че ако на теб нещо ти се стори  интересно и ти ще намериш начин да го правиш.

 

Ако става дума за истински пътешественици в онзи стария смисъл на думата тук  във форума наистина има няколко такива . 

Ето тук горе един несъзнателно се е издал 

 

преди 32 минути , stefanrusev каза:

Не се заяждам но от четирите снимки на папуаси само последната е от Западно Папуа - племето Дани. Другите са от ПНГ - Асаро , Хули и Горока. На името на последните е  прословутия фестивал , а Жоро Матеев ходи при Huli  и мисля че беше пуснал снимки с туземците.
Иначе за котеките . Изработват се от някаква местна тиква 

 

 

    

    Не се сърдя ни най малко . Нищо не разбирам от племена , а тези ми се видяха готини и шарени и напълно достойни  да ги открадна

 

  За котеките .. Всяко племе има различни .  Да повечето  са от тиква . Има и едни плетени като на баба шушоните  .   Доста са твърди  .Тези плетените също  . Виждат ми се много неудобни  и затова още не съм си ги пробвал в къщи  . 

 

 Някои имали и тайни места за носене на дребни полезни  предмети  .  

[Дани Магелани]

преди 5 минути , ivooo каза:

  Дани ,

 

Много ти благодаря , ама много ни надценяваш .  Ние просто си се забавляваме .  И то интересите са ни силно ограничени .

Основно гмуркане и ски . Е покрай това понякога попадаме в някои тъпи  ситуации ....... ,но не е съзнателно .

Сигурен съм че ако на теб нещо ти се стори  интересно и ти ще намериш начин да го правиш.

 

Ако става дума за истински пътешественици в онзи стария смисъл на думата тук  във форума наистина има няколко такива . 

Ето тук горе един несъзнателно се е издал 

 

    

    Не се сърдя ни най малко . Нищо не разбирам от племена , а тези ми се видяха готини и шарени и напълно достойни  да ги открадна

 

  За котеките .. Всяко племе има различни .  Да повечето  са от тиква . Има и едни плетени като на баба шушоните  .   Доста са твърди  .Тези плетените също  . Виждат ми се много неудобни  и затова още не съм си ги пробвал в къщи  . 

 

 Някои имали и тайни места за носене на дребни полезни  предмети  .  

Те са професионалисти! Следя ги и се изумявам на всичко написано. Но вие сте любители и това прави пътуванията ви много ценни!

[ivooo]

Доха

 

 

Самолетът до Доха е с променено разписание , но никой не ни информира по никакъв начин .

 

По някаква случайност влизам в профила си и откривам  че вместо 2 часа в Катар  полета  е преместен за  предишния ден и  вече имаме близо 22 часа престой в Доха   . Какво би станало ако не бях погледнал , или пък  ако не мога да тръгна предишния ден .

 Катарците силно се сриват в личната ми класация . Звъня в Софийския офис и симпатична служителка прави всичко възможно да ми помогне . Хотел не ми се полага . Имало по ранен полет за КЛ . Ако искам да го взема . Обяснявам че в КЛ съм само транзит и тогава бих прекарал същите  часове  чакане само че на тамошното летище . Предлага да ме премаршрутира   безплатно до друго съседно летище , но Джакарта е на доста по голямо  разстояние от разрешеното за безплатно .  Накрая ми праща на мейла  линк към сайт на катарците за  стимулиране  на туризма . Всеки с билет на Катарските авиолинии може да кандидатства за безплатна нощувка в Доха избирайки между няколко не лоши хотела .  На последния ред се попълва  номера на билета и чудото или става или не .

При нас обаче проблема е че самолета пристига в 4 сутринта и тръгва на другия ден в 2 през нощта . Ако взема само една нощувка  трябва или да се чудя какво да правим  до времето за настаняване което обикновено е след 14.00 или пък после до 24 ч . Като типичен балканец се сещам  че всъщност имаме 2 билета и правя още една безплатна регистрация с  номера на другия билет , но за следващия ден за същия хотел.

 

  Е потвърдено е . Става . Може да спите 2 дена безплатно в нашия случай в  5 звезден хотел точно срещу центъра за ислямско изкуство.

  В Катар сме отсядали и друг път и определено човек  може да си измисли нещо забавно .

 

 

Тур в пустинята  , разходка с лодка , пазарене  в сука или разучаване на   музея за ислямско изкуство който определено си го бива . Похапване в ресторант ( Пиене няма  ).

Или пък просто да си тънеш в лукс и прохлада в хотела , като люпиш семки   до следващия полет  . Въпрос на личен избор .

 

 

Джакарта

 

 

На другия ден вече  сме в КЛ .  После с влакчето КЛИА  до терминал 2 и оттам с AirAsia до Джакарта. Кацаме късно вечерта  . Хотела който съм избрал за 3 нощувки е евтин , но с висок рейтинг .  Освен това е и с много добра локация , а от стаята и от ресторанта се открива чудесна гледка. Така че с чисто сърце го препоръчвам  . Ресторанта му също.

 

 Двадесет милионната столица на Индонезия силно . ме изненадва. Очаквам да видя както лъскави сгради така и голяма мизерия.  Посреща ме един съвременен  обсипан със светлини и реклами  през  нощта град .

Следващите дни съзнателно  пътуваме  с  такси  по  около  час в посока   а града не свършва…….  Никъде  не срещаме и  бордеи  . Нито веднъж не видяхме просяк .

 

 

Огромни булеварди с невероятен трафик в множеството  платна се пресича т помежду си .  Автопарка  по нищо не отстъпва на този в Европа.

  Все забравям къде сме и съм приготвил обичайната за стария континент  раничка за пешеходно обикаляне  на центъра нали затова съм си взел и такъв хотел .

Е да де ама в тази част на света пешеходци няма . При толкова различни видове рикши , велорикши , моторикши , мотори , скутери и таксита с които можеш да се возиш за стотинки и според възможностите си  а и при климата тук  на никой не му и хрумва да обикаля пеша.    То и тротоарите където ги има са заети от паркирани коли мотори и какво ли още не.

 

Потресени от гледката на бели хора в зряла възраст ходещи пеша непрекъснато ни спират всякакви превозни средства с видимо желание в погледа не толкова да изкарат някоя рупия колкото да помогнат на 2-те заблудени души .

 

 Само след 4 пресечки и силно  замаяни от жегата  се предаваме и продължаваме с каквото ни падне .

 Джакарта е хубав град , но наистина няма много неща за правене . Един ден е напълно достатъчен.

 

 

На първия ден отхвърляме   джамията най-голяма в ЮИ Азия , катедралата до нея ,най големия площад в света с монумента  на свободата и прочие градски глупости . 

 

 На втория решавам да отидем до Таман мини Индонезия . Представям си го като умалено копие на забележителностите в страната подобно на други такива места по света. Оказва се нещо като голям развлекателен комплекс по скоро за местните жители .

 

 

Спокойно може да минете и без него .Има мини влакчета , лифтове  ,лодки , музеи и природни сбирки . Всичко това на голяма площ  с улички за коли  и мотори .

Тук се усещаме  навреме и се  яхваме зад двама дядковци с мотори .  50000 рупии (6 лв ) на час. 

На всяка атракция има платен вход , а тук там има павилиони , сергии и ресторанти .  Има действащи църкви и джамии и в някои се провеждат и служби . В павилиона на племето торага  заварваме сватба и за взаимна радост се отдаваме  на фотосесии  с младоженеца ,  булката , родителите им  и гостите  повечето облечени в типичните ярки носии .

 

 Дядковците  с моторите са големи  симпатяги и решаваме да се разделим  чак когато почва да вали .

 

Тук е мястото да кажа че такситата които използваме  ( без тези от летището ) без изключение  са на брояч ,  а тарифите са им напълно приемливи . Не се налага да губим време в пазарене  ръкомахане и блещене на  очи , нещо което ми е изключително досадно.  Шофьорите включват апаратите без  каквото и да е  напомняне. И това важи и за  Маккасар . Особено силна таксиметрова компания в цяла Индонезия е Blue bird . Водачите на рикши и мотори също не са склонни на дълги пазарлъци .  Изглежда липсата на много туристи  ги прави  по стегнати и делови .

 

 Друга особеност не само тук разбира се е , че магистралните такси по презункция  се плащат от клиента .  Обикновено и в самия град има платени магистрали и такситата по подразбиране се качват направо на  платените . На тях пак пъплим в колона  по 6 но все пак се движим . Докато безплатната успоредна магистрала просто не мърда.

Така че когато ви поискат пари за такса ( а  тя обикновено е стотинки) не спорете и не бийте шофьора  .

 

 Не липсват и моловете . Според статистиката цели 170 на брой , между които и най големия в ЮА . На мен всички са ми еднакви  така че не мога да коментирам , но използвам посещението да се сдобия с  местна сим карта   както и да купя стабилна   сума  рупии .

 

 За около 50 лв имаме сравнително малко време за  разговори  и  максималните  8 гб интернет. Много ли са или малко не знам , но  така и не успявам да ги усвоя   за повече от 20 дни . За Папуа се пазарува  от оператора telkomsel .

  Също за там  е необходимо голямо количество пари в брой за предпочитане рупии  .  В Соронг  навярно има банкомати . Все пак е повече от 200 000 –ен град . Но на летището няма такива.  Няма и обменни бюра . Даже и да намерите  в  града  , това ще ви отнеме време и средства ,  а и не се знае дали банкоматите ще пуснат парички  .  

 За  пропусналите някое лекарство или козметика отново  това би могло да е  мястото .

 

Болници в Раджа Ампат  няма .  Има в Соронг  , но  най близката  читава такава е в Австралия.  Май и барокамери няма . За сметка на това има малария и денга   .

Решението е повечко късмет  , повече репеленти , повечко лекарства и превързочни материали , както и застраховка.  

 За корабчетата медицинската застраховка обикновено е задължителна. Но и без  да е така  според мен в случая е изключително важна  . Да е  за по голямо покритие и да е с включено репатриране . Номадите тук с техния голям  набор от събития и  сумите  на покритията  мисля че са едно добро решение.

 

Корабчето

 

 

 

 Пътя от Джакарта до Соронг е около 4 часа . Летим с Батик ер . По къс ръкав съм и пак ми е горещо , а младото момиче до нас на третата седалка измъква от една обемиста кошница  възглавничка и топло плетено одеялце .  Слага си и плетена шапчица и се унася в сладък сън.

 

 Имаме късмет . Самолета пристига навреме , а с него е и багажа. Тук  вече няма откъде да се купи  дайвинг оборудване . Корабчетата  осигуряват екипи само с предварителна резервация . Ако багажа се загуби по самолетите може  да подсмърчаш докато другите се гмуркат .

 

 За корабчета няма да пиша подробно. Но все пак за обща култура . Целия ден преминава в гмуркане ,  ядене и почивка .

 

 dive mastera си е направо художник

 

Обикновено има 2 сутрешни гмуркания , едно следобедно и едно нощно . Обикновено някои от дните има и разходки на сушата на някои интересни места . В нашия случай това са Paynemo  едно от местата емблематични за Раджа ампат и посещение на местно село .

 

Paynemo

 

В района има силни течения и не е  подходящо за начинаещи

 

Корабчетата  сами по себе си са преживяване . Освен гмуркането  има потресаващи пейзажи   и гледки  на които от сушата просто няма как да се насладиш.

 

 

 

 Винаги има и интересни образи  .

Този път едно американско семейство от мама татко и аз . Като тате е на 91 години . Мама около 75 Синът Матю  около 55 . Мама и тати не се гмуркат , но всеки ден са на шнорхелинг . Тате ни събира очите когато  сменяйки бастуните  и  почти наравно с нас изкачва с треперещите си  кльощави крака 300 те стъпала  до върха на  Paynemo . Всички му ръкопляскаме . 91 години . Това се казва  дух . 

 

На закуска сутрин семейството са забележителни  . Тримата пристигат кисели по различно време всеки с книга под мишница и в гробно мълчание закусват и четат .

Имаме си 3-ма малайци от китайски произход   потънали в собствената си  среда  , както и  5-ма млади  китайци от Хонконг 2 момичета и 3 момчета въоръжени до зъби с всякаква особено фотографска  техника .

На нощните гмуркания обикновено всеки от нас е с едно фенерче и по него може да се ориентираш кой къде се намира.

На едно от тези гмуркания  срещу мен се задава светещ град ...... В първия момент ми хрумва  че може да е подводница , после решавам  , че е  мощна група от друго корабче .

 Истината се оказва….. само един китаец …..от Хонконг  .

 

Следват Антонио от Италия с жена  си Лидия от Бразилия . Живеят в Сан Пауло . Наборчета  са ни . Тони е типичния италианец  . Иска да бъде забелязан на всяка цена  .  Когато си мислиш че си сам или  с любимия , на момента се появява Тони  с камера ГоПро и почва нещо да снима.

Още не сме изравнили налягането  и дремем  на 5 м под водата , когато до нас  се появява Тони . Вече  е само с плавници  и шнорхел . И с ГоПро разбира се  .

 Когато почва да скача от втората палуба  в морето не издържам и тръгвам да му покажа че и българите го можем . Наистина мога да скоча от най високата мачта . Правил съм го .

  Знам че можеш , остави човека да блесне просъсква принцесата и аз пак се тръшвам на лежанката.  Това ни спечелва 2 ма нови  добри приятели .

 

С нас са и американците Райън и Джоузеф  . Както и самотната мацка на около 50 Джаки . Много непохватна  е , очевидно не особено опитна  и  въодушевена и от гмуркането  . Чудим се за какво е дошла.  Може би е добра партия за синчето  Матю  клюкарстваме . 

 Екипажа явно също  е на това мнение и Матю и Джаки винаги са в една група.   Лика прилика са си   , но явно седмица не е достатъчно време за сближаване на англоезичните  .

 

[FlyTraveler]

На 12/18/2017 в 20:21, ivooo каза:

Раджа Ампат

 

Инструкция за експлоатация  . Ноември .2017

 

...

 

 

 

От доста време се каня да те питам дали сте ходили или дали няма да ходите до Раджа Ампат, просто си помислих, че ако някой го е правил или би го направил, това сте вие... Благодаря много за чудесният разказ, ще чета с голям интерес.

 

Редактирано 19 декември, 2017 от FlyTraveler

[ivooo]

 

 

 

Къщата за гости

 

 Когато е интересно времето лети

 

В игри и веселушки  седмицата на корабчето се изтърколи и дойде време да си ходим.

 

Последния ден ни изпраща с облаци и ситен проникващ навсякъде дъжд .  От 2 дена се опитвам да се свържа с хоста , но резултат никакъв  . Вече съм се примирил ,  че ще си търсим друго забавление . Даже си мисля дали съдбата не ни казва че трябва да видим  племената ,  когато най-сетне от другата страна на телефона ми вдигат . Ще ни чакат на фериботното пристанище на Waisai .

 

 Забравих да спомена . Къщата за гости я избираме от тук .  Има филтър и на него съм отбелязал  3 неща . Да е  усамотено ,  да  е със собствена тоалетна и да има  добър домашен риф.

Бунгалото  е избрано защото освен  горните 3 условия почти всеки гост е видял и дюгони  наблизо .

 

Кореспонденцията се състои от 2 писма . След попълване на някакъв измислен формуляр със запитване от моя страна  . Следва отговор . Да места на тези дати има . Телефоните на  хоста са следните. Очакваме ви .Толкова .

 

 Е посрещат ни . Някакъв братовчед  на собственика ни чака на пристанището . Не държи табела с имена или нещо  друго .

  Гледаме се изпитателно . Добре че пристигащите сме малко , а пък аз съм го мернал на една от снимките в сайта . 

Никой на никого не помага за багажа . Вече сме в друг свят . Качват ни на малка лодка  с двама местни и малко дете . По скоро аз си качвам куфарите , a те ги завиват в някакво платнище защото не спира да вали .

 

 

Пътя с лодка от пристанището до нашия  остров е около 2 часа . В началото само вали и принцесата си е опънала чадърче. Останалите сме се примирили с времето и само се отръскваме от водата от време на време .

 

С навлизането в протока обаче времето става все по гадно , вълните все по големи , а водата която ни залива вече е предимно морска .

В началото с принцесата се шегуваме . И друг път сме се качвали  в лодки с напълно непознати , но тук е малко по различно .

Папуасите сами по себе си изглеждат свирепи и акъла не ми побира защо се правят на още по свирепи с онези украшения . Е с това детенце поне няма да ни ядат подхвърлям . Няма да е възпитателно .

 Напротив отговаря принцесата не си ли  чувал за изпитите по мъжество .

 

 С времето разговорите замират , а  водата и небето се сливат в един мрачен сив  хоризонт прорязван от светкавици .Вълните стават наистина големи .Чадъра отдавна е счупен и принцесата го ползва само като параван . Добре че не вижда къде сме , си мисля .  Даже детенцето се е свило на дъното  . Все още съм със слънчевите  очила  . От водата нищо не виждам . Когато опитам да  ги махна обаче морските вълни тутакси ме насълзяват и става още по зле. През минута плюя солена вода цяла шепа . Как карат лодката тези хора и накъде отиваме е истинска загадка. 

 

 Наистина сме в опасност. И точно в този момент ме завладява невероятно чувство на спокойствие и опиянение . Страха е изчезнал .  Изчезнал е и студа . Останало е само преклонението и възторга от красотата  и  мощта   на природата .  Трудно удържам порива си да се изправя в лодката и да викам с пълно гърло . Само се хиля на глас . И без  това никой не ме чува.  

 

По добре да не казвам за това . Ако четеше форума или беше разбрала принцесата сценариите са два : 1.  Сърдене от няколко месеца  или  2. Бърз преглед при психотерапевт.  Или и двата  .

 

 Но съм сигурен  , че тук има и други като мен .  И ги поздравявам !!!.

 

 Явно в един момент доближаваме суша. Вълните  намаляват . Даже и дъжда отслабва. Лодката заорава по пясъчното дъно . На ляво и на дясно няма никакви следи от хора . Пясъчен плаж и зад него джунгла.  С напрягане различавам в зеленината 2 бунгала .

 

 

  Този път двамата папуаси от лодката ми помагат за багажа . Очевидно бързат да се приберат в селото .

  С много мрачни погледи ме гледат как  редя банкноти по клоните на едно дърво . Забравил съм рупиите в джоба си и всичко се е превърнало на мокра  хомогенна топка . 

 Горивото в района е 2 пъти по-скъпо от това в Джакарта и транспорта също е много скъп. Еднопосочно лодката струва 1 500 000 рупии за двамата ( около 180 лв) , но лодките събират повече хора. Така че при по голяма компания би излязло и по евтино на човек .

 Броя банкнотите на клона . Папуасите кимват , прибират ги и отпрашват с лодката на някъде. 

 

 Никой не ни посреща . Никой не ни казва какво да правим . На около 100 м в храстите забелязвам мъжко  папуасче  ,  пуберче  ,  което мете в джунглата .  Какво точно мете само то си знае , но аз се запътвам към него.  То се прави  че ме няма . Все пак когато почти го настъпвам вдига поглед . Не знае езици и с жестове го питам това ли е нашата колиба. Това било .

 

 Ето я и колибата  .

 

 

 

Вкарваме багажа и се опитваме да намерим нещо сухо за преобличане. После аз тръгвам на разузнаване. Дъжда е спрял и слънцето наднича зад пухкави облаци . Сякаш никога не е имало буря .Пясъка гали като коприна краката .  Морето е потресаващо красиво . Всички цветове на синьото се преливат и смесват в неповторима палитра .  Водата е кристална . Даже от брега се вижда , че кипи от живот .  На 100 м от нас има друго бунгало . Има признаци на живот , но хора няма . Вървя по брега няколкостотин метра  и стигам до отвесни скали , които преграждат пътя нататък  . В другата посока след няколкостотин метра плажа свършва . Джунглата и рифа са се слели и пътя натам също е затворен  .    

 

Усилието и парите си струваха . Сами сме в рая.

 

 

 

 

 

 

[stefanrusev]

Ехааа! Красота! 

За какви племена говориш ,бе, човек? Няма място за сравнение. Добре че не си избрал тях, нямаше да оцелееш -Принцесата щеше да те гръмне още горе и да те остави за храна  на папуасите 

 

Весела Коледа!

[Дани Магелани]

Иво не преставаш да ме изненадваш! Бъди все така неуморимо търсещ приключения!

Да сте живи и здрави с Принцесата!

Весела Коледа ви пожелавам от Тенерифе!

[ivooo]

преди 10 часа, stefanrusev каза:

Весела Коледа!

 

преди 9 часа, Dani Magelan каза:

Весела Коледа ви пожелавам от Тенерифе!

 

  Весела Коледа и на вас !!!

[mimcho]

Благодаря ivooo, следя с много голям интерес темата. Забавлявам се докато чета разказите ти, но и много ценна информация споделяш. През февруари с група приятели и ние сме резервирали (чрез мейл и ФБ) нощувки в home stay на Palau Gam. Всичко споделено ще ни е много полезно. Приключенско и незабравимо да ви е.

[ivooo]

 

 

 

 Бунгалото е с елементарна конструкция от набити в земята колове , рехаво подредени дъски за под  върху тях  , стени от някакви рогозки и покрив от палмови  листа. Между т.н. стени и тавана има голямо разстояние за проветрение  .

 

 

 

 

Заради климата спим голи на тънкото  шалте  проснато върху дъските . То и мрежата  за комари са единствената преграда между нещата населяващи джунглата  зад и под нас  и нашите крехки европейски  тела.  

 

 

  Обявената  като тоалетна в западен стил  представлява пльосната по средата на отделно помещение тоалетна   чиния.

 

 

Течаща вода естествено няма.  Отляво на дясно е казанчето пълно със солена вода . Следващите ведра изпълняват функцията на  мивката и душа . Те са със сладка вода.  Сапун  и кърпи  също няма . Добре че имаме наши .  Всъщност единственото обзавеждане в бунгалото  е грубо скованата маса на верандата и 4 пластмасови стола  .

 Разбира се никой не е казал на местните  че западната чиния освен от поставяне се нуждае и от почистване  и тя изглежда като реквизит от филм на ужасите .  Почти няколко часа преминават в отчаяни опити на принцесата да я приведе във вид подходящ за употреба .  Майсторлъка е да я използваш много бързо и с минимален физически контакт с нея .

 

   На свечеряване отнякъде изникват редичка папуаси понесли  ориз , някакъв зеленяш   (нещо средно между коприва , зелен боб и водорасли )  под формата на  мазна яхния   и 2 миниатюрни  резенчета риба.

 Процесията е тържествена  , като всеки от семейството носи по нещо .Кой купичка , кой  чинии , кой прибори  . Още не знаем , но такава ще ни е  храната за обяд и вечеря в продължение на една седмица . Рибата понякога е заместена с 2-3 яйца . И…….. кетчуп.

 Закуската е по вкусна - пържени банани .

На втория  ден решават че сигурно кетчупа ни липсва и към бананите на закуска  се появява ….кетчуп .  Мисля че до края на дните си няма да погледна повече кетчуп .

 

  Принцесата мрази ориз.  И двамата мразим риба , но глада си казва думата и на третия ден почваме да осмукваме всяка дребна рибешка кост като истински  деликатес . 

За липсата на  друга  храна може би има обяснение , но при море пълно с риба просто не разбирам защо ни дават толкова малко .Всяка вечер ни оставят няколко пакетчета чай и кафе както и  термос  с  топла вода .  Имаме си и голяма бутилка на стойка с вода за пиене.

 

 Появява се и собственика  Онфри  , който тутакси щедро даряваме с гръцкото православно име  Онуфрий.  

 

 

 

Онуфрий е дребен на ръст с  размер горе долу на половината на моя. С  кърваво червена и вечно пълна с бетел  уста  .  В паузите когато не дъвче като камила , бързо си пали цигара . Бетела  дискретно го плюе в шепи , за разлика от фасовете които оставя където му падне. 

 

 Комуникацията ни е силно затруднена . От една страна английския очевидно не му е силата , както и нашата. От друга страна  изглежда бетела силно забавя бързината на мозъчните му импулси . На елементарни въпроси от сорта как е добър ден на папуаски  , Онуфрий успява да отговори след няколко минути . Имам чувството че мога да чуя и видя как се движи мисълта в иначе ухилената глава на папуаса.

   Бетела  се прави от орехите на палмите арека  които тук са в изобилие и според  домакина ни  имал ефект на слаб алкохол  .  При липсата на узо и бира  съм силно заинтригуван от  този ефект  и  си прося бетел  от Онуфрий.   Чак на последния ден ми предлага  да опитам и то с явно нежелание.  Аз разбира се го усещам и му отказвам , но загадката си остава . Защо му е толкова трудно да почерпи някой с нещо толкова достъпно .

  

  Освен течаща вода това което няма е и сигнал . Няма телефони ,  телевизия,  радио . А да за малко да забравя . Няма и ток   .

 

По тези ширини около 18 ч  Баш Шефа гаси лампата и за няколко минути настъпва непрогледна тъмнина. За 3- 4 часа ни пускат генератор и бързаме да заредим фотоапаратите . Телефоните са напълно излишни така че не се зарежат . Това обаче което е жизнено важно е да заредим фенерчето.

 

  Ходенето до тоалетна през нощта е приключение , което  се осъществява по двойки . Аз изпълзявам изпод мрежата , а след мен и принцесата . Бързаме да подпъхнем мрежата под шалтето  на излизане , за да не си намерим неканено гостенче в леглото.  После  вървя напред като осветявам всичко по пътя с фенерчето  от гредите на покрива до 30 сантиметровия  луфт между пода на тоалетната  и  стената . Все пак около нас е джунгла , а Австралия  е на една крачка .  

Още първата нощ се запознаваме със съседите . Едри добре охранени плъхове . Светлината ги държи настрана , но когато генератора спира настава весело оживление .

На сутринта сапуна, който сме оставили  в  т.н. баня е почти напълно изяден . На втората вечер нахалниците го доизяждат заедно с пластмасовото  бурканче какао , което сме забравили на верандата . 

Страх ги е да  приближават много, много  до нашето легло , но от време на време в полусъница  се налага да святкам с фенерчето и  да ръмжа  , за да всявам респект . 

 

    На третата  вечер  се запознаваме с нов съсед . Огромен черен паяк с размерите на бебешка ръчичка.

 Хубавата новина е че е от външната страна на мрежата . Лошата е  , че очевидно не изпитва никакъв страх от хора  . 

 Когато на другия ден се оплаквам на Онуфрий  ,  той даже не разбира защо се притеснявам , после  само небрежно вдига рамене .В къщи   у нас живеят 6 такива ни казва  .  

 

Нощна птица съм и нощта никога не ми стига . Не съм  и предполагал , че мога да я очаквам с нежелание  , а  с   нетърпение да чакам утрото .

Тук където  деня и нощта са по 12 часа  ,  при липсата на ток освен да слушаш  шума на морето и звуците на джунглата  както и тези на пакостливите  съседчета  ,  няма какво друго да се прави . 

 

 

Учудващо е , но след няколко дена не обръщаме никакво внимание на паяците и плъховете . Това което обаче не ни дава да заспим е някаква гадна миризма под бунгалото .  Дали е от септичната  яма на тоалетната , дали е нещо от джунглата . Като удар в носа е . Съсредоточаваме се  да се обърнем в подходящата позиция , така че смрадта да не се усеща  толкова силно и когато успеем  се стараем  бързо да заспим . По някое  време течението се променя  и след поредния удар в носа и събуждане  следва ново въртене и нов опит за заспиване . 

 

 Има и хубави неща . Небето през нощта  е кристално  чисто и обсипано с безброй  звезди , а комарите за наше щастие почти липсват  .  

 

  Деня преминава в шнорхелинг  .  Рифа е на метри от брега и е чудесен  .  Както и   в търсене на дюгони . Веднъж  мярваме някакво огромно бързо тяло  . По движението на опашката   съдим че е морски бозайник  , но няма време да го разгледаме и снимаме .

 

 

Няколко пъти обикаляме с Онуфрий и лодката му  околността , но така и нямаме късмет с въпросните морски крави .

 Кани ни на посещение   в неговото село на друг остров  на около половин  час с лодка  от бунгалото  . Селата са учудващо спретнати и чисти. Имат си ток , течаща вода, сигнал , сателитни антени , начално училище , малко магазинче , няколко църкви .

 

 

В този район повечето папуаси са християни . 

На площада изпитвам силното чувство ,  че съм си в къщи. На сянка са се пльоснали местни селяни  . Само че вместо  бира , пушат цигари , клюкарят и дъвчат бетел  и ………не правят нищо.

 

изпращач 

 

 

 Обстановката в банята е полутъмна и чак когато се показва дъното , на едното от  ведрата за миене забелязваме   че цялото е  в миши изпражнения.

 

 Някой чужденец е написал в сайта ,  че  за да се преборят с гризачите трябва да си вземат котка и домакините  са го направили . Котето се казва "некрасива"  на папуаски и е почти в същата теглова  категория като плъховете . Без съмнение не гори от желание за битка с тях . Точно в един и същи час преди залез  " некрасива " идва на сеанс по обгалване .

 

страшилището за плъхове

 

 

 Сладката вода е на привършване    и молим Онуфрий за още . На следващата сутрин  пристигат  с лодка  той и пубера  от първия контакт с местните , заедно с няколко 20 литрови  бутилки  .

 

 

 Последния ден не издържам и му чертая  как от бамбук да си направи олуци и да събира дъждовна вода в бидони или голям резервоар.  В крайна сметка почти всяка нощ вали доста обилен дъжд.  Онуфрий ме гледа невярващо . Няма ли да се сърдят гостите  , че се мият с такава вода. Опитам  се да му обясня ,  че това тук ще е най чистата вода в околността . Не забравям да му  начертая  и  отвор в резервоара  , с инструкция често да го почистват . 

 После се опитвам да му обясня че е добре да скове и няколко лежанки на плажа  или да опъне няколко хамака между многобройните  дървета.  Не може 12 часа да си само във водата или на пластмасовия  стол и да няма къде да се опънеш на този райски плаж . 

 

 Точно като при Робинзон един  от дните на стотина метра от нашето бунгало акостира лодка с непознати туземци.  Известно време се правя че не им обръщам внимание . После зарязвам лицемерието и се запътвам право към тях.

 

 

 Започнали са ново бунгало . Две деца  си играят , жена  шета наоколо   ,а двамата  мъже  ритмично клатят заострен кол  напред  и назад за да го забият в земята.  С удоволствие приемат помощта ми и тримата прекарваме повече от час  в клатене на кола , докато не решават че вече е достатъчно.  Имали инструменти за копане , но в селото . Ама те и без това  така си били свикнали да строят  .    Пирони почти не се използват . Само  корда и конопени въжета за свързване .

 

 Давам си сметка че след  някоя година мястото вече няма да е толкова диво нито толкова романтично .  Хубавата новина е , че това което ние бихме построили за няколко дни или седмица , те го правят месеци  .

 

Всъщност това е напълно логично . Според Онуфрий за да живее добре той и семейството му се нуждаят от около  3 000 000 рупии на месец  , а само от нас е изкарал 6 000 000 за седмица .

За какво му е на човек да лови риба , като има толкова много големи  бели шарани .

 

 В рая сме и който иска да го посети да побърза , че рая бързо се заселва . 

 

 Папуаския рай е като  в оня виц " Тук чашите са с дупки , жените без дупки , а музиката от Панчо Владигеров ". 

 

 Тук няма климатик , ток и вода , няма алкохол и музика , няма вкусна храна .

Решението е   просто . Вземете ги  с вас .

 

 

 

 

   

 

 

[mimcho]

Благодаря ivooo за подробния разказ и снимков материал. Нашите очаквания са, че ще ги има тези неудобства, но ще видим на място колко сме готови за подобни условия. Радваме инфото, че няма много комари и се надявам и на нашия остров да е така, защото аз лично ще разчитам на репелентите. Ще си носим хамаци, челници, фенери и соларни зарядни. Нямам търпение да стигнем там, защото от много време ни стои в списъка за Индонезия.

Пишеш, че не става за начинаещи гмуркачи като мен. Толкова ли са силни теченията?

Ако сравняваш останалите места в Индонезия може ли да дадеш и твоята оценка за Раджа Ампат като подводни красоти? Все пак най- вече за това сме се запътили натам.

Ще можем ли да се усетим красотата на мястото, като сме избрали този по- ниско бюджетен вариант- home stay?

Можем ли нещо да занесем на нашите домакини, с което бихме ги зарадвали и би им било от полза? Четох, че препоръчват да носим учебници по английски за децата.

[ivooo]

преди 2 часа, mimcho каза:

Благодаря ivooo за подробния разказ и снимков материал. Нашите очаквания са, че ще ги има тези неудобства, но ще видим на място колко сме готови за подобни условия. Радваме инфото, че няма много комари и се надявам и на нашия остров да е така, защото аз лично ще разчитам на репелентите. Ще си носим хамаци, челници, фенери и соларни зарядни. Нямам търпение да стигнем там, защото от много време ни стои в списъка за Индонезия.

Пишеш, че не става за начинаещи гмуркачи като мен. Толкова ли са силни теченията?

Ако сравняваш останалите места в Индонезия може ли да дадеш и твоята оценка за Раджа Ампат като подводни красоти? Все пак най- вече за това сме се запътили натам.

Ще можем ли да се усетим красотата на мястото, като сме избрали този по- ниско бюджетен вариант- home stay?

Можем ли нещо да занесем на нашите домакини, с което бихме ги зарадвали и би им било от полза? Четох, че препоръчват да носим учебници по английски за децата.

   И аз благодаря за интереса . Очевидно дестинацията все още не е много популярна във форума.

 Навремето беше същото за Занзибар . Питаха ме разни приятели в кой континент точно се намира  . Пък сега май  няма някой да не е ходил   там . Та затова ще се постарая да отговоря на колкото  може повече от въпросите ти публично евентуално за в бъдеще на някой ако му е полезно . 

 

 За комарите . Ние също разчитаме само на репеленти с оглед на многото странични ефекти от лекарствата .  Редовно се пръскахме и почти нямахме ухапвания , но когато минахме през Макассар на връщане си пуснахме по един тест за малария . Отне ни около час , а теста  стана за 1 ден . Обслужването беше изключително . Перфектна чистота и климатик в клиниката .  Никога не са ми взимали кръв толкова внимателно . Донесоха ни резултатите в красиви пликове още същата нощ в хотела и ни върнаха в единия плик 100 000 рупии били сме дали повече . А отделно ни пуснаха и мейл на другия ден .  Всичко това ни струваше по 15 ( петнадесет ) лева на човек .

Ако имате време мисля че това е едно много добро решение  защото 1. Хората там си разбират от тези болести. 2.Маларията има по дълъг инкубационен период и сходни симптоми с много европейски болести .

За денгата теста е по скъп , Инкубационния период е по малък , а симптомите трудно могат да се сбъркат . Нали се казва костотрошача  . Та затова не сме си пускали тест.

Какво да си носите . Много добре за горните неща. 1. Освен тях оставете си  някое пластмасово шише или манерка или нещо такова за вода  . Навсякъде  водата за пиене е в големи 20 л  бутилиони .  2  Напазарувайте си храна и алкохол от Соронг . С алкохола е по сложно питайте къде продават.  Храната по възможност в някакви по защитени опаковки заради плъховете. Плъхове има  абсолютно във всички home stay .

 

Ако сте в село . Всъщност посетихме 3 села , а не 2 . Някой от къщите за гости изглеждаха много добре. Вода течаща също има. Режим на тока има ,но не е само 3-4 часа. Обхват имаше и на 3-те места.  Единствено че няма да я има романтиката .  Това е и причината ако ходим пак там , да не сме в населено място а пак в пущиняка .

Може би ако бунгалото беше наколно нямаше да има миризма и плъхове .Не знам .

 

За гмуркането . Теченията са силни , но видяхме и няколко не особено опитни гмуркачи , които с малко помощ се справяха . Ще си изкараш супер  . По принцип ако харесвате по големи неща   манти  ,  акули и т.н. те обичат теченията .И на спокойни места сме срещали , но шанса за това е по малък.   Друго според мен е важно .  На повечето места и по селата и даже по уединените бунгала като нашето папуасите предлагат  гмуркане за да изкарат някой лев .  Ходят и пълнят отнякъде бутилки и някой се прави на опитен водач .  Цените са почти същите като в сертифицираните центрове и мисля твърдо че не си заслужава риска .  Нашия Онуфрий също ни предлагаше .  Но да си довериш живота на някакъв такъв екземпляр особено ако се е назобал с повече бетел граничи с лудост  .

 

  Гмуркането навсякъде е тръпка . Както беше казал някъде @ven62 , сигурно и в Ариана ще ми хареса . За Индонезия не мога да преценя . И на Комодо е супер . И в Бунакен и на Бали даже в Туламбен много ми харесва . То си е и късмет .  

 

  Да занесем ли нещо на домакините. Мисля че не се налага да носите каквото и да било и едва ли някой го очаква. Разбира се сигурно ще го оценят.  Ние винаги носим за всеки случай малко мускали за  подмазване.  Или както патетично и възторжено го нарече някой тук за "популяризиране на България"   .

В повечето случаи си ги връщаме обратно . Както се казва от както са измислени финикийските знаци..........

 

 Най важния въпрос .

Ще можем ли да  усетим красотата на мястото, като сме избрали този по- ниско бюджетен вариант- home stay?

 

 Да ако е на усамотен бряг . Не ако е в село . На мен поне ми се губи смисъла. Ако е за романтиката защо в село . Ако е за гмуркането по-добре в нискобюджетен курорт за гмуркачи  .

 

 Ние бяхме последната седмица тук и мисля че е много по-добре от село що се касае за гмуркане . А като пари излиза същото .

[Hadzhitodorovi]

@ivooo, говорейки за макрофауна, има ли шанс да се наблюдават mola-mola в околностите?

[ivooo]

преди 7 часа, Hadzhitodorovi каза:

@ivooo, говорейки за макрофауна, има ли шанс да се наблюдават mola-mola в околностите?

 

 

   Не и в Раджа Ампат .

 

Най доброто място в Индонезия , а и много по-достъпно е Nusa Penida между Бали и Лобмок в тези 2 дайв сайта . Особено втория .

Там им  е нещо като почистваща станция .

 

 

 

Най добро време между юни и октомври . Пак има силни течения и е за напреднали.

Има множество места за настаняване както и дайвинг центрове наблизо.  . 

 

В бъдещите ми творчески планове  . 

[mimcho]

Ivooo, благодаря за всички препоръки и насоки.

 

Избрали сме да бъдем на изолирани бунгала, защото точно това преживяване и такива все още недокоснати от масовия туристически поток места са ни по вкуса. Нашата група приятели e предимно от любители на шнорхелинга, фотографията и приключенията. Ние ще летим от Джакарта и после се връщаме на Бали. Ще останем 7 нощувки на Раджа Ампат и последно комуникираме с този home stay. Уговорката ни с него е всеки ден за турове около различни острови с местенца за шнорхелинг. Момчето говори английски език и това улеснява комуникацията.

 

Писах и на контакта, който ти сподели, за възможност да се преместим за няколко дни в техния дайвинг резорт. Наистина цената е много приемлива. Аз намирах мнооого по- сериозни цени. Разбира се, че на гид тип "Онуфрий" не бихме се доверили, би граничило с безрасъдство.

 

Отново благодаря за подробната информация в твоите постове.