дневник Раджа Ампат

[ivooo]

На 8.01.2018 г. в 15:56, mimcho каза:

 

Избрали сме да бъдем на изолирани бунгала, защото точно това преживяване и такива все още недокоснати от масовия туристически поток места са ни по вкуса

 

 Извинявай че чак сега ти отговорям.  Бунгалата изглеждат много прилично.  Мястото също. А това че сте голяма компания и ще окупирате всички е най доброто. 

Само кой ще чисти общото wc .

 

  Ще изкарате страхотно!!! 

Мина само месец и половина а вече пак ми се ходи . 

И завършека в Бали е много добро решение. Особено ако е в някой готин хотел. 

[Lindt]

Препрочетох я тази тема сега,  защото полетите до Соронг са по-удобни и бързи от стигането до Дераван. И сезонът по-подходящ 🙂И клоним към бойно кръщене в неопетнен от удобствата свят. 

 

Съвсем ли няма как да се разминем с плъхове? Около Waisai ми се вижда по-прилично настаняването.  Там само сте се прехвърляли или сте останали за ден-два?

А райски птици и разходка в джунглата имахте ли при Онуфри?  

Чудя се как да редуваме 2 седмици шнорхелинг и места с баня,  разходка и храна, но още не съм прочела нищо освен плашещите ръководства за настаняване и тази тема. 

 

[ivooo]

преди 10 часа, Lindt каза:

Препрочетох я тази тема сега,  защото полетите до Соронг са по-удобни и бързи от стигането до Дераван. И сезонът по-подходящ 🙂И клоним към бойно кръщене в неопетнен от удобствата свят. 

 

Съвсем ли няма как да се разминем с плъхове? Около Waisai ми се вижда по-прилично настаняването.  Там само сте се прехвърляли или сте останали за ден-два?

А райски птици и разходка в джунглата имахте ли при Онуфри?  

Чудя се как да редуваме 2 седмици шнорхелинг и места с баня,  разходка и храна, но още не съм прочела нищо освен плашещите ръководства за настаняване и тази тема. 

 

 Всъщност не ден два а цялата трета седмица я изкарахме в местен дайвинг курорт на Waisai, но поради липса на интерес сложих финалните лозунги по рано😊.

Там са и най хубавите екскурзии за райски птици. И да ходихме на такава. 

Ако остане време и желание ще напиша нещо по подробно след 10 на дни. Сега сме заети с поредните глупости 😊. 

 

[ivooo]

 

 

 

     

 

 

Последната вечер , на свечеряване  в часа за обгалване на  „некрасива „ ( вж. по горе 🙂 )  седим на  пластмасовите столове на верандата .

 

Мълчим и се вслушваме в монотонния припев  на океана както и на звуците от джунглата зад нас  .

 

„ Некрасива „  великодушно ни разрешава да бъде галена последователно  и от двамата  като се мести ту в скута на единия ту на другия  .

 

 

 

 

  Мисля си че ни трябват още една- две  седмици и вероятно ще сме си направили  олуци и ще събираме дъждовна  вода.

Вероятно  тоалетната ще е с казанче  и то работещо . Ще имаме нещо като мивка  и душ вместо да си поливаме с легенче на пода  . Бидоните за вода ще са повече и старателнo изчистени . Ще има и саморъчни направени  шезлонги на плажа. 

 

Зад бараката ще са насадени експериментални коренчета от  домати  и боб , а пред нея  лехички  с цветя . Дупките играещи ролята на прозорци ще са украсени с перденца от някоя стара рокля на принцесата .

 

 

 

От тъпите мисли ме измъква звука на приближаваща лодка . Онуфрий  води наематели за съседното бунгало . То се рекламира като по луксозно с душ . Разбира се  тайно сме влизали да го разгледаме . Т.н. душ е същия пластмасов бидон с миши изпражнения само че качен  на по високо и от задната страна на бунгалото . 

 

 Наемателите са млада двойка . Строен  чернокож момък , но не от най черните с бялата си приятелка.  Поздравяват учтиво. Ние пък ги кръщаваме тутакси американците.

 

 Американците са по подготвени от нас . Отдалеч забелязваме с лека завист как на тяхната веранда се появяват пакетчета с чипсове , бисквитки и бира !!!  Имат си и блутут колонка за музика която пускат веднага след като си тръгва Онуфрий .

 

 За моя собствена изненада това ни най малко не ни дразни . Какви чудеса прави само седмица  изолация . 

 

Забавни са и писъците им когато тока изгасва и се запознават с нахалните  съквартирантчета  .

 

 

 

 

 На следващия ден  трябва да отпътуваме за Waisai . Имаме резервация за една седмица в дайвинг курорт.

 

Онуфрий е предупреден на няколко пъти , парите за трансфер са уточнени но ни изненадва че щял да ни откара до там късния следобяд . Бил се спазарил с американците да ги води на дайвинг  . Горките  хора . Дано оцелеят.

 

 На хоризонта се смрачава и се налага да пусна всичките си умения за да го накарам да тръгнем веднага . Не искаме да изтърпим буря като тази на идване или да отвисим неясно колко време на гости на папуаса .

 

 Наясно съм че сме изцяло зависими от Онуфрий . Ако иска може да ни закара ако иска не  . Ако реши може да ни остави и цял месец , два  на това място , докато не подивеем съвсем или не умрем от гладна смърт. Редувам умерени закани , с обещания за бъдещи посещения и накрая Онуфрий  се съгласява да закара първо нас , а после да прави опити  да убие американците.

 

 

 

 

 По принцип курортите в Waisai в по голямата си част са за гмуркане . Има и няколко за любители на райските птици.

Обикновено посрещат гостите си на пристанището след някаква кореспонденция по телефона или WhatsApp  кога пристигат .

Аз решавам  ,че това е излишно губене на време и ще акостираме направо в самия хотел , а не в пристанището на градчето .

 

  Кара  ни Онуфрий  и негов приятел , който управлява  или е собственик на лодката .

 

 

 

 

  Времето е слънчево , въпреки че от двете страни на хоризонта са надвиснали черни облаци . На няколко пъти виждаме делфини , а един път Онуфрий ни баламосва че видял кит в далечината . Не мисля че тук има китове а и папуаса е толкова назобан с бетел , че може и динозавър да е видял. Има лека  тръпка на адреналин когато точно в средата на пътя двигателя  издава странни звуци и загасва , но за няма и час местните го поправят . Не съм притеснен защото обхват има и папуасите навярно могат  да си извикат другарче да ни спаси .

 

 

 

 По неприятното е че Онуфрий  от пълен ступор е минал на някакво приповдигнато и любвеобвилно настроение и има няма известно време  идва да се прегръщаме като братя. Щедро ми предлага от неговия бетел  .

 

Това не би било толкова страшно или смешно ако косата му не мирише зловещо . Вероятно никога през последните години не я е мил. Онуфрий ми е точно наполовина и като се прегърнем  косата му е точно под носа ми и аз с мъка се удържам да не повърна или направо да се метна в океана .

 

 

 

 Накрая се добираме до ….. пристанището вместо до хотела .

Онуфрий пак е изпаднал в ступор , а капитана стои с каменно изражение ,  та се налага аз да разпитвам местните рибари , някакви униформени военни и въобще койтомърда за нашия хотел . Повечето не знаят. Други обясняват нещо което пък  аз не разбирам  .

 

Този е от скъпите liveaboard.

 

Тук  ви оставяме отсича по едно време Онуфрий и се налага тутакси да извадя пачката с рупии .

Колко още за бензина до хотела . Още 400к е отговора и след минути вече обикаляме брега в търсене на курорта  .  

Питаме всеки срещнат по пътя . Доближаваме  други курорти . Всички изглеждат доста неугледно и почти всички си имат и собствен кей . Питаме и разни хора ловящи риба , които блуждаят в морето на всякакви възможни съоръжения  . Понякога точно когато ги приближим вместо да ги пита нещо Онуфрий  който се вози на кърмата мълчи . С просто око се вижда че компа му е забил , та пак се налага да се включвам.

 

 

 

 Когато почти съм се отказал намираме нашето кейче.  Няма жив човек . Сваляме в края  му  куфарите и след още една зловонна прегръдка се разделяме с нашия домакин .

 

 

 

 

Чао за сега от мен и Онуфрий !

 

 

 

[ivooo]

     

Оставям принцесата с куфарите и широкополата и шапка и се отправям да търся хора .

Първия срещнат е тъмен кльощав дългуч с расти прическа , който лежи на сянка в един хамак и е толкова съсредоточен в телефона си , че вдига глава чак когато съм на метър от него.

   Транспорта за куфарите е организиран във вид на ръчна количка РК1 , с която явно се кара всичко от бутилките за гмуркане до торбите със смет.

 

 

 

Курорта се състои от няколко бунгала подредени около навес , който играе ролята на ресторант. 

Бунгалата се предлагат с и без климатик като цената на това с климатик е с 50 %повече от тези без . Аз съм запазил бунгало  с климатик . Грешка . През  една  част от нощта няма ток така че климатика е ненужна вещ .  Явно и никой  не ги използва .В първото бунгалото с  климатик което ни дават  климатика не работи . В следващото се разваля на втория ден . Хората обаче са невероятни . Накрая просто ни питат колко дена ползвахте  климатик  , а другите дни  ни ги хващат на цената на нормално бунгало .

 

 

Най важната вещ в курорта е огромен хладилен сандък  на централно място под навеса пълен с пликове лед , а между тях сгушени кола , разни безалкохолни и БИРА . Цената е висока 70к за голяма бутилка Бинтанг  , но в тази част на Индонезия  всичко е по скъпо .   До сандъка е захвърлена тетрадка . Всеки си пише името и какво е пил , а срещу него слага чертички .  Тук няма да споделям разсъжденията си за манталитета и душевността на хората  .  Накрая просто слагаме тайно още 5 чертички и  ги плащаме  без да сме ги пили . В случай че  някой е забравил да си плати . Не за да се почувстваме готини и велики , а защото ни се иска този дух тук , да си остане по дълго такъв . Обратното си го имаме по много и у нас . 

 

Най хубавото е водата . Има някакъв режим и затова се събира в огромен буферен резервоар . Слагат  някакви дезинфектанти , защото мирише сериозно на химия . Но най важното е че  я има през цялото време и няма опасност да свърши  . Че не се налага да се мия с една ръка докато с другата се поливам с легенчето  или да се поливаме един друг. През по голямата част от времето  има и ток . При Онуфрий има за 3-4 часа докато свърши горивото на агрегата . Тук е обратното Само няколко часа през нощта няма.

Пода е от бетон . Прозорците са с мрежи за комари , а леглото е с матрак ,даже има  няколко възглавници и балдахин  . Храната е скромна като избор и количество , но със сигурност може да се нахраниш.

 Чувстваме се страхотно като в 6 звезден хотел .

 

 На първия ден сме изумени от себе си. Успяваме да изпием по няколко литра бира.

 

 

странно 20 см-во нещо

 

 

Както и на корабчетата , хората които се събират на такива места  са едни от най забавните и шарените . Разликата с корабчетата  е че тук някой си тръгва , а на негово място пристигат други .

Изпращаме млада двойка французи , които не само че на са надути а  направо срамежливи. Тръгнали на меден месец . И така вече трети месец 🙂.

На място и на момента решават на къде да се отправят . Не са и богати . Дълго разпитват  за евтини места за настаняване и си делят по половин бира. В крайна сметка  решават да потеглят към Пулау Ай в морето Банда в търсене на акули чук .

 

  Брат и сестра американци от ирански произход . Не знаят фарси , но английския го владеят токова добре , че на няколко пъти ставаме обект на приятелски закачки с нашата неграмотност.

 

 Най много време изкарваме обаче с двама млади приятели гмуркачи от Милано , Джовани и Франческо ( каква изненада ) , както и с наборчето Джоузеф който натъртва че е  от Уелс .  Жена му е от Китай . Казва ни истинското си име и след като разчита неразбиране в очите ни  добавя за голямо облекчение . Наричайте ме Лили  . Джоузеф веднага се сдобива с тайно прозвище  Барбарон . И на ръст и на фигура че и на излъчване го докарва .

 

Барбарон с водача на райски птици.

   

 

  От както дъщерите пораснаха започнах да се заглеждам и по мъже 🙂. Е няма да крия че италианците и като поведение и като визия са ми на едно от челните места в класацията .

Тези двамата са изключителни . Занимават са с технически дайвинг и са перфектни гмуркачи . Единия от дните Франческо е забравил да си вземе тежести и се гмурка  без тях . По нищо не личи че е без тежести .Май и въздух не им трябва защото никога не им свършва .  За разлика от повечето италианци тези двамата не се опитват да се изтъкнат по някакъв начин . Не са едри , средни на ръст са , но и двамата са  с перфектни тела .

Когато една от вечерите се заговаряме за рок и се оказва че обичаме една и съща музика , а те ходели и на концерти не издържам и ги питам . А вие всъщност женени ли сте.  На общата маса под навеса настава гробна тишина , а очите на двамата почват да искрят .

 

 Ами защото имаме дъщери плахо прошепвам и всички избухват в облекчен смях .  Явно са си помислили че ги взимаме за гей двойка.

 

 

 Барбарон се гмурка добре но всъщност страста му са птиците. Навсякъде се разхожда с бинокъл на врата и в неочаквани моменти вади отнякъде голям обектив . С истинско майсторство и бързина го сглобява и снима птици в полет и то от лодката  .   Лили е много зле с гмуркането . Барбарон не обръща особено внимание на жена си под водата . За сметка на това всички останали я наглеждаме заради опасните течения.  На някое от гмурканията на инструктура му писва и я закача като кученце за себе си с една рифова кука 🙂.

 

 

 Деня преминава в гмуркане . Повечето известни сайтове са на час-два път с лодка . Така че за хората които нямат възможност за скъпите liveaboard това е едно не лошо решение за северните дайв сайтове на Раджа Ампат.

Правят се по 2 или 3 гмуркания на ден . Обяда е обикновено  на някой остров с навеси . За целта  от лодките сваляме кутии за обяд тип бенто .  Гмуркането е вълшебно , но снимки не стават защото непрекъснато се борим с конденза в подводните калъфи на апаратите.  За съжаление пътуването с часове в скоростна лодка и няколко гмуркания на ден е доста сигурна рецепта за настинка даже и при слънчево  време. На 3-я ден принцесата е болна и не може да изравнява налягането . Налага се да приключим с гмурканията .   До края на престоя сме само с шнорхели на домашния риф на хотела , който се оказва учудващо богат.

 

 

 

 

 Една от вечерите Барбарон ни предлага да си разделим разходите за наблюдение на райски птици.  Разходите са от една страна за транспорт с кола и шофьор до някаква изходна точка и връщане пак от там . А от друга и за водач.

 Всеки вид райска птица си има различен водач и е на различно място . Колкото по редки или трудни за намиране са , колкото по опитни са водачите толкова по висока е цената им и тя не е никак малка .

 Преходите са от кратки по 1 час до по продължителни от няколко часа.

 

 Жената на Барбарон очевидно знае за какво иде реч и тутакси му отказва да го придружи .

 

Хотел за птичари 🙂

Още от т.н. хотел 

общите баня и тоалетна

Индонезийци  купонясват в хотела 🙂.

 

 

Имам чувството че въобще  не сме си лягали когато Барбарон ни събужда за прехода . Закичва ни с по един бинокъл , а за него е най големия . После с мъка домъква огромен метален сандък с презрамки . Няколко апарата са накичени по врата му . Товарим всичко на колата . Минаваме няколко километра да се срещнем с водача .  Слава богу Барбарон спазарява за 200к водача да му носи сандъка , че не знам как аз бих се справил . В абсолютна тъмнина почваме да се катерим нагоре по нещо като пътека в горещата и  влажна джунгла . Наклона е серизен . Земята е мокра и хлъзгава от кал , а тъмнината отстрани ни кара да се държим плътно един зад друг . Двете кучета на водача тичат напред и назад и понякога ни действат успокояващо , а понякога ни докарват стрес като се блъскат в краката ни . Само след минути сме задъхани кални и абсолютно мокри от влага и пот.

 

Още нещо по пътя

 

 

  

По някое време почва да се развиделява , а не след дълго водача ни прави знак да сме тихи . Барбарон поставя на посоченото от гида място триногата и внимателно вади от сандъка обектив с размерите на свински бут . Почти физически усещам ентусиазма му.

 

  Високо горе в клоните на дърветата три червени петна започват да мърдат . Вдигаме биноклите и тогава ги виждаме . Птиците .Райските птици. Прекрасни са . Едната стои неподвижно малко встрани . Вероятно женската , а двете други танцуват изправени една срещу друга.

 

 С жалките сапунерки които мъкнем както се вижда е нелепа даже идеята че можем да видим и снимаме нещо .

 

   Барбарон ни изумява с познанията си за всичко което изглежда като птица . Бил е на всички континенти . Снимал е птици и в пустините и в блатата и във вечните снегове .

 Това не е за всеки си говорим , Това е отдаденост . Това е страст .  Неразбираема , но много по силна от нашите любителски ски и гмуркане.

 

........................................................................

 

Неусетно и тук времето се изнизва и пак сме на път .

 Имаме един ден в Соронг и после още 2 в Макасар . 

 

 

 

Хотела ни в Соронг не е нищо особено , но след толкова време на корабчета , колиби и бараки имам затруднения с изстъргването на принцесата от белите чаршафи , климатика и горещата вода.

 

 

Успявам да я излъжа само за кратко пазаруване на сувенири .

 

този колко ни продаде.....

 

 

После се налага да си взема такси и  сам да си обикалям града.

 

още малко от Соронг

 

На другата сутрин летим за Макасар .

Летището е сравнително малко и доста смешно организирано . След чекирането на багажа и проверките има огромен салон за чакане . Без затруднения се намират места където няма жив човек и може да си полегнеш на няколко седалки . Има един недостатък . Няма тоалетна. За нея се излиза пак навън като си носиш само паспорта . Пак там са и кафетата и няколко заведения за храна .  От друга страна нашия полет не го обявяват като Макасар , а нещо от сорта полета за Пловдив , Стара Загора , Бургас и Варна , като Макасар е само единия от тях . Така почти на косъм не си изпускаме полета . Докато аз спокойно се редя от другата страна за кафе и храна те ни чели , чели имената , но с такова произношение че и това не сработило .  Добре че белите хора сме  малко та една служителка ни намери и подкара в бесен спринт към самолета.

 

 

 

 

Макасар е голям град от 1.5 млн  .Почти колкото София . Туристите са малко . Такситата без напомняне си пускат брояча . А хотелът този път е Мелия и наистина си е 4 звезди .  Басейна е някъде по средата , а ресторанта  на най горния етаж .

 Менютата всъщност са таблети със снимки и описания на ястията . Тип гурме .  С височки за Индонезия цени , но с невероятна гледка към града  .

 

 

 

Всичко това прави нещата да изглеждат по следния начин .

1. Почти е невъзможно да измъкна принцесата от хотела и 2, Където и да отидем тутакси ставаме обект на тълпи от желаещи селфита. 

 

 

 

Ситуацията от комична става на няколко места направо драматична след часове снимки с непознати пубертети че и родители . Накрая почваме да разпознаваме желаещите по втренчения дрогиран поглед съчетан с глуповата усмивка и  ги заобикаляме отдалеко .

На няколко пъти използваме сложни финтове и даже веднъж нахълтваме в някаква изложбена зала с платено билетче да се отървем от навлеците.

 

 

 

  Накрая и аз се предавам  .

Мъжкото  ми  любопитство е сломено от нежния полъх на  климатика в хотелската стая , снежнобелите копринени чаршафи ,  очарователните светлини на милионния град от високо и на чаша ароматно вино.

 

 

 

[Гост]

Не можеш да си представяш какво удоволствие ми доставят писанията ти. Благодаря ти!

Ходя подире ти като кудук (ако помниш тази древна дума) 🙂 

 

Казвам го специално, защото дочух едно еретично изречение, че нямало интерес към това, което споделяш. С какво я изми тази уста, след като го каза? 😄 Аз лично с бой се въздържам да не пищя от кеф - писмено, но не е нужно да ти цапам писанията.

 

Казах ли благодаря? Поздрави на принцесата!

[Дани Магелани]

Е можеш си го писането! Голям кеф е да те чета!

А за дестинациите- ами малко мъже имат дупе (разбирай кураж) да бъдат на такива места, на които ходите с Принцеса. Браво на нея! Тя е Голям мъж! 

Браво и на теб, че сподели този Рай с нас!

Сърдечно благодаря!

[liliya]

Благодаря @ivooo за прекрасния  разказ. Невероятно е , че сподели това пътуване и се радвам , че успях да се потопя в атмосферата.  Жестоко ! Това е място , на което аз лично не бих отишла никога , тъй като съм от глезените туристи. Но винаги с интерес  те чета и се радвам , че има такива като теб и Принцесата, които да споделите преживяванията си по тези далечни и екзотични дестинации. Още веднъж благодаря !!! 

[Hadzhitodorovi]

Странното нещо прилича на някаква уета, поне по размери. Имайте едно наум, тъй като челюстите са достатъчно яки, за да пробият човешка кожа - да не се наложи да търсите нов октопус 🙂

[ivooo]

преди 4 часа, Hadzhitodorovi каза:

Странното нещо прилича на някаква уета, поне по размери. Имайте едно наум, тъй като челюстите са достатъчно яки, за да пробият човешка кожа - да не се наложи да търсите нов октопус 🙂

     Това за съжаление са последните му снимки . Падна на земята по гръб и едни дребни мравки го нападнаха . Аз на 2 пъти му ударих едно рамо като го обръщах по корем с една пръчка , а то пак по гръб . Някакви психични отклонения сигурно . Не знам ...... Странна работа ...... Както и да е . Вечна му памет.

 Онова другото и то ми се видя странно и някак си опасно с тази окраска , въпреки че прилича на скакалец.  

[Bellaero]

Благодаря и аз! Невероятно интересно ми беше!