дневник Eastern Discovery...или 15 дни по източното крайбрежие през Май 2018

[Rumiana]

Айде давай!  😁

[Травеолани]

Радвам се, че си останала доволна! Чудех се къде се изгуби. Ще чакаме разказите 🙂

[akair]

2 hours ago, iliana_t said:

Хора, толкова ми хареса, че вече се оглеждам за още.

Нали знаеш, че през септември и втората 1/2 на януари цените са в рамките на номиналните 450 евро РТ 🙂

 

[Дани Магелани]

преди 5 часа, iliana_t каза:

Завърнах се!

 

Хора, толкова ми хареса, че вече се оглеждам за още. 16 дни не ми бяха достатъчни. 😃

 

 

Аз тръгвам на 4 юли за Маями. Ако имаш отпуск, идвай с мен. Всички резервирани хотелски стаи са за двама. Ще има място и за теб.

[iliana_t]

Започвам с това, че съм щастлива да ви познавам!

Макар с някои това да е само виртуално, а с други съвсем реално, но всички тук имате принос за сбъдването на мечти, което ме прави наистина щастлива и ви благодаря за взаимната помощ и всеотдайност. И не само, че си помагаме мечтите да се сбъднат, ами помощта може да се случи и тогава, когато най-малко си я очаквал. Е как да не ви обича човек? Просто няма как! 🙂

И за да не си помислите, че съм полудяла и какво ли се е сбъркало в главата ми след като се завърнах, бързам да започна да разказвам за това лудо приключение 😄

 

Та свърши работният ден и се отправих към летището, където на Т2 трябваше да отлетя с вечерния полет на Турски авиолинии за Истанбул. Там ме чакаше 14 часов престой и куп въпроси дали ще се оправя на летище, на което ще кацам за първи път. Гледам си през прозореца, размишлявам си, наслаждавам се на гледката, правя снимка за спомен.....

 

Започнаха да викат за бординг и реших вече да тръгвам, когато в близост зад мен чух ожесточен спор и познати гласове. Приближавам и невярвайки на очите си, гледам cck и makler коментират нещо разгорещено. 😉  Опааа, добра ни среща! Разбрахме се кой каква болка има и се оказа, че всички сме за едно и също място – отиваме на гишето за хотели на Истанбулското летище. Това беше момента, в който си казах, че тази почивка ще бъде щура и запомняща се. Какъв е шанса да попаднеш на един и същи полет не с един, а с двама от корифеите на Магеланци и да се окаже, че гоните една и съща мишена! За мен това си беше голям бонус и доза успокоение, че тази вечер няма да се изгубя някъде по летищата ✈️

 

Та пристигнахме ние и се отправяме към гишето. Искат момчетата стаи в хотел – но проблем, има настаняване.

Идва моят ред да искам хотел – Сори, мадам, не ви се полага!

-          Ама как, аз съм с 14 часа престой?!

-          Е, да, ама има полет, който излита в 6 сутринта, ‘що не си го хванахте него?

-          (мигам съжалително няколко секунди, но не хвана дикиш, примирявам се – ще спя на някоя пейка на летището).

Сядаме да чакаме да извикат момчетата за извозване до хотела и се започват едни стратегии и сценарии – турските сериали пасти да ядат. Булгаристан измислят пъклен план за промъкване на неоторизиран субект в хотелски комплекс, без никой да разбере. Планът, трудно и на косъм, но проработи успешно. Споделяме стаи, спим няколко часа и обратно на летището.

 

 

 

@cck , @makler , момчета и тук изказвам огромните си благодарности, че не ме изоставихте на летището и се погрижихте за мен по най-добрият начин, без дори за миг да се замислите. Това означава много за мен! ♥️

 

 

 

След закуската на летището, пътищата ни се разделиха и всички поехме по своя път. 🙂 

 

Сега малко практични съвети относно „TourIstanbul” и процедурите около него:

·         Първият тур тръгва в 8:00ч. като за него трябва да се явите на гишето 1 час по-рано, за да ви регистрират и да видите дали има останали свободни места.

·         Продължава до към 11:00ч. Ако имате да хващате полет в този диапазон, трябва да побързате, защото има няколко пункта за проверки и се чака.

·         Имайте предвид, че веднъж излезли от страната за туристическата обиколка и след това връщане отново на летището, трябва да минете през гише на авиокомпанията, за да ви издадат нова бордна карта. Може и да го е пишело някъде из форума, но аз не го знаех и се получи малко бързане, тичане насам-натам. Да не говорим, че граничарите не говореха английски и ме прехвърляха от човек на човек. Като отидох на чек-ина на Турските, там ме гледаха въпросително защо ме връщат за нова бордна като моята изкарана от София си е Ок?! Викам си на акъла „А вземете се разберете кой какво иска, преди да съм си изпуснала полета!” Добре, че се намери един младеж, та ми разясни, че искат нова бордна, защото излизайки веднъж навън, вече не ме третират като трансферен пътник и затова се налага новата бордна карта.

·         Общото ми впечатление за този ранен (кратък) тур е, че не си заслужава бързането. „Разглеждат” се някои забележителности от прозореца на автобуса и една леличка през цялото време бръмчи нещо на микрофона. Има една пауза от 10 мин за снимки и после още 30 мин, втора пауза, където няма време за нищо друго. Вторият тур, който е и доста по-дълъг би бил по-подходящ и интересен. За него повече би си заслужавало разходката.

Всичко се нареди без проблеми. Стандартната процедура за Щатските полети с питане на няколко въпроса преди бординг мина много бързо. Предполагам, защото полета беше fully booked и бързаха да приключат навреме.

Няколко бързи впечатления за Турски авиолинии без да претендирам, че съм разбирач или подобно. Това беше и първото ми пътуване с тях – като цяло прилично представяне. Точност на излитане / кацане, удобство на седалките и разстояние с предната за мен беше ОК, храната Ок, entertainment Ок...Единственото нещо, което ме разочарова беше втора употреба чаши на дългите полети?! На отиване помислих, че нещо извънредно се е случило и са останали без, ама и на връщане пак бяха от надрасканите и леко пукнати чаши. Егати, та дори полетите до София бяха с чисто нови сервизи. Странно?! 🤔

Внимание за кацащите на летище JFK:

Предполагам и на другите летища в Ню Йорк процедурите да са същите (моля за поправка, ако греша). Нямах време да чета дали Яничка и Деси са споделили нещо по този въпрос за Калифорнийската част, но ето малко факти от моето първо стъпване на Американска земя и първи сблъсък с имиграционни и всякакъв друг вид летищни власти. (голям майтап падна) 😄

 

Чакам си аз да раздадат в самолета синята форма да си попълня. Чакам, чакам, няма! Излизайки от самолета питам една стюардеса къде е формата, тя повдига рамете и вика „Ами те май вече долу ги раздават”. Къде е това долу, ма , сестро?! Все едно за първи ден е на работа!!! Викам си на акъла „Защо така подценяват ситуацията, не се редиме за баклави в бакалията все пак, това е Америка!”. Надъхвам се лекичко аз.....😄 Вървя по хората, извиха се едни опашки, добре че беше само нашия полет, та всякаш бързо ставаше. Наближава моят ред......гледам някакви сини машинки (kiosk). Оцъклих се. Отивам на машинката, пита ме няколко въпроса, направи ми снимка, изпринти се един лист хартия и една служителка ме опъти към коя друга опашка да се наредя. Като се зачетох, това си е информацията от синята форма, само че направена електронно и със снимка. Един служител ми взе това листче. Аз понеже бях отбелязала, че нося „храна”, полицаят ме попита каква е храната, казах му ядки (лешници) и дали иска да му ги покажа, той каза „Не” и ми удари печат в паспорта. Внимание: Не внасяйте никакви плодове, месо и други животински продукти, че ще се вкарате в приключение, дори и да е дадето нещо в самолета. По-добре го изхвърлете или го изяжте, но в никакъв случай не го декларирайте или вкарвайте в страната!

Последва взимане на багажа и следвайки табелите се оказах на AirTrain влакчето, което щеше да ме откара до метрото за към Манхатън. Качих се аз на влакчето, което обикаля безплатно само около терминалите и се возя, но нещо ме човърка отвътре. Размишлявам и все повече започвам да се убеждавам, че има нещо нередно и трябва да се върна да попитам. Речено – сторено. Правя обратен и се връщам на Т1 пристигащи. Търся TSA агент, намирам един симпатяга - питам го за I-94 – той казва електронно е вече. Питам го пак за синята форма – той потвърждава, че вече не се дава в самолета, а е електронна и са ми я взели вече. Питам го няма ли някой да ми задават въпроси и да ме питат къде отивам – той се смее, пита ме имам ли печат в паспорта, отговарям положително, той казва „Ами отивай да се забавляваш тогава”. Егати!!! Това ли било?! Всичко мина толкова леко, като летен бриз, а аз се натискам да ме разпитват, да ме тормозят. Май май повечко ми е дошла предварителната подготовка. Но какво да правя - стриктен и изпълнителен човек съм. 😃

 

Понеже използвах MTA метрото до града, процедурата с транспорта от JFK е следната:

Летище – Метро -> AirTrain = $ 5.00

Метро – Манхатън, Бруклин или Куийнс -> $ 2.75 (единичен билет)

За да използвате „билет” – трябва да закупите карта MetroCard = $ 1.00

Самата карта може да се презарежда или да се използва еднократно.

Билетите(картата) се купуват на метро станцията, а не на летището. Има много машини на самообслужване и приемат, както кеш, така и карти. (Само да вметна тук, не по повод купуването на билетите, но за други разплащания използвах дебитната си на ДСК и нямах никакви проблеми, просто ги предупредих преди да замина в коя държава ще я ползвам). Има служители, които може да попитате и ще ви помогнат с машините и картата.

Трябва да ви призная, че първият културен шок, който изпитах, стъпвайки на Ню Йоркска територия беше.......метро станция Sutphin Blvd / JFK Station, станцията, от където се прекачих за към Манхатън. Не знам какво съм си представяла преди, но метро станциите в София изглеждат като луксозни супермодерни СПА центрове в сравнение с тази спирка. Само бегло да опиша ситуацията – мръсна, изпочупена, надраскана, миришеща на тоалетна станция, където на всичкото отгоре се разхождат и странни субекти. Само един плъх оставаше да се покаже от някъде и направо си бях припаднала там на място. Влизам във влакчето...някакъв чернокож както си спеше, изведнъж се пробуди и взе да вика нещо, после пак заспа.....пълен филм! Гледам и не вярвам на очите си къде съм попаднала. Успокоителното обаче беше, че другите спирки изглеждат по-прилично и според мен бяха доста по-безопасни. Прибирала съм се съвсем сама към 10-11ч. и не ме е било страх. Все пак това е градът, който никога не спи, така че винаги има хора и движение 🙂 

 

Пътят до хотела беше леко мокър, тъй като заваля малко дъжд. Но предполагам, че с това Ню Йорк е искал да ми каже „Добре дошла!” и че ще ми върви по вода......

 

(следва продължение)

 

[akair]

Софийските станции на метрото са невиждан лукс край станциите в доста градове, но тези в NYC са особено отличаващи се с лоша вид и хигиена... 🙂

Още си спомням едно влизане в САЩ преди много години. Пред мен 2-ма младежи в  студентска възраст, в типични дрехи от юг-югоизток на нас (нещо на което много биха казали "пижама"). Учтив служител на ТСА ги пита "носите ли някаква храна? Подправки?". С доста конфидънс отговарят "Нееееееее".

Прекараха им чекираните куфари през скенер, една леля ги отвори, учтиво извади чорапи и гащи. След малко 2 бурканчета с някаква подправка цъфнаха върху CRT монитора на скенера (представете си колко отдавна е било щом още са били на CRT монитори). Тогава нагледно видях колко са сериозни с проверките за нерагламентиран внос на храни. Това важи с особена сила за месо, плодове и зеленчуци, меки сирена, ...

 

[cck]

преди 10 часа, iliana_t каза:

момчета и тук изказвам огромните си благодарности, че не ме изоставихте на летището и се погрижихте за мен по най-добрият начин, без дори за миг да се замислите. Това означава много за мен! ♥️

Е как пък си си помислила, че ще те изоставим на пейките по летището? Makler беше съставил и план Б със сложна комбинация от лоунджове, до който не се наложи да прибягваме. Радвам се, че и нататък нещата са серазвили добре. Чакам с нетърпение разказа за приключенията нататък 🙂

[makler]

Да сложим снимка от началото на твоето пътуване?

[iliana_t]

Благодаря за снимковият материал. Друго си е, когато историята придобие реално изображение. 🙂

 

Не си спомням дали го споменах в началото, когато пуснах темата, но бях планирала екскурзията на две части - едната с туристическа агенция, а втората част си я самоорганизирах. Понеже ми беше за първи път там, исках първо да се ориентирам в обстановката и затова разчитах друг да се погрижи за логистиката.

И между другото, ако ми позволите да похваля тази американска агенция, Tours USA , защото останах много доволна, а всъщност за нея разбрах от форума. Някой я беше препоръчал в стара тема в раздел САЩ и от там разбрах за тях. Нямам нищо общо с фирмата, просто реших да дам още един положителен отзив, в случай, че някой се нуждае. И за да не разводнявам темата с хвалби по техен адрес, който има нещо да пита, ще се радвам да отговоря допълнително.

 

.....В денят на пристигането, докато се настаня в хотела, прочета инструкциите, които ме чакаха на рецепция, приготвя за пътя на следващия ден - останаха няколко часа за сън. Но дали от адреналина, дали от нетърпение, нямах никакви проблеми със ставането. Натоварихме се в един голям 50 местен автобус и отпрашихме рано сутринта от Ню Йорк към първа спирка - Бостън. Тук отварям една скоба да ви уведомя, че от 34 човека, 25-ма бяха австралийци и впоследствие се получи голям фурор с Магеланското знаме. Горките, първо ме гледаха странно, недоумявайки какво разнасям насам-натам, но един по един започнаха да се престрашават и да ме питат с каква цел го снимам и много ми се радваха. 😃 Даже някои от тях искат да им изпратя линк към албума със снимките на знамето, за да видят къде по света е било то. Разбира се за това искам специално разшерение от @Георги 🙂 Не искам да взимам на своя глава такова решение, че не се знае дали няма да се третира като изтичане на лични данни. Нали сме на такава вълна сега 😉

 

Колко може да види човек за 1 ден - почти нищо, но поне усетих атмосферата на Бостън. Град с много приятна архитектура, много млади хора, забавления по площадите и парковете, страхотна храна, спортни мероприятия. Тук може да се види интересно преплитане на модерното с античното. Много симпатичен град!

 

 

 

 

 

 

Бих се върнала там не само, за да разгледам по-подробно, но непременно да си похапна от уникалнaтa морскa храна, с която е известен целия щат.

Добре ме беше подготвил @Eager_Traveler_Paul. Само дето забравих да си взема от нас втория чифт стомахче. 😄 Е няма как за 1 ден да пробваш всичко, което си си набелязал предварително! Пробвах, ама не става 🤣 

Представям ви типичната за Масачузец чорбичка от миди - Clam Chowder. До нея кротко си чака реда Shrimp roll и Кола, която не зная защо, но ми хареса повече на вкус, отколкото нашата. 

 

 

На следващият ден продължихме на Север през щата Ню Хемпшир, където само мога да си представя колко красиво става есента, когато листата на дърветата се обагрят с различни цветове. Дори и сега, в този период останах впечатлена колко различни нюанси на зелено мога да видя. Прекрасна планинска местност.

Акустираме за обяд в едно малко китно градче Littleton (тип село - по наше му 😉) и попадаш в някаква невероятна тишина и спокойствие. Чуваш как птичките си чуроликат, реката си тече, тук-таме минава по някой ретро автомобил, освен огромните пикапи и джипове. Аз съм със зяпнала уста, блея и се дивя на всичко, до което се докосне окото ми. Спретнати къщурки, окосени полянки, цветя навсякъде...абе идилия ви казвам.

 

 

 

 

 

 

Отправихме се към границата на Канада, където ни посрещна знамето на Квебек.

За преминаването на българските граждани през сухопътната им граница бих я сравнила с това да премина през Българо-Гръцки пункт. Хвърлят един поглед на паспорта, сканират го и хайде добре дошли! Мен не ме питаха абсолютно нищо. Австралийците и англичанките ги питаха кога се прибират обратно в САЩ и това беше. Много съм доволна от бързото обслужване и отпадането на визите 🇨🇦 + 🇧🇬 = 🏆

 

 

Последва настаняване в Квебек сити и приготовления за една много интересна вечер, за която ще разкажа в следващия пост. 🙂

 

(следва продължение......)

 

 

[akair]

20 minutes ago, iliana_t said:

чорбичка от миди - Clam Chowder

по-скоро кашичка с миди? 🙂

21 minutes ago, iliana_t said:

Кола, която не зная защо, но ми хареса повече на вкус, отколкото нашата. 

защото има толкова corn syrup в нея, колкото заводът в Разград не може да произведе 😉

 

Иначе на последната снимка от Бостън е сградата на парламента на щата Масачузетс (ака Таксачузетс), а на предпоследната - старото кметство със символите на герба на страната на Нейно Величество - лъв и еднорог.

[Георги]

Пращай връзка към страницата със знамето, тази информация и сайтът са публични. Ако имаше проблем да се крият от чужденци, щеше да е направено на техническо ниво, а не просто да им мълчим 🙂

[iliana_t]

Набързо да напиша за вечерята в Квебек.

Закараха ни в една фамилна ферма за кленов сироп. Преди да отидем там си мислех, че ще е някой туристически капан, но останах много приятно изненадана. Представляваше една къща като бунгало разделена на две - в единият й край е фабриката за производство на сиропа, а в другия има една голяма трапезария, където ни сервираха домашно приготвена вечеря. Лично ни я сервира внучката, майката и лелята. Чичото на момичето ни свиреше френска музичка с един акордион. 🙂

За всяко от ястията ни сервираха и кленов сироп в каничка, който иска да си сипва. Имаха и тяхни патентовани производства като някакво безалкохолно от типа на Кока Кола с кленов сироп, Вино, Бира, Уиски с кленов сироп. Всичко беше много вкусно 🙂 Накрая, навън на двора ни чакаше и замръзналият кленов сироп на клечка.

На втората снимка се вижда момичето, което ни изнесе цяла лекция за процеса на събиране и обработка на кленовия сироп. Те разполагат със сто кленови дръвчета в тяхния двор. Оказва се, че процедурата никак не е лесна и изисква определени климатични условия, които Майката припода не винаги е благосклонна да предостави. Ето защо и цената на крайният продукт е много по-скъпа от меда, например.

 

 

 

 

 

 

 

 

[iliana_t]

На следващата сутрин направихме една разходка из Квебек сити. Показаха ни поляната, където някога са воювали французите срещу англичаните, днес превърната в парк. Организират се концерти, фестивали или просто хората излизат да направят пикник със семейството. От този парк се изтрелват и новогодишните фойерверки. 

 

 

Из старата част на града са останали много крепостни стени...

 

 

Странно за мен, но нито една забележителност или друга сграда не е толкова популярна и търсена сред туристите, както е луксозния "Fairmont Le Chateau Frontenac". Емблемата на Квебек! Най-сниманият хотел в света. В момента изпълнява ролята на хотел, но в миналото си е било резиденция на британските колониални управители на Долна Канада и Квебек. Внушителни размери и гледка към река Лоренс. Екскурзоводката ни спомена, че който иска, може да влезе да разгледа на първия етаж около рецепцията и както можете да се досетите се възползвах от тази отдала ми се възможност.

И понеже мащабите на сградата са голями, а променадата не е чак толкова широка, за да успея да хвана колкото се може по-голяма част от хотела трябваше да залягам до едни пейки. 😄Също така там за първи път разбрах колко е трудно да снимаш знамето, когато си сам, а навън е ветровито. Тъкмо го наглася и залегна за снимка и то падне. Хайде пак аранжирай, подпирай, то пак си пада от вятъра. 😄

 

 

 

 

Късният следобяд сменихме малко обстановката със следващият град, а именно Монтреал или както е бил по-известен сред местните жители още от едно време - Монт Роял. Понеже започваше да се стъмва, а и времето нещо си беше мрачно този ден, спряхме набързо за по един поглед на някои места с гледка към града и видяхме "Биосферата", интересен с архитектурата си музей на околната среда.

 

 

 

Тук искам пак да направя едно леко лирическо отклонение, за да похваля шофьора на автобуса, с който си станахме голями приятели впоследствие. Но искам да кажа, че дори без да е включено в програмата (а и гонехме график за настаняване в хотела), той реши да ни направи една от поредните си изненади и ни вкара  с автобуса.........на пистата на Формула 1! Извинявам се на феновете, че не си спомням как се казваше пистата, но дори и без да съм почитател на спорта, много се зарадвах, че за първи път виждам подобно нещо на живо. И не само виждам, ами имах възможността да стъпя на самата писта, където съвсем скоро ще започне поредното ежегодно състезание. Поне така каза Уилиям (шофера), че е скоро. Даже течеше трепетна подготовка, имаше майстори, които подреждаха неща.

 

 

 

 

 

Тук на завоя беше много яко с автобуса, а си представям в булида какъв кеф им е 🙂

 

За вечеря отидохме в някакъв "известен" стек хаус в центъра, но трябва да призная с ръка на сърцето, никъде в Канада не сполучих със стековете. 😔 Според мен в Щатите се справят много по-добре с изпичането на месата.

На другата сутрин разгледахме Saint Joseph's Oratory. Не че разбирам много от подобни неща, но за мен това си е катедрала, не зная защо я наричат oratory. Издигната на един хълм, със страхотна гледка от високо, прекрасно поддържани градини, огромна сграда, която няма как да се изпусне като забележителност.

 

 

 

Направихме и спирка за панорамна снимка на едно много интересно "скришно" място, което ни обесниха, че било единственото място в града, където хората се събират да пушат от "различните" цигари без да бъдат гонени от полицията. Ако някой бъде хванат на друго място из града, най-вероятно ще отнесе солена глоба, но хората са им дали възможност на една площадка, далече от погледите на миролюбивите граждани и туристи, да си разпускат на воля 😃 Няма смисъл да казвам като слезнах от автобуса каква миризма ме удари като парен чук по главата.

От тази площадка в далечината се вижда Олимпийският стадион на Монтреал, който е известен с това, че механизмът за отваряне на покрива не е сработил.

 

 

Няма време за излишно мотаене. Път ни чака...транзитен път за Отава. Стори ми се много приятен град. Чист, подреден, страхотна архитектура на значимите сгради, много градинки с лалета и усмихнати хора по улиците. Парламента е много красив и има възможност за безплатно разглеждане отвътре. Само че преди да се наредите на опашката за влизане, първо трябва да отидете в туристическото бюро отсрещната страна на улицата, за да ви издадат билет и чак след това се пристъпва към влизане. Проверките на входа са тип летищни. Две млади деца, най-вероятно работещи като доброволци, ми обесниха, че ако се използва гид за разглеждане може да отнеме около 2часа обиколка. Ако предпочитате да си разглеждате сами - със сигурност ще отнеме по-малко време.

 

 

 

 

Канадското приключение завърши с една разходка до Торонто. Имат си хората и те вариант на Times square 😃

 

 

Отметнах още една кула от списъка. CN Tower е покорена! 😉 

 

 

Високичко си е. Не е за хора с фобии 🙂

 

 

Взимаме си довиждане - оревоар и с Торонто и потегляме към незнайното...

 

(следва продължение)

 

 

[Травеолани]

@iliana_t Страшничко си е да стоиш на стъклен под на 114 етажа да :). 

А за местото в ресторантите - недопечено ли ти беше? Те си имат степени на печене, аз винаги искам well done, най-високата, защото иначе ми е сурово 🙂 . Да не се казваше The Keg или Earl’s ресторанта?

[akair]

За следващото пътуване @iliana_t за домашно да научи теста с пръстите и колко е сготвено месото: https://www.simplyrecipes.com/recipes/the_finger_test_to_check_the_doneness_of_meat/

[iliana_t]

преди 4 часа, Травеолани каза:

@iliana_t Страшничко си е да стоиш на стъклен под на 114 етажа да :). 

А за местото в ресторантите - недопечено ли ти беше? Те си имат степени на печене, аз винаги искам well done, най-високата, защото иначе ми е сурово 🙂 . Да не се казваше The Keg или Earl’s ресторанта?

Нещо не мога да го намеря как се казваше заведението, но това няма голямо значение. Изненадата беше, че ни предложиха само 2 начина на изпичане (Rare или Medium rare), а всъщност всички стекове на масата дойдоха Well done, без значение кой какво си беше поръчал. Май някой в кухнята се беше пообъркал леко. 😉 Но има и нещо друго. Може би породите телета да са по-различни с тези на комшиите или едните да обработват месото по един начин, а другите да използват други техники...нямам представа 🤔, но за сега САЩ води с 1:0 в първенството по месоядене 🥩

преди 22 минути , akair каза:

За следващото пътуване @iliana_t за домашно да научи теста с пръстите и колко е сготвено месото: https://www.simplyrecipes.com/recipes/the_finger_test_to_check_the_doneness_of_meat/

Взимам си бележка и започвам да тренирам. Ако трябва и на Masterchef ще се запиша за школовка 😃

Много полезен линк! Добре, че стана дума 🙂

[Георги]

преди 7 часа, iliana_t каза:

Извинявам се на феновете, че не си спомням как се казваше пистата, но дори и без да съм почитател на спорта, много се зарадвах, че за първи път виждам подобно нещо на живо. И не само виждам, ами имах възможността да стъпя на самата писта, където съвсем скоро ще започне поредното ежегодно състезание. Поне така каза Уилиям (шофера), че е скоро.

Прав е бил, баш тоя уикенд е 🙂

[Дани Магелани]

преди 2 часа, akair каза:

За следващото пътуване @iliana_t за домашно да научи теста с пръстите и колко е сготвено месото: https://www.simplyrecipes.com/recipes/the_finger_test_to_check_the_doneness_of_meat/

Много полезен тест! Благодаря!

[iliana_t]

Забравих да кача още една снимка от CN Tower Toronto. 

Тези точки долу до жълтите автобуси са ученици, не мравки 😄

 

 

Преди да продължа с поредната доза снимки, искам първо да кажа, че има места по света, които няма как да се опишат с думи. Дори и най-добрият фотограф не може да пресъздаде усещането да бъдеш там на живо. Ниагарският водопад е едно такова място. И подобно на Гранд Каньон, за който Георги скоро написа съвети за най-добрите гледки, същото нещо бих казала, че важи с пълна сила и за Ниагара. Погледнато от Канадска страна нещата придобиват съвсем други измерения. И говоря конкретно за водопадите, а не за Лас Вегаса, който са изградили до тях! Може би от цялата екскурзия, там съм се забавлявала най-много. Подскачах като дете преди да се кача на лодката, а като влезнахме навътре във водата, не мога да опиша каква емоция беше. След като ни повозиха и здравата се намокрихме, трябваше да отидем да се настаним в хотела, а мен всякаш някой ме дърпаше и исках да остана до водопадите. Някаква магнетична сила има в тях и не искаш да ги изоставиш за секунда. Метнах куфара в стаята и веднага се качих на шатъла да ме върнат при "гърмящите води".

 

Подковата

 

 

Американския водопад и Булчинския воал

 

 

Въпреки прекрасното време, непрекъснато имах усещането, че вали дъжд. Независимо къде се намирах в близост до водопадите, непрекъснато усещах пръските вода, които летят във въздуха. Цялата тази вода обаче прави снимането трудно. Нито на лодката, нито в тунелите под Подковата можех да си извадя апарата.Направих няколко бързи снимки с телефоха. А си си показал ръката, а си станал целия вир вода. Аз в началото не знаех какво да очаквам и станах на мокра кокошка за 0 време 😃 Съвет от мен: пазете техниката! 📸

 

Тук заемам капитанското място и съм готова да гледам от първия ред

 

На терасата се излиза от единия тунел. На следващата снимка се вижда колко близо е водата, още малко и можеш да я пипнеш

 

Другият тунел се движи под водата и понеже тези ниши са по-близко до камъните, където се разбива водата, чува се силен тътен и свистене на вятър.

 

Ниагара парк е голяма площ, където има създадени много увеселителни съоръжения, скъпи хотели, казина. Всичко е добре поддържано и красиво.

 

 

 

Изненадата на вечерта беше светлинното шоу на водопадите. Не беше нищо друго, освен смяната на 4-5 цвята, но беше много внушително върху водата.

Без статив, от ръка се поизмъчих, но поне за придобиване на бегла представа - става 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

С много положителни емоции и забавление, на другия ден трябваше да си кажем "Goodbye". Беше време да се завърнем в Щатите, където ни очакваха още интересни забележителности.

 

 

(следва продължение)

[Травеолани]

преди 39 минути , iliana_t каза:

Забравих да кача още една снимка от CN Tower Toronto. 

Тези точки долу до жълтите автобуси са ученици, не мравки 😄

 

 

Преди да продължа с поредната доза снимки, искам първо да кажа, че има места по света, които няма как да се опишат с думи. Дори и най-добрият фотограф не може да пресъздаде усещането да бъдеш там на живо. Ниагарският водопад е едно такова място. И подобно на Гранд Каньон, за който Георги скоро написа съвети за най-добрите гледки, същото нещо бих казала, че важи с пълна сила и за Ниагара. Погледнато от Канадска страна нещата придобиват съвсем други измерения. И говоря конкретно за водопадите, а не за Лас Вегаса, който са изградили до тях! Може би от цялата екскурзия, там съм се забавлявала най-много. Подскачах като дете преди да се кача на лодката, а като влезнахме навътре във водата, не мога да опиша каква емоция беше. След като ни повозиха и здравата се намокрихме, трябваше да отидем да се настаним в хотела, а мен всякаш някой ме дърпаше и исках да остана до водопадите. Някаква магнетична сила има в тях и не искаш да ги изоставиш за секунда. Метнах куфара в стаята и веднага се качих на шатъла да ме върнат при "гърмящите води".

 

Подковата

 

 

Американския водопад и Булчинския воал

 

 

Въпреки прекрасното време, непрекъснато имах усещането, че вали дъжд. Независимо къде се намирах в близост до водопадите, непрекъснато усещах пръските вода, които летят във въздуха. Цялата тази вода обаче прави снимането трудно. Нито на лодката, нито в тунелите под Подковата можех да си извадя апарата.Направих няколко бързи снимки с телефоха. А си си показал ръката, а си станал целия вир вода. Аз в началото не знаех какво да очаквам и станах на мокра кокошка за 0 време 😃 Съвет от мен: пазете техниката! 📸

 

Тук заемам капитанското място и съм готова да гледам от първия ред

 

На терасата се излиза от единия тунел. На следващата снимка се вижда колко близо е водата, още малко и можеш да я пипнеш

 

Другият тунел се движи под водата и понеже тези ниши са по-близко до камъните, където се разбива водата, чува се силен тътен и свистене на вятър.

 

Ниагара парк е голяма площ, където има създадени много увеселителни съоръжения, скъпи хотели, казина. Всичко е добре поддържано и красиво.

 

 

 

Изненадата на вечерта беше светлинното шоу на водопадите. Не беше нищо друго, освен смяната на 4-5 цвята, но беше много внушително върху водата.

Без статив, от ръка се поизмъчих, но поне за придобиване на бегла представа - става 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

С много положителни емоции и забавление, на другия ден трябваше да си кажем "Goodbye". Беше време да се завърнем в Щатите, където ни очакваха още интересни забележителности.

 

 

(следва продължение)

Много хубави снимки, от хотела особено! Много е вълнуващо, наистина, отдавна и мен нещо да ме развълнува така.

Тези тунели от страната на Америка ли бяха? Видях, че се разхождат по скалите хора с дъждобрани, аз бях само от канадската страна (с по-хубавата гледка). 🙂

 

И както го е Алеко Константинов, едва ли ние можем по-добре да го опишем:

“Ниагара! Дай боже всекиму да изпита такива блаженни чувствувания, каквито изпитах аз, като наближавахме Ниагарския водопад, а още повече - когато блесна с всичкото си величие пред очите ми това чудо на природата!”

Редактирано 8 юни, 2018 от Травеолани

[akair]

6 hours ago, Травеолани said:

И както го е Алеко Константинов, едва ли ние можем по-добре да го опишем:

“Ниагара! Дай боже всекиму да изпита такива блаженни чувствувания, каквито изпитах аз, като наближавахме Ниагарския водопад, а още повече - когато блесна с всичкото си величие пред очите ми това чудо на природата!”

Точно се сетих за Алеко и неговото описание. След първото посещение винаги си струва Алеко да бъде препрочетен. След втория, третия или ен-тия път, вече не са толквоа впечатляващи водопадите 🙂

Всички сме давали най-доброто от себе си да удавим някой и друг апарат на Ниагара. Точно там разбрах колко качествена техника е Никон - един цифров апарат го залях с вода, после изсъхна и продължи да снима, все едно нищо не е било...

[Травеолани]

преди 12 минути , akair каза:

Точно се сетих за Алеко и неговото описание. След първото посещение винаги си струва Алеко да бъде препрочетен.

Точно това правя сега, като се върнах и извадих книгата 🙂

[iliana_t]

преди 11 часа, Травеолани каза:

Много хубави снимки, от хотела особено! Много е вълнуващо, наистина, отдавна и мен нещо да ме развълнува така.

Тези тунели от страната на Америка ли бяха? Видях, че се разхождат по скалите хора с дъждобрани, аз бях само от канадската страна (с по-хубавата гледка). 🙂

Снимките от високо забравих да кажа, че са направени от Skylon Tower, а не от хотела.

Там имахме резервация за обяд. Много ми хареса, защото ресторанта се върти на 360 градуса и гледките са наистина красиви. А билетът, който ни бяха закупили включваше и опция за нощно качване на кулата. Единствено аз се възползвах от това и не сбърках. Винаги усещането е различно, когато се види денем или нощем с всички светлини на града.

 

 

@Травеолани, тунелите са точно от канадската страна. Казва се "Journey behind the falls" и билет за 1 възрастен е $23. Самите тунели не са нищо особено, две къси отсечки под земята, но усещането, че си под водопада е вълнуващо. И също така си мисля, че това е точката, където си най-близко до водата.

От американската страна не съм била лично, но това, което и аз видях е, че се разхождат по някакви пътечки като скеле, но мисля, че е само отвън, няма там тунели.

 

Беше ми трудно да си кажа 'Чао' с това прекрасно място, но поне имах успокоението, че ми предстоят още изненади. Akair е прав, че сигурно на 3-4-5-тия път

вече няма да е същото, но като за първи път бе наистина силно впечатляващо.

 

Следващ стоп, който предстоеше ==> Гетисбърг.

Времето не беше на наша страна в следобедните часове на този ден, защото валеше лекичко, но това не ни попречи да обиколим земите, където някога е била най-опустошителната битка на Севера и Юга. Дъждът даже засили чувството на тъга, знаейки че стъпваме по земя, която е отнела толкова много човешки животи. Мечта ми е някой ден да присъствам на възстановка на Битката при Гетисбърг.

Първо се отбихме в посетителският център - музей "Gettysburg National Military Park Museum and Visitor Center".

 

 

След което направихме обиколката на полетата.

Беше ми интересно да науча, че оръжията (топовете), с които са се сражавали стоят точно там, където са били използвани по време на самата битка. На много места из парка се виждат разпръснатите топове и паметни плочи. След като местният прокурор Дейвид Маконахи купува 243 хектара от тази земя, той решава

да съхрани за поколенията това паметно място и го превръща в парк като целта е била да не променят нищо от това, което е било там. Сега много училища водят учениците в парка на нещо като лагер или училищна практика и учат историята на място. Много ми хареса този подход, защото децата виждат с очите си и лесно могат на направят асоциация. Не е само зубренето на сухата материя от учебник.

 

 

 

 

 

Пореден емоционален ден. Отдаваме се на заслужена почивка. Т.е. опит за почивка 😄 Оказва се, че по това време и американските ученици имали балове за завършване и в хотела имаше купон до ранни зори. Добре, че поне траниционното 1,2,3.....го няма при тях 🤣

 

Програмата на следващият ден включваше нещо различно, странно, симпатично......Пристигнахме не къде да е, а в Amish Country (Lancaster County).

Как да повярва човек, че тези хора още си живеят като в 19 век. Ами как.....трябва да се отиде да се види! 😉 Снимките на самите 'амиши са строго забранени. Може да се снима само заобикалящата им среда, но не и човек в лицето. Затова казвам, че трябва да се отиде да се види на място, защото е много интересно и нестандартно от днешна гледна точка. Карат си едни примитивни каляски; татковците и синовете са облечени 1:1; живеят във ферми, където отглеждат животни и селкскостопански култури; когато някой се ожени, всички задружно помагат да издигнат на младоженците къща, която им е подарък, а за останалото трябва те сами да се погрижат; преди да навършат пълнолетие, родителите дават възможност на детето си да извере дали да продължи живота си като 'амиш или да отиде да живее във "външния" свят. Това е много голям момент за всеки един от затвореното им общество, защото изборът направен веднъж, повече не може да се коригира. По-голямата част от децата избират да си останат 'амиши, но има единици, които предпочитат да отидат да учат или работят в по-голямите градове. Казаха ни, че са единици избягалите, които от любопитство да видят какво има в "другия свят" или влюбени в някоя туристка, напускат временно, но после са се върнали. Любопитното беше, че те се придържат към своят начин на живот много стриктно, но едно от малкото неща, които си позволяват от "външния свят" е да отидат на лекар или да бъдат приети в болница, ако е крайно наложително. Друг интересен факт, който ни казаха е, че имало едно местно момче там от каунтито, което посетихме, искало да изкара шофьорска книжка. Разрешили му, взел изпитите и имал право да кара нормална кола, докато дойде времето за покръстване. В неговият случай след 1 година. Веднъж избере ли да остане 'амиш и да следва законите на църквата, повече няма да има право да шофира тази кола и книжката му се отнема. Странно ми стана защо ще иска да се учи да кара кола като след това няма да има такава възможност. Много чудати истории имат тези хора. А в същото време са толкова работливи, грижовни, мили, обикновени...

 

Така се придвижват амишите:

 

   

 

 

 

 

В къщата - музей на едно амиш семейство

 

 

 

Забележете обувките на амишите....на тях им е забванено да носят маркови дрехи или обувки и такива с по-ярки цветове, но Найк са измислили хитър начин да изработят модел специално за тях като решението дали да бъдат удобрени сред обществото е подлежало на разгорещени дебати, но в крайна сметка са взели решение, че щом изпълняват критериите за цвят и "обикновенност", значи няма причина да отхвърлят предложението.

 

 

 

Всичко, което се слага на трапезата е произведено от семейството. Ядат екологично чиста храна, затварят буркани за зимата, а някои семейства продават част от производството си на хората извън обществото.

Спряхме на едно магазинче "туристически капан", но нашата гид-ка ясно и категорично заяви, че спира автобуса тук, само и единствено, защото няма другаде от къде да си купи от меките претцели, които произвеждат амишите. Разбира се, че в супермаркета всеки може да си купи претцели, но ви казвам и аз, вече от личен опит.....тези са други! Тестото им хем леко сладни, хем се усеща соленината на претцела. Топлички, ей сега извадени от фурната, с аромат на току що изпечен хляб...аман, само за ядене мисля! 😄

И знам, че не беше никак редно, но не можах да се сдържа. Снимах момичето от магазина. Исках да ви покажа как изглеждат всички жени там, като от калъп едни и същи.

 

 

Посетихме и една ферма с животни, много сладки 🙂 Малкото теленце така ме хареса, искаше да тръгва с мен.

 

 

 

 

 

 

Срещата ми с амишите за момент ме накара да се замисля бих ли живяла като тях на днешно време. Определено има много положителни неща, с които съм съгласна с тях и ги намирам за уместни, но като цяло за човек израстнал в тотално друга среда, не се виждам да издържа дълго с ограниченията и тоталната липса на контрол върху собствения си живот. Интересна среща, интересно място за посещение.

 

(следва продължение)

 

 

 

 

 

 

[Rumiana]

Преди 1 час, iliana_t каза:

 

Беше ми трудно да си кажа 'Чао' с това прекрасно място, но поне имах успокоението, че ми предстоят още изненади. Akair е прав, че сигурно на 3-4-5-тия път вече няма да е същото, но като за първи път бе наистина силно впечатляващо.

 

Абе сигурно за всекиго е различно, но мен лично и след 5-тия път ме привлича като магнит и не мога да се откъсна от гледката.  Стояла съм с часове и все така ме възхищава!

[iliana_t]

Ако времето през последните два дни бе променливо, то и пейзажите пред очите ни се сменяха непрекъснато. Това е и едно от нещата, които не спират да ме изумяват в тази страна. Всеки щат, всяко населено място е като една отделна държава - със своя собствен чар, природа, архитектура, музика, пъстри хора с различни акценти. Да не отварям пак темата за яденето, че рискувам да се превърем в кулинарен форум 😉 

 

Исках да кажа, че ей така, както времето беше спряло за определен момент, запознавайки се с амишите, в следващия миг се събуждам не къде да е, а в столицата на Съединените щати - Вашингтон, окръг Колумбия. Още сънена, първо фокусирам очите, а след това и апарата. Измежду жилищните сгради се появяват познати форми.

 

 

Нямам търпение да започне нощната разходка, за да видя светлините на града.

Хапваме ето в това ресторантче. Тук ядох най-уникалното филе миньон, което някога съм опитвала. Силно препоръчвам! Чийзкейка им беше божествен също.

 

 

За мое огромно съжаление, заваля пак дъждец, та претупахме разходката, но поне успяхме да направим няколко снимки преди това.

Първо се отбихме да отдадем почит на Мартин Лутър Кинг младши. Паметникът е сравнително нов, но предава посланието, което е искал да остави след себе си.

 

 

 

 

 

Със сигурност е много красиво да се направи нощтна разходка при хубаво време.

 

 

На следващият ден обаче, слънцето така напече и вдигна цялата пара нагоре, че едва се дишаше. Влажност и жарко слънце било типично за Вашингтон. Изгоряха ми раменете. За всички, които ще посетите столицата през летните месеци, обръщам внимание да не забравите слънцезащитните кремове, шапки, очила и т.н!

 

 

Както вече споменах на друго място из форума, за съжаление се получи леко разминаване в графиците, та не можахме да изпием с Тръмпягата по едно кафе, ама нищо.....следващият път. Сега беше разпоредил специално персонал да ме потърси горе от покрива и да ми помаха за добре дошла. Имаше и едни други симпатични момчета, които си правеха разходка с едни тежки железа, но не се престраших да ги снимам, че знае ли се 😄

 

 

Казвам ви на няколко пъти австралийците искаха да ми окупират знамето и се наложи да го браня със зъби и нокти, защото ме заплашиха, че като го вземат с тях, трябва лично да ходя да си го прибирам. 🇦🇺 ✈️😄

 

 

На тази снимка се вижда Пентагона от далече. Денят е неделя, затова паркинга е празен, с изключение на тези двама оувър-таймъри.

 

 

Следва разходка из Националният гробищен парк Арлингтън.

За мен, подобно на Ниагарският водопад, това място трябва да се види лично, за да се усети атмосферата и духът. Няма как да бъде предадено с прости думи или няколко снимки. Не зная, може би съм аз и симпатиите ми към военните или наистина това място има нещо много специално, но тук бих прекарала цял ден, изгубена във времето и хилядите човешки съдби и историите, които се крият зад тях.

Опциите за разходка са две:

1. тръгвате на където ви видят очите или обикаляте по картата, която може да вземете от Welcome center-а -> за тази опция се изисква много ходене и катерене на баири. Ако не разполагате с много време, по-добре разгледайте опция 2.

2. Паркът предлага обиколка с туристически влакчета, за които се заплаща билет. Спира на няколко значими места и спестява време и ходене.

За повече информация - от тук

 

 

Когато аз бях там, флагът беше спуснат заради убитите деца в Тексас. 10 последователни дни в памет на всяко едно от децата.

 

 

JFK

 

 

JFK + Jackie + бебетата

 

 

Накъдето и да ти се обърнат очите, виждат едно и също.......безупречно прави линии, подредено като по конец....

 

 

Всяка плоча си има номер и фигурира в регистър. Има плочи, на които на задната страна са гравирани данните на съпругата или детето/децата на починалия.

Има една плоча, на която отзад са гравирани данните на 2-те съпруги на починалия.

 

 

 

 

Мемориалът на Линкълн. Ако отида отново някой ден, бих избрала рано сутрин или през нощта, защото виждате какво става по време на деня. Нагоре по стълбите става един бой с лакти, кой по-бързо ще се добере до вътрешността на паметника. Да не говорим за това как се намира едно кътче за снимка, без да влизат в кадър вдигнати ръце, селфи стикове и какво ли още не. Отделно имаше и много абитуриенти, които бяха избрали за фон на професионалните си снимки...морето от туристи. Чарът и величието на цялото сдание се загубва в цялата тази тарапана. 

 

 

 

 

Пускам ви сурови снимки, необработвани, иначе бих си поиграла да се махна от следващата снимка, че ми изглежда малко смешно така, но просто исках да хвана момента. Бях във Вашингтон точно седмица преди голямият ден на възпоменание на загиналите във войните. Точно тази неделя, а предполагам, че това е така преди всеки празник, ветерани от войните се събират да отдадат почин към загиналите и да си поговорят в останалите живи техни приятели. Изпитах много смесени чувства гледайки тези възрастни хора. От една страна уважение и състрадателност. От друга страна радост да ги видя на живо как се разхождат и се заговарят със случайни минувачи. Много родители с децата си се спираха и им благодаряха за службата и това, което са направили за страната. Но изпитах още съжаление, че дори и гняв към тълпите арогантни туристи, които не се интересуваха от нищо друго, освен да си направят поредното селфи и да заминат към следващата атракция. Видях как избутват ветеран с инвалидната му количка, едва ли не им пречи на пътя, за да минат ТЕ...тяхно величество със селфи стиковете. За къде сме се разбързали?! За какво си мислим, докато посещаваме поредната дестинация?! А осъзнаваме ли, че всъщност свободата не е безплатна?!

 

 

 

Бяла спретната къщурка с няколко палмички отпред 🙂

 

 

Изпълнявам аз препоръките, карам по списък 😃 Смитсонските музеи са си много, всичките безплатни и голями достатъчно, че да си прекарате по един цял ден във всеки от тях. Затова препоръчвам предварително да си отсеете кое искате да посетите най-много, да си направите приоритети, за да не стане едно голямо тичане накрая. Имат си сайтове в интернет за придобиване на представа. Не се наемам да препоръчвам нещо конкретно, защото всеки е със свой вкус и различни интереси. Във всички музеи се изпълнява проверка на входа, дори имам спомен, че в някои не пускаха да се влиза с храна от вън, вода може.

Мога да кажа, че на мен много ми хареса "National Archives Building". Сградата на архивите има няколко помещения за разглеждане, но Ротондата е най-впечатляваща. Там се съхраняват оригиналните копия на Декларацията за независимост, Конституцията на САЩ, както и първите 10 поправки.

 

 

Иначе по интереси посетих още музеят на авиационна тематика.......

 

 

 

 

 

 

....както и Шпионският музей. Той не е от безплатните музеи и за да си спестите чакането на каса, има опция за закупуване на билети онлайн.

Беше забавно и разтоварващо. На влизане ми дадоха да си избера чужда самоличност и после имаше за изпълнение няколко мисии като преди това минаваш на "обучение/подготовка".

 

 

 

 

 

(следва продължение)