дневник Eastern Discovery...или 15 дни по източното крайбрежие през Май 2018

[Фил]

преди 12 часа, iliana_t каза:

 

...както и Шпионският музей.

 

Трабант, струва ми се 😄 
==========
iliana_t , благодаря за хубавия пътепис, ценното е, че се усеща много добре емоцията ти и колко вълнуващо е било за теб това пътуване.   🙂 
С пожелание да осъществиш още много други мечтани пътувания и пак да пишеш.  🙂 

Редактирано 12 юни, 2018 от Фичо

[iliana_t]

Благодаря ти, Фичо! 🙂

Вече съм замислила новите приключения. С радост ще споделя с вас не само емоциите, но и надявам се практични и полезни съвети и насоки, защото зная, че след мен скоро заминават други магеланци за Щатско и наистина се надявам да им помогна поне малко.

 

Което ме подсеща за пореден път да спомена за прекрасните хората, с които се срещнах на тази организирана екскурзия и по-конкретно един човек, за който мисля, че заслужава да му обърна малко повече внимание в този пост. Става дума за Уилиям, шофьорът на автобуса, с който пътувах в рамките на 10 дни.

Щастлива съм, че съдбата ме срещна с човек като него, защото за мен той е олицетворение на доброто. От ден 1ви до края правеше малки жестове за цялата група като това да ни купува различни снаксове, стекове с минерална вода, донъти, 2 пъти ни събира за 'Welcome drink', който той сам организира, подбираше известни песни, с които да ни поздравява, винаги се допитвах до него за препоръка за ядене и нито веднъж не сбърка - весел, усмихнат и винаги готов да се раздаде за другите.

Всички от автобуса си мислехме, че това е част от програмата на агенцията, докато последният ден той не реши да вземе думата и обясни, че няма нищо подобно. Това е негова инициатива и причината да прави добри неща за непознати хора е така нареченото "Pass it forward". Или иначе казано, правейко добро на някого, искаш той да направи добро на следващия, а той на някой друг и така да продължи напред. Според мен до голяма степен в този форум правим точно това - помагаме дали на напълно непознат човек или на дългогодишен приятел - важното е да е от сърце и с надеждата, че този, на който сме помогнали, ще помогне на някой друг и т.н.

 

-----

С поредният музикален поздрав, вече напредвахме към Филаделфия. Всички знаехме, че това е последният 10-ти ден преди да се разделим, но това не успяваше да помрачи настроението. Въпреки, че не беше включено в програмата, Уилиям помоли гайдката дали може да се отклони от пътя и след нейното 'ОК' ни заведе до Музеят на изкувството или по-известно с това, че се намира до 'Стълбите / стъпките на Роки Балбоа".

 

 

Имаше много млади хора, които тренираха на стълбите или пред тях. Явно това място е наистина вдъхновение за някои...

 

 

На върха, с изглед към града се намират стъпките 🙂

 

 

Други пък предпочитат на земята да се правят на силни 😄

 

 

Тръгвайки към историческата част на града.....статуята е леко комична, не зная дали добре се вижда на снимката 😉

 

 

Има много интересно облечени хора, които разпалено разказват истории на групите с туристи.

 

 

 

Това е символът на града, като може да се види отвън през стъклото, ако не разполагате с много време или отвътре в малкото музейче. Трябва да се мине на проверка за сигурност, което може да отнеме малко време, но пък за сметка на това е безплатно.

 

 

 

Симпатично е и там, като архитектура и усещане, но нямах много време да разгледам.

 

 

 

 

 

 

(следва продължение)

[akair]

Тази камбана не е никак случайна. Това е LIBERTY Bell. Доставена е от Лондон и е била поставена в сградата с часовника - на снимката точно под камбаната. Въпросната сграда е известна като Independence Hall. Филаделфия е първата столица  на САЩ. Въпросната сграда е работела като съдилище - вътре има 2 съдебни зали на долния етаж и офиси на горния. Същата сграда е съвместявала и функцията на сграда на конгреса - когато е имало заседания на конгресмените, са ги правили в една от 2-те съдебни зали. В една от сесиите на точно такава сбирка на Конгреса започват да пишат и работят по Декларацията за Независимост и конституцията. Пак там въпросните документи са подписани.

А камбаната е служела за отбелязване на началото на заседанията на конгресмените. Популярната история разказва, че когато на 4-ти юли гласуват декларацията и я изчитат, камбаната е звъняла толкова продължително, че се е спукала. Това е по-скоро градска легенда. За първи път с камбанен звън са отбелязали независимостта на 8-ми юли. Но така или иначе камбаната се ползвала за отбелязване на годишнини от 4-ти юли. Други вярват, че се е спукала след продължително биене за смъртта на един виден съдия. Каквато и да е историята, важното е, че днес тя е в самостоятелен музей. Някъде в музея пишеше, че я бият всеки път когато демокрацията е в опастност.

[iliana_t]

 

След изминати 3658 км, много положителни емоции и създадени прекрасни приятелства, вече беше време за моето самостоятелно приключение в Ню Йорк.

Както и Руми по-напред в темата отбеляза, това е градът на градовете! Вече и от личен опит мога да потвърдя тези думи. По мое лично мнение, този град или ти става любим, или повече не искаш да повториш. Среден вариант няма. 😃 Много кусури могат да му се намерят, но аз бях толкова положително настроена, че за миг не свалих розовите очила. И няма как да е иначе....на път беше да се осъществи още една мечта!

 

*****

Бях отседнала в един съмнителен хотел в Куинс, Лонг Айлънд Сити, но за сметка на това до спирка на метрото и само на 15 мин от горен Манхатън. Кварталчето беше спокойно и след като пристигнах от организираната екскурзия, вечерта реших да излезна за една късна разходка по променадата с изглед към нощните светлини на града, който никога не спи. Средата на Май, усеща се лек бриз, температурата е идеална 🙂 

 

 

 

Програмата, която си бях заложила беше доста обещаваща. Пак да отбележа, че бях купила предварително онлайн New York Pass, който впоследствие калкулацията показа, че ми е спестил $177. Предварително знаех кой ден какво ще посетя, кое в колко часа ще посетя, логистиката как да стигна от място до място...всичко беше изчислено от вкъщи 😉

Още на следващата сутрин се качих на метрото и отидох да си взема билета за Big Bus. Използвах го малко като транспорт до Empire State Building, където трябваше да се кача малко след отварянето за посетители. Препоръчвам горещо да се отиде рано сутрин, защото са по-малко хората и не се чака на дълги опашки. Също така горе на площадката за наблюдение не е страшната лудница, а спокойно може да си снима човек и да се наслаждава на гледката от високо.

На някои забележителности не се допуска носенето на селфи стикове. Препоръчвам да проверите предварително в официалните сайтове, в зависимост къде ще влизате.

 

 

 

Последва пешеходна разходка из SoHo, Little Italy & Chinatown. Има разни изкушения там. Не може да не се опита от местните специалитети. Много ми харесаха и графитите на различни сгради из кварталите. Никога не съм обръщала внимание на тези неща, но тук ми направиха впечатление.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На ред беше един интересен и малко необичаен музей, който се намира във водата и има богата военна история. Това накратко е "Intrepid".

Пенсионираният самолетоносач USS Intrepid

 

 

Космическата совалка "Enterprise"

 

 

И подводницата "Growler"

 

 

Нямаше как да не мина през Times Square, когато се стъмни. Всички тези светещи реклами, тълпи от хора и изпълнители на всеки ъгъл - това може да се усети само тук.

 

 

 

 

 

(следва продължение)

 

[iliana_t]

малко се замотах с разказването, ама искам да си довърша, че ми е на сърце пустият му Ню Йорк 😃

***

Втори ден съм в Голямата ябълка и по програма съм планирала разходка из Централ парк. Паркът е голям и много приятен. Единственото място, където видях толкова много зелено из Манхатън. Не че няма никакви други паркове, но те изглеждат като детска площадка в сравнение с този.😃 Има много забавления, въртележки, лодки в езерцата, може да се наемат колела за по-бързо разглеждане или рикши. За децата може да е интересно и посещение в зоологическата градина, която се намира в югоизточния ъгъл на парка.

 

Адски много филми са снимани там. На долната снимка, където са се събрали хората е снимана сцената от Сам вкъщи, където Кевин храни гълъбите.

 

 

 

В памет на Джон Ленън, Италия е дарила тази мозайка, а много страни от цял свят са засадили дръвчета в тази част на парка, наречена Ягодовите полета.

 

 

След това продължих разходката по 5-то авеню, където скрита между лъскави небостъргачи и луксозни магазини се крие катедралата Св. Патрик. Не считам себе си за много набожен човек, но ми харесва да разглеждам катедрали чисто от архитектурна гледна точка. Някой път обаче усещането е наистина магическо. Не мога да си го обясня точно, но се чувствам много приятно, когато съм вътре. Има едно спокойствие и смиреност, която е много приятна.

 

 

 

 

От другата страна на булеварда пък се намира Рокфелер център, където гъмжи от хора и разминаването беше трудно. Тъй като предстоеше национален празник, бяха украсили навсякъде със знамена.

 

 

 

 

Тук се получи и първото разминаване спрямо моята програма и действителността.

Бях планирала да се кача на Top of the Rock малко след залез слънце, но отивайки на касите да си взема билета (дори и да имате Pass пак трябва да се вземе билет с дата и час), касиерката ми каза, че най-ранният час, в който мога да се кача е 10 pm, а в този момент беше 5. Вече бях поела друг ангажимент за вечерта, затова не можах да изчакам и предвид, че предният ден вече се бях качила на Empire State, някак го приех леко. Но ако това беше единствената ми опция за поглед от високо, много щях да се ядосам. Затова съветът ми към заминаващите е, или да си вземете билетите онлайн с точна дата и час още от вкъщи, или да отидете по-рано през деня или от преден ден, за да си гарантирате запазено място. Напливът от желаещи е точно на залез слънце и става голяма тарапана. Хората с Pass-ове уж са с предимство и действително минават на по-къса опашка от тези без, но въпреки всичко няма да сте единствените с Pass и ще трябва да се преборите с целия свят, за да хванете място. Отделете си повече време за тази атракция!

 

Вечерта завърши в тайландски ресторант. Предизвиквам ви като сте там да опитате нещо, което не сте яли друг път. Има наистина голямо разнообразие от кухни и е приятно изживяване.

 

 

На следващият ден със свежи сили се запътих към Гранд Централ Терминал. Това трябва да е задължителна спирка от всяко посещение на "Града на градовете". Аз се възползвах от индивидуален аудио тур, който се предлага за туристите. Много е интересен и информативен. Отнема час - час и половина, ако се шматкате, както направих аз. Иначе има и по-кратък вариант, който ви отвежда на най-основните места. Вие преценявате кое и как. 

Лично аз можех да си прекарам там цял ден наблюдавайки забързаните хора, гонещи влакове за различни точки и посоки. Там беше и единственото място, където видях цялата гама на отбранителна сила на Съединените щати - от тежко въоръжени (и много симпатични 😍) военни до най-обикновени охранители.

 

 

 

 

 

Последната снимка е направена при "Шепнещата стена". Както се вижда по-горе, на всеки от ъглите на 4-те арки са застанали хора. Целта е да се обърнете с лице към стената и да прошепнете нещо, а човекът, който стои на противоположния край на арката ще чуе какво казвате, все едно сте до него. За съжаление в случаят бях сама и не можах да се убедя сама в истинността на тази легенда, но по лицата и реакциите на хората наоколо се виждаше, че искрено се забавляват и наистина чуват шепота.

А колкото до Oyster Bar, който се намира от ляво на снимката, бих го препоръчала горещо! Специалността им е в морската храна, а сервизът им е безупречен. За първи път в живота си се престраших да опитам стриди и съм щастлива, че попаднах на правилното място.

 

 

Вечерта беше отделена за мюзикъл на Бродуей. Според мен, това изживяване е задължително да се изпита поне веднъж, ако разполагате с повече дни в града. Честно да си призная, за мен нямаше кой знае какво значение кое представление ще гледам. Исках само да видя какво представлява самият мюзикъл. Аз се спрях на едно представление, което се оказа доста симпатично, много веселяшко и отпускащо - Escape to Margaritaville. Хареса ми и самият театър. Билетът си купих онлайн от някакъв сайт Headout, които дадоха най-добра цена разбира се 😉.

 

 

Със супер настроение си тръгнах от театъра и продължих купона на Times Square, където направих малко селфита на стълбите на TKTS 📸 😃

 

 

В Петък се очертаваше много тежка програма. Станах сутринта много рано, за да хвана първото фери за Статуята на свободата (8:30ч. - лятно разписание). Благодарение на @akair, който даде мъдрият съвет, че се ходи рано сутринта с американските ученици, а не по-късно с целия китайски народ. Добре, че те послушах! Това беше истинско спасение не само от хората, ами и от жегата. 

Ферито тръгва от Clinton Castle в Battery Park. Необходимо е да сте там 30 мин по-рано, за да сте от първите на касата за билети. С всяка изминала минута хората се увеличават и се получават километрични опашки. Като се върнах с ферито, направо не можах да повярвам какво се случва - чудех се тези хора какво търпение имат да чакат на подобна опашка?!

 

Това е Clinton Castle, от където се купуват билетите за ферибота до Либърти айлънд + Елис айлънд

 

Ако не разполагате с много време или нямате намерение да се качвате на статуята или да я разглеждате от близо, а само искате да направите снимки от далече, има и безплатна опция, а именно да вземете ферибот до Стейтън айлънд. Без да слизате на острова, връщайки се веднага на обратно, ще имате възможност да се снимате със Статуята и да спестите някой долър.

 

Така изглежда ферито за Стейтън айлънд

 

 

Ако пък изберете да посетите Островът на свободата, в билета е включен и вход за музеят на имигрантите на Остров Елис. За мен това беше задължителен стоп и много ми хареса, но си трябва време, за да се разгледа хубаво. Аз за съжаление препусках от зала в зала, защото програма имах да изпълнявам.

 

Музеят на имиграцията - Елис айлънд

 

Голяма красавица ми е. 😊 Някой ден може и да се кача до короната, просто сега времето ме притискаше.

 

В музеят на имиграцията - залата, в която са приемали всички пристигащи хора от корабите и са ги регистрирали в едни тетрадки, след което са ги разпределяли, кой отива в изолатора за карантитен период, кой го взимат за лечение, кой го ектрадират обратно от където е дошъл.

 

За разлика от всички други музеи, които съм посещавала до сега, този се отличава с това, че имаше места в сградата, които не са пипани от времето, когато са идвали заселниците. Чувството е малко мистично  и леко тъжно.

 

По обяд продължих към една от най-горещите точки на Манхатън - Wall street. За моя изненада се оказа, че улицата не е кой знае колко голяма и като цяло не изисква много време за разглеждане. Добре, че бях запазила организиран пешеходен тур, иначе щях да й отделя точно 5 мин, колкото за снимка.

 

 

 

След като избистрихме неволите на фондовата борса и не срещнахме никъде вълкът от Wall street, минах покрай бикът...

Около него е пълно с хора и трудно (направо невъзможно) беше да се вредя за снимка без в кадърът да попадат още 5 човека и 10 селфи стика, а и ме досрамя да се редя за пипане на онези части, които всички искат да докоснат за късмет (или пари)....та му се порадвах само отстрани 🙂

 

 

Денят се очертаваше емоционален до самият му край...едно от местата, които бяха мой топ приоритет за посещение беше музеят 9/11.

Мястото е специално и паркът с фонтаните отвън е много красив и впечатляващ, но музеят вътре не е за всеки. Особено за по-малки деца не мисля, че би им било интересно, защото едва ли ще разберат смисъла на този мемориал. Все още ги има кутиите с носни кърпички и доста от хората се възползват от тяхното присъствие, защото колкото и да сдържа човек емоциите си, в един момент просто си даваш сметка, че това е човешко и пускаш по някоя сълза.

За да не се дават излишни пари за тур гайд или индивидуален аудио тур вътре, препоръчвам да си свалите апликацията на музея предварително и да си направите разходка като следвате стъпките и информацията от апликацията. За целта си носете слушалки. Отделете поне 2 часа за разглеждане отвътре.

 

 

 

 

Вечерта бързо дойде, а героите бяха уморени....

 

 

Седмицата бързо и неусетно се изтъркаля. В прекрасният и слънчев съботен ден направих пешеходна разходка по Бруклинския мост от Манхатън до Дъмбо (квартал на Бруклин). Трябва да си кажа, че беше голяма горещина Май месец и си пригответе нещо за мазане да не изгорите, слагайте шапки и слънчеви очила, носете си вода за хидратация. Ако можете, бих препоръчала по-рано сутрин или привечер да се направи обиколката, защото през деня лятото е голямо предизвикателство. Отнема около 30 мин ходене пеша на посока, включително спирането за снимки и разглеждане напред-назад.

Както ме инструктира моят голям приятел, Уилиям, нюйоркчани винаги бързат за някъде и много мразят някой (разбирайте туристите) да им се пречка на пътя, затова да следвам внимателно етикета за придвижване по моста, а именно: пешеходците се движат само от едната страна на пътеката, а другата е само за колоездачи! Внимавайте и се оглеждайте.

 

Колите се движат едно ниво по-надолу, а отгоре е пешеходната зона, заедно с вело алеята.

 

 

Поредният архитектурен шедьовър

 

 

Имат си и плажче хората, ама е малко каменисто 😉

 

И през този ден се наложи отново да се коригира първоначално заложената програма, защото не съм предполагала, че моят любим отбор ще се класира за финала на Шампионската лига, та ми изяде няколко часа от деня, който бях предвидила за други атракции. Трябваше да търся заведение, където ще предават мача, че на всичкото отгоре и загубихме 😉

Голями благодарности и на Георги, който някъде из другите теми беше споменал за един сладолед, който не е за изпускане, ако сте в района. Опитах на друго място сладолед от уличен камион, но не ставаше за нищо. Този от фабриката си е напълно друго нещо.

Къщата се намира на пристанището, където спират фериботите и водното такси. Винаги има опашка, но минава бързо. Вътре момчето ми предложи да пробвам вкусовете преди да му кажа какво искам.

 

 

Неделя беше денят, в който трябваше да си взема довиждане с моят любим град и не мисля, че и на него му се разделяше с мен, предвид намръщеното време и дъждът, който валеше 😄

 

 

Общи впечатления от първото ми посещение в Америка - отлични! Искам пак! 😄

На връщане нямаше никакви проблеми или забавяния. Всичко мина неусетно.

Качих се на бялата птица, която ме прибра вкъщи с надеждата, че ме очакват още незабравими пътешествия. 🙂

[akair]

Изглежда искрено си се забавлявала в Манхатън

За Лейди Либърти билети продават и онлайн - островчето на статуята се води парк и отговорната паркова администрация продава билети онлайн. И рано сутрин наистина трябва да е рано сутрин - за първото фери. Самата статуя е подарък от Франция, което е добре известен факт. Но в нея има доста символика - короната има седем лъча - колкото са континентите, гръцката роба е препратка към люлката на демокрацията, статуята е обърната към Европа, към Стария Свят, което е препратка към връзките с Европа, посрещала е новите американци, които са пристигали с кораби. Статуята е произведена от мед и в началото не е имала нищо общо със сегашния си вид. Отнело е около 20 години, за да се покрие с благородната зелена патина, в която всички я знаем. Друг интересен факт е, че вътрешността на статуята е конструирана от Густав Айфел - този, който е проектирал Айфеловата кула и централната жп гара в Будапеща. Вътре статуята изглежда като инж. конструкция, която е обвита в медните листове. Не на последно място, при пристигане на статуята, местните власти са се чудели къде да я сложат и какво да я правят. Някой предлага да я сложат на острова, на който се намира и в момента, защото там е имало военни укрития - този остров, заедно с един остров от другата страна на реката са били естествения портал на Ню Йорк - имало е оръдия на 2-та острова и с тях са стреляли по кораби, които се опитват да стигнат пристанището без разрешение. Но сградите не са били необходими вече и идеята е била да ползват камъните, за да построят постамент за статуята. Тогава Джоузеф Пулицър работи за вестник New York World и прави кампания за дарения - част от парите от всеки продаден вестник отиват за постамент на статуята. Така се намират пари за построяване на постамента, на който е статуята днес. А Джоузеф Пулицър е същият журналист (и по-късно политик), на чието име е престижната награда Пулицър за журналистика.

[patilana]

Извинявам се, но едва сега дочетох темата.

Много благодаря за разказа на посещението ти в САЩ. Пожелавам ти да е първото от много. На мен чак ми се прииска да подкрепя щатската икономика в опит да получа виза

Би ли разказала как видя американците, освен забързани в Ню Йорк?

[iliana_t]

@patilana, не се притеснявай. И аз с моето ежедневие не смогвам да си дочета теми, които съм подхванала от доста време. Но лека полека отмятам каквото може 😉

За американците в Ню Йорк могат да се кажат много интересни неща. Всъщност там имаш чувството, че няма американци изобщо 😄 Палитрата от националности е толкова цветна, че имаш чувството, че си попаднала в някакъв глобус и някой върти с пръст непрекъснато. Милионите туристи са си едно на ръка. За мен беше удивително да гледам бързащите хора с костюми и телефони залепени на ухото. Точно като по филмите и музикалните клипове. Носеха се на вълни на вълни. Повечето хора от обслужващия персонал по атракции и заведения бяха цветнокожи или от различна националност. В малката Италия и Китайския квартал, там пък все едно бях в съответните държави. В "Италия" мъже застанали пред малки улични ресторантчета подканват клиентите на италиански да влезнат в заведението им, а пък в "Китай" - там се е изсипал целият китайски народ 😄. Бутат някакви колички насам-натам. Най-различни миризми от капанчетата. В една малка уличка видях фризьорски салон, тип бръснарница от миналия век. Всичко застинало във времето. Аз понеже не нощувах в Манхатън, а в едно близко кварталче от другата страна на реката, та там пък основно чувах испанска реч. Последната ми вечер хапнах в мексикански ресторант. Едва ли ще е изненада, ако кажа, че всички от персонала бяха латиноси. Но това си е напълно в реда на нещата и едва ли се очаква нещо друго точно от Голямата ябълка.

Много ми харесва обаче да си говоря с американци. Обичам да слушам различните им акценти. Като излезеш малко от Ню Йорк се усеща вече "по-нормално" Америката, ако мога така да се изразя. Навсякъде има имигранти, но конкретно Ню Йорк е тотален миш-маш.

 

[patilana]

А каква е нормалната Америка? 

[iliana_t]

Не съм била чак толкова дълго време, за да добия по-ясна представа. Може би akair или Руми могат да кажат по-ясно как е положението в действителност.

На местата, които посетих всички ми се сториха много отзивчиви и готови да помогнат. Не съм блондинка, но обичам да си питам за опътване или разяснение и винаги съм попадала да много готини хора, които с радост са ми оказали съдействие.

Много искам някой ден да посетя някой от щатските панаири. Там според мен може да се видят много интересни неща от "нормалната" Америка 😄 Никак няма да ми се отрази зле един Тексаски панаир с родеотата му, хапване и танци 🤠 🌮 🇺🇸, но не съм претенциозна де, може и на някой друг щат, важното да има поводи за веселие 🎠

[funny]

На 30.07.2018 г. в 20:37, patilana каза:

А каква е нормалната Америка? 

Нормална Америка е понятие много различно за всеки щат, град.. Все пак говорим за държава простираща се на половин континент 

Отделно че там са събрани и хора от цял свят, допринасящи с навици, култура, мироглед за разнообразието .

[akair]

Зависи дали говорим за стереотипната Америка или за ежедневната. Тривиалното обяснение е, че навсякъде живеят хора - обикновени хора като нас.

Както е писала и @funny,  Америка е многолика. И в това има нещо много чаровно... Обикновени са хората с корени от ЛатАм във Флорида, Тексас и другите южни щати, обикновени са и нейтивите в Аляска, обикновени са и white collar workers във федералната столица, обикновени са и всичките хипари, хипстъри и хора с questionable хигиена в Калифорния, ... Да ме поправят @funny и  @Rumiana ако наблюдението ми не е правилно, но много от хората са заети и забързани - дали с работа, дали за да отидат на спорт, дали за да закарат детето на нещо,... А може би просто се правят на заети 🙂 Склонен съм да вярвам, че на повечето места са учтиви и отзивчиви. Но това има своите изключения - най-големите градове, където има твърде много хора, а трафика и бутаниците ги изнервят. Нещо, което ми направи впечатление преди време е, че в някои градове  на слизане хората благодарят на шофьорите на автобуси от градския транспорт - реално нито шофьорите са направили нещо специално, нито на някой му коства твърде много да каже "Благодаря". От друга страна, какво по-хубаво от това да накараш някой да се почувства оценен (appreciated) и да видиш (искрена) усмивка...

Чувал съм американци да казват, че на юг от Вирджиния има само църкви и магазини на Walmart, но не се наемам да дискутирам дали това е наистина така.

[Rumiana]

Да, на Америка хубавото ѝ е, че е много шарена (чичо ви Тръмп се напъва да промени това, но силно се надявам да не успее).  Това, което най-много ми допада у американците е, че типично са хора с достойнство - не се оплакват, не мрънкат, борят се с живота.  Малко по-наивни са от европейците, по-доверчиви.   А иначе - от всичко си има, както навсякъде по света... 

[funny]

преди 1 час, akair каза:

Да ме поправят @funny и  @Rumiana ако наблюдението ми не е правилно, но много от хората са заети и забързани - дали с работа, дали за да отидат на спорт, дали за да закарат детето на нещо,... А може би просто се правят на заети 🙂

Честно казано моите наблюдения от тригодишния ми престой във Флорида е , че да, заети са но не в стресовия смисъл който ние влагаме в това. Да много време им отнема в каране на децата до училище, взимането, после спорт, други активности... но това са лежерни ангажименти 🙂

 

И пак не се наемам да кажа че това се отнася до цяла Флорида и до всички хора там.

 

ПП. След двуседмичен престой на една американска приятелка в София , която по стечение на обстоятелствата прекара част от времето с мен , тичайки по служебни задачки и в офиса , тя каза : Ние само си мислим че при нас е напрегнато ежедневието ни 

Редактирано 2 август, 2018 от funny

[Дани Магелани]

Аз не видях напрегнатост, забързаност в Ню Йорк. Не е като Токио. 

Много по-спокоен град от очакваното.

 

[Роми]

И аз така мисля. Да не говорим за Вашингтон. Далеч не видях азиатския ритъм, а в тези градове съм била само служебно. Всъщност съм обикаляла като турист само Флорида, Гуам, Пуерто Рико и Сайпан. А и Американските Виржински острови, но там и саква напрегнатост да търсиш.

[Гост]

Ах, как провокирахте писателят в мен - да си отворя лаптопа и да се разприказвам 

 

Никога не съм искала да живея в Щатите. И сега не искам. Но отношението е друго. След неколкократен досег с тях.

Те са много по-близо до нас като манталитет.

И са много сърдечни - към непознати. Очарована съм била от отношение на автобусни шофьори.

Прями - и брутално прями. 

Що не ги харесваме - не знам.

 

П.П. Като говорите за японци, не е само което виждате. Аз съм работила години наред с тях. Драма е. Те са... постоянни. Американците са ефективни. Разлика огромна. 

 

П.П.П. Ако не бях в този форум, щях да кажа, че харесвам Тръмп и провокациите му, и че този свят има нужда и от такива хора, ама съм в Магеланци и не може. Язък 

 

П.П.П.П. @akair, да се благодари на шофьор е английска традиция. Май 🙂 

 

Редактирано 2 август, 2018 от Гост

[akair]

И в ЮК съм го виждал това с шофьорите. Не се наемам да размишлявам кой първи я е почнал тази традиция. Но е симпатична. Иначе ефективността и аз я виждам.

Умишлено гледам да избягваме тенденциите на конкретна администрация - настояща или предишна. Това би отворило буркан с червеи, кутията на Пандора и още 2-3 други лоши неща 🙂

[Гост]

преди 5 минути , akair каза:

И в ЮК съм го виждал това с шофьорите. Не се наемам да размишлявам кой първи я е почнал тази традиция. Но е симпатична. Иначе ефективността и аз я виждам.

Умишлено гледам да избягваме тенденциите на конкретна администрация - настояща или предишна. Това би отворило буркан с червеи, кутията на Пандора и още 2-3 други лоши неща 🙂

Кефиш ме, честно! Подпис: бивш рибар, пипал червеи... ахахахаххааа

Светът е толкова шарен! Радвам се, ако Той ме коригира.

 

П,П. Да. Не е ясно откъде е традицията. Важното е, че я има. Аз тук я открих. Винаги крясвам на шофьора - крясвам, ако слизам от обичайната задна врата - бел.авт. - благодаря! Без значение дали ме е чул.

 

[Eager_Traveler_Paul]

Ето и "моите два цента" по въпроса.

Нормалната Америка е усмихната до ушите, с широко  като Мисисипи сърце и жадна, жадна да разбере повече за различните от тях, сякаш е бродила в необитаемите кътчета на Аризона една седмица.
Живях 5 месеца в малък град в Невада, имах възможността да разгледам и големите мегаполиси и по двете крайбрежия. Определено е различно. Все едно да сравниш Широка Лъка и София. В едно от тия вероятността хората да те поздравят е километрично по-голяма 🙂  Средностатистическият американец си скъсва четирибуквието от работа, прибира се, отваря си бира и си почива. 

Там за първи път видях истински усмивки на лицата на магазинерите, които ме обслужваха. Там за първи път с удоволствие дадох пари в ресторант, ама както си трябва. Там за първи път срещнах хора, чиито очи за малко да изскочат от орбитите, когато им разказвах за страната си. Често ме заговаряха непознати - ей така, просто за да си говорим. По човешки.

НО

Там за първи път ме питаха дали в България имаме телевизия. Там видях наистина глупави/недонаучени хора, които и не желаят да се научат. Реално образованието (извън ВУЗ-овете) е на слабо ниво. Там за първи път видях хора, които се обиждат и/или засягат от нещо толкова лесно и силно. Това лично ме подразни. Свикнали са да им е уредено и да са жертви. 


Обаче аз обичам Америка. Няма как да говоря за нея без пред очите ми да изникват ярките позитиви и леко да неглижирам негативите. Реалността е такава, че там е такъв melting pot, че има хора с всякакви навици и привички. Има и "по-балкански" типове, има и такива, които съвсем са закостенели. Наистина има разлика от щат до щат, а и от голям до малък град. Но генерално на мен ми направиха страхотно впечатление с вежливостта си и, ако щете, детската добродушност. Като цяло хората са по-простички там, но ми се сториха по-щастливи. На юг така и не отидох, но ми е мечта да посетя негърска църква и да чуя техните хорове, да опитам от Тексаското говеждо на грил, да пострелям с автоматична картечница на воля на някой полигон.

Много ми харесват тия "small talk" моменти, когато с тотално непознат човек започвате да си приказвате. На улицата, на опашката в магазина, докато си миете ръцете. Аз съм приказлив. Да, и в България може да се получи, но не толкова често и непринудено, колкото от другата страна на океана. Много ми харесва истинското удоволствие и усмивката на продавачката в супермаркета (сравнено с обичайната навъсена физиономия в родния ми столичен град).
 

В Ню Йорк няма как някой да спре за момент и да бъде вежлив или да се усмихва на непознати. Както и в София. Но, например, в Бъфало се случва. Или в Рино. Зависи от динамиката.

Определено бих живял там без да се замисля.  🍻
 

[annie_to]

Да се изкажа и аз, като новоизлюпен американец 🙂 От три месеца живеем в едно малко градче в южна Калифорния, но преди това минахме за по 1-2 седмици през Ню Йорк и Лос Анджелис. Та моето впечатление също е, че американците съвсем не са толкова "забързани", колкото разправя Алеко в "До Чикаго и назад" 😉 Да, има големи тълпи народ в метрото на Ню Йорк, но никой не се блъска или да тича, прегазвайки всички по пътя си, както е в София. Трафика също е много по-спокоен. Никой не свирка, не застава най-отпред на светофара. Много ме впечатли един шофьор на камион в Манхатън. Понеже в Ню Йорк явно е практика пешеходците да си минават на червено, без дори да се оглеждат (имах чувството, че само ние като неандерталци си чакаме зеленото), та един шофьор много бавничко тръгна да минава, като явно бързаше, но отвори прозореца и с една много извинителна усмивка се обърна към лелята дето му пречеше да мине и каза: "Госпожо, зелено е за мен. Извинявайте, ама може ли да мина."

 

За усмивките и моите наблюдения са, че тук се смята за неестествено да не се усмихваш постоянно. Понеже моята естествена физиономия е малко намръщена и вече няколко пъти случайни хора се опитват да ме развеселят. Примерно в един хранителен магазин в Лос Анджелис, докато си вървя и си разглеждам саламите, ме спира един чичо, сочи някъде зад мен и казва: "Изпуснали сте си усмивката ей там!". Аз инстинктивно се обръщам, да погледна и се засмивам, когато схващам какво ми е казал, а той щастлив ми вика: "Ааа ето, че я намерихте!". Оттогава се опитвам, като съм сред американци и да си държа усмивка на лицето, за да не мислят, че ми има нещо 😉 

[akair]

А може ли да са забързани, без да бъдат нахални шофьори, които не спазват правилата за движение и без да са грубияни към околните и да ги бутат в метрото? 🙂

Както се вижда от започналата дискусия, мятото е шарено и различно, а и усещането за всеки град на различните магеланци е различно 🙂

[iliana_t]

преди 4 часа, akair каза:

усещането за всеки град на различните магеланци е различно 🙂

Именно за това препоръчвам винаги да се посети дадено място лично и така всеки ще може да прецени за себе си дали и до колко му харесва то.

Така е и с храната, така е и с напитките....абсолютно всяко нещо от живота. Всеки с вкусовете си, но докато не опитаме, няма как да разберем дали ще ни хареса или не 😉

И аз като @Eager_Traveler_Paul обичам Америка и за това внимавам в повечето случаи да не се увличам много да възхвалявам някои неща, защото ще прозвучи прекалено пристрастно. А че кусури могат да се намерят навсякъде, в това спор няма 🙂 Слагам розовите очила и доброто настроение и хич не им обръщам внимание!

По-скоро бих насърчила хората, които се чудят дали да кандидатстват за виза. Смело напред и ще се убедите колко шарено и интересно е в Америка 😋