Кюрдистан 2017

[Tonyco]

С голямо закъснение имам удоволствието да ви представя пътеписа от тазгодишното ми пътуване на територията на етнически Кюрдистан в република Турция. По "Каменния път" към Камалие, през Немрут и Диарбекир до Езерото Ван и обратно.

 

Приятно четене !!!

 

http://www.tonyco.net/patepis/Kurdistan_2017/

Редактирано 29 декември, 2017 от Tonyco

[Tonyco]

@giafil Може тук да дискутираме Каменния път ако искаш. Питай смело ! 😃

[AlexandraKo]

преди 2 часа, Tonyco каза:

@giafil Може тук да дискутираме Каменния път ако искаш. Питай смело ! 😃

@Tonycoсложи някоя снимка, толкова са интересни. Че да започне разговор, само с линка не става.

Дай малко описание на Каменния път, на красивия каньон, моля!

[giafil]

Благодаря много първо за вдъхновението. Изобщо не знаех за това място и определено ми загря мозъка защото обожавам тава места. 

Зачетох се в пътеписа ти и после порових малко в интернет и май сега заради теб ще посветя следващите няколко дни за да се образовам в интернет за това място. Но на първо четене извинявай ако въпроса ми е супер безумен, но може ли този Каменен каньон да се мине пеша. Просто познавам себе си и никой няма да ме изтрае да викам постоянно чакай моля спри да видя това или да снимам онова защото ще изтрещявам на всеки ъгъл от удоволствие. Имам предвид тези близо 8 км тунели и прашен път може ли пеша?

От това което виждам от гугъл мапс май от едното населено място Kemaliye до другото в Divriği  Sivas е около 70 km 

А какво има в Gümüşçeşme? Идеята ми е как да се организира чисто логистично.

Ясно е, че с мотор е най-впечатляващо минаването на каньона, но все пак други опции 😉 . 

Как става разминаването на по-големи коли?

ето и още едно видео, явно турците сериозно го промотират

 

[Tonyco]

преди 3 часа, AlexandraKo каза:

@Tonycoсложи някоя снимка, толкова са интересни. Че да започне разговор, само с линка не става.

Дай малко описание на Каменния път, на красивия каньон, моля!

@AlexandraKoНе мога да редактирам стари мнения за съжаление и няма как да оправя първият пост. Иначе обясненията са в пътеписа, но да може би и тук в началото ако бях сложил, нямаше да е лошо. 

 

преди 3 часа, giafil каза:

Благодаря много първо за вдъхновението. Изобщо не знаех за това място и определено ми загря мозъка защото обожавам тава места. 

Зачетох се в пътеписа ти и после порових малко в интернет и май сега заради теб ще посветя следващите няколко дни за да се образовам в интернет за това място. Но на първо четене извинявай ако въпроса ми е супер безумен, но може ли този Каменен каньон да се мине пеша. Просто познавам себе си и никой няма да ме изтрае да викам постоянно чакай моля спри да видя това или да снимам онова защото ще изтрещявам на всеки ъгъл от удоволствие. Имам предвид тези близо 8 км тунели и прашен път може ли пеша?

От това което виждам от гугъл мапс май от едното населено място Kemaliye до другото в Divriği  Sivas е около 70 km 

А какво има в Gümüşçeşme? Идеята ми е как да се организира чисто логистично.

Ясно е, че с мотор е най-впечатляващо минаването на каньона, но все пак други опции 😉 . 

Как става разминаването на по-големи коли?

ето и още едно видео, явно турците сериозно го промотират

 

@giafilХубаво е да изчетеш пътеписите поне за Турция, има доста места, за които сигурно не си чувала. 🤣 В този за Кюрдистан има още нататък какво да се чете, пещери, древни цивилизации, мостове и т.н. после и в другия с колелото за D915 , там и едни водопади навътре в планината посетих дето са малко известни, и една крепост кацнала на една скала отгоре. Благодаря за информацията за Сумела, преди като проверявах и все пишеше отворен е, даже мейли им писах да питам и никой не ми отговаряше. Отивам, плащам такса за вход с МПС в парка и накрая затворен, ей направо ... добре, че таксата е малка и има хубав къмпинг в ниското на планината.

За Каменния път в пътеписа съм разказал, но да можеш да го минеш с каквото си пожелаеш, пътя е почти равен, няма изкачвания или спускания стръмни. Принципно ако го минаваш от към Divriği  към Kemaliye е с лек наклон надолу, но много лек. Черен път твърда настилка, няма големи камъни, освен ако нещо от скалите не се е отчупило и паднало. Хубаво е да се минава само в хубаво време и идеална видимост, ако времето е лошо не препоръчвам, една грешна стъпка или една грешна маневра и си 50 - 100 м надолу. Ако шофьора не желае да минава през него, може да те остави в началото на пътя и да се върне по асфалта обратно до разклона от пътеписа, от там има асфалтов път който заобикаля и излиза на другия край на Каменния път и там може да те чака. Има място за паркиране и от двете страни, като за предпочитане е ако оставяте колата и решите да се разхождате пеша и да се върнете обратно за колата, което са си 16 км  да я оставите от към Divriği , тъй като от другия край е малкото мостче и там е по-ограничено паркирането, а и полицията, често минава, аз докато бях спрял с мотора да снимам в края при моста, минаха няколко пъти и ме оглеждаха подозрително. В Gümüşçeşme не съм ходил, предполагам няма нищо, или поне аз не съм чел за там.  Kemaliye го препоръчвам с 2 ръце, ако има начин да останете. Изключително приятно малко и китно селце или курортче не съм сигурен. Сгушено между скалите с малки сгради и кръчмета. Имам спомен за курорт, трябва да има и хотели. Аз там обядвах има в пътеписа снимки, разходих се за кратко и купих магнитчета, паркирането обаче е трудно, тъй като всичко е много на тясно. Та това като опция ако искаш пеша, шофьора или стиска зъби и минава с колата по този път, или заобикаля по нормалния и те чака от другата страна. Разминаването е силно неприятно, там дето се разминавам с буса на клипа се наложи да дръпна мотора плътно към скалата и да се подпра хоризонтално на нея с крак, като прибирам кормилото максимално навътре за да се разминем. Ако са две коли или два буса е хубаво да се забележат от далеч и има места уширения за отбиване и разминаване, в случай, че се случи на завой в теснотията, единия трябва да даде назад до мястото за разминаване, аз не бих бил толкова смел да го направя, хаха, при всичко друго което правя. В Тунелите е широко и се разминават две МПС без да се налага връщане, но по завоите е друго. Трбява да ида пак с Дрона да снимам и аз над каньона, ще е мега яко, като на видеото дето си пуснала. Гледал съм и друг път видеа от там, организират бънджи и каяци, даже мислех някой ден да идем с нашия каяк да плаваме там. Виждал съм обаче и клипчета с бурни течения със камъни и как минават с лодки, та ще е забавно. 

Както обещах в другата тема подготвям видео с целия път, може би около 30 - 35 мин ще стане, но може да се види абсолютно всичко и човек да си прецени дали би минал по този път или не. В края на Каньона един Турски бус ме пита могат ли да минат, казах, че съм се разминал с един бус по пътя и няма проблем, тръгнаха, а аз останах да си снимам, след 2 мин се връщат, как са обърнали не знам, но бяха супер уплашени и помахаха от вътре, че ще си заобиколят по нормалния път. Затова всеки трябва да си прецени шофьорските умения, страх от високо и т.н., за мен не е труден път ако се внимава много, но не за всеки е така. Надявам се утре да довърша клипчето и ще го кача тук.

[giafil]

Много много Благодаря. Сигурно и по-нататък ще ми изникнат някакви въпроси, но най-вече ти благодаря за информацията. 

Ние най-вероятно ще пътуваме като теб от Divrigi защото аз отдавна искам да видя Голямата джамия и болницата. Видях и мостовете които беше качил и са страхотни. Предполагам, че тази крепост за която говориш е Kesdogan Kalesi

 

 

 

[Tonyco]

преди 9 часа, giafil каза:

Много много Благодаря. Сигурно и по-нататък ще ми изникнат някакви въпроси, но най-вече ти благодаря за информацията. 

Ние най-вероятно ще пътуваме като теб от Divrigi защото аз отдавна искам да видя Голямата джамия и болницата. Видях и мостовете които беше качил и са страхотни. Предполагам, че тази крепост за която говориш е Kesdogan Kalesi

 

 

 

Не, онази е навътре през 9 планини в 10-та гора. 😆 Zilkale, попътно за водопадите, а те са няколко в близост, там с колата ги обикалях в деня, в който почивах от колелото преди да атакувам D915, събирах сили един вид и уплътнявах времето. Ето го пътеписа, водопадите са Ден 4: http://www.tonyco.net/patepis/Turkey_Adventure_2018/ Препоръчвам ги, близко са до Ризе, родния град на Ердоган. Единия дето е навътре след Калето се намира в уникална гора като от приказките, само елфи очаквах да изскочат. И за първи път видях да тече кафява вода от водопад. 

 

 

[Tonyco]

@giafil Ето и обещаното видео от пълното преминаване на Каменния път, Успях да се вмъкна в 31 мин, като съм изрязал безкрайните спирания за снимки хаха. Оставил съм тук-таме само за да се видят красотите, които снимам. Има 4 км тунели по пътя, та ако го минаваш пеша, не е лошо да си вземеш челник, но като го изгледаш подробно ще придобиеш точна представа за какво иде реч. Вземи си пуканки, че е дълго и напоително. 😆 Ето и повече подробност за този път: https://www.dangerousroads.org/europe/turkey/3924-kemaliye-taş-yolu.html Ако има още въпроси питай смело. 

 

 

[giafil]

Благодаря ти, наистина много защото сега вече съм на 200 % процента сигурна, че искам да го видя това място. 

Няма да ти обяснявам чисто емоционално колко залепнах за видеото дори и без пуканки 😉 

Винаги съм се възхищавала от постиженията на човека. Ние като индивиди можем такива неща да сътворим 

които нямат обяснение и аналог и пътуванията ни винаги са били свързани с това. 

Поради тази причина вчера като видях това място и останах без думи. Еййй човек такава саможертва от местните хора. 

Дълбок Поклон!!!

Първа реакция  искам да го видя. Сега вече след това видео искам на всяка цена да го видя 😉. 

Истината е, че с мотор е най-добре да се мине, но мъжът ми е претърпял катастрофа с мотор в Индонезия, от която по чудо, ама сериозно чудо не е останал инвалид за цял живот. Просто, раницата на гърба му е била пълна с плодове и като пада от удара всичко става на сок, 

той в първия момент е помислил, че е кръв. Оказва се и после и докторите му са казали, че плодовете са изиграли един вид въздушна 

възглавница. Та няма да сме с мотор или поне ако не намерим някой да ни вози. С кола не искам...няма го това усещане на мотора. Та май точно пеша ще е .... Челници винаги носим, а аз и едно малко, но иначе голямо като осветяване фенерче, че понякога не се виждат добре археологически разкопки и аз ги светя 😉 .

 

 

 

[Tonyco]

преди 12 минути , giafil каза:

Благодаря ти, наистина много защото сега вече съм на 200 % процента сигурна, че искам да го видя това място. 

Няма да ти обяснявам чисто емоционално колко залепнах за видеото дори и без пуканки 😉 

Винаги съм се възхищавала от постиженията на човека. Ние като индивиди можем такива неща да сътворим 

които нямат обяснение и аналог и пътуванията ни винаги са били свързани с това. 

Поради тази причина вчера като видях това място и останах без думи. Еййй човек такава саможертва от местните хора. 

Дълбок Поклон!!!

Първа реакция  искам да го видя. Сега вече след това видео искам на всяка цена да го видя 😉. 

Истината е, че с мотор е най-добре да се мине, но мъжът ми е претърпял катастрофа с мотор в Индонезия, от която по чудо, ама сериозно чудо не е останал инвалид за цял живот. Просто, раницата на гърба му е била пълна с плодове и като пада от удара всичко става на сок, 

той в първия момент е помислил, че е кръв. Оказва се и после и докторите му са казали, че плодовете са изиграли един вид въздушна 

възглавница. Та няма да сме с мотор или поне ако не намерим някой да ни вози. С кола не искам...няма го това усещане на мотора. Та май точно пеша ще е .... Челници винаги носим, а аз и едно малко, но иначе голямо като осветяване фенерче, че понякога не се виждат добре археологически разкопки и аз ги светя 😉 .

 

 

 

Мъжа ти е късметлия, гръбнака страда много, на снимките се вижда как съм екипиран като робокоп. 🤣 Кожи, протектори на целия гръб, рамене, лакти, колена, таз. Всичко тежи много, а и доста хора карат с текстилни екипи, но аз залагам на сигурното, едно падане и както вече знаете, какъв може да е резултата. Виждал съм паднал с текстилен екип с 200 км/ч, труден беше за рисуване, всичко се е накъсало и заминало по асфалта, човека беше жив, но такива охлузвания жестоки не бях виждал, счупено нямаше за щастие, а и ми е и приятел.

Аз бих го минал пак или с каяк или с колело, ако имате място на колата да метнете по едно колело, мисля, че също ще е един страхотен начин за преминаване, а и спиранията за снимки са по-лесни. Аз също като теб се възхищавам на това, което са изградили на ръка, това с поколения наред работили там. В сайта от dangerous roads който добавих към предишният ми пост, пише, че строителството е спирало за по 20 години. 🙂 Също друго, което съм пропуснал да отбележа тук (не помня в пътеписа дали съм го записал), този каньон (Тъмният каньон) е втория по големина в света след Гранд каньон и наистина е впечатляващ. 

[giafil]

екип по тениска и къси гащи.... 😉

да колелото е супер опция.

Аз вчера доста се зачетох в твоя блог и имаше и още нещо за което не си бях дала сметка и за това го пиша тук защото

може и за някой друг да е важно. 

става въпрос за Mont Nemrut. И той е в списъка ми с желани за посещение места, но той се намира на 2134 м надморска височина. 

Аз имам сериозен проблем с надморската височина. Над 2000 м. ме няма...ама наистина ме няма...раздвоявам и се разтроявам.

Та това беше много полезна информация, просто да взема мерки. Няма да се откажа, но ще знам какво ме чака.

 

И другото беше змиите в Диарбекир.  🙂

Аз на последното ни пътуване в Турция бях супер внимателна, да си гледам в краката, защото 

ходихме на места където е нормално да срещнеш змии. Обикалях с едни чехли, абсолютно не препоръчително, но после като се прибрахме се оказа, че не змиите са проблем в Ликийския път, а по-скоро скорпионите. 😉 

 

 

 

[Tonyco]

преди 19 часа, giafil каза:

екип по тениска и къси гащи.... 😉

да колелото е супер опция.

Аз вчера доста се зачетох в твоя блог и имаше и още нещо за което не си бях дала сметка и за това го пиша тук защото

може и за някой друг да е важно. 

става въпрос за Mont Nemrut. И той е в списъка ми с желани за посещение места, но той се намира на 2134 м надморска височина. 

Аз имам сериозен проблем с надморската височина. Над 2000 м. ме няма...ама наистина ме няма...раздвоявам и се разтроявам.

Та това беше много полезна информация, просто да взема мерки. Няма да се откажа, но ще знам какво ме чака.

 

И другото беше змиите в Диарбекир.  🙂

Аз на последното ни пътуване в Турция бях супер внимателна, да си гледам в краката, защото 

ходихме на места където е нормално да срещнеш змии. Обикалях с едни чехли, абсолютно не препоръчително, но после като се прибрахме се оказа, че не змиите са проблем в Ликийския път, а по-скоро скорпионите. 😉 

 

 

 

Екип, къси гащи и потник ми е познато, бях труден за рисуване като паднах с мотор на 14 г. 😆 Още имам спомен на брадата с 3 шева. 

Това е Немрут 1, за съжаление минах покрай Немрут 2 и не се качих, но ще се ходи пак явно с кемпър и колело, че там пътя си е пресечен. Сега Септември един приятел от Варна ходи с мотора до Немрут 1 Даг, и каза, че заради короната има малки промени. Преди стигаш със собствен транспорт до един паркинг и от там до подножието на пирамидата те извозват с бусчета. Сега обаче заради цялата галимация са отворили и се качваш със собствения си транспорт до самото подножие на пирамидата, за да не си обменяте вируси в буса. Не е някаква съществена промянта в крайна сметка. Какво имаш предвид с проблеми над 2000 м ? Страх от високо, или нещо с налягането ? Аз даже не бях обърнал внимание, че е над 2000 м. Когато ходих беше супер спокойно, нямаше вятър и едни досадни насекоми ме атакуваха постоянно. Историята с ходжата после надолу беше забавна, сигурно си я чела. 😄

Змии, скорпиони и всякакви всевъзможни твари са си нормални за тези ширини явно. Мен ме впечатли любовната игра на змиите, не бях виждал досега на живо подобно нещо. 

[giafil]

Тази информация за Немрут 1 е даже май по-добре. 

От налягането и надморската височината имам проблем, просто дишам, дишам обаче нещо въздуха не ходи по предназначение 🙂. 

В резултат на което тялото ми се движи бавно, като на забавен каданс, а душата ми лети над него и го вижда. Страшно главоболие и затваряна на очи, не мога да ги контролирам. Спя права. В Мексико сити 2240 м надморска височина, имам 2 дена които тотално ги няма. Просто не помня нищо, като изтрити от съзнанието. Тогава пътувах сама и като нямаш опит и не си на ясно какво точно се случва с теб правиш грешки, нямах апетит и не ядох нищо 5 дена, само вода и някой сок, което още повече засили ефекта и накрая се гледаш в огледалото и гъза ти залепнал за корема. ;-). 

Само ходех да се мокря в банята с контрастни душове защото така имах проблясък на съзнание. Не можеш да спиш от главоболие обаче не си и буден.

Един човек от охраната на хотела ми донесе термос с нещо гадно, кафяво на вкус, но благодарение на него що-годе си прибрах душата в тялото. 

За Немрут няма да е такъв проблем щото ще е качване и слизане, та ще взема някакви хапчета.  Но за мен беше важно, че го беше споменал защото сега съм подготвена.

Змиите бяха впечатляващи и аз не бях виждала освен в научно-популярни филми, така оплетени и толкова близо до човешко присъствие. 

От змиите ме е страх, но май и тях ги е страх от хората, та тук е тънкия момент чий страх е по-голям.

[Tonyco]

Така описаните от теб проблеми на нещо като височинна болест мязат, но при доста малка надморска височина. Сякаш не ти достига кислорода, но пък са само 2000 м. За мен пък живота започва над 2000 м, и направо не мога да си представя, ако бях като теб какво щях да правя. Из Турските планини голяма част от пътищата се движат на 1600 м и нагоре доста продължително време. В по-предния пътепис за Кавказ мисля, че съм го описал как си настроих GPS-а да ми показва постоянно надморската височина, че все ми се струваше колко на високо се движа и се оказа, че карах около 1000 км и не бях падал под 1600 м н.в. За Немрут реално изкачването е рязко и доста стръмно, та се набира бързо височината. Серпентини със завой са, мисля и клипче бях сложил в пътеписа как се изкачвам по тях, сериозно пътче си е. Преди с тея бусове много се чакаше да ти дойде реда да се качиш, както нагоре, така и надолу, всъщност при чакането за надолу беше случката с ходжата. Сега ако се запази последната система, ще може да се качите бързо и да слезете бързо, което е добре. 

Змиите ги уважавам много, умни животни са и не обичам да ги убиват. По Ком-Емине в ниската част към края си е змиярник як и си ги ловях чат пат, и на село ги ловя, но както каза тях ги е страх повече от нас и са доста бързи, усетят ли те палят и нямат стигане.

Последно се наложи да убия една Пепелянка в двора, не за друго, а заради децата да не направи беля. Ако не закачаш змиите, те няма да те нападнат никога, ще избягат при първа възможност.

Имахме случка на село в двора Боби беше на 1.5 г, братовчед му малко по-малък. Бяха си разпилели играчките навън да играят и една пепелянка се наместила между играчките. Братовчед му явно я е хванал за опашката, те са красиви змии с ромбоидна окраска и детето я е помислило за нещо интересно, при което явно е имало ответна реакция от животното и го беше захапала за кутрето. Работа е там, че това го навързваме в последствие. Първоначално децата нещо си играели с входната врата и по едно време едното изпищяло, майка ми, дъщеря ми и брат ми са били там по това време, при което виждат посинелия пръст и решават, че са се прищипали на вратата. След няколко минути обаче дъщеря ми вижда пепелянката как се крие между играчките и сигнализирала на брат ми. Той я беше убил и ми звъни по телефона да ми обясни как изглежда, защото той не ги познава. От там навързват какво е станало и газ към спешното в Търново. (25 км от село) Токсина започва явно да действа, защото детето почва да обръща очите. В спешното докторите не знаят какво да направят, и не правят нищо съответно, което води до допълнително влошаване на състоянието. Реално толкова малко дете ухапано от Пепелянка е прецедент в БГ медицинската история и не се знае какви действия точно да се предприемат. За щастие се появява един анестезиолог с адекватна реакция, след като другите стоят и гледат само. Веднага се слага на системи за да може да се изкарта токсина от организма, в засегнатата част на кутрето се поставя малко по количество противоотрова за да се спаси тъканта от умъртвяване и след няколко часа всичко е наред. Подскача, играе не му се седи в болницата, та на следващия ден ги изписаха. Много късмет има в тази случка, първо дъщеря ми, която е видяла змията, второ змията се оказва млад индивид с все още не силно развита отрова и трето появата на адекватен лекар, който не го е страх да предприеме конкретни действия. Лекарите си я слагат в колба с формалин въпросната змия и още може да се види в спешното в Търново, там са си я сложили да си я гледат. 😃🐍 Змиите са полезни освен всичко останало, та трябва да ги пазим. Да, когато навлязат в дворовете на хората не е приятно и е хубаво да ги разпознаваме, за да знаем коя представлява заплаха и коя не. С Боби сме виждали на живо повечето видове змии у нас, и съм го научил как да ги разпознава за да може да има адекватна реакция, защото и други хапят без да са отровни. Веднъж даже в гората с колелата докато карахме видяхме един смок как хвана една мишка и я удуши, само дето като ни усети я пусна и се качи на едно високо дърво, само ни наблюдаваше кога ще си тръгнем, имам и снимки даже, но да не разводнявам още темата. Развалихме му обяда на животното. 😆

[giafil]

Да точно височинна болест е, с всичките симптоми плюс магарешка кашлица, но обикновено повечето хора е получават над 3500-4000 надморска височина, при мен е на много ниско. От друга страна аз твърдо вярвам, че човешкото тяло е универсална машина и просто трябва да се тренира и нещата ще се случат, та не се притеснявам толкова просто е важно да знам височината, за да не изпадам пак в такъв ужас. 

Змиите честно казано не искам да ги срещам...Хич даже не искам.  🙂

[krasen_denev]

@Tonycoстрахотно преживяване,но искам да те питам,защо не си включил в програмата си Хасанкейф? Древното градче се намира само на 130 километра от Диарбекир и от скоро  влезе в рубриката "Кой видял,видял!", залят от водите на строящ се язовир. Пропуснал си уникален шанс да зърнеш градчето преди да бъде потопено.

[giafil]

https://www.theatlantic.com/photo/2020/10/photos-an-ancient-town-submerged-hasankeyf-underwater/616562/

ето малко снимки от Hasankeyf , обаче са им обещали да развиват туризма по реката 🙂

[Tonyco]

@giafilТова с височинната болест на толкова ниско е доста странно и рядко, не познавам друг човек, който да я получава на 2000 м., това те прави уникална 😀 Змиите не са страшни, просто са различни, което стряска хората. 😊

 

@krasen_denevЗащо, защо, сигурно тогава не съм знаел за него. 😁 Две основни цели имах тогава, Каменния път и Немрут, останалото беше бонус. Исках да обиколя езерото Ван и да посетя градчето Ван, но където и да спирах и да казвам, че за Ван пътувам ми правиха знаци, че ще ми отрежат главата, ама тя е с каска. 😋😁😂🤣 Така и не отидох, в последствие Турчин, който говори английски ми обясни, че няма да ми отрежат главата, просто има акция на полицията във Ван и е възможно, често да ме проверяват и да има престрелки из града.

[krasen_denev]

преди 3 часа, giafil каза:

https://www.theatlantic.com/photo/2020/10/photos-an-ancient-town-submerged-hasankeyf-underwater/616562/

ето малко снимки от Hasankeyf , обаче са им обещали да развиват туризма по реката 🙂

Какво ще развиват? Че тя общата картина е близо до апокалиптичната! Няма какво да се види в Хасанкейф. Даже скоро четох,че там ,където са изградени защитни съоръжения за запазване на културните ценности,само няколко години след изграждането им се е компрометирала целостта им и е започнала да навлиза вода.А покрай християнските места,водата отмила горните пластове на почвата и са се появили много кости и черепи от хора.

 

Какви снимки на стария Хасанкейф има  в интернет пространството...........?!? Свят да ти се завие! Жалко за безвъзвратно загубения град!

[Mihail]

Здравейте, от тази тема ми влезе муха в главата да направя разходка с колело в този район. Примерно, с кола до Caykara и оттам с колелото до Kilickaya, и обратно до Caykara, но по друг път. Дали ще мога за три дни да направя обиколката, има ли къде да се спи по пътя ( не ми се носи палатка, докато съм с колелото 🙂 ), има ли питейна вода по пътя? Ако някой може да помогне ще съм благодарен. А ако на някой му допада идеята е добре дошъл. Все още не съм измислил дати.

[JoannaAndonova]

Привет 🙂

Поздрави за прекрасното преживяване, което сте си подарил.

Съвсем в началото на октомври и на мен ми предстои пътуване до Кюрдистан. Част от маршрута ми се покрива с Вашия. Въпросът ми е знае ли някой какво време да очаквам там ? Летни дрехи ли да вземам, дънки и суитшърти ли  ?