дневник Една Щастлива Коледа в Югоизточна Азия

[Lindt]

Обичаме Югоизточна Азия - ухания, гледки, цветове, растителност, усмивки. Бяхме позабравили колко много я обичаме и колко живи се чувстваме там  

Светлата част от денонощието е само 12 часа, обаче правиш толкова много неща, че се чувстваш все едно са минали няколко дни. Предполагам, защото въздейства на всичките ти сетива и просто с дишането трупаш нови впечатления и усещания. А храната е толкова добра, толкова интересна за мен всеки път, че едно ястие може да направи деня ми пълноценен. Ей така, просто сме пътували със скоростта на охлюв цял ден, обаче сме яли уникален бананов кейк на летището и аз съм доволна от свършеното. 

 

Това, което никога не ме е впечатлявало особено, е азиатски град. Аз като цяло не съм почитател на градовете де. Има разни малки градчета с атмосфера из Европа, които ми влизат под кожата. Но в Азия...а и малък град, чистота, уют..?  Това пътуване поразмърда представите ми. Харесах дори претъпканите градчета на Ява, но ще започна разказа си от Сингапур - защото там беше началото, а ми е любим и там си му е мястото. 

 

 Само веднъж сме били преди това по Коледа в този район и с нетърпение чаках декорациите. Разбира се, и в Европа се украсява с цел да ти е красиво и светло на душата дори през мрачния декември, но друго си е да бъде празнично и коледно при температури, подходящи за разходка навън. А и е забавно да видиш мигащ надпис Merry Christmas в един от най-важните храмове в Бали.

[Lindt]

09.12 Пристигане в Сингапур

 

Аз много обичам да питам за мнение хората, които харесвам. А това, че те въобще нямат сходни интереси и потребности не ми го побира главата   И чух много пъти, че е скучен и безинтересен моят нов любим град. Така де - какво се сещаме, когато помислим за Сингапур - че има твърде много правила и е "стерилен". Че е град-градина? А за мен какво е добре да знаете? Че мога да се прехласвам 20 реда по произволно цветче и не си легнах след 11 нито веднъж за всичките си пътувания   Като се замисля, е нормално да се влюбя в този град, защото ми прилича на мен. И хич не ми беше скучно. Не ни стигна времето, но винаги си оставяме и за другия път. 

Запазихме си 3 нощувки през airbnb. Така и не разбрах кога, защо и как е незаконна тази платформа, но нямахме проблеми. Стаята ни беше в Литъл Индия, доста близо до спирка на метро, не особено впечатляваща и малко овехтяла. За 50 евро толкова. 

Летяхме с Катарците, пристигнахме вечерта и докато се замъкнем до къщата, беше станало време да си лягаме. Никак не бях гладна, макар че мразя да си лягам някъде без да съм добила поне малко впечатление за храната.

Забелязахме само, че мирише хубаво и е топло, но дори и да не ти хареса, трудно ще се самоубиеш в метрото, защото нямаш достъп до релсите и преградите се отварят когато дойде влакчето. Имаха и доста възпитателни картинки с текст в рими да отстъпваш място, да правиш път, да си сваляш раниците.   

 

 

[AlexandraKo]

И сега, каквоооо? Ще ни мъчиш, на час по лъжичка лии?

Така интересно започна, настаних се, да си чета с кеф, пък то, толкова малко.

И на мен  тази Азия ми е слабост.

Редактирано 4 януари, 2018 от AlexandraKo

[mililia]

Е, хайде, де, ... аз седнах да чета с голям интерес!

И аз си изкарах добре в Сингапур и смятам пак да се върна, за да видя останалите местенца там. Хайде, припомни ми пак колко хубаво е било :-)

[Lindt]

Преди 1 час, AlexandraKo каза:

И сега, каквоооо? Ще ни мъчиш, на час по лъжичка лии?

Така интересно започна, настаних се, да си чета с кеф, пък то, толкова малко.

И на мен  тази Азия ми е слабост.

 

преди 59 минути , mililia каза:

Е, хайде, де, ... аз седнах да чета с голям интерес!

И аз си изкарах добре в Сингапур и смятам пак да се върна, за да видя останалите местенца там. Хайде, припомни ми пак колко хубаво е било :-)

Не бързайте толкова, още не съм в достатъчно добра форма, за да напиша цяло изречение, без да се заблея през прозореца или да подремна пред компютъра. Пък и можете да си сипете чаша вино, за разлика от мен. 

Редактирано 4 януари, 2018 от Lindt

[mililia]

Че, ти ще има да блееш в спомени още дълго време. ...а ние тук сме любопитни  и гризе, гризе ...любопитството, де....

 

Take your time!

 

[pamela]

И аз сядам пред лаптопа с чаша вино и чакам ... чакам. И без това Сингапур ми се падна като новогодишен късмет от Мари.

[Lindt]

10.12 Първи ден в Сингапур 

 

Ококорвам се към 9. Успявам да убедя половинката, че е спешно да станем, да се изкъпем и да тръгнем сега, но не е нужно да спираме на първия ъгъл за закуска, защото съм видяла още вчера как изглежда и искам друго място. 

Забелязвам вече шесто нещо, което не знам какво е на вкус, но още не съм си избрала подходящо място за сядане.  Вече съм спокойна, защото не е като Хонг Конг - щях да умра от глад в онзи град, нямах никаква идея къде точно се намира тяхната храна. В Сингапур фудкортовете явно са на партера. 

Запътили сме се пеша към китайския квартал, после към пристанището и после вероятно към Marina bay. Прави ни впечатление, че има широки тротоари, чакаме безсмислено на светофари, а няма коли и особен трафик. В Сингапур е скъпо да имаш кола, но да шофира човек е изнервящо, така че от моя гледна точка притежанието на личен автомобил е съмнително удоволствие. Пътят ни минава през Orchard road и не си спомням какво точно правим, гледаме и снимаме, но минават поне 2 часа, докато седнем някъде.   

Избираме първия си фудкорт, поръчвам си нудъли с морски дарове, но кафето не ни вдъхва доверие. За Жижо гласуваме да пробва някакво свинско с черен сос и ориз. Добре, че не го поръчах за себе си, много беше блудкаво  Обикновено това, което е със сигурност вкусно, отива при него, а странното нещо, което не мога изобщо да измисля какво ще е на вкус, остава за мен. 

 Точно срещу мястото за обяд, от другата страна на улицата, има стълби, които водят към многообещаващо зелено пространство с висока позиция, което би трябвало да има гледка. Някаква стара крепост - Fort Canning, но снимките не се получиха особено. Имаме главоболие и сме ударени от недоспиването и жегата, така че се движим из парка на много бавни обороти. Има красиви беседки, чиито покриви са от растения, навсякъде ухае на франджипани, а хората масово са насядали по тревата на пикник. Аз ги гледам завистливо, защото моят мъж твърди, че е висок и ако седне на земята, няма да може да стане след това. Звучи ми като пълна глупост, но пък никога не съм била висока и не знам дали лъже 

Минаваме през някакво молче, за да пием сокче от стар фрут, да сменим пари и такива прозаични задачи. За съжаление това не ни помага да се освежим и се сещаме, че сме напълно лишени от кофеин този ден.  Все пак сме се добрали до китайския квартал, и макар Kopi C все още да изглежда странно, се оказва съвсем прилична напитка с кондензирано мляко. 

Между другото до тук най-скъпото нещо е бутилираната вода. Не разбираме защо е така, но няма чешми по улиците или някакво обяснение как да се избягва този разход. Иначе кафето ни е долар, а храната 4-5. 

 

П.П. Съжалявам, че ще ви разочаровам, но нито имам снимки на този компютър, нито разказът се получава, така че ще остане за утре  

Редактирано 4 януари, 2018 от Lindt

[Фил]

преди 1 час, Lindt каза:

....  И чух много пъти, че е скучен и безинтересен моят нов любим град. 

Eми като не си ме питала мен... 

[Костов]

@Lindt, никога не съм бил в Сингапур, но знам, че този град ми харесва. Така че ще чета с интерес това което си написала.

 

[100усмивки]

И аз очаквам продължението. След 5 дни съм там.... ех!

[AlexandraKo]

преди 8 часа, Lindt каза:

10.12 Първи ден в Сингапур 

П.П. Съжалявам, че ще ви разочаровам, но нито имам снимки на този компютър, нито разказът се получава, така че ще остане за утре  

Шоколадке, даже, много хубаво ти се получава разказчето! Давай нататък, моля!

Само,малко се натъжих, дето:” никога не съм била висока”, ама, не страдай.Те и високите, кат остаряват, стават по -ниски.

Да ти кажа, като отидох за първи път в Сингапур и аз гледах ококорено на много неща. После свикваш.

[Lindt]

Преди време имаше малко пътеписи и разкази във форума ни, а и извън него. Всъщност и малко хора пътуваха извън Европа преди 3-4 години. Та жабешкият саронг на Рейни си го помнех и въобще не ми се струваше необходимо да чета повече за Сингапур - искаме да видим старите квартали, супердърветата и някоя и друга градина. Жижо си е заплюл второто по големина пристанище в света, защото има някакви професионални интереси или по-точно любопитство (а аз даже съм успяла да проспя огледа на това място и не помня да съм видяла дори 1 корабче) .

А и какво толкова да чета - град е, дават ни карта с картинки на забележителностите и почваме да ходим докато нещо не ме изкуши да спра. Имаме и бойна задача - кръщене на фотоапарата, който за по-сложно е само с един твърд обектив. Много ограничаващо ми се вижда да нямам зуум, а и зуумаут, обаче щяло да прави по-качествени снимки, да ни учи да кадрираме и въобще някак си ще направим интересни снимки като на Мариела например. Вие не я познавате, аз също, ама й шпионирам фейсбука и се обмисля общо ходене в Патагония. Засега съм съгласна, защото някой трябва да направи хубави снимки все пак. 

Оказа се, че кадрирането и умението не стават от само себе си, но пък качеството изважда на показ всяка бръчка и тлъстина, които даже не знаех, че имам. Тоест знам, че не съм на 15, ама чак пък толкова внезапна омраза да изпитам към предмет, каквато към гадното апаратче, не очаквах. 

Когато съм виждала снимки от Сингапур, винаги ми е допадал Китайския квартал. На място също изглежда красив, различен от модерните части на града и контрастиращ с извисяващите се небостъргачи, но изненадващо за мен, не ми хареса много - липсваше ми растителността, пищна и ароматна, която имаме по пътя до там. А и имаше хора, беше тясно и вече бяхме хапнали. Все пак кафето ни освежи и дадохме почивка на краката си, преди да продължим. 

 

Аз повече харесвам тесни улички и ниски сгради, уютни магазинчета и такава обстановка, така че съм свикнала да има и доста хора,  но в Сингапур някак си ми допадна да ми е свободно и широко и заобикаляхме повечето места с човешко струпване. Поради тази причина разходките между небостъргачите бяха придружени с повече ахкания и зяпане от какви невъобразими места излизат растения и докато вземем ново кафе за из път и стигнем Marina bay, беше станало време за следобедния дъжд. Ние се настанихме удобно, при това до вентилатор и пепелник и аз доволно пиех кафе и си пушех, в абсолютно неведение, че това ми е последен ден с подобни пороци. 

Не бях много сигурна кога точно се стъмва, но прецених, че не е останало време за градините и ще ги разглеждаме утре. Сега можехме да се помотаем в района и после да отидем да хапнем. Бяхме си набелязали един голям фудкорт на отиване, пред който имаше затворена уличка и вероятно вечер печаха различни продукти на скара. Имаме много добри спомени от подобна вечеря във Филипините и искахме да видим тук как е. 

 

Оказа се по-скъпо и изключително скучно  Тоест някакви еднакви 10-20 шиша с по една хапка месо. И сладък фъстъчен сос. Не си взехме малко, но някак си умът ми остана гладен и гледах тъжно известно време. Примирена, че два пъти по-големият ми мъж не иска още храна, пък аз определено не мога да остана без да пробвам нещо интересно на вкус, погълнах и порция печено патешко с нудъли. Далеч по-лесно ми е да опитвам нещо и да му го давам да дояжда, но се беше заинатил и добре, че се оказа вкусно, за да успея да преям и приключа с порцията си. След това ни остана само да се дотъркалям до стаята, да пием чай и да си лягаме. 

[Lindt]

Събуждам се в 2 през нощта, изчислявам, че е почти време за работа, нормално е да се събуждам и търпеливо почвам да си ровя из магеланци, докато ми се доспи отново. Задрямвайки се сещам, че имаше някаква тема за цигарите. Забравила съм да проверя електронната ми цигара с какъв статус е в Сингапур. Успокоявам се, че всички китайци са еднакви и като турист мога за лично ползване да си я пренасям. Обаче нещо продължава да човърка съзнанието ми и не мога да заспя. Отново взимам телефона, за да проверя.

В 3 през нощта осъзнавам, че това е строго забранено и ще ме тикнат в затвора. И глобят, и ще ми конфискуват всички джаджи. А аз тъкмо съм си ги купила. Мога да пробвам да си сипя течностите в опаковка от шампоан... чета всевъзможни и често  изключително тъпи коментари за електронните цигари в следващите 2 часа. Единственото сигурно е, че няма да мина летищна проверка. Недоспалият ми мозък упорито цикли над проблема и не вярвам някой без зависимости да може да схване емоционалния ми шок в следващите 2-3 часа. Размишлявам дали да не си хвана ферибот до Индонезия. Или пък автобус до Куала Лумпур и от там да летя до Боробудур....чудя се как ще реагира поспаливият мистър "нямам зависимости" на идеята да поразбъркаме програмата, за да мога да остана пушач 

В 5 сутринта страшно се ядосвам, че с този си вреден навик не мога да посетя Дубай... а аз никога не съм искала да ходя там, но пак ме дразни, че някаква зависимост ще ми пречи на пътуването. Край, изхвърляме всичко и ставаме нов човек! 

 

Ден 2 Нов човек в Сингапур  

 

Държа се доста разумно в следващите няколко часа. Помага това, че съм абсолютно недоспала и няма как да съм нервна като едва си държа очите отворени. Разхождаме се из Литъл Индия, правим доста неуспешни опити за снимки под жаркото слънце и се връщаме до стаята, за да си превържа крака, защото успявам да си ритна и разкървавя едно пръстче. Пълним си и бутилчицата вода от чешмата, защото сме прочели, че е годна за пиене. Е, топла е, но пък мога да наместя и другаде 2 долара. 

Този квартал ми изглежда еднакъв с Китайския, но хората са индийци, ядат къри, а не перки от акула (дано им приседне) и носят традиционни носии. Кафето е същото на вкус и като цена, единствената разлика е, че изчакваме човекът да окачи някакви дарове пред божеството, преди да ни обслужи. Както вече споделих, предпочитам съвременния град и градините му, каквата е програмата за деня, но така и така живеем там, може да направим един тигел.  А и съм прочела, че това е единственият чист индийски квартал  . Е, набожният човек с кафето има доста мръсни ръце и нокти, но това Жижо ми го споделя по-късно. 

 

Закускообядваме в заведението до нас, което се оказва, че не е индийско и сме пропуснали шанса за автентичност. Не помня какво избрахме, а само че това на Жижо беше по-вкусно. И в Китайския не ядохме, а до Малайския няма да стигнем изобщо. Може би именно в кухнята и дрехите на местните е разликата в старите квартали. 

Хващаме метрото до Ботаническата градина. Тя е безплатна и доста голяма, а и вътре не се пуши. Аз пък си имам бонбони  Скоро се появи един пътепис за градините на Сингапур и аз имам големи очаквания от орхидеите. Знам, че не харесвам ботанически градини, предпочитам оформени лехи и комбиниране на цветовете, но понякога ми е приятно да позяпам различни растения.  Понеже вчера нямах снимки на беседки и пикници, ще пусна няколко сега :

[Lindt]

Да се върнем на орхидеите в Ботаническата градина. Ще са в отделен пост, за да сложа повече цветенца. Малко се бях притеснила, че целият ден е посветен на цветята, а все пак с мъж обикалям, но той упорито твърдеше, че обича градини. В повечето такива е алергичен, но явно тропическата растителност е милостива и даже му позволява да подуши цветята. 

И така, Сингапур е най-големият производител и износител на орхидеи. Срещу скромни 5 долара можеш да видиш стотици орхидеи. Останалото от градините е безплатно и ако живеех в този град, щях да ходя поне 2 пъти седмично.  Обикаляхме повече от 2 часа. Имаше стотици орхидеи и все пак не бяха особено засуканите сортове.  Много по-любопитни растения видяхме в Gardens by the bay, така че не препоръчвам посещението на двете градини в един ден. 

 

След орхидеите минахме през някакъв кът с бонсаи. Оказаха се 5-6 саксийки, което е незадоволително спрямо пазарите за цветя, които видяхме на Ява и Бали. При кактусите също не беше особено интересно, така че преценихме, че е време да си ходим. 

 

Обядвахме в фудкорта от предния ден. Жижо беше прегледал типичните ястия и си взе морковен кейк. Аз си взех омлет със стриди. И двете не изглеждаха подходящо за снимки и освен това не бяха много вкусни. Вечерята ни също не беше впечатляваща, защото морските ми дарове бяха минавали и през замразяване, така че приключвам темата с храната, защото не ни се получи особено. 

Хм, ще приключа поста ужасно, но трябва да се оплача. Жижо твърди, че е най-разумно да претендираме, че не се е случило, но не работят така нещата. 

И така, взехме си кафе за из път, на което бяха направили дръжка от найлон за чашката. Видя ми се забавно и пожелах снимка като червената шапчица с кошничка кафе на фона на небостъргачите. И тогава усетих нещо на крака ми, което се оказа хлебарка. С хлипове и писъци си тръгнахме от ужасното място. Не знам защо беш нужно да се сближа с подобна твар в най-чистия град в света, но това беше доказателство, че от тези гадове няма как да се отървеш в тропическа страна. 

[Lindt]

Marina Bay

 

Само от ден в града, вече си имахме рутина и се озовавахме при залива точно навреме за следобедния дъжд. Исках да сме в градините и по светло, и по тъмно, защото снимките, които съм виждала, са впечатляващи. Да кажа за други чели-недочели като мен, че голяма част от градината може да се обиколи и без да се купи билет. Той не е никак евтин, но си заслужава. С две думи, може в различни дни да го направите, а не да се опитвате да нагласите целия ден около залез в градините. Другото важно е, че tree top walk се заплаща допълнително и колкото и да ти се дават пари, ако вали и е хлъзгаво, не те пускат.

Като нормален, а не озовал се случайно на тази планета, човек знам за супер дърветата от много години. И се чудя защо няма подобни във всеки град. Това са високи над 25 метра вертикални градини, оформени като дървета. Освен че са красиви, светят и пеят, когато имат настроение, те събират дъждовна вода, произвеждат ток и пречистват въздуха като истински дървета.  

 

статия на български

сайт на градините

 

Дърветата са достъпни за всеки безплатно. За разходката отгоре се заплаща, но поради климатични особености, ще трябва да ги разгледаме следващия път. Може би тази Коледа, може би следващата. Аз видях много вертикални градини в Сингапур, както и изключителни човешки постижения под другите два купола, така че преживях лесно неудобството. 

Въобще първите, а и следващите дни в Азия са толкова различни от ежедневието ни, а със зимното направо нямат нищо общо, че няма как да се впечатлиш, че някой план се проваля. Просто си живееш на пълни обороти и с всички сетива, душиш, опитваш, зяпаш и се кокориш, слушаш, наблюдаваш човеци, коли, туристи, а освен това си ударен от жега и часова разлика и мозъкът ти не повече от половината.

 

Любимата на всички във фейсбук девойка. Държа на специална благодарност, защото Жижо не искаше да я снима, защото не бил някакъв перверзник.

Освен тази мацка, видях доста дами, които обуваха токчета, правеха муцунка някъде, а след снимките старателно се преобуваха в маратонки или джапанки и продължаваха обиколката.

 

 

Вечерни картинки, да му се ненадяваш на противното апаратче без статив:

 

И така, двата купола зад дърветата са героите на деня ( освен мен и моите епични битки с пороци, буболечки, гадна храна и тротоари) - Flower Dome и Cloud forest. 

Flower Dome е най-голямата цветна оранжерия и е аранжирана великолепно. Растителността е от по-сухи райони, Африка и Средиземноморие(това пък включвало Калифорния). Не изглежда така увяхнало и подтискащо като една градина в Барселона, за която още ми се подиграват, че съм ги завела. Освен растенията, има и доста творби, подарък или нещо подобно, от различни райони. Жижо оцени много високо и  дървените скулптури, а и да го похваля, беше също толкова ентусиазиран като мен. Въобще нямам идея как сме се синхронизирали така добре и защо реагираме еднакво на заобикалящия ни свят, но определено е удобно. 

Освен тези растения, на първо ниво почти цялата площ беше заделена за Коледа  Снимките са ужасни, но радостта ми беше огромна. Предполагам, че следващия месец би бил за Китайската Нова година или пък рози и мечета за Свети Валентин. 

Можехме да останем доста дълго, а и имахме време, но ми беше ужасно студено. Сега виждам, че пише 23-25 градуса. Усещането е като.. че съм си седнала на бюрото в офиса, само че мирише по-хубаво

 

 

Малко Коледа за всички  Не е в супер добра форма, но лехите от амарилиси и полетата разноцветни коледни звезди бяха жестоки. 

 

 

Редактирано 6 януари, 2018 от Lindt

[Lindt]

Облачната гора в Сингапур

 

Дъждовните гори са дом на между 40 и 75 % от всички видове флора и фауна, в зависимост от статията, която отворя. Териториите им се смаляват с всяка година. Единственото нещо, което се унищожава по-безвъзвратно, са рифовете. Аз като почитател на природата в почти всичките й форми (не обичам буболечки и сухи територии) се натъжавам и на безсмисленото, и на индустриалното унищожение. 

Облачните гори са много по-малко от дъждовните. Този проект в Сингапур пресъздава една такава система и е впечатляващ по липса на по-подходяща дума в бедния ми речник. Първо, че са решили да го направят, после, че са успели и най-вече, че е невероятно красиво и магическо място. Разбира се, след обиколката на красотата, следват изнесени факти за по-разпространения начин на взаимодействие между човека и природата и на излизане ти иде да избиеш всички хора, начело със себе си. Или поне да си поплачеш за вече загубеното и за изчезващото в момента.

 

Това е изкуствена планина с тропическа растителност, която изкачваш бавно и кръгово. Има и водопад, най-високият изкуствен в света. Въпросната вертикална градина от орхидеи, бромелии, антуриуми, листа с всевъзможни цветове и форми и всички други цветенца, които се опитваме да си отгледаме в саксия вкъщи, просто спира дъха. Моят, а на половинката. Може би някои не биха се изкефили, както аз не бих отишла някъде заради хората или защото те танцуват, мажат се с нещо или правят други човешки работи. Така де, добре е преди да тръгнеш на път, да познаваш себе си и своите интереси. Така е доста по-вероятно нещата да докосват сърцето ти. 

 

Официален сайт

 

И така, интересните орхидеи, които не видяхме в орхидеената градина, се появиха най-неочаквано пред очите ни:

 

 

Толкова за Сингапур. Логистичните подробности около глупавата им карта за метро е хубаво да сподели Жижо. Ние имахме само големи банкноти американски долари, които не искахме да обменяме последните няколко часа в града. А останахме почти без парички, тъй като в този световен финансов център нищо не се плаща с карта - нито транспорт, нито атракции, нито храна  И в края на деня брояхме стотинки и анализирахме как да се приберем и какво да вечеряме  

 

За другия път освен да си доразгледам градините по светло и сухо време, трябва да отделя парички за зоологическата градина. Ако е направена и наполовина толкова добре, колкото цветните, просто ще избухна от изпитваната еуфория. И за Сентоса може би, а може би не. И за някаква tree top walk.

 

 

Редактирано 6 януари, 2018 от Lindt

[mililia]

Правилно ли изчислявам, че сте имали пълни три дни за Сингапур?

Ние имахме два дни и аз си правя извода, че Сингапур хич не е само за кратко, а има с какво да уплатниш поне 5 дена там.

Градините в Марина Бей, явно съм подценила. Остават за следващия път. Иначе аз май съм единствената, която не оцени дърветата. Изключение е по тъмно, когато са осветени.

Понеже сте отседнали в Литъл Индия, имаше ли интересни цветни и колоритни места, извън тези по главната им основно търговска улица?

 

 

[Lindt]

В момента, mililia каза:

Правилно ли изчислявам, че сте имали пълни три дни за Сингапур?

Ние имахме два дни и аз си правя извода, че Сингапур хич не е само за кратко, а има с какво да уплатниш поне 5 дена там.

Градините в Марина Бей, явно съм подценила. Остават за следващия път. Иначе аз май съм единствената, която не оцени дърветата. Изключение е по тъмно, когато са осветени.

Понеже сте отседнали в Литъл Индия, имаше ли интересни цветни и колоритни места, извън тези по главната им основно търговска улица?

 

 

Само два пълни дни имахме. Вечерта докато сменим 3 влакчета и  стигнем Литъл Индия, беше станало 11. А последния ден имахме полет по обяд, но заведението до нас не работеше сутринта, за да пием кафе, а нямахме никакви местни пари, за да отидем до друга спирка на метрото и да се помотаем още малко. Та директно се позиционирахме за късна закуска на летището. На новия терминал няма бизнес салон. 

 

Аз се спрях на Литъл Индия, за да е колоритно и да не е на улицата на червените фенери, където бяха всички хотели около 50 евро нощувката. Всъщност май трябваше да видим как изглежда този бранш в Сингапур  

Минахме само по главната и успоредната на нея, оглеждайки и другите пресечки. Освен една полянка с статуи на крави и едни дървета с шарени чадърчета, друго не намерихме. А аз не обичам особено къри и не проверих заведенията им дали са хубави.  

Въобще не ни се получи с храната. При теб уловът по-успешен ли беше? Аз харесах само патешкото

[Mary]

Ние бяхме пет дни в Сингапур, като единия го изключвам от общата сметка, че го изкарахме в Marina Bay Sands, но дори и четири дни не ни стигнаха да видим всичко, което бях набелязала.

С нетърпение чакам да се озова отново в Сингапур.

 

@Lindt, благодаря за разказа! Чудно е да видиш Сингапур и през други очи.  

[Тони]

Страхотни снимки. Сингапур е прекрасно място, винаги бих останала ден-два там.

Малко оф, но в кой терминал няма салон?

[mililia]

Хм, значи каквото е имало да се види в Литъл Индия съм го видяла...в малко бързо темпо, но все пак е отметнато.

Линд, аз не съм разочарована от храната, но след тази в Индонезия не мога кой знае колко и да я похваля. Просто храна.

Аз се храних във фууд кортовете в моловете в китайския квартал, така и не видях фууд кортове на открито.

И на мен ми е интересен твоя поглед към Сингапур, защото сте били на различни места, които аз съм пропуснала. Докато гледах снимки и четох за там, останах с впечатление, че няма много за гледане, а това хич не е така.

Що се отнася за буболечките и аз бях много учудена да видя мушици, които населяват банята ни в петзвезден хотел. Чисто, лъскаво и за капак в душ кабината мушици. Иначе хлебарки не съм видяла, както и комари. Някъде бях чела, че слагат в канализацията някакви химикали безопасни за човека, но избиващи тези твари, но винаги е възможно с багаж да пренесеш такива и там, така че не изключвам да ги има.

Редактирано 6 януари, 2018 от mililia

[Гост]

преди 15 минути , mililia каза:

Аз се храних във фууд кортовете в моловете в китайския квартал, така и не видях фууд кортове на открито.

А аз храната в Сингапур най-много харесах... И много ми хареса откритият фууд корт, но признавам, че ме заведоха там  Както и готвенето на масичка на улицата, Не че си сготвих много вкусно 

 

Добре де, и аз ще го видя още веднъж... хаха... 

[Lindt]

12.12 Ява - нова и неочаквана заплаха от гладна смърт

 

На летището правя кръстоска между обяд и закуска, с два-три дим сум, за да съм тествала и тази традиционна храна. Уцелвам сладки и вече съм напълно отчаяна. Аз обичам смесица от сладко и солено, но почва да ми омръзва да ям само сладко три дни. Вкисвам се още повече на летището в Джоджа, защото освен някакви сладки топки тесто и фалшиво кентъки пиле, няма друга храна. 

Хващаме такси до Боробудур с обяснението,  че по пътя трябва да спрем за храна. Не Макдоналдс, не ресторант след 2 часа, а нещо по пътя. Мен ме боли стомахът от глад и особено съсредоточено гледам за улична храна, без да премигна, за да пропусна нещо, но не успявам въпреки усилията да кресна "спри" навреме. 

Накрая спираме пред един магазин. Багажът ни е в таксито, парите са в Жижо, а претенциите към храната изцяло у мен. Явно трябва някакво преподреждане, но пробваме той да намери ядене в магазина, а аз да пазя колата и багажа да не избягат. Докато чакам да се върне с празни ръце, аз виждам някаква жена, подредила по мушамата някакви гадни неща за ядене. пържени преди часове, дни или по-дълъг период. Има и банани, които според мен са изгнили, но шофьорът ни убеждава да опитаме. Взимаме го по липса на друго, за да закрепим положението до настаняване. Изяждаме бананите с ферментирал вкус, което не е абсолютно гадно, а като руски хляб с квас. Или поне това са успокоителните ми асоциации. До края на пътуването не виждаме някой да предлага или яде развалени банани, а и като цяло много плодове, така че оставам с мнението, че шофьорът ни или не намира разлика между развален и читав плод, или е решил да се бъзика с белите маймуни. Или сме благословени да пробваме местен деликатес де, не е изключено.

 

Настаняваме се в нашата стая за 20 долара. Портата й наистина е със страхотна резба, а мебелите от цели парчета дърво, както на снимките, заради които запазих. Но не прави впечатление на много чиста и удобна стая. А и нямаме мивка, трябва да пускаме душа, за да си измием ръцете. Все пак хората са добри, носят ни чай от цветя и небцето ми избухва в ентусиазъм. Познайте кой е домъкнал 4 кутии жасминов чай ? 

А този да не си мислите, че се хили като ряпа само като около птици  и басейни? Не, и в неудобни стаи пак е така. В това издание няма да има многострадален герой Жижо. Всички драми и оплаквания ще правя от първо лице, защото съм нов човек

Тръгваме да разследваме района преди залез. Има Sunset point, но в този сезон е безсмислено да висиш някаде и да се надяваш облаците да се разместят. Намираме входа за Боробудур, изяждаме по една панирана кълка и пием по фреш за 50 цента. Няма бананов сок, явно има някаква драма с този плод в Индонзия, но ще изследваме обхвата на проблема следващите 20 дни. Жижо пие сокче от последния вкусен пъпеш в Индонезия, а аз тествам гуавата. Има чуден аромат, но не е любимото ми сокче. 

 

Градчето е тотално мъртво, не се разминаваме с никакви туристи и те или не излизат от Манохара, или просто не ходят в този период. За сметка на това е чисто и изключително зелено. Цяла Ява ме оставя с подобно усещане, макар и да е пренаселен остров. Има доста джамии, но усещането не е като в арабския свят. Хората са абсолютно добронамерени и никой не ме гледа по неприятен начин, въпреки неблаговъзпитаното ми облекло. Всъщност джамиите в Индонезия много ми харесват  Нямат минарета, боядисани са в ярко зелено и куполите им приличат на великденски яйца. Някои като тази в Матаран, Ломбок, са като от филмче на Дисни.  Снимките няма да са наши, заради времето, возенето в кола и фиксираната дистанция на обектива.

 

 

Къщите също изразяват различното цветоусещане на азиатците. Смесиците от синя и зелена боя, лилава и розова и красивите дървени порти ми доставят голямо удоволствие през цялото пътуване. И докато в Шри Ланка и Филипините зелените части са си просто пораснали, в разгледаната от нас Индонезия са внимателно засадени, подрязани, почитани, а целите улици с развъдници и цветарските магазини, показват, че са и купени. 

 

Така, относно гладната смърт. Вече сме се впечатлили от фрешовете и пилешки кълки за 70 стотинки. И от ужасната пържена някога храна, която разни мухи кацат. Всичко е пържено. Дори варените яйца. Аз пък не обичам. Освен това при такава липса на туристи как се намира туристическо заведение? Достигаме до идеята да пробваме препоръчаното от хазяина ни място, независимо от цените. Оказва се, че има две-три заведения едно до друго, с вход към улицата и после гледка към поле ориз. Настаняваме се нетърпеливо, все едно ще ни прожектират филм и зяпаме стръкчетата. Ако внимаваш, ще забележиш как растат. Заведението е чистичко, добре обзаведено, има тоалетна, цените са 2-3 долара за ястие с морски дарове. Проблемът е, че си имат имена, които нищо не ми говорят, а съдържание липсва. Достигаме до разбиране, поръчваме 2 неща и питаме за салата. Не. Зеленчуци? Не. Плодове поне? Не. Ще ядете пържено и сладко, докато не напуснете острова  Капучиното ни струва колкото храната, но пък е идеален пример за турско кафе  

Проклинам няколко пъти Сънчо, Рейни и Милилия и се надявам да не забележат, че ги сърбят ушите.  Моята учителка по български ф-жа Казаки би ви нарекла тръцковци! Вкусна храна, украсена, като извадена от списание, любимата Индонезия... Че и с листа са я снимали как е увита. Ама е пържена и панирана, и никога не е срещала зеленчук. Е, вкусна е, ама ако имах язва? Към края на пътуването вече съм прояла зелен фасул и се радвам на суров лук дори, защото само тези неща не са пържени.  

Стигат ни впечатленията и събраната информация за деня, така че се отправяме към леглото. 

Редактирано 6 януари, 2018 от Lindt

[mililia]

преди 16 минути , Rainy каза:

А аз храната в Сингапур най-много харесах... И много ми хареса откритият фууд корт, но признавам, че ме заведоха там  Както и готвенето на масичка на улицата, Не че си сготвих много вкуснo.

 

Ха, да си готвят на масичка на улицата пък въобще не съм видяла.

Абе, хора, ние за едно и също място ли говорим ?

Да, добре, че е темата на Линд, за да видя на колко много хора времето в Сингапур им е било малко.

Рейни, искаш да кажеш, че храната в Сингапур ти е харесала повече от тази в хотела ти в Ява, например? Хм, за мен, между храната в Индонезия - Бали и Ява, и храната в Сингапур няма сравнение.