дневник Една Щастлива Коледа в Югоизточна Азия

[Гост]

преди 6 минути , Lindt каза:

Проклинам няколко пъти Сънчо, Рейни и Милилия и се надявам да не забележат, че ги сърбят ушите. Вкусна храна, украсена, като извадена от списание, любимата Индонезия... Че и с листа са я снимали как е увита. Ама е пържена и панирана, и никога не е срещала зеленчук. Е, вкусна е, ама ако имах язва? Към края на пътуването вече съм прояла зелен фасул и се радвам на суров лук дори, защото само тези неща не са пържени.  

Стигат ни впечатленията и събраната информация за деня, така че се отправяме към леглото. 

За тази храна ли иде реч, Шоколадче? Щото беше наистина много вкусна 

 

 

 

 

[Lindt]

преди 47 минути , Тони каза:

Страхотни снимки. Сингапур е прекрасно място, винаги бих останала ден-два там.

Малко оф, но в кой терминал няма салон?

Новият 4 поне засега няма.

 

преди 46 минути , mililia каза:

Хм, значи каквото е имало да се види в Литъл Индия съм го видяла...в малко бързо темпо, но все пак е отметнато.

Линд, аз не съм разочарована от храната, но след тази в Индонезия не мога кой знае колко и да я похваля. Просто храна.

Аз се храних във фууд кортовете в моловете в китайския квартал, така и не видях фууд кортове на открито.

И на мен ми е интересен твоя поглед към Сингапур, защото сте били на различни места, които аз съм пропуснала. Докато гледах снимки и четох за там, останах с впечатление, че няма много за гледане, а това хич не е така.

Що се отнася за буболечките и аз бях много учудена да видя мушици, които населяват банята ни в петзвезден хотел. Чисто, лъскаво и за капак в душ кабината мушици. Иначе хлебарки не съм видяла, както и комари. Някъде бях чела, че слагат в канализацията някакви химикали безопасни за човека, но избиващи тези твари, но винаги е възможно с багаж да пренесеш такива и там, така че не изключвам да ги има.

Повечето буболечки ги видях вече умрели. Ама тази огромна гад, посещаваща кошмарите ми, си беше жива.  А бях чела, че не се качват по хора. Може само европейските де. 

 

В момента, Rainy каза:

За тази храна ли иде реч, Шоколадче? Щото беше наистина много вкусна 

 

 

 

 

да бе, точно тази. Ама твоята изглежда чиста   Аз я видях или на земята, или накацана от животни. Ще се опитам да го илюстрирам в Джоджа

[Гост]

преди 11 минути , mililia каза:

Ха, да си готвят на масичка на улицата пък въобще не съм видяла.

Абе, хора, ние за едно и също място ли говорим ?

Хахаха... позната реплика  Аз бях отседнала в центъра и улиците се покриваха - буквално - с такива масички! Виж каква съм готвачка 

 

 

преди 13 минути , mililia каза:

Рейни, искаш да кажеш, че храната в Сингапур ти е харесала повече от тази в хотела ти в Ява, например? Хм, за мен, между храната в Индонезия - Бали и Ява, и храната в Сингапур няма сравнение.

В Индонезия храната беше.. интересна  А на мен ми хареса всичко, защото съм чревоугодник и мра да опитвам какво ли не. Без буболечки... което май скоро ще бъде престъпено, щото обещах  В Сингапур просто имаше изключително вкусна храна! И сега се олигавям като се сетя... Там са събрани едни от най-добрите кулинарно нации в света. Резултатът е ошеметяващ...

 

Това е уличният фууд корт, който през деня е бизнес улица. Аз оттук усещам уханието!

 

 

 

Една от най-уникалните закуски в живота ми - в един от кварталите... Мисля, че беше мюсюлманския.

 

 

И най-най-вкусните раци в живота ми в една бойна кръчма - макар че в Сантандер също ги уважавам порядъчно

 

 

 

 

[neuromancer]

преди 20 минути , Lindt каза:

Нямат минарета, боядисани са в ярко зелено и куполите им приличат на великденски яйца. Някои като тази в Матаран, Ломбок, са като от филмче на Дисни.  

Ей тези кули на снимката са минарета 

А ако ще хвърляш противното фотоапаратче, кажи къде, за да чакам отдолу да го хвана 

[Lindt]

преди 8 минути , neuromancer каза:

Ей тези кули на снимката са минарета 

А ако ще хвърляш противното фотоапаратче, кажи къде, за да чакам отдолу да го хвана 

Е, това беше някакъв център по исляма на Ломбок. Този остров беше доста по-странен от Ява в религиозно отношение. Малко напомня Македония, както аз я виждам. Около поле с ориз имаше 3 готови джамии и строежи на още толкова. По джамия на живущ или нещо подобно се гонеше като резултат. И летището им обмисляха да го кръщават на някакъв с особено големи заслуги към Исляма. 

Не разбрах дали защото са доста бедни и неграмотни религията има видимо по-голямо значение или се опитват сега да го наложат. 

Другите джамии явно не са изобщо известни и интересни, защото не излизат веднага снимки. 

 

Фотоапаратчето е ужасно противно. Ще му купя един китов обектив и ще видим дали ще ме прави достатъчно хубава, и чак ако не стане, ще го хвърляме. Ама ми прави много хубав Жижото.  

Редактирано 6 януари, 2018 от Lindt

[mililia]

преди 15 минути , Rainy каза:

 Аз бях отседнала в центъра и улиците се покриваха - буквално - с такива масички! Виж каква съм готвачка 

 

.......

 

преди 15 минути , Rainy каза:

В Индонезия храната беше.. интересна.

......,..........

 

Това е уличният фууд корт, който през деня е бизнес улица. Аз оттук усещам уханието!

 

........

 

Една от най-уникалните закуски в живота ми - в един от кварталите... Мисля, че беше мюсюлманския.

 

 

И най-най-вкусните раци в живота ми в една бойна кръчма.

 

 

 

 

Хм, по място в центъра от китайския квартал, не мога да си представя, ама готвене на улицата не видях. Храна имаше в ресторантите и моловете, другаде аз не видях.

 

Арабският квартал ми липсва, защото заваля, а аз се оказах без чадър.

И много се заинтригувах от интересното  на индонезийската храна, ама да не спамим темата на Линд, че тя пише страхотно и много и се кефя на разказа.

Иначе за мен на първо място е храната в Хой Ан по вкус и екзотика и на остров Боа Виста по чист натурален  вкус и след това Индонезийската храна, но от нея май само по заведения, изхранващи туристи съм пробвала, та може и да не съм обективна.

 

Линд, сори за спама!

[Гост]

преди 22 минути , mililia каза:

Хм, по място в центъра от китайския квартал, не мога да си представя, ама готвене на улицата не видях.

Бях близо до бизнес центъра, Liang Seah Street - толкова храна на улицата там, и вкусна, вкусна! - не е истина просто  Можеш да погледнеш в google...

 

преди 22 минути , mililia каза:

И много се заинтригувах от интересното  на индонезийската храна, ама да не спамим темата на Линд, че тя пише страхотно и много и се кефя на разказа.

 

преди 22 минути , mililia каза:

...и след това Индонезийската храна, но от нея май само по заведения, изхранващи туристи съм пробвала, та може и да не съм обективна.

 

В Бандунг - първата вечер - се опитах да намеря несладка напитка - е нямаше, и това е!  Бира там не сервираха - аз се хранех в местни кръчми, където и превод нямаше. Никакви туристи!

 

Просто храната в Индонезия беше много различна... Като изключим рибата. Там съм яла най-вкусната риба в живота си - докато небето се изливаше в тропически порой - това беше на източния бряг на Ява. Изключително усещане! 

 

 

После на езерото Инле в Мианмар ми сервираха сериозен конкурент... 

преди 22 минути , mililia каза:

Линд, сори за спама!

@Lindt, и от мен извинения, млъквам засрамено!

 

Редактирано 6 януари, 2018 от Гост

[Брани]

Много дълъг текст!

 

Ама снимките ви са страшно добри!

[Lindt]

преди 14 минути , Брани каза:

Много дълъг текст!

 

Ама снимките ви са страшно добри!

Да, да, страшни са. Тези с цветенцата са на Жижо. Искаш ли да ни дадеш твоя китов за Флоренция в края на месеца? 

 

Преди 1 час, mililia каза:

 

Хм, по място в центъра от китайския квартал, не мога да си представя, ама готвене на улицата не видях. Храна имаше в ресторантите и моловете, другаде аз не видях.

 

Арабският квартал ми липсва, защото заваля, а аз се оказах без чадър.

И много се заинтригувах от интересното  на индонезийската храна, ама да не спамим темата на Линд, че тя пише страхотно и много и се кефя на разказа.

Иначе за мен на първо място е храната в Хой Ан по вкус и екзотика и на остров Боа Виста по чист натурален  вкус и след това Индонезийската храна, но от нея май само по заведения, изхранващи туристи съм пробвала, та може и да не съм обективна.

 

Линд, сори за спама!

Вие хубаво ми хвалите Виетнам, ама преди катарската промоция ми напишете какво точно се яде там. Не с картинки, а като съдържание на зеленчуци.  

Арабския квартал го пропуснахме и ние, защото: 

а/ Все някога ще отидем в Малайзия.

б/ Петкан не им харесва храната, а никъде не съм срещала друг коментар за нея. 

По подобна логика не поръчахме виетнамска храна. Май трябваше да опитаме японска, защото плановете ни я изключват. 

[Lindt]

Как да се почувстваме суперзвезди?

 

Боробудур от години ми е на челни позиции в списъка. А Анкор не ме привлича. Луда работа, но съм прочела тонове неща за този храмов комплекс през годините. Като резултат нямам спомен нито кой, нито кога, нито защо го е строил  

В случая съм благодарна на Еми, която не беше много впечатлена от мястото. За разлика от Прамбанан. Е, да кажем, че това абсолютно покрива и нашите впечатления, но вече бях подготвена психически. 

Също така решихмеда не ходим по изгрев до там. Откъде щяха да дойдат тълпите, за които бяхме чели, не знаехме, но така или иначе ни мързеше да ставаме толкова рано, защото предстоеше много дълъг ден. Спокойно си закусихме пържен ориз с пържени яйца без сол и някакви филии, ако не сме се заситили   и се отправихме към Боробудур в 8. За съжаление гаражчето със сокчетата не беше отворено още и трябваше да се примиря със сутрин без плодове. 

И влизаме и забелязваме грешката си  Няма туристи, но определено сега са се стоварили поне 30 автобуса, съдържащи класове с деца на видима възраст от 7 до 15. Всяко от тях е въоръжено с телефон, понякога с хубав фотоапарат и бързо забравяме опасенията си, че са умиращи от глад в страната. А и са си закръглени. За пръв път виждам толкова азиатци с наднормено тегло и акне. Аз обвинявам ужасните им хранителни навици. 

Интересното на това количество хлапета не е, че ще напълнят Боробудур, той си е достатъчно голям, а че всяко едно иска да се снима с нас. Все пак ние сме зимно бели до степен да светим в тъмното.  Около нас е като кошер, в който всички се побутват, шушукат и тренират думички английски. С дружни усилия и окуражаване, на 5-тата минута успяват с големи очи, вперени в нас, да кажат Selfie, mister или Selfie, please. За пръв път ме наричат мистър, така че се съгласявам  

А когато кажаш да, около теб настъпва празник и всички започват да пищят и да хихикат. Освен това тичат и се събират още деца, още учители и всякакви хора. В резултат ние нищо не видяхме от Боробудур, но бяхме звездата в над 200 селфита и направихме стотици деца щастливи. Сходна съдба имаше и един турист негър, а и всички други 6-7 човека  

Сокчета упорито не започваха да работят, така че пихме доста гадни преди изхода за 1,5 лв. Прибрахме се, събрахме багажа, пийнахме още чай и собственикът ни закара до гарата, където да хванем автобуса до Джоджа. По план от там имаше директен превоз до Прамбанан, след това щяхме да се върнем, да сменим пари в някакъв конкретен чейндж и да видим тази атмосфера на Джоджа, за която толкова се говори. В 11 трябваше да си хванем влак до следващата цел. 

 

Автобусът беше първият почти празен в Азия, който сме виждали. Всъщност тези хора си караха моторчетата и нямаха нужда от колективен начин начин на придвижване. И на това се дължаха бруалните задръствания, които виждаме и в София. Около гарата стигнахме на обяд и аз не намерих нищо, което бих докоснала, а да ям съвсем. Реших да опитам късмета си около храмовете и се заредих с търпение. Излъгаха ни, че няма директен автобус и си хванахме такси. Е, можехме да се прекачим 3 пъти и да прекараме половин следобед в инатене, но резултатът щяха да са 4 спестени долара. Пък и така научихме, че такситата с метър са готини и тарифата е под половин долар на км, но се плаща и престой. 

 

В Прамбанан срещнахме голяма част от децата, с които вече се бяхме снимали  Познавам го по униформите, както и учителите предполагам. Но извън главния комплекс, имаше и друг, само за нас. При това открихме драматичен режим на фотоапарата, нашият нов верен помощник в борбата с дъждовния период. 

 

И тогава започна първия ни порой  Нямахме чадър и си мечтаехме за някой имигрант, който да кресне umbrela, umbrela. Е, нямаше нито продавачи, нито просяци, нито дъждобрани. Седнахме в заведение с блок маса. Ядеш там колкото искаш и плащаш около 4 $. Пилета, пържен ориз, пържени нудъли, пържени пелети, пържени яйца, пържено тофу и някакви люти неща. Със сигурност не останахме гладни, а и изпихме няколко сокчета. 

След като ни омръзна да чакаме да спре да вали, излязохме, открихме директния бус до центъра на Джоджа, качихме се подгизнали и неподготвени за над час пътуване като мокри кокошки на 17-18 градуса настроен климатик. Минаха общо 5 поредни дни  със следобеден дъжд преди да станем горди собственици на дъждобрани. 

[Lindt]

На разходка сред местните

 

Изпълнихме задачата със смяна на пари без сътресения и бързо. Споделям, защото във Филипините тази процедура отнемаше около час- час и половина. Чак на гарата открихме първите следи, че в страната има повече хора в работоспособна възраст, отколкото са необходими. Това в Азия, която познаваме, се изразява в 4 различни опашки, за да си вземеш билет, яйца или нещо друго, в зависимост от района. Аз пазех багажа, а Жижо минаваше опашките една по една повече от час, но накрая излезе горд собственик на билети до Блитар. 

В горния пост съм направила доста технически грешки, извинявайте, редакторът ми блее пред някаква игра цял ден.  Влакът тръгва в 9 вечерта и трябва да пристигнем към 3. Идеята беше да вземем за 20$ първа класа, да подремнем колкото е възможно и за след това бяхме запазили хотел на 100 метра от гарата. Мястото не е туристическо, така че нито имаше хубави хотели, нито високи цени. Тук нощувката ни е около 20 $ в най-хубавия им хотел, в който лазеше поне една гад, а и не изглежда чисто. Но има къде да си оставим багажа за деня и гореща вода, каквато е причината да го запазим. 

Всъщност да обясня какво правим в забитото място. Има в близост вулкан, казва се Келуд. Бил е на път да стане известен като туристическа атракция, но от нетърпение е избухнал преди това, унищожил инфраструктурата около кратера и прецакал възможността за посещения. Е, постигнал е това да види името си в пресата, а лоша реклама няма. 

Видяхме оскъдно количество снимки от последната година, но в трипадвайзър ни убедиха, че с моторче ще ни качат до горе и ще можем да надникнем в кратера. А и някакъв маратон щеше да има, та явно беше отворено. Предполагаше се това да си е нашето място на Ява. 

 

Ето какво ни зариби.

 

Аз забравих да кажа за Джоджа или според Жижо -Джогджа. Е, прав е, ама вече го сбърках 3-4 пъти и ще си държа на моето. Ицо ни е казал да спим там заради някаква атмосфера и музика. И други хора наричат мястото много хубаво. А и местните до края на пътуването се оживяват като говорят за Malioboro street. Според международните отзиви това е мястото. Чакаме с нетърпение да приключим с гарата и тръгваме с раничките по въпросния център на социалния живот. Е, ами извинявайте, ама е отврат. Никога няма да ям там. Безкрайни редици тенджери с пържени неща, прекалено близо до пода. Опънати някакви черджета, на които явно трябва да седнем по турски, да си сложим копанката на пейката и да се наслаждаваме на живота. Има по улицата и разни жени, които взимат шишчета от земята, пекат ги и се предполага да ги ядем. 

Минаваме 100, 200, 300, 500 метра и положението не се променя. Слагаме хикс на улицата, няма да я мина цялата, за да намеря нещо различно. Не сме видяли нито едно заведение, където да прекараме следващите часове, но сме забелязали мол. Исках по-автентично преживяване, ама беше твърде натурално за вкуса ми. 

Убедили сме се, че няма местна храна, която не е пържена и сега ще пробваме международната. Спираме се на японска, на принципа, че там няма да ходим скоро. Няма суши, 2-3 неща са. Избираме си и после познайте какво получаваме - ами пържена храна, разбира се! Не са написали друго, освен име в менюто, а не е като да съм проверявала кое какво е в японската кухня.

Вярвам, че има голям отдел индонезийци, много образовани и говорещи всякакви европейски и световни езици. Те по цял ден четат в оригинал готварски книги и когато намерят нещо пържено, панирано или просто вредно в дадена кухня, започват да пищят и подскачат от възторг като деца преди селфи. И тази рецепта за най-пържено италианско ястие се появява в менютата на всички заведения в страната. 

 

Та понеже нямаме какво да гледаме в града, изпили сме по едно сокче, после японската храна, слизаме в кафенето на долния етаж. Продават копи лувак, но решаваме, че е рано за тази дегустация и изследваме менюто. Храната ни е била около 3 долара, напитките също са по толкова. Зелената е моята, има кафе, азиатски аромати, чай, смачкан червен боб и не помня какво друго. Напълно извратен вкус, който не съм опитвала и балсам за небцето ми. На Жижо е някакво нещо, скучно и с точки, ама той си го хареса. 

На връщане към 8:20 наистина се появяват някакви музиканти по улицата, но това няма как да я направи очарователна в моите очи.

 

За нощувката.  Влакът спира след 3, а изгревът е преди 5 и нищо няма да им стане на повечето хора, ако изчакат 2 часа, видят вулкана и си тръгнат или тогава отдадат на почивка. Обаче аз мразя нощни преходи. Глезла съм и се чувствам зле, ако не се наспя, но истинската драма е къпането. Ако нямаш стая, няма и баня. А няма и къде да свалиш раницата. Моята е 8 кг, аз тежа 54 кг. На Жижо също е 8 кг, а той тежи 95 кг. Имаме и известна разлика във височината, покрай което аз мога да спя и в стол, а той не може. Но като цяло се уравновесяваме в такъв ден, защото единият е схванат от малкото пространство, а другият от тежестта на гърба си. Това ни убеждава, че щом проблемите ни са разрешими с 20 $, значи нямаме проблеми. 

Събуждаме се, къпем се, закусваме пържените работи (много вкусни яйца) и се качваме на моторчета (ojek) и тръгваме. Това ни е първият сблъсък с обработваемите площи на Ява, защото сме встрани от главния път и има ниви. Изключително красиво, зелено и интересно за зяпане, докато се возиш над час и си крепиш каска не с правилния размер  

Виждам нещо много странно насадено и не мога да разбера какво точно е. На следваща нива е пораснало и вече знам - ананаси! Това значи, че ще ядем плодове, сладкиши, сокчета и всичко, което мигновено предизвиква голямо оживление у мен. Не че не ми предстои вулкан, но аз по-лесно се вълнувам от храна 

 

Закараха ни до един мост, откъдето да продължим пеша. Натъкнахме се на местни и ограда, покрай която явно не можем да продължим. Ако бяхме сами, май щяхме да влезем, но при това положение поподсмърчахме малко за кратера ни и си тръгнахме. Времето също не беше много подходящо за експерименти. 

 

Но пък продаваха белен ананас, много вкусен.  

Разходката до Блитар на път за Маланг беше доста излишна, макар че видяхме доста приятен район, извън главния път и много зелен. Но този ден щеше да е по-удобно да го посветим на Бату.

Редактирано 6 януари, 2018 от Lindt

[mililia]

@Lindt , следя разказа и не можеш да си представиш колко ви се кефя.

 

Понеже спомена впечатлението ми за Борободур, ми се ще да направя уточнение. Борободур не ме впечатли особено поради грешните ми очаквания за него от една страна /представях си го като огромен по размери храм на голяма площ/. Не е такъв определено.  Друга грешка е, че го включих в програмата след Анкор Ват. Ами, след като си видял около 25-30 храма в продължение на три дни, поредния такъв, какъвто и да е няма да предизвика ефекта уау, а аз тръпнех точно за това. И последната ми грешка беше, че започнах програмата с него и поради тази причина нямаше как да му отделя твърде много време, поради което определено бързането не додаде положително. Децата, които искаха да си говорят с мен или да се снимат,  ми пречиха да му се отдам напълно. Имах нужда от повече време и повече спокойствие на това място. Иначе, нямах нищо против да се снимам, с който иска, понеже и големи хора искаха това. 

Сега когато мина време определено не мога да кажа, че съм разочарована от него. Хареса ми и се надявам още веднъж да го посетя.

 

И при нас при Прамбанан заваля порой и ни накара да прекратим разглеждането. Абе, следващия път ще бъде по вашите стъпки.

Редактирано 6 януари, 2018 от mililia

[Lindt]

Първа среща с Маланг

 

Повечето хора избират Сурабая за отправна точка до Бромо и Иджен. Но колкото и да се опитвахме, не можахме да измислим нещо интересно за правене там. А не обичам да купувам билети до места, които ми изглеждат безинтересни. Затова продължихме разучаването на картата и блоговете, докато не изплува Маланг - другата начална точка за вулканите. А и за третия - Келуд.

Маланг е втори по големина в Източна Ява, а things to do оставят впечатление, че може да го ползваш за база за дневни обиколки на няколко интересни плажа, на красиви водопади. В самия град пък може да се посетят птичи пазар, пазар за цветя, някакви музеи и се води зелен и с красив център. Има и гето, което е боядисано с цветовете на дъгата. Наблизо е и един остров, национален парк, който обаче напоследък е затворен в голямата си част за посещение. 

Заради прочетеното аз едва се удържам да планирам 5 дни в района. Жижо внася малко разум, упорито повтаряйки, че най-населеният остров с най-добри финансови възможности на местните не е правилно място да ходим на море. И като цяло много да се застояваме.

Ява е 139 хиляди кв. км с население 145 милиона. Тези хора живеят основно в къщи на един-два етажа. Затова обикновено са равномерно разпределени по цялата дължина на пътищата, които минаваме. И не ползват обществен транспорт - имат коли, мотори и понякога триколка, закрепена за колело. Защо бих се възползвала от последния транспорт остава загадка за мен.  Само на този остров има влакове, но по мое мнение са твърде скъпи, за да се ползват много. А и втора класа е празна, което ми подсказва, че съм права.  

 

В Блитар не сме си намерили нищо за обяд, така че се качваме на влака с идеята да хапнем във вагон ресторанта или в Маланг. Гарата е в центъра на града, ще пристигнем към 4 и ще пообиколим. Пътуването е по-малко от два часа, влакът е чист и удобен, гледките през прозореца са зелени и приятни за окото. Група местни хихика и обикаля около нас през цялото време и оставам с впечатление, че обсъждат белите маймуняци. 

В следващ момент влакът спира на спирка в Маланг и ние смаяно оглеждаме положението. В средата на гето сме. Помещенията изглеждат с размера на клетки, а къщите са на отстояние 2 метра от перона. Не знаем дали мирише, защото сме затворени във влака, но ако и нашата спирка изглежда така, аз няма да сляза. 

Прекарваме 15 минути там. Влакът се води бърз, но персоналът слиза на всяка спирка за по цигара   Продължаваме движението си със скорост на каруца. Не можем да видим какво става пред влака, но си представям кадри от индийски филм и как отпред хората си прибират нещата от релсите, за да минем. 

Виждаме и цветното гето, което значи, че наближаваме мястото за слизане, но цветовете не променят условията на живот, а само настроението на хората. 

Слизаме, гарата изглежда прилично, нарамваме раниците и отиваме да си търсим хотела. Отказваме всякакви предложения за такси и тръгваме по едни широки улици с големи, зелени дървета. Не знам дали неходилите в Азия могат да си представят как расте там всичко, ние всеки път се удивляваме на дърветата. Тротоарите са си само за нас, явно сред местните витае слух, че се разболяваш, ако ходиш пеша и никой не иска да рискува. Истинско предизвикателство е да пресечем, защото движението е мистериозно регулирано, но в случаен момент спират само коли, а моторчетата продължават да минават пред нещастния пешеходец.

Избрали сме хотел, не аз де, който е твърде евтин и колкото повече вървим и ми тежи, се дразня на Жижо. Изнадващо всички попитани знаят за това място и ни упътват, но пак не стигаме. На мен ми става лошо от жегата, раницата, това, че не съм яла, а вероятно най-вече от проклетия. Знаех си, че искам къща извън града! И с басейн. Какво му е удобното на задръстен град? И защо отказахме такситата? 

Срещу хотела (с много приличен вид)  има магазин с лампички, фасада като някои от млекарниците на Добрев, а по витрината нещата подозрително напомнят бутилки вино. Щом има вино, не е безалкохолен магазин, значи има бира. Край на сухия период? Започвам да оценявам местоположението, но от проклетия продължавам да съскам и пуфтя в някакъв мой ритъм. 

Хотелът е голям, ние сме на втори етаж, имаме си голяма, чиста баня и бели чаршафи. И сейф, и там някакви много мебели, лампи и тн. Абе истинска стая, първата ни. Аз бих поостанала и пийнала чай, но съм много гладна. А Жижо влиза в банята. Аз съм казала, че нямам против да се къпе, ама той защо ми е повярвал? Мъже... 

Излизаме и тръгваме към заведение, набелязано на идване. Не сме срещнали пукнат турист, но заведенията и хотелите, че и магазините изглеждат толкова пипнати, че да ги посетиш с удоволствие. Изненадано заключваме, че е направено за местните. Та заведението ни предлага дълго жадуваното сокче - моето е от диня, на Жижо от пъпеш. За него е тъпо да си вземеш сок от диня, която имаме в България. Ха, щото пъпеши нямаме   Моето е по-вкусно. Поръчвам си една риба от менюто. Чела съм, че имали специалитет голяма риба с вид на шаран () , което не звучи вкусно, но съм много гладна и избирам най-скъпото в менюто, за да не рискувам да е миниатюрно. В страни, в които храната е по 2-6 лв, е много трудно да прецениш какво ще получиш. Имах сходен проблем в Грузия. 

 

Както споменах, заведението много ме впечатли. И рибата също. Носят я цялата, включително костта с перка и опашка, а месото е филетирано, нарязано, панирано и подредено във форма на риба   Полято е със сладко-кисел сос, а тук там се появява резен ананас, чушка и лукче. 

Храня една котка докато Жижо се върне в хотела за нещо си и после му давам и на него от рибата. Нахранила съм и тримата и сме готови да тръгнем, но завалява. А ние нямаме чадър, дъждобран и никакви полезни вещи. А имаме важна мисия да си намерим туристическа агенция, за да вземем шофьор за утре и да проучим вулканите.

[Lindt]

Маланг - център на туризма

 

Не можем да си позволим да чакаме дъждът да спре, защото сме на поне километър от центъра, а вече се е стъмнило. Имам големи опасения от тъмнината в Азия, защото не винаги има лампи, а и по земята освен локви може да има буболечки, мишки и дори змии. Всичките ги видях това пътуване, така че не преувеличавам ужасите, но пък и само с по едно-две от вид се срещахме. 

Излизаме от заведението и се спираме пред голяма реклама на ябълков щрудел, специалитет на Маланг. Това ще да е като бакаляото в Португалия, няма да ни хареса, но няма как да не опитаме  Влизаме в големия магазин за сладкиши, по нищо не приличащ на гаражно помещение. Има и втори етаж. Оглеждаме всички кутии с кексове, чипсове от плодове, и щрудели в разфасовка по 1 кг. Е, хубава работа, нямат по-малки. Не, на горния етаж няма сладкарница, за да вземем резенче от специалитета. Подсмърчайки, си тръгваме без да опитаме щрудела, за който вече съм убедена, че е невероятен. Иначе кой ще купи цял килограм? 

Все още вали и в следващия километър подгизваме. Поне не е мръсно и пороят се оттича, не е като около нашия блок. Стигаме до кръговото, което освен дивно красиво, е описано и като център на туристическия център Маланг. Е, хах, няма нито магазини, нито осветена и оживена пряка, а туристическо бюро съвсем. Как да ходим да се пазарим и сваляме цената при заплаха от конкуренция, като не сме намерили дори един да иска нещо да ни продаде? И какво ще правим утре, ако си легнем без организация? 

В нашия хотел са ни разпечатали една оферта за вулканите. Няма картинки и ползваните хотели са с оценка 2 от 5 и много terrible ревюта в трипадвайзер. Аз няма да спя в ужасно място! Понеже хотелите са прекупвачи, нито можеш да им намалиш цената, нито да договориш разместване и промяна на програмата, нито нищо. Пълни безполезници. Не са и чували за нашите водопади, нищо че толкова хора са ги оценили за дневен трип. Можело за плажовете да ни организират,  на цени около 50-60 долара, но по тяхна си програма, не можем да добавим нищо, което на нас ни се вижда близо. 

По пътя сме опитали в още един хотел, защото е лъскав и до Макдоналдс. Ако има туристи, там ще са! Е, сходна оферта, малко по-евтина за вулканите, но даже не знаеха кои са гадните хотели по пътя. Обадиха се обаче да попитат за водопада от плана ни с най-важни цени и ни отрязаха, че е далеч, няма път, затворен е през дъждовния период и изобщо не става. Пътуването щяло да е 2 часа в посока. Е, добре де, ама нали можем да наемем шофьор за цял ден. Да, можем, но не можем да му казваме къде да ходи  

И така - нов урок за Ява - това, че има ревюта и посещения от местни на дадена атракция, не значи, че е включена в одобрения от картела списък с предлагани за туристи места. Може би ако се разбираш с конкретен както е правила Рейни, ще успееш да направиш програма по свой вкус. Но не и на място и притиснат от времето. Ние мислехме, че ще са по-меки и гъвкави, но въпреки отлива на туристи в този сезон, не отстъпваха грам в желаната от нас посока. 

 

Та да се върнем на въпросното кръгово. Проследихме 3 или 4 преки, тръгващи от него като за целта рискувахме многократно живота си и пресичахме. Нищо не открихме и мърморейки решихме да се връщаме. Щяхме да разглеждаме утре пазарите и да си почиваме . Чао, чао, Coban Sewu Java  

линк към пропуснатата индонезийска Ниагара :)

 

Седнахме да давим мъката в Java Dancer Coffee с течен шоколад и капучино. Страхотно място, страхотно капучино. Е, индонезийците бяха решили, че е много яко да пушиш електронна цигара и освен подминатите клубове за вайпъри, пушеха и в заведенията, в които сядаме. А кафенето, освен много приятно, беше пълно само с местни, нямащи против цена от 2-3 долара за напитка. Ние понеже нямахме за какво друго да си харчим бюджета за деня, също седнахме на мега скъпото място  

Там научихме, че утре сутрин ще се върнем в тази посока, ще намерим хотел Хелиос, и там ще получим добра туристическа услуга на разумна цена, от организатора. Къде трябва да отидеш, ако все още имаш мерак за сравняване и пазарлък, не можахме да разберем, а и нямахме. 

 

О, пробвах и бирата от магазина. Гигантска, 640 мл, много по-смотана от фреш. Аз не обичам лагер бири, но не можех да се откажа и от този си порок и продължих да се мъча с местната бира и през следващите дни. 

[Juliaaa]

@Lindt, с огромен интерес чета не спирай да разказваш

 

[Lindt]

Нов ден, нов късмет

 

Събуждаме се преди 7 и с изненада разбираме, че нямаме закуска в хотела. Знаех си, че чистият, бял хотел не може да струва колкото онова с буболечките в Блитар. Тръгваме на път, капучиното и в цветното заведение беше добро, а храната им става бързо. При това имат сокчета. Не работят. Слънцето е изгряло преди 2 часа, хората цупуркат наоколо, но нищо не работи. Продължаваме похода си докато видя следи, че в тази пряка ще е цветният пазар. Жижо е гладен, така че прецизния оглед на всяко листо ще изчака докато яде. Явно е бил достатъчно гладен, за да му се стори вкусна закуската за местни. Или пък почваме да свикваме с Индонезия. Сядаме в бараката, взима си пържени нудъли и пържено яйце в не много чиста чиния и започва закуската си. Подлютява се, но си изяжда всичко, браво на момчето. 

 

Та за цветята - не се престарах в снимането им, за което съжалявам. На много места в Ява, а после в Бали, видяхме улички с цветя. И стотици бонсаи. Освен тях по пътя между платната, по тротоарите и във всеки двор, имаше офермена растителност. Видимо хората обичаха да им е шарено и цветно. 

 

Малко преди хотел Хелиос, решението на всички наши проблеми, спираме за сокчета. Отворени и на цена около 1 лв, при това, о, чудо, има бананов! Под гръмкото име капучино, се крие отново кафе с половин чаша утайка  Самото заведение е с претенциозно меню, предлагат и вегетариански ястия, и пиле  Всякакви напитки се предлагат, а  и ориз, оформен като калинка или там някакви други животни. Иначе изглежда като бедна индонезийска къща, в която си живеят хората.

 

В Хелиос на чист английски ни молят да изчакаме докато си изметат офиса и да ни обслужат след половин час.  Съгласяваме се и отиваме за ново сокче, този път ананас, въпреки че според табелката с работно време, е трябвало вече да са измели.  

Наслаждавам се отново на борбата между корените на дърветата и паветата на тротоара. Индонезийците явно не влагат сърце и душа в нея

 

Връщаме се, обсъждаме с девойката програма за 2, а също и за 3 дни до вулканите, уточняваме, че сините пламъци и водопада не влизат в цената, като при това в зависимост от климатичните условия може да не успеем да си платим. Цената ни е сходна с тази от хотелите, но включва 3 звездно настаняване с басейнче и добра оценка. И англоговорящ шофьор. И освен това са спечелили доверието ни. Момичето дори успява да изрече с нужната й засилка "Живко" и да избухне в радостното задоволство, на което са способни азиатците. Моят мъж е посветил 3 минути да я научи да му казва името, а тя е симпатична и това нелогично усилие  ме дразни. 

Уговаряме и какво ще правим днес. Водопадът не влиза в програмата. Има друго водопадче, някакъв view point, къщички на дърво, разглеждане на Бату, минаване през плантации и може би някой храм. Не искаме да гледаме ябълки? Имаме си наши ябълки? И сняг? А този сняг как така маха всичко зелено от града ни? Стискаме си ръцете на тази програма за 80 лв, и още 455 лв за вулканите. Ще спираме капучиното в следващите дни, изразходван ни е бюджетът. 

Сядаме да си чакаме шофьора в кафето на последния етаж. Този хотел освен турове си има и хостел и някакви бунгала на покрива до бара. От тях изпълзяват разни чорлави русоляви хора, първите ни туристи в града  

Докато пием още едно чудо, тоест бананово сокче, се оказваме въвлечени в разговор с един учител. Настоява да останем още време в Маланг и да ни заведе при децата в околностите, на които да помогнем да научат за нашия свят. Упорито сравнява какво закусваме, обядваме, как живеем и какво работим с идеята тази информация да се предостави на поверениците му и да им разшири кръгозора. Добър човек, страхотна възможност, но ние сме твърде интровертни за подобен ангажимент. Център на внимание за повече от 5 минути? А не!

Част от декорацията на покрива, модераторите да го махнат, ако преценят, че имат проблем с изкуството:

 

Редактирано 7 януари, 2018 от Lindt

[Lindt]

Половин любим ден около Маланг

 

След като вече сме станали звезди е време да си имаме и кола с шофьор. Ухилен е като зелка, но дори не се представя, качваме се на един ван на Тойота и тръгваме. Става ми странно, но пък от друга страна не ни се налага да преговорим, че България е с население колкото 2 Сурабаи и сходни покупателни възможности на населението, така че е нормално да не са я чували. Обаче покрай 8 такива разговора, забелязвам, че индонезийците винаги се смеят когато казват нещо, което предполагат, че няма да ти хареса. Няма водопад за вас, хаха. Не сме чували България, хаха. Не може да отидете при флаинг фокс, хаха. 

Пътуваме дълго докато излезем от Маланг и виждаме големи къщи с дворове. Не се и опитвам да снимам в движение, още в Шри Ланка съм се убедила, че 100 от 100 снимки от влак не стават. Така че ще ми вярвате, че са хубави и шарени  До края на пътуването няма да видя подходящи възможности да снимам къща и ще си въобразявам, че ще ги показвам в пътеписа, намирайки ги в гугъл. Все едно в Грузия не стана същото и сега започвам да забравям как изглеждат къщите на кокили там. 

След това започваме изкачване. Във високите части се отглеждат различни култури - ябълки, зеле, моркови и хортензии. Последното недоумявам за какво им е. Не е за разсад, защото вероятно долу не може да живее. За рязан цвят.. ако е специално култивирано, издържа над 10 дни. Ако е като в градината на баба ми само 2 дни. Зарязвам размишленията ,те си знаят какво правят с цветето, но резултатът е хубав. Всъщност това цвете е основна причина да искам да посетя Азорите, затова и му отделям толкова внимание.

 

Проблемът е, че каквото и да харесам, шофьорът ни или не чува молби да спре, или заковава и гледа стреснато на средата на пътя, без да се съобрази с околните превозни средства. Не знам кое е по-лошо, но снимките от най-хубавия ден в Ява са доста оскъдни. Насажденията дори на култури, срещани при нас, изглеждат различно. Оформени са по азиатски и за мен е изключително интересно и подредено. Абсолютно съм очарована от нива със зелки  

Освен терасирането си ги подреждат все едно е букетче - ябълка, под нея цветя, след това зелки.  Или пък си пазят сянка, не знам, но ми харесва. 

 

Тадам, след кат оне успях да намеря снимка, караща и други да се влюбят в зелките, продължаваме към водопада. Както забелязвате, имаме известни затруднения с времето, но дъждът не е толкова силен, че да попречи да слезем и да се насладим на мястото. А и да срещнем приятелчета

 

За този водопад са ни изръсили като туристи по няколко долара, но маймуните имат заслугата мястото да си заслужава. По принцип е като комплекс и може да се поразходиш, да стреляш с лък и разни други атракции. Тоест ако не е предвидено като бърза спирка и не вали, си е чудесно място за отдих сред природата. Има и беседки, ако си носиш храна за пикник. Ние проявяваме интерес към flying fox. Въпреки табелка с часове за посещение местните казват, че не работи. Малко се дразним, но предполагаме, че животните спят и си тръгваме към мястото с гледка. Чак няколко дни по-късно разбираме, че така наричат zip line, а не са никакви прилепи. 

Следващото място ни показва града в низините, има great opportunity for selfies около къщичките на дърво и хамаците и успяваме да убием почти час там. Простете драматизма, но светлината просто не позволи друго.

 

Редактирано 7 януари, 2018 от Lindt

[Lindt]

След като сме отказали ябълковите насаждения, програмата ни минава през Бату, за да се изкачим на друг хълм в търсене на някакъм комплекс с минерални извори. Аз затова и съм с бански. Е, не, с бански съм, защото се надявах на по-голям и пръскащ водопад. 

Бату е нещо като планински курорт или градче за забавления, не мога да определя как се е появила идеята. Освен температурата около 25 градуса е толкова чистичък и очарователно безсмислен като постройки, че бих си останала 2-3 дни там. Има спирки, оформени като зелка, морков или ябълка. Има поне няколко увеселителни парка. А също и хотели в японски стил. Шарени къщи с градини и джамии с куполи в зелено и жълто, златисто и синьо или други успокояващи подозрителността ми към тази религия тонове.  Минаваме по дълга улица, на която се продават бонсаи. После цъфтящи растения. По покривите има някакви шарени дракони. Всичко това виждаме от колата, защото вече ви казах какво правеше нашият Унуфри при молба за спиране. Все пак се е сетил да спре за хортензиите от горния пост, естествено на най-неподходящото за снимане място, но пак е нещо. 

Достигаме до минералните извори, така популярни за местните. Плащаме по долар вход и влизаме. Оглеждаме топлата супа с хора, тоест претъпкани басейни, споглеждаме се и се връщаме в колата. И без това сме гладни, ще позволим на човекът да ни избере заведение.  Заведението има много картинки на храна по стените и ние замислено изучаваме презентацията на местната кухня. Въпреки интересните възможности, на съседната маса има риба с разни зеленчуци, дълга около 35 см и широка 15см. Аз съм жена, при това не шофирам, така че посочените размери не са дори индикативни. Факт е, че я вземаме за нас двамата, плюс сокче от сирсак. Сперед мен това е змийското плодче, което продават навсякъде, според @pikonio не е. Ама тя е гмуркач и почти веган, така че не трябва да й вярваме. Гугъл се произнася кое как изглежда, но пак не знам кое пих и има вкус на ягоди: 

sirsak

salak (snake fruit)

 

На съседната маса с видима наслада хората омитат чаша с бяла течност, в която плуват желирани неща. Нямаме идея какво е, но @Rainy може да е опитала тази вероятно сладка гадост. 

традиционни напитки

 

Изяждаме си вкусната риба и се връщаме в колата. От възпитание сме поканили Унуфри въпреки че дори не сме се запознали, но той отказва. Возим се в посока извън града преди да разберем, че сме изчерпали програмата. Е, ама то е рано, дори няма 3. Можели сме да направим пешеходна разходка в градчето, ако знаехме. Преживяваме го, защото имаме над час път и в 12 вечерта ще тръгваме към Бромо. 

По пътя се излива брутален порой и ние истински съчувстваме на моторите, които не са напръскани, както аз всеки ден в София с кал, а абсолютно изкъпани при всяко разминаване с кола. Опитваме се да обясним на нашия травестит в хотела, че от пороя нещо се е случило с wi fi, но той кима разбиращо и ни предлага такси?!? Когато дъждът намалява до нивото на долната снимка, излизаме:

 

Вечеряме пак в заведението със странните мебели и още по-странна тоалетна и ровим усилено да запазим хотел за Бали. След вулканите нямаме запазен покрив над главите си, а едва ли ще имаме време по време на тура да търсим. Аз поръчвам миди с черупки. Да видим как ще ги изпържат, ха! Не успяват и с тъжна физиономия ми ги поднасят. То и аз съм малко тъжна докато ги ям.

Запълвам празното пространство в стомаха си с бира, събираме багажа, къпем се и лягаме да спим 3-4 часа. Приключението предстои. За наша изненада Унуфри е първото ухилено лице, което виждаме при ставането. Отиде ни обещаният англоговорящ шофьор. Поне ще бъдем сами в колата и ще определяме допълнителните отклонения за водопада и Иджен. 

[pikonio]

преди 22 минути , Lindt каза:

сокче от сирсак. Сперед мен това е змийското плодче, което продават навсякъде, според @pikonio не е.

Гугъл се произнася кое как изглежда, но пак не знам кое пих и има вкус на ягоди: 

sirsak

salak (snake fruit)

Дори гугъл ти го казва и пак не ми вярваш! Само че никое няма вкус на ягоди  (особено змийското плодче!!!)

[Гост]

преди 23 минути , Lindt каза:

На съседната маса с видима наслада хората омитат чаша с бяла течност, в която плуват желирани неща. Нямаме идея какво е, но @Rainy може да е опитала тази вероятно сладка гадост. ..

Тцъ, сладките гадости не са по моята част  За солени мога да се жертвам, ама за такива... След като първата вечер поръчвах по картинки и оставих всичките (две-три) сладки идиотии недокоснати, и от опит разбрах, че никъде не сервират несладки напитки - в кръчмите за местни нямаше бира... хаха, отсвирих генерално непознатите течности - не съм чак такъв мазохист

 

Пишеш прелестно! Не че не съм ти го казвала, ама пак...

[pamela]

Lindt, и аз да кажа, въпреки че си го знаеш, наистина пишеш страхотно. Удоволствие е да чета разказите ти!

[Lindt]

Благодаря за окуражителните думи, аз пиша както чета, за удоволствие, не да науча нещо :) Сега например влюбено чета това:  The Hundred-Year-Old Man Who Climbed Out the Window and Disappeared.

 

На път

 

Следващите две денонощия са с толкова сбъркан график, че дори ние не можем да се ориентираме кое кога е. Този тур е със ставане в 12 и пристигане в 2:30 до Промболинго. Това с помощта на каране като джигит, което ние проспиваме, за да не умрем от страх. Бързането да изпреварим всички е излишно, защото местния, в чието яркожълто джипче ще се качим, се е успял и го чакаме там 20 мин. Разбираме, че или Унуфри не е предупреден, че ще се отклони до водопада, или не знае думата waterfall. Устните ми леко побеляват от гняв, но ще се оправяме с него после. Аз втори водопад в Ява няма да пропусна заради странния им начин на водене на туристически агенции. 

 

Джипчето е малко и си удряме главите в тавана при по-големите неравности, а те са доста в следващия час. Това не ни пречи да направим успешни опити за дрямка. Стоварват ни на една площадка, сред стотици други джипове. Ама наистина са много и се радваме, че жълтите са не повече от 10. Момчето ни казва да следваме другите хора и ще разберем къде да отидем. Така и става, в тъмното цари невероятна активност и местните ни убеждават, че е много студено и е хубаво да си вземем под наем яке. И стол. И чай дори. Ние знаем, че е студено и аз си нося поларче. Жижо казва, че заради 6 часа мръзнене, разпределено в 2 денонощия няма да мъкне още багаж на гърба си 1 месец и до изгрева кротичко си тракаме със зъби. Не е толкова нечовешки студено, просто в комбинация с недоспиването и висенето на едно място, има такъв разклащаш ефект.  

Срещу 3 долара местен водач ще ни качи на по-висока платформа, която сами май няма да открием в тъмното. Прочела съм, че става голяма навалица на подходящата площадка за наблюдение на изгрева и искам да си останем тук, където е празно. Обаче Жижо изважда някакви свръхестествени умения да вижда в мрака и заявява, че не сме на правилното място за снимка като на @Guinness. Е, нали той вече е направил такава, защо трябва и аз да се опитвам.. мрънкайки, следвам водача, а знам, че там ще е по-открито, с повече вятър и някакви тълпи. А и ние имаме ли статив? Нямаме, значи няма какво да опитваме да правим снимки по изгрев. 

Да си кажа сега за Бромо. Ами то това чакане на изгрева е магическо. Огромни звезди, смълчани хора, странни азиатски нощни звуци.. Не успяваме да снимаме звездите. Някой беше писал как става и сигурно нашия Подлеций може да го направи, но не знаем как да го накараме. Говорим си, че тези звезди са повече от онези над Уади Рум, после набързо преговаряме всички места, които сме посетили последните 2 години. Самовпечатлени сме, докато си припомняме, защото почваме да забравяме. Както забелязвате, обикновено помня като слон какво съм си мислила всеки ден и когато пътуването до Филипините избледня в съзнанието ми, а не го бях описала никъде, реших вече да правя дневници за всичко. 

Една сериозна г-жица се появява с гигантски статив, наглася си някакви неща 20 минути и доволна, се отдръпва и сяда. Как знае, че там ще е вулканът и с тези настройки ще изглежда най-добре? И тя има магически способности. 

Звездите и чакането са магически, ама почва да ми доскучава. Не съм свикнала да чакам без да пуша и в следващите месеци ще имам сериозни затруднения в нищоправенето. И ми е студено. Разсеяно се чудя как Теди си уплътнява времето до изгрева. Аз бих поспала, но нямам шалте, на което да се настаня. 

В 4 часа започва да просветва малко по малко. Има някакви облачета там, където ще е слънцето и се чудим дали ще се оцветят или ще ни прецакат гледката. Моля се на Слънчо да бъде добричък. Искам да видя вулканите. Между нашия ръб на калдерата и вулканчетата има падина с мъгла. Вероятно там е пясъчното море. Изглежда супер интересно и известно време наблюдавам странните движения и светлинки долу. 

И вече е време за изгревът. Ама Слънчо се е успал и дреме, завит в онзи облак, за който ви казах. И аз бих правила същото, та не се сърдя. Щракаме още 30 минути и слизаме към колата. Имаме да слушаме кратерът как бучи. Там Ицо се е впечатлил най-много, а и Вальо се е промъквал без тур. Той вече не пише и на мен ми липсват неговите нетрадиционни решения, особено на това ни пътуване. 

 

Намираме джипчето, успяваме да заспим и да си треснем главите още няколко пъти докато се спуснем в морето от пясък и неразбиращи какво става, отново се измъкваме от джипа. Пак ще следваме хората. Няма как да видим нищо, защото сме вътре в тази мъгла от снимките. 

 

Аха, правилно виждате - коне. Повече са и от джиповете. Отказваме около 100 предложения да яздим. Имаше някаква причина и другите да трябва да отказват, но не я помня. Ние просто не искаме да сме върху някакви животни. Изкачваме се нагоре и с доволство мога да кажа, че вече не ми е студено. Чуваме как горещата кал се плиска долу и наистина е интересно. На Марс сме. Дискутираме живота там, след като си унищожим тази планета.  А също и дали е по-странно това място от Тиманфая. Ами Исландия? Няма да ходим в Исландия. Проверила съм цената на нощувките през юли в единствения град, на който мога да напиша името, Вик, и ми е излязла средна стойност около 200 евро за конюшна. А вече казах, че нямаме кон. Ще чакам доходите ни да се повишат. Или ще летим през Англия, ще вземем палатката на Рейни и сестра ми за шофьор и ще отидем. Е, може би да купим наша палатка? Ще го измислим в следващите 5 години.

Правим няколко предпазливи крачки по ръба на калдерата и се чудим на смелостта на Вальо. Ние определено не я притежаваме дори по светло. 

 

Редактирано 7 януари, 2018 от Lindt

[Polina]

Не разбирам какво не харесваш на снимките? 

И ти изглеждаш добре, освен Жижо!!

[Mary]

преди 19 минути , Lindt каза:

реших вече да правя дневници за всичко

Чудесно!

И аз така мисля да правя, защото наистина бързо забравям.

[Гост]

Преди 1 час, Lindt каза:

 

Или ще летим през Англия, ще вземем палатката на Рейни и сестра ми за шофьор и ще отидем. 

 

Палатката е в Софиям при Уилкс  Чувствай се поканена да я вземеш, ама е за 1,5 човек 

И тук имам палатка, но не ми е ясно как ще я вкараш в ръчен багаж, щото е кръгла и доста обемистичка... ма не си казала, давам

 

П.П. Браво!!!