дневник Една Щастлива Коледа в Югоизточна Азия

[Lindt]

Вече по светло се оказваме в селото. То си е много хубаво, със спретнати къщи и хубави пътища. Мисля, че се наливат доста пари в него, така че е нормално да изглежда добре. Има и ниви с зелки 

Закуската ни е на блок маса. Има пъпеш, ананас и банани. Е, има и вкусни нудъли и страхотни яйца, но това не е важно. Явно и другите туристи мислят така, защото всеки си пълни чиния с плодове. Местните явно са обзети от любопитство и също взимат. На излизане виждам, че взетите банани си седят неизядени на масата им. По-смешно ми е с ананасите. Те са обелени и нарязани на шайби с форма на звездичка. И са жълти. Индонезийско семейство внимателно поставя по един резен в малка квадратна чинийка и сяда да закусва. И те стават, без да са изяли ананасите. Поне ги възприемат като декорация. 

Готови сме да тръгваме. Унуфри е намерил водопада и ще ни води. Супер! Този водопад е единственият по-добър от пропуснатия и нямаме нищо против да жертваме от времето за сън за него. С кола по разбит път ще стигнем до някъде, ще ни качат на моторчета и ще ни стоварят на километър от водопадите. Нашият човек пука гума малко преди крайната цел, което аз поне не забелязвам. Качваме се на моторите, закупили по един дъждобран в син цвят. Опитваха се да ми дадат оранжеви, но не ми отиваха на нищо

Казват ни, че ще газим във вода и събуваме маратонките. Сандалите ми са грозни, но не стават за плуване. Аха, плуване, да, имаме обувки за плуване. Малко ми убиват и са пълни с пясък..явно тайландски от преди година и половина. От тогава не сме ходили на море. Прав е Жижо да хленчи. И рибки не е виждал. Нашият местен водач ни оглежда, пита можем ли да ходим километър и след положителния отговор забързано тръгва. Съумявам да се движа с това темпо само защото съм прибрала фотоапарата и подтичвам. След време стигаме до момента с обличане на дъждобраните. Газим в реката и нашият човек галантно ми държи ръката. Теренът е лесен и го изтърпявам, но на следващия с подобни идеи в кратера на Иджен почти му се разкрещявам за същото. Хем се пързалям, хем са ми заели ръката, която се ползва за крепене и подпиране и са я извили под неестествен ъгъл. Разходката ни е точно по обяд и светлината и пръските пречат да снимаме всичко, но има някои добри резултати. Това не успяваме да го направим, но го видяхме - Madakaripura waterfall

Гидът ни опитва да заслужи бакшиш и да ни снима, но като всички останали се обърква от липсата на зуум и след мрънкане, разместване на фокуса, опитва с телефона. След абсолютно яката разходка, още преди ние да сме обсъдили какво мислим, той учтиво казва "could you tipping me, please" и ние му даваме 2 долара. Имахме цялото място за себе си, а на връщане се разминахме с няколко туриста и моторчета местни, така че сме още по-щастливи. 

 

Нашият джигит има проблеми с колата, спира, гледа разтревожено и мисли. Съчувствам му и му предлагам помощ. Как точно ще помогна, не знам, ама пък ако ми обясни.... Отказва и продължаваме, но кара видимо по-внимателно и ние успяваме да поспим до обяд. Спира където и негови други колеги от фирмата, в страхотен, лъскав ресторант около кална локва. Добре де, просто не обичам кафява вода. Цените са страшно високи и фрешът ми се доближава до 2 долара. Масата ни е красива синя лодка, а конструкцията на покривите е много интересна, за пръв път я оглеждаме от толкова близо. Поръчваме шишчета и скариди. Аз получавам изключително вкусна темпура и съжалявам, че до края на пътуването не откривам подобно ястие. Явно скаридите ми харесват панирани, за разлика от другите неща.  За сметка на това почти никога не ми харесват иначе и в Азия поръчвам най-често риба. Каквато и да е в менюто. 

За съжаление вие няма да видите нито лодка, нито скариди, нито покрив, но ето малко локва и шишчета:

 

Достигаме до хубавото ни хотелче Ijen view. Поне на 20 км е от заглавието си, но е хубаво място. Има и басейн, около който лягаме да почетем преди да потърсим вечеря. Нашият хотел има нещо като място за сватби, ангажирано точно с такова събитие и някакъв ресторант, с бели покривки върху столовете, а ние си имаме правило да не доближаваме подобни места. Хем изглежда така, хем има блок маса. Споглеждаме се заради мокрите несресани коси и клин за спорт и отиваме да си търсим късмета другаде. 

Виждаме заведение, което Жижо е забелязал и другаде и явно е верига с люта чушка на табелата. Жената на касата цялата засиява от радост, че белите рошльовци ще седнат при нея и се суети около нас. Жижо е готов за експерименти и поръчва сок от дуриан, най-смрадливото плодче в света. Забранено е в много хотели, метрото в Сингапур и е любимо на азиатците. При това правят всякакви десерти и винаги се каним да донесем за почерпка на близките. 

Сокчето е отвратително и колкото и да е мила жената, а и инатлив клиентът й, не успява да го изпие, така че си взима друг. В началото сокът е сладък, но после все едно нещо изгнива в устата ти. Като сирене от едни с оранжева кора, на които все забравям името и когато купя, хладилникът ми мирише на морга, само че сладко. 

Аз ям патица, казах ли ви, че умирам за патешко? Ако не беше поставената задача да ям риба всеки ден целия месец, щях да ям само патици.

Време ни е за сън, защото в 2 през нощта тръгваме на лов за сини пламъци.

Редактирано 7 януари, 2018 от Lindt

[Lindt]

преди 4 минути , Rainy каза:

Палатката е в Софиям при Уилкс  Чувствай се поканена да я вземеш, ама е за 1,5 човек 

И тук имам палатка, но не ми е ясно как ще я вкараш в ръчен багаж, щото е кръгла и доста обемистичка... ма не си казала, давам

 

П.П. Браво!!!

Още ли е тук тази палатка? Аз от там знам, че си я даваш. Пък и храниш хората като дойдат, не хленчиш като сестра ми, че няма какво да се яде в Англия. А аз мога да си ръфам гол чедър и да се радвам на живота. Така де, това е в сферата на хипотетичните пътувания, за които нямаме ясна концепция кога, с кого и как, но мястото ми е първа асоциация с извънземните.

[Гост]

преди 1 минута , Lindt каза:

Още ли е тук тази палатка? Аз от там знам, че си я даваш. Пък и храниш хората като дойдат, не хленчиш като сестра ми, че няма какво да се яде в Англия. А аз мога да си ръфам гол чедър и да се радвам на живота. Така де, това е в сферата на хипотетичните пътувания, за които нямаме ясна концепция кога, с кого и как, но мястото ми е първа асоциация с извънземните.

Още е в София  Малка е, ама ти си кльоща, ще се сместиш. Може и върху Жижо  Ако ти потрябва, разчитай. И на храна също. Много вкусна... хаха

[Lindt]

Иджен през нощта

 

Този вулкан е основната причина да гледам към Индонезия две години и да се облизвам. Много ме беше страх да не ме разочарова. Или да не го видя заради времето. Програмата ни можеше да включва Суматра или Борнео, или Макасар и Манадо, или пък Флорес. Лицемерно ги задрасках защото е дъждовен сезон, все едно на Ява няма да вали, но този остров трябваше да се посети. Заради Иджен за мен, Бромо за Жижо и още осъществени и неосъществени общи идеи. 

 

Возим се сънено в тойотата и сме с дрехите от предния ден като най-дебели, малко са кални. Имам още два клина, но отпадат заради това, че оголват 6 см от краката ми, а са ни информирали, че е по-студено от Бромо. При това ще сме навън през нощта доста повече часове. Примирявам се с еднаквия ми вид на снимките, и без друго съм подпухнала, рошава и подсмърчаща. Подминаваме homestay с познато име в кафеена плантация малко преди да слезем. Това е едно от местата с ужасяващи оценки. Ние сме спали на чисто и топло, но на час разстояние. 

Поема ни местен водач, представя се, връчва ни едно фенерче и ни дава маската за по-късно. Заговаря ни и видимо се старае да ни е интересно докато се катерим. Съобразява темпото с мен за разлика от Жижо, който отфучава напред. Имам братовчед с ужасни шофьорски навици, който не понася някой да кара пред него и би засрамил дори нашия индонезийски шофьор. Жив е само заради надеждните коли, които увеличават времето му за реакция. Та Жижо не шофира, но когато се катери, се държи по същия нелеп начин. В един момент нашият водач е объркан как да се движи и за по-сигурно ме държи утешително за ръка.

Наклонът е сериозен и се пръхти поне час по баира. Няма коне, но има хора, които предлагат да се качиш в количка и да те дърпат нагоре все едно са мулета. Струва 50 $. Недоумявам защо някой би се възползвал от подобна човекоунизителна услуга. Ако не можеш да издържиш, защо се качваш? Изключвам от това си мнение хора с намалена подвижност. Е, чела съм за сходна услуга в Мадагаскар от пътеписите на Калоян и разбирам, че в резултат хората получават препитание, а не се чувстват унизени, но не мога да го възприема. Японците явно виждат света по друг начин, защото са първите възползвали се. И на Сигрия беше така, местните носеха един японски дебелак нагоре, олюлявайки се, но предполагам добре възнаградени. Този път е кльощава девойка, за която съм сигурна, че можеше да го мине и сама. 

Говорим си с водача за това. Не успявам да разбера защо няма коне вместо хора, а той колко струва качването с кон в Бромо, направо не знам защо сме го водили този разговор. Движим се с добро темпо, няма нужда да бързаме и спираме за чай. Аз съм впечатлена, че всички пушат. Не че и аз нямаше да го правя, но сега докато пръхтя ми се вижда доста тъпа идея. Все едно не пуших по пътя за Мусала например. Пуших си докато други се опитват да си изплюят дроба от усилието. 

Изкачваме се до ръба на кратера и започваме да слизаме надолу. Хлъзгаво е и моите обувки поднасят. Слагаме и маските, защото димът е осезаем. Мога да се закрепя и да си слизам спокойно, ако нашият човек не държи да ми стиска ръката и то вдигната нагоре. В тъмното да се опитваме да се движим на различна височина хванати... Що за абсурд? Освобождавам си ръката, но на следващото подхлъзване ме хваща отново. Започвам да се ядосвам, но той явно мисли, че това е пътят към бакшиша. И чак като рязко обяснявам, че ми трябват и двете ръце, ме оставя на мира, но ме гледа уплашено на всяка крачка и се чувствам като непохватно маймунче. 

Слизаме, той казва, че отива до тоалетна и ни оставя. Има много хора и трудно ще ни открие ако се преместим. Но виждаме дим и сини пламъчета. А и аз още не мога да преодолея проклетията си, събудена от това, че този мисли, че се нуждая от помощ, за да ходя. Той знае ли, че съм отраснала на дърво? Мога да си се катеря и спускам без да падна. Абе мога и да падам, ама това си е моя работа. И мразя да ме пипат непознати. Та основно от проклетия убеждавам Жижо да се приближим към светлинките. Да намери сега този гад своите бели маймуни, ха.

Е, явно е запомнил цвета на обувките ни или както там се ориентират и 20 минути по-късно е щастлив, че ни е открил. Взима телефона на Жижо и отива някъде, заричайки ни да го чакаме.

А ние си щракаме в тъмното с фотоапарат. 

 

 

Водачът ни освен със снимки, се връща и направил 2 клипчета в близост до тръбите и огньовете. Чуваме и кашлицата му на едното, а и са много интересни, но не успявам да ги сваля и кача тук.  Та той си е виновен, че не си слага маската, но все пак ми дожалява и зарязвам проклетията си за този ден.

[Lindt]

Иджен - едно зашеметяващо място 

 

Въпреки маските започва да ни става зле от дима на горящата сяра. Сълзят ми очите и ми потича носа, безрезултатно ровя из джобовете си за пакет кърпички. Не го откривам в нито едно от 4-те джобчета. Часове по-късно виждам, че имам кърпички в два от тях. Но не са ми спестили срама водачът да ми види сополивия нос, докато ми оправя маската. Така де, тръгваме към езерото. Да знаете, че след цветенца, най-много обичам вода. Стига да не е кафява. А тази на Иджен на снимките изглежда неустоима. Е, по-добре да не се потапяш в нея

 

Ние сме там в ден с твърде много дим. Дали вятърът е различен не знаем. Даже не ни е студено, защото първо се катерихме, а после хем бяхме на завет, хем горят разни неща. Така или иначе не виждаме нищо подобно на снимката по-горе. Виждаме обаче парчетата сяра, които за такова смрадливо нещо имат много лъчезарен вид. Един от миньорите ми предлага сувенир от сяра за 1,5 долар. Взимам го, ще му спестя обработване и носене на 20 кг сяра със спечелените пари. Това се води една от най-тежките работи в света. На мъжете им се плаща по 1000 рупии на 1 кг сяра, които да занесат по целия път до ръба на кратера, а после и да се спуснат до долу. 13000 рупии са 1 долар. В резултат те сноват неуморно още преди изгрев, за да заработят надницата си, олюлявайки се под тежестта на кошницата си. Не носят маски, а също и дрехи и ръкавици, макар че недоверчивото ми сърце не вярва, че наистина така трябва да работят. Просто не може да е единственият начин. Твърде много туристи има в района. През лятото според гида ни са 4000 на ден. Освен негово величество Иджен, от ръба виждаме подобна гледка на вулканите при Бромо, но зелени. А сме и близо до морето. Има хубави хотели, проверила съм. Има и кафеени плантации. Заслужава си да се развие като дестинация и тези хора имат бъдеще. 

Всъщност ако някой иска да помогне на миньорите и да научи повече за тях, в един блог се натъкнах на информация за организирани от тях турове с нощуване в миньорското село. Ще поровя, ако някой се интересува. 

Не виждаме зелено езеро, но виждаме самите хора, тежкия им труд, усмивките им, а също и жълтия дим, който ни кара да кашляме. Мястото е дори по-марсианско от видяното на Бромо и сме сериозно впечатлени. Свършиха ми думите, така че наричаме преживяването разтърсващо и продължаваме към Бали. 

[Lindt]

Първи стъпки в Бали

 

Двете безсънни нощи и цялото търкаляне в колата са си взели своето. Единственото ни желание е да легнем, но можем да го направим чак в Бали. Отказваме спирка в кафена плантация. Не знам дали щеше да е дегустиране или разходка, но ни мързи да проверим. Бързаме към ферибота и се надяваме да сме в хотела си преди обяд, а и да ни пуснат вътре Сигурно поне ще ни дадат да пием фреш на плажа, така правят резортите. 

Билетчето е евтино, включено в цената на екскурзията, а пътуването около час и феритата са редовни. Качваме се най-горе до кабината на капитана, за да се измъкнем от погледа на местните. Позволяват ни да останем и доволни окупираме една пейка на сянка. Е, малко по-късно идват 40 човека и се преструват, че се снимат, опитвайки се да вкарат в кадър и себе си, и уморените бели маймунки. Не ги улесняваме, защото не искат позволение.И не ми дават награда ябълка например. Ферито обръща и .. оказваме се на слънце. Е, не, един ден да има слънце и да нямаме къде да се скрием! Накрая едно детенце се престрашава да иска селфи, съгласяваме се и с радостни писъци ни заобикалят 15 човека. После ще ми липсва тази неподправена радост, че ни виждат   Възрастните просто идват, премятат ръка през рамото ми и се ухилват, готови за снимка. Не ме питат, явно сме си приятели и това е ненужно. 

Добираме се до Бали и тръгваме по някакъв мост. В далечината виждаме статуи в различен стил, джамия и няколко храма. Интересен микс, който предстои да изследваме. Заговорят ни на английски и ни придърпват към такси. Ще ни вземат за 10 долара до хотела, на 20 км. Свалили сме доста цената и аз съм съгласна. Иначе трябва да излезем от пристанището, да търсим някакъв автобус, да кажем къде отиваме и да чакаме да се случи чудото. Докато ни водят към колата, ни убеждават, че всякакви услуги са много скъпи от много скъпия ни хотел, особено планираният от мен тур и ни дават тяхна визитка. 

 

Пътуваме към Пемутеран. Северозападно Бали е това, което искам да видя - парк, шнорхелинг, unspoiled Bali. И пътят не е като в Ява, има доста по-малко коли и къщи. И е супер зелено. И се движим през гора, виждаме и маймунки. На Явае имало само в комплекса при водопада, не на случайни места.  Докато зяпаме наоколо и броим храмовете, стигаме до хотела - Adi Assri Beach Resorts. Шофьорът ни казва, че имат хубав ресторант, прибира още 1,5 долара, защото няма да ни върне и изчезва. Получаваме welcome ice cream, който аз ям с удоволствие, докато Жижо се оправя с дамите на рецепцията. Ъпдейтват ни в делукс бунгало, защото сме извън сезон, вулканът е помлял туризма в последния момент, а и районът и иначе не е особено популярен. Та какво им пречи да получат още една 9 оценка в букинг? Ами нищо, вървим по пътеката и разбираме, че сме в рая  

 

Освен пищната зеленина и внимателното обслужване, бунгалата са страхотни. Първият искрящ бял балдахин в живота ми! Не ме разбирайте погрешно, виждала съм и другаде балдахин, но този е чист, нов и като на снимките в интернет. Имаме и смешна баня, навън, в дворчето към къщата ни. Тя доста ме тревожеше заради буболечки, но приех да резервираме. Не срещнах нищо страшно там за престоя, но комарите се насладиха на гостуването ни. 

Взимаме душ, взимаме кинделите и се отправяме към басейн, плаж и ресторант. Били сме в хубави хотели, но този ни е любим. Има си и гледка: 

 

Не се уморяваме да зяпаме тази планина, толкова къдрава и зелена е   Обядът ни е много хубав и поднесен с  особена почит, но менюто е твърде международно и решаваме за вечеря да експериментираме другаде. Проспиваме  част от следобеда около басейна, където мирише на франджипани и сме сами, но се будим за следобедния дъжд, който прекарваме във водата. Ха, знаех си, че  е готино да вали в басейн. А и дъждовният период е много подходящ за нас - можеш да мислиш, без да се потиш, да се разхождаш, без мозъкът ти да изври през ушите и въобще ще потърсим друго дъждовно място за следваща почивка. 

Редактирано 8 януари, 2018 от Lindt

[Lindt]

В този хотел сме запазили 2 нощувки, за да видим какво е това Бали и как ще се чувстваме. После ще решаваме накъде да тръгваме. Увеличили са екскурзията до Менджанган миналата година на 80 долара за цял ден. Е, хем не ни се лашка на лодка цял ден, хем парите ми се виждат много за един шнорхелинг. Е, има и елени на островчето и това е била почти най-ярката ми цел в Бали, но някак си не изпитвам обичайния трепет, който те кара да потрошиш пари. 

Жижо казва, че не може да слезе в обикновено бунгало, след като е вкусил лукс и няма да запазим повече нощувки. Значи утре си отиваме. Денят ще се раздели между мотаене, лежане при басейните и шнорхелинг. А мястото е избрано, защото там трябва да бъде най-големият проект за възстановяване на риф. И искаме да го видим. Аз де, това е друг опит на хората да действат в обратна на истинската си природа да унищожават. 

Момчетата, раздаващи кърпи, храбро срещат предизвикателството да ми ремонтират маската и успяват след доста смях и закачки, основно вътрешно индонезийски. Влизаме във водата и се насочваме към флагчето, сигнализиращо къде е въпросният проект. Виждам оголени железа, на които тук там седят мъртви корали и сърцето ми изстива. Следват доста живи коралчета и множество рибки, но те са там въпреки, а не заради човешките усилия. Виждаме много красоти, даже непознати и странни за нас, но съм леко посърнала от състоянието на мястото. Постепенно се успокоявам, но за всеки случай насочвам мислите си към красивата планина и растителност, изглеждащи непокътнати. 

Храненето в района е много лесно и се придържаме към правилото да е риба, а ако може, да не е пържена. Жижо опитва и някакво блюдо с 5 вида свинско, което изобщо не ме изкушава, а е специалитет. Има магазин за бира и репеленти, а дори и за плодове. Не повтаряме в нашия ресторант, но сме доста доволни от закуската. Все пак поне 4 човека следят зорко нашите реакции и това внимание ни смущава.

Свинското и по-разумният избор за обяд на обща стойност под 15 долара с фрешовете: 

 

Съседче  Много се радвам на птичките, защото съм прочела в блога на едни стопаджии, обикалящи света, че балинезийците избиват птиците, защото носят лош късмет. До края на пътуването не се осмелявам да питам дали е тка, за да не си разваля мнението, но се успокоявам от всяко крилато същество.

 

Къщичките ни и вила @Dian. Мислим си, че трябва да го включи в плана си, защото има желание за вулканите, а Пемутеран е близо. Има си и почетно място за нощувка. 

 

[Monika_Koko]

Изключително много съм впечетлена! Страхотни места, страхотен разказ. Едва ли има някой , който чете  и да не поиска на мига, да се озове на местата за които разкзваш. Да усети природата, да помирише, да вкуси , да чуе звуците ....... това е истинското пътешествие!

[Lindt]

преди 3 минути , Monika_Koko каза:

Изключително много съм впечетлена! Страхотни места, страхотен разказ. Едва ли има някой , който чете  и да не поиска на мига, да се озове на местата за които разкзваш. Да усети природата, да помирише, да вкуси , да чуе звуците ....... това е истинското пътешествие!

Няма никаква фръцкаща се доволно емотиконка, така че ще се задоволя само да благодаря

[Гост]

преди 8 минути , Lindt каза:

Няма никаква фръцкаща се доволно емотиконка, така че ще се задоволя само да благодаря

 

[Gentleman Basta]

преди 9 часа, Lindt каза:

Влизаме във водата и се насочваме към флагчето, сигнализиращо къде е въпросният проект. Виждам оголени железа, на които тук там седят мъртви корали и сърцето ми изстива.

 

Малка поправка да внеса от моята гледна точка. Наистина има малко корали по металните конструкции, но те не са мъртви. Идеята е била да изглежда така (може дори да е изглеждал така, когато са го "засадили"), но най-вероятно не е толкова лесна задача и само малка част от коралите са се закрепили. Не знам дали е продължаващ проект и опитите за "садене" ще продължат или са го изоставили.

 

В момента изглежда горе-долу така

[Lindt]

 

Подготовка за следващото приключение

 

Дано не ви изглежда, че предния ден си бяхме лентяйствали, не, употребен беше, за да решим няколко неща:

- ще се видим ли с Пламена в Санур? Искаме ли да се учим да се гмуркаме? Решихме, че не, няма да ходим там, а ще търсим unspoiled beaches and people. И не, няма да се гмуркаме. 

- къде да отидем и как ще се движим следващите 2 седмици. Може да отидем на неизвестни или известни Гили, да спим на няколко курорта в Ломбок, да качим вулкан Ринджани да правим тур на водопадите, да посетим Нуса Лембонган и Пенида и още хиляда възможности. 

- как ще пътуваме до Ломбок и къде ще спим. 

 

Жижо искаше почивка на плаж с рибки. Вероятно правилно място щеше да е едно от Гилитата, но мен нещо ме човъркаше и ме дразнеха. Решихме за всеки случай да пропуснем пътуването с лодка и да летим до Ломбок. От там ни беше най-близо Кута, с прелестни бели плажове, големи зелени планини като фон и ярко синя вода. А и неунищожена от туризма. 

 

Купихме билети за 20 евро за следващия ден късен следобед с lionair. Така щяхме да имаме цял светъл ден, за да се придвижим от северозападно Бали до летището, с кола с шофьор, който да спира където пожелаем. Тъй като се доверихме на хотела, цената беше 60 долара, но не мисля, че със случаен шофьор шеше да се получи много толкова спокойно. Не успяхме да купим през телефона билети директно от сайта им и ползвахме nusatrip, което даже беше по-евтино.

 

Изпълнили задачите, си легнахме доволни:) 

 

И на следващата сутрин се отправихме към голямото неизвестно - Ломбок, но през Северно Бали. 

Тръгнахме рано, преди 9, наплашени за задръствания, но нямаше много движение. Бяхме си набелязали 2 водопада, които организаторите задраскаха, защото ще се отклоним 5 км и светът ще се разпадне. Имаше и село с голям пазар на зеленчуци, които отглеждат във високите части. Правех си сметка да се полюбуваме на балинезийски зелки, но и това място отпадна. 

Стиснахме си ръцете на кафена плантация, Братан, езерата близнаци и накрая един чейндж. То така или иначе не сме по програмите максимум. 

Шофьорът ни беше много симпатичен и англоговорящ. Ние като социопати не говорихме, а само от време на време изразявахме учудване от това кое се различава от Ява, докато той не издържа и ни напомни, че те са с различна религия, различен начин на живот и въобщесме в  Бали, а не Индонезия . Може да се е обидил, но представете си да дойде някой в България и да почне да цъка - я, вие сте си почти в Турция, ама си нямате джамии. Я, продават свинско.. оо, жените не са забулени и така нататък... Пак добре, че не ни прасна по един зад врата. 

 

Още на първия час показа, че е много по-добър шофьор и спря на едни оризови тераси без да го молим. И ни поразказва разни неща, продължавайки да е убеден, че сме идиоти и не знаем, че сме всъщност в Бали и те са хиндуисти. Те всички били такива, ама техен султан преди 500 години се оженил за мюсюлманка и наложил друга религия. Всички други бягали и се криели на Бали, тайния остров.  

Като цяло природата е толкова зелена, къщите така спретнати и с такива подредени градинки и храмове, че всичко по пътя е много красиво, но нямаш желание да спираш да снимаш. Само се любуваш и времето тече. 

 

Кафена плантация и среща с животни

 

Броим го за туристически капан. Ама ние сме си туристи и искаме да пием от изаканото кафе. А и аз като цяло вече съм жадна и ми е омръзнало да седя в колата. Шофьорът отговаря на въпросите какво трябва и не трябва да плащаме и се съгласяваме да ни спре на място, което препоръчва. Поема ни симпатична девойка и ни обяснява за растенията наоколо, аз повечето подправки ги ползвам, но ми е забавно да ги душа и отгатвам. Пита от къде сме, какво е времето, има ли сняг и заключва театрално, че ще умре в София. То и ние, затова сме избягали. 

Срещу 5 долара пробваш копи лувак. Може и да не го пробваш, а да опиташ само чайовете безплатно, да успееш да минеш през магазина с празни ръце и да си тръгнеш. Ние пробваме. Начинът на приготвяне е като инстантно кафе, бърка в топла вода неизвестно количество и ни дава една чаша. Ами, хубаво мирише, силно е, ама аз обичам еспресо. А това така и не успяват да ни кажат как е смляно. Е, има и на зърна в магазина, но не взимаме. 

По-интересни са ни чайчетата от джинджифил, от ориз, от плодове, лимонена трева. А и кокосовото и ваниловото кафе. И лидерът за небцето ми - люто какао. Много ентусиазираща напитка, но струва 15 долара в магазина и аз не го купувам. Така де, щом гледат люто и какао, все някъде другаде ще продават на по-нормална цена. Купуваме от великото кафе пакетче за подарък, снимаме един лувак, обясняваме, че не, нямаме тукани в България и май нямаме никакви животни и се отправяме към колата, без да се чувстваме излъгани. 

 

Следващата спирка са двете езера. Хубави са, но нашият обектив не може да хване и двете. А и небето си е сиво и не става много за снимки. По-интересни са ми летящите лисици и игуаната, с които мога да се снимам. Отказвам, защото кой знае как ги отглеждат и откъде са ги взели. Но ги гледам жално и искам да погаля прилепчето. 1 долар разменя притежателя си и в ръцете ми е летящ звяр, който намирам за очарователен. Дори ми гризва закачливо пръста. 

 

Редактирано 10 януари, 2018 от Lindt

[Гост]

@Lindt, ш'ма умориш 

[mililia]

преди 9 минути , Rainy каза:

@Lindt, ш'ма умориш 

+1

 

И аз не спирам да им се дивя. От време на време и се цепя от смях.

 

Линд, да ти кажа трябваше да пробвате кафето на Ява. Там е по евтино, а според мен и по качествено. Отделно не го пиеш в съчетание с купища чайове, които да го елиминират тотално, защото са уникални. Аз в Бали не одобрих копи лувак. А от чайовете домъкнах един куп и цялата минала зима се наливах с тях. Обаче не съм пробвала лютото какао.

 

 

Редактирано 10 януари, 2018 от mililia

[Гост]

преди 8 минути , mililia каза:

Обаче не съм пробвала лютото какао.

И аз не съм, се тръшнах значи... Ще търся.

 

преди 8 минути , mililia каза:

Линд, да ти кажа трябваше да пробвате кафето на Ява. Там е по евтино, а според мен и по качествено. 

Там се пие бира 

 

преди 10 минути , mililia каза:

Аз в Бали не одобрих копи лувак.

Много харесах аз, независимо от скепсиса... 

 

преди 10 минути , mililia каза:

Отделно... купища чайове... защото са уникални... домъкнах един куп и цялата минала зима се наливах с тях.

Изключителни! Аз по това време вече бях фалирала и нямах пари за чайове  Но си бях дала дума да потърся тук. Бях омагьосана от тях...  Благодаря за напомнянето!

 

П.П. Lemon grass - майко мила... 

[mililia]

преди 19 минути , Rainy каза:

 

П.П. Lemon grass - майко мила... 

На път сме отново да оспамим чудната тема на Шоколадка, ама и моят избор падна на този чай. Следва чая от куркума.

 

И аз се тръшнах, че как така не са ми предложили люто какао....

 

[Lindt]

Знам, че трябваше на Ява да ходим, но много ни се спеше. А и пътят минава покрай море и бързите ни сметки показаха, че не сме виждали такова нещо 5 месеца и ни е време за плажуване. Унуфри междувременно караше така, че си удрях главата в тавана и не можех да спя след Иджен. 

 

На нас не ни дадоха да пипаме животинката в две плантации, а бях останала с впечатление, че може някъде. Еми, при теб ли беше? 

 

Аз очаквах много от чайовете заради одата на Роже и не се впечатлих на място. Представях си смесици, комбинации, аромати с въображение, а те ги рекламираха като билкова аптека - това за комари, онова за холестерол, при стрес, главоболие, стомашен дискомфорт или просто да сте хубави... 

 

П.П. какао няма навсякъде, ама няма да издавам още откъде знам

Редактирано 10 януари, 2018 от Lindt

[Гост]

преди 1 минута , mililia каза:

На път сме отново да оспамим чудната тема на Шоколадка

 Грешни сме.. Ама тоя @Lindt шоколад ме изкушава да словоблудствам  

[mililia]

преди 10 минути , Lindt каза:

Знам, че трябваше на Ява да ходим, но много ни се спеше. А и пътят минава покрай море и бързите ни сметки показаха, че не сме виждали такова нещо 5 месеца и ни е време за плажуване. Унуфри междувременно караше така, че си удрях главата в тавана и не можех да спя след Иджен. 

 

На нас не ни дадоха да пипаме животинката в две плантации, а бях останала с впечатление, че може някъде. Еми, при теб ли беше? 

 

Аз очаквах много от чайовете заради одата на Роже и не се впечатлих на място. Представях си смесици, комбинации, аромати с въображение, а те ги рекламираха като билкова аптека - това за комари, онова за холестерол, при стрес, главоболие, стомашен дискомфорт или просто да сте хубави... 

Ааа, аз нямам нищо общо с пипането на животинки. При друг е било. 

Ние пихме копи лувак в Ява, някъде около Джогджа на път за Прамбанан. Там повече ми хареса, но не съм му фен.

Единствено за чая от джинджифил споменаха, че може да се ползва при болки в стомаха. Останалите ме оставиха да си ги пийвам с кеф, като ми казваха само от какво са. Явно всеки си има начин  си да продава чая. 

В Бали в такава ферма купих шоколад, направен от тяхното какао, но хич не ми хареса.

Редактирано 10 януари, 2018 от mililia

[Lindt]

Преди да тръгнем изчетох блога на Вълшебния керван, много любопитен начин на живот и пътуване. Авторите са  двойка вегетарианци, тръгнали да обикалят света на стоп и да се радват на всяка секунда живот. По принцип не ми допадат статии и хвалебствия за излезли извън системата, но тези ми станаха симпатични, защото се бяха потопили доста дълбоко в нетуристическото ежедневие. Аз много обичам да чета за живота на дадено място, но не и да се сближавам с местните, та подробните статии ми бяха истински интересни. И докато се запознавах с екстремните им изживявания, по-лесно свиквах с идеята да се пътува без план и всеки ден да ти носи изненада. 

Така де, от тях научих за езерото Братан и желанието на местен човек да отглежда там сови и бухали. Толкова много исках да ги видя, че кроях планове освен храма, да се размотаваме в околността, докато се блъснем във великолепните птици. Повече тук.

Отдавна знаех, че храмовете около вода ще ми харесат повече от другите. Този определено не ме разочарова. Имаше надпис с коледни благопожелания, не ни накараха да се покриваме с шалове и започнахме обиколката. Имаше сравнително малко туристи, макар че не липсваха хора, наели лодка само за да се снимат там. Решихме, че физиономиите ни няма как да разхубавят околността и не се снимахме. 

Така или иначе, въпреки опитите да разберем къде са нашите бленувани сови, не ги открихме. Търсенето в гугъл показа, че има някой с малки бухали, който дава да се снимаш с тях и това беше атракцията, за която говореха всички от попитаните. Не открихме нашите пиленца, така че и те останаха за другия път. 

Може би в слънчев ден или при повече свободно време е хубаво да се разходиш около езерото или да поплаваш в него за 1-2 часа с лодка. Видя ми се доста красиво и спокойно място. 

 

След това предвидените атракции привършиха. Разглеждахме стотиците дървени декорации в къщите и за продан, хапвахме банани и си говорихме с нашия шофьор Путо. Той иска да се отрдели догодина от хотела и се надяваше на положително ревю. И каза да убедим познатите да пробват Северно Бали. 

 

Имахме 3 часа до полет, които минаха в душене на лосиони, обяд и обиколка на магазинчетата, за да си набележим покупки за последния ден. Не всички обаче са на двата терминала. Намерихме си и изключително вкусен бананов кекс, който горещо препоръчвам - Bali Banana.

Полетът ни закъсня около 3 часа заради тежки метеорологични условия или потоп в Ломбок, но ние си имахме кекс и книги. Пристигнахме в Ломбок към 9, спазарихме се с картела на такситата да ни превозят за колкото пишеше в wikitravel, май 7-8 $ и се озовахме при хотела. По пътя не се разминавахме с никакви коли, което отдадох на тъмнината и дъжда, но всъщност на острова разполагат с много по-малко автомобили от предишните ни дестинации. 

Персоналът не се усмихваше особено, получих разтворимо сокче за добре дошли, а бунгалото ни беше заето изцяло от идиотски голямо легло. Обаче по алеите квакаха и скачаха жаби, имаше няколко цъфнали, ароматни дървета, а ние разполагахме с още половин килограм кекс . 

Може да погледнете снимки от  хотела, за да знаете какво очаквахме да видим по светло   -  Puri Rinjani Bungalows. 

[Lindt]

С дъждобран и джапанки из Ломбок

 

Бяхме си запазили 2 нощувки, за да почувстваме мястото и да видим накъде ще ни духне вятъра. Бях прочела, че има 6 залива на Кута и можем да обикаляме с ojek (моторчета) с или без шофьор. Ние трябваше да сме избрали най-оживения от тях и един ден да ходим в едната посока, на следващия в другата. Планирах толкова да ни хареса, че да поостанем и отидем до завъртяния като местоположение розов плаж Tangsi Beach на Ломбок.  Също исках да отидем за един ден с лодка за шнорхелинг около неизвестните Гилита (Гили значи малък остров и има над 20 около Ломбок, като се предполага, че са развити в различна степен за всеки вкус). А  тъй като бяхме без резервации, можехме да си останем някъде, ако желаем. А ако Жижо се инати за известни Гилита, ще вземем кола с шофьор и по пътя към пристанището ще видим водопадите. 

Въобще очакванията ми от Ломбок бяха доста високи. А и защо не - рекламиран като плажен и великолепен, в Индонезия измежду 17 хиляди други острова. Снимките също изглеждаха хубави. А и вече над седмица нямахме разочарования по пътя. 

Самият хотел пък не беше построен на плажа, но пресичайки улицата, щяхме да се озовем на пясъка. Така че излизайки от бунгалото, с неудоволствие констатирахме, че вали, но не се притеснихме особено, аз приех, че ще спре докато закусим. Закуската и като цяло храната и напитките в ресторанта бяха много хубави, не се опитахме да се разнообразим с друго заведение. 

И така, пиейки кафе, гледахме към морето и слушахме вълните. Е, не точно, тъй като пред нас строяха хотел на половината залив и нямаше начин да видиш и чуеш друго   Човек би помислил, че това е достатъчно тъпо, но и времето не искаше да се оправя. На Жижо телефона дори настояваше тази буря да продължи 2 дни. Имахме басейн, обаче без чадъри около него и не ставаше за лежане и лейтяйстване. А стаята беше заета от легло. 

Не можех да се предам, така че навлякохме дъждобраните и се отправихме на пешеходна разходка. Все някой от следващите заливи щеше да ни предложи храна и място за  гледане на морето. Ако питате Жижо свободата, осигурена от шляпане по джапанки в дъжда няколко часа, е несравнима с друго. Съгласна съм, че е интересно да не ти студено и да не ти пука колко си подгизнал. Само дето тази синя вода не можеше да стане синя без слънце. А тук трябваше да са ми красивите плажове в пътуването. 

Преди дъждът да се усили до проливен, видяхме още 3 залива. Първият беше кафяв заради някаква река или нещо такова. Там имаше резорт, в който хората сигурно се чувстваха толкова излъгани, колкото и аз  Следващите бяха по-хубави, но с доста кучета, досадни деца, продаващи гривни и все така си валеше.

По принцип нямам против децата, особено бедните. Но на другите острови ходеха с униформи на училище и в неделя, а тези на Ломбок се мотаеха да просят. И имаше нещо много дразнещо 7 годишен да ми се муси с думите"no business". 

 

Ние училища и ученици в Ломбок не видяхме. Но държаха около едно оризище да построят 7 джамии. Да, шарени, но напълно излишни. Това задълбочи нежеланието ми да остана на острова. 

На много места видяхме оградени терени, доста от тях на плажовете, които ще се превърнат в хубави хотели. Вероятно тогава и при слънчево време, мястото ще е много по-красиво и приятно за усамотена почивка. В близките години обаче не го препоръчвам. 

Ние успяхме да прекараме деня по неочакван и приятен начин, но преценихме, че не желаем да чакаме времето да се оправи и да даваме шанс на Ломбок. Не ни допаднаха нито хората, нито действията им. Например жената зад биволите просто дойде и ни каза "money", гледайки ни очаквателно...

И все пак малко по-хубави кадри от деня ни:

[Lindt]

Размисли за Гилитата

 

Много хора по пътя ни попитаха дали сме на сватбено пътешествие. Не, просто пътешествие. Така или иначе отиваме към следващото много агресивно рекламирано място - Гилита. 

Това са 3 острова с бял пясък, без пътища и автомобили, с хубав риф от едната страна и пясъчен плаж от другата. Най-големият се нарича на галено Gili T и е известен с нощния си живот. Прочели сме обаче да не пием местен алкохол, за да не ослепеем и да не сядаме в заведения с цена 2 коктейла на цената на един, защото естествено са с алкохол за местни. Пълни глупости, те в София се опитват да ме ослепят от 18 години, едва ли азиатците ще ме бутнат. 

Най-близко до Ломбок е Gili Air - по-малък, но също предлага нощен живот. И хубав пясък. 

По средата е  Gili Meno, набеден за остров за меден месец. Няма шумна музика и барове. Някаква статия преди 10-20 години от Lonely planet го определя като рисков заради комари около езерото, така че спира тотално бума в туристическия бизнес.  След време опасенията се разсейват, но хотелите са малко. 

 

На мен ми се струва забавно това с липсата на коли. Ще караме колела и ще си ровим в пясъка. Ще плуваме в рифа, а после в басейна. После ще се любуваме на нещо, ще четем и ще си почиваме. Ще ядем риба и ще пием бира. 

 

На островите няма сладка вода. Добре помислете дали искате басейн и как се поддържа. По-пустинен е, така че няма много растения, никакви палми и всичката храна се носи от Ломбок, следователно е по-скъпа. Има на 2-4 места по островите люлки и са много известно място за селфи или романтични снимки. Но в повечето хотели никой не е предвидил места за излежаване - хамак, шезлонг или въобще както си трябва за почивка. 

Пътищата - можеш да обиколиш остривите пеша. Няма коли, само пясъчна пътека. В дъжд е пълна гадост. И да, можеш да обиколиш, но няма какво да видиш. 

 

Първият ни ден е на най-големият остров - Gili T. Отвратителен е, така че намираме убежище във вилата със собствен басейн, която сме наели в последния момент за 65 лева. Не влизаме в басейна де. Ние не сме ходили на нашето море от 15 години или никога. Нямаме опит с презастрояване и гадост и просто сме ужасени. Срещу нас няма синьо море от снимките, а гора от лодки. И след това пуст бряг. Утре отиваме там и дано е по-нормално и ни хареса. 

Сънчо ме е предупредил за Гилитата, но не е ходил. Стефан Русев ги е похвалил. Мненията в интернет са противоречиви, така че опитваме заради плуването с костенурки и отзивите за рифа. А и е близо до Бали. Като Тайланд и Пукет, удобно е и пробваш.  

 

Наоколо се строи, руши, маже и шуми в пълна сила. Хубавото е, че намираме нещо като пазар, избираме риба, която ни изпичат. Преди това сме пили бира с поглед, забит във водата. Всичко друго не е по наш вкус  Интересна е и джамията - не призовава за молитва, а бучи без прекъсване. И то толкова силно, че я чуваме и на следващия остров. Ето това е мястото, за което нямам положителна дума. 

 

[Lindt]

Гили Мено

 

Аз лично съм напълно отчаяна от вида, който придобива морската ни почивка. Добре, че вилата е заета и ни изритват на другия ден. Ще си търсим късмета на другия остров и ще пътуваме с лодка. За частен превоз за ни поискали 10 долара, е на 2 км и има стотици лодки. За обществената лодка са ни излъгали за часа или нещо такова, но почти я изпускаме, връща се и се катерим през палубата на друга, за да се прехвърлим. 

 

Този остров е по-хубав. Виждаме градини на хотели и пухкав пясък. Е, ние отиваме при коралите, но е хобаво да има плаж. Мислим да сме 2 дни в рифа и 2 на плаж. Искам да гледам синя вода и бял пясък. Е, не цял ден, така че тогава е хубаво и да обикаляме с лодка. 

Тръгваме пеша от пристанището към нашия хотел. Там има 3 варианта - един за 50 долара, много интересен на снимки, но с доста лоши коментари. Отпада. Следва по-скъп, но не точно на рифа. Взимаме третия - евтин, но с добри оценки. Не го гледам, Жижо го избира. Не отговаря на представите ми нито един на тези острови, така че какво да чета? 

За 30 долара имаме легло със задушаващ балдахин. Нямаме топла вода. Нямаме особена светлина и не можем да четем в бунгалото. Нямаме електрическа кана за пръв път в пътуването и трябва да купуваме гадно кафе, чай и вода за по 1-2 долара следващите дни. 

Рифът е жив!  Има розови, зелени, сини, лилави и оранжеви корали. Меки и твърди. И много рибки, даже непознати. Омагьосани сме, обаче ме вбесяват лодките и дори ние, които тъпчем там. Опитваме се да влизаме само където няма нищо живо, но в Ко Панган например имаше чували и всички минаваха през тях. Тук целият бряг е стъпкан. Водата е по-студена заради течения и предполагам това е запазило коралите цветни. Но местните вече са ми противни. 

Срещаме костенурче и сме много щастливи. Жижо се опитва да я настигне и хване. Шокирам се, той знае, че не трябва да пипаме животните, какво ли прави? Иска да я хванем и да махнем тел, която минава през устата и стига до перката. Не можем да я настигнем, но и не знаем как да помогнем. Не вярваме и някой от местните да помогне. Те се рекламират с костенурки, но едва ли се интересуват как са. 

 

Ние нямаме избор къде да се храним, но хотелът ни не може да измисли какво значи това и как да работи в тяхна полза. Предлагат ни 1 риба на барбекю за 20$. А там спим за 30$. И рибата е ред снапър, да не си помислите, че нещо велико се предлага. Избираме нудъли и супа за вечеря, рибата да си ядат те. 

[master_of_germs]

Нарочно не те разпитвах снощи за Ломбок, чаках да си разкажеш мъката в твоята си тема...

Преди известно време бях решил, че това ще да е нашият остров - Ринджани като че ли най-много ми допада от индонезийските планини, а тия рифчета покрай Гилитата ми се струваха идеални за @Mistress of Germs да се гмурка. Но явно летището променя острова прекалено динамично. Винаги е добре да има някой да даде ъпдейт от лично преживяване, дори и само за да ми свали розовите очила

[Lindt]

И така, след 2 дни в глупавото бунгало сме обиколили целия остров и се радваме, че сме запазили тук. Стаята ни вече им трябва за "приятели" и искат да се преместим в друга. Бунгалата ни изглеждат идентично, с малка разлика в покрива. Новото е 5 $ по-скъпо, но имаме светлина, топла вода и тъпият балдахин липсва. Отново се сещам за Стенк и как всеки долар в Азия значи нещо. 

 

Хотелът с най-хубав плаж е зает, а и зле оценен заради желанието им фрешът да е 4-5 $. Тоест на това пътуване няма да се ровя в пясък и това е. Има и turtle point на някои места. Ние вече сме видяли здрава и не много здрава костенурка и не ни се търси друго място. Не успяваме да намерим евтини сокчета, бира или плодове. Имат ананас местните, но ги мързи да го обелят, а аз не мога да го направя със зъби. 

Започнал е следващият дъждовен период и отменяме обиколката на рифовете с лодка. И без друго ще убият много от нещата, които искам да видя с придвижването си. Обикаляме и този остров и приемаме, че цялата мания по Гилитата е пълна подигравка с очакванията на хората. 

 

Влизали сме много пъти във водата, запознали сме се с всякакви риби, открили сме си кафене със сносна храна и нещата вървят добре. Пламена даже идва на съседния остров. Казва, че е срамота да не се видим, но не предлага да дойде при нас. Е, идва 25 декември, абсолютна Коледа и ние трябва да се преместим на следващ остров, който не харесвам, за да се видим с нея. Казали са ни, че лодка до Бали трябва да запазим ден предварително и е сутрин. Пиша на Пламена да провери дали не можем да плаваме следобед от нейния остров. Така хем ще се видим, хем ще си тръгна от това тъпо място след това. Тя не отговаря и ние купуваме билети за следващ ден. Дръж се, Бали, ние се връщаме при теб и ще те ценим повече. 

 

Малко практична информация:

бира в магазините на Мено има на цена на заведение - 4 $. Храната е гадна и скъпа. Получавам дори панирана риба, полята с масло, претендираща да е европейски специалитет. Най-скъпият хотел е всъщност с палатки. Няма какво да се прави и къде да се обикаля. Няма шезлонги и чадъри почти никъде. И люлки. Романтика и екзотика на тези острови не съществува.

 

Плюсовете на острова са, че е спокоен и рифът му е красив.  Ако се постараеш, може да го снимаш така, че някой да отиде. 

 

За младоженци - Karma reef. Аз горещо препоръчвам да сравните снимките в интернет с моята  Пред бунгалото за младоженци стърчи недовършен кей със стърчащи железа и мръсен плаж.

 

И понеже има около 8 хотела на брега, още толкова се рушат изоставени:

 

 

 

Все пак сутринта преди да тръгнем плуваме с 2 костенурки и се сбогуваме с рибките. Намираме и банани. Оценявам Коледата на 8 от 10. 

 

Редактирано 12 януари, 2018 от Lindt