дневник Една Щастлива Коледа в Югоизточна Азия

[Lindt]

преди 17 минути , master_of_germs каза:

Нарочно не те разпитвах снощи за Ломбок, чаках да си разкажеш мъката в твоята си тема...

Преди известно време бях решил, че това ще да е нашият остров - Ринджани като че ли най-много ми допада от индонезийските планини, а тия рифчета покрай Гилитата ми се струваха идеални за @Mistress of Germs да се гмурка. Но явно летището променя острова прекалено динамично. Винаги е добре да има някой да даде ъпдейт от лично преживяване, дори и само за да ми свали розовите очила

Летището ... ще го кръщават на някой с големи заслуги към ислямизирането на острова. В списанието за Ломбок, което четох с интерес, разпродаваха много парцели по плажа и на Гили. Мисля, че не се е получило или не са опитали да направят хармония между туризъм и природни дадености и продават всичко без претенции какво се прави. 

И островите, и Ломбок, много ме разочароваха заради изключително масовата реклама и бруталното криене на действителността в най-популярните статии на английски.

Добре си постъпил като не ме питаш. Изобщо не ми се мисли и разказва за тези дни, но трябва да се знае. 

 

Аз пък четох на Кервана мислите за Ломбок и Кута. Те определяха мястото като извънредно красиво, но не и хората и бъдещето му. Мислех, че ще изпреваря унищожението, но не стана. 

[Gentleman Basta]

@master_of_germs не се отказвай от Ломбок! Предполагам, че северната част с Ринджани и водопадите би била много интересна. Не ми е излязло от плановете някой ден да го изкача това вулканче.

 

Мено е добър за шнорхелинг, но всичко останало издиша сериозно. От страната с хубавия ситен плаж има повече хора и самата плажна ивица е около 2 метра, така че не е точно екзотичното тропическо изживяване, което хората си представят.

[Lindt]

преди 5 минути , Gentleman Basta каза:

@master_of_germs не се отказвай от Ломбок! Предполагам, че северната част с Ринджани и водопадите би била много интересна. Не ми е излязло от плановете някой ден да го изкача това вулканче.

 

Мено е добър за шнорхелинг, но всичко останало издиша сериозно. От страната с хубавия ситен плаж има повече хора и самата плажна ивица е около 2 метра, така че не е точно екзотичното тропическо изживяване, което хората си представят.

Да,  Ринджани когато цената на пешеходното изкачване спре да бъде колкото Бромо и Иджен с цялата им организация. При това отзивите са, че е мръсно. Водопадите и маймунките обаче сигурно няма да разочароват никого. 

 

Относно плажната част, ако в някой хотел са направили нещата с желание - солен басейн например, места за седене и лягане и градина. А и се опитат да имат свестен ресторант или напитки, може и да става за 3 дни почивка с акцент шнорхелинг. 

[Lindt]

Отново в Бали

 

И след като предния ден съм разучила поименно половината хотели в 3 курорта на Бали, плюс Нуса Пенида и Ленбонган, а букинг и агода вече не знаят с какви реклами да ме бомбандират първо, се спираме на предложението на @Sun4o. 

Не е мой стил изобщо, не е и в балинезийски стил, но последните дни са ме накарали да не вярвам на снимки от море и хотели и търся лична препоръка. Пък и Сънчо и Пламена почти едновременно са казали, че не знаят защо ги питам, като винаги правя друго. Ем, защото така . Но сега имам нужда от някой, поемащ отговорност, че ще ми хареса. На @Petkan хотелът доста излиза от бюджета ни,  предложението на поне 3ма магеланци е с оценка под 8, което няма как да излекува раните, нанесени от Ломбок и Гили. 

Решено, отиваме в Artotel Sanur. Общи оценки 9,1 и 10 от Сънчо. В Европа ще умра от кеф в такъв хотел. Красив е, отворено пространство, централна климатизация, истинска баня и страхотно кафе на закуска. И басейн на покрива. В Бали си представям по-скоро вила на плажа и ароматна растителност, но не отричам предимството на липсващите насекоми. Стаите са с много удобни легла и успокояваща комбинация от сиво и дърво / вие познайте дали аз обичам такива/. 

Та както казах стартираме сутринта в 6 с шнорхелинг на Гили Мено, срещаме 2 костенурки, пращаме целувки на коралите и сме готови за закуска при маймуняците в нашия хотел - 1 напитка, 1 омлет/палачинка/нудъли. А и е от 8, така че няма кафе, вода, чай или нищо преди да дойде този час, а гостите им са будни от 6  А, палачинката е с мед или банани, не може и двете. 

Завалява проливен дъжд и аз съм супер доволна, че си тръгваме. И че сме влизали рано в морето, сега няма как да стане. Отиваме на пристанището час преди лодката за Бали, за да си чекираме билета, купен вчера. Няма кей, за да си газят с лодките където душата им иска през рифа, така че трябва да си обут в нещо бързо за събуване или годно за газене във вода. Жижо  на отиване се е подхлъзнал и разпльокал по гръб и целият е с ожулвания и синини. 

Та докато пием кафе, наблюдаваме процеса - спира голяма лодка, една малка се отправя натам, товари хората и ги оставя до брега. На малката лодка хората стоят прави и приличат на бежанци. 

 

Този път без падане се качваме на голямата лодка, взимат ни раниците и ни пускат анимационно филмче за Робинзон Крузо. Е, много яко, хем вали, хем се води, че в лошо време вълните по този участък стигат до 7 метра, хем Сънчо ме е заплашвал с  вълненията над 1 година. И ми пускат най-известния корабокрушенец. Тайно се надявам, че ще има някакви препоръки какво да правим и как да се спасим на остров, обаче във филмчето няма полезна информация. Билетът е 25$, включва и трансфер до избран курорт, нашият е почти най-близо. 

Още на пристанището виждаме повече палми, плодове и екзотика, липсваща на Гили. Даже задръстването ми харесва, върнала съм се на правилния свят. След 3 дни хленчене, че има за ядене само нудъли и ориз, първата ни работа е да поръчаме именно тези неща за обяд на Бали и даже да сме доволни  

 

[Lindt]

Коледа в Санур

 

След бързия обяд с Наси Горенг и Мие Горенг и чайник кафе с мляко на обща стойност 6 $ в красиво заведение със зелен двор, се отправяме по една от главните улици, успоредни на плажа, за да теглим пари. Изненадали са ни от предния хотел като не са ни приели картата и сме абсолютно обезпаричени. И смрадливи заради серния дим от Иджен, който е омирисал всичко в раничките ни, но перални ще търсим после. Имат си улици, тротоари с надвиснали дървета да пазят сянка, храмове и храмчета, туристически заведения и магазини. Въобще курортчето изглежда строено с вкус, а не набързо и без идея. По улицата има над 40 таксита и всеки от шофьорите предлага услугите си. Ние учтиво отказваме на всеки. Така де, той си прави труда да пита, аз отговарям. Не мога като темерут да си мълча, но се чудя, защо бих подминала 30 сини таксита, за да хвана 31-то?

Номерът с теглене на пари е да намериш правилен банкомат. Половината ти отхвърлят картата или отказват да пуснат такава стойност. Има с различни ограничения по два критерия - обща сума и брой банкноти. Операцията по опознаване на процедурата изисква 4 опита в климатизирани кабинки. Ние не обичаме да носим пари в брой, нямаме револют и реално таксата за плащане с карта приемаме навсякъде като по-добра алтернатива. 

След бавно и постигнато с големи усилия забогатяване, отиваме на разходка по крайбрежната. Красиви порти, дворове, строени на широко богаташки вили има навсякъде около нас. Тясно и облачно е за нашия фотоапарат, но ние сме доволни от обстановката. Покрай брега има пешеходна алея, пак на сянка със стари и красиви дървета, а плажната ивица е широка и златисто-кафява. Аз искам бял пясък, но Сънчо ми е казал да ходя в Тайланд за това. Е, не ми е казал, но си го мисли. Няколко километра надничаме в дворовете на вилите и на големите, 5* хотели. Минаваме и през множество заведения, чиито цени ни мързи да проверим. 

 

Стигаме до пряката на хотела ни и решаваме да изкараме времето до стъмване на басейна. После ще продължим в другата посока за заведение с риба, както е казал Сънчо и ще изберем едно за ушите.  Заведенията са по-скоро варунги или някакви дървени постройки, които мият посудата в леген. Но са евтини и сигурно рибата им е прясна. Не си представям Сънчо и Мали там, но пък ние още не сме ходили заедно на море. За нас обаче си е ок, все пак вече 4 пътувания в Азия са минали без хранителни и здравословни проблеми и сме спокойни. 

Бирите са евтини - 2 долара, колкото в магазина, рибата е към 5 долара с гарнитура, а и сме  на пясъка, да слушаме вълните. Комарите ни провалят оставането за втора бира, защото почват да прекаляват. На Жижо рибката е хубава, моят блу марлин хич не е като във Филипините и е доста твърд и сух. Нищо не разбирам от тази риба и не мога да преценя дали заведенията са лоши или просто не е подходяща за скара. 

От всички заведения звучат коледни песни, понякога на живо и в  едно обстановката изглежда приятно, но аз искам да си лягам и да спя, така че не проявявам ентусиазъм да останем там за по бира. 

[Lindt]

Почивка

 

Запазените нощувки в Санур са 3, а последните 3 от пътуването още от София съм резервирала в Убуд. Хотелът и там съм го подбрала с оценка до небесата, така че нямам никакви притеснения за следващите дни. И на двете места можем да наемем кола и да ни разходи из забележителностите - красиви храмове, плажове, най-големият рибен пазар и тн. Или пък можем да вземем някакво бусче до съседен курорт и да проучим там плажовете. Обаче истината е, че предпочитаме да разпределим времето си между басейна, яденето на риба и разходките по улиците. Жижо чете книга и няма против да седи без да помръдне цял ден, а аз съм на последната от поредицата ни и е толкова тъпа, че 20 дни не мога да я довърша. Ползвам я като лекарство срещу безсъние - отварям я и заспивам директно дори в  6 или 7 вечерта. 

 

Отправяме се към басейна, аз съм въоръжена с телефон, защото щом няма да чета, мога да си дърдоря с някой. Има много шезлонги, но нито един чадър. А сега де, това ни е първият слъчев ден, планиран в почивка, а няма къде да се скрием от слънцето. Обмислям да оценя хотела с 5, но им давам шанс да ни донесат чадър, на масичките има направена дупка за такъв. Ъъъ, нямат. Започвам да се потя се на 3тата минута и поглеждам към басейна. Леден е!!! Как така съм запазила единственото място в Азия със студена вода, при това в басейн. Това слънце защо не я стопля? Оценката ми за хотела вече  достига 2. Надничам в дворчетата на съседните - имат си дървета, нали са на земята и съответно са на сянка. А и влизат във водата. А и вчера ядох тъпа риба, Сънчо е виновен. 

 

Пиша му 3 абзаца оплаквания. Той не разбира проблема - в Тайланд е и не е виждал слънце от Пловдив. Как смея да мрънкам, че ми пече? Рибата..? Негова грешка, в другата посока са заведенията, казва кое да тестваме. След още 10 минути на слънце почва да ми допада леденият басейн. А ако настина, пак ще обвинявам Сънчо, а не себе си, много яко  

 

Сутринта минава и се отправяме да даваме дрехите за пране за пръв път в живота си. Много пъти съм мислила, че ни трябват такива места и в София, защо всеки апартамент да заема 2 квадрата с пералня като може да има няколко за целия блок? Така де, забелязали сме, че цената на хотела е висока, а и камиончета събират прането в района и го отнасят някъде. Ще търсим това някъде и ние. Не успявам да прочета в гугъл как разпределят прането и дали да дам светли или тъмни неща. Вкъщи ползваме кърпички за да ловят боичките, но в Азия дали правят същото? А и как ще си дам бельо, седяло мръсно 2 седмици в пликче. Мен ми е гадно да го пипам, какво остава за горките хора. Избирам само дрехи, които да ми стигнат за оставащите 5 дни и да не ми липсват много. 

Ядем малко италиански сладолед при Масимо и се отправяме да търсим Coco bistro. Посреща ни меню с международни рецепти и малко високи цени на напитките. Зарязвам предубедеността си, добре познавам вкуса на препоръчващите и с изключение на портото, имаме почти пълно съвпадение. За пиене взимаме един ананасов фреш и един енърджайзер. За обяд 2 рибки. Моята е с ризото..? Неговата Жижо да си я опише сам, защото и без това се олигавя от спомена. Най-добре похарчените ни 20 $ за храна от пътуването. Различните компоненти са замислени да си отиват дори по цвят, не само като вкус.  

 

В стаята ни има машина за кафе с капсули, така че след обяд можем да лежим на хладно и пием кафе. Или бира, за който си е донесъл за хладилника. Помотаваме се още малко на басейна и идва време да се видим с Пламена, с която се разминаваме вече над седмица. 

 

Редактирано 13 януари, 2018 от Lindt

[Lindt]

Първият ми спомен за Пламена или @pikonio е от пътеписа за Френска Полинезия и местните, които не знаят какви са правилата за къмпингуване, защото никой не е бил достатъчно луд, за да се мъкне до там, а да иска палатка вместо бунгало на плажа. Следващите писания за почти смъртоносното изкачване на Реюниън, пиратите и пиявиците на Суматра на това иначе крехко момиче й отреждат първо място в моята класация за нетрадиционни пътувания. Пръв конкурент й е Миленита, но тя не пише и изостава с няколко дължини. 

Покрай неразбираемата й любов към Индонезия и то в суров вид винаги досаждам с въпросите си на Пламена. Тя не дава признаци, че й е неприятно, затова си я броя за приятелче. Все пак както аз недоумявам пътуванията й, така тя пък не знае къде трябва да заведе двама капризни лигльовци за вечеря, така че те да не припаднат от ужас. Избира място със сносна храна, но чиста тоалетна, последното съм го подчертала изрично заради намерението да пием бира. 

Първо се отправяме към нейната къщичка за сокчета, които тя ни е купила. Носим й подарък магелански и най-светли коледни пожелания. 

 

Кратко връщане назад - ние сме си дали всички дрехи, които миришат на сяра за пране, но тази миризма е останала и издирваме виновника. Оказва се серния динозавър, който все така грее примамливо в жълто, но въпреки че седи в 2 пликчета за течности от летището, смърди, та се не трае. Какво да правим с него? Хубав е, но няма как да го дадем на никой или да го занесем вкъщи. Точно ще го хвърляме и ни хрумва друга идея - ще го подарим на Пламена за Коледа. Тя сигурно няма да ни каже какво ще направи с него, но едва ли ще го хвърли след прочувствената история за миньорите, която ще й разкажем.  

 

Подаваме тържествено динозавъра на Пламена и тя го изпуска и прави на сол . Успяла е да разреши проблемите си още преди да разбере, че ги има, така че ние тайно се възхищаваме на развитието на нещата. Навремето бяхме поканили приятели на вечеря и те ни подариха лампа. Още не бяха затворили входната врата и котакът я направи на парчета, но те поне не видяха. 

Връчваме й напълно нормалния друг подарък, за да прекъснем потока извинения и обяснения как ще си го залепи. Не че каквито сме проклетии не се забавляваме, но малко ни дожалява за момичето  

 

Вечерта минава бързо в пиене на бира, прескачане на плъхчета, търсене на правилен банкомат за нея и разглеждане на коледната декорация на този квартал. След това вече е време за лягане. Не е много ясно от какво сме се уморили, но вече ни се спи.

Редактирано 13 януари, 2018 от Lindt

[Lindt]

Последния ден в Санур проучваме различни възможности за придвижване и разглеждане на забележителности. 

Еми ни е предложила Унавату и няколко плажа. Този маршрут го имам в предварителния план, но отпада - няма да ходим на лов за снимки, трябва да 'чувстваме' почивката си, а не да маркираме места, на които други са се отдали на съзерцание и релакс. Това е теория на Жижо и щеше да бъде пренебрегната, ако плажовете бяха бели и водата синя. А заради един храм няма да се возим половин ден. 

Следващата опция е на път за Убуд да наемем шофьор и за половин или цял ден да обикаляме забележителности по този маршрут. Танци? Не, мерси. Ателиета за злато или сребро? Е, ще има и в Убуд. Паркът с птици? Не искаме да си оставяме багажа в колата на непознат. Храмове и слонски пещери? Не. 

Свързваме се с два препоръчани в трипадвайзер шофьора с въпроси дали биха закарали до Убуд, отклонявайки се за малко до Pura Tanah Lot. На теория срещу определена сума ги наемаш за половин или цял ден. На практика само ако са съгласни с маршрута. 

Доказателства за твърденията ми, специално за @mililia:

 

Hello Jivko,

Thank you for the email.

So one the way to ubud.
If you interesting to have look dancing, coffe plantation,batuan temple,tegenungan waterfall or bali bird park.and anything else. But, not tanah lot temple its different way. 

Thank you 

Gede
 

Вече откровено се ядосвам на тези глупости и решаваме да си вземем трансфер. Има Perama или K*ra K*ra. Обаче не ни отговарят на имейлите, а не ни се ходи 3 км до централата им, а утре пак същия път. Намираме непроверена информация за по-близка спирка и отиваме да проучваме там по времето, по което трябва да мине автобусчето. Питаме и персоналът в нашия хотел, които никога не са чували за тези услуги. И в хотела, посочен като ориентир за спирката отричат да знаят нещо. 

Разходката ни е била малко безрезултатна, но сме видяли нов квартал

 

Накрая все пак ни отговарят на мейла, споменават, че могат срещу 4 долара да ни заведат до Убуд, а срещу още 1 да ни вземат директно от хотела ни. Ние се съгласяваме, но те не потвърждават, че след закуска ще ни вземат. Е, в краен случай ще хванем такси. Все пак пътуваме с тях, бусчетата са чисти, доста комфортни и решаваме да ги ползваме и до летището на връщане. 

Редактирано 13 януари, 2018 от Lindt

[Lindt]

След неуспешната проверка, тръгваме към крайбрежната, за да хапнем пак в Coco bistro, после сладолед, бира, да вземем прането и да ходим на басейна. Заради обилното мазане вчера, сме умерено изгорели, но Жижо е много смешен. Понеже аз му мажа гърба, а той си маже корема, районът около ребрата му се оказва ничия земя и е ярко червен

 

Помните ли, че никога не мога да подмина мълчаливо хора, които учтиво ме заговарят? Е, това ми навлича 30 минутно досадно надлъгване с ловци на западни двойки. Искат да ни убедят, че сме получили уникална награда, която можем да си получим в Karma resort в съседния курорт. Въпросната награда е gopro, 150 долара или почивка за седмица в техен резорт. Имат и в Бавария, така че не звучи лоша последната награда. Ако само тръгнем с тях с безплатно такси и ни разведат малко в уникалния хотел. Е, и отговаряме на условията да имаме работа на пълен работен ден, да сме женени или заедно от няколко години и говорим английски. 

Казваме, че ще обядваме и ще се върнем след това и изчезваме. Понеже нямаме планове се чудим каква е уловката и се зачитаме в интернет. Ще получим награда. Но ще ни мъчат с особено агресивна презентация уж не по-дълга от 2 часа, но може да е и до вечерта. Седмицата в Бавария все още ми звучи добре, но не искаме gopro. Ден пътуване ни струва повече от 150 долара - билети, хотели, изхранване, отпуск, а в моя случай е неплатен. И тази награда не струва, ако ще ми губят времето, за да ми продават timeshare. При това ако си мислят, че имаме с какво да го купим   Последната причина да не искаме е споменът за младоженското им бунгало на Гили Мено и палатките. Аз ако някой ден се омъжа и платя няколкостотин долара за такава дупка, доверявайки се на снимки в интернет, ще ги взривя. 

 

Този път и аз пия енерджайзер, много освежаваща зелена напитка. Пробваме следващите 2 рибки в менюто. Много са хубави, но няма уау ефект. Ще вечеряме другаде, а пък в Убуд ще отидем в друг техен клон когато ни залипсват. 

Вечеряме в първото варунгче, в което има много хора. Ям панирани скариди и част от цял ред снапър на скара. Единствената заръка от Сънчо, която не спазваме, е да хапнем групър, но не намираме такова никъде. Друг път. 

 

[mililia]

Хах, Линд, понеже изрично съм цитирана, да отговоря.

Обяснявам си невъзможността да си осигурите исканите забележителности с грешната комуникация и цена, ако въобще сте стигнали до това. Човекът е прав, че Танах Лот не е на пътя към Убуд и ви е предложил само неща по пътя. Предполагам, че сте питали дали в трансфера Санур-Убуд може да се включи и Танах Лот.

В такива ситуации аз обикновено пиша, че искам да направя следното: да видя Танах Лот, като ме вземат от Санур и ме оставят в Убуд и колко би струвало това. В такива случай принципно няма проблем да се види това, което искаш, а по скоро може да е проблем цената.

Ако не е тайна колко искаше като цена горния гид? Аз пътя Убуд-Таман Аюн-Танах Лот и летище платих 25 долара, мисля че до Санур би било 35 долара. 

Отделно прехода Нуса Дуа - Убуд направих по следния начин: Нуса Дуа - остров Серанган за езда - Тирта Ганга - Белия плаж -Тенганан - Убуд. Така че става това, което искаш, но в общи линии е по-скъпо и не минава под формата на трансфер, а като дневен трип.

[Lindt]

преди 5 минути , mililia каза:

Хах, Линд, понеже изрично съм цитирана, да отговоря.

Обяснявам си невъзможността да си осигурите исканите забележителности с грешната комуникация и цена, ако въобще сте стигнали до това. Човекът е прав, че Танах Лот не е на пътя към Убуд и ви е предложил само неща по пътя. Предполагам, че сте питали дали в трансфера Санур-Убуд може да се включи и Танах Лот.

В такива ситуации аз обикновено пиша, че искам да направя следното: да видя Танах Лот, като ме вземат от Санур и ме оставят в Убуд и колко би струвало това. В такива случай принципно няма проблем да се види това, което искаш, а по скоро може да е проблем цената.

Ако не е тайна колко искаше като цена горния гид? Аз пътя Убуд-Таман Аюн-Танах Лот и летище платих 25 долара, мисля че до Санур би било 35 долара. 

Отделно прехода Нуса Дуа - Убуд направих по следния начин: Нуса Дуа - остров Серанган за езда - Тирта Ганга - Белия плаж -Тенганан - Убуд. Така че става това, което искаш, но в общи линии е по-скъпо и не минава под формата на трансфер, а като дневен трип.

 

Искаха за цял ден 50 $, за половин ден бяха 30$. Имаха и предложение без спирки, но не помня каква беше цената. При предходни трансфери са ни предлагали срещу доплащане конкретните дестинации. Тези не поискаха нищо, но може и наистина няколко долара да са били решението на проблема. Само че на нас ни омръзва да се занимаваме, когато нещата не стават лесно. Седиш с някакъв телефон и чакаш часове някой да се сети да ти отговори на имейла. 

В Убуд също не ми харесаха разговорите с шофьори, така че на инат си взехме бусчето

 

След време като отидем в Индонезия, пак ще минем през Бали. Тогава може да видим няколко водни палата и храма, преди да отидем на Пенида или при драконите.

[mililia]

Хм, доста високи цени, за този преход. С Буда цената зависеше от разстоянието, а не от времето. Е, в общи линии, накрая пак такива бяха цените.

Другия път, вземете контактите на използваните гидове от магеланци и пишете на тях. 

Обаче, виждам че пак е било хубаво така, че каквото-такова, важното е накрая да сте доволни.

Чакам продължението, жалко, че вече сте към края. Ще ми липсва този разказ.

[Lindt]

Закуската в Артотел е много хубава. Сутрин отиваш и си нагласяш еспресо по свой вкус. След това си избираш как да ти направят яйца. Една дама прави палачинки, а има кроасани и кексчета. Аз обаче хрупам маруля с малко домати и краставици в абсолютна еуфория, след което се насочвам към киселото мляко. И на мен ще ми липсва Азия, но май екзотиката в яденето ми е дошла в повече. Въпреки количеството и разнообразието на храна, плодовете се изчерпват с пъпеш, който има вкус и консистенция на тиква. Моля персоналът за някакви плодове и след кратка паника на поне двама и опити да ме прикоткат с пластмасов пъпеш, получавам ананас. И папая. 

Не помня написах ли за меда в Индонезия - аз по принцип го обичам в чая си и не му обръщам никакво внимание. В случая обаче забелязвам, че на тропиците има друг вкус - все едно ти разцъфва джунгла на небцето. Изключително ароматно нещо, което много си отива с моя йогурт. Разбирам защо в Папуа мъжете рискуват живота си, за да откраднат меда на дивите пчели, много е вкусно. 

Та докато чакаме да стане 10, за да ни вземат от Перама, поглъщаме повече храна от руснак на почивка в Анталия. Надяваме се на следващото място да нямаме бюфет, за да не се наложи да се търкаляме до София. 

Ние се качваме последни в бусчето и местата ни не са едно до друго. Гледам как човекът до мен се опитва да направи хубави снимки в движение, през прозореца. Пътят наистина е изключително красив и не може да се илюстрира с една снимка. Човекът прави по-разумен опит - клипче. Набелязвам си като слезем да снимам хубаво такава оранжева фасада с орнаменти като на стотици къщи, които подминаваме. Не успявам - я небе, я кабели, я нещо друго. Друго, което не ми омръзва да гледам, са различните дървени украшения, скулптури и посуда, във всевъзможни форми и размери. 

 

Първи стъпки в Убуд

 

 

Пристигаме в Убуд и сме на 3 км от хотела. Жижо предлага такси, на което изсумтявам отрицателно. В първата част от пътя Жижо ме гледа кисело, защото спирам на всяка крачка за снимки. Във втората аз го гледам кисело, защото не ми е казал, че имаме 3 км и ще умра ей тук, на пътя, с тази гадна раница, удавена в собствената си пот. 

След кратко и животоспасяващо бананово сокче в едно заведение, продължаваме пътешествието си. Подминаваме поне 4 луксозни комплексчета с красиви вили и големи градини и си мрънкам на глас какво ми пречеше да си запазя някоя от тях, а съм си избрала някакъв чукар. Жижо не възразява, което значи, че и той ме обвинява. 

С последни сили допълзяваме и се строполяваме в нашия хотел. Захвърляме си раниците и почваме да зяпаме наоколо. Много ни е хубав пък, ще си пълзим и следващите дни до него без възражения. 

 

За пръв път имаме направена с желание welcome drink в хотел. Изключително вкусно нещо с ягоди и в резултат печелят доветието ни да опитаме и храната там. Пием някакви смутита и ядем пица. Странна идея, но се рекламират с пица, менюто е завъртяно и неясно, а ние не сме много гладни 

[Гост]

Съвършен мазохизъм е да те чета, @Lindt. Неистово ми се приходи там...

[mililia]

преди 10 минути , Rainy каза:

Съвършен мазохизъм е да те чета, @Lindt. Неистово ми се приходи там...

И на мен. От два дена набелязвам дати с билети до Бали. На път съм да се сдобия с билети само заради Шоколадка....и лютото какао

[Гост]

Хахаххаа... мълчи!  Нямам отпуск аз (парите няма ги споменавам..), затова ще точа лиги и ще чета само тук... 

[Lindt]

След като сме свалили раниците, взели душ, пошляпали из басейна и яли по половин пица, силите ни се възвръщат и решаваме да слизаме към центъра. Без някакъв конкретен план, просто да зяпаме наоколо. Имаме безплатен трансфер до долу, обаче на мен ми омръзва да чакаме шофьорът да се появи и тръгваме пеш. Разходката ни е доста приятна, тук там напоена с дъжд. Купуваме си билети за някакво представление в един от храмовете в 7:30. Естествено не сме гладни и давим минутите с бира. Не можем да удавим цял час, защото в многообещаващото заведение им е останала 1 малка и 1 голяма бира. Дават ни и чаши, за да се справим с разпределянето. До края на престоя си с един почти магистър логистика не можем да разберем азиатската логика в снабдяване и шофьорски услуги. 

 

Чудейки се какво да правим сега, виждаме табела и тръгваме на приключение:

 

Вече е тъмно за снимки, а и усещаме, че комарите направо отхапват парчета от крайниците ни, а не бодват с хоботче закачливо както обикновено. Излизаме от оризището, ще ходим на културно мероприятие  

 

Дават ни билет, който е под формата на брошура. Има подробно описание на красивата история, която ще ни разкажат с танци и песни. Паричките отиват за поддръжка на храмовете. В представлението ще участват над 100 човека, а входът е около 5 долара. Очевидно не печелят особено, но оставаме с впечатление, че хората в Убуд не искат да забогатяват от туристите, а спокойно да си правят каквото им харесва на тях и ние да ги субсидираме. Доста артистично и предизвикващо позитивни емоции място. 

Мърдащи хора на тъмно не можем да снимаме, но е много интересно и си прекарваме чудесно. След красивата история има танци в огъня, но не знам как да кача клипче. След това все още не сме огладнели и си тръгваме към хотела, нарамили по една бира от магазина. До тук с културата, отдаваме се на битов алкохолизъм. Продавачът даже ни е подарил пликче с ядки. 

[Lindt]

За закуска имаме да си изберем 2 напитки, едно ястие и ни носят малко комплиментни сладки. Аз съм решила, че за това ястие не ми трябва фотоапарат, но при поднасянето на поръчаното въпреки срама отивам към бунгалото. 

 

Вероятно повечето от вас се сещат, че е крайно време да отидем в Маймунската гора. Остатъкът от деня не е ясен, но началото го чакаме с нетърпение.  Прочела съм в пътеписа на Роже, че са носили храна. Отхвърля се, твърде рисковано. Виждаме, че вътре продават. Ужас, няма да ги храним. Разхождаме се и около нас има поне 100 маймунки, всяка правеща си нещо по избор. Една дори пребърква джобовете на седяща на пейка дама, но всичко минава без усложнения. По-късно Жижо е предупреден учтиво от възрастна маймуна, да не зяпа толкова малките с шляпване през ръката. По това време вече сме леко разтревожени, но въпреки това ми става смешно, когато едно мъниче идва да ме ползва за катерушка. Закачливо ме гризе, а знам, че когато котаракът прави така, има разкъсана кожа. Това не бива да се допуска с диво животно и предпазливо свалям гадината на земята. Тя упорито се мята върху мен. Разиграме ситуацията няколко пъти и сме в патова позиция. Няма как да я ритна, Жижо също няма какво да прави. Около нас има твърде много от тях, за да рискуваме да ги разгневим. Идва голяма маймуна, одира ме и си тръгва с малкото. Всички на алеята въздъхват облекчено, че историята е завършила, но аз виждам кръв по двете си длани и коляното, което никак не е успокояващо. Тръгваме към изхода, при кабинета за спешна помощ. Случилото се е толкова ежедневно, че сестрата ми сочи мивката да се измия, минава с йод раните, слага лепенки и ми подава лист да чета, че не знам си кои лекари гарантират, че маймуните са здрави и лошият им нрав не се дължи на бяс. Няма бяс, край. Сърцебиенето ми намалява скоростта си с 50 %.  Ще довършваме разходката. Държа се както с кучетата в София, заобикалям ги и държа Жижо между нас. Е, няма какво да направя с тези над главата си, но не може да ме хапят два пъти, нали? 

Виждаме и мъже в униформи да хранят маймунки над главата на туристи. Окуражавам Жижо да опита. Предлагат да отида и аз, а да вземат фотоапарата. Не съм преодоляла преживяването от сутринта и не ми пука колко са мекички. Опитвам се да забравя случая, но предупредителните звънчета убиват апетита ми в Coco bistro и поръчвам супа. Жижо риба, но се оказва с много кости. Ясно, изчерпали сме менюто. 

Пускам тема в магеланци с очакване за бързи съвети, взимаме си бира и си отиваме в хотела, защото ни трябва заряд на телефоните. Четем усилено историята на бяса и ухапванията от маймуни в Бали. Решила съм да си направя ваксини в София, прибираме се след 3 дни, едва ли е толкова спешно. В следващ момент обаче цялото ми спокойствие се пропуква и заревавам в абсолютно самосъжаление. По време на такова хубаво пътуване на кой би му се умирало? На никой, затова Жижо приема, че ще е по-лесно да намери лекар, отколкото нова жена и организираме следващите си стъпки. 

Майката на Жижо се обажда на застрахователите, за да научи условията им. Казват да отидем при произволен лекар и да си вземем пълна документация. Самосъжалението не ме напуска и смятам, че те хубаво ще покрият плащанията, но може да няма ваксини в Убуд. В София няма винаги, а и са на едно място. Жижо отива на рецепцията, за да проучи въпроса,  намират лекар и ни качват на колата, за да ни закарат. Лекарят и сестрата са образец на идеалното обслужване, а докторът знае къде е България. Освен това разбира шегата на Жижо, че ще ми отрежат ръката, ако се възпали и ще стана пират. Казана е на български, но човекът се разсмива. Взима ни 350 долара, които успяваме да платим с карта. И тази вечер нямаме апетит, а и вече сме на сух режим и се задоволяваме със сладолед, сокче и разходка. 

 

Денят в снимки, даже ще споделя една от тези ,заради които фотоапаратът се казва Подлеций:

 

[luba_rizova]

Линд, оф, много гадно това с маймуните. И хората са виновни за това им поведение, ужас направо. Аз бих реагирала като теб, признавам. Смях не смях, неприятна случка. Все пак добре е, че явно е свършила добре. Чакам продължението с интерес. 

[Lindt]

преди 2 минути , luba_rizova каза:

Линд, оф, много гадно това с маймуните. И хората са виновни за това им поведение, ужас направо. Аз бих реагирала като теб, признавам. Смях не смях, неприятна случка. Все пак добре е, че явно е свършила добре. Чакам продължението с интерес. 

Свърши добре, но не препоръчвам гората за бременни и също така за деца и бебета, колкото и забавно да звучи. Четохме доста по-гадни истории от нашата.  

Аз лично си направих 2 ваксини срещу бяс в Бали, 1 тук в Александровска и освен тях срещу тетанус. Придружих ги с антивирусни и антибиотици за пиене и мазане. Въпреки тях, раната на крака ми явно ще зараства още 2 седмици. 

[mililia]

Линд, апаратът е наречен Подлеций заради твоята нацупено-подсмърчаща снимка или заради ухилената снимка на Жижо?

[Lindt]

преди 4 минути , mililia каза:

Линд, апаратът е наречен Подлеций заради твоята нацупено-подсмърчаща снимка или заради ухилената снимка на Жижо?

Заради сбръчканата снимка с маймуняка. Всъщност заради всички мои снимки отблизо, но тези с маймуните най-много ме дразнят. Аз по принцип планирам така да изглеждам на 50. 

[master_of_germs]

@LindtКолкото и да е неудобно по ония географски ширини, на такива места просто не бива да се ходи без дълги панталони и ръкави. Аз поне навсякъде тръгвам с панталони, на които крачолите могат да им се махат при нужда, за да пестя място в багажа.  Не е казано, че биха предотвратили всяко одраскване, ама все пак си е някаква допълнителна защита. Иначе адмирации и за вашата реакция, и за тази на лекарите, които овреме са сложили ваксините.

 

[matse1]

преди 2 часа, mililia каза:

И на мен. От два дена набелязвам дати с билети до Бали. На път съм да се сдобия с билети само заради Шоколадка....и лютото какао

Вземи и мен моля:)

[Lindt]

Ще опитам да довърша днес историята, защото Жижо учи, а аз съм сополива и ме боли гърлото. @master_of_germs да каже дали има нещо общо с комарите от преди 14 дни или в понеделник да претендирам, че е грип пред личната лекарка. 

 

В момент на глупост сме пожелали прегледът на другия ден да е в 10:30, което значи, че след закуска няма много какво да правим и пак няма кога да наемаме шофьор. То и забележителностите около вулкана се пропускаха от всички в настоящия период. Почиваме си около басейна докато стане време да ни карат на лекар. На него пък не му харесва раната и предписва антибиотици. Не се съпротивлявам, и аз не искам да стана пират. Още 50 $, но този път картата не минава. Предвидените пари в брой намаляват сериозно, но нямаме много какво да правим. 

 

Намираме поредния шофьор който не може просто да ни остави на желания адрес, а иска да ни чака и изюрка да си ходим след като разгледаме парка с птиците. Има някакво задръстване по пътя, но не е чак ужасно и минаваме 20 км за под час. Районът наистина ми се струва различен от Убуд и се чудя как да организирам спиране там. Но първо да видим птичките. Още с влизането ни дават карта и време за различните представления с птици. Не са точно представления, но не мога да измисля множествено число на шоу.  Осъзнаваме, че искаме да видим всичките и съчувстваме на шофьора. 

Първо разглеждаме набързо половината парк, опитвайки се да стигнем до шоу с хищни птици. Определено бързаме по моя начин или както казва мама се мотаем с разтревожен вид. Но как да се движим покрай толкова шарени птички?

 

Докопваме се навреме до ловците:

 

Следват снимки със звездите и капучино с папагали:

 

Редактирано 13 януари, 2018 от Lindt