дневник Една Щастлива Коледа в Югоизточна Азия

[Lindt]

Следващите ни занимания са хранене на папагали, папуански птици и пеликани. Не мога да обясня точно колко хубав и цветен ден се оказа. Прекарахме поне 3 часа в парка, включително и в магазина към него, защото имаха много хубави неща. Освен сниманите птици, виждаме още стотици, включително бели пауни, странни лешояди и няколк вида фазани. 

 

[Lindt]

След като излизаме, шофьорът коментира, че сме се забавили. Все едно за пръв път вози хора до тази атракция. Питаме дали би ни закарал и до оризовите тераси Тегелаланг, защото има доста време до залез. За 20 км до парка с чакането 3 часа ни е взел 15 долара. За Терасите, които се разглеждат за под час и са на 10 км от Убуд иска същата сума. Казваме му, че няма логика. Той обаче се инати. Еми хубаво, аз 10 км мога да ги мина и пеша. 

Минаваме през мнгоо красоти, работилници, храмове и изрисувани яйца. Не сме видяли подобно нещо в Убуд, но явно се прави в други райони и изглежда много красиво. Лекичко се ядосвам, че нямаме шофьор за поне ден, който да ми угажда на капризите, но го преглъщам. По-лежерна обиколка на Убуд никой не е правил

Естествено, не издържам и искам да слезем от колата. Ще ходим пеша. Жижо се противи, защото не знаем къде сме, а и иска да си резервираме навреме трансфера за утре преди да свършат местата. Шофьорът ни казва, че остават 2 км и печеля битката. Тръгваме пеша, но яйцата и дърворезбите са свършили, всъщност сме в някакъв край на Убуд. Но в главата ми се оформя план утре преди да тръгнем към летището, да отидем пеш до терасите. Или днес да наемем кола, а утре да правим трек на друго място. Тези идеи не са случайни, защото в Бали е топло и зелено, а в София е гадост и няма да си подадем носа за разходка още 3 месеца. След появата на листата може и да стане годно за живеене. Тоест сега е последният ни шанс за разходка сред природата. 

 

Намираме си и заведение с рибата от Ява - икан на народни цени с гледка към оризище и поливаме обилно обяда с две сокчета. 

 

Вечерта прекарваме на пица в нашето заведение. Само една, изпита с чай. Заведението има завъртяно меню, но получавам различни обяснения защо не може да се приготви едно или друго - свършило е кафето на зърна, яйцата, счупена е машина, изчерпано е нещо си. Обаче в разрилата се буря няма как да ги заменим с друго място. 

 

На това пътуване не снимахме много котки. Имаха всякакви, но не и нормални опашки и макар да не намерих доказателства за човешка намеса, имам свои подозрения. Ето го Чарли:

[Lindt]

Ставаме рано и готови да ходим пеша до терасите. Е, някои са готови, други се надяват да ни спре някое такси. Хората в хотела са ужасени от идеята да минем 10 км и молят да изчакаме да се обадят и намерят някой да ни закара. Ние чакаме основно защото Жижо не е сигурен дали ще се справим да се върнем до 12, да си съберем нещата и да отиваме за обяд и трансфер до летището. 

На мен ми писва да чакаме и съответно тръгваме. Не ни подминава никакво такси, но можем спокойно да разгледаме района. Движим се по асфалт, което не е оптимално за разходка сред природата, но пък е с много малко насекоми, змии или други неща.

 

На последните 500 метра сме и Жижо преценява, че сме навреме и ще се справим. Подминава ни мотор и пита накъде сме тръгнали. Упътва ни и продължава, но после обръща и идва отново. Наблизо е и иска да си оправи кармата, така че ще ни метне до оризови тераси. Качваме се доверчиво и след няколко метра той се отклонява от главния път и се спуска надолу. Отвлечени сме на около 100-200 метра, но не това е проблемът. Нашият пич иска да довърши там каквото прави с кармата си и ще ни черпи в плантацията, в която работи. Показва ни животинката. Обясняваме търпеливо, че вече сме били на такова място, пили сме кафе, изхарчили сме предвиденото, за да се запасим и си губи с нас времето и мострите. За съжаление според него всички места са различни и това е най-хубавото. А и му изглеждаме явно болни и смята, че лечебните му отвари ще ни бъдат полезни. Предаваме се, и без това се нуждая от малко почивка, а не съм видяла кафене. Доста по-зле е от първата ни плантация, спазаряваме едно люто какао и тръгваме напряко през ориза. Уверява ни, че с останалите ни минимални пари в брой ще си намерим такси наобратно, даже той ще ни закара. И че пътят от тук е много удобен и бърз. След покупката ни обаче губи интерес към нас и изчезва. 

Ходим си ние през ориза, хапят ни буболечки, потим се от влагата и се чудим как може да сме такива шарани... Вървим повече от 30 минути, но не разбираме как трябва да се измъкнем и да отидем на главния път. Упорито не се връщаме назад, макар че започва и да вали. Аз го смятам за приключение, но Жижо е настръхнал като петел, защото не знае дали ще изпълним амбициозния си логистичен план. Започва да мрънка и драматизира като бабичка. Тъкмо се чудя дали да не го бутна в пропастта и виждаме други туристи и вариант за изход. 

 

Спазаряваме се за 10 долара до Убуд. За 10 км. Много лоша сделка, за толкова можеше и в двете посоки, но нямаме време да се прибираме пеша. Време е за душ, обяд, сокче и път до летището. 

Редактирано 13 януари, 2018 от Lindt

[G.D]

Сигурна съм, че не може това да е краят! Моля те, дай още малко от твоя описателен хумор

[Lindt]

преди 9 часа, G.D каза:

Сигурна съм, че не може това да е краят! Моля те, дай още малко от твоя описателен хумор

Няма да има повече поне до декември поради предварително зададеното заглавие Все пак ако ти или друг има въпроси, бих отговорила с удоволствие. 

 

Досега винаги съм писала някакво финансово обобщение и коментар. Сега не ми се струва необходимо. Всичко според нас си е заслужавало цената, а и аз до края не се оправих с милионите, които хвърчаха   Ще е хубаво да се направи тема, в която да обсъдим реалността на други острови, по-малко популярни от Ява и Бали, за да намалим разочарованията или да си набележим нови маршрути, защото се оказа, че на всички ни се връща отново в Индонезия. 

 

Много благодаря на всички, които активно или пасивно четяха дневника на любимото ни пътуване! Помогнахте да се потопя, припомня и преживея случилото се още веднъж през последните 2 седмици, което беше доста готино  

[Дани Магелани]

Благодаря за прекрасния пътепис, Шоколадче!

Ти си сред любимите ми пътеписатели в Магеланци!

Адмирации за стила на пътуване! Не всички го можем, но го оценяваме!

Очарована съм от стила ти на писане! С удоволствие чета, и ще чета, написаното от теб!

 

[AlexandraKo]

Шоколадке, благодаря за хубавото писание, за свежия и лек хумор! И за още по- хубавите снимки, много сте сладки!И да речеш на Жижо, все така да е усмихнат и слънчОв!

А животинчето с кафето е Палмова цибетка / някъде пише Циветка/, латинското име е:Paradoxurus hermaphroditus

Ще се самоцитирам от едни мои отдавнашни писания при първата ми среща с Бали:

" В тези индонезийски острови живее двуутробен бозайник от семейство Виверови – Paradoxurus – палмова цибетка, което животно на мен ми прилича на на малка лисичка или котка, но с по – пищна опашка. А в същност, е вид мангуста. Това са нощни животни, които ядат всичко, и са същинска напаст за хората – катерят се по кафеените дръвчета и ядат само най-зрелите и най-червени плодове кафе. Не се знае кой за пръв път се е замислил, какво става със зърната кафе, изядени от животното. На някой наблюдателен или просто мързелив местен, му хрумнала идеята, да събере непокътнатите и все още обвити със слоеве плодов клей зърна кафе, отделени от организма на цибетката. Бавната обработка с бактерии и ензими в червата прилича на метода на ферментация на кафето при преработката му чрез “мокър процес”, при наличието на млечнокисели бактерии. Създаването на Копи Лувак започнало като лесен начин местните да си набавят кафето, без да се налага да се катерят по дърветата , а днес това е най – скъпото кафе в света. При цена от 250 долара  за килограм / някъде чета – 600 – в Лондон/ и при добив на около 300 килограма годишно.
За сведение – у нас една чашка такова кафе се продава за 70 лева. Опитах – да, хубаво кафе, с аромат на карамел и плътен особен вкус. Но начинът на добиване лично мен малко ме смущава. "

 

Цялото писание, преди сто години, в един друг сайт:

http://poblizo.com/?p=7863

 

А пък тези дни, тичайки из нета, срещнах един клип за нещастните цибетки, които изпадали в дълбоки депресии, затворени в клетка, за да произвеждат скъпото  кафе.

 

 

Редактирано 15 януари, 2018 от AlexandraKo

[Гост]

...и като резултат се наврях да си намеря lemon grass tea и неизвестният за мен и @mililiaspiced cocoa tea, като се опитвам да не мразя особено много гадното швейцарско шоколадче  

П.П. Коментарите на англичаните за spiced cocoa tea къртят просто 

[Lindt]

В момента, Rainy каза:

...и като резултат се наврях да си намеря lemon grass tea и неизвестният за мен и @mililiaspiced cocoa tea, като се опитвам да не мразя особено много гадното швейцарско шоколадче  

Някой ден ще си сменя ника и ще ви видя как ще се объркате и ще ви увиснат неразбираеми коментарите 

[AlexandraKo]

преди 5 минути , Rainy каза:

...и като резултат се наврях да си намеря lemon grass tea и неизвестният за мен и @mililiaspiced cocoa tea, като се опитвам да не мразя особено много гадното швейцарско шоколадче  

П.П. Коментарите на англичаните за spiced cocoa tea къртят просто 

Рейни, пък, да те светна, каква хубава става супата, ако туриш вътре и малко лимонова тревицаааааа

Редактирано 15 януари, 2018 от AlexandraKo

[Гост]

преди 1 минута , AlexandraKo каза:

Рейни, пък, да те светна, каква хубава става супата, ако туриш вътре и малко лимонова тревицаааааа

Абе бях купила предии време lemon grass и така и я изхвърлих... Благодаря ти! Обаче чаят беше изключителен! Жалко, че не си взех тогава, обаче... 

 

@Lindt, понеже се зачепатих с това люто какао, май не е било точно чай - или какво по-точно беше, за да си го намеря? Иначе открих един spiced cocoa rooibos, обаче дали е подобен поне...  

[Mary]

преди 9 минути , Lindt каза:

Някой ден ще си сменя ника и ще ви видя как ще се объркате и ще ви увиснат неразбираеми коментарите 

Хареса ми това!

И аз благодаря за пъстрия разказ.

Сигурна съм, че няма да мина по вашите стъпки, но беше голямо удоволствие да те прочета!

И ... чакам с нетърпение следващата ви дестинация! Да не вземете за изберете нещо скучно?!

[Lindt]

В момента, Rainy каза:

Абе бях купила предии време lemon grass и така и я изхвърлих... Благодаря ти! Обаче чаят беше изключителен! Жалко, че не си взех тогава, обаче... 

 

@Lindt, понеже се зачепатих с това люто какао, май не е било точно чай - или какво по-точно беше, за да си го намеря? Иначе открих един spiced cocoa rooibos, обаче дали е подобен поне...  

Ами според мен е лют нескуик. Те всичките им продукти се разтваряха в гореща вода, а това си беше точно какао. Само че лютеше. Като шоколад с чили, ама по-течно. Стопи един линдт на водна баня и ще ти мине мерака  

Ние взехме, но го оставихме при родителите на Жижо, защото ме досрамя да си го прибера, а не го отворихме поне да видя същото ли е

В момента, Mary каза:

Хареса ми това!

И аз благодаря за пъстрия разказ.

Сигурна съм, че няма да мина по вашите стъпки, но беше голямо удоволствие да те прочета!

И ... чакам с нетърпение следващата ви дестинация! Да не вземете за изберете нещо скучно?!

 

Първа ни е Флоренция, след това Сицилия. Не разчитам особено на вълнуващ пътепис  

[Тони]

Напитката я правят от какао с джинджифил и малко чили. Имат същия бали шоколад и в твърдо състояние, донесох няколко, но заминаха по приятели.

 

Линдт, чудесен разказ. Ето сега съм сигурна, че някога и вие ще се върнете там.

Аз бих потретила и почетвъртила.

 

Редактирано 15 януари, 2018 от Тони

[Mary]

преди 3 минути , Lindt каза:

Първа ни е Флоренция

С удоволствие ще видя и твоя поглед към Флоренция, която познавам добре.  

[ЕмиЖор]

Много ми хареса.... забавно и интересно, а тъй като се сдобих с билети за Бали за ноември, ще ми е и много полезно. Страхотни снимки!

Редактирано 18 януари, 2018 от Георги

[shnuky]

Много приятен стил Lindt . Ако си читателка както и писателка ето моя препоръка за четене/в подобен стил/: на български https://chitanka.info/book/1443-ega-ti-zhivotyt, но още по-добре да се прочете на английски https://www.amazon.co.uk/High-Fidelity-Nick-Hornby-ebook/dp/B002RI9XOW/ref=sr_1_4?s=digital-text&ie=UTF8&qid=1516541046&sr=1-4&keywords=nick+hornby.

Много се забавлявах с пътеписа ти. Ако влезеш в малко конкретика/за извън магеланската публика/- кои обекти сте посетили, защо и т.н, малко история, география и политика, ще се получи доста приятно четиво и може и парички да си изкараш.

Сериозно помисли за кариера в писането.

Между другото не знам защо си решила, че харесваш Азия, от творбата и реакциите ти не личи да харсваш тълпите, липсата на хигиена, пазаренето, шмекериите на дребно , отчайващата, унизителна  беднотия, кухнята и други  неизбежни и съпътстващи реалности. 

 Посетих веднъж Тайланд, веднъж Китай и Хонг Конг и ми е достатъчно, като аз харесвам азиатската кухня...

Желая ти свежи идеи в писането и пътешествия до края на света

[Lindt]

преди 5 минути , shnuky каза:

Много приятен стил Lindt . Ако си читателка както и писателка ето моя препоръка за четене/в подобен стил/: на български https://chitanka.info/book/1443-ega-ti-zhivotyt, но още по-добре да се прочете на английски https://www.amazon.co.uk/High-Fidelity-Nick-Hornby-ebook/dp/B002RI9XOW/ref=sr_1_4?s=digital-text&ie=UTF8&qid=1516541046&sr=1-4&keywords=nick+hornby.

Много се забавлявах с пътеписа ти. Ако влезеш в малко конкретика/за извън магеланската публика/- кои обекти сте посетили, защо и т.н, малко история, география и политика, ще се получи доста приятно четиво и може и парички да си изкараш.

Сериозно помисли за кариера в писането.

Между другото не знам защо си решила, че харесваш Азия, от творбата и реакциите ти не личи да харсваш тълпите, липсата на хигиена, пазаренето, шмекериите на дребно , отчайващата, унизителна  беднотия, кухнята и други  неизбежни и съпътстващи реалности. 

 Посетих веднъж Тайланд, веднъж Китай и Хонг Конг и ми е достатъчно, като аз харесвам азиатската кухня...

Желая ти свежи идеи в писането и пътешествия до края на света

Благодаря за пожеланието и препоръките! 

Не съм решавала, че ми харесва в Азия. Аз я обичам, барабар с мишките и буболечките. Има си и недостатъци, но сетивата ми пируват на тези ширини. 

За съжаление тълпи, пазарене, шмекерии на дребно и липса на качествена храна има почти на всяко място, на което ходят туристи. Защото ходим там. Да, мизерията и бедността са част от Азия, но ме подтискат в по-малка степен отколкото в България, защото в Азия хората не изглеждат счупени от проблемите си. Така де, усмивките, спокойният тон и грижата за другия са безплатни и по тези места се усеща, че го знаят. 

А по отношение на кухнята - използваните продукти някак много ми напомнят качеството на тези при баба ми. Само че има палми и не мирише на животни   Дали са ги измили и сложили в чиста чиния не се отразява на цялостното ми удоволствие от храненето.