дневник Да се докоснем до светини, пустиня, планини и морета!

[Миланка]

Здравейте,

Моля за помощ, за програма 10 дни в Израел и Йордания. Приемаме всякъкви съвети. Ще пътуваме двама, ако някой реши да се присъедини - да заповяда, билетите за датите с полети на Wizz от София, все още са много добри.

В основни линии целите са: Йерусалим - Мъртво море - Петра - Акаба -Тел Авив.

По дати горе-долу, сме с такава нагласа:

 

01.03(четвъртък) – пристигане в Тел Авив, маршрутка до Йерусалим.

02.03(петък) – Витлеем и Йерусалим.

03.03(събота) – Мъртво море.

04.03(неделя) – Отпътуване към Акаба, кола под наем, отиване във Вади Муса.

05.03(понеделник) – Петра.

06.03(вторник) – Петра, Малката Петра, Уади Рум, нощувка в пустинята.

07.03(сряда) – Акаба.

08.03(четвъртък) – Акаба.

09.03(петък) – Акаба.

10.03(събота) – Акаба-Тел Авив.

11.03(неделя) – Отпътуване към България.

 

[krasen_denev]

Здравей!

Съвети мога да давам само за Израел и на пръв прочит ми направи впечатление,че си предвидила само един ден за Йерусалим,а това според мене е много малко време.Може би ако програмата ти е:

1 ден-след пристигането в Йерусалим-разглеждане на старият град или поне част от него.

2 ден -Витлеем и отново Йерусалим.

3 ден-Мъртво море пак Йерусалим.Да отделите на Мъртво море цял ден си е направо загуба на време,което можете да прекарате в Йерусалим.

Аз бих направил Мъртво море и Витлеем в един ден а и бих добавил още свети места в Палестина в този ден.

Ето един пътепис в който съм се опитал да разкажа за тази магнетична страна:

Тези четири дни в Акаба?!? Какво ще правите-плаж,дайвинг? Много ми се виждат.

[Миланка]

Благодаря @krasen_denev за бързия отговор. Аз съм изчела всичко написано, но примерно имам основни питания: 

шабат - какво може да се разгледа през това време?

Мъртво море - трябва ли да отделим един ден, или можем на път за Акаба?

Акаба - там са 3 нощувки, основно за море и шнорхелинг. Обичаме след погълването на много впечатления да имаме поне 2 дни за разпускане.

Акаба-Тел Авив - по първоначален план се пада в събота, дали ще има транспорт от границата?

Имам и още въпроси, но засега се надявам да изясня поне тези.

[krasen_denev]

Преди 1 час, Миланка каза:

Имам и още въпроси, но засега се надявам да изясня поне тези.

Ще се опитам да ти отговоря ....поне на тези въпроси.

1.Шабат-ще видите Йерусалим по различен начин.Християнските храмове нямат нищо общо с шабат.Улиците на старият град опустяват,всички еврей се събират при Стената на плача.Отидете и погледайте.Ще видите танци,песни и обичаи не характерни за нашата религия.

2.Мъртво море-никакъв случай цял ден.Направете го в комбинация с нещо друго.Може и да успеете да го включите по път за Акаба.Отивате,къпете се и след това преминавате границата с Йордания.

3.Най-важният въпрос.Предвижването между Акаба и Тел Авив в ден събота.Със сигурност мога да ти кажа,че има шатъли между Ейлат и Тел Авив всеки ден,дори и в събота.Цената му е $35 и спира на  централните автогари в Ейлат и Тел Авив.За вашият ден шатъла тръгва в 18:45 от гарата.Друг начин за предвижване е с автобус.Автобусите са на Egged и номера 390-директен и минава само през Бер Шева,393-минава през доста населени места,394-също минава през доста населени места,790-директен и спира само за почивка.Тези автобуси пътуват 12 пъти дневно а самото пътуване трае между 5 и 6 часа.Не съм обаче сигурен колко пъти пътуват в ден събота и ако пътуват,то бъди сигурна,че ще са с променено разписание.Още нещо! Ако решите да вземете такси от границата до централна автогара Ейлат то ще ви излезе около $10-$15,иначе има и шатъли от Акаба до Ейлат но цената им е 18$ на човек но за датата на която вие пътувате не изпълняват маршрута. 

 

[Миланка]

Ще помоля, ако е възможно @eloena, @Роми и други магеланци, които са пътували на скоро в Израел и Йордания да се включат в темата.

Редактирано 6 януари, 2018 от Миланка

[Роми]

За Шабат - ние отидохме в събота до района на Назарет- без всякакъв проблем е. Със задължителни за мен -талапия + вино на Галилейско езеро. 

За Мъртво море - ако няма да сте в добър хотел със собствен плаж и отопляем басейн с вода от морето- в никакъв случай не цял ден. То ние бяхме в Crown Plaza и пак ходихме през двата дни , които бяхме там, да видим Макаба и Йерехон. А и честно казано- в Йордания Мъртво море повече ми харесва.

За автобус - не знам. Не  бяхме този път до Йордания. А и не съм ползвала автобуси. Но със сигурност има регулярни автобуси Тел Авив-Ейлат. А Акаба и Ейлат са си един срещу друг . 

[eloena]

На 1/5/2018 в 19:58, Миланка каза:

Здравейте,

Моля за помощ, за програма 10 дни в Израел и Йордания. Приемаме всякъкви съвети. Ще пътуваме двама, ако някой реши да се присъедини - да заповяда, билетите за датите с полети на Wizz от София, все още са много добри.

В основни линии целите са: Йерусалим - Мъртво море - Петра - Акаба -Тел Авив.

По дати горе-долу, сме с такава нагласа:

 

01.03(четвъртък) – пристигане в Тел Авив, маршрутка до Йерусалим.

 

02.03(петък) – Витлеем и Йерусалим.

 

03.03(събота) – Мъртво море.

 

04.03(неделя) – Отпътуване към Акаба, кола под наем, отиване във Вади Муса.

 

05.03(понеделник) – Петра.

 

06.03(вторник) – Петра, Малката Петра, Уади Рум, нощувка в пустинята.

 

07.03(сряда) – Акаба.

 

08.03(четвъртък) – Акаба.

 

09.03(петък) – Акаба.

 

10.03(събота) – Акаба-Тел Авив.

 

11.03(неделя) – Отпътуване към България.

 

Ок, ето ги моите 5 ст. по темата. Съветвам те в четвъртък като пристигнете, да посетите джамията (Ал Акса), ама веднага, защото доколкото си спомням, пускаха около обяд и ние така и не успяхме да я посетим, защото бяхме там в петък и събота, а тогава не пускат. Също така ако искате да направите разходка по покривите, в 17 часа е момента, на половин цена (също не можахме да го направим). От петък на обяд е шабат и нещата с  вход като това не работят. Тогава е момента за Палестина, макар, че в Йерусалим има достатъчно християнски забележителности, които си работят, а и градът е изключително спокоен, въпрос на организация. 2 дни пълни за Йерусалим за мен са минимумът. Един ден за светите места в Палестина. Препоръчвам ти горещо да не пропускаш манастира Св. Сава, Св. Георги. Йерихон за мен лично не е нищо особено. Йордан река май е по-добре да се посети от тази страна, вместо от Йордания. В Мъртво море топнахме дупетата пътьом към Йордания на Ein Bokek по препоръка на някой от форума, съжалявам, че не помня кой, за да му изкажа благодарност, но използвам случая да го направя! Има съблекални и душове и водата и плажа са чисти и приятни. За Петра един ден е достатъчен. В малката Петра ние не отидохме, така, че не знам какво да кажа, но гледайте да имате поне 4 часа в светлата част на деня за Вади Рум, което не виждам как ще стане, ако се мотаете сутринта в Петра, пътищата там отнемат време. Ако не, преспете в пустинята и направете тура сутринта - до обяд и след това идете в Акаба. Това е, ако имате конкретни въпроси, насреща съм.

[Миланка]

Започвам разказа за нашето пътуване с малко предисловие.

Аз добре пуснах темата, но поради служебни ангажименти на Петър, до 15 февруари не беше ясно това пътуване дали ще се осъществи. На 19 февруари вече можеше да резервираме хотели и наново да чертаем планове. Единствената събота за по-сериозна подготовка отдавна беше ангажирана за едно СПА отпускане в Старосел.

Букнахме някакви хотели за спане в Израел и Йордания (то една седмица предварително няма кой знае какъв избор), взехме си JORDANPASS за 2 дни посещение на Петра, направихме си застраховки, обменихме някакви пари и за двете държави и то 28 февруари настъпи. Вечерта си поръчахме такси за 3,15 часа, Петър – полегна, аз събрах багажа и вече бяхме готови за това си пътешествие.

Полета ни беше на 1 март в 6,30 часа, но според бордната карта на летището трябва да бъдем в 4 часа. Временцето беше мразовито ( -18 градуса), но нас ни топлеше мисълта за предстоящото слънце (и море).

 

Преди излитане, поизкъпаха самолета против обледеняване.

 

 

 

И други самолети бяха изкъпани.

 

 

 

 

Посрещнахме изгрева и се зареяхме над облаците.

 

 

 

 

Има-няма 2 часа и кацнахме в Тел Авив, който ни посрещна със слънце и температура от 19 градуса. Слезнахме от самолета и право към паспортен контрол – а там едни опашки, но след около половин час вече сме пред една от кабинките и се започва един лек разпит:

-  За първи път ли сте в Израел?

o   Еми да.

-  Колко време ще останете?

o   Десет дни, на 11 март летим обратно за България.

-  Само в Израел ли ще бъдете?

o   Не ще посетим и Йордания.

Подготвени сме, че тука яко се разпитва и си отговаряме като „на поп“. В същото време младежа прелиства паспортите и си говори нещо с колегата от съседната кабинка.

-  Кога сте били в Турция?

Петър започва да обяснява, за две служебни пътувания и една съвместна почивка. След още няколко въпроса младежа ни обясни, че паспортите ще си ги получим от еди къде си и ни упътва на там. Отиваме пред едно заградено пространство, в което за момента се намират около 30 човека. Пооглеждаме се и установяваме, че има две кабинки от които през определено време викат поименно хората и се започна голямото чакане. След около близо 2 часа чуваме заветното „Петър Петров“ и той самият влезна в едната кабинка. Хайде още 10-на минути разпит и ето го излиза и с двата паспорта.

След това е ясно, излизаме по най-бързия начин от сградата на летището и на входа – маршрутки. Попитахме коя е за Йерусалим, те ни питаха за хотела в който отиваме, настаниха ни в една и тя веднага потегли. След около 30-40 минути вече бяхме пред нашият хостел, но плановете ни за посещение на „Купола на скалата“, тотално пропаднаха.

Хостела – пълна мизерия, но с няколко плюса:

-  разположен на възлово място – автогарата за Витлеем, трамвайна спирка, порта Дамаск за стария град, заведения за хранене и магазини – всичко на една крачка.

-  има денонщно достъпна зала с машина за вода, чай и кафе; и тераса към нея (много важна част за пушачите!).

Настаняваме се, преобличаме се бързо и излизаме. Пием по един фреш от нар, купуваме си вода и се отправяме към стария град. Той ни посреща с множество хора, движейки се между всякакъв вид сергии и заведенийца. Измъкваме се от навалицита и тръгваме по Виа Долороса, но наобратно. Излизаме през Лъвската порта, точно срещу Гетсиманските градини.

 

 

 

 

 

Тръгваме покрай крепостните стени обратно към хостела, вървейки откриваме археологически музей на Рокфелер, проверяваме работното време и решаваме, че ще го посетим събота сутрин. Продължавайки виждаме човек да се разхожда върху крепостните стени и решаваме, че и ние ще се качим. Да ама не, попаднали сме на изхода, входа е откъм порта Яфо. Прибираме се в хостела, освежаваме се, пием чай, борим се с достъпа към интернета (почти успешно, но само в определени моменти). Вече е тъмно, излизаме да хапнем, прибираме се, пак борба за интернет, няколко цигари за пушещите и настава време за сън.

 

 

Ден 2-ри – 2 март (петък).

 

Взимаме автобус за Витлеем, където почти нямаме идея какво да посетим. Със слизането от автобуса един младеж веднага ни предлага кола за да посетим основните 4 забележителности (цена 60 шекела – така сме разбрали). Обсъждаме бързичко и решаваме да се възползваме, качвайки се в колата при „ето това ще бъде вашият шофьор“, се оказва че цената всъщност е 160 шекела. Това вече ни се вижда много (ясно е, че сме скочили с двата крака в туристически капан), но все пак решаваме че ще се възползваме. И ето ни пред „Shepherd's Field“, мястото където ангели известяват на овчарите, че се е родил божият син. Францисканският параклис е проектиран от италианския архитект Antonio Barluzzi, зад него има малка пещера за поклонение. Парковата част в която е разположен параклиса, граничи с останки от църква от 4-ти век.

Шофьорът ни остави на входа, казвайки ни спокойно да си разглеждаме поне около 30 минути, защото той ще ходи да се моли (човека определено е от мюсюлманска вяра).

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва храма „Milk Grotto“ - според преданията, докато Мария и Йосиф бягали от войниците на Ирод на път за Египет, те спират в тази пещера, за да бъде накърмено бебето Исус. От млякото капнало върху камъка и той станал бял. Пещерата е била обект на благоговение още от 4 век. Храма пак е францискански. Първата църква е издигната около 1872 година, а през 2007 година е открит и нов модерен параклис, посветен на Богородица.

 

 

 

 

 

 

 

Вече сме се разбрали с шофьора да ни заведе до местен производител на кръстчета. Улицата на която сме спряли е пълна с точно такива производители.

 

 

 

 

 

Оказва се, че сме на пешеходно разстояние и от църквата „Рождество Христово“.

Разглеждаме част от църквата и се насочваме зад олтара, където всъщност е пещерата в която е роден Исус. Тук вече има една група туристи, които чинно изчакват реда си – пускат по 3 души за не повече от минута. Докато чакаме пристига друга група, а групите май са с предимство.

 

 

 

Ние все пак успяваме да влезнем между двете групи и да се докоснем до „Витлеемската звезда“. Разглеждаме олтара бързичко, защото шофьора ни е отпуснал около 15 минути, а те са станали повече 30 и се чувстваме леко неудобно.

 

 

 

 

 

Намираме  шофьора и се връщаме при колата, когато той ни изненадва – „Това е всичко, ще ви връщам на автобусната спирка“. Ето тука вече Петър се ядосва и му обяснява, че това няма как да стане, защото трябва да ни закара на 4 места, а ние сме посетили само три, като ни остава възможността да посетим „Водохранилището на цар Давид“ или „Стената на апартейда“ с графитите. След големи договорки „колко било далече“, как то „там няма нищо интересно“ постигаме съгласие да ни откара и до двете места („ама нали ще дадете бакшиш“).

„Водохранилището на цар Давид“ се намира срещу католическия културен център и на повърхността се виждат 3 водни шахти (действащи).

 

 

 

Графитите на Стената.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Когато пристигаме на автобусната спирка, разбираме че това „колко било далече“ всъщност е на не повече от 500 метра. Плащаме, чакаме ресто от 40 шекела и се започва:

-  Ама нали щяхте да давате бакшиш?

o   Да хвани си 10 шекела.

-  Ама нямам да ви върна.

o   Дай парите, аз ще разваля отсреща.

-  Чакай, да видя какво имам тука на монети.

Бърка по джобовете, в жабката и събра 17 шекела – „Това е всичко, имам 5 деца остави нещо и за децата“.

Слизаме от таксито и се качваме на автобуса, който всеки момент ще потегли. Някак си ни горчи от факта, че като си турист – все едно си ходещ портфейл.

На излизане от Витлеем има пункт за проверка. Местните слизат, ние си останахме в автобуса, провериха ни документите - „Уелкъм“ и продължаваме. Колкото повече навлизаме в Йерусалим, трафика се увеличаваше – наближаваше „шабат“. Отново сме в хостела и решаваме да отидем до хълма Сион. Покрай стените на стария град стигаме до порта Яфа. Междувременно наближава залеза и има огромно раздвижване на евреи, цели семейства са се запътили към стария град. Продължаваме покрай стените през някакви паркчета и по алеите влизаме в стария град – запътили сме се към гробницата на цар Давид.

 

В самата гробница не успяваме да влезем, но се изкачваме на Сионската горница.

 

 

 Слизаме от кулата и през арменският квартал се запътваме към централната част на стария град. Попадаме на тази синегога.

 

 

 

 

 

 

Влизаме да разглеждаме, през отделни входове за мъже и жени. Аз съм на балкона, около мен жени на различни възрасти четат от разнородни по формат книжки, някои жени са изправени, други седнали, някои четат на глас, други на ум. В централната част отдолу има нещо като беседка, в която няколко мъже и деца от мъжки пол, пеят и почти танцуват. Наоколо по пейките държанието на мъжете е същото като на жените от балкона. Усеща се една леко приповдигната празнична атмосфера, която ми харесва. Снимки не се и опитвам да правя, зачитам личното пространство на хората. Пред синегогата има площадче с пейки около него. Прави ми впечатление, че по тях са насядали доста млади хора (пияни!). Не ми е ясно как празнуват „шабат“, но в следващите 150-200 метра се разминавахме с млади забързани хора, но всички бяха пияни или много пияни ( часът е около 19).

Преминаваме през няколко пазарни улици и се забиваме в типично жилищна част, няма хора по уличката докато не стигаме до някакво магазинче (за алкохол). Пред него има около 10-на мъже, атмосферата никак не ни харесва, бързо продължаваме напред през няколко пусти улички и излизаме на порта Дамаск. Прибираме се за кратко в хостела, след което тръгваме да търсим друго място за вечеря. Мисълта за бира ми се е загнездила в главата и откриваме някаква местна в един магазин (12 шекела – 330 ml), взимаме си и продължаваме с кварталната обиколка. В крайна сметка не откриваме друго заведение, връщаме се към хостела, закупуваме си разни неща от магазините около хостела, хапваме в стаята и се отдаваме на почивка.

 

Следва продължение...

Редактирано 8 май, 2018 от Миланка
промяна на текст

[patilana]

Колко хубаво, че намери време да напишеш разказа си! Чакам с нетърпение продължението. 

[Миланка]

Ден 3-ти – 3 март (събота).

Този ден ден по програма е основно за старият град с посещение на Божи гроб, но вече сме решили да посетим и археологическия музей „Рокфелер“ с работно време в събота от 10 часа. Има охрана на входа към парковата част: „За музея ли сте? Заповядайте.“ Самата сграда също има охрана: „Заповядайте, може спокойно да снимате, но без светкавици.“ Благодарим и влизаме, само ние сме и си снимаме и разглеждаме на воля, когато да излизаме се появяват и други посетители. Музеят е открит през 1938 година с подкрепата на Джон Ад Рокфелер от 2 000 000 долара (невероятна сума за 20-те години на 20 век). Експонатите в музея са хиляди, като обхващат период с продължителност около два милиона години. Голяма част от експозицията е формирана от находки на 20 – 30те години на миналия век открити в днешните земи на Израел, Палестина, Йордания и Египет.

 

 

 

 

 

Обратно към хостела, похапваме около него и напред към апогейният Христов път. Старият град отново ни посреща с обичайния си начин на живот – „Женския пазар“ умножен поне по три. Колкото по-наближаваме храма на Божи гроб, толкова повече дюкяните и сергиите изобилстват с християнско насочени артикули. Пред самата църква множеството е огромно, нареждаме се на опашката през заграждения, придвижваме се и вече сме вътре.

 

 

Спираме първо на „камъка на миропомазването“ – плочата, където е свалено тялото Му от кръста, помолваме се и освещаваме закупените от Витлеем кръстчета. Минаваме през храма на „Голгота“ и се отправяме към параклиса на Св. Елена когато ни пресреща литургийна процесия. Спират ни пазачите на храма, слагат заграждения и сме „на първи ред“. Пеейки шествието се спуска в параклиса, извършват си ритуалите и излизат, всичко това се случва в рамките на около половин час.

 

 

 

Отварят загражденията и ние слизаме да разгледаме пещерния параклис.

 

Излизаме и се запътваме към Кувуклията. Да но там отново се поставят заграждения и ни отпращат обратно. Пак сме в параклиса на  Адам и оттам наблюдаваме литургията която се извършва около „камъка на миропомазването“.

 

 

Междевременно достъпът до храма е спрян тотално, но вътре и без това сме достатъчно много хора. Процесията се предвижва към едикула и ние сме плътно след нея. Цялото литургийно шествие се подрежда отстрани на Кувуклията, пред нас отново се поставят заграждения, а ние пак сме на първа позиция. В процесията определено не се бяха включили представителите на Гръцката и Сирианската (якобитската) църква. Гърците си пееха в техния храм, сирийците съответно пред техния (който всъщност от 9-ти век при цар Симеон Велики до края на 18-ти век е бил владение на Българската църква). Шествието обиколи три пъти едикула, свещенослужителите се оттеглиха, а людете които бяха успели да се включат към него ги наредиха за поклонение. Охраната започна да пренарежда огражденията, но ние все още бяхме зад тях. Изборно започнаха да пускат по няколко човека за да се включат в образувалата се опашка. Нас ни повикаха сред първите от нашата страна но бяхме към стотните на опашката. Влязохме, отправихме молитвите си (престой за не повече от 30 секунди), запалихме свещи за здраве пред арменската църква и емоционално пренаситени напуснахме храма.

Отправихме се към „стената на плача“. Пространството пред нея беше запълнено с молещи се евреи, като и тук мъжете и жените отправяха молитвите си отделени.

 

 

Последва завръщане към хостела, вечеря, чайопиене и в леглото.

 

Ден 4-ти – 4 март (неделя).

За този ден имахме уговорена среща във Витлеем с Халид за разходка до Мъртво море. Изказвам благодарности на @Stefan за дадената връзка. Халид ни посрещна на последната спирка на автобуса от Йерусалим, но се оказа че поради други ангажименти няма да ни вози той, за това се беше погрижил да пътуваме с брат му Аднан. Тъй като вече бяхме обикаляли във Витлеем се отправихме директно към манастира „Св. Георги“, който видяхме само отдалеч.

 

 

Продължихме към река Йордан, видяхме я и нея и от там към Мъртво море.

 

 

 

Още сутринта Халид ни беше предупредил, че ако обядваме в ресторанта на плажа, в който ще ни заведат, няма да плащаме вход за Мъртво море (около 50 шекела). Ние обаче пристигнахме към 11,30 часа, а в ресторанта не бяха готови да отворят. Договорихме се първо да посетим плажа, а след това да хапнем. Морската вода беше около 23 градуса, наистина мноого солена, и в нея се чувстваш като шамандура от високата минерализация. Поплацикахме се, поомазахме се с кал, поизмихме се първо в морето от калта, после на душовете на плажа, а накрая си се поизмихме с топла вода в съблекалните.

 

 

Вече бяхме поогладняли, а и ресторанта току-що беше отворил. Заведението беше на самообслужване с блок маса, а ценообразуването в зависимост от порциите. Ние платихме по 60 шекела за 1 голяма чиния с основно и 1 малка със салати, храната беше вкусна и си заслужаваше.

След като похапнахме се върнахме обратно във Витлеем, на автобуса за Йерусалим (вечерта получихме мейл от Халид, че Аднан бил много доволен от нас – ние също останахме доволни).

В късният следобед с трамвайчето отидохме до централната автогара да проверим за автобуси към Ейлят. На автогарата намерихме гишето за информация, но от там ни препратиха към билетните гишета. Сутрешните автобуси бяха в 7,00 и 10,30 часа. След кратко умуване решихме да си вземем билети за 7 часа и попаднахме на най-прекрасната жена обслужваща гишето:

o   Ако обичате два билета за Ейлят.

-  От Ейлят ли ще летите на обратно?

o   Не, отиваме в Йордания.

-  Добре, но от там ли ще ви е обратния полет?

o   Не, ще летим от Тел Авив на 11 март.

-  Добре, но до Тел Авив с какво ще се придвижвате?

o   Отново с автобус от Ейлят.

-  Добре, искате ли да ви издам билети и за връщане, ако имате фиксирана дата? Така ще ви излезе по- евтино.

o   Разбира се, би било чудесно!

-  За първи път ли сте в Израел?

o   Да.

-  Искате ли да ви дам места с добра гледка?

o   О, би било много добре!

Благодарим отново и се добиваме с двупосочни билети (224 шекела – общо за двамата), 3 и 4-то място в двете посоки (първата седалка от редицата до вратата). Очаровани сме от човечността на дамата, това беше първият човек, който ни помогна безкористно.

Планирали сме да отидем и до Кнесет, който по навигация е на около 2 километра. Около автогарата текат ремонти на пътните артерии в нашата посока, което леко ни затруднява с предвижването и решаваме да минем напряко през някакви паркчета, но се оказва че се забиваме в някакви сгради (тип младежки общежития). Питаме една девойка дали има пряк път към Кнесет, а тя ни отговаря „До там е много далече, става само с кола“. След около 20-на минути сме край някакъв вход към Израелският парламен Снимаме си покрай оградата и изведнъж притичват двама младежи от вътре.

-  Спрете да снимате! Дайте си документите!

o   Но тук няма табели забраняващи снимането.

-  Изтрийте снимките пред нас! Довиждане, може да снимате само пред централния вход.

Изтриваме снимките, но само от фотоапарата и продължаваме към централния вход.

 

 

Харесваме си това кръстовище и си правим фотосесия (никой не ни притеснява).

 

Продържихме с една дълга вечерна разходка през новият Йерусалим – руски квартал, паркчета, бира и нашият хостел. Пазаруваме вода и дребни сладки за изпът, прибираме се, събираме багажа и се отдаваме на бърза почивка пред утрешния неизвестен ден (от София не сме резервирали колата под наем, а от тук вече е невъзможно, останал ни е варианта „каквото има на място“).

Тъй като през изминалите дни сме пребивавали основно в мюсюлманската част на града, новата му по-цивилизована част много ни е харесала, и ако се върнем отново ще отделим време само за нея.

Следва продължение...

[Radnev]

След 4-тия ден нещо си се демотивирала да пишеш😀.

Драсни някой ред с впечатления и от Йордания. Особено сега е повече от модерно😉.

Преди няколко дни от Израел се върнаха няколко приятели, които ми споделиха, че им излязло много скъпо. От това, което и ти си описала оставам с впечатление, че наистина е така🤨.

А в самата държава усеща ли се някаква екзотичност? Защото от Йордания, аз например очаквах нещо доста по-екзотично.

Редактирано 12 януари, 2019 от Radnev

[Миланка]

преди 5 часа, Radnev каза:

След 4-тия ден нещо си се демотивирала да пишеш😀. 

Драсни някой ред с впечатления и от Йордания. Особено сега е повече от модерно😉.

Преди няколко дни от Израел се върнаха няколко приятели, които ми споделиха, че им излязло много скъпо. От това, което и ти си описала оставам с впечатление, че наистина е така🤨.

А в самата държава усеща ли се някаква екзотичност? Защото от Йордания, аз например очаквах нещо доста по-екзотично.

Съжалявам за голямата пауза, но обещавам в близките дни да пусна продължението.