дневник Вануату и Фиджи - записки изпод балдахина.

[Tedy]

Събота, дъждовен следобед е... Идеалното време да седна на компа, да вляза в любимия форум и да отворя нова тема. Обичайно правя това преди интересни пътувания, смятах че това ще е лежерно - плажно и дори малко досадно. Оказа се обаче , че дори аз мога да сгреша в преценката си и да се окажа в хаоса и вълнението на нещо неочаквано, натресена в поредното си голямо приключение. Щом е така, защо да не го споделя с един куп приятели и близки до сърцето ми хора във форума. Ами хайде...

[Tedy]

Текстът ще е същия, който съм публикувала и във фейсбук. Уточнявам това за приятелите, които вече са го  чели и за да не им досаждам излишно. Писан е по време на самото пътуване и няма да го коригирам, харесва ми идеята да се усеща емоцията от пътя. И такааа потеглям по маршрут София - Лондон - Хонг Конг - Нади - Порт Вила - Тана - Нади - острови Ясава /Уаялайлай, Матакавалеву, Накула/ - Нади - Хонг Конг - Лондон - София.

Летя си в посока Лондон и се радвам на изгрев над облаците.

Излитане над Хонг Конг.

Първите два дена това бяха гледките.

Наближавам една от спирките по пътя.

И вече съм в Нади, Фиджи.

[Tedy]

И оттук започва цялата история...

 

Була, була /здравей/.

 

Първи впечатления от Фиджи - вали та се кине. Влага към 150%, мрачно, за плаж не става, но има ром в изобилие. :D Скъпичко. Докато купувахме паса за ферито служителката любезно ни разказа колко весело ще посрещнем Новата година. Обеща барабани, музика, танци, а местните жени щели да свалят Владо. Горкият!!! Хич не са красавици тукашните моми, а и екзотични, поне по моя вкус. Но компенсират с пищност и широки усмивки.

Следобед се поразходихме в Нади. Видяхме народ, пазарчета, шаренийка. Ако в следващите дни съвсем ми доскучае по плажовете, ще отида на пазара при манджата и ще се цаня за продавачка. Обещавам! Та вече гледам малко по-бодро към бъдещето ми на острова. Няма да умра от глад, нито ще се удавя в пороя, а фиджийските мъже се оказаха много доброжелателни, накъсаха се да ме приветстват с добре дошла, докато Владо го нямаше. Була, та була, а на мен ми звучи като ола и имам чувството, че още съм в Южна Америка. Объркана работа! Местните носят много яки цветни ризи, искам и аз. За обяд си купих от пазара октопод с морско грозде - сефте пробвам, според мен са вид водорасли, и миди с кокосово мляко. За под 5Е двете порции и беше вкусно. Спря да вали и слънцето се показа. И настана мор. Към влагата се добави и жега. Оххх...

[Tedy]

Първа среща с фиджийският дух във фрий шопа. Охаааа.

Феноменалното зелено типично за влажни региони и първи поглед около хостела.

 

 

 

[Tedy]

Първа разходка в центъра на Нади. Беше голяма лудница и трафик, точно преди празниците всички бяха хукнали по магазините.

Градският автобус.

Морско грозде.

Моят обяд.

 

Редактирано 13 януари, 2018 от Tedy

[Tedy]

Днес отлитаме към Вануату. На летището имат много странна съвсем официална процедура да теглят пътниците на чекина заедно с ръчния багаж?!?!? Все съм виждала летища и чудесии, но като куфар не ме бяха теглили.

Порт Вила, Вануату.

Отново полет и отново смяна на часовия пояс. Пътувам напред - назад, малко е объркващо и вече нямам идея колко е часа в България. Карам я по усет, т.е. хич не ми пука. След много красив полет от Нади, Фиджи, вече съм в Порт Вила... за малко. Колкото да се изпотя от местната жега и да изям няколко папаи. Плодовете са почти без пари и вкуснииии. Хотелчето ни е мизерно, но със сии вю от рецепцията - страшна работа. И да се оплача - нещо не ни върви с трансферите, не искат да идват. Този в Порт Вила спази традицията и след поредното висене на изхода си намерих двама мучовци дето ни закараха на половин цена. Та в крайна сметка май се хваля. Тази сутрин такси в уречения час пак нямаше, рецепционистът да даде обяснения какво става също го беше хванала липсата. По едно време се появи с бавна походка и покупки в ръка и ни вика да не чакаме, защото на таксиджията нещо не му се работело в неделя сутрин. Вече свикнах с маняната по островите и хич не се впечатлявам от думите му, само Владо подскача нервно край багажа. Още първото бусче спря и ни откара за съвсем приличната цена от 600.

И да споделя нещо, което се набива от пръв любопитен поглед на токущопристигналия турист - забележителния външен вид на вануатците. Страховит е!!! Дори и любезните думи произнесени секунди по-късно не са достатъчни да смекчат първоначалния уплах. Предполагам наследство от канибалските години. Убедена съм, че жертвата/мръвката е била парализирана за отрицателно време при контакт очи в очи и бързо мятана в казана. Още така си гледат, но иначе изглеждат свестни хора. Като изключим неидващите трансфери, които винаги ни спестяват торба с пари, всичко се развива по мед и масло.

Терминалът за вътрешни полети е изумителен. Една тарапана народ, който какво точно чака не е много ясно. Стояхме 40 мин без никой пред нас да мръдне. Ей така, за кеф. Когато най-после почти се дотътрихме до чекина, японката пред нас я накараха да се качи на кантара заедно с ръчния багаж. Тя се пули и не вдява горката какво искат от нея. Накрая се намесих компетентно, току натрупала ценен опит във Фиджи, и й обясних какво се очаква от нея, щото висенето в задушния салон вече ми беше писнало. Тя: "Really!!!!" А не бе, я се мятай на кантара. Пак висене в салона, а въздухът тежък - с нож да го режеш. Най-после ни пуснаха на пистата, секюрити проверка изобщо нямаше и айде в самолета – 19-местен, включая пилотите. След уникално красиво излитане сега стоя в пърпоретката и пиша с багажа в скута. Дааам, изживяването си струва всяка дадена стотинка и дава отговор на въпроса защо винаги съм обичала да пътувам до далечни и екзотични места. Айде стига толкова писания, че пускам камерата. След малко кацаме на остров Тана.

Редактирано 14 януари, 2018 от Tedy

[neuromancer]

преди 3 минути , Tedy каза:

И да споделя нещо, което се набива от пръв любопитен поглед на токущопристигналия турист - забележителния външен вид на вануатците. Страховит е!!! Дори и любезните думи произнесени секунди по-късно не са достатъчни да смекчат първоначалния уплах. Предполагам наследство от канибалските години. Убедена съм, че жертвата/мръвката е била парализирана за отрицателно време при контакт очи в очи и бързо мятана в казана. Още така си гледат, но иначе изглеждат свестни хора. Като изключим неидващите трансфери, които винаги ни спестяват торба с пари, всичко се развива по мед и масло.

А снимките къде са?

[Tedy]

Мани, че ми е сложна системата. Пускам текста от компа, а снимките от телефона и затова в отделни постове, че ми е по-лесно.

[Tedy]

Шаренко към Вануату, Порт Вила.

Порт Вила, гледки около хотела.

Терминалът за вътрешни полети.

Над Порт Вила.

[Tedy]

Първи сблъсък с Рая.

Слязохме си в Тана и познайте какво. Всички туристи ги прибраха с разни бусове, а ние си останахме да стърчим самотно на изхода, точно както на предното летище и на по-предното, и още по-... Егати и каръците сме, как пък един не се излъга да дойде. Та идва един чичо със страховит поглед и ни обяснява, че няма да ни вземат от настаняването, защото имало погребение. Да бе, тези номера ги знам, не пътувам за пръв път. Накрая версията за погребението беше потвърдена от още 2 независими източника, та допускам, че е била вярна. Имало и честни хора по света! Качиха ни и тръгнахме към другия край на острова. По пътя гледки и зеленина, от едната страна бели плажове, а от другата дими вулканът Ясур. След 2 часа стигнахме село. Там ни метнаха багажа в строителна количка и през горска пътечка наближихме нашето бунгало. А то - приказно, като излязло от филм с младата Брук Шийлдс. Сгушено под високи кокосови палми, наоколо тучна зеленина, а насреща бучи и вие ярко сини вълни океанът. Рай!!! Амаааааа много спартанско бе! Аз като чух бунгала почти си представих Сейшелите. Сейшели ли? Няма ток и контакт, няма топла вода, няма ни супер, ни никакъв маркет наоколо, абе дивотия. Няма нет!! Ами сега, какво ще правя тук, забита баш за празниците. Умирах от жажда и още с пристигането ревнах: "дайте ми вода." Търчи една женица с кана, налоквам се и тя ми вика: "ей от онази чешмичка може да си наливате." Кхъ, кхъ, ъъъъъ, вода от чешмичка?? На друг континент??? Майната му, малко бактерии от Океания няма да ме убият. Аз колко съм обменяла тук и там из африканските племена и Южна Америка, да не говорим за не малка част от великия китайски народ, та даже и с няколко кози от Сокотра, дето ми ядяха от паницата.. @Botko, помниш ли? Та настаних се, насреща океанът сърдито се полюшваше, а аз гледах отчаяно и от мъка така съм заспала, че почти да пропусна вечерята. Ама смея ли!! Като си знам, че нямам грам хранителни запаси в багажа, последната Фафла от България я изядох бавно и с наслада още на обяд.

На другия ден с помощта на дрона открихме самотно плажче на крачка от нас. Всъщност те тук всички плажове са безлюдни, дори да се затича човек няма на кой да метне малко пясък на хавлията, пък да му се скарат колко е невъзпитан и как така ще бяга на воля... Ех, любима Варна! Хубав плажът и корали си има, но с това вълнение нищо свястно не видяхме. В шнорхела ми влиза вода, пробвах океана на вкус - ууу, горчи от сол. За Коледа постояхме при хората от селото. На този малък остров е пълно с племена, говорили са 15 различни езика, но 7 от тях вече са изчезнали. Наследници на канибали и настоящи християни. Жените пееха, мъжете пиеха, а децата играеха футбол. Появи се нашият шеф и ни вика: "Ооо, знам къде е България!". Не думай, но за всеки случай се заслушах: "През 1994 бях дете и гледах световното по футбол. Бях за българите. Стоичков ми е любим футболист". Тук бях напълно сразена. Хайде да идва следващият голям български футболист, така още 20г. ще ни се носи славата и името ни ще се чува и помни на най-невероятните места по света.

Имам си легло с балдахин, много е практично. Спира всички буболечки от тавана да не ми се намърдат в личното пространство. Не обичам така, с непознати винаги съм предпазлива. Та лека балдахинена нощ.

 

[Tedy]

Ясур дими в далечината.

А от другата страна - плажове.

Районът около вулкана.

Селото.

Гледки около бунгалото.

Горичката около нас.

Самотни плажчета.

[Tedy]

Моята последна Коледа, сред прекрасни хора. Без шум, цветни лампички и олелия, само смирение и дух подобаващи за Рождество.

 

 

 

 

Редактирано 16 януари, 2018 от chandni
Видео preview

[Tedy]

Наслаждения в Рая.

Не знам как другите се забавляват в Рая. Нямам тренинг и без да искам я подкарах малко като на военен лагер.

4.30 ч. Скок от кревата. Оплитам се в балдахина и нямам идея как да се измъкна. С отчаяно ръко- и кракомахане излазвам някак и бегом до мивката. Обличане по норматив, но червеното в небето избледня. Брех, май късно съм станала...

5.10 ч. Радвам се на изгрева. Океан, палми, няма ни един китаец, дали да не започна да се наслаждавам?? :D

6.00 ч. Гладна съм! Ами сега! Има цял час до закуска. Пускам хронометъра на телефона. Цифрите се въртят и ми действат успокояващо.

7.00 ч. Закуска. Бегоооом. Ъъъ това пък какво е? Изглежда точно като джиджи папа /пържени филийки/. Точа лиги предусещайки как бързо ще ги излапам, но имат разочароващ вкус на смачкан и паниран банан. Гледам нещастно, много ми е кофти да ме подведат с храна.

8.30 ч. Време е за плаж. Слънцето здраво жули бялата ми кожа, омазвам се и с бърза крачка към лагуната. Оказа се, че там има и устие на река. Плажът е черен, вулканичен, но какво ми пука, нали водата е лазурна и гладка като тепсия.

9.30 ч. Бух във водата. Планирам да плувам час без почивка, да огладнея мега яко и после да омета целия обяд. От опит - и сутрешните банани биха минали.

След 5 мин: Хм, нещо май ме щипе. И пак. What the f..k ...? След още 5 мин излизам от водата. Близостта на реката май не се отразява добре на фауната в океана.

12 ч. Идеално съм с времето за обяд. Остава само да мина през селото и след малко съм на масата. Яяяя, какво става тук - музика, танци, глъч. Жените се забавляват, а мъжете здраво се тупат на няколко метра, трети ден пиене не им се отразява много празнично. Или по-скоро празнуват в стила на Дивия Запад.

14 ч. Обяд. Почти празната до момента карта е наполовина пълна с фотоси на вануатски набрашнени жени.

15.30 Рипвам готова да поема към огненото дихание на вулкана Ясур. Хвърчат камъни и фойерверки. Вулканът диша тежко и сърдито като триглава ламя, на която са откраднали обещаната мома. Наслаждавам се на макс, огънят е моята стихия.

Следват вечеря, релакс и сън. Идилията в Рая е нарушена от новопристигнала френска двойка. Навивам алармата за следващата сутринта с 15 мин по-рано.

Моментите на наслаждение??

Първо: преминаваща кола вдигна пелена от плътен прах. Слънчевите лъчи проникващи през клоните на дърветата я осветиха и въздухът за кратко стана на ивици. Красива и мистична гледка.

Второ: възможността да наблюдавам празненството по повод Деня на семейството в малко вануатско село. Неповторимо!

Трето: Вулканът!!!

[Tedy]

Ресторантът.

Едно от огромните Banyan tree.

Лагуната Порт Резолюшън, където е акостирал к-н Джеймс Кук през 1774г. , когато е открил остров Тана.

Вулканът Ясур.

[Tedy]

Денят на семейството 26.12.

Да разкажа с няколко думи за празника... В началото на всяка година - през януари, жените теглят на случаен принцип по едно име на друга жена от селото, която става тяхна тайна приятелка. Цяла година пазят мълчание /как ли им се получава/ и в Деня на семейството всички се събират на голям празник с музика и танци. Облечени са с най-хубавите си рокли, носят подарък и ... бебешка пудра. Всяка излиза на микрофона и обявява името на тайната си приятелка. Жената излиза и получава подарък, /на най-голям успех се радваха легените?!?/, гирлянд от цветя иии бива обилно посипана с бебешка пудра. Това последното се прилага като основно средство за ощастливяване на всеки празник. По-бяла и ароматизирана, тайната приятелка на свой ред взима микрофона и обявява следващото име. Поредният леген се сдобива с нова собственичка. Докато тече официалната част няколко жени танцуват и подгряват обстановката. Малко встрани от мероприятието се довършва чисто нова естрада, която ще бъде главен герой в голямо тържество на следващия ден...

 

 

[Tedy]

Денят на семейството. Жените в цветни рокли са радост за очите.



Леген...

Пак леген...

Я, още един леген.

Една жена ме закичи по повод празника.

[Tedy]

Малко клипчета от същия ден.

 

https://www.youtube.com/watch?v=IVel7R1xfh0

 

https://www.youtube.com/watch?v=bCqNEuqt0nI

 

https://www.youtube.com/watch?v=xtjwIzF8SP0

 

https://www.youtube.com/watch?v=KGLs221Rkkg

 

И песента от първия клип, която не спирам да слушам, откакто съм се върнала.

 

https://www.youtube.com/watch?v=_2xKfhSI_IQ

 

 

 

Редактирано 18 януари, 2018 от Tedy

[cybersimo]

Не те обича този интерфейс и това си е!

 

 

 

 

 

 

 

[Tedy]

Неееее, ти си магьосник! Обича ме.

[rdd]

Цитат

 

 

Tedy, Чудесно, чудесно, браво, вие осъществявате моята мечта!!! Радвам се от сърце с вашите пътешествия. Продължавайте, продължавайте, че и аз свят да видя. А за песента, нямам думи, надявам се да стане любима на всички магеланци. 

[Tedy]

преди 16 минути , rdd каза:

 

Tedy, Чудесно, чудесно, браво, вие осъществявате моята мечта!!! Радвам се от сърце с вашите пътешествия. Продължавайте, продължавайте, че и аз свят да видя. А за песента, нямам думи, надявам се да стане любима на всички магеланци. 

Вануату ли е твоя мечта? Остров Тана е прекрасно място, наистина. Много по-интересно от Фиджи.

 

Ето и 2 кадъра с изгреви, заснети с фотоапарата.

 

[rdd]

На ‎18‎.‎01‎.‎2018‎ г. в 16:26, Tedy каза:

Вануату ли е твоя мечта? Остров Тана е прекрасно място, наистина. Много по-интересно от Фиджи.

 

Ето и 2 кадъра с изгреви, заснети с фотоапарата.

 

Теди, не само Вануату, Фиджи или остров Тана, ми е мечта да посетя. Мечтата ми е да имам вашия туристически дух. Благодаря за красивите снимки. Не се съмнявам, че ще влязат в следващия календар.

[Tedy]

преди 1 час, rdd каза:

Теди, не само Вануату, Фиджи или остров Тана, ми е мечта да посетя. Мечтата ми е да имам вашия туристически дух. Благодаря за красивите снимки. Не се съмнявам, че ще влязат в следващия календар.

Благодаря! Дано е повече от туристически дух, винаги залагам на това да има приключения.

[Tedy]

Ясур като всеки уважаващ себе си вулкан е голям красавец. В началото започна тежко да сумти и пъшка като огненодишащ змей, а когато се стъмни, за мой късмет се развихри. И видях това, за което бях отишла в другия край на света.

 

 

 

[Ann]

Спира ми дъхът при всеки кадър...