дневник Вануату и Фиджи - записки изпод балдахина.

[Дани Магелани]

Размазах се от кеф! Благодаря ти, Теди! 

[liliya]

Страхотно! Онемях !

[Lyubina]

Теди, досега си мислех че си фантастичен фотограф, но от тази вечер натам съм убедена, че си и роден писател. Шапка ти свалям, много се забавлявах с пътеписа ти!

[Tedy]

преди 48 минути , Ann каза:

Спира ми дъхът при всеки кадър...

Благодаря! Много фойерверки и радост имаше.

 

Да не цитирам всички, но много благодаря за хубавите ви думи. Правят ме истински щастлива.

Редактирано 19 януари, 2018 от Tedy

[patilana]

Те преди мен са казали всички и мои думи.От себе си ще добавя, че позитивизмът и добронамереността ти @Tedy e нещото, което прави снимките ти толкова различни и думите ти така добре разбрани от всички.Много благодаря, че ни правиш съпричастни на своите емоции.

[Tedy]

преди 21 минути , patilana каза:

Много благодаря, че ни правиш съпричастни на своите емоции.

Винаги ми е било приятно да споделям в този форум, защото знам, че има хора като теб, за които е интересно. Позитивна?? Винаги.

[funny]

Теди, отдавна поглъщам всичките ти снимки, но нали нищо не вдявам от фотография и не смея да се обадя.

Ама не се стърпях сега. 

Страхотни снимки. Предават емоция , или поне аз я усещам все едно присъствам там. Уникални са.

( Абе сигурно е много тъпо обяснение за професионални снимнки , на всичкото отгоре казано от човек дето не може да борави с думите ама... да си кажа  )

Редактирано 19 януари, 2018 от funny

[gini]

Лелееее, аз обикновено съм мълчалив съзерцател,. но на вулкана направо онемях... б;агодаря, че ни правиш съпричастни...

 

[Tedy]

преди 13 часа, funny каза:

сигурно е много тъпо обяснение за професионални снимнки

Няма правило за коментиране на снимки... важното е човек да е искрен. За мен това е ориентир как се приемат фотографиите ми, благодаря за мненията и обратната връзка.

@Lyubina, доскоро приемах похвалите за моето писане с голямо недоверие, но вече толкова хора дават положителни отзиви, че започвам да си вярвам.

[Tedy]

Среща на високо равнище

Планираното сутрешно къпане в океана се отменя след като Мириам, нашата готвачка, ми съобщава, че предстои голямо тържество в селото. Малко трудно се справям с английския й, но става ясно, че очакват висок гост - Министър - председателят на Вануату. А, верно ли? В селото??? По-късно промяна в информацията, на посещение ще идва Министърът по публични дейности. Поводът? Правителството е отпуснало пари за построяване на естрада в центъра, на поляната. Голямо събитие! Завършването е редно да бъде ознаменувано с всенародно увеселение и изхарчването на три пъти повече пари, отколкото струва самата естрада. Наличен е и цял министър, явно и тук са любители на така популярната и в България процедура по прерязване на ленти. Та отивам в селото и се опитвам да бъда навсякъде и да огрея всички активности случващи се тук и там, задължително под дебелите сенки на големите дървета. На едно място готвят от часове, казаните разнасят аромат на прясно приготвена храна, а аз естествено се въртя наоколо, гледам гладно и дегустирам. Ми ламята Спаска, не ме е срам да си призная. Най-интересна се оказа комбинацията от банани и зеле, което много прилича на външен вид и вкус на нашите листа от цвекло. На друго място детски хор пя религиозни песни, на третото се заговорихме с един пич на име Чак. Разказа ми как в селото има 2 ресторанта и единия даже с хладилник, евентуално предлага месо в менюто. Имат си магазин и 4?!? християнски църкви - католическа, презвитерианска, адвентистка от седмия ден и още една. В училищата се учи английски, което означава, че в бъдеще френските думи постепенно ще изчезнат от официалния език. Рамасен е "здравей" на техния език. Продължавам обиколката, закачам се с децата и най-после наближава кулминацията - пристигането на министъра, жена му, тъщата и още... лелеее какъв антураж му бяха спретнали... Чудех се да снимам или да се метна на поляната, да вирна крака и да се посмея едно хубаво от сърце. Маршировка на деца с цветни връзки подобни на нашите чавдарски-пионерски, знаменосци, сбор, вдигане на знамето на фона на химна, всички екстри ви казвам. Гледах и не вярвах на късмета си да съм на някакво малко островче в океана, в забутано селце и да имам шанса да видя цялото това представление. После рязане на лентата, речи и политически обещания /дали не наближават избори/, танци и най-после любимия ми момент - обядът. Официално бях поканена, взех импровизираната от сплетени листа чиния и айде на опашка пред легените с храна. Продуктите, които се използват на Тана са пресни, натурални, местно производство и всичко е много вкусно. Казаха ми, че внасят само ориз и захар от Австралия. На финала естествено се снимах с министъра и жена му за спомен. Той е по бели чорапи, а моите крака са откровено черни, но сърца широки, кусури няма да си търсим.

[Tedy]

Една от църквите.

С Мириам, нашата готвачка.

Зеле.

 

Молитва, хората тук са много религиозни.

Еко чинии подготвени за големия обяд.

Банани със зеле.

Редактирано 20 януари, 2018 от Tedy

[Tedy]

След което дойде министърът и голямата забава започна.



Височайшите гости.

Време за обещания.

Заблежете жените, които вървят между младежите и ги ръсят с пудра.

И снимка с министъра.



Редактирано 20 януари, 2018 от Tedy

[cybersimo]

Еврика! :D

[Tedy]

Племенни танци.

Дойде време да се сбогуваме с новите приятели и да поемем към западната част на острова. Последен шнорхелинг, после поливане със слънчева вода и айде в колата. Страничните стъкла малко й липсваха и пътуването се превърна в 2-часов прохладен сешоар. Прическата получена на финала - стресираща, но само на пръв поглед. Все пак смисъла на цялото пътуване беше да съм волна и дива и засега се получаваше перфектно. Сменихме настаняването и по препоръка на Паскал - предишният хазяин, избрахме Sunset bungalows с красива градина и интересни скали на брега. Цена 7000.

На следващия ден рано - рано поехме към племето Yakel, подрусвах се в колата сънена и леко изтръпнала от цената на трансфера. Освен, че все ми се случва да не идва, транспортът тук е скъп. В източната част няма асфалт и придвижването става много бавно. На запад положението е доста по-добро, но само откъм настилка. Цените са по-високи, формирани от близостта на скъпите хотели в района.

Якел ни посрещнаха и тръгнахме на опознавателна обиколка с двама мъже и няколко деца из селото. Племето се опитва да запази традиционния си начин на живот, вероятно осъзнали, че е богатство, добре осребрявано чрез туристите. Децата им не ходят на училище по същата причина и малко хора говорят английски. В селото живеят около 150 човека, които изцяло произвеждат храната и дрехите си, с изключение на захарта и ориза, които купуват. Та се замислих какво ли правят с парите получени от туристите. Традиционното им облекло е интересно - поли от сухи треви за жените и нещо като кочан - препаска за мъжете. Разгледахме градината, ядохме местни странни плодове, малко снимки, танци и се прибрахме за обяд. От 13ч. имахме друго посещение, което се надявах, че ще е при друго племе, но се оказа измислено шоу за туристи, пълна тъпотия. После шнорхелинг в Blue hole 1 - красота, с което моята седмица във Вануату приключи и беше време за стягане на багажа и нов полет до Нади, Фиджи.

Остров Тана остави букет от усещания и вкусове. Дълго ще ме носи вълната от емоции и спомена за хората с библейски имена: Мириам, Леа, Рут, Паскал, Чак, Карън и още, и още. Семпло като настанявания, но изключително чисто, подредено и красиво като градина. Ако има рай на земята, той е там.

[Tedy]

Последен залез на лагуната Порт Резолюшън.

Гледка от ресторанта ни в Sunset.

Бунгалото.

Племето якел.

 

 

Вътре в големите дървета банян си има цели коридори.