дневник Vitajte na Slovensku - ретроспективен фотодневник

[master_of_germs]

Vitajte, драги ми магеланци, в тая скромна темичка, където ще се опитам бавно и полека, витаейки (както обичайно ) да пресъздам впечатленията си от нашето пътуване в Словакия през лятото на миналата 2017 г.  Като се надявам с това "витаене" да дам и малко по-различна гледна точка от стандартната "Магеланска инвазия в Братислава" в нейните издания през миналата и настоящата години.

Защо "витайте"? Ние сме си лееекичко баир-будали и обичаме да витаем нейде високо из чукарите, но не това е причината. Защото на словашки това значи "Добре дошли". А малко са посетените от мене държави, където да съм се чувствал толкова добре дошъл, както в Словакия. И тъй: Vitajte na Slovensku! = Добре дошли в Словакия!

А и "витая" е един глагол, който често ползваме вкъщи по повод на някой от известните вече във форума наши плюшени бухали. С риск да си загубя част от аудиторията, редно е да споделя, че в това пътуване не присъства нито един от тях. ШОК! Първо - единият се беше запилял из Македония две седмици по-рано и второ - понеже предстояха и няколко прехода с тежка раница на гръб и за първи път пътувах със самолет с голямата раница като чекиран багаж, реших, че  другият бухал няма да ми заема място вътре като гратисчия в "трюма".

 

За начало - една панорама от Голямата студена долина във Високите Татри... Да знаете, къде сме се насочили. Че поради лошите климатични условия се наложи в последния момент да обръщаме програмата си наопаки и най-големите красоти ще останат по към края на темата

 

Veľká Studená dolina 

 

Словакия е едно скрито бижу насред останалите далеч по-известни и по-големи съседи от "Вишеградската чотворка". Само дето останалите три от четворката, дори събрани заедно, пак не могат да се сравнят с това, което малката Словакия може да предложи на любителите на природата.

 

И на мене Словакия много дълго време ми убягваше от вниманието. Или по-скоро - напълно бях забравил, колко ме въодушевяваше идеята за Татрите някога.

Трябва да се върна до далечната 2001 г., когато направих прощъпулника си по българските планини (Витоша отпреди това не се брои) Бяхме четвърти курс в Медицинския и един колега от курса ми ни организира  да направим едно февруарско изкачване на Мальовица. Май само той имаше екипировка за зимна планина, но всички се справихме... И после се почна... Пиринче, Балканче, Родопи... 

Същата година и аз и този мой колега за първи път кандидатствахме по една програма за обмен на студенти да проведем задължителните си летни болнични стажове в чужбина. Мене ме избраха за Полша, а него - за Словакия. Съответно първото ни желание беше той да е в Попрад, а аз да съм в Кракув, за да може през уикендите, когато не сме в отделенията, да се срещаме нейде из Високите Татри. В тая програма, обаче, разпределението си зависеше от домакините, а те не се съобразиха с желанието ми. Вместо в Кракув или някъде другаде в Южна Полша, ме пратиха чак в Шчечинь... От Шчечинь до Кракув си бяха 11 часа с нощния влак, а оттам - още два часа с автобус до Закопане, така че беше безсмислено да се пробвам да стигна до Татрите, които моят колега си кръстосваше всяка събота и неделя откъм словашката страна. На следващата година само слушах разказите му и благородно завиждах...

...И лека-полека Татрите потънаха нейде дълбоко в подкоровите ядра на мозъка ми и години наред не се сещах за тях.

 

До миналата година, когато WIZZ изригнаха с тия директни полети до Братислава и разбуниха магеланската общност

Миналата си беше странна година, бях изкрейзил от писането на дисертацията и се бях закотвил с месеци наред вкъщи, без да видя баир и мускулите ми атрофираха. Когато краят на голямото писане взе да се очертава и беше ясно, че ще си направя вътрешната защита преди лятната ваканция, реших, че юли месец ще се скита яко. А и по-рано през годината уиз ми бяха отменили/променили няколко полета, та бях понатрупал солиден кредит с техните 20% отгоре. Та полетите до Братислава и обратно щяха да ми излязат без пари, дори и с големия багаж. Въпросът беше да си намеря сподвижници, че по непознати баири не е добре да се тръгва сам. @mary_shery, се съгласи, при условие, че няма всеки ден да правим многочасови преходи с тежки раници на гръб. Също така се разбрахме да взема част от нейния багаж при мене, за да може тя да пътува с малка раница, да се побира в малкия уизеърски ръчен багаж. С @antwerpenaar се уговорихме да си напаснем отпуските, за да се е прибрал от Белгия. Трима са дружина, тоест. Заковахме датите на 23-31 юли, взехме билетите и захванахме да стискаме палци за стабилно време... Което е най-важният фактор, когато става въпрос за планински преходи. Точно затова никога преди не бяхме планирали далечни пътешествия със самолет, за да катерим баири... Знаеш ли, какво ще го уцелиш пустото време?!

И сега не го уцелихме съвсем. В Словакия си вали повече, отколкото у нас, а в планините - още повече. Идеята ни беше да почнем с Високите Татри, после да слезем на ниско в Словенски Рай и да приключим с бърза Братислава, но всички прогнози показаха, че в началото на престоя ни в планините времето ще е ужасно, затова до последния момент променяхме резервации за нощувки и обърнахме цялата програма наобратно.

 

Продължавам след вечеря

Дотогава - още една панорамна - снимана от връх Острва:

 

[master_of_germs]

ДЕН ПЪРВИ - БРАТИСЛАВА - ДЕВИН

И тъй, мятаме се на розовия уизеърски самолет и кацаме в Братислава. Самолетът не е препълнен, нищо че е разгарът на лятото и е неделя. На паспортният контрол ни подпитват нещо на словашки. Какви сме, що сме, накъде сме тръгнали? Словашкият е сравнително лесно разбираем, ако не го говорят бързо. А и аз имам един колега и приятел, който е женен за словачка и имам малко тренинг. Обаче не зацепих първо какво ме пита. Примигах няколко пъти, докато се сетя, че Виедень значи Виена. А, не , драги, тука не позна!  Не сме от стандартната туристическа паплач, дето ползва братиславското летище само за евтин начин за стигане до Виена. "Не сме за Виена! ВИСОКЕ ТАТРИ! РИСИ! КРИВАНь!"

Като стигнах до Кривань, офицерът ми се поклони леко и свали шапка. Само дето не се разплака. Това са си то словаците. Обичат си планините! Обожават ги! Всичките до един - откак проходят докато вече не могат - все са горе, на баирите. Такава масова планинарска страст няма никой друг народ , поне не в Европа. В Рила и Пирин словаците от километри си личат...

Летището изглежда спретнато, поддържано и не особено натоварено. Намираме информационно бюро да ни обяснят туй-онуй, да ни дадат безплатна карта на града и да ни упътят. Автобусните спирки са точно пред летището, на всяка спирка има едно жълти автомати за билети, които са според времетраенето на пътуването. Всичко е написано, така че да се разбира безпроблемно. Пътуването с автобуса до централната гара (май беше номер 61) трае 22 минути, но понеже хостелът ни не е до гарата, взимаме си билетче за един час. Чак после се усетихме, че трябваше да си вземем 24-часов билет, ама нейсе. Имайте предвид, че автоматите за билети приемат само монети!

 

Влязохме малко в гарата да се ориентираме за следващия ден. На фона на всичко останало в Братислава, Централната им гара се нуждае от солиден ремонт, но все пак нищо чак фрапиращо не е. Взимаме трамвай (Шкода, естествено) за 5 спирки и слизаме на улица Пощова, където е хостелът ни. Като цяло, останах неприятно изненадан от цените на нощувките в Словакия. Тоя хостел беше за 50 евро тройната стая, плюс по 1.70 евро туристическа такса на човек. Че ние в Италия и в Германия си намираме по-евтини нощувки от това! 

Хванала ни е вече малко лигнята (особено antwerpenaar, който явно вече търси бира и почва да имитира словашкия провлачен изговор с тия удължени гласни. На рецепцията е една строга блондинка със зловещ син поглед и каменно изражение. Ако беше малко по-възрастна щях да гласувам, че е надзирателка в затвор. antwerpenaar  съвсем го хваща лиготията и кръщава рецепционистката "ГолеЕмаА МусеЕницаА". Взимам му кенче бира от машината в коридора, че инак кой знае каква простотия ще последва

 

Жега е. В останалата част на Словакия вали яко, ама около Братислава препича. Решавам, че ще рискувам и ще се разхождам по джапанки, пък другите нека се пържат в планинарските обувки. Заплюли сме си за следобеда да посетим замъка Девин, но така и така, за да стигнем до автогарата под новия мост, трабва да минем пеш през по-голямата част от центъра. 

И, айде, малко снимки!

 

"Каубойските влакчета" за туристи са им джиджани

 

 

Това специално за жена ми - Фармацевтичен музей с рак на емблемата

 

Нулевият километър

 

 

 

И вече сме под моста, откъдето си взимаме автобус (номер 28) за замъка Девин. Пътува се около 20 минути, така че се взима билетче за 30-минути, освен ако не сте си взели дневна карта. Лелките на павилиончетата за цигари и варена царевица продаваха билетчета.

 

Докато чакаме автобуса, решавам, че в тая жега не се издържа, и ще си взема сладолед. Просто не мога да устоя, когато видя изписана думата "zmrzlina"  

Ще спра за малко тук, че ако продължа да пиша и да качвам снимки, ще ми се разтопи змрзлината  ...

 

 

[master_of_germs]

...ДЕН ПЪРВИ - продължение...

Пристигаме с автобуса и замъкът Девин се извисява над нас. Обаче, спокойно - качването изобщо не е стръмно. Бяха сложили някакъв вход - 5 евро, струва ми се, и за да оправдаят тия пари, словаците бяха спретнали нещо като импровизация на средновековен панаир - опнати военни шатри с копия и доспехи, Лъкове и стрели, ако ти се стреля по мишени. Мъничко, но приятно.

 

 

Най-интересното беше някакъв средновековен прародител на боулинга, в който топката виси на въже

 

 

Горе на крепостта е просторно, като има площадки на няколко нива и различни малки музейчета, които представят различни епохи още от праисторически времена. Особено внимание отделят на келтския период... Което видяхме навсякъде в Словакия - хванала ги е някаква мания по келтите напоследък... Даже и такава бира си имат, ама е много гадна; по-добре пробвайте някоя друга или най-добре - чешка

 

 

Иначе местоположението на замъка Девин е било много стратегическо - точно там, където река Морава се влива в Дунав. Отварят се хубави гледки в Словашко и в Австрийско

 

Оказва се, че не сме единствените, които зорко наблюдават от стражевите кули

 

Жена ми, като върл фен на Слидерин, много се кефи на тая снимка

 

Слизаме обратно долу и решаваме да обиколим отвсякъде замъка. Покрай Дунава има хубава вело- и пешеходна алея. Там е издигнат и паметник на жертвите от желязната завеса, понеже точно на това място доста хора са били отстрелвани при опити да преплуват през Морава в Австрия.

 

 

Все още си беше жега... След толкоз обиколки  си бяхме заслужили да се разхладим с по едно радлерче, преди да продължим скиторенето в Братислава, колкото можем, че  в следващите дни се очакваше да пристъпим през прага на дъждовния апокалипсис... 

 

Редактирано 11 февруари, 2018 от master_of_germs

[master_of_germs]

ВЕЧЕР ПЪРВА

Следва продължение на разходката в Братислава. Съвсем лежерно качване до хълма със замъка, колкото да поизгладнеем за вечеря.

 

 

И пак надолу да си намерим нейде местенце за по пивце и халушки.

 

Срещнахме разни симпатяги из центъра

 

Докато приключим с вечерята и биричките, съвсем мръкна и решихме да се разходим покрай Дунава за една ноощна фотосесия.

А някои си бяха избрали да "вечерят в небето".

Ние най-напред обаче щракнахме паметника на българските партизани

 

И за финал - нощем край Дунава

 

Изведнъж захладня доста и си замириса на буря. Но имахме достатъчно време да си се приберем за няколко часа сън.

Като цяло Братислава много ни хареса. Не ни беше този град основна цел на пътуването и затова навярно надхвърли очакванията ни

Междувременно @Брани беше споделил снимки от Тренчин предишния ден и след кратка консултация във форума решихме, че и ние ще се отбием да поразгледаме на другия ден преди да продължим към Попрад.

За днес толкоз... Повечко снимки, по-малко дневник. Ама то не бяха празници, Шампионски лиги, а и магеланска сБирка предстои

 

Редактирано 14 февруари, 2018 от master_of_germs

[master_of_germs]

ДЕН ВТОРИ - БРАТИСЛАВА - ТРЕНЧИН - ПОПРАД

(...много време мина, откак го зарязах тоя фотодневник; я да се залавям за работа...)

 

Ставаме и нарамваме раниците. Домързява ме да се пробвам да навра малката раничка (ръчния багаж) в голямата и представлявам доста смешна картинка (снимков материал - малко по-долу  ). Мятаме се на трамвая до гарата и си взимаме някакви доста гадни багети за изпът. Качеството е, все едно сме си ги взели от софийската централна гара (която, след ремонта, изглежда на светлинни години пред братиславската). 

Коловозите са им номерирани по някакъв много странен начин, не можах да хвана логиката...  В София поне си знаеш, че липсва коловоз 9 (...и 3/4  ).

Влакът закъснява. по едно време идва един влак на коловоза, помислям, че е нашият и се намъквам с раниците. Една кондукторка ми ръкомаха и вика провлачено. Примигвам на парцали и после осъзнавам, че никой друг не се качва. Ясно, за тоя влак Братислава е била крайната гара. 

Чакаме още, завъртя се към половин час закъснение, но се качихме. Ако се на лъжа, билетът до Тренчин струваше около 6 евро и после беше още около 10 евро оттам до Попрад. Оказа се, че сме се минали с по евро, защото беше малко под 15 евро директно Братислава-Попрад, като тоя билет важи, дори да се спре на междинна гара, но все пак не ни се рискуваше. Пътуването до Тренчин е около час и половина, през което време е облачно и ту превалява, ту спира. Пейзажът е скучноват, вече след Тренчин се навлиза хубаво в планините.

Слизаме и веднага виждаме огромния замък, надвиснал на една скала над града.

Решаваме да се качим догоре, пък на място да преценим, колко да поостанем (влакове има на всеки два часа, но нали нашият закъсня още от братислава, не сме сигурни, че час и половина ще ни е достатъчен. Долу в центъра е равно, но вътрешен магелански информатор ни е подшушнал, че е целият разкопан от ремонти, и решаваме да драпаме по стръмната улица нагоре.

 

На входа продават билети, има няколко варианта за обиколки, но всъщност ние имаме още доста катерене и се колебаем, дали да не слезем да пием бирички в една кръчмичка, която подминахме по пътя нагоре. После ни казват, че на обяд щяло да има шоу с ловни грабливи птици. Решаваме да си вземем билети за голямата обиколка (5 евро) и да видим птиците, пък после да пием бири, 3 часа трябва да ни стигнат за всичко това. 

И с билетите, пак нагоре...

 

А по едно време туристите излизат и извън крепостните стени... И се срещнат и с други градски обитатели

Градът е точно под нас

 

...а кулата на замъка - още е отгоре

 

Влизаме в замъка и най сетне свалям голямата раница, че нагоре следва едно провиране по стълбища... а, да нали бях обещал да се покажа с двете рници

 

Вътре има наредени разни оръжия, доспехи, ловни трофеи, като ще е замък, да покаже някаква автентичност. Не че се е запазило много от автентичния му вид, когато са го строили между 11-ти и 14-ти век... после е бил преизграждан и реставриран на няколко пъти...

 

А от кулата вече се виждат и града, но и дворовете на самия замък.

Слизаме обратно в двора... и завалява сериозно. 

Скриваме се под една порта, докато се извали двайсетина минути. Въртим се из двора, защото е още твърде мокро, за да се проведе шоуто с птиците.

 

Докато подготвят птиците, решиха да демонстрират пред публиката разни похвати от средновековната инквизиция.

 

Това момченце го взеха от доброволец от публиката и го сложиха на "масата за мъчения". Ама го питаха "Можеш да кричаш?, ама яко да кричаш?"  Е, много ясно, че кое дете не знае да крещи. 

И почнаха "мъченията"... Питат го:

- С кого си дошъл тука?

Юнакът обаче не издава с кого и те го "разпъват"... И той крещи... Ама нещо не е убедителен хич. При което "инквизиторът" презрително му изсумтя:

- Кричаш како жаба!

 

Последното изречение ни стана "крилатата фраза" до края на пътешествието

 

Е, дойде време и за дресурата на птици.

 

Накрая и аз, нали съм мастър, трябва да пробвам да се измъкна от уреда за мъчения

 

 

И понеже пак превалява, време е да се внедрим в най-близката кръчмица... Крайно време!

 

Супата с лук и сметана беше интересна, но не и засищаща. Халушките засищат за сметка на това. А бирата винаги оправя настроението

 

Ами... за финал на тази лека отбивка по пътя ни към Татрите... Наздраве! Ние продължаваме пътуването с влака, а с добра компания и биричка, що пък да не стигнем и до Занзибар  ... че и по-далече

 

 

 

 

[master_of_germs]

ДЕН ВТОРИ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

Пътуването с влака от Попрад до Тренчин трае около три часа. Линията навлиза в клисури и долини нагоре по течението на река Вах. Първо през Фатрите, после - в Липтовската долина. Отдясно ни са Ниските Татри, а отляво - Рогачите на Западните Татри. Гледките, обаче са далеч от перфектни, защото продължава да вали, и вече все по-солидно, оправдавайки заплатите на синоптиците.

 

Определено планини, на които следва да обърнем сериозно внимание при следващото си идване в Словакия.

В един момент Западните Татри се отдръпват, дъждът спира, навлизаме в Попрадското поле и пред нас се отваря се разкрива силуетът на Кривань - сърцето и душата на Словакия. Нашата цел номер едно в следващите дни. На снимката това е върхът, ясно отграничен  от останалите върхове от Високите Татри, които остават вдясно. И макар да не е сред най-високите татренски върхове, от този ъгъл Кривань доминира пейзажа. Единственото извинение на словак да не изкачи Кривань, е ако няма крака.

 

Гарата в Попрад изглежда далеч по модерна от тази в Братислава. Автогарата е почти до ЖП гарата и минаваме покрай нея и покрай една голяма BILLA, за да излезем на улица Hraničná, на чийто номер 13 се намира нашата къща за гости Apartman's CVC. Това беше най-евтиното местенце, което намерихме за резервиране в Попрад, на десетина минути от гарата, но в посока, обратна на центъра, който така и не видяхме. НЕ за друго, ами пак почна да ръси. Стигнахме до номера и - шаш. Никаква следа от къща. Имаше една нова сграда, обаче се оказа, че това е полицейски център по въпросите за бежанците. И навсякъде беше затворено. А отстрани - един двор с доста автомобили. Въртяхме се около сградата, обаче отстрани виждаме един затворен магазин за дрехи втора ръка. и там табелка с надпис за нашата къща и 50 метра. Ураааа! Минахме под един навес и се отвори още по-голям двор с разни борси, камиони и прочие превозни средства и всякакви бараки. И няколко работещи автомивки. От автомивка на автомивка стигнахме и до автомивката CVC (а-хааа!) и срещу нея - кафене и пицария със същото име. Влязохме и вътре ни погледнаха шашаво, както сме мокри и с големите раници. НА бара едно девойче на възраст около 12-13 години. Заговорихме я, но не знае ни английски, ни немски. Но, все пак - славяни сме, разбрахме се. Викна майката, после бабата. Английски никой не знаеше, но се оказаха много приветливи хора. Встрани от кафето имаше още една врата, която се оказа към апартаментчето за гости. Съвсем мъничко, но тъкмо колкото да побере трима души за нощ. С напълно оборудвана кухничка. Какво друго ни трябва?! Ядене, как какво!!! Не, че не сме си взели някакви консерви и от България, но все пак сме тръгнали на планина и ги пазим за там, а и трябва да заредим допълнително.

@mary_shery влезе да се къпе, а ние двамата с anwerpenaar решихме да се къпем в дъжда и да пазаруваме в BILLA, пък разходката и Попрад ще остане за друг път. Взехме разни стоки от първа необходимост, хлебец, БИРА, консерви, разни спагети и други нещица за вечеря в микровълновата, ама установихме, че в тоя студен дъжд май ни се ще нещо по-солидно. А и вече бяхме усетили, че словаците не са като чешките си комшии и предпочитат по-високия градус. Накрая, все още под въздействието на видяното в Тренчин, взехме една бутилка, уж да ни сгрява по баирите... Но двамата си я изпихме още същата вечер. А mary_shery гаврътна половинка от личната ми реколта вино от касис, в резултат на което запасите ни за горе се крепяха на едната манерка на antwerpenaar. Те и двамата се катурнаха да спят веднага след като свърши пиенето, а аз, какъвто съм караконджул, се тутках и когато си легнах, се оказах отново карък на каръците. Леглото ми просто се счупи и матракът хлътна под ъгъл, който правеше спането невъзможно. 

Не ми се занимаваше да викам домакините, пък и нали съм тръгнал на планина, свикнал съм да спя във всякакви условия. Не исках и да будя другите да си взимам спалния чувал от раницат в антрето. Постлах си одеалото на земята, метнах хавлията връз себе си като изпечен галактически стопаджия и юнашки си захърках (то това си е първоначалната причина да си лягам след останалите, че ако заспя преди тях, лошо им се пише.  )

Редактирано 30 март, 2018 от master_of_germs

[master_of_germs]

ДЕН ТРЕТИ - ДОБШИНСКАТА ЛЕДЕНА ПЕЩЕРА и ТАТРАНСКАТА ЕЛАКТРОЖЕЛЕЗНИЦА

Събуждам се... Схванат. Брендито - изпито, Виното - и то... Лоша работа. А то няма и място няколко лицеви опори да направя, за да се раздвижа. Всъщност, за да заспя на пода, бях отворил вратата между спалнята и кухнята, толкова бяха маломерни стаичките.

Поглеждам, навън - вали.

След пет минути пак поглеждам. Абе, вали си, ви казвам. Както и да го суча, нищо по-слабо от "из ведро" не ми идва наум.

Ясно е, че още един план пропада. С времето не се спори. 

Първоначалната идея беше да се обиколят два от десетте каньона с водопади в националния парк Словенски Рай. Те и десетте са много красиви, с много добре направени екопътеки, но все пак пътеки по-скоро за сериозни авантюристи и всяка от тях отнема няколко часа. Без собствен транспорт двете най-удобни екопътеки са в ждрелата Суха Бела и Приелом Хорнаду, които биха могли да се изходят за около 7 часа...

Обаче не и в такова време. Още ми се реве... Бях планирал толкова разнообразна програма в Словакия, даже смятах първоначално два дни да отделим на водопади и ждрела, но в крайна сметка постигнахме консенсус за един ден, за да има повече време за Високите Татри. А сега и тоя един ден замина. Не че беше неочаквано де; синоптиците си знаят работата.

Но, нали си имаме заведение в самия апартамент, дето се вика, пием по чайче и решаваме, че няма да седим в тая автомивка, ама няма и да ходим поливин час пеш до центъра на Попрад. Автогарата ни е по-наблизо и взимаме автобус до Добшинската ледена пещера (Dobšinská ľadová jaskyňa)

пътят се вие из Ниските Татри, по границата на парка Словенски Рай. Самата пещера реално е вътре в границите на парка, така че няма да сме капо и вече ще се посетили национален парк. А пещерата освен това е и обект на UNESCO. Друг такъв и без това не планираме за това пътуване. И настроението почва да се пооправя, още повече дъждът временно спря и се образуваха едни хубави мъгли насред боровите гори.

 

Пристигаме.

Словаците явно дъжд не ги плаши. Стотици са надошли, паркирали са си колите и са поели по калната пътека нагоре. Двайсетина минути ходене е, но определено пред никоя българска пещера не съм виждал такова стълпотворение от хора. При това е работен ден.

 

В края на краищата, тая пещера я е посещавал и цар Фердинанд, що пък и ние да не я видим

Като стигнахме горе, се беше извила една опашка поне 300 души за билети. Направо се отчаях, защото бях чел, че се влиза на всеки половин час, но не виждах, как ще влезем такава голяма група. Оказа се, че в натоварени дни се влиза и по-начесто, та пускаха групи на всеки 10 минути. Но междувременно пак заваля силно. С нетърпение чакахме да влезем в ледените дълбини, та да сме на сухо. Билетът струваше 8 евро (ние май спестихме по едно, като минахме за студенти) но за снимане се плащаше допълнително, и то солидно - 10 евро, така че ние си платихме за един фотоапарат. И словаците бяха много стриктни и постоянно проверяваха дали се снима без разрешение.

Тая пещера е известна от много отдавна, и е отворена за посещения още през 1871 г, като 16 години по-късно тя става първата електрифицирана пещера в Европа. Посещенията са възможни само от май до септември.

В Европа има и други ледени пещери,като най-известната е пещерата в околностите на Верфен в Австрийските алпи, както и тези в Трансилвания, но интересното е, че Добшинската е разположена на много по-ниска надморска височина.

Дебелината на натрупания лед на места  надвишава 26 метра, гледакта наистина е внушителна. Вътре се обикаля в кръгов маршрут и обиколката трае около час. Температурата е постоянно около нула градуса, така че е добре да сте подготвени с топли дрехи.

 

Съвсем тематично, влизайки в пещерата, получих съобщение от мобилния си оператор. С култов текст... Е, може и да беше случайно съвпадение, но и случайното съвпадение и то е знак!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Във входно-изходната зала има едно голямо пространство, в което ледът се е натрупан хоризонтално, като замръзнало езеро. Там, с малко обработка се получава чудесна ледена пързалка, която е била навремето ползвана като тренировъчна зала от (чехо)словашките фигуристи.

 

 

 

 

 

 

 

И тъй, след като хубаво се намръзнахме, излязохме навън в "жегата"... и в дъжда. 

Използвахме един промеждутък на по-ситен ръмеж да се спуснем до долу и, напълно окаляни, след малко чакане, успяхме да си намерим местенца да приседнем в единствената кръчмица. Персоналът определено недостигаше за този огромен наплив от посетители, та всичко ставаше твърде бавно, но ние и без това си имахме цял час до автобуса наобратно.

 

Пътьом видяхме и няколко от т.нар. "мончички" - това са един вид вкопани в земята килерчета за картофи и зимнина, с покриви от пръст и трева и малки вратички отпред. @Добри беше писал за тях в неговата си тема. Те са по-характерни малко по на запад в киптовската долина и най-вече в селцето Липтовска Тепличка, където в последния уикенд на юли се провежда фолклорен фестивал. Посещението му също беше в един първоначален мой план, но дъждовното време ни принуди да използваме хубавите дни на фестивала за преходи в Татрите. Радвам се, че поне успях да видя няколко единични мончички на връщане от пещерата. Ако не беше форумът, едва ли щях изобщо да знам за тях и вероятно щях да ги пропусна

 

И така, върнахме се в Попрад следобеда, но денят ни не беше приключил. Бяхме си оставили раниците на отговорно съхранение в кафенето на автомивката. Пихме по един чай, метнахме ги на гръб и обратно към гарата, където щяхме да се возим на култовата Татранска електрожелезница.

 

...Следва продължение...

 

 

 

 

Редактирано 30 март, 2018 от master_of_germs

[master_of_germs]

ДЕН ТРЕТИ - продължение

От Попрад до Щръбске плесо

 

Татранската електрожелезница (Tatranská elektrická železnica) е теснолинейка строена между 1906 г. и 1912 г. и свързва Попрад със селищата в подножието на Високите Татри - Стари Смоковец, Татранска Ломница и Щрбске Плесо. При Щръбске Плесо може се прави и прекачване на зъбчатата железница надолу до град Щрба. Общата дължина на трасетата е 35 км и ние я изминахме от край до край в последния ден от пътуването си.

Еднопосочен билет е между 0,50  и 2,00 евро, дневна карта - 4 евро, тридневна - 8 евро, седмична - 14 евро, месечна - 16 евро.

http://www.slovakrail.sk/sk/ceny-zlavy-sr/vysoke-tatry-tez-oz/sietovy-listok-tez-oz.html

 

Денивелацията, която преодолява железницата не е никак малка. Попрад е разположен на 680 м н.в., а Щрбске плесо е на 1350 м н.в. Особено първата отсечка между Попрад и Стари Смоковец си е доста стръмничка, но все пак са се справили без зъбчатка. 

За съжаление при това първо пътуване с електрожелезницата времето все още не се беше укротило. Проливният дъжд спря, след като се прибрахме от пещерата, но продължи да си ръси ситно, а облаците бяха много ниски и нищичко не видяхме от иначе чудните панорами. Те ще останат за последния ден от пътеписа.

 

 

Особено пък, когато има спирка с такова име, как да се размечтая за къщичка в Татрите 

 

Пристигаме в Щръбске плесо, къде на гарата чака за връзка влакчето на зъбчатата железница. Но ние сме се напътували с превозни средства за няколко дни напред. Оттук насетне ще разчитаме на собствените си крака по баирите.

 

 

До гарата виждаме и една от емблематичните сгради в Щръбске Плесо - хотел Панорама.

 

А залепена за гарата е и кръчмицата "Фуркотка", която е окупирала челното място в трипадвайзър, така че пак ще се върнем за вечеря.

През лятото Щръбске плесо е много спокойно място, както повечето зимни курорти. Оживление има само през уикендите и тогава всичко е заето за нощуване. Ние пристигаме във вторник вечер, но пък и местата, дето са ни по джоба, не са никак много. Запазили сме си две нощувки в туристическата спалня (Ubytovna SHB Štrbské Pleso), която поне на външен вид не ни изглежда особено обещаващо. Вътре обаче си е добре. Доста позахабена мебелировка и стари дървени дограми, но беше много чисто и стаята ни ббее огромна. Реално ни настаниха тримата в стая четворка, без да доплащаме за това (за разлика от хостела в Братислава, където пак беше така, но четворната стая беше наполовина по-малка).

Тоалетните, баните и кухните са общи за етажа, но пък си имат всичко необходимо на един планинар. А и ние, нали сме свикнали с нашите хижи, не искаме много. А когато има и гореща вода, си го броим за лукс

 

Знаем, че сме на една крачка от самото Щръбско езеро ("плесо" на словашки е думата за планинско езеро), но сме твърде изгладнели, за да го обикаляме още тази вечер, а и искаме да влезем в планинарски режим и да си лягаме и ставаме рано. Че за следващия ден прогнозата все още е нестабилна и колкото по-рано тръгнем към Кривань, толкова по-голям шанс имаме да случим с времето.

 

 

Оставяме раниците и слизаме към Фуркотка, която си заслужи петте звезди в трипадвайзър, даже са ѝ малко. Твърдо най-доброто място, в което се хранихме по време на пътуването. Сгряваща хрушковица и легендарна боб-чорба (на словашки "фазульова польевка") със сметана и наденица!

 

 

 

 

[master_of_germs]

ДЕН ЧЕТВЪРТИ - КРИВАНЬ

 

Въпреки желанието ни да станем рано, май вече ни се понатрупа повечко пътуване в разни превозни средства (а мене това ме изтощава повече от всичко друго; предпочитам да разчитам на краката си за придвижване), та едвам се отлепяме в 7 ч. което си е късно по всякакви планинарски стандарти. Малко след 8 ч успяваме да излезем от туристическата спалня и се стараем да не изостанем от графика, защото самото Щръбско езеро е като от приказките, а околните върхове са внушителна гледка и едвам се удържаме да не нащракаме стотици снимки.

Щръбске плесо и хотел Патриа на отсрещния му бряг. Върховете отляво надясно са: Солиско (с пистите по него. Има лифт и маркирана пътека, но не е разрешено качването на самия връх; следва Щръбски щит (на снимката изглежда по-нисък от останалите, най-вече защото е по-далеч. Точно под него се вижда и емблематичната шанца за ски-скокове, другата емблема на Щръбске плесо); в центъра масивният връх, по-зелен от останалите, е Патриа, зад него се виждат части от Сатан (няма нужда от превод) и Мала Баща (т.е. Малкият бастион), които са известни катерачески обекти. В дясно в далечината отпред са двуглавият силует на  Копки и зад него - характерният четириглав вид на връх Висока (2547 м н.в.) - моят личен фаворит за най-красив връх в Татрите, макар че, естествено, словаците до един ще рекат, че най-красивият им връх е Кривань

 

Пак се отвях... А трябва да бързаме. Сутринта е ясно, но според прогнозата лошото време не си е отишло и се надяваме да стигнем догоре преди да се скофти, пък надолу - каквото стане. Напразни надежди, ама каквото-такова...

Кривань е най-западният от върховете във Високите Татри, и е много по-открит от останалите върхове, И лошото време обикновено първо върху него се стоварва. Много скоро върхът се скри в облаци, а това обикновено не е добър знак, ако става още рано сутрин.

 

Преди това обаче ние си вървим по червената маркировка на всеизвестната "Татранска магистрала", която са ми описвали, че е пенсионерски маршрут и си все едно на разходка в парка. Ние за няколко дни я изминахме почти цялата и мога да кажа, че си има и участъци, където не е баш така, но в близост до Щръбске плесо магистралата наистина си е един широк черен път, по който уверено набираме скорост, защото е почти равен.

Гледките са хубави и се вижда и цялото Попрадско поле в ниското, още в мъгли, но усещането е неприятно, защото се сблъскваме с последиците от смерчовете, които са вилнели преди няколко години и масово са съборили дърветата. Гората се възражда, но бавно...

 

Няма много други туристи, но това впечатление е измамно. Словаците предпочитат да ползват другия маршрут към Кривань по зелената маркировка от местността Три Студнички, където оставят колите си. Споменах ли, че нощувките не са евтини за стандарта им. По 18 евро на човек на нощувка платихме в туристическата спалня... Та откъм Щръбске плесо ходят по-малко хора, особено в делничен ден. Ама пък на нас така повече ни харесва. На час преди върха маршрутите се сливат и там настава истинското стълпотворение.                                                                                                                                            

Всеки словак поне веднъж в живота си трябва да се качи на Кривань, а много хора го правят поне веднъж в годината. Кривань за словаците е връх-легенда, част от националната им идентичност. Превърнал се е в такъв в ерата на романтизма, когато се  е зародило словашкото движение за независимост и е било много модерно течение да се рисуват планински пейзажи. Върхът доминира над пейзажа, когато Високите Татри се гледат от югозапад, много повече, отколкото Ломницки щит доминира над останалите върхове при поглед от югоизток. Затова и дълго време се е смятало, че Кривань е най-високият връх в цялата Карпатска система... или поне се е спорело дали е той, или е Ломницки щит. В крайна сметка се оказва, че в Словакия и в Румъния има поне трийсетина върха, които са по-високи, но затова е било нужно да се измерят точните надморски височини. Ломницки щит се радвал на короната на първенец твърде кратко, докато била измерена височината на Герлаховски щит, който изненадващо за всички спечелил Но и до ден-днешен до Герлах няма маркиран маршрут и не може да се качва без водач, за разлика от Ломницки щит и Кривань. Просто невинаги най-високото си заслужава най-много. Поне не и в очите на словаците.

 

Ако някой се интересува от карти на маршрути:

http://www.vysoketatry.com/mapa/

 

След около час трябва да напуснем червената маркировка по "магистралата" и да поемем нагоре по синята. Но според картата езерцето Ямске плесо е съвсем близо, така че продължаваме още около минутка по магистралата, за да го снимаме и да поемем дъх, преди да сменим наклона.

 

Бързо набрахме височина и времето все още беше с нас.

 

Това, което се вижда, е част от Мали Кривань. Големият е вече в облаци.

Съвсем скоро пътеката премина откъм западния склон и ни подхвана бръснещ студен вятър, та навлякохме всички възможни дрехи. Горе на върха щеше да е под нулата.

 

Все още не беше мъгливо и виждахме върволицата по другия маршрут. около два часа и половина след тръгването от Шръбске плесо стигнахме до мястото, където двата пътя към върха се сливат и всъщност мястото, откъдето почва да става мъчно. Нагоре са сипеи и на няколко места трябва да се прехвърлях през остри скали, където задължително трябва да се държиш и с двете ръце, но нищо, което да изисква кой знае каква техническа сръчност. Само че там вече падна такава мъгла, че видимостта беше не повече от десетина метра и просто трябваше да се концентрираме върху следващата си стъпка. БЯхме без багаж поне, така че това ни улесняваше. @antwerpenaar продължи по-уверено напред, а аз останах с mary_shery, която има по-малко опит с такива ситуации. Не толкова с терена, колкото с придвижването в такива метеорологични условия. Обикновено тя ни е на кадем, Където и да тръгнем с нея, времето е чудно. Не и тоя път, обаче. По пътя нагоре не посмях да извадя фотоапарата да снимам, ръцете си ми трябваха. А и то само мъгла...

Така че от легендарните и възпявани в словашкия фолклор гледки от Кривань, нищо не видяхме и mary_shery доста се разочарова. Май досега не ѝ се беше случвало да качи връх и нищо да не види наоколо. А ние с antwerpenaar сме гърмяни зайци и си знаем, че каквото - такова. Тъкмо повод пак да дойдем, че и без това при нагласянето на програмата отпадна кръговият маршрут от Щръбске плесо през Млиницката и Фуркотската долини, който също е много красив.

 

Абе, бройте го час и петнайсет минути яко драпане до върха. Ако беше в добри условия можеше и за час да се вземе тоя последен участък. Общо го направихме за точно 4 часа от щръбске плесо до върха, малко по-бавно от посоченото на табелите, но като за първи преход си е съвсем добър резултат.

 

Кривань е увенчан с характерния словашки кръст, който е и на герба на страната.

 

Малко по-надолу мъглата само за момент леко се отдръпна, за да разкрие част от Зеленото Криваньско езеро.

 

Аз не се снимах там; просто бях доволен, че макар и да качихме върха в мъгла, поне не ни наваля. Когато слязохме до същото място, където навлязохме в мъглата, точно там и излязохме от нея. И после долу вятърът си утихна и за три часа лежерно се прибрахме за цял следобед и вечер яко щракане на снимки покрай Щръбске плесо, които ще останат за следващия пост  Ама пък заслужили сме си го - качихме върха-легенда за словаците; трябва малко да отдъхнем

 

 

[master_of_germs]

ДЕН 4 - продължение - ЩРЪБСКЕ ПЛЕСО

 

Щръбске плесо е разположеен на 1350 м н.в. сред чудни борови гори и е един от най-известните словашки зимни курорти.

Емблематични са шанците за ски-скокове.

 

 

Всъщност, тази снимка е правена чак на следващата сутрин, като тръгнахме в посока Попрадске плесо. Иначе не ходихме до шанците, макар че имахме някакви мераци да минем покрай тях и да си направим още една малка разходка до водопада Скок, който се намира в терасовидната Млиницка долина.

Обаче, връщайки се от Кривань, водопада, също както и шанците, ги видяхме в далечината и решихме, че ще пийнем биричка и ще изядем по една варена царевица и ще се поразходим из по-долната част на Щръбске плесо, преди да стане време за вечеря.

 

Тов е с доста зум, реално е към час и петнайсет минути ходене поне нагоре докато се стигне подножието на водопада. Пък, като знаем, че над него в Млиницката Долина има поне 4 чудни езерца, и че накрая долината свършва със седлото Бистра Лавка, нямаше да се удържим да не продължим и нагоре. А на следващия ден ни предстоеше много по-трудно изйкачване. Така че се спряхме. Преминаването по синджирите и металните скоби през Бистра Лавка от Млиницката във Фуркотската долина сме си го оставили за друг път... някога си.

 

Но да се върнем още същата сутрин на отиване към Кривань (в облаците), докато още беше ясно...

 

От хотел Солиско започва маркираната пътека в посока Кривань.

 

Сега вече на връщане - доста по-мрачно и облачно...

 

Това дотука беше преди бирата и царевичката (царевичките, между другото, се проодават на грамаж, ние първоначално се подлъгахме по наглед страшната евтинийка

 

После се спуснахме покрай няколко малки изкуствено направени още през 19-ти век езера за риболов, комерсиално наречени Езерцата на любовта (Jazierka lásky)

В едното от тях има поставена плоча с пресечения словашки кръст, която стои налко под водната повърхност. Идеята е да се види кръстът точно над отражението на един планински връх във водата, като се гледа под определен ъгъл, но заради ниските облаци и ръмежа не видяхме нищо подобно. Не разбрахме защо всички мятаха стотинки по тоя кръст; тази туристическа изпростявка я ненавиждам от дън душа... Като се изключи това, езерцата са си много добри за лежерна разходчица преди вечеря.

 

Продължихме разходката около Новото Щръбско езеро (Nové Štrbské pleso); пак така изкуствено направено от градинарите на местния владетел... Ама пък добре им се е получило...

 

Отново вечеряхме във "Фуркотка", но после отидохме да се снимаме и пред другото известно (и отвън много по-фотогенично) заведение на брега на истинското Щръбско езеро - "Колиба Патриа" То беше само на двеста метра от нашата туристическа спалня няпряко през гората.

Обиколихме езерото за нощни снимки и стегнахме багажа. НА сутринта щяхме вече да навлезем в Татрите с големите раници на гръб.

 

И така. първият планински ден от пътешествието ни премина успешно. Липсваха гледки от Кривань, но пък се качихме и слязохме невредими и хем се вработихме, хем пък съхранихме сили за много по-тежкия преход на следващия ден...

Толкоз ли бързо ни писна тая Словакия, та през най-дивите чукари сме решили да катерим най-високия връх в Полша :D ... Но не и преди да поспим. Един връх вече е изкачен, програмата минимум е изпълнена, а прогнозата продължава да е за нестабилно време. Ако планината ни позволеше, щяхме да се наслаждаваме и на още по-големи красоти

 

Лека нощ в очакване на голямата Магеланска сБирка  

Родопите са си Родопи, ама пък и Татрите са си Татри

 

 

 

 

 

[jungfraujoch]

На 3/24/2018 в 20:27, master_of_germs каза:

ДЕН ВТОРИ - БРАТИСЛАВА - ТРЕНЧИН - ПОПРАД

(...много време мина, откак го зарязах тоя фотодневник; я да се залавям за работа...)

 

Ставаме и нарамваме раниците. Домързява ме да се пробвам да навра малката раничка (ръчния багаж) в голямата и представлявам доста смешна картинка (снимков материал - малко по-долу  ). Мятаме се на трамвая до гарата и си взимаме някакви доста гадни багети за изпът. Качеството е, все едно сме си ги взели от софийската централна гара (която, след ремонта, изглежда на светлинни години пред братиславската). 

Коловозите са им номерирани по някакъв много странен начин, не можах да хвана логиката...  В София поне си знаеш, че липсва коловоз 9 (...и 3/4  ).

Влакът закъснява. по едно време идва един влак на коловоза, помислям, че е нашият и се намъквам с раниците. Една кондукторка ми ръкомаха и вика провлачено. Примигвам на парцали и после осъзнавам, че никой друг не се качва. Ясно, за тоя влак Братислава е била крайната гара. 

Чакаме още, завъртя се към половин час закъснение, но се качихме. Ако се на лъжа, билетът до Тренчин струваше около 6 евро и после беше още около 10 евро оттам до Попрад. Оказа се, че сме се минали с по евро, защото беше малко под 15 евро директно Братислава-Попрад, като тоя билет важи, дори да се спре на междинна гара, но все пак не ни се рискуваше. Пътуването до Тренчин е около час и половина, през което време е облачно и ту превалява, ту спира. Пейзажът е скучноват, вече след Тренчин се навлиза хубаво в планините.

Слизаме и веднага виждаме огромния замък, надвиснал на една скала над града.

Решаваме да се качим догоре, пък на място да преценим, колко да поостанем (влакове има на всеки два часа, но нали нашият закъсня още от братислава, не сме сигурни, че час и половина ще ни е достатъчен. Долу в центъра е равно, но вътрешен магелански информатор ни е подшушнал, че е целият разкопан от ремонти, и решаваме да драпаме по стръмната улица нагоре.

 

На входа продават билети, има няколко варианта за обиколки, но всъщност ние имаме още доста катерене и се колебаем, дали да не слезем да пием бирички в една кръчмичка, която подминахме по пътя нагоре. После ни казват, че на обяд щяло да има шоу с ловни грабливи птици. Решаваме да си вземем билети за голямата обиколка (5 евро) и да видим птиците, пък после да пием бири, 3 часа трябва да ни стигнат за всичко това. 

И с билетите, пак нагоре...

 

А по едно време туристите излизат и извън крепостните стени... И се срещнат и с други градски обитатели

Градът е точно под нас

 

...а кулата на замъка - още е отгоре

 

Влизаме в замъка и най сетне свалям голямата раница, че нагоре следва едно провиране по стълбища... а, да нали бях обещал да се покажа с двете рници

 

Вътре има наредени разни оръжия, доспехи, ловни трофеи, като ще е замък, да покаже някаква автентичност. Не че се е запазило много от автентичния му вид, когато са го строили между 11-ти и 14-ти век... после е бил преизграждан и реставриран на няколко пъти...

 

А от кулата вече се виждат и града, но и дворовете на самия замък.

Слизаме обратно в двора... и завалява сериозно. 

Скриваме се под една порта, докато се извали двайсетина минути. Въртим се из двора, защото е още твърде мокро, за да се проведе шоуто с птиците.

 

Докато подготвят птиците, решиха да демонстрират пред публиката разни похвати от средновековната инквизиция.

 

Това момченце го взеха от доброволец от публиката и го сложиха на "масата за мъчения". Ама го питаха "Можеш да кричаш?, ама яко да кричаш?"  Е, много ясно, че кое дете не знае да крещи. 

И почнаха "мъченията"... Питат го:

- С кого си дошъл тука?

Юнакът обаче не издава с кого и те го "разпъват"... И той крещи... Ама нещо не е убедителен хич. При което "инквизиторът" презрително му изсумтя:

- Кричаш како жаба!

 

Последното изречение ни стана "крилатата фраза" до края на пътешествието

 

Е, дойде време и за дресурата на птици.

 

Накрая и аз, нали съм мастър, трябва да пробвам да се измъкна от уреда за мъчения

 

 

И понеже пак превалява, време е да се внедрим в най-близката кръчмица... Крайно време!

 

Супата с лук и сметана беше интересна, но не и засищаща. Халушките засищат за сметка на това. А бирата винаги оправя настроението

 

Ами... за финал на тази лека отбивка по пътя ни към Татрите... Наздраве! Ние продължаваме пътуването с влака, а с добра компания и биричка, що пък да не стигнем и до Занзибар  ... че и по-далече

 

 

 

 

@master_of_germs,снимката с двете раници е фърст!

Интересно и увлекателно ти е дневничето!

[master_of_germs]

преди 42 минути , jungfraujoch каза:

@master_of_germs,снимката с двете раници е фърст!

Интересно и увлекателно ти е дневничето!

В такъв случай кинопрегледът за следващия ден показва, че първият час от прехода (между Щръбске плесо и още по-красивото езеро Попрадске Плесо) пак бях с двете раници вкупом. НА първото стръмно (там, откъдето съм снимал със зум шанците за ски-скокове) три пъти се препотих. После наклонът намаля и даже си свируках по Татранската магистрала, която в този участък е широка горска пътека и някак си усещането беше съвсем родопско, като за пред Магеланска сБирка.

 

Тоя път тръгнахме овреме - в 7 ч сутринта. И след няма и час бяхме на Попрадске плесо. Там оставихме големите раници в едно общо помещение и закусихме набързо. Сблъскахме се и с бруталната реалност в татрите - а именно, че един голям чай (400 мл чаша) струва повече, отколкото една бира... Този факт е вероятно най-сериозната причина тези планини и до днес да са останали единствените в Европа, където все още бродят онези легендарни същества - "Татранските шерпи"...

Издадох твърде много, все пак този пост е само реклама за следващия епизод:

ДЕН ПЕТИ - Щръбске плесо-Попрадске плесо-Менгушовската долина-Хата под Рисми-Връх Риси и обратно до Попрадске плесо

Но, все пак, за да засиля съспенса, нека спомена, че когато съм гладен, думата "нервен" не ме описва достатъчно добре (в смисъл, че и утре ще тръгна гладен към Родопите, за да не ви оповръщам в колата, да си знаете )

А @antwerpenaar e външно много спокоен тип, но вътрешно кипва при всяка минутка забавяне от план-графика. И почва да ръчка словесно. Аз пък кипвам, съвсем не вътрешно, когато някой ме ръчка, докато ям.

В резултат на което на Попрадске плесо настъпи взривна ситуация. И фитилът ми се подпали. И докато ми се изразходи изсипания адреналин, наложих темпо, което се оказа твърде бързо Когато видях, че отсечка, която принципно се взема за 35 минути, сме я изходили за около 20 минути, си дадох сметка, че трябва да дръпна спирачката, че иначе @mary_shery щеше да изпокапе преди да е дошла истински мъчната част от прехода...

 

Стига тийзъри. И без това съм на работа и в тоя пост снимки няма да има. Целия епизод ще ви го сервирам довечера в праймтайма на сБирката

Редактирано 20 април, 2018 от master_of_germs

[master_of_germs]

И тъй:

ДЕН ПЕТИ (виж по-горе)

Часовникът показва ясно, че вече сме влезли в планинарски режим... А сме окъснели, а ни е наваляло. Излизаме от Щръбске Плесо, а това борче ми се пречка на чудесната гледка към връх Висока.

 

Ето ги и шанците:

 

Копки и Висока, тоя път без пречещи дървета:

 

 

Пристигаме в хижа Попрадске плесо при едноименното езеро, където ще нощуваме довечера.

 

Тука, както вече писах, малко поизостанахме от графика и хукнах нагоре да наваксвам. Имам го тоя навик - като си сваля раницата от гърба и видя баир нагоре, просто краката ми се задвижват сами. Другите трудно ми насмогват на темпото. Не е хубаво така, но аз си знам, че след седмия час ходене лека полека почва да ми писва и гледам да отхвърля повечко километри, докато съм още свеж. Таже и тренирните словаци ги изпреварвам без никакви усилия. Ядосан съм малко, а и заситен - няма какво да ми се опре. По едно време вече излизаме от гористия пояс и стигаме до разклонение. Червената маркировка завива вдясно и по нея продължаваме към Риси. Синята е направо към основната част на Менгушовската долина (всъщнност Менгушовските долини са 4, като другите три се "вливат"  в основната. А тя пък достига до циркуса, където са малкото и голямото Хинцови езера... Последното е най-дълбокото езеро в Словакия - 53 метра. Нaд него е връх Копровски щит (2389 м н.в.), койот е сред малкото разрешени за изкачване без планински водач върхове във Високите Татри. Идеята ни , след като (и ако) изкачим Риси, ако времето позволява и имаме силици, от този разклон да поемем пак нагоре поне до бреговете на Хинцовото езеро, но прогнозата за времето не ни дава много надежди. Следобеда пак се очакват валежи. А и все още не знаем какво ни чака нагоре към Риси.

 

Всъщност, вече се досещаме, какво ще е... Тия облаци не вещаят нищо добро...

 

Тук нагоре пътеката вие едни серпентини, които аз (все още под пара) пренебрегвам и цепя директно нагоре. Виждам, че @mary_shery изнемогва и се задъхва далеч назад, а щом и antwerpenaar изостава, значи наистина съм се олял с темпото. Но поне е открито и не се губим от поглед. 

В тоя момент пред мене на пътеката се вижда кег с бира и щайги със сандвичи и аз "набивам спирачките" невярващо и ми потичат лигите... Чак след секунди разбрах, че са на самар на гърба на човек, който е седнал да си почива!!! Това беше първият ми, не челен, а по-скоро гръбен сблъсък с Татранските Шерпи

Седнах до човека, попитах го дали иска помощ. Той само поклати глава, вдигна товара на гръб и уверено продължи нагоре... Ако изобщо някога съм си мислел, че съм Машина, осъзнах,ч е съм бил в дълбоко заблуждение. Размишлявах върху живота, вселената и всичко останало и изчаках останалите да продължим заедно нагоре.

Всъщност виждах, че на @mary_shery и е трудничко и реших да пуснем @antwerpenaar напред а аз останах с нея, защото не е добре никой да остава сам отзад, а не аз съм най-подготвеният в групата за изкачване в тежки условия. Поне един от нас трябваше да успее!

 

Мaлко след това пътеката стана по-равна и с добре напаснати камъни... Това им го признавам на словаците, навсякъде в планините си, където са можели да направят нещо, с което да улеснят планинарите, са го направили. И в същото време не са си оклепали планината с всевъзможни лифтове, както в Швейцария, да речем. Мaкар че по пътеките е пълно с хора (а е пълно, защото има солени глоби ако в национален парк се движиш извън маркираните пътеки) все пак го има това усещане за истинско планинарство, а не за кашкавал-туризъм.

 

И така стигаме до Горното Козе езеро (Вишнье Козье Плесо)

 

Най-високият връх на снимката е Велька Вежа (т.е. Голямата Кула) Вдясно от него е Жабя Вежа (Жабешката кула) и вдясно малкото остро връхче е Жаби Конь (да, точно така - Жабешкият кон  ) един от най-известните катерачески обекти в Словакия, макар че те не са един и два. Но източната стена на Жаби Конь е една от словашките класики в алпинизма.

 

Пауза за снимки, защото малко сlед Козите езера следва участък, където трябва повишено внимание...

 

Първо трябва да минем по мокри скали...

 

А после движението става еднопосочно, като се ползват за опора метални вериги и метални стълби, забити в скалите. За да се избегне опасна ситуация, тези, които вървят нагоре позват едни съоръжения, а слизащите надолу - други в съседство. Обаче, като си представих, как ония ми ти "шерпи" се катерят с по 50+ кила на гръб на това място, направо взе да ми призлява. А друг начин да се стигне до горната хижа няма. Освен с хеликоптер да спускат храната и горивото, ама нали се разбрахме, че словаците не са швейцарци... и по-добре.

 

 

Нагоре има още няколко въжета, но вече не е толкова трудно.

 

Все още е стръмно, но съвсем поносимо...

И вече попадаме във високопланинското свободно кралство на Риси, където има още много изненади, но те ще останат за след магеланската сБирка

 

Следва продължение...

Редактирано 20 април, 2018 от master_of_germs

[patilana]

....за след магеланската сбирка... означава в неделя вечер, нали @master_of_germs? А ние какво да правим до догава?

Хич не си честен, да знаеш!

[master_of_germs]

преди 8 часа, patilana каза:

....за след магеланската сбирка... означава в неделя вечер, нали @master_of_germs? А ние какво да правим до догава?

Хич не си честен, да знаеш!

Ами аз още  не съм стигнал на сБирката. Цял ден снимам родопски красоти, но пък то и много магелански народ се събра при Караджовия камък. Няма да мешаме Родопите с Татрите, нали се разбрахме

[master_of_germs]

ПЕТИ ДЕН - Изкачването на Риси (продължение)

 

Само като си помисля, че сме ри Хата под Рисми (хижата под Риси)  в няма и десет и половина на същия ден, в който сме тръгнали от Щръбске плесо, а ми отнема десетина дни да продължа с писането, ме хваща срам. Много по-лесно е да изкача някой връх (макар че точно този не е хич лесен), отколкото да опиша какво ми е.  Хората, които не са планинари, няма да ме разберат. Няма да съпреживеят залитането, когато настъпиш нестабилен камък по сипея нагоре, няма да почувстват вцепенението, когато те обгърне студената, непрогледна мъгла и облекчението, когато познат (или непознат) глас отвърне на твоя леко разтреперан вик "ЕХООООООО"... Няма да знаят, колко ароматно ухае чаят с планински билки в хижата, където си спрял за малко по пътя нагоре, нито колко сладка е горчивата биричка, когато преходът вече е прикючил, защото, ако щете ми вярвайте, и най-добрата трапистка бира в кръчма, не може да се сравни с най-смотаният бълвоч в хижа след десетчасов преход.

...Но всичко това все още предстои в този ден...

И всичко това бледнее пред усещането да стъпиш на върха и да погледнеш от другата страна... Особено, когато другата страна е в Полша. Полша, която ми отвори очите към света, Полша, където за първи път бях извън родината си, и където се почувствах по-малко чужд, отколкото в Студентски град. Полша, която веднъж завинаги изми страха ми от това да пътувам сам и ме накара да вярвам, че мога да постигна мечтите си да видя нови и нови места и където разбрах, че моите въжделения могат да подпалват искрата и у други, доскоро напълно непознати за мене хора. Полша, която ме накара да се чувствам по-свободен. 16 години по-късно щях да надзърна в една мъъъъничка частица от тази толкова специална за мене страна, вече с очите на Магеланец.

 

Мислейки си за биричката в края на деня се замислих и за тия "татрански шерпи" и за словашката култура. Действително ли се пие чак толкова бира в хижата под Риси, че чак с кегове на гръб да я носят. И не ги ли е страх, че като ударят няколко бири могат да се изплъзнат от металните въжета по пътя надолу. А асоциацията с истинските шерпи (ще отида и в Непал някой ден... ПЪК!) се засилва, когато в мъглата пред хижата изплува това>

 

Това е Хата под Рисми, разположена на 2250 м н.в. срещу връх Велька Копка. Най-високата татранска хижа, все едно еквивалент на нашия заслон при Леденото езеро. Само дето е далеч по модерна - със соларно панели и прочие. Горе може да се спи, но местата са малко и от месеци наред всичко е запълнено.

 

Време е за кратка почивка при хижата, а словаците са шегаджии и са се погрижили за доброто настроение.

Ако искаш, може да чакаш на спирката автобусът да те вземе и да те свали до Щръбске плесо :D Ама ще си отвисите от чакане и накрая пак ще трабва с кракомобила

 

Ако някоя научнофантастична "кифла" е дошла на високи токчета до хижата, да знае, че оттам нагоре е забранено :D

 

Не ме питайте, как е стигнал този велосипед дотук. Не са хора, а машини тия татрански шерпи

 

Ето нещо интересно, което ме накара да се замисля... Явно шерпите все пак са хора понякога и изнемогват и молят туристите да им помагат с поддържането на хижата.

Ако някой занесе обратно долу до Попрадске плесо някой от празните вече бирени кегове или газови бутилки, ще получи сертификат и безплатно чайче! Хмм, ще помислим... Дай най-напред да качим върха!

 

Нагоре след хижата следва кратък лесен участък. Нищо че на места има и малки снежни преспи. Пътеката е направена добре, камъните са редени, така че да е удобно за хората. Това с редените камъни е доста типично във високите части на Татрите, както видяхме и в следващите дни.

Бързо се изкачихме до Седло над Вахом - Отляво остава връх Тажки щит, отляво вече се вижда двуглавият Риси а под нас е шеметната долина откъдето извира река Вах - същата покрай която с часове наред пътувахме с влака от Тренчин. Но тук извира първо в Полша, заобикаля Татрите от север и запад и после се влиза в пролом между голямата и малката Фатра.

Гледките към Полша обаче са съвсем откъслечни, понеже всичката мъгла на талази се е струпала оттатък границата и чака заповед да нахлуе в Словакия. Както често се случва в планината обаче, пъглата иде отдолу, обръща се на билото и не минава отвъд него. А ние за известно време трябва да се катерим точно по билото.

 

Финалният участък е доста неприятен.

Първо се изкачваме на по-ниската от двете глави на Риси - 2499 м. Тук има повече хора, защото това е на границата и защото това е най-високата точка на Полша. Риси е и единственият връх във Високите Татри, който може да бъде изкачен по маркирана пътека и от Словакия, и от Полша, съответно единственото място в планината, където е разрешено да се премине границата без планински водач.

 

аntwerpenaar отдавна е на върха и ни чака.

 

 

 

Аз се качвам малко преди @mary_shery и успявам да хвана няколкото кратки секунди, в които мъглата се разкъсва и разкрива гледка към Черното езеро  под Риси (Чарни Став под Рисами), но така и не можах да зърна макло под него Морското око - най-красивото и най-дълбоко езеро в Татрите; не само в Полската част... Ще трябва да се ходи и до там скоро. Полската част от Високите Татри е много по-малка от словашката, обаче там са по-красивите езера и най-трудните маршрути.

mary_shery пристига на върха малко след мене, но това е достатъчно, за да се захлупят облаците отново и да не види ни едно от двете езера... Кой превари - той завари

 

Као не става с езерото, ще се щракаме на върха с трибагреника.

То бива да сме репи, ама чак пък толкоз

 

От двете страни на граничната кота - да се знае

 

Горе се бяха насъбрали доста хора - от Полската страна идваха не по-малко планинари и повечето от тях продължаваха в Словакия за по бира в Хата под Рисми и полсе надолу към Попрадске плесо и спирката на електрожелезницата, откъдето да намерят транспорт за връщане обратно. Полският маршрут за качване на Риси е по-стръмен и по-дълъг , а хижа (по-скоро палатков лагер) има само между Черното езеро и Морското око, затова слизането през словашката страна е по-логичният вариант.

Срещнахме обаче и планинари от друи страни - немци, австрийци, израелци, че и едно семейство от Канарските острови.

По-високата глава на Риси (2503 м н.в.) е изцяло в Словакия, и съответно не е чак толкова посещавана ама има си хас да не се качим и на нея!

 

Нетът ми се скапва и все по-трудно качвам снимки... Ще продължа, като се пооправи...

 

 

[master_of_germs]

Облаците се движаха бързо и се завихряха,но ние сме претръпнали след качването на Кривань, а и Риси е в средата на планината, заобиколен от други също толкова високи върхове, и е малко по-закътан от изложения на ураганните пориви Кривань. Иначе технически Риси е много по-труден. Дори и е мъгла се разкриват прекрасни гледки, така че не се чувстваме прецакани (освен заради Морското око).

Още малко снимки отгоре:

 

Слизаме малко надолу, мъглата взе да отстъпва и Козите езера се откриха.

 

Пак се връщаме към хижата и сме в настроение да си направим миниатюрно снежно човече

 

Тая табела, мисля, няма нужда от превод. Словаците си спазват забраните, а на токова нясто няма как да има вътрешна тоалетна... Тоалетната на хижата под Риси, макар да беше упомената в темата със снимковите загадки, си заслужава и отделен пост във фотодневника ми ... След малко  Все пак, човек дори и докато пише фотодневник има нужда да отиде до тоалетна... Макар и тази вкъщи далеч да не е толкова живописна

 

 

 

 

[patilana]

Многото красота, която ни показваш си заслужи чакането. Сега разбрах причината @mary_shery да е влюбена в тази част на света.

[jungfraujoch]

На 30.03.2018 г. в 21:56, master_of_germs каза:

ДЕН ВТОРИ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

Пътуването с влака от Попрад до Тренчин трае около три часа. Линията навлиза в клисури и долини нагоре по течението на река Вах. Първо през Фатрите, после - в Липтовската долина. Отдясно ни са Ниските Татри, а отляво - Рогачите на Западните Татри. Гледките, обаче са далеч от перфектни, защото продължава да вали, и вече все по-солидно, оправдавайки заплатите на синоптиците.

 

Определено планини, на които следва да обърнем сериозно внимание при следващото си идване в Словакия.

В един момент Западните Татри се отдръпват, дъждът спира, навлизаме в Попрадското поле и пред нас се отваря се разкрива силуетът на Кривань - сърцето и душата на Словакия. Нашата цел номер едно в следващите дни. На снимката това е върхът, ясно отграничен  от останалите върхове от Високите Татри, които остават вдясно. И макар да не е сред най-високите татренски върхове, от този ъгъл Кривань доминира пейзажа. Единственото извинение на словак да не изкачи Кривань, е ако няма крака.

 

Гарата в Попрад изглежда далеч по модерна от тази в Братислава. Автогарата е почти до ЖП гарата и минаваме покрай нея и покрай една голяма BILLA, за да излезем на улица Hraničná, на чийто номер 13 се намира нашата къща за гости Apartman's CVC. Това беше най-евтиното местенце, което намерихме за резервиране в Попрад, на десетина минути от гарата, но в посока, обратна на центъра, който така и не видяхме. НЕ за друго, ами пак почна да ръси. Стигнахме до номера и - шаш. Никаква следа от къща. Имаше една нова сграда, обаче се оказа, че това е полицейски център по въпросите за бежанците. И навсякъде беше затворено. А отстрани - един двор с доста автомобили. Въртяхме се около сградата, обаче отстрани виждаме един затворен магазин за дрехи втора ръка. и там табелка с надпис за нашата къща и 50 метра. Ураааа! Минахме под един навес и се отвори още по-голям двор с разни борси, камиони и прочие превозни средства и всякакви бараки. И няколко работещи автомивки. От автомивка на автомивка стигнахме и до автомивката CVC (а-хааа!) и срещу нея - кафене и пицария със същото име. Влязохме и вътре ни погледнаха шашаво, както сме мокри и с големите раници. НА бара едно девойче на възраст около 12-13 години. Заговорихме я, но не знае ни английски, ни немски. Но, все пак - славяни сме, разбрахме се. Викна майката, после бабата. Английски никой не знаеше, но се оказаха много приветливи хора. Встрани от кафето имаше още една врата, която се оказа към апартаментчето за гости. Съвсем мъничко, но тъкмо колкото да побере трима души за нощ. С напълно оборудвана кухничка. Какво друго ни трябва?! Ядене, как какво!!! Не, че не сме си взели някакви консерви и от България, но все пак сме тръгнали на планина и ги пазим за там, а и трябва да заредим допълнително.

@mary_shery влезе да се къпе, а ние двамата с anwerpenaar решихме да се къпем в дъжда и да пазаруваме в BILLA, пък разходката и Попрад ще остане за друг път. Взехме разни стоки от първа необходимост, хлебец, БИРА, консерви, разни спагети и други нещица за вечеря в микровълновата, ама установихме, че в тоя студен дъжд май ни се ще нещо по-солидно. А и вече бяхме усетили, че словаците не са като чешките си комшии и предпочитат по-високия градус. Накрая, все още под въздействието на видяното в Тренчин, взехме една бутилка, уж да ни сгрява по баирите... Но двамата си я изпихме още същата вечер. А mary_shery гаврътна половинка от личната ми реколта вино от касис, в резултат на което запасите ни за горе се крепяха на едната манерка на antwerpenaar. Те и двамата се катурнаха да спят веднага след като свърши пиенето, а аз, какъвто съм караконджул, се тутках и когато си легнах, се оказах отново карък на каръците. Леглото ми просто се счупи и матракът хлътна под ъгъл, който правеше спането невъзможно. 

Не ми се занимаваше да викам домакините, пък и нали съм тръгнал на планина, свикнал съм да спя във всякакви условия. Не исках и да будя другите да си взимам спалния чувал от раницат в антрето. Постлах си одеалото на земята, метнах хавлията връз себе си като изпечен галактически стопаджия и юнашки си захърках (то това си е първоначалната причина да си лягам след останалите, че ако заспя преди тях, лошо им се пише.  )

@master_of_germs,определено пътуването Ви е весело.Стоките от първа необходимост-БИРА,веднага са закупени.И никакъв проблем не е счупеното легло!Това ми звучи точно ФЪРСТ.

[master_of_germs]

преди 13 минути , patilana каза:

Многото красота, която ни показваш си заслужи чакането. Сега разбрах причината @mary_shery да е влюбена в тази част на света.

Бъркаш Словакия и Словения.  Много хора го правят. 

Силно се надявам това лято и аз да доживея да видя и да се катеря в Юлийските Алпи. Пък и в други части от Алпите, що не? Но Високите Татри са най-близкото място извън Рила и Пирин, където може да се усети част от Алпийската магия, ако нямаш възможност (най-вече финансова) да стигнеш до Алпите. Или ако нямаш логистичната възможност да отидеш с кола и на палатки в Проклетийе, особено в албанската част на планината.

Колкото до мене, аз предпочитам по-слабо култивирани планини. Татрите ми бяха почти на ръба на комерса... Възможно е Юлийските Алпи да минат отвъд границата ми на поносимост, но чак толкова едва ли.  

Копнея за гореспоменатото Проклетийе и за по-близък контакт с Кавказ, предшестван от едни Южни Карпати, може би... От началото на юли почват полети по оста Букурещ-Кутаиси... Така де...  Винаги е добре да се планират повече неща едновременно, че не се знае, кое ще се осъществи. 

 

Редактирано 29 април, 2018 от master_of_germs

[Дани Магелани]

преди 25 минути , master_of_germs каза:

Бъркаш Словакия и Словения.  Много хора го правят. 

Силно се надявам това лято и аз да доживея да видя и да се катеря в Юлийските Алпи. Пък и в други части от Алпите, що не? Но Високите Татри са най-близкото място извън Рила и Пирин, където може да се усети част от Алпийската магия, ако нямаш възможност (най-вече финансова) да стигнеш до Алпите. Или ако нямаш логистичната възможност да отидеш с кола и на палатки в Проклетийе, особено в албанската част на планината.

Колкото до мене, аз предпочитам по-слабо култивирани планини. Татрите ми бяха почти на ръба на комерса... Възможно е Юлийските Алпи да минат отвъд границата ми на поносимост, но чак толкова едва ли.  

Копнея за гореспоменатото Проклетийе и за по-близък контакт с Кавказ, предшестван от едни Южни Карпати, може би... От началото на юли почват полети по оста Букурещ-Кутаиси... Така де...  Винаги е добре да се планират повече неща едновременно, че не се знае, кое ще се осъществи. 

 

Бях зимата в Грузия. Това, което видях, мнооого ми хареса.

Имаш маршрутка до Батуми за 2 ч. А от там лятото  има вътрешни полети за Кавказ. 

А храната...ммм! Качествена, истинска.

Такава беше в БГ , преди да си бил роден.

 

[patilana]

Прав си за Словения.Тя беше .Дано дамата не се сърди, че обърках обекта на чувсвата йОбаче то е все високо над възможностите ми и затова са просто страни и планини в Централна Европа.

Преди време си мислех да се присламча с вас до хижите и да ви чакам там с готовия чай, ама откак стана толкова подробен в разказа, да знаеш, че сами ще си правите чая.

[master_of_germs]

преди 23 минути , Дани Магелани каза:

Бях зимата в Грузия. Това, което видях, мнооого ми хареса.

Имаш маршрутка до Батуми за 2 ч. А от там лятото  има вътрешни полети за Кавказ. 

А храната...ммм! Качествена, истинска.

Такава беше в БГ , преди да си бил роден.

 

  И аз бях миналата зима - гледах планините отдолу. Но не съм екипиран за зимни изкачвания, още по-малко в планина като Кавказ. От вътрешни полети няма нужда. Храната в Грузия е достатъчно добра, почти като у нас, дори и сега. Макар да сме в София, все още се наслаждаваме на това най-близките ни роднини да си живеят в провинцията в къщи с големи и добре поддържани градини и то в тях да не се дава преимущество на цветята  Грузинците постоянно ни се извиняваха, че краставиците и доматите не са като в България, а пък то се знае, че в бившите съветски републики думата "болгарский" е синоним на пиперка

Много се отвях по света, а фотодневникът все пак трябва да ми е фокусиран върху Словакия

А последното подчинено изречение в поста ти... Ще го приема като комплимент. Роден съм през седемдесетте. Просто не ми личат като се обръсна 

 

@patilana, Ако и в Словения, както в Словакия, чаят е по-скъп от бирата, ще го пропусна  В Словакия поне има един "татрански чай", който според цвета на етикета варира между 22 и 82 алкохолни градуса 

http://www.tatratea.com/bg/

 

Редактирано 29 април, 2018 от master_of_germs

[Дани Магелани]

преди 3 минути , master_of_germs каза:

  Макар да сме в София, все още се наслаждаваме на това най-близките ни роднини да си живеят в провинцията в къщи с големи и добре поддържани градини и то в тях да не се дава преимущество на цветята  

,,.

А последното подчинено изречение в поста ти... Ще го приема като комплимент. Роден съм през седемдесетте. Просто не ми личат като се обръсна 

 

@patilana

 

Късметлия с роднините! 

Ами, радвай се, че младееш!

[master_of_germs]

В Хата под Рисми е пълно. Всички, които слизат от върха, са спрели там. Бирата се лее от кеговете, чаят се вари... И понеже поляците като народ са много по-многочислени от словаците, вътре в столовата си мирише на готвено зеле... Аааха, тоя "бигос". Да ми напомни, че имаше и кофти моменти в тая Полша. Добре, че навремето в общежитието в Полша бяхме една стройна южняшка средиземноморско-ориенталска компания и се редувахме да ги готвим нашите си манджички. Поляците може и да могат да пият, ама хич ги няма в готвенето. Словаците и пият, но и готвят по-тертиплийски... от поляците. Усвоили са изкуството на гулаша от съседна Унгария. Но гулашът ще е чак за вечеря, а още е рано следобед.  цяло чудо е, че още не вали и я стига сме се плашили от времето, ами да си пием бирата, че да не се стопли.

А в столовата е пълно, единствените две свободни места бяха тези, определени специално за вегетарианци 

 

Обаче вече часове наред сме по баирите, а бирата трябва да се разтовари.

Време е за "най-известната тоалетна в Централна Европа"... И ей, богу, струва си чакането на опашка!

Ето такива моменти няма как да не ти направят деня по-усмихнат. Да седнеш на чисто клекало, на 2250 метра надморска височина в дървена барака над дълбока пропаст, а пред тебе цялата предна стена да е прозрачна и да ти отваря перфектната гледка към Голяма Копка и Тажки Щит. Да имаш чешма, от която да тече вода от топяща се пряспа, че и да са те предупредили, че водата е само за миене. А външният и вътрешният дизайн са ФЪРСТ по класацията на @jungfraujoch

Само, като си на зор, не е добре много да подскачаш, че като нищо може да се озовеш на десетки метри надолу по тоя камъняк

Първото в живота ми "тоалетно селфи"!

 

Докато свършим работата, времето утихна и вече замириса на дъжд. Обаче мене си ме загложди нещо. Биричката в хижата горе е хубаво нещо, както и да има готвенко, ама на каква цена. На цената на това, че за да може туристите да имат тия удобства, "шерпите" да се превиват под товари, немислими за обикновения планинар. При други обстоятелства изобщо нямаше и да се замисля да помогна и да сваля до Порадске плесо една празна газова бутилка или кег. Обаче, по тези места от пътеката с осигурителните въжета... Пък и @mary_shery само половин месец преди това видя, как глезенът ми се обърна на слизането от Голям Кораб и едвам докуцуках до колата...

А antwerpenaar беше с голамата раница до върха, макар и не пълна догоре иначе и той би взел от техните самари с товар. Аз обаче бях с малката раница; бях оставил голямата на Попрадске плесо... И не ми е нито за сертификат, нито зарад единия безплатен чай... Просто в планината всички трябва да си помагат с каквото могат. Пускаме antwerpenaar напред, за да може един от нас да изпревари дъжда и на Попрадске плесо да са уведомени да чакат натоварен човек в дъжда, ако недай си боже, нещо се случи. Но и ние с mary_shery не се помайваме много. Тя няма перфектна техника на слизане, особено по мокра скала. И отново имахме късмет - минахме опасните участъци преди да завали.

Време е да се изфукам. Кой, аз ли не съм МАШИНА!

 

Измислили са го хората - тия самари се оказаха изненадващо удобни на гърба, а много дебелите и широки презрамки разпределят по-добре тежестта. Хижарите пък овързаха газовата бутилка много здраво, така че изобщо да не се клатушка.

Така де - нека го погледнем от добрата страна - далеч по-добре е с празна газова бутилка надолу, отколкото с пълна нагоре ... А дали е съвсем празна?...

 

Спираме за малко при Козите езера да си сложим дъждобрани - последния един час надолу ще ни вали. До мене на съседния камък поспира един образ да си запали цигарка. Вади запалката, поглежда ме с газовата бутилка и съзаклятнически ми намига... И ми казва само три думички: ОТВОРИТь! ЗАПАЛИТь! ФФШШШШШШШШШШ!" И послчва с ръка нейде далеч в долината, демек, колко по-бързо бих стигнал, ако някой ми подпали реактивния двигател на гърба  :D :D :D

 

 Последните няколко минути в гората ми стана много запарено с дъждобрана и го свалих.

 

Апапите са гроги, но мисията е изпълнена. Пристигаме на Попрадске плесо.

Тази хижа (всъщност се води "Планински хотел") беше най-хубавото място по време на престоя ни.

http://www.popradskepleso.com/en

 

Спахме в туристическа спалня с 8 легла, като повечето хора пристигнаха късно през нощта, но това би могло да смущава само хора, които не са свикнали да спят по хижи. Банята беше чиста, с отделни кабинки и много гореща вода; столовата - като заведение на самообслужване, но с голям асортимент. Някой от нещата са готови, други си ги поръчваш и ти дават номерче на поръчката и чакаш да ти викнат номерчето. Хапвахме еленов гулаш, пийвахме биричка и гледахме как дъждът си вали над чудното Попрадско езеро. Щеше да вали цялата нощ а на другия ден - божа работа. Между другото - на рецепцията на хотела ежечасно актуализираха прогнозата за следващия ден по часове и трябва да им призная, че познаваха почти с точност до минутата, кога ще почне и кога ще спре дъждът.

 

Но сега е време да си отпочинем след тежкия ден, защото ни чака целодневен преход. Без качване на високи върхове, но с големите раници на гръб.

Лека нощ

Редактирано 29 април, 2018 от master_of_germs