дневник Vitajte na Slovensku - ретроспективен фотодневник

[ruwenzogy]

Страхотен си.  И така увлекателно пишеш... Браво и Благодаря...

[ruwenzogy]

Една архивна снимка на връх Риси от 1986 година...

 

 

[master_of_germs]

Ден ШЕСТИ - По Татранската Магистрала (Попрадске плесо - Седло под Острвоу - Батизовске плесо - Слиезски дом - Хребьенок - Хата Замковскехо)

 

Събуждаме се рано и се чудим, какви да ги дъвчим и какво да предприемем... По първият въпрос отговорът не е проблемен. В столовата на Попрадске плесо има изобилна и разнообразна храна за закуска, естествено и задължителното сладко от боровинки.  По втория въпрос ни е чуденката. Защото си седим до прозореца, хапваме, а дъждът се лее в Попрадското езеро бавно и напоително, както го правеше и през цялата нощ. Имаме планове в съвсем други части на планината, още повече този ден е петък и знаем, че всяко местенце за нощувка наоколо ще е заето, освен в Силезкия дом (на Словашки - Слиезски дом, а на полски се вика Шльонски дом) където цените са безподобно високи. Причината е, че това е единственото място за нощувки в средната част на Високите татри; най-близките други места за спане са на по два часа пешачене; дотам има път за автомобили и единствено оттам може да се наеме водач за изкачване на Герлаховски щит, който със своите 2655 м е най-високият връх не само в Словакия, но и в цялата Карпатска планинска система. Цялата тая магария би трябвало да ни струва две нощувки по минимум 27 евро, плюс таксата за водач. Ние сме трима, което е добре - през лятото се полага един водач на трима  души, а през зимата за всеки двама трябва да се плати за водач. Само дето отдавна сме решили, че няма да се занимаваме с такава цифромания, при условие, че в Татрите има доста други маршрути, които бихме могли да минем самостоятелно, без водач. Въпросът е, че от Попрадске плесо до Слиезски дом за 4 часа пеш, оттам насетне са още два часа до Хребиенок, което е най-популярното място в Татрите, защото дотам има фуникуляр, съответно цените също си ги бива. И при прекрояването на програмата единственото място, където намерих високопланински нощувки за през уикенда на поносими цени, беше Хижа Замковски (Хата Замковскехо или, както словаците си я знаят, просто Замка) на дюшеци на тавана за скромната сума от 13 евро на нощувка. Която е на още час след Хребиенок. Тоест, да рискуваме 7 часов преход в дъжда с тежките раници или да слезем за около час на спирката на Татранската електрожелезница под Попрадске плесо, да пътуваме с влакчето до Стари Смоковец, после пеш или с фуникуляр до Хребиенок и оттам към Замка. И да изтървем прехода през половината планина.

Докато се чудим, на рецепцията актуализират прогнозата (ежечасно го правят) и според новите данни малко след 8  сутринта щеше да спре да вали за около 3 часа, после да повали около обяд и оттам насетне щяха да се редуват кратки периоди на валежи и на разкъсана облачност. 

Тъй и стана!

В 8:10 ч спря да вали, облаците се разнесоха и светна едно чудно слънце, и метнахме раниците на гръб. Щяхме да се пробваме да стигнем до Слиезски дом преди обедния валеж. По-лесно е да се каже, отколкото да се изпълни с тежките раници.

Първият участък след Попрадске плесо може да обезкуражи много хора, Трябва да се издрапат нагоре едни почти 500 метра разлика в надморската височина по много стръмен склон до седлото под връх Острва. Пред нас ясно се виждат едни над двайсет серпентини, които трябва да извървим нагоре за около час според табелите. Дори и на мене ми се вижда твърде оптимистично това време. Без багаж може и да е постижимо, но с тежката раница всичко над 400 м денивелация за час е нереално.

 

 

 

 

 

 

Под нас е Поппрадското езеро, в което се отразяват Мала Баща и Сатан, а напреде ни се е простряла Менгушовската долина, затворена от масивния Копровски щит (2389 м н.в.)

 

А встрани (ту отпред, ту отзад, докато вием серпентините, остават Копки и Висока...

 

Все по-високо...

 

И след наглед безкрайно катерене от час и двайсет минути вече сме на седлото под Острва на 1966 м надморска височина. Време е да оставим раниците за петминутна почивка и да се качим още малко нагоре на самия връх Острва, хем да отпочинем, хем да поснимаме.

 

Отляво надясно са Копровски Щит, Менгушовските вежи, Копките и Висока. Всъщност връх Висока са двете най-високи точки на следваащата сминка. Вляво от тях е Тажки щит, а вдясно - Драчи Щит (2523 м н.в.) и заедно дават този характерен четириглав вид на масива. Над левия ръб  на Тажки щит ясно се вижда и малко от Риси, който изкачихме предишния ден  

 

В долната част на следващата снимка е @mary_shery (ако някой още не се е сетил  ) а най-вдясно близкият връх е Тупа (2284 м н.в.) До него има ясна пътека, която обаче не е маркирана (на пръсти се броят татранските върхове, до които има маркирани пътеки), съответно не би трябвало да се качва, без разрешение и водач от татранския национален парк, но върхът е лесен за качване и съм чувал, че това е едно от малкото места, където словаците не спазват стриктно забраните и се отклоняват от пътя си, за да го качат. Макар и не сред най-високите, той е лесен и е много панорамен. Ако не беше заплахата от дъжда и ние щяхме да се отклоним за едно 40-минутно допълнително качване, но не и при тези обстоятелства... Затова ето един линк, който да ви покаже малко от характеристиките на върха и гледките, които се откриват от него. https://www.summitpost.org/tup-225/154929

Върховете между Драчи Щит и Тупа не знам как се казват точно, предполагам, че един от тях е Лавинови Щит.

 

Виждат се и част от серпентините, по които се качихме.

 

Трябва обаче пак да мятаме раниците на гръб, защото облаците се прехвърлят през върховете в Менгушовската долина и не след дълго и ние сме в гъстата мъгла в най-високия участък на татранската магистрала, вече на над 2000 метра и трябва да прекосяваме каменни реки. Камъните са редени, колкото е можело, но все пак на места имаше клатушкания...

 

Навлизаме в най-дивата част на Високите татри. Мъглата е гъста, около половин час ходим почти по равно, но леко нагоре...

Едва след това почва сравнително плавното слизане към Батизовското езеро (Батизовске плесо).

 

После продължаваме все леко по нанадолнище докато виждаме Вьеличкия водопад в едноименната долина и Слиезски дом. Точно тогава, баш по пладне, започна отново да вали и последните пет минути ускоряваме ход, за да се прислоним на сушина...

 

Както писах и по-горе - Слиезски дом го избягвайте, освен ако не сте решили да давате пари за изкачване на Герлаховски щит.

https://www.sliezskydom.sk/en/

Иначе това място няма никакъв планинарски дух - чиста проба хотел си е, лукс абсолютно не на място в средата на планината. Да, има и туристическа част, която обаче също е твърде лъскава и комерсиална. Заради дъжда, вътре беше претъпкано, едва намерихме място да седнем. Столовата е на самообслужване, цените са по-скъпи, отколкотo на всички други места насред планината, които посетихме (което е безумно, при условие, че до Слиезски дом се качват коли, а до много други хижи - не), а готвачите са срам и позор. Супата от леща (на словашки се казва "шошовицова польевка") беше хем прегорена, хем студена и недобре претоплена. Пилешката супа беше гореща водица, в която сипваха черпак замразено пилешко и зеленчуци от предишния ден...

Волю-неволю, наложи се да прекараме два часа там, докато се извали поредната порция татрански дъжд.

Тази снимка е от малко по-сетне, когато навалицата се разотиде...

 

Сега спирам, че съм на летището и току-що пристигна шуреят ми от Америка, който се връща за лятната си ваканция. Продължавам по-късно, като изпратя родата по съребрена линия на влака за Бургас ...

 

Редактирано 11 май, 2018 от master_of_germs

[patilana]

Предай на съребрената линия много поздрави на правата линия и весела ваканция на бъдещия абсолвент. Оставаме в очакване на прекрасната Словакия. 

В друга тема пък се чудят къде да ходят там? 

[master_of_germs]

преди 8 минути , patilana каза:

Предай на съребрената линия много поздрави на правата линия и весела ваканция на бъдещия абсолвент. Оставаме в очакване на прекрасната Словакия. 

В друга тема пък се чудят къде да ходят там? 

Правата линия на съребрената линия се е заела да ни ограмотява на тема Quantum Physics for Dummies. Голям купон става

Предай на другата тема да използва тази тема като аргумент на отместването със самолет в посока Словакия на функцията на времето на полета и да включи неизвестната от отмяната на полетите в понеделник. Нямам идея, какво написах, щото хем съм пил, хем не съм обядвал, и от физика нищичко не вдявам Но пък ми е весело :D

[master_of_germs]

Като се изваля двучасовият обеден "екваториален" татрански дъжд, нащракваме няколко снимки на вьеличкото езеро и водопад.

 

Вьеличката долина ще  я оставим за друг път (като съберем парици за качване на Герлах). А в долината има какво да се види.  Изкачването на Виходна (т.е. източна) Висока (2428 м н.в. - я глей ти! разрешен за качване без водач връх  ) Минаването през седловината Полски Гребен (Polsky Hreben) към Замръзналото езеро...

 

Сега ускоряваме крачка, че до следващия валеж по прогноза не остава много време и ако можем да стигнем до района на Хребьенок, който е толкова култивиран, че си е като разходка в парка. Обаче трябва да спуснем едни към 500 м надморска височина и пак да навлезем е Горския пояс.

 

Ускорявам крачка, но напразно. След по-малко от час пак се лее из ведро. Прибираме фотоапаратите, навличане дъждобрани и шляпаме из калта, когато вече пътеката от каменяк отново премина в черен път. Това е добър знак. Не след дълго чуваме и шума от фуникуляра. 

 

Стигаме до Хребиенок и валежът спира. Използвам случая да извадя телефона да се обадя на Замка, че пристигаме след около час и те ми отговарят да не се помайваме, че след час кухнята затваря и да не останем без вечеря. Намерили кого да плашат. Словаците обичайно не носят храна при преходите си в татрите, а си ядат по хижите, ама ние си имаме опит с нашите хижи и без абичка и храничка в торбичка не тръгваме  Пък ако ще да ни се скършат гърбовете

 Хребьенок е едно от последните места, където мога да се надявам на сигурен обхват. През останалото време телефоните се изключват. Затова звънвам и на село, да чуя как са домашните. Ами не са добре. Майка ми се е скъсала да ми звъни, реве... Вуйчо ми е зазлял много. Вкарват го в болница. Ей тъй кат стане, все тъй става. Затова не планирам дълги планини, щото през лятото на село все някой зазлява. И все като съм по баир и не мога да отреагирам бързо. Най рано след три пълни денонощия мога да стигна до болницата в Добрич. Пускам другите напред да вървят към хижата, а аз оставам да давам съвети и инструкции по телефона, не ми пука че пак почва да ръси, а аз съм си свалил дъждобрана. Подгизвам. Ама наистина не ми пука. Опротивя ми тая планина. Иде ми да хвана фуникуляра, но знам, че както и да го мисля, няма да хвана транспорт, който да стигне в Братислава още същата вечер. Не знам и дали в самолета би имало места. А следващият полет така или иначе си е нашият.  След час разговори и умуване решавам, че все пак ще ходя към хижата.

Тътря се. Трябва да е 55 минути, но ми отнема повече от час. А теренът е бабешки, съвсем като алея в парка поне първия половин час.

Едно такова мрачно и мъгливо е и навън.

Нащраквам малко снимки.

Това долу е хижата Биликова Хата. Не сме за там.

 

 

И тук са вилнели смерчове. Скършили са гората. Тъжна картинка Приляга ми на настроението...

 

 

Обровски водопад

 

Тук е мястото, където се събират Малката и Голямата студени долини. Целта ни е да направим кръгов маршрут през тях на другия ден.

 

А от едната страна сред облаците, събиращи се от изпаренията след дъжда надвисва Славковски щит... От другата страна - още по-внушителния Ломницки щит (и двата са сред разрешените за изкачване - славковски - пеш, а Ломницки - с лифт)

 

Небето спира да плаче. И аз се опитвам. Знам, че съм направил, каквото е трябвало и каквото зависи от мене, ама ми не се чувствам съвсем на фокус...

 

 

В Замка кухнята е затворила вече. Все тая. Не ми се яде и ще ръфам нещо от сухарите, колкото да си набавя нужните калории. В планината така се прави. Просто искам да си сваля раницата от гърба, да си просна нейде дрехите да се сушат и да заспя, където и да е, стига да мога. Не съм гладен. И по-добре. Щото ако бях, щях да избухна. @mary_shery ме посреща на с най-твърдия и троснат поглед, откакто я познавам. "Аз тук НЯМА да спя!!!" 

Гледам ошашавено.

След миг разбирам. Нощувката ни е на тавана. А до горе се стига... трудно. В тесния коридор са сложили една отвесна метална стълба, която води към отвор в тавана 50 на 50 см. Няма как да влезе човек с раница на гръб. А нашите са тежки и няма и как да сам човек да си издърпа раницата горе.

А стълбата се клати. Успявам да я наместя стабилно и двамата с anwerpenaar ги вкарваме. единият подава откъм стълбата, другият поема. @mary_shery, заявява, че тя ще се качи горе само веднъж, за да си легне. 

 

Каквото такова. Вадим спалните чували и заспиваме на дюшеците на пода. Има една мъждукаща лемпичка и опнати няколко канапа за сушене надрехи. Друго не ми трябва. Обаче имаме бонус - контакт. Почасово поред ще зареждаме телефони. Само дето вътре в таванското помещение има още няколко души, а и тепърва ще пристигат. Чак до полунощ. А то пак заваля. Синоптиците обещаваха, че това е последно и оттук насетне последните два дни ще имаме чудно време.

Каквото - такова ще е. Лягаме да спим.

 

 

 

[patilana]

Много се чудя на това, че някои върхове се качват с придружител.Заради трудността ли се налага или заради опазването на природата? И защо у нас това чудо го няма никъде?

[master_of_germs]

преди 14 минути , patilana каза:

Много се чудя на това, че някои върхове се качват с придружител.Заради трудността ли се налага или заради опазването на природата? И защо у нас това чудо го няма никъде?

Защото у нас цари безхаберие и липса на дисциплина. И безстопанственост. 

Това донякъде има и добри страни, понеже в нашите планини човек може да се почувства истински свободен като отиде на някое по-диво и непосещавано място. В национален парк обаче всяко движение извън маркираните пътеки е забранено. И в Татрите това се следи много стриктно. Парковете се правят не заради хората, а за да се опази природата.

А че върховете във Високите татри кацо цяло са по-трудни от  тези в Рила и Пирин, то си се вижда от пръв поглед. Иначе, примерно Герлаховски щит, който е най-високият връх в Татрите, технически не е по-труден от Вихрен, просто качването му е доста по-продължително. В Татрите всякакви изкачвания извън летния сезон са забранени без водач. През лятото има няколко отворени маршрута.  За всичко останало трябва да си плащаш. Това го правят най-вече алпинистите, за да качват някой катерачески обект. До тези места, естествено, маркирани пътеки няма.

Така и трябва да бъде, ако съответните управници наистина им пука за опазването на природата. Така се ограничава въздействието на хората върху околната среда, допускат се тези, които няма да я замърсяват по никакъв начин и които милеят за планината, но които също така ще си платят, за да си начешат крастата и тези пари ще отидат за поддръжката на парка... На парка! Да се знае! А не на общината!

Движение на какви да е МПС в границите на национален парк пък е абсолютно забранено, освен за тези, които са собственост на самия парк и то само в определен часови пояс. То не че горе в Татрите има особено много места, където да се придвижиш по друг начин освен пеш. А Високите Татри са малки като площ. На половината на Пирин. Словаците и поляците нямат друга планина с типично алпийски релеф и природа. И пазят това, което имат. У нас, видиш ли, понеже си имаме цели две такива планини, че и малко от Централния Балкан, си позволяваме разточителност и безхаберие. И алчност. Което ще ни излезе през носа... А това, че на МПС, при това частни, им се позволява да се качват високо в планината, без да платят такса за паркинг и такса за влизане в национален парк, е невиждано кощунство. Че даже и до места, където стигат лифтове!!! Места докъдето може да се стигне с лифт, като Алеко и Бъндеришка поляна трябва да бъдат затворени за МПС. Или собствениците на МПС да платят наистина висока такса за гъзарията си. Мотори и АТВ-та в национален парк - НЕ! Палаткуване в границите на парка извън обозначените зони - НЕ! Освен в случай на крайна нужда и липса на подслон в тежко време. Аз почти винаги тръгвам с палатка в планината. И с гордост си признавам, че никога досега не се е налагало да я разпъвам. Губил съм се в планината, но винаги съм намирал някакви полуизоставени заслончета, в които да се прислоня за през нощта. Нищо против дивото палаткуване нямам, стига хората да си почистват боклуците след себе си и стига да са извън защитена местност. Но в границите на парка - палатки само на обозначенте места! Там палатката е средство за оцеляване, а не е за да си гледаш кефа!

Словаците са се научили да печелят от туризма, без да съсипват природата си. Една шепа боровинки да си набереш или недай си боже цвете да скъсаш и ще се намери кой да се обади на служителите от парка да дойдат да те глобят. И така трябва.

Не казвам, че аз не ям боровинки. Признавам си, слабост са ми като ги видя по маршрута. Виноват! Но ще си хапна дузина боровинки за адет и ще си продължа по пътя. Никога не бера за вкъщи или за продан. А който е бил в планината, все е виждал на какво заприличват боровинковите храсти у нас, когато през тях са минали хората с дарачетата. Не бране, ами чисто опустошение. Хората имат място в националния парк само като съзерцатели на природата. За всякаква друга дейност трябва да си платиш. И то да платиш достатъчно, за да може с тези пари да се поправи многократно щетата, която си нанесъл. И ако не си си платил, а си нарушител - да те глобят така солено, че никога повече да не смееш да повториш!

Пак се отвях, ама ти ми подпали фитила по болна тема...

Мисля, става ясно, защо в летния сезон гледам отдалече да заобикалям района на Седемте Рилски Езера...

[patilana]

Абсолютно подкрепям разсъжденията ти за усвояването на планините. Щом словаците могат, значи и ние бихме могли. Само дето няма воля у тези, от които зависи.

Не съм чувала да ги има тези мерки другаде, за това попитах.

 

[master_of_germs]

ДЕН СЕДМИ - (ЧЕРЕШКАТА НА ТАТРАНСКАТА ТОРТА !!! - Студените долини и Напречното седло

 

За прехода ни през този ден съм разказвал в темата "Разходки в планината".

 За да не се повтарям, тук основно ще добавям от снимките на @mary_shery, която е основният "виновник" настоящият ретроспективен ФОТОдневник да не е просто ретроспективен дневник . Че аз си нямам собствен фотоапарат; вкъщи си имаме един семеен с @Mistress of Germs и тя е с предимство при ползването му, а и аз гледам да не взимам излишни тежести в планината. Така че снимките са основно от "Пещерозко" на @mary_shery - едно SONY, на което така и никога няма да му запомня модела и серията 

 

Станахме рано, закусихме солидно с остатъка от запасите си. В Татрите не е особено популярно да се яде собствена храна по хижите, но и няма изрични забрани за противното. Все пак ние от сутринта предупреждаваме персонала този път да ни имат предвид за вечеря и това ни мотивира да не окъснеем твърде много  Поръчваме си и закуска за следващата сутрин.

През нощта се беше извалял и последният дъжд и на сутринта е още облачно, но скоро и последните облаци ще изчезнат. Най-накрая времето е с нас точно в деня, когато най-много се нуждаем от него. Заради това преобръщахме цялата програма. Сега, ретроспективно, осъзнавам, че си струваше нервите по промените в последния момент, защото не бих се наел да премина през Напречното седло в лоши метеорологични условия.

 

Zamkovského chata (Хижа Замковски, а словаците си я наричат просто "Замка"). Разположена в Малката Студена долина по "Татранската магистрала" на 1485 м н.в. по средата между Хребьенок и Хижата при Скалното езеро (на по около час преход от всяка от тях).

Сайтът е само на словашки, но не е сложно да се ориентира човек, а и по фейсбук отговарят, така че имахме добра комуникация през цялото време. 

http://www.zamka.sk/

 

 

Малката студена долина (Malá Studená dolina) е тясна и терасовидна, по протежението на Малкия студен поток.  На мене много  ми прилича на Мальовишката долина.

 

И отляво, и отдясно е огранена от стръмни скали и остри върхове.

 

А на прага пред циркуса  на 2015 м н.в. е Téryho chata (Хижата на Тери)

 Разположена е между петте Спишски езера, От всички татрански хижи, тази сякаш ми е най-любима що се отнася до пейзажа

https://www.teryhochata.sk/

Пием по един горещ чай, за да съберем силици преди качването на Приечне седло.

 

Върхът вляво е Baranie rohy (Буквално - Овнерог!!! ... закачка с феновете на Тери Пратчет, ама асоциацията е неизбежна, когато съм при Хижата на Тери  ) Вдясно е Спишски Щит, а между тях е Baranie sedlo (Овнешкото седло)

 

А отзад надзърта и Ломницки Щит (2634 м н.в.)

Ние продължаваме още около 35 минути до разклона под надпречното седло. Тук зелената маркировка, която следвахме, продължава направо през прохода Седиелко  към Яворовата долина до Татранска Яворина на границата с Полша.

 

Този проход е като типична пиринска порта-душевадка, но словаците са изградили съоръжения, с които не е трудно да се премине по сипея.

До него е Лядови Щит (2627 м н.в.) - третият или четвъртият по височина връх в Татрите, в зависимост от това, дали масивът Герлах се брои за едно, или Герлаховски щит и Герлаховска вежа се считат за отделни върхове. Под Лядови Щит е Синьото езеро (Модре плесо), но остава скрито.

 

Ние обаче не сма натам. Трябва да свием надясно по жълтата маркировка и да се справим със застрашително надвисващото Напречно седло.  Като го поглеждаме и ни става ясно, защо словаците по нашите планини само леко се подсмиват, когато някой нашенец се хвали, как бил минал Кончето. Напречното седло е нещо като Кончето... ама не баш. Ако Кончето беше почти вертикално, а не хоризонтално, може и да пробваме да ги сравняваме. Тук е като да яздиш диво конче, което се изправя на задните си крака, и да си качен на напречно "дамско" седло 

Допълнителен проблем е, че вече е уикенд, времето е прекрасно и сума ти народ се е юрнал през седлото. Опасно е, когато има толкова много хора. Качването става твърде бавно и не всички спазват необходимата дистанция.

"Сложихте ли си памперсите", е най-често задаваният въпрос в скромната ни дружинка от тримка

 

В началото е малко по-добре, но по-горе си е жива мъка

 

 

Адреналинът се изсипва и минутите минават неусетно. Накрая не знаем, дали са минали двайсет, или двеста... (всъщност са около 50 минути, най-вече заради трафика от хора, иначе е постижимо и за половин час, струва ми се. стига да си подготвен и куражлия. Щото веднъж тръгнеш ли, няма връщане. Минаването на Приечне седло е само еднопосочно от Малката към Голямата студена долина, за да се намали риска за хората. Тук дори и @antwerpenaar клати недоволно глава и смята, че словаците са луди, за да разрешават преминаването на седлото без допълнителни средства за осигуровка. А той е минавал и по-трудни места в Алпите. С осигуровка, разбира се.

Горе сме на 2353 м н.в. (не че височината има значение в случая) под стената на Приечна вежа (Напречната кула)

Но по-важното е, че от другата страна ни се разкрива гледка към Славковски щит...                                                         

И към Герлах - първенецът на татрите досега все успяваше да ни се скрие под дъждовните облаци                                                                                                                                                          ... Следва продължение в Голямата студена долина

 

 

 

Редактирано 24 май, 2018 от master_of_germs

[master_of_germs]

ДЕН СЕДМИ - Продължение - Veľká Studená dolina

 

Все още ни треперят краката. От другата страна на напречното седло не е толкова страшно, въжета и метални скоби в помощ на планинарите има само в първите петдесетина метра от спускането. Единственият проблем бяха двама души, които бяха решили да се качат оттам до седлото, въпреки забраните. Един вид, катереха се в насрещното, защото минаването през седлото е само еднопосочно. То и така сакатлъкът си виси на косъм, а ако някой реши да се спуска откъм страната на малката студена долина, ще бъде много неприятна картинка. (Полското име на мястото неслучайно в Червона Лавка - т.е. "червеното седло" - доста планинарска кръв се е проляла там).

Но мисля, че тези двамата чак толкова безотговорни не бяха.

 

Голямата Студена долина е по-обширна, по-просторна, изобщо за мене е черешката на тортата в словашките планини. :) Там нито са най-високите езера, нито най-големите и дълбоки езера, обаче гледките просто ни пълнят душата. Щом веднъж слезе човек от седлото, маршрутът е истинска наслада. Има и една част от долината, която сега нямаше как да изследваме - преходът към Замръзналия котел и Виеличката долина през седловината Приелом, чието преминаване е достойна конкуренция като трудност на Напречното седло. Записано е в плана за следващо ходене (май доста станаха такива заплюти за следващо ходене, а?  )

 

Та още след седлото се любуваме на чутовни гледки,

Напречното седло, гледано откъм Голямата студена долина

 

първо минаваме покрай Сивото езеро (Сиве плесо)

 

После спираме за почивка и за довършване на последните консерви от хранителните ни запаси при Старолеснянското езеро.

 

Следват Леденото и Сестерското езера и пристогаме пред Збойницка хижа.

 

Тая хижа ми напълни душата! Пред нея в този прекрасен съботен следобед бяха надошли толкова много семейства. Както и да го погледне човек, нагоре от фуникуляра на Хребиенок са си три часа ходене, по терен, който не е лек. А хижарите му бяха хванали цаката. Имаше павилионче за бира отвън пред хижата. Така че, кой би искал да се завре вътре в хижата при хубаво време, ако може да си пие биричката на теферич. Пак напомням, че до нито една от тези хижи не може да се стигне нито с транспорт, нито муле. Всичката бира се носи догоре на гръб

 

Точно под хижата е Дългото езеро

 

Щракваме се и ние и поемаме надолу в долината.

 

За по-малко от два часа айляшко ходене стигаме до Райнеровата хижа - това е първата хижа в татрите, но сега е само  информационен център. Вече не се нощува там.

 

Решаваме, че сме съвсем добре с графика и имаме време за отбивки до водопадите на Студения поток

 

Обратно през Обровския водопад и е време за вечеря в Замка.

Още някой се навърташе и дебнеше край хижата

 

Аз хапнах леща и халушки, оообаче @mary_shery си взе парени бухти!

 

На нея ѝ харесаха. Мене ако питате, това парените бухти не могат да се нарекат другояче, освен кулинарно извращение

 

Абсолютно презаредени с емоции и с достатъчен запас от енергия въпреки осемте часа пешачене, си заспахме на тавана, че даже успяхме да се доредим и до банята за по бърз горещ душ

Остааше ни един последен ден в Татрите, но, каквото и да станеше, бяхме си изпълнили топ 3 на поставените цели. Изкачихме Кривань и Риси, и преминахме живи и здрави през Приечне седло

 

Редактирано 24 май, 2018 от master_of_germs

[master_of_germs]

ДЕН ОСМИ - Замковска хата - Скалнате плесо - Мала Свищьовка - Татранска Ломница - Щърба - Братислава

 

Настъпи време да стягаме раниците (вече донякъде поолекнали) и да ги мятаме на гръб за последен преход по Татранската Магистрала. Тръгваме от Замка и скоро стигаме до панорамна площадка, от която виждаме в цялата му прелест Славковски щит.

 

Не след дълго се качваме над горския пояс и вече пред нас се показват върховете Ломницки Щит и Кежмарски щит.

 

След около час ходене достигаме до Хижата при Скалното езеро (Известна повече просто като Скалната Хата) и сме до лифтовите станции.

 

Дотук  стига лифтът от Татранска Ломница. Той има и една междинна станция (ще минем и оттам по-късно) Двупосочен билет от Ломница до Скалнате плесо и обратно е 19 евро, което ми се струва множко. А от скалното езеро нагоре тръгват два лифта.

https://www.vt.sk/en/activities/cableway-trips/skalnate-tarn/

Седалковият вози до Ломницке седло и (9 евро двупосочен билет) а кабинката (cable car) е впечатляваща и вози за нула време горе до Ломницки щит. Това е единственият разрешен начин за качване на втория по височина връх в Карпатската планинска система. Кабинката, обаче, е само ЕДНА. И побира 15 човека. Съответно е наложителна предварителна резервация за точно определен час. 27 евро за двупосочен билет. Тук ударихме греда. Изложихме се с подготовката на домашното. Аз не бях осъзнал, че е само една кабинка, а и нали в последния момент прекроявахме програмата според прогнозата за времето и се оказахме при лифта в неделя. Съответно свободни места имаше за не по-рано от понеделник следобед, когато вече щяхме да сме си в България. Ами, здраве да е - спестихме по 27 евро. Аз и без това не бях много склонен да ги давам - не съм особен почитател на върхове, до които се стига по бабешки с лифтове. Яд ме беше само днякъде, че заради този последен преход се отказах да посещаваме фолклорния фестивал "Под Кральовоу холоу", който се провеждаше същия ден в селцето Липтовска Тепличка (онова селце с "хобитските килерчета", за което беше писал @Добри ). 

Поседяхме около скалното езеро, поснимахме лифта, разходихме се и до обсерваторията...

 

 

Оттук насетне трябваше да решим как и кога ще слезем в цивилизацията. Можехме да хванем директно надолу към Татранска Ломница по стръмната пътека под лифтовете. Но не ни се щеше в такъв хубав ден да слизаме в ниското още преди обед. Вторият вариант беше да продължим по "магистралата" и да преминем през най-високата ѝ точка на над 2000 м н.в. подсичайки връх Велька Свищьовка. Което значеше да се издрапаме още 300 метра нагоре и после да ги слизаме пак. Не че са кой знае колко, но оттам трябваше да продължим към още няколко езера и да слезем към селца без релсов транспорт, където не бях проверявал какви са транспортните връзки. А и, честно казано, след каръка с лифта ни мина желанието за големи походи. и без това каквото и да бяхме видели в този ден, щеше да е бледа сянка на усещането от минаването на Приечне седло. Може би само гледката от Ломницки щит щеше да компенсира, както трябва. 

И затова избрахме трети вариант. Да напуснем магистралата, но да слезем до Ломница по доста заобиколен маршрут от Скалното езеро до междинната лифтова станция Щарт, минавайки през връх Мала Свищьовка. Ей го там в ниското...

 

Пътеката е доста полегата и подходяща като за лека тренировка след тежките преходи. Скоро слязохме в гората и стана доста задушно. Но после излязохме на открити поляни и на места, където пак са вилнели смерчове.

 

След прекосяването на няколко поточета стигнахме до Щарт са кратка почивка на сянка и леко хапване.

Тук решихме, че е дощло крайно време да се откажем от по една бира и вместо това да пробваме онова легендарно чехословашко питие - КОФОЛА 😉 Абе, шашаво е. да е кафе -не е кафе. Да е кола... кола е, ама не баш. Едно лекинко накиселява. Обаче хората масово си го пият. е, всъщност те хората масово си пият бира, а на децата купуват КОФОЛА. Ние решихме, че толкоз вдетиняване ни стига и че оттук насетне ще си се придържаме към пивцето 🙂

 

От Щарт имаше възможност да се слезе до Татранска Ломница освен с лифт или пеш, и с картинг колички или колелета, които после ги качаха обратно горе с лифта. Ние не се възползвахме (заради големите раници най-вече) и си го извървяхме пеш.

 А горе върховете взеха да се скриват полека в облаците... Е, айде, как да рискува човек с предварително взимане на билет за лифт, като може да даде сума ти пари и да няма гартантирана гледка отгоре, а?

 

И така кротко си слязохме в Татранска Ломница, където имаше и време за свястна биричка, докато се метнем на електрожелезницата.

 

 

Приключението ни в Татрите приключва... Засега. Но ще има и един последен епизод от пътуването с влакчето...

 

Редактирано 31 май, 2018 от master_of_germs

[AlexandraKo]

Мастер, много ви се кефя на писанията и страхотните снимки! Много благодаря!

Никога не съм си падала по щурането из планината, а всичко, което разказвате и показвате ми харесва много. 

Ще взема и аз да ида на една леееекинка планинска разходка, направо ме запалихте!

 

 

[hristov.hb]

Словакия защо попадна в Западните Балкани?

[neuromancer]

преди 14 часа, hristov.hb каза:

Словакия защо попадна в Западните Балкани?

недоглеждане вяроятно, преместих я

[master_of_germs]

То и нa Словения не й е мястото в Западни Балкани, ама айде 🙂

[master_of_germs]

Качваме се на Татранската електрожелезница в Татранска Ломница.

 

И просто си снимаме разни гарички и спирки по пътя...

 

А над сградите - връх след връх...

 

Докато най сетне пред нас се извисява исполинския Герлаховски щит с неговия характерен "казан".

 

И после - още върхари...

 

На Щръбске плесо трябва да сменим електрожелезницата със зъбчатата железница надолу към Щърба, като ни се удава последна възможност да се полюбуваме на Висока и на Кривань...

 

В Щърба имаме двадесетина минути, за да се прехвърлим на влак за Братислава. Пристигаме късно вечерта. Хапваме някаква ппица на парче пред хостела и лягаме да спим. Ставаме рано и се изнасяме към летището.

 

Потегляме с малко тъга, понеже отпуската ни приключва и ни е яд, че сериозното планинарстване трябва да приключи едва в края на юли. Но усещаме и удовлетворение. Солидно при това. Изпратихме един невероятен месец с планински приключения в Македония, Албания, Сицилия и Словакия за десерт 🙂 В главите ни вече има множество планове за следващото лято. 

 

И се надяваме, че не след дълго отново ще бъдем посрещнати с Vitajte na Slovensku! 🙂

 

 

 

 

[patilana]

Наистина сериозно планинарстване! Пожелавам ви да изкачите всички мислими и немислими върхове по света и у нас!

Много благодаря за емоциите, снимките и топлите думи за това пътуване!

Успех и през това лято!

[stebal]

Признавам си честно, че пътеписът ти беше последната капка дето натежа да имам билет за Братислава през август. Беше ми много интересно да се разходя витруално из планините на Словакия, защото на живо...ами...хм...не мисля, че ще стане. С една дума - благодаря. 🙂

[jungfraujoch]

На ‎29‎.‎4‎.‎2018‎ г. в 19:16, master_of_germs каза:

ПЕТИ ДЕН - Изкачването на Риси (продължение)

 

Само като си помисля, че сме ри Хата под Рисми (хижата под Риси)  в няма и десет и половина на същия ден, в който сме тръгнали от Щръбске плесо, а ми отнема десетина дни да продължа с писането, ме хваща срам. Много по-лесно е да изкача някой връх (макар че точно този не е хич лесен), отколкото да опиша какво ми е.  Хората, които не са планинари, няма да ме разберат. Няма да съпреживеят залитането, когато настъпиш нестабилен камък по сипея нагоре, няма да почувстват вцепенението, когато те обгърне студената, непрогледна мъгла и облекчението, когато познат (или непознат) глас отвърне на твоя леко разтреперан вик "ЕХООООООО"... Няма да знаят, колко ароматно ухае чаят с планински билки в хижата, където си спрял за малко по пътя нагоре, нито колко сладка е горчивата биричка, когато преходът вече е прикючил, защото, ако щете ми вярвайте, и най-добрата трапистка бира в кръчма, не може да се сравни с най-смотаният бълвоч в хижа след десетчасов преход.

...Но всичко това все още предстои в този ден...

И всичко това бледнее пред усещането да стъпиш на върха и да погледнеш от другата страна... Особено, когато другата страна е в Полша. Полша, която ми отвори очите към света, Полша, където за първи път бях извън родината си, и където се почувствах по-малко чужд, отколкото в Студентски град. Полша, която веднъж завинаги изми страха ми от това да пътувам сам и ме накара да вярвам, че мога да постигна мечтите си да видя нови и нови места и където разбрах, че моите въжделения могат да подпалват искрата и у други, доскоро напълно непознати за мене хора. Полша, която ме накара да се чувствам по-свободен. 16 години по-късно щях да надзърна в една мъъъъничка частица от тази толкова специална за мене страна, вече с очите на Магеланец.

 

Мислейки си за биричката в края на деня се замислих и за тия "татрански шерпи" и за словашката култура. Действително ли се пие чак толкова бира в хижата под Риси, че чак с кегове на гръб да я носят. И не ги ли е страх, че като ударят няколко бири могат да се изплъзнат от металните въжета по пътя надолу. А асоциацията с истинските шерпи (ще отида и в Непал някой ден... ПЪК!) се засилва, когато в мъглата пред хижата изплува това>

 

Това е Хата под Рисми, разположена на 2250 м н.в. срещу връх Велька Копка. Най-високата татранска хижа, все едно еквивалент на нашия заслон при Леденото езеро. Само дето е далеч по модерна - със соларно панели и прочие. Горе може да се спи, но местата са малко и от месеци наред всичко е запълнено.

 

Време е за кратка почивка при хижата, а словаците са шегаджии и са се погрижили за доброто настроение.

Ако искаш, може да чакаш на спирката автобусът да те вземе и да те свали до Щръбске плесо 😄 Ама ще си отвисите от чакане и накрая пак ще трабва с кракомобила

 

Ако някоя научнофантастична "кифла" е дошла на високи токчета до хижата, да знае, че оттам нагоре е забранено 😄

 

Не ме питайте, как е стигнал този велосипед дотук. Не са хора, а машини тия татрански шерпи

 

Ето нещо интересно, което ме накара да се замисля... Явно шерпите все пак са хора понякога и изнемогват и молят туристите да им помагат с поддържането на хижата.

Ако някой занесе обратно долу до Попрадске плесо някой от празните вече бирени кегове или газови бутилки, ще получи сертификат и безплатно чайче! Хмм, ще помислим... Дай най-напред да качим върха!

 

Нагоре след хижата следва кратък лесен участък. Нищо че на места има и малки снежни преспи. Пътеката е направена добре, камъните са редени, така че да е удобно за хората. Това с редените камъни е доста типично във високите части на Татрите, както видяхме и в следващите дни.

Бързо се изкачихме до Седло над Вахом - Отляво остава връх Тажки щит, отляво вече се вижда двуглавият Риси а под нас е шеметната долина откъдето извира река Вах - същата покрай която с часове наред пътувахме с влака от Тренчин. Но тук извира първо в Полша, заобикаля Татрите от север и запад и после се влиза в пролом между голямата и малката Фатра.

Гледките към Полша обаче са съвсем откъслечни, понеже всичката мъгла на талази се е струпала оттатък границата и чака заповед да нахлуе в Словакия. Както често се случва в планината обаче, пъглата иде отдолу, обръща се на билото и не минава отвъд него. А ние за известно време трябва да се катерим точно по билото.

 

Финалният участък е доста неприятен.

Първо се изкачваме на по-ниската от двете глави на Риси - 2499 м. Тук има повече хора, защото това е на границата и защото това е най-високата точка на Полша. Риси е и единственият връх във Високите Татри, който може да бъде изкачен по маркирана пътека и от Словакия, и от Полша, съответно единственото място в планината, където е разрешено да се премине границата без планински водач.

 

аntwerpenaar отдавна е на върха и ни чака.

 

 

 

Аз се качвам малко преди @mary_shery и успявам да хвана няколкото кратки секунди, в които мъглата се разкъсва и разкрива гледка към Черното езеро  под Риси (Чарни Став под Рисами), но така и не можах да зърна макло под него Морското око - най-красивото и най-дълбоко езеро в Татрите; не само в Полската част... Ще трябва да се ходи и до там скоро. Полската част от Високите Татри е много по-малка от словашката, обаче там са по-красивите езера и най-трудните маршрути.

mary_shery пристига на върха малко след мене, но това е достатъчно, за да се захлупят облаците отново и да не види ни едно от двете езера... Кой превари - той завари

 

Као не става с езерото, ще се щракаме на върха с трибагреника.

То бива да сме репи, ама чак пък толкоз

 

От двете страни на граничната кота - да се знае

 

Горе се бяха насъбрали доста хора - от Полската страна идваха не по-малко планинари и повечето от тях продължаваха в Словакия за по бира в Хата под Рисми и полсе надолу към Попрадске плесо и спирката на електрожелезницата, откъдето да намерят транспорт за връщане обратно. Полският маршрут за качване на Риси е по-стръмен и по-дълъг , а хижа (по-скоро палатков лагер) има само между Черното езеро и Морското око, затова слизането през словашката страна е по-логичният вариант.

Срещнахме обаче и планинари от друи страни - немци, австрийци, израелци, че и едно семейство от Канарските острови.

По-високата глава на Риси (2503 м н.в.) е изцяло в Словакия, и съответно не е чак толкова посещавана ама има си хас да не се качим и на нея!

 

Нетът ми се скапва и все по-трудно качвам снимки... Ще продължа, като се пооправи...

 

 

@master_of_germs,по моему казано си ФЪРСТ!!! Ще отидеш и в Непал някой ден... ПЪК!

[jungfraujoch]

На ‎29‎.‎4‎.‎2018‎ г. в 23:33, master_of_germs каза:

В Хата под Рисми е пълно. Всички, които слизат от върха, са спрели там. Бирата се лее от кеговете, чаят се вари... И понеже поляците като народ са много по-многочислени от словаците, вътре в столовата си мирише на готвено зеле... Аааха, тоя "бигос". Да ми напомни, че имаше и кофти моменти в тая Полша. Добре, че навремето в общежитието в Полша бяхме една стройна южняшка средиземноморско-ориенталска компания и се редувахме да ги готвим нашите си манджички. Поляците може и да могат да пият, ама хич ги няма в готвенето. Словаците и пият, но и готвят по-тертиплийски... от поляците. Усвоили са изкуството на гулаша от съседна Унгария. Но гулашът ще е чак за вечеря, а още е рано следобед.  цяло чудо е, че още не вали и я стига сме се плашили от времето, ами да си пием бирата, че да не се стопли.

А в столовата е пълно, единствените две свободни места бяха тези, определени специално за вегетарианци 

 

Обаче вече часове наред сме по баирите, а бирата трябва да се разтовари.

Време е за "най-известната тоалетна в Централна Европа"... И ей, богу, струва си чакането на опашка!

Ето такива моменти няма как да не ти направят деня по-усмихнат. Да седнеш на чисто клекало, на 2250 метра надморска височина в дървена барака над дълбока пропаст, а пред тебе цялата предна стена да е прозрачна и да ти отваря перфектната гледка към Голяма Копка и Тажки Щит. Да имаш чешма, от която да тече вода от топяща се пряспа, че и да са те предупредили, че водата е само за миене. А външният и вътрешният дизайн са ФЪРСТ по класацията на @jungfraujoch

Само, като си на зор, не е добре много да подскачаш, че като нищо може да се озовеш на десетки метри надолу по тоя камъняк

Първото в живота ми "тоалетно селфи"!

 

Докато свършим работата, времето утихна и вече замириса на дъжд. Обаче мене си ме загложди нещо. Биричката в хижата горе е хубаво нещо, както и да има готвенко, ама на каква цена. На цената на това, че за да може туристите да имат тия удобства, "шерпите" да се превиват под товари, немислими за обикновения планинар. При други обстоятелства изобщо нямаше и да се замисля да помогна и да сваля до Порадске плесо една празна газова бутилка или кег. Обаче, по тези места от пътеката с осигурителните въжета... Пък и @mary_shery само половин месец преди това видя, как глезенът ми се обърна на слизането от Голям Кораб и едвам докуцуках до колата...

А antwerpenaar беше с голамата раница до върха, макар и не пълна догоре иначе и той би взел от техните самари с товар. Аз обаче бях с малката раница; бях оставил голямата на Попрадске плесо... И не ми е нито за сертификат, нито зарад единия безплатен чай... Просто в планината всички трябва да си помагат с каквото могат. Пускаме antwerpenaar напред, за да може един от нас да изпревари дъжда и на Попрадске плесо да са уведомени да чакат натоварен човек в дъжда, ако недай си боже, нещо се случи. Но и ние с mary_shery не се помайваме много. Тя няма перфектна техника на слизане, особено по мокра скала. И отново имахме късмет - минахме опасните участъци преди да завали.

Време е да се изфукам. Кой, аз ли не съм МАШИНА!

 

Измислили са го хората - тия самари се оказаха изненадващо удобни на гърба, а много дебелите и широки презрамки разпределят по-добре тежестта. Хижарите пък овързаха газовата бутилка много здраво, така че изобщо да не се клатушка.

Така де - нека го погледнем от добрата страна - далеч по-добре е с празна газова бутилка надолу, отколкото с пълна нагоре ... А дали е съвсем празна?...

 

Спираме за малко при Козите езера да си сложим дъждобрани - последния един час надолу ще ни вали. До мене на съседния камък поспира един образ да си запали цигарка. Вади запалката, поглежда ме с газовата бутилка и съзаклятнически ми намига... И ми казва само три думички: ОТВОРИТь! ЗАПАЛИТь! ФФШШШШШШШШШШ!" И послчва с ръка нейде далеч в долината, демек, колко по-бързо бих стигнал, ако някой ми подпали реактивния двигател на гърба  😄 😄 😄

 

 Последните няколко минути в гората ми стана много запарено с дъждобрана и го свалих.

 

Апапите са гроги, но мисията е изпълнена. Пристигаме на Попрадске плесо.

Тази хижа (всъщност се води "Планински хотел") беше най-хубавото място по време на престоя ни.

http://www.popradskepleso.com/en

 

Спахме в туристическа спалня с 8 легла, като повечето хора пристигнаха късно през нощта, но това би могло да смущава само хора, които не са свикнали да спят по хижи. Банята беше чиста, с отделни кабинки и много гореща вода; столовата - като заведение на самообслужване, но с голям асортимент. Някой от нещата са готови, други си ги поръчваш и ти дават номерче на поръчката и чакаш да ти викнат номерчето. Хапвахме еленов гулаш, пийвахме биричка и гледахме как дъждът си вали над чудното Попрадско езеро. Щеше да вали цялата нощ а на другия ден - божа работа. Между другото - на рецепцията на хотела ежечасно актуализираха прогнозата за следващия ден по часове и трябва да им призная, че познаваха почти с точност до минутата, кога ще почне и кога ще спре дъждът.

 

Но сега е време да си отпочинем след тежкия ден, защото ни чака целодневен преход. Без качване на високи върхове, но с големите раници на гръб.

Лека нощ

Понеделнишки ми стопли душата,за което ти БЛАГОДАРЯ! А за WC-то няма две мнения,определено е ФЪРСТ!

[master_of_germs]

И отново - vitajte na Slovensku!

От доста време си стои в затишие тази тема и сега ми е паднало да я изтупам от прахта 😉

След планинското "витаене" преди 7 години си бяхме обещали да разгледаме Словакия по-обстойно. Обаче само на два пъти набързо добавяхме впечатления от забележителностите (включително кръчмите 😉 ) на Братислава просто като начална точка в посока Прага или Виена... (виноват, че така и си оставих недовършена темата за Чехия).

Но от последното такова пътуване мина точно петилетка.  Нямаше какво повече да чакаме. 

И тъй, летяхме София-Братислава на 28.04.2024 г. следобед.

Тоя път сме моторизирани. 

Представям ви "синята сойка" - демек Шкода фабия, резервирана от @mary_shery буквално в деня преди полета от  фирмата Abris. Имаше и по-евтина фирма, но не потвърдиха резервацията, щото офисът им не работел през уикендите. Много им здраве. 

Полетът беше ужасен, добре че е кратък. Но толкова много накуп пищящи деца на един полет не бях виждал. А аз обичайно много се забавлявам с деца на борда, но не и тоя път.

 

Имахме време само да видим един замък, не че не си бяхме нарочили повече. Но на един от спътниците ни му стана много лошо в колата и често повръщаше. 

 

И все пак сме много доволни: 

 

Поважски замък (Považský hrad)

Много красиво надвиснал над долината на река Вах. От мястото, където се паркира (безплатно) има примерно 15 минути качване по черен път, но стръмничък.  Самият замък е в руини и е стегнат и обезопасен по един проект с норвежко финансиране. На места реставрацията продължава. Входът е свободен и безплатен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Имахме намерение да се качим и до замъка Лиетава (също в руини и безплатен), но поне го видяхме от магистралата в движение, осветен предзалезно. Там качването пеш е повечко, поне половин час. Трябваше да се връщаме по тъмно или да рискуваме нагоре с ниска кола по много изровен черен път. И с оглед на здавословните проблеми на нашия спътник, решихме да не се пресилваме...

 

Спим в много хубава къща в село Вишньове, нещо като предградие на Жилина. 

 

Лека нощ, като се надявам да давам своевременни ежедневни сводки 🙂

 

[jorocontrola]

преди 7 часа, master_of_germs каза:

Спим в много хубава къща в село Вишньове, нещо като предградие на Жилина. 

Значи да чакаме снимки от Vlkolínec, Castle Strečno и Súľov Rocks. 

Супер, че сте с кола. Има доста интересни места/отбивки в района. Браво на вас 🙂

[master_of_germs]

преди 22 минути , jorocontrola каза:

Значи да чакаме снимки от Vlkolínec, Castle Strečno и Súľov Rocks. 

Супер, че сте с кола. Има доста интересни места/отбивки в района. Браво на вас 🙂

Сульовските скали за съжаление няма да са днес. С оглед на здравословното и чисто физическото моментно състояние на част от компанията няма как да направим десеткилометров преход с денивелация, а аз не ща да се дразня да ходя да ги гледам само, без да си направя прехода.

И не е лошо да пишем за местата, където ходим, за да си помагаме. 🙂

Понеже аз от години гледам за места в Словакия и си имам отбелязани като за двумесечно пътуване, но тия скали ги "изнамерих" едва преди месец. А съм убеден, че във форума досега никой не ги е споменавал.

[jorocontrola]

преди 3 минути , master_of_germs каза:

И не е лошо да пишем за местата, където ходим, за да си помагаме. 🙂

Аз поне съм ходил само до Vlkolínec и съм писал някъде из темите.

Другите места съм ги виждал от пътя, че съм ходил към Наместово малко нагоре като работих за едни американци-индийци-"евреи".

Стана малко офтопик, ама като спомена места набелязани за посещение, ето и моята карта с куфарчетата само за добрата стара Европа ... 

Или просто да се направи нещо като тема и всеки да може да пише интересните за него места по страни и райони и всеки да може да ходи да си избира 🙂