дневник Vitajte na Slovensku - ретроспективен фотодневник

[master_of_germs]

Това с бързите сводки очевидно нма как да стане. Не е моят начин на писане на тема 🙂

 

Ден втори

Замък Стречно - Вълколинец - Замък Орава - Липтовска Тепличка

 

Първи обект в програмата ни за деня беше замъкът Стречно. Има платен паркинг точно в началото на маршрута, но ако продължите примерно още 100 метра, в градчето има много безплатни места за паркиране по алеята край реката.

Има мост за пешеходци и велосипедисти, откъдето има чудна гледка.

 

 

 

От официалния паркинг до замъка има няколко минути качване пеш. Първо по стълби до едно място за почивка и макет на средновековно селце 5-6 дървени къщички и землянки и камбанария. Нищо особено в сравнение с подобни десетки други из Словакия. Но е безплатно. Има там и тоалетни (безплатни) и кафене. В понеделник сутрин нямаше никакви хора, както и на замъка, освен служителката на касата.

 

 

 

 

От средновековното селце до замъка е по широка паркова пешеходна алея с каменна настилка. Има наклон, но не е тежко.

 

 

В самия замък се влиза само с турове на словашки. Цена 7 евро, за ученици и пенсионери е наполовина. Оказа се, че до следващия тур има 25 минути, коетони се стори твърде много чакане, а имахме доста други планове за деня. Из малкото дворче на замъка може да се разходим безплатно, което и направихме.

 

 

 

 

Иначе долу при реката има и малко фериботче. Освен това се предлагат турове със средновековни салове по течението на река Вах.

Попътно снимахме и Стария замък (Стари храд)

... следва ....

 

[master_of_germs]

Вълколинец (Vlkolinec). Първият обект на ЮНЕСКО в словашката ни програма. Пътят ни минава през град Ружомберок. Не се предоверявайте на навигации,а си гледайте кафявите табели, а то има такива. Че гугъл мапс ни прекара из кварталите и ни заби до място,където течеше ремонт, ама и преди това не изглеждаше да е имало баш път... С малко мъка и много ръкомахане се разбрахме с работниците. Според тях това е черен път за велосипеди никой не ходи с кола оттам. Казват ни: "за Вълколинец трябва от Банска Бистрица." 

Моооля? Че това е сума ти обикаляне, а ние имаме още много за гледане в тоя ден. Всъщност, просто трябва да се тръгне по главния път между Ружомберок и Банска Бистрица през Ниските Татри и след няслколко километра има идеално обозначена отбивка за Вълколинец. Пътят е тесен, но трафик няма.точно пред най-долните къщи на селото има малък, но достатъчен паркинг (4 евро за цял ден) и будка, където продават билети за няколкото музейни експозиции.

 

 

Ние не влизаме да разглеждаме, тъй като тепърва ни предстояха още доста красиви села с етнографски музеи на открито.

Вълколинец е напълно запазено село с 47 дървени къщи (чифлици) в характерен стил.строени са през 19-ти век, а дървената камбанария - още през 18-ти. Но стилът си е бил все същия още от по-ранни столетия.

 

 

 

 

 

 

Освен музеите, има и ферми, където посетителите могат да се докоснат до кози и други домашни животни. Има и фазани. Само бялото порче Лилка не питайте, понеже гризка! 😉

 

 

 

 

 

 

А иначе фермата е с интиресни афоризми, ако разбирате словашки.

Кучето е единственото същество на света, което ще ви обича повече от себе си ❤️

 

 

Беше понеделник и почти нямаше други туристи освен нас. Още две-три коли само.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Заведенията също не работеха. Но в най-кгорния край намерихме много симпатично и пипнато кафене "У йежибабки" (т.е. "При Баба Яга"), където @mary_shery като шофьор си взе кафе, а останалите хапнахме ролца с ябълка и канела.

 

 

 

 

 

 

Бих казал, че един час е достатъчно време да се разгледа селото на спокойствие, ако сте със стегната програма.

 

...следва...

[master_of_germs]

Следващата ни спирка е градчето Оравски подзамок. Името си показва много ясно, какво му е предназначението на това градче и защо сме дошли. Имам чувството, че само паркинги има. И немалко коли паркирали, нищо че е понеделник. Имаше малко противоречива информация в интернет, но замъкът си работеше. До 16 ч, поне през април. Паркингът беше скъпичък, 7 евро, мисля. Но пък, като се пресече един мост над реката, се отваря чудна гледка нагоре.

 

Има в началото на малкото паркче и много добре поддържана и безплатна тоалетна. Както на повечето места в Словакия. Изобщо, много са ми напред в класациите словаците по тоя показател. 

Трябва да се има предвид, че касата за продажба на билети е долу в градчето,преди да почне стръмничко няколкоминутно качване. По стар чехословашки модел в замъците има няколко вида турове с различни цени. В случая бяха само 3 вида. За 7, 9 и 13 евро, съответно. За по 30, 60 или 90 минути, уж. Реално не са турове, а си разглеждаш сам, колкото си искаш. Има приложение, с което сканираш qr-код и то ти е аудио гид. Това явно е пандемично нововъведение и много ни хареса. Понеже по-стари магелански отзиви пишеха,че преди години са си били стандартни турове и само на словашки. Е, сега не е така. Малкият тур е само в долните нива плюс църквата. Средният се качва и до върха на цитаделата, но не включва църквата. Взехме си него (за 9 евро) и вместо час си откарахме час и половина, а можехме и още.

Ако сте ми чели други теми, знаете колко обичаме да обикаляме по замъци. Обаче Орава стои много високо в личната ми класация. Не е лесно в един замък да има всичко, но този е такъв. Изключително разнообразен. Доста стълби се катерят догоре, но на малки порции. Навсякъде има нещо, което си струва да се разгледа. Каляски, тъмница, зали за мъчения, хералдика, етнографски колекции, интериор... дори природонаучен музей с множество препарирани животни. И накрая и зала посветена на немалък брой филми и сериали, снимани в замъка. Е,по тоя точно показател не може да съперничи на много по-известния замък Бойнице... И все пак - Орава е моят безспорен фаворит, ако трябва да видите един словашки замък отвътре. Тук сега, ако има унгарци (или @Topfly ) може да ми се накарат, че нито е словашки замъкът, нито се казва Орава, понеже маджарите са построили Арва още през 13-ти век и после неколкократно са го разширявали. И ще са прави. Обаче експозициите са си словашко дело и цялостния продукт, който се предлага.

Нямам какво повече да добавя, без да ви отегча. Време е за снимки. 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

За следващия обект в програмата ни благодарностите ни са към @muchachote. Село Лучки, в подножието на планината Хоч. (Някой ден ще отидем да се катерим в Хоч, в Малката и Голямата Фатра, Рохачите и още толкова красиви словашки баири. Но в друг сезон и с друга компания). Иначе първоначално не смятахме да минаваме по този тесничък планински път, но видяхме, че хем ни спестява километри, хем няма да се забавим повече от 5 минути. 

Лучанският водопад си е буквално вътре в селцето. Няма вход. Има мъничък паркинг, където уж паркирането може би1 евро на час) е платено през приложение и sms, но с чужд номер не се получи. Както и са е, глоба не сме получили. А и не сме се бавили повече от десетина минути.

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

Ние всъщност предварително нямахме някаква строго разчетена програма и отначало си знаехме, че в този ден нещо ще пропуснем. Дори не бяхме сигурни дали да влизаме в Орава, защото не знаехме точното работно време, дали е с турове и н какъв език. Но се радвам, че му отделихме повече време. Така вече беше ясно, че няма как да хванем в работно време етнографския музей на открито Прибилина. А и нали по-рано през деня вече бяхме разгледали Вълколинец; две такива села за ден май щяха да са ни в повече. Все още беше, обаче, достатъчно рано, а се бяхме уговорили с домакините ни за вечерта да ни посрещнат по-късничко. Така че имахме време да разгледаме още нещо. Имахме две идеи. Едното беше езерото и едноименния курорт Щръбске плесо във Високите Татри, откъдето започнаха планинските ни преходи с @mary_shery преди 7 години. Но предпочетохме да го оставим за друг ден, а сега да видим място, където никой от нас не беше ходил. Място, далеч от отъпканите туристически маршрути, и за което цялата ни благодарност е към @Добри, който преди много години писа за него в темата си за непопулярни местенца по света. Място, което много искахме да видим и преди 7 години, но лошото време ни накара да пренаредим програмата си. 

И място, за което нито @Mistress of Germs, нито другият ни спътник изобщо подозираха,  че съществува. Място, което ни изпълни с радост и любов. Селцето се казва Липтовска Тепличка и не може да се каже, че е особено красиво. Но в края на селото има няколко могили. Не, не са тракийски и в тях не са погребани древни владетели. Погребани са... КАРТОФИ 🙂 или други кореноплоди.  Или каквото хората са си решили. 

Спокойно може да е филмов декор за "Властелинът на пръстените" и няма нужда да ходите чак до Нона Зеландия, за да видите хобитски къщички 🙂 Само вратите дето не са кръгли 🙂

вместо да си имат килери под къщите си или в градините, още преди векове хората от това село са решили да издълбаят за тази цел хълмчетата. Тези "избички в земята" на словашки се наричат "земякове пивнички"  Zemiakové pivničky. 

Всяка къща от селото си има отделно килерче със съответния номер. 

А в часа преди залез и покрити с тази пролетна най-яркозелена трева бяха същинска приказка. Току се озъртахме дали някой хобит няма да излезе навън да запали лула с пуши лист и да изпрати космати си краци или зад завоя да се покаже сивата островърхи шапка на Гандалф с жезъла и бялата брада и да ни изнесе лекция върху всички нюанси в пожеланието "Добър ден!" 😉

Смея да кажа, че изненадата се получи много приятна и @Mistress of Germs хареса мястото най-много от всичко в пътуването. А и мене ако питате, това е единственото място в Словакия, на което може да се лепне етикет "уникално" и това определение да е точно 🙂 Замъци, селца, планини и площади може да видите къде ли не по света.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А и като се добавят ввълшебните гледки към Високите Татри ❤️

 

Никога няма да ми омръзне да гледам Кривань, а покрит със сняг е още по-внушителен.

 

Настаняването ни за следващите 4 нощи е в градчето Велька Ломница, малко след Попрад. В просторен апартамент в спокойно кварталче с малки триетажни блокчета, много безплатни места за паркиране. И гледка към внушителния Ломницки Щит - втория по височина връх във Високите Татри и в цялата Карпатска планинска система. За темата "стая с гледка", макар че в нашия случай това беше кухня с гледка 😉

 

Принципно ние си бяхме напазарували от супермаркети (препоръчваме tesco) храна да си готвим вкъщи, но този вечер решихме да излезем навън. В градчето има три-четири заведения, които ни препоръчаха домакините. Избрахме едно по-далеччно, на десетина минути пеш в посока към курортната част с по-големите хотели.

Koliba u  zbojnikov. Не сме очаровани. То в понеделник вечер и извън сезон в това притихнало градче и какво друго да очакваме. Други клиенти освен нас нямаше. Ребрата бяха добре, но от коленцето имаше още какво да се желае. Халушките малко соленички, но ме заситиха, а чесновата спирка (польевка) щеше да пропада всички възможни вампири от Словакия в посока към Трансилвания 😉

Ама, я стига съм мрънкал! Биричката си беше добра ❤️

...обаче си е леко тъпо, като никой друг в компанията не пие бира 😄

[MayaS]

Такива хобитски къщички видяхме в Иран.

[master_of_germs]

Ден трети

 

Словенски рай

 

Ако сте чели началото на тази тема, знаете, че паркът Словенски рай ни е мъка отпреди 7 години. Че заради проливните дъждове не можахме да си вдигнем адреналина там 😄

А времето е от огромно значение, защото са тесни ждрела и при бързо снеготопене или при дъждовни бури нивата на водата в каньоните рязко се покачва. По принцип пролетта е добър сезон за водопади... Но само по принцип. Отначало си мислех, че ще сме в топ-сезон. Но не така смяташе мой добър приятел и колега, с когото завършихме заедно университета. Женен е за словачка и познава всяко кътче в тази държава. Та според него пролетта е на късмет и най-вероятно щели сме да джапаме във вода и да се приберем с подгизнали крака в намокрени отвътре планинарски обувки. Докато лятото е много по-сухо и се преминавало по-лесно. Ами, прав беше... А направих и грешката да съм с вълнени планинарски чорапи. Те се набраха в уж немного влажните отвътре обувки и в края на деня бях с кървави мазоли на възглавничките на пръстите и с нацепени от гъбичкова инфекция междупръстия. А пътувам само с ръчен багаж други обувки не носех. Та до края на пътуването ползвах всяка възможност да съм по чехли. Но пък аптечките ни винаги са заредени с какво ли не. С активно мазане с антимикотичен крем за няколко дни се оправих.

 

в Словенски рай има десет ждрела с различна степен на трудност, като две от тях дори изискват оборудване за виа ферата и преди юни месец са забранени за посещение. Ние решихме да пробваме най-популярното ждрело: Суха Бела... 

нито беше суха, нито бела тая река, ама нейсе... 😄

Пък, ако се справяхме добре и според зададения график, да видим дали бихме имали сили и желание за още едно.

Под ние имам предвид само моя милост и @mary_shery, понеже останалите участници не ги човъркат нашите бръмбари в главите. Не че си нямат техни си 😄 Например в тоя ден се захванаха да готвят. Леща,патица с ориз и тиквички... така де 😉

 

Аз навигирах @mary_shery в "синята акула" към паркинг в местността Подлесок до село Храбушице. 

Плащането накрая беше на машина с карта или монети, съвсем безпроблемно.

Оттук тръгват няколко пътеки, но съвсем наблизо има множество карти и указанелни табели; абсурд е да се объркаш. 

 

Началото на ждрелото Суха Бела е само на няколко минути пеш. Следва се зелена маркировка. 

 

Не очаквахме, че от самото начало ще газим във вода. Плитка беше, но на доста места пътеката всъщност си е реката, където постоянно си намираш бродове и паднали дървета по които да стъпваш.

Но навсякъде, където има риск и рекичката е дълбока, са направени стабилни дървени мостове, забити са метални скоби за стъпване, сложено е метално въже за придържане... И все пак - нищо общо с облагородените ждрела в Бавария, Словения, където сме ходили. Те са като разходчици в градския парк, ако ги сравним със Словенски рай. 

 

Основната атракция тук са водопадите. Групирани са по няколко в каскади. Като най-впечатляващи са първите - Мисове водопади. До водопадите  в скалите са монтирани дълги метални стълби, на места почти отвесни. На стълбите се образуват тапи от многото хора. Някои се катерят бавно, всички си правят селфита... Та, съветът ми е да почвате прехода си рано сутрин, за да избегнете това стълпотворение. 

 

Преди влизане в ждрелото се взимат билети да националния парк. 4 евро на човек, като това е целодневно за целия парк и може да влизаш в колкото си искаш ждрела. Но то и няма физическа възможност да се направят повече от две за цял ден. 

И друго - в самите ждрела движението е еднопосочно - само срещу течението, така че по стълбите само се катериш, а не слизаш надолу. Слизането обратно надолу е по странични горски пътеки, без да се влиза в ждрела. Като се излезе от ждрелото над горния му край, се хваща за кратко наляво по жълта маркировка до кръстопът на горски пътчета и оттам пак наляво и вече надолу по червена маркировка. Цялото скитане ни отне над 4 чака, а се предполага, че може и за три часа да се направи, но да няма трафик от хора, което е трудно.

 

Може би писането ви звучи леко критикарско, а не трябва. Ждрелото беше страхотно! И някой ден ще се върнем за още! 🙂

 

Следват мнооого снимки от телефона ми на ждрелото и на @mary_shery, а и тя сигурно ме е снимала мене с фотоапарата, но няма изглед скоро да ги получа тия снимки, а темата трябва да върви напред... 😉

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

...следва...

 

[master_of_germs]

Не очаквахме да се забавим толкова много. Накрая бързахме към колата, върнахме се до Велька Ломница да вземем другите и след това шофирахме около половин час до село Прибилина, където има етнографски музей на открито. Работеше до 17 ч,като се надявахме да го хванем отворен, защото инфото беше, че в 16 ч е последното влизане и след това не пускат. Оказа се вярно. Закъсняхме с три минути и не ни пуснаха да разгледаме дори и отвън.

Много им здраве! Не е като да не сме разглеждали етно-села, а и имахме още такива в словашката програма.

Ето снимки от главния вход.

 

 

После се върнахме леко с колата по пътя до една наглед изоставена сграда и бариера с надпис да не се преминава. Ама яко запустяло, така че останалите решиха да преминат, да се поразходят около оградата на етнографското село и да наснимат, каквото успеят. И успяха. 😉

Но на мене ми се беше вгорчило и предпочетох да остана при колата. Още повече от пътя се откриване чудесна гледка към Кривань от ъгъл, от който досега не бях го виждал. 🙂

 

 

И така, Прибилина отново отпадна от програмата и трябваше да решим, с какво да я заместим. Пътьом бях видял кафява табела за градче Липтовски Храдок и реших да го видим. Така и така беше съвсем близо, от другата страна на магистралата. Храдок се превежда като "замъче" и то си имаше малък замък, но превърнат на хотел и ресторант. С красиво паркче с езеро и патици пред него. И голям безплатен паркинг. От паркинга нагоре в гората към хълмовете тръгваха няколко маркирани пътеки. Но точно през пътя срещу езерото @mary_shery видя над дърветата каменен кръст. Сверка в maps.me показа, че има наблюдателна площадка. Качването беше по пътека и накрая стълбички, примерно за 5 минути. Струваше си, защото освен езерото и замъка под нас, се откри и гледка към снежните върхове на три от татренските дялове: Липтовските Татри, Рохачките (Западни) Татри (където си имам отбелязани пешеходни маршрути за следващо ходене) и Високите Татри 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

...следва..

 

 

[master_of_germs]

Денят ни завърши с любимата гледка на снежните татрански върхове над Щрбске плесо. 🙂

Паркирахме шкодата на големия паркинг срещу туристическата спалня, където нощувахме преди 7 години. Уж искаха 5 евро за паркинг, но ни взеха само 3 евро, понеже явно вече беше в края на работното им време. 

Завъртяхме една пълна лежерна обиколка на езерото. Видяхме и една пасяща кошута.

Рядко се връщаме на вече посетени места, но Щръбското езеро ни е прекалено любимо, за да го пропускаме 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

ден четвърти

Левоча - Спишски замък - Хервартов - Бардейовске купеле - Бардейов

 

Тоя ден се очертаваше дългичък, защото пренаписах първоначалната програма на @mary_shery. Тя не смяташе да ходим толкова далече на изток в това пътуване, ама аз пък не обичам току-така да зачерквам обекти на ЮНЕСКО, ако предварително съм проверил и преценил, че си струват. Освен това и Липтовска Тепличка, и Щръбске плесо вече бяхме ги отметнали предните дни, а те първоначално бяха планувани за тоя "ден на труда".

Ето затова обичам по време на пътуване да има място, където да се отседне за няколко дни и програмата да може да се презарежда според моментния ни кеф, времеви и физически възможности. Почнал съм просто да ненавиждам предварително разчетени по часове план-графици...

 

Пътуваме през зелените полета и хълмчета на Спишския регион, като от време на време татранските върхове се подават над тях в далечината. Първият ни обект за деня е градчето Левоча. Намираме безплатен паркинг близо до крепостната стена, опасваща малката централна част. Само две пресечки по-навътре е централният площад с типичната за тук форма на дълъг правоъгълник, в средата на който има голяма църква (св. Яков) и до нея сградата на старото кметство, която сега е музей. Празнична сутрин е и градчето изглежда съвсем заспало. Все пак има няколко отворени кафенета и сладкарници.

 

 

 

 

 

 

 

 

@Mistress of Germs сяда да си хапне тортичка, че без сладко в началото на деня тя не функционира. Останалите решаваме да си вземем билети за тур в старинно изглеждащата църква Св. Яков в центъра на площада. Турът е само на словашки (може би имаше и на полски, че в тая част на Словакия полските туристи са повече от мустните) и струва 4 евро, като дават брошура с информация на английски и карта на града. Но има над 20 минути до началото му, които използваме да се поразходим и до другата забележителност в града - манастира на миноритите.

 

А в св. Яков искаме да влезем, за да видим най-знаменитата творба на майстор Павол от Левоча. Истински, но и легендарен майстор, едва ли не, а в историята дори фамилията му не е останала и никой я не знае, нито пък кога точно е починал. Но е творил през втората половина на 15-ти и първата половина на 16-ти век. Дървените му олтари са истински шедьоври. Най-големият готически дървен олтар в света е в църквата св.Яков (над 18 метра висок) и е резбован от майстор Павол в продължение на 10 години. А златарят, който е направил позлатата на дървото веднага сред това през 1517 г., е бил на също толкова високо ниво.

Вътре в св. Яков снимането е забранено, та ще ми простите лошото качество на скришната "коремна фотография" 🙂

 

 

 

 

 

 

Даже си е срамота да качвам такива снимки... изобщо не могат да предадат, за какво изящество иде реч...

 

 

...следва...

[master_of_germs]

Левоча и творбите на майстор Павол са само едната част от обект на ЮНЕСКО.  Другата част е Спишккия замък (Spišský hrad).

Руините на най-големия замък в Словакия (а мисля, че и изобщо в Централна Европа) са внушителна гледка на хълм, откъдето и да ги погледнеш. 

Тук се оказва, е с @mary_shery сме си написали домашното по различен начин. Аз съм мислел да се минава през близкото градче Спишске подхрадие и оттам да се ходи пеш. Още повече, преди градчето на хълмче има една внушителна църква с хубава гледка. Обаче шофьорката ни смело пропуска тая отбивка и продължава по магистралата. Градчето остава зад нас, замъкът също. И едва след него следва отбивка и не след дълго сме на почти препълнен и безплатен паркинг под замъка. Моето домашно се е оказало отдавна, когато преди 7 години мислехме да идваме дотук с обществен транспорт.

От паркинга има пътче, забранено за МПС, по което за 10-15 минути се стига до входа. Има и пряка, но доста стръмна пътека, по която се озорвам (болят ме на всяка стъпка мазолите по стъпалата, които се образуваха след вчерашния ден).

 

 

 

 

По принцип входът в Спишския замък е скъп и прескъп. 16 евро!

Но понастоящем горният замък и цитаделата са в ремонт, а тъкмо там е музейната експозиция. Така че билетите са на половин цена - 8 евро - докато ремонтът приключи. Това, което в момента може да се разгледа, са руините на средната и на просторната долна част на замъка, да се направи разходка по крепостните стени... По моему, пак е неоправдано скъпо. Добре поддържани замъци в руини, че и безплатни, има навред из Словакия. Така че в случая сме минали в режим ОР ("оптимизация на разходите"). 😉 Всяка първа срада на месеца Спишският замък е със свободен вход, а 01.05.2024 г. се пада баш сряда. Разбира се, че в почивен ден е пълно с много хора и големи групи ученици. Ама пък няма от какво да се оплакваме.  Освен че Клъвдий IV Бух окончателно се отъждестви с всемогъщия бог Один и си загуби едното око при някой от опитите си за летене 😮

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разходката в долния замък и по стените я правихме само с @mary_shery. Останалите се прибраха бързо обратно по метеорологични причини, за които може да съдите от последната снимка 😉

 

 

 

 

 

 

В заключение, на мене районът на Спишския замък ми хареса, но самият замък - не толкова. Според @mary_shery обаче това е най-струващият си замък, който посетихме, заради гледките.

[master_of_germs]

Дървени църкви из целия карпатски регион - дал господ. И доста от тях са обекти на ЮНЕСКО.  Пък дървени църкви в Словакия, пък православни дървени църкви в Украйна и Полша, пък католическите дървени църкви в южната част на Малополското войводство в Полша, па и дървените църкви в областта Марамуреш в Румъния... тия изброените са отделни юнесковски обекти, всеки с по много подобекти. Ако ме питате мене, всичко трябва да се обедини в един обект "дървени църкви в Карпатите" и толкоз. Щото в сегашната ситуация изглежда като бройкаджийство. 

Аз имах някакви мераци и някоя от полските дървени църкви да видим, но се отказах, като съобразих времената за пътуване. 

 

И все пак - беше време най-накрая да видим някоя от тези словашки дървени църкви. Два дни по-рано бяхме пропуснали църквата в Тврдошин,  която магеланската агитка на път за Полша посетиха още ден по-рано. Не за друго, ами да не вземат да ни обявят за преписвачи. 😄

 

Та затова - ето ни сега в селцето Хервартов пред неговата юнесковска дървена църква 🙂

 

П.П. Паркирането е безплатно.

 

 

 

 

 

 

 

 

...следва...

[Миланка]

При нас дървените църкви се получиха  от самосебе си, нито сме ги планирали, нито сме ги търсили. Мернахме ги, по завърнахме се, видяхме ги. Двете които видяхме в Словакия, бяха строени по различно време, с различен стил, различна дървена сглобка, но и двете бяха обекти на ЮНЕСКО, и бяха позиционирани в местният гробищен парк.

 

[master_of_germs]

преди 6 часа, Миланка каза:

При нас дървените църкви се получиха  от самосебе си, нито сме ги планирали, нито сме ги търсили. Мернахме ги, по завърнахме се, видяхме ги. Двете които видяхме в Словакия, бяха строени по различно време, с различен стил, различна дървена сглобка, но и двете бяха обекти на ЮНЕСКО, и бяха позиционирани в местният гробищен парк.

 

Може ли да те помоля за малко повече информация за тях.

Първата е църквата Вси светии в Тврдошин. А коя е втората?  Със сигурност тя не е в ЮНЕСКО, защото включени в обекта на ЮНЕСКО са само 8 от всичките дървени църкви в карпатския район на Словакия (в Руска бистра, Лядомирова, Бодружал, Хервартов, Кежмарок, Лестини, Хронсек и Тврдошин, плюс отделната камбанария в Хронсек), а църквата от втората ти снимка не е сред тях...

 

П.П. То и нашите две църкви плюс камбанарията в Хронсек) се получиха просто защото ни бяха на път. Не сме влизали вътре. Бяха затворени. Има оставени телефони за връзка, но по-скоро е за предварителна уговорка. Опитът ни от неотдавна с църквите в Трансилвания не беше добър в това отношение. Звъниш по телефоните и ти отговарят, но те отсвирват. Та в Словакия и не пробвахме. 

А през Кежмарок минахме няколко пъти, (много е близо до Велька Ломница, където нощувахме), но все късно и не спирахме, а в Кежмарок църквата отвън не впечатлява (тя е единствената боядисана отвън, но най-красивата отвътре и с най-добра акустика).

 

П.П.П. Пропуснал съм в предния пост да напиша, че юнесковската църква в Хервартов се казва Св. Франциск. 

[master_of_germs]

Бардейовске купеле (което се превежда като "Бардейовски бани") съвсем не беше сред предварително планираните за това пътуване места. Ама след като @mary_shery се съгласи в този ден да ходим до Бардейов, но не и до по-далечни дървени църкви в Словакия или Полша, то се разровихме за нещо в близост до града и открихме това малко спа-градче. 

Вътре в градчето не се влиза с кола, освен ако не си местен или гост на някой от хотелите, така че единствената възможност е да се паркира на голям платен паркинг. Плащането става на машина с карти или кеш. Забравил съм колко ни струваше, но не е било особено скъпо. Атмосферата докарва малко на нашите соц. балнеокурорти, ама не чак дотам. Има доста зеленина и паркови алеи, изобилие от грозни, четвъртити хотели, ресторанти и прочие, някои запустели и неработещи. Но по-навътре става много по-красиво, с красиви хотели още от имперско време. И файтони, които разхождат туристите.

 

 

 

 

 

Ние обаче сме дошли и за да разгледаме етнографския музей на открито. Нали не можахме да разгледаме Прибилина, та да компенсираме. Или поне аз и @mary_shery; другите предпочетоха просто да си почиват в парка.

Входът в музея е 4 евро, за ученици и студенти е 3 евро. Пространството не е голямо, като има около тридесетина старовремски селски къщи и други постройки - плевни, мелница, дъскорезница. Всшчки са пренесени през годините от околните села. Както и две автентични дървени църкви. От различни християнски деноминации. Едната православна, а другата греко-романска (може и да бъркам и да не се казва точно така на български). 

Реално всичките сгради могат да се видят и отвън, ако се обиколи около оградата, която е ниска. Но вътре има достатъчно информация на няколко езика. Пък така и така сме дошли до това сравнително забутано градче, барем да поразгледаме. 🙂

Имахме около час до затварянето,  което е предостатъчно време.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

...следва...

[master_of_germs]

Бардейов е не чак толкова малко градче с напълно запазен старинен център, който е обект на ЮНЕСКО. 

И понеже не гонехме обекти с входове, оставихме го за последно в програмата за деня. 

Централният площад е правоъгълник, но дълъг и тесен. В средата му е кметството, а в единия му край е внушителната църква св. Егидий. Влязохме и в нея, но имаше служба и не съм снимал.

А на площада имаше първомайски купон. Сцена и музика на живо от местни групи. Повечето хора обаче не бяха пред сцената, а се редяха на опашки за бири, мръвки и най-вече за лангоши (големи и много вкусни мекици). 🙂 Пък и ние бая бяхме изгладнели вече. То си беше ясно, че ще замръкнем с много, дорде се приберем. 

@Mistress of Germs мекици не обича  и заседна в едно заведение на площада.  Chevy burger. Оценките са му отлични и си ги заслужава. Бургерът беше вкусен и огромен, остана й и за закуска. Ама при наличие на лангоши аз с бургер няма да се мина. Лангош с разтопен овчи кашкавал за 3 евро, наливна тъмна биричка за 2,50 и една пържола за 7, която си разделихме с @mary_shery и хем добре се нахранихме, хем накрая не ми пукаше за завоите по пътя 😉

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А на връщане минахме по различен път през планините. През т.нар. горалски села, където населението е православно, говори русински език и пише на кирилица. Ама чак и табелите по пътищата да пишеше първо на кирилица и после на латиница, не очаквах. И понеже събитията се развиваха на 1-ви май, а ги описвам на 24-ти май, няма как да не го спомена това. 🙂

Харесахме си някои места из планините Пиенини да посетим на следващия ден, ако остане време, ама не остана. 😄

 

Пътьом спряхме да заредим на бензиностанция, от която се виждаше добре осветен замъкът Стара Любовня.  Снимахме го, че знае ли се, да не вземешe да хване ръжда до утре. 😄

 

 

...следва...

[master_of_germs]

ден пети

Белянска пещера - Ждяр - Стара Любовня

 

Предния ден сериозно си окъсняхме, та беше немислимо да станем рано. @Mistress of Germs направо си заяви, че в тоя ден никъде няма да ходи и ще си работи онлайн от апартамента. И правилно, защото първият ни обект за деня щеше да изисква повече физическо усилие, отколкото тя е склонна да влага.

 

Целехме се да сме при Белянската пещера (Belianska jaskyňa) за тур в 11 ч, че нещо информацията в сайта им не беше от най-конкретната. 

 

Първо се отправихме с колата към Татранска Ломница, ако нещо ни хареса попътно, да снимаме. Ние през Ломница сме минавали предния път пеш като слизахме от планината. Приятен курорт, без да ни е вдъхновила с нещо освен с гледката към планините. Всъщност, сега спряхме на паркинга за каравани при един къмпинг, за да снимаме Ломницки щит. Но, да си кажа правилната, от "наше село" (Велька Ломница) гледката най си ми хареса, защото е в полето и имаш повече простор, но и виждаш много голяма част от веригата на Високите Татри, макар и от по-далеч, докато о Татранска Ломница върхът Ломницки щит е близо, но гледката ти се ограничава само с него.

Ето, за сравнение.

 

 

 

За Белянската пещера пътят минава през Белянските Татри (продължението на Високите Татри в западна посока, но с няколкостотин метра по-ниски). Има крайпътен паркинг и е много скъп. 7 евро, ако не се лъжа. Това е най-голямата сума, която сме дали да паркиране. Край паркинга има доста мърчъндайз. Сувенири и капанчета. Пътеката към пещерата е идеално маркирана и широка, но доста стръмничка. По табелите пише 25 минути качване. Зависи кой как ходи, но съд сигурност на нас повече от 20 минути не ни е отнело. Бих го сравнил с качването до пещерата Снежанка у нас в Родопите.

А горе се беше заформила огромна опашка за билети и не помръдваше. От време на време по уредбата на словашки и на полски казваха информация за пещерата и влизането, да се има предвид, че е студено (5-6 гррадуса) и влажно и турът трае поне 70 минути, като има много стъпала (над 800).. оказа се, че опасенията ни са напразни. Както и преди 7 години в Добшинската ледена пещера, пуснаха групи на всеки 10 минути, така че влязохме само 10 минути след първоначално предвиденото. Билетът е 12 евро и доста се чудех дали да ги давам. Обаче си струваше цената! Освен това във всички словашки пещери снимането е забранено, ако не си платиш допълнителен билет за 10 евро. За него ти дават един стикер, който лепиш на видно място по дрехите си. Ние взехме един такъв билет и @mary_shery снима с нейния фотоапарат "пещерозко" 😉 та се надявам скоро да качи някоя снимка. Защото тези сега са няколкото с коремна фотография на телефончето ми. 

Пещерата е много красива, но и много изморителна. Аз досега в туристическа пещера толкова много пъти нагоре и надолу не съм се движил. Освен стандартните сталактити, столагмити и сталактони, различното е, че вътре има доста синтрови езерца и на места се виждат образувания от минерала арагонит. Пещерата е висока и широка, местата, където може да си халосаш главата, са малко на брой.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бяхме разделени на две подгрупи, едната с екскурзовод на словашки, а другата на полски. Словашкият е по-разбираем, но то всъщност и не се заслушвахме прекалено.

 

Финалът на обиколката е в "концертната зала" с изключителна акустика. Там се правят концерти и звукозаписи понякога. Загасиха всички светлини и в пълен мрак ни пуснаха класическа музика ("канонът" на Йохан Пахлебел... Обожавам го!)... Постепенно започна да се появява светлина и имахме няколкоминутно музикално и светлинно представление. Направил съм клипче, но нещо от телефона не успявам да го кача в ютюб. Като успея, ще сложа линк и във форума...

 

В обобщение - Белянската пещера: много красота, голям фитнес и малък концерт 😉

А ето и карта с всички туристически пещери в Словакия.

Като излязохме навън слънцето и топлината ни раздвижиха и нямаше как по пътя надолу да не си пусна рок-версията на канона 🙂

 

 

...следва...

 

[master_of_germs]

Ждяр е вероятно най-красивото село, което посетихме в Словакия. Доста изцяло дървени къщи с прозорци в синьо и червено. А гледката към Белянските Татри с "върховете близнаци" Хавран (2151 м) и Ждярска видла (2148  м н.в.) просто пълни душата. Особено в края на селото, скъдето е ски-зоната (ски-център Страхан). 

Белянските Татри понякога се считат за част от Високите Татри, но са си отделна малка, 14 км дълга верига, която се свързва с Високите Татри чрез седловината Копске седло. Маркираните пътеки в Белянските Татри са много малко на брой и то само в ниските части. Високите им части са изцяло забранени за скитане, за да се запази местообитанието на планинските диви кози. Има пътека до Зеленото езеро (Зелено плесо). Където има хижа. От нея за около два часа и половина се изкачва връх Яхначи щит 2229 м н.в.) във Високите Татри и от него Белянските се гледат отвисоко от другата страна. Но в това пътуване ние се задоволяваме само да ги съзерцаваме от ниското 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

П.П. В Ждяр контейнерите за смет ги държат в затворени бараки, защото иначе мечките слизат от планината да ровят в боклука. 

 

...следва...

[master_of_germs]

Пепи също прецени, че за тоя ден му е достатъчно, а и това ни беше последният ден в района, после щяхме пак да се местим. Затова се върнахме до Велька Ломница да си почине и да се изяви кулинарно, а ние тръгнахме към Стара Любовня да видим ръжда хванала ли е 😄

Замъкът е високо над градчето, но пък има асфалтов път и платеният паркинг е точно до входа на етнографския музей и на примерно десет минути от входа на замъка. Билет за замъка е 9 евро, за етнографския музей на открито е 4 евро, а общо е 10 евро та решихме, че си струва да вземем комбиниран. Тук етнографското селце е с около 30-40 сгради, но разположено на по-голяма площ, отколкото в Бардейовске купеле предния ден. Та създава по-приятно усещане, а има и кокошки и патици, които щъкат насам-натам. Има и заграждение с коне. Дечицата много им се радват. Също така от сградата с билетната каса на входа звучи словашка народна музика, та тропнахме и едно хорце. 😉

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

...следва...

[master_of_germs]

Това, което пропуснах да напиша в предния пост е, че всяка първа неделя на месеца входът в замъка и в етнографското село е безплатен. 

https://www.hradlubovna.sk/opening-hours-price-list/?lang=en

 

Но ние нямахме възможност да останем чак до нашия Великден,понеже тогава в неделя на 5-ти май Пепи щеше да лети обратно за София и трябваше да го върнем в Братислава. 

 

Замъкът Любовня (L'ubovňa) е построен първоначално през 13-14 век от маджарите, но през 1412 г в него се срещнали Сигизмунд, тогавашен крал на Унгария, Бохемия и Герминия и полския  и литовски крал Владислав II Ягиелло. Протекъл, образно казано, следният разговор:

"Владо, комшу, аз тебе мно'у тъ уважавам, смятам знайш! Ужасно са ме изнервили тия венециянци в Адриатика, много са нагли! Дай някой лев да им тегля един бой, в Далмация."

"С'я, комшу, ний с тебе си седим тука в замъка и си пием от твоята палинка (много им е добър казанът до замъка, между другото, и до днес произвеждат спиртни напитки)... ама нали... аз трева не паса! Ще ти броя тука 37 хиляди гроша, ама ми оствяш в залог туй хубаво замъче и всичките села около него. Докато ми върнеш грошовете".

Пък аферата с венецианците се закучила, Сигизмунд не върнал парите и те такаааа... 360 години. И замъкът през това време си бил полски, даже по едно време шведите като се разлютили и разкатали Полша, поляците използвали Любавня като скривалище за кралската корона, скиптър и съкровища, понеже правилно преценили, че шведите няма да се занимават да пресичат планини. Копия на тия кралски реликви и досега се съхраняват в замъка. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Друга интересна личност, свързана със замъка Любовня (бил затворник тук) е Мориц Беньовски. Най-известният словашки магеланец. Военачалник, авантюрист и пътешественик.  Руснаците го пленили и го заточили в Сибир.  Той пък се измъкнал и през Китай и Япония се мятал от кораб на кораб. Та до Мадагаскар и оттам стигнал и Франция. И станал известен с тия си приключения. Придумал френския крал да му финансира експедиция до Мадагаскар и да основе колония там. Тъй и станало. Не се справил много добре и му спрели финансирането. Той пък отишъл в Америка да търси пари, намерил и направил втори опит. На французите им писнало от него и губернаторът на Мавриций  пратил на Мадагаскар една чета, които застреляли Беньовски, който в доста поукрасените си мемоари се самопровъзгласявал за "крал на Мадагаскар" 😉 ... Единственият словашки "крал" в историята 😄

Та тия мемоари някак си стигнали до издателски къщи в Париж и станали жесток бестселър 😉

Има цяла зала, посветена на Мориц Беньовски, обаче явно там вече батерията на телефона ми е била почти изтощена, и не съм снимал, та ще помоля @mary_shery да помага...

 

Изобщо, на мене замъкът Любовня много ми хареса, и макар експозициите да не са чак толкова богати, колкото в Орава, гледките са далеч по-хубави към околните планини Пиенини. Татрите също се виждат на хоризонта, но са твърде далеч.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

@mary_shery пък си намери едно фургонче с пиене 😄

 

На Клъвдий IV Бух също много му хареса и се изкипри в униформа на полски крилат хусар. Та нали и Sabaton преди години изпяха:

"We remember! 

In September!

When the winged huss-OWLS arrived!" 😄

 

...следва...

[master_of_germs]

 ден шести

 

Банска бистрица - Шпаня долина - Банска щявница

 

Е, аз пък да взема да пропусна в предния пост точно снимката на репликата на полската корона в замъка Любовня 😄

 

На връщане спряхме и в едно малко градче Подолинец, че площадът в движение ни хареса.

 

 

На следващия ден ни предстоеше да прекосим Ниските Татри с кола. Ниски, ниски, ама и те имат два върха над 2000 м н.в. Вторият по височина връх е Хопок и той е възлова точка на ски-зоната в Ниските Татри. До него може да се качите с комбинация от лифтове както от северната, така и от южната страна. От Хопок има приятен билен преход (около 4,5 км в посока) до Дюмбиер - първенецът на тази най-обширна словашка планина. Като денивелацията на такъв преход е примерно 550 м общо, ако се направи от лифта до Дюмбиер и обратно. Цената на лифтовете я гледах 29 евро за качване и слизане по цялата дължина, и от север, и от юг, като може да се качиш от едната страна и да слезеш от другата. Доста се позамислих в началото дали да го пробваме. Горе си имаше сняг, наглед не малко, но от моя колега-информатор, дето е женен за словачка, имаше положителни сигнали. Преходът е по билото, на открито и основно леко от южната страна, така че е вмного огряно от слънцето, а и много се ходи там. И пътеката е широка и ясна, прилича на преход из Балкана. Така че дори и през май месец няма да е особено предизвикателство.

Ама баирбудали в групата ни сме само аз и @mary_shery, та това го оставяме за някой друг път.

 

Ето, разни попътни гледки...

 

 

 

 

 

 

...следва...

[master_of_germs]

Банска бистрица е много приятен и жив град, с хубав и поддържан център. Но май все е просто попътна спирка за магеланските групички. В полската тема, която покрива същия времеви период писаха за него. То и ние нямаме какво толкова да добавим. Беше добре да спрем след два часа шофиране. Поразгледахме спокойно за около час и половина. На два пъти слушахме мелодията от часовниковата кула 🙂

снимахме лалета. Хапнахме по парче пица и сладолед. Посетихме много хубавата, чиста и безплатна тоалетна точно под площада, за която и @jungfraujoch писа 🙂

Изобщо, радвахме се на хубавото време 🙂 А, с времето, както се вижда от снимките, за целия ни престой в Словакия ударихме джакпота 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Освен това @Mistress of Germs се сдоби с нова блузка и се накипри с нея  🙂

 

Паркирането из централната зона на града е платено, нещо от типа на евро на час и се плаща на машини. 

въпреки твърде смущаващата им емблема 😄

Трудно се намира свободно място, но успяхме. Бяхме близо до врата на гараж, та се чудихме дали не сме в нарушение. Питахме за по-сигурно съседа по паркомясто.  Той ни увери, че ние сме си добре, но той самият е паркирал неправилно 😄Пък се разговорихме и ни попита защо сме дошли и къде ще обикаляме. Казахме, че ще продължаваме към Хронсек И Банска щявница, а той отговори: "Добре, ама има и по-хубаво село, само на десетина километра от Банска бистрица" 😉

Много обичам такива изненади. Погледнахме селото в интернет,  и моментално решихме, че го включваме в програмата си. Оказа се едно от най-чудесните места, които посетихме. Но за него ще ви разкажа след малко 🙂

 

П.П. И да не си помислите, че Банска бистрица и Банска щявница са спа-курорти. Спа-градчетата в Словакия свършват или на "купеле" или на "тепличка". "Baník" на словашки означава "миньор" 😉. Съответно Банска бистрица и Банска щявница може да ги приемем за словашки еквиваленти на Перник и Бобов дол 😄

 

...следва...

[master_of_germs]

Шпаня долина (Špania dolina) или на немски Herrengrundt е малко миньорско селце, в което живеят няма и 200 души. Разположено е в малка котловина между планините Старе Хори и Велька Фатра и от него тръгват безчет маркирани горски пътеки. 

Тези планини са много богати на медни и сребърни руди и рудодобивът е започнал преди много векове. Но към края на 15 век от местността се заинтересувал активно меценатът Якоб Фугер (писал съм за него и Аугсбург в темата за (4)9-евровите билети за транспорт в Германия. Та Фугер, привлечен от потенциалния звън на сребърници,  споделил идеите си с местния унгарски велможа граф Турзо (родът Турзо са владели и замъка Орава (Арва),по-горе в тази тема. И двамата, немец и унгарец са спретнали една от първите в онзи исторически период международни корпорации. Из района има доста стари рудници, като входът към един от тях откъм самото село е отворен за туристи (само петдесетина метра, за без пари - толкоз), Иначе основната забележителност в селото е католическата църква и покритото стълбище към нея. Напомня на Сигишоара и Биертан, за който е обикалял из Трансилвания. 

Най красивите гледки са от малко по-високо, от един сипей зад и над църквата, вероятно остатък от някогашен открит рудник. Намерихме правилната пътека и с @mary_shery направихме оттам едно половинчасово полукръгче около селото. Паркингът в центъра е платен, но докато се суетяхме до машината да я разузнаем, до нас дойде словашко семейство, които бяха правили преход от сутринта и вече си тръгваха. Дадоха ни билета си за паркиране, понеже важал за целия ден, а те си тръгваха. 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Насред цялата зелена пролетна Словакия, това беше най-зеленото място 🙂

 

...следва...

[master_of_germs]

Хронсек е известен най-вече с това, че там се намира най-близката до Братислава, уж най-достъпна и поради това най-известна от словашките юнесковски дървени църкви. Май-беше и най-голямата. И единствената, чиято камбанария е отделно. И самата камбанария си е отделен подобект към дървените църкви. То, камбанарията си е направо в частен двор, макар в нея да може да се влезе от улицата, ако някой ти отключи. Църквата и тя е почти в частна собственост, оградите са съвсем близо и е почти невъзможно да се снима. Снимките в нета са явно от частните дворове правени. Църквата е затворена, Има оставен телефон за връзка уж, да дойде човек и да отключи. Паркира се безплатно. След нас дойдоха още две коли с чужди туристи, никой се не престраши да звъни. Ама не съжалявам, че не чакахме, защото това, с което запълнихме остатъка от деня, беше далеч по-стойностно.

От всичко, което видяхме в Словакия, само за Хронсек няма да дам положителна оценка. 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

...следва...

[master_of_germs]

Като човек, който вече е посетил всички обекти на ЮНЕСКО в Словакия, смело заявявам, че ако трябва да си изберете за посещение един, то това е Банска Щявница!  Примерът как рудодобив в огромни за времето си мащаби може да се развива в продължения на столетия, оформяйки ландшафта, без да се съсипва природата.  В челните места на обектите, които в най-голяма степен са задоволили жаждата ми за знания и гледки...

Преходите наоколо са ЧУД-НИЧ-КИ! 🙂

Градът изобилства от музеи, в покрайнините му има голям миньорски музей, като основната атракция е влизане в минна галерия... с каски, миньорски лампи и прочие. В центъра на градчето е и входът към старата мина Гланценберг, но там местата свършват с дни напред, понеже групите са ог не повече от 15 души. Има два замъка, стар и нов, има художествени галерии.

https://www.muzeumbs.sk/en/opening-hours

 

Централната улица е в дълбока долина и от нея тръгват най-различни улички и стълбища в различни посоки. Реално градът е мъничък, но създава усещане за много по-голям.

Приближавайки към Щявница пейзажът се промени към малки горички и невероятно зелени хълмове. И току преди табелата за влизане в града на хълм вляво в далечината забелязахме червения силует на църква. Това е най-голямата Калвария изобщо в Европа, ако не се лъжа. От друг край на градчето нагоре тръгва поклоннически маршрут, който се изкачва покрай множество малки и големи параклиси до църквата на хълма. Но там долу паркингът е платен и скъп. Изобщо в целия град паркирането по улици е почти невъзможно. Затова спряхме колата преди влизането в града, отбихме ляво и ходихме десетина минути до върха на най-близкия хълм, откъдето да имаме още по-хубава гледка към калварията.

 

 

 

 

 

 

Настаняването ни беше в къща за гости в новата част на града, може би двадесетина минути пеш след като се подмине централната стара част.

Ubitovanie u Emmy, силно го препоръчваме. Домакинът ни каза да паркираме срещу къщата, на един остър завой, но нямаше проблеми.

Останалите бяха уморени и направиха само лека разходка, но нас с @mary_shery не ни свърташе.

 

По препоръка от домакина ни паркирахме на един платен паркинг на улица Младежницка. Първият час е безплатен, после по 1,50 евро/час. Обаче ние се забавихме почти 3 пълни часа, а накрая ни таксува само 1,50 евро; може би вечер е безплатен, че ние си замръкнахме отново. 

https://maps.app.goo.gl/Z67pbErpCeJPYsNH7

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А градът толкова ми хареса. Стари, изящни сгради, но с елемент на овехтялост, разруха на малко места. Множество дребни детайли по къщите, църквите, улиците. Малко хора навън, но приглушена светлина и тиха музика от заведенията. Вече беше късно да разглеждаме обекти отвътре. А и цял ден в колата, искахме да се разкършим. Затова хванахме първо стълби към Стария замък, после пътека все нагоре със солиден наклон към високите хълмове над града, откъдето да го видим отвисоко. И аз все не вярвах, но наистина е стръмно и с всяка крачка нагоре се откриваше още и още.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Не само градът, но и целият околен ландшафт е обект на ЮНЕСКО.  Оформян от миньорите в продължение на векове. Щявница е бил един от най-богатите градове в австрийската Империя на Хабсбургите. Тук са въвеждани за първи път множество иновации в минното дело. В определен момент видимите залежи са намаляли и градът почнал да запада. Тогава инженерите се досетили, че вместо всичко да се върши на ръка, може да се използва силата на водата да руши скалата. И точно тук за първи път силата на водата е използвана в рудници. За тая цел миньорите изградили система от множество изкуствени водоеми, улеи, тунели и дървени съоръжения. И променили целия ландшафт. И то не по начина, по който ние очакваме, като чуем и видим рудник.  🙂

Като се качихме на погледното място забелязах вляво сред дърветата да проблясва вода. Справка с картите ни показа, че това е язовирчето Велька водаренска, което на много места хвалят заради тюркоазения цвят на водата. И така, както @mary_shery ме погна първо мене нагоре, така и аз сега нея, след като съзрях възможността да направим кръгов маршрут и да се върнем в града по различна пътека. 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

Накрая вече слънцето залязваше, но все още имаше някаква светлина и се юрнахме от центъра по друга улица нагоре до Новия замък за последни гледки. Изобщо, напълнихме си и очите, и душите. 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

Простете, че качвам толкова много снимки. Но съм възхитен от това място!

 

...следва...