дневник Vitajte na Slovensku - ретроспективен фотодневник

[master_of_germs]

ден седми

 

Банска щявница - Кремница - Кремницке бане - Бойнице - Чичмани - Братислава

 

Колкото и да ми се искаше да поостана още в Щявница (все още ми се иска), програмата в този седми ден беше твърде натоварена. Затова де отправихме към Кремница. При толкоз много сребро, добивано в мините в тоя район, най-логичното нещо било някъде това сребро да бъде монетизирано в сребърници 😉

Та това се е случвало в малкото градче Кремница, където вече над 7 века са се специализирали в тоя процес. Там се намира най-голямата монетосекачница в Европа, като през годините там са сечени монетите на сигурно поне 30 държави. Самоанска тала някой да желае. Или пък монети от по 10 шриланкски рупии? 😉 Да бяхте рекли овреме, докато бях в Кремница.  😄

Намерихме платен паркинг (2 евро/час, на машина) и си рекохме, че плащаме един час и толкоз. Щото другият вариант беше за цял ден за много понече пари. Паркингът еше досами крепостните стени, а вътре в тях е сравнително малко място. Туровете в монетосекачницата са само с гид на определени часове и траят 60 минути. Така че от тях се бяхме отказали. Останалите отидоха в замъка над другия край на площада (вход 3 евро), а аз прецених, че ще е в ремонт, то се и виждаше отвън,пък и не ви се гледаше друг замък при наличието на музей на монетите и медалите. Като дете много се увличах от нумизматика и имам солидна колекция от монети, като се почне от римски и византийски, които съм намирал при случайно копаене на килери и лозя, та до монети от доста държави, съществували доскоро, то вече не. И са ми много свидни. 

Ако ме видите, как разглеждам дизайн на монети, ще речете, че съм алчен сребролюбец 😉

Та колекцията ми след месец чиста и неопетнена ще я предам на племенницата си първокласничка по случай на това, че ще става кака 🙂

 минутите в музея ми бяха крайно недостатъчни, авантюрист на мене и цял ден няма да ми стигне на такова място и не е редно всички мене да чакат. А не е малък музей. Експозициите са на 5 етажа...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След Кремница се отбихме до Кремницке бане. Там в манастира станахме свидетели на едно сватбено тържество, но всъщност бяхме дошли да се отбележим при географския център на Европа 😉

 

 

 

 

...следва...

[master_of_germs]

Замъкът Бойнице е безспорно най-известният в Словакия. Има доста причини за това. Първо - не е чак толкова далече от Братислава (а и от Виена), та става за еднодневен тур от столиците. Та, ако можете, избягвайте да влизате в обедните часове, че билетите се изчерпват. 

Второ- на равно място е. Качването до входа му е пренебрежимо малко. Той на практика е в центъра на градчето. 

Трето - наистина е много красив. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Входът е 15 евро и се чудех до последно струва ли си да ги плащам. А и според сайта не са толкова често туровете на английски. Само че се оказа, че уцелваме период с 4 специални дни, когато вътре в замъка има представление, което си е на словашки, включва се задължително в тура и изобщо няма турове на английски. И цената е 17 евро. Представлението било за някаква вампирска любовна история, та доста служители обикаляха в костюми на кръвопийци и всякакви други шушумиги. Абе, въобще, комерс...  щеше да е ужасен ден 😄

 

 

 

 

А и ние пристигнахме около 13:30 ч, а свободни билети имаше чак за 16:20 ч. Това ни предопределя (за огромно неудоволствие на @mary_shery, която е маниачка на тема замъци:) ), че няма да влизаме в замъка, а ще го раздаваме по-лежерно. А около замъка има условия за това. Много заведения, сувенирчета, приятно паркче. Ботаническа и зоологическа градини... Има и една голяма клетка със стотици папагали ара от най-различни видове. Отвън се гледат безплатно, а ако искаш вътре да влезеш сред папагалите, плащаш 10 евро. 

 

Имаше и място, където дечица могат да яздят понита. Но ние се въодушевихме от възможността да гледаме дресура на грабливи птици. Все пак словашкото соколарство е в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното наследство. Входът за това представление беше 6 евро; на нас като четирима, ни направиха по евро отстъпка, все едно сме студенти.

 

 

 

 

 

После седнахме на бира, картофки и скара. Пък после заваля. Най-накрая, че тоя ден беше адска жега, към 30 грградуса. Това пак доведе до спарване на краката ми в планинарските обувки (ама щото и нали трябваше предната вечер да си начеша крастата по баирите около Банска Щявница), та в края на тоя ден вече осезаемо си куцах. 😄

 

Що се отнася до паркирането, има много частни паркинги при Бойнице и доста скъпи, варираха между 8 и 12 евро. Което ни се видя твърде много. Та бяхме си проверили, че има платен обществен паркинг зад центъра, на сравнително скришно място. И за късмет, намерихме свободно място там.

https://maps.app.goo.gl/jqGUSjMQqHQbUy4V7

Платихме само 4 евро накрая на машина, като приема и карти. А хубавото е, че има и тоалетна, 0,50 евро.

Пък и сладоледчета продават навсякъде (zmrzlina - любимата ми дума на словашки и чешки 😉 ). Е, от какво да съм недоволен 🙂

 

... следва...

 

[master_of_germs]

Чичмани е доволно известно сред магеланците село. С красиви дървени къщички, изрисувани с бели фигурални мотиви. Може би би ме впечатлило в началото на пътуването. Но накрая, а и с болящи крака, не можах да го оценя. Нищо лично, просто в сравнение с другите села, които разгледахме, смятам, че това отстъпва. Но се радвам, че го видях...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А и вече огладнявах, това няма как да не ми повлияе... а до Братислава имаше още два часа път. 

В Братислава бях намерил изгоден, сравнително евтин и централен подземен паркинг, за по евро на час през уикенда.

https://maps.app.goo.gl/tPhUoBo8mXobGHQE7

 Оттам отидохме до известната Slovak pub (Slovenska krčma), но се оказа, че затваря след около половин час. И все пак успяхме да си поръчаме и набързо да се навечеряме с по един гулаш 🙂

Нощувката ни беше в един нов блок в близост до летището, все още почти необитаем. Но апартаментът си беше напълно оборудван. 

 

Тая хамалогия с пътуване на оверлог я правихме, понеже от нас четиримата само Пепи не беше идвал в Братислава и искаше да я види. Затова рано сутринта @mary_shery отиде да го разведе из центъра за час и половина и да го върне преди обедния му полет. А ние я чакахме, за да продължим още малко обиколката със "синята акула", но в съседната почти толкова любима Чехия. 🙂

 

Та и тази глава от настоящия ми ретроспективен дневник за Словакия приключва 🙂

Надявам се скоро да намеря време и за чешката част от пътуването, че да не стане като предния път преди 5 години, когато написах само един-два поста. 😄

 

[alienad]

@master_of_germs, с удоволствие чета твоите разкази. Много приятно написани и с полезна информация. Вдъхновена от твоята тема за Доломитите, заминаваме в средата на юни и ще споделя впечатления след това. Може някой ден и по тези места из Словакия да се разходим.

[Миланка]

На 24.05.2024 г. в 8:13, master_of_germs каза:

Може ли да те помоля за малко повече информация за тях.

Първата е църквата Вси светии в Тврдошин. А коя е втората?  Със сигурност тя не е в ЮНЕСКО

Да не е в Юнеско, не е и в Словакия, в Полша е. 

Parish St. John the Baptist или "Свети Йоан Кръстител"

 "Строителството на храма в Орава започва през 17 век през 1651-56 г., като през същата година е построена свободностояща камбанария. През 1728 г. е добавен тухлен параклис. Дева Мария на скръбта. Обликът на църквата не е променян от 1935 г. А най-красивото в храма е полихромията, която идва от втората половина на 17 век и от 1711 г., чийто иконографски автор е тогавашният енорийски свещеник отец Ян Шчехович. Църквата е оградена, а до нея има просторен паркинг."

 "Това не е обикновена църква. Това е убежище на вярата и историята на полския, но също и на унгарския и словашкия народ. Благодарение на възпоменанието на полските пилоти, загинали през 1939 г. близо до тази църква, и водача, който говори прекрасно за църквата и нейната история - това място придобива духа на патриотизма и циментира красивата мултикултурна история на тази малка родина, която е Орава."

 "Вътре има красиви полихроми по стените и тавана, направени от неизвестни скитащи зографи. Скъпоценен камък по пътя на дървената архитектура."

Цитатите са от отзивите в гугъл мапс.

 

[master_of_germs]

И все пак, нещо липсва в тоя ретроспективен дневник. Посетихме много красиви места и няколко етнографски музея. Ние още при първото си ходене преди седем години искахме да отидем на един фолклорен фестивал, но не ни се получи. Затова ще допълня дневника с няколко песни на любимата ми словашка група 🙂

 

 

А някои от пейзажите по клиповете ще ги разпознаете, ако сте следили внимателно фотодневника