Кредитна карта при наем на кола в Мексико

[ivailo_radev]

Банда, имам въпрос. По време на супер пътуването ни из Занзибар и единственото теглене от банка в Стоун Таун, са ми копирали картата и са ми изтеглили 300 евро в Индонезия. Сантандер веднага са ми блокирали картата и до 6 седмици ще ми върнат и парите. До тук всичко е супер. Ама в неделя заминаваме за Канкун и ще сме с кола под наем. Новата ми карта вече пристигна вчера, но пинът сигурно няма да дойде до събота. Интересува ме дали за депозита ми е нужен пин или само подпис? Фирмата в Мексико е Enterprise (ако има значение).

[lesy]

Запазихме кола чрез rentalcars от местен доставчик в Плая дел Кармен и искаха пин за гаранцията.

[ivailo_radev]

Благодаря много, въпреки, че не ми хареса отговора

 

[AlexandraKo]

Ние точно в Мексико не сме наемали кола, но навсякъде другаде искат ПИН.Дали за блокиране на сума за горивото само, дали за депозита, винаги искат.

[Гост 45#2]

преди 10 часа, ivailo_radev каза:

Благодаря много, въпреки, че не ми хареса отговора

 

Карта без пин е като без карта, струва ми се, че си знаел този отговор вече

С изключение на едно място по гръцките острови, всички преоторизации минават с ПИН. В Гърция само снеха копие от картата с една допотопна машина, но това по-скоро са единични случаи.

Ако можеш да форсираш нещата с получаването на пин-а, по-добре.

[ivailo_radev]

Аз да напиша как се разви цялата история в крайна сметка, понеже отплесна в съвсем друга посока

 

Мексико – плажове, текила, Чичен Ица, ръченица, жени по бански. Отдавна тази държава ни привличаше и влизаше в плановете ни. Е добре де, не знам дали жените по бански са привличали Меги, ама останалото е вярно. Затова малко преди Коледа 2017 взехме билети, като с нас щяха да са и братът на Меги (това беше подарък за бала му), както и тъщата , понеже бях чел за някакви езера с крокодили и нали … надеждата умира последна. Пък и жената имаше юбилей и решихме и нея да изненадаме. Запазихме кола под наем, резервирахме една готина къща и всичко беше ток и жица. Обаче всеки, които ни е чел пътеписите, знае че при нас няма пътешествие без произшествие. Та и този път, 10 дни преди полетът, се оказа, че кредитната ми карта е блокирана, понеже е била копирана и от нея са изтеглени около 300 евро в Индонезия . В краина сметка благодарение на Сантандер, парите ми бяха възстановени, но се наложи да откажем колата под наем и да преправим планът с автобуси и колективос. Единствено за трансфера от летището до къщата решихме да заложим на частен трансфер, вместо на градски автобус, въпреки препоръките на много познати и непознати, че градският автобус е удобен и много по-евтин. Това в последствие се оказа невероятно умно решение.

 

Дойде заветният ден и ние с бодра стъпка се появихме на летището в Дюселдорф. Полетът беше в 10 сутринта, но от мерак цъфнахме на терминала още в 7. В 9:30 вече се бяхме настанили удобно в самолета и чакахме да излетим. Нооо няма пътешествие без произшествие. 10 минути преди да излетим ни казаха, че ще трябва да слезем от самолета заради технически дефект. След като слезнахме, отложиха часът на излитане от 10:00 на 12:00. След още 15 минути го смениха на 14:00 и ни казаха, че при качването някоя от пътничките е хвърлила определен дамски артикул в тоалетната, тоалетната се е запушила и съответно не можем да излетим. Около 13:00 ни светнаха, че може и да не се лети, понеже тоалетната е оправена, но екипажът ще си надвиши допустимото работно време. И тук идваше уловката – летяхме с Кондор, но те бяха наели самолет с екипаж от ЕърТрансат – канадска авиокомпания. Т.е. Кондор нямаше как да сменят екипажа с друг, а канадците нямаше как да летят 12 часа до Канкун. След още 20 минути обаче им просветна, че могат да летят до Монреал, където да сменят екипажа. Речено-сторено. Съобщиха ни, че ще се лети с прекачване в Монреал, където ще се смени екипажа и който иска може да се откаже от полета. Понеже обаче луд умора няма, решихме да летим … Ох, какво още ни чакаше. Писахме на фирмата за трансфера, че вместо в 16:00 местно време, ще кацнем около 20:00 и се настанихме за втори път в самолета. Невероятно, но факт – този път излетяхме. След около 7 часа полет, кацнахме в заснежениq Монреал, като планът беше за около 30 минути да се смени екипажа и да продължим към Канкун. Нямааа пътешествие без произшествие. Всички от екипажа слезнаха от самолета в един автобус, който чакаше на летището, новите се качиха и докато се сменяха, Меги ми каза: „Абе този единия май е цивилен полицай, понеже не е с униформа на екипажа, а слезе с тях". Цивилен полицаи ли? Нищо общо. Очевидно и на тези от екипажа им светна, че има чуждо тяло в автобуса, ама чуждото тяло отказваше да говори какъвто и да е език, а какво остава за слизане от автобуса. Зад нас една сръбкиня културно предложи полицаите за малко да не гледат, а останалите пътници да го вкараме бежанеца обратно в самолета. По един или друг начин …Абе ще ви спестя цялата история – оказа се, че е грузинец, който е искал да емигрира през Мексико в САЩ, ама така и така сме кацнали в Канада, и тук не е лошо. Мога да му кажа само, че в Мексико беше по-готино. След като някак (след 3 часа престой!!!) успяхме да излетим от Монреал, около 23:40 местно време кацнахме в Канкун. След като минахме проверката и си получихме багажа за само около час и половина, се обадихме на собственикът на кящата, че ще пристигнем в Плая дел Кармен около 2 през нощта. Малко го посъбудихме, но човекът каза, че няма проблем. То хубаво, че няма проблем, ама как ще стигнем до Плая дел Цармен при положение, че казахме на трансферната компания, че ще сме там около 20:00 часа, а вече беше 1 през нощта. Но ние бяхме с по-малкия проблем – всички фирми за коли под наем вече бяха затворили. А почти всички бяха планирали да са с кола под наем. Градски автобуси, мисля, че няма смисъл да казвам, че нямаше по това време. Т.е. сега стояха и се чудеха как да стигнат до хотелите си. Благодаря ти крадецо на данни от Индонезия. Излезнахме от терминала и го видяхме. Нашият шофьор. Човекът беше стоял от 16:00 часа (когато трябваше да кацнем по план) до 1 през нощта, за да ни чака. Благодаря ви USA Transfers, направо ни спасихте! Прилично уморени пристигнахме в къщата на Алехандро. Бяхме гладни, мръсни и уморени, но и щастливи, че започвахме мексиканското си приключение. Ариба, ариба.