дневник Пътешествие в Юкатан или как Мексико ни очарова!

[mililia]

Моля, @Monika_Koko да се включи с лични впечатления, емоции, обяснения, снимки и весели истории. 

 

След дълъг полет най-после сме на летището в Мексико сити.

 

На мен ми изглежда супер объркано летище или по конкретно така е на Терминал 2. За мексиканските граждани опашката върви бързо и стегнато, а ние се щураме като се налага да предреждаме, минавайки под опънатите ленти, други туристи и за да е справедливо, нас също ни предреждат. Въобще прави впечатление хаоса, шума и липсата на указания как и къде се случват нещата, но какво да се прави в Мексико сме. След имиграционните формалности групата ни от четирима души (пътуваме с различни авиокомпании през различни точки, но с почти съвпадащи часове на отлитане и пристигане) се събира на Терминал 1, където ще спим в нещо ново и непознато за нас, наречено хотел - капсули. Хотелът e http://www.izzzleep.com/ . Всички са приели идеята с интерес, така че в крайна сметка няма роптаещи със странната ситуация, в която сме. Оставяме багажа в клетка, сваляме обувките, раздават ни чорапи и тапи за уши, бързи инструкции как да отворим и затворим капсулата и всички "космонавти" по "ракетите". Препоръчвам мястото, защото се намира в зоната на самото летище и когато се прави само трансфер предоставя възможност на човек да разпусне, без притеснения за престъпност, придвижване и т.н. Между терминалите връзката се осъществява с влакче, но за да се ползваш от него трябва да предоставиш бордна карта. Аз представих една за полет от същия терменал, но проверяващите или не видяха или просто това нямаше значение. Влакчето е напълно безплатно, но не работи денонощно. В малките часове терминалите се обслужват от бусчета, за които се плаща билет от около долар. Малко им е неясно разписанието и служителите на летището не ги знаят много, та е леко трудно докато се оправиш, но пък на самата спирка има туристи и там все някой ще те упъти.

Едни от нас спят в капсулата, други мръзнат, защото не са видяли, че има предоставено одеяло, трети решават да обикалят заведенията из терминала, а после да правят опити да спрат или пуснат телевизора или понеже всички имаме лично пространство, всеки си прекарва както иска .... и така до сутринта, когато поемаме към Канкун, от където започва истинската част на нашето приключение.

 

На летището в Канкун ни чака първото изпитание, наемане на кола. Може да се каже, че сме почти с нулев опит, като изключим Моника, която е присъствала и друг път на наемане на кола и се води за човек с познания в тази област. Останалите само сме чували, че се наемат коли. След оформяне на документите, отиваме да огледаме колата. Оглеждаме, всеки снима каквото реши и се прави на знаещ, въпреки че сме с пълна застраховка, нареждаме багажа, правим се на вряли и кипяли в тази област и се напъхваме в колата, слагаме коланите и см готови да потеглим, когато шофьорът ни Моника заявява, че колата е автоматик, а тя не може да кара такава кола. След това изявление, изхвърча от колата и хуква да търси някой, който да ни влезе в положението. Предварително сме букнали изрично кола, която да не е автоматик, така че чувстваме, че сме в правото си. Докато сновем напред-назад из пункта сме свалили багажа и зарязали колата, но късметът е с нас и след около час имаме нова кола. Този път Моника е доволна, уточнява кое, как върви и поемаме на път.

 

 

Понеже ще отседнем в апартамент от AirBnb имаме инструкции как да го намерим от летището, но при влизане в града се объркваме. За момента нямаме GPS и караме по нюх. Аз съм навигатора и ми е простено, че не се справям много добре, тъй като не шофирам и бъркам ляво с дясно, особено когато съм под стрес, пък и идея си нямам коя улица е еднопосочна и коя - не, защото обикновено съм в ролята на пешеходец или куфар. Вероятно се питате защо нямаме навигация, ами защото струва колкото наема на колата, опитът ни да се снабдим с карта за интернет на летището претърпява неуспех, моят GPS на телефона не работи, а човекът, чийто мобилен ще ползваме за целта не си е направил труда да свали картата на Юкатан, въпреки изричните ми указания за това...., а да, ...Моника е с нов телефон, на който още не познава всички функции. Та мотаем се наляво- надясно и става ясно, че  никой от нас не  се ориентира как да се оправим по карта, защото сме близо до пресечката, която търсим, ама някак не ни се отдава да я намерим. В един момент Моника се сеща, че е свалила maps.me и картата на Мексико на новия телефон и предлага да проверим дали на телефона й има GPS, за да излезем от омагьосания кръг, в който сме попаднали ...да въртим из някакво място с кръгово кръстовище. И Оооо, чудо на чудесата, GPS-ът работи, повежда ни на някъде и ние поемаме към жадувания адрес. От тук нататък всичко е лесно и възможно и няма никакво значение, че пече слънце, а ние сме пуснали всички възможни чистачки на колата и идея си нямаме как да ги спрем, нито как се пали колата след като загасне, но нашата великолепна Моника се справя без грешка и със самообладание. После подобни ситуации от типа на това да изненадаме на кръгово всички чакащи коли, появявайки се точно насреща им, както и други весели ситуации, стават обект на смях до сълзи и поводи за приятно-весели спомени.

Отсядаме в един комплекс в нищото, но пък си имаме охраняем паркинг, апартаментът ни има чудесна гледка към стария Канкун и сме пълни със страхотно желание да видим и опознаем.

 

 

Разхвърляме багажа и поемаме към зона Хотелера с плажовете и хотелските комплекси. По пътя решаваме да хапнем в едно невзрачно заведение и като цяло ядем фаст фууд храната, с която се тъпчат мексиканците - пържени нещица, пържени такос със сурови скариди или риба тон и друго не посмяваме да вземем. Все пак районът е първата ни среща с града Канкун.

 

 

Понеже имаме само няколко часа за Канкун и не сме проучвали нищо, се оказва, че не знаем къде да идем и какво да видим. Караме из зоната, която представлява високи хотелски комплекси, които спират достъпа до плажа. Само се мотаем и накрая намираме някакъв плаж, колкото да кажем, че сме видяли плажа в Канкун.

Ще ни се да видим залеза, но изглежа като чели залез няма да има поради облаците и в крайна сметка след снимките се отправяме към някъде, където да се разходим и евентуално да вечеряме сносна храна.

 

Поради разнородните желания за храна се разделяме и ние с Моника попадаме на заведение, в което масата се намира на мостче над басейн с делфини и докато вечеряме гледаме как 5-6 делфина се забавляват да скачат и плуват във водата.

 

 

А ето и малко от зона Хотелера в Канкун:

 

Интересен първи ден, но все още е твърде далеч от очакванията ни за Мексико.

[violeta]

Забавно започваш  продължавай!  

[mililia]

Ден 2.
След обилна закуска поемаме към Вайадолид. Първоначално навигацията ни играе номера и ние се щураме в района около нашия комплекс като минаваме покрай охраната на комплекса поне 4-5 пъти, питайки се дали ни разпознават и дали се чудят какви ги вършим. В крайна сметка поемаме по верния път и не след дълго, на излизане от града минаваме през КПП. Всъщност при излизане и влизане от голям град винаги се минава през КПП. Пътищата в Мексико са прави и добри, но често в района на града има направени полегнали полицаи, които са стръмни и високи и се налага винаги да си нащрек, защото преминаването през тях изисква усилие и много ниска скорост. Просто няма как да ги минеш безболезнено с висока скорост, освен ако не си решил да си изхвърляш колата, а отделно не ти пука, дали ще си удариш главата в тавана. Мисля, че с тези полегнали полицаи мексиканците са си решили изцяло въпроса с гонките, защото просто няма условия, за такива. Та на КПП-та винаги има полегнали полицаи, което задължително забавя движението, а колите преминават през наблюдаващи ги военни и/или полицаи.  Наоколо обикновено има спряни коли, чиито багаж се претърсва основно. Та на минавена през КПП от Канкун пред нас има две коли и ние почти сме спряли, изчаквайки те да се изтеглят. Полицаите на КПП ни виждат и естествено ни махат да отбием. Отбиването е възможно след като преминем през полегналите полицаи. Преди пътуването сме изчели достатъчно за корумпираните полицаи и за необходимостта да се плащат рушвети и се питаме колко ли ще ни се налага да платим този път и за какво ли ще ни го искат. Знаем, че не сме направили нарушение или поне тези полицаи няма как да знаят, ако нещо сме нарушили и въпреки това спираме със свити стомаси. Неясно защо всички приемаме ролята на тъпанари и ту нищо не разбираме като ни питат,  ту разбираме много добре, но се правим че не разбираме или пък си настояваме да дойде някой, дето говори английски език. Естествено накрая полицаят се умори да прави опит да ни обяснява нещо и на въпроса на Моника "Има ли проблем?" отговори с тежка въздишка, че няма проблем, но да караме много бавно, когато преминаваме през полегнали полицаи. След което ние отпрашваме към Вайадолид по възможно най-бързия начин, опасявайки се полицаите да не размислят и да си поискат парите.  Тази първа среща с тях, обаче ни беше като обица на ухото и нашият шофьор спазваше стриктно правилата за движение. Въобще Моника се оказа прекрасен шофьор и благодарение на нея видяхме страхотни места из полуострова. 
И ето ни навлизайки във Вайадолид преминаваме през целия град и още от първия момент го харесваме. Харесват ни малките цветни къщи, харесва ни мексиканското настроение, което се усеща по улиците и пазарите, както и това, че сме в Мексико и там ни е добре.

 

Прибираме колата в паркинга на хотела и отиваме да обядваме. По пътя си попадаме на Конвентът на Сан Бернардино, около който търсим препоръчания ни от хотела ресторант.

 

 

И какво му трябва на човек, за да почувства, че животът е прекрасен ...естествено хубавата храна, приета под съпровода на мексиканската музика и много уютна среда с любезно обслужване. Там имахме всичко това, както и усещането, че сме на правилното място, в точното време и че ваканцията ще бъде чудесна. Удивяваме се на вкусната храна, снимаме я, поръчваме твърд алкохол и въобще се освинваме като невидяли с храна и настроение.

 

След обяда поемаме към централния площад с църквата, кметството, магазинчетата за сувенири и чудесния парк, с надеждата да се разтоварим малко от великолепния обяд. Следобяд е и слънцето пече, местните жители са се скрили на хлад и само някой и друг заблуден турист може да се срещне по улиците. 

 

До този момент не бях съвсем сигурна доколко престоят в това градче си заслужава, но за нас си заслужаваше всяка минута прекарана там. Приятно и сигурно градче, без твърде много туристи, особено вечер, със своя очарователна атмосфера, дух и хубава храна. Прекарахме си чудесно, като посетихме църквата вечерта, попадайки на вечерната меса. Да послушаш църковните песни в обстановката на толкова много празнично облечени и вярващи хора в Църквата на San Gervasio е силно зареждащо с положителна енергия. Разгледахме изложбата в Palacio Municipal с великолепния салон и красиви стенописи по стените с гледка към площада и града, поседяхме на столчетата, направени едно срещу друго, за да улеснят общуването между хората, позяпахме как хората ядат сладолед и седят на пейките, забравили за житейските проблеми.

 

Уникално местенце, отделете достатъчно време на градчето, ще ви очарова. Разговарях с една канадка, която каза, че това е любимото им местенце в Мексико, далеч от шумния и криминален Канкун и че всяка зима прекарват там в обстановката на цветове, аромати и милите хора на Вайадолид. Вечерта в градчето се провеждаше някакъв празник и хората посрещаха на централния площад краля и кралицата, както и техни малки подгласници, като шествието носеше един ковчег. Беше нещо свързано с фокусничество и магичност. Повече не разбрахме, но лично съпроводихме шествието, след което отново се отправихме да ядем поредната вкусна храна.

 

 

 

Редактирано 11 март, 2018 от mililia

[mililia]

Ден 3
Денят е посветен на Чичен Ица и сенотето Ик Кил.
Тръгваме рано с надеждата да сме сред малкото туристи, решили да посетят комплекса рано и да може да видим всичко без групите с туристи. Е, в това си начинание не успяваме съвсем, но пък положението не е толкова зле. Търговците започват да отварят сергиите и има хора, но не са толкова много, че да дразнят. Виждаме и първите игуани, които естествено заснемаме за спомен. Разглеждаме и междувременно си купуваме най-различни нужни и ненужни неща, като маски, магнити, одеяла с календара на майте, бижута и т.н. Комплексът е огромен и за наша радост слънцето е скрито зад облаци, разглежда се преминавайки през горичка и обикалянето не ни тежи. Единственият проблем ни е, че сме се разделили някъде и определено време за събиране на групата на изхода идва твърде бързо. Така или иначе всичко е разгледано, като сме впечатлени от пирамидата, игрището за пелоте и една сграда в близост до обсерваторията. 

 

След Чичен Ица следва забавлението в сенотето Ик Кил. Още на пътя към сенотето ни спират хора, давайки ни талони за намаление за посещение на сенотето. В последствие ние пристигаме с кола, те идват пеша, но всички сме на паркинга на сенотето по едно и също време. Купуваме си билети за вход, които дават достъп до сенотето, но за обяд се плаща допълнително.  Храната в ресторанта е на шведска маса и ние си напълваме чиниите все с вкусни неща. Алкохолът и безалкохолните се плащат допълнително, но като цяло вход, бира и храна излизат около 20 лева на човек. 

Снимаме се с тези юнаци срещу пет пари......

Сенотето Ик Кил е точно сенотето, за което има много снимки в интернет. То изглежда добре, като преди да стигнеш до него имаш изглед към водата от покрива. Разкрива се чудесна гледка и още тогава се прехласваш по него.

 

Има съблекални, за неможещите да плуват има спасителни жилетки срещу допълнително заплащане, задължително минаваш под душа, но никой не следи колко и как се миеш. На входа на стълбите към сенотето има човек, който проверява дали си мокър и едва тогава те пуска да слезеш. Е, ако си с дрехи и е видно че няма да влизаш във водата си влизаш както искаш. В сенотето дълбочината е 50 м., водата хладна и има много хора. Въпреки това обаче е едно очарователно местенце и на нас много ни хареса. Като човек който не може да плува, аз си изкарах чудесно и не ми се искаше да излизам. Чак когато плувците от групичката ни заявиха, че излизат и ме оставят сама, склоних да излеза. Абе, много е готино, въпреки че се "карах" на разни хора, дето могат да плуват и сядаха по въжето, което аз ползвах да се държа и по този начин ме потапяха надолу. Имаше и други пляскащи, скачащи, плуващи и въобще хора, забавляващи се по всякакъв начин. Самият район, където е сенотето е много приятен и човек може да запълни доста време там.

 

След сенотето се опитахме да търсим някакво място препоръчано ни от момчето, довело ни в комплекса, но работното време беше приключило, а от друга страна това, което видяхме не ни впечатли особено след предишните две атракции.

Вечерта изкарахме отново във Вайдолид. 

 

Редактирано 11 март, 2018 от mililia

[alienad]

Ех, че хубаво пътешествие! Пиши, пиши, ще чета с интерес!

[mililia]

Ден 4
Напускаме Вайадолид с тъга и трепетно очакване на следващото място да ни бъде поне  толкова приятно, колкото в това градче.
Първата спирка в нашия маршрут е комплекса Ек Балам. Отправяме се натам, но вместо руините на картата съм отбелязала селото Ек Балам. Така че се отклоняваме от основния път и се забиваме в някакво затънтено селце. Там има четири улици, който правят площад в средата на селцето и всичко е много автентично. Нямаме никаква идея къде трябва да отидем, но виждаме един сладък дядо и се опитваме да го питаме къде са руините. Аз обаче толкова съм влязла в роля, че само викам "пирамиде" и показвам със знаци що е то пирамида. Дядото явно с повече акъл от мен спряга думата руини, ама кой да го чуе, аз си искам пирамидите. Накрая се усещам, че и двамата говорим за едно и също нещо и тръгваме да се връщаме на главния път. Какво ни е обяснил дядото не сме запомнили и разбрали, освен че трябва да се върнем. Обаче селцето е много мило и всички сме единодушни, че грешката в маршрута е била съвсем на място и е хубаво, че сме видели това селце. Снимки няма, така че се се налага да приемете думите ни на доверие.

 

Намираме комплекса Ек Балам и аз съм с очакване, че там туристи почти няма. Да, ама не. Има повече хора, отколкото на Чичен Ица, а площа е значително по-малка. Еми, няма как ще се задоволим със снимки с още сто човека на тях. 

Интересното на този комплекс е, че можеш да се качваш по пирамидите и има интересни изображения. В гората би трябвало да има маймуни, но ние не виждаме нито една. За това пък има игуани. Обикаляме из комплекса и където можем да се изкачим го правим. И напълно си заслужава да видиш мястото от високо. Гледката на Ек Балам е внушителна и много ни харесва да седим на върха и да гледаме. Слънцето пече и ние сме на открито, но въпреки това изкарваме доста време на основната пирамида.

 

Отделно по средата на пирамидата има площадки, на едната от които има орнаменти от нещо като мрамор. Освен човешките фигурите е издялана и устата на ягуара с нейните зъби. Снимките не могат да предадат въобще тази част, но все пак да пусна нещо за идея.

 

 

 

Мен там много ми хареса и със сигурност, ако бях видяла този комплекс преди Чичен Ица бих го поставила на първо място. Питах и другите в групата как им се е сторило, като имаше отговор, че Чичен Ица е на първо място, но защото е била първото място, което сме разгледали. Определено този комплекс следва да бъде включен в задължителното must see на всеки решил да обиколи района.

 

Освен пирамидите, комплекса включва и сеноте, което обаче ние поради липса на време не посетихме. То се достига по една пътечка около 2-3 км. и билетите за него са отделни от тези за руините.

 

След Ек Балам се отправяме към градчето Изамал/Исамал. За него само бях гледала снимки в интернет и ми хареса. Реших, че следва да му отделим време на път за Мерида, поради което градчето влезе в програмата. Моника каза, че не е проблем да идем и до него и тъй като шофьорът ни беше ок, се оказахме в Изамал. Тук навигацията ни се оказа напълно безполезна. Уличките бяха с еднопосочно движение, а maps.me нехаеше за това и ни водеше както му падне. В Мексико рядко някой използва клаксон, поради което останалите местни шофьори с жестове се наложи да ни покажат, че сме в еднопосочна улица с движение обратно на нашето. Тогава вече и ние забелязахме, че всички коли са в обратна посока, ама кой да мисли за това. На една пресечка спряхме в опит да измислим на къде е движението. На ъгъла бяха насядали по стълбите на къща и на столчета 7-8 старчета, обсъждайки местните и световни проблеми. Щом спряхме и аз започнах да спускам прозореца, за да попитам за центъра, всички старчета дружно ни посочиха на коя страна да вървим. Оказа се доста смешна ситуация, като от стар филм. Така или иначе в крайна сметка успяхме да намерим централния площад и конвентът. Въпреки, че колата беше пълна с багаж, който се виждаше отдалече, паркирахме и отидохме да обядваме. Седнахме на маса на площада и къде със знаци, къде с въображение успяхме да разберем кое какво е и да поръчаме храна за всеки от нас, тъй като бяхме с разнообразни хранителни вкусове. Показвам моят избор на храна.

 

 

След обяда разгледахме конвентът, едно пазарче и малко от центъра. Колкото повече се отдалечавахме от брега, толкова по топло ставаше, а слънцето жулеше безпощадно. Въпреки всичко и там се забавлявахме. Подозирам, че изпуснахме повечето места, но градчето изглеждаше много приятно, боядисано в жълти цветове.

 

 

Прекалих със снимките, обаче мен това градче ме впечатли и ето още малко снимки:

 

 

Привечер пристигаме в Мерида, бързо намираме наетата от нас вила и всички сме възхитени от мястото, където ще прекараме четири дни.   Не успявам да открия снимките от вилата, но разчитам на @Monika_Koko да постне снимки. Едно много приятно местенце в края на Мерида, подредено с много вкус и желание на хората да им е приятно. За добре дошли получихме бутилка с вино и бисквити за закуска, както и капсули за кафе. За мен това е място е нагледен пример защо AirBnb e добра идея, когато си на път.

 

И понеже в този ден не сме имали супер забавни случки, вечерта е пълна с такива. Та ние ще стоим четири дни в тази вила и идеята е сутрин да се грижим за обилната закуска сами, както и да си създадем домашен уют с всякаква храна. Питам собственика на вилата по имейла къде можем да напазаруваме храна и той ми дава няколко места. Забравям да кажа, че настаняването във вилата е почти селф-чек ин, като до нашата къщичка ни води охранителят на комплекса, с който нямаме никаква комуникация, тъй като не знае и дума английски и не разбира нищо освен родния си език. Та бодвам на картата най-близкото до  нас място сред препоръчаните ни от хоста и поемаме на пазар. Първо се омотаваме в многото ленти на града, защото Мерида е голям град и трафикът вечер е съпроводен със задръствания и много натоварен. След като се ориентираме шарим между два паркинга на два различни магазина. Едните са за единия магазин, другите за другия и в крайна сметка спираме на един от паркингите, прецопваме на бегом през огромен път с движение,за да идем в другия магазин, след което пращаме Моника и още един от групата да докарат колата, защото с пълни торби притичването нощем през движещи се коли не е супер идея. Тамън пристигат хората с колата и влизаме като обезумели в един огромен магазин тип нашият Метро. Да, ама в първия момент ние не знаем, че това е такъв магазин, само ни прави впечатление огромния размер на продуктите. Въпреки всичко, явно защото сме слънчасали напълно почваме да пълним количката с какво ли не. Щом стигаме да сирената няма никакво съгласие между нас какво да вземем и всеки е награбил по 4-5 кг. кашкавал и не иска да отстъпи, а държи точно неговия кашкавал да се яде и го слага в количката. Към това се добавят и три кила лайм, огромен ананас, грамадно пиле и още много други неща като лук, чесън, авокадо, домати, каси с бира и още неща. С Моника в един момент осъзнаваме, че тая работа няма да свърши добре, че събраните общи пари изобщо няма да ни стигнат и че ще трябва да си вземем от тази храна и за България + че трябва да я разнасяме в жегата от град на град, а място в колата и без това няма никакво. Обаче вече е твърде късно и всички с горда стъпка се отправяме към касата. Там ни искат някаква членска карта иначе сме нямали право да купуваме от там. Хората са любезни и ни упътват на кое гише да идем, за да си открием карта, на което аз категорично възразявам и се налага да напуснем магазина безславно. Това идва като божия помощ на слънчасалите ни акъли и ние зарязваме една огромна количка, пълна догоре, че и с огромен връх на касата и си заминаваме с празни ръце, хленчещи за пилето, което някой смятал да яде, за нещо си друго, дето толкова дълго сме избирали и още куп мрънкания. След това отново сме изправени пред дилемата какво да ядем тази вечер. Опитваме в магазина на другия паркинг, но въпреки че е нещо като мол, супермаркет там няма. Спасяваме положението с дребни нещица, закупени от една верига супермаркети, случайно изпречила се на пътя ни. Веригата магазини не долюбваме, тъй като има малък избор основно на фаст фууд храни на високи цени.  

 

За финал на деня успяваме да видим и едно сеноте, намиращо се на паркинга на мексиканския Метро.

 

Редактирано 11 март, 2018 от mililia

[patilana]

Моля те , Еми, продължавай да прекаляваш със снимките, и ако може по -дълги разкази.

[mililia]

преди 35 минути , patilana каза:

Моля те , Еми, продължавай да прекаляваш със снимките, и ако може по -дълги разкази.

Хах, трудно ще е с по-дългите разкази, че не ми се иска да давам исторически факти, които всеки може да намери в интернет за местата, които съм посочила. Пътуването си беше голяма емоция и аз потеглих с тефтер и химикалка, за да си водя най-прилежно записки, точно като Мари. Абе,  идеята изцяло си я бях копирала от нея и много ми допадаше. Обаче още първият ден загубих някъде химикалката и после все недоволствах, че и в без това тясно пространство за багажа ми, мъкна и тефтер, в който нищо не мога да пиша. Моника ми предлагаше нейна химикалка, ама аз поради най-различни причини, основната сред която мързела ми, отклонявах предложението. По ми беше кеф да си мрънкам, как не мога да си водя дневник, щото някой ми бил свил химикалката, вместо да го правя. А, химикалката открихме накрая в колата, когато я предавахме на рентакар компанията.

Така, че голяма част от случките вече са позабравени или се сещам за тях късно след поста за съответния ден.

Редактирано 11 март, 2018 от mililia

[patilana]

Какво пречи да ги разкажеш , макар и не в същия ден?

То и аз като теб записвам с лист и химикал ( а често и с молив, че това винаги ми е в чантата,за разлика от химикалките, с които непрекъснато се намира на кого да услужа, а той да забрави да ми я върне, или просто да прибере, защото му харесвала), ама други имат телефони за тази работа.

Редактирано 11 март, 2018 от patilana

[Lindt]

Много забавно, но вече не се ли уморихте? Малко почивка на моренце?

[mililia]

преди 9 минути , Lindt каза:

Много забавно, но вече не се ли уморихте? Малко почивка на моренце?

Каква ти умора? Тъкмо почваме да се развихряме.

Ще има и моренце, но накрая.

[Monika_Koko]

И аз ще се включа в цветния  разказ на mililia, но след като преодолея пълното неразбирателство и конфликт с моя телефон. Въпреки неговото спасително навигационно  поведение  в Мексико, на родна земя се държи изключително своеволно и невъзпитано. Снимките са ми  в "облак" и някак си не прелитат до компютъра, каквото и да направя. Но, както знем ,когато не остава друго, следва  "прочети документацията"

[Гост 45#2]

преди 11 минути , mililia каза:

Каква ти умора? Тъкмо почваме да се развихряме.

Ще има и моренце, но накрая.

Оо-ще, оо-ще!

През април ще съм по вашите стъпки и попивам като гъба 

[mililia]

преди 4 минути , Monika_Koko каза:

И аз ще се включа в цветния  разказ на mililia, но след като преодолея пълното неразбирателство и конфликт с моя телефон. Въпреки неговото спасително навигационно  поведение  в Мексико, на родна земя се държи изключително своеволно и невъзпитано. Снимките са ми  в "облак" и някак си не прелитат до компютъра, каквото и да направя. Но, както знем ,когато не остава друго, следва  "прочети документацията"

По лесно е да отидеш в темата "Искам да попитам" и някой ще даде съвет какво да правиш, че да разчистиш облаците.

[Stilianchito]

Прекрасен разказ! Очаквам още! Един въпрос, колко ви излезна

наемането на кола под наем , от коя фирма и за колко дни ?

[Monika_Koko]

Колата наехме от летището в Канкун от Mex rent a  car. Oт 13.02. (11ч) до 25.02.(16ч). Обща цена с пълна застраховка 445USD (или 787лв.) и пълен резервоар. Цена на бензина около 1,5лв/л. При пълна застраховка от картата се дърпа само сумата 445 USD. Не се блокира никаква допълнителна сума.  

[Гост 45#2]

преди 14 минути , Monika_Koko каза:

Колата наехме от летището в Канкун от Mex rent a  car. Oт 13.02. (11ч) до 25.02.(16ч). Обща цена с пълна застраховка 445USD (или 787лв.) и пълен резервоар. Цена на бензина около 1,5лв/л. При пълна застраховка от картата се дърпа само сумата 445 USD. Не се блокира никаква допълнителна сума.  

А помните ли каква част от цялата сума е стойността на застраховката?

Аз също резервирах кола от тях, за 10 дни платих крупната сума от 50 лева и 60 стотинки тотал 

И сега се чудя колко може да ми искат за застраховка.

[mililia]

Помня, че наема на колата беше някъде около 180-190 $, а сумата със застраховката беше 399 $. Ние поискахме да е с пълен резервоар и всичко стана 445 долара. 

Отделно на сайта им има цени за ден и може да си изчислиш колко ще ти струва застраховка, наем, навигация заедно или по отделно.

Да кажа, че от тази компания и друг магеланец @Sun4o беше наемал кола и също беше доволен. В крайна сметка се оказа, че май с него сме ползвали една и съща кола.

 

Обаче ме озадачава факта, че пишеш че си платил. Резервацията на колата е много странна, че даже не искат и кредитна карта. Тя се дава едва при получаването на колата. Така че или не е същата фирма или наемаш нещо през посредник

Ето това е сайта им: https://mexrentacar.com/en/index

Редактирано 12 март, 2018 от mililia

[mililia]

Ден 5
По план денят е посветен на Мерида, а за капак се пада и събота, което предвещава много приятни емоции в този град. От Лили, Номад и Уилкс знам, че в събота целият град се весели и нашата основна идея е да се включим изцяло в празника. Планът е да обиколим забележителностите до ранния следобед, след което да се върнем да починем и вечерта на кОпон... .

 

След закуска във вилата,  групата в пълна бойна готовност да си изкара приятно, се отправи към центъра на града. Правя бърза справка къде има паркинг в близост до централния площад , бодвам настоящо местоположение и паркинг на картата и пускам маршрута, че да навигирам нашия шофьор. Обаче съм забравила, че преди това търсихме нещо със зададен пешеходен маршрут и естествено маршрута, който ни се показва на maps.me e за пешеходци. Тръгваме и се забиваме из някакви квартални улички, даже почваме да спорим между нас самите на къде да вървим, защото един твърди, че трябвало да караме по главния път, аз гледам картата, която сочи друго и даже роптая,  кой е навигатора и кой трябва да води дружината. Печеля спора, защото владея GPS  и maps.me, след което се сещам, че нещо не е ок в маршрута, тъй като показва, че има повече от час до достигане на крайната точка - паркинга. Сещам се какви съм ги свършила и воала правя нов маршрут, този път за кола. Променям настройките и тръгваме по вече по нормален маршрут, но преди да излезем на основния път пред нас се открива едно пазарче с плодове, а до него голям супермаркет.  С точна и внезапна маневра Моника спира на паркинга на магазина, с идеята само да видим как е. Обаче всички взимаме дружно решение да напазаруваме храна, да се върнем да я оставим във вилата и чак тогава да идем да разглеждаме града. Планът да обикаляме по забележителностите, докато е по - хладно пропада изначално. Сякаш хуни са превзели местния супермаркет и пълним в количката всякакви стоки, но този път сме в пълно съгласие и дружината е сговорна. Само чат-пат някой се обърква, че даден продук вече е закупен, а после се сеща, че не е така, защото е останал в онази количка, в мексиканския Метро. . Купуваме каквото сме наредили в количката, докато стигаме до кашончето с бири. Оказва се, че бира преди 10 часа сутринта не може да се купува, а ние сме в 9.55 ч. на касата, което означава не можем да купим бирата. Забравих да напиша, но в Мексико или поне на полуостров Юкатан има правила и те се спазват. Няма обяснения, няма спорове, няма хайде от мен да мине и др. Така че няма как, взимаме останалите продукти, пуши се една цигара и пак сме на касата да си купим бирата. През това време сме станали основната атракция в магазина, дотолкова, че местните търсят контакт с нас и ни питат от къде сме, като се дивят, че сме дошли от толкова дълече. И всички ни помагат - един пълни торби с покупките, друг ни ги носи до колата, трети идва да спре движението, че ние да излезем от паркинга на улицата и т.н. Натоварваме и бирата и се връщаме във вилата да разтоварим багажа от колата. Така сутринта си е заминала, а ние още сме до никъде с плана за разглеждане....а слънцето пече ли, пече.
На втори опит, бързо се добираме до центъра и набелязания паркинг. Оставяме колата на охраняем паркинг, взимаме си билетчето и хукваме по уличките. Още на първата фотопауза ни забира един мексиканец, който ни се прави на многознаещ и вещ в историята, секса и занаятчийството.  След кратко обяснение как е била строена една църква, как се прави секс или т.нар. "кучи-кучи" ни насочва към някакъв магазин, който работи точно до 13 ч. и само този ден.  После с подобни измишльотини ни се пробват още доста хора, но ние не им се връзваме въобще. Обещаваме му да идем да видим занаятчийския магазин и нахлуваме в църквата да разгледаме.

 

На излизане мексиканецът пак там и пак ни праща да вървим в магазина му, няма мира от този човек. Понеже ние се разхождаме и ни е все тая в кой магазин ще влезем, а и още не сме разбрали, че става дума точно  за магазин, а не експозиция или изложба на занаятчийски стоки, се отправяме към посочения обект. Е, този човек не ни остави, докато не влязахме там, където той искаше. Не, че купихме нещо, но човекът водеше клиенти и явно работеше за магазина. Не е било проблем, ама където и на друго място да се зазяпаме, той се появяваше изневиделица, за да ни насочи към точния магазин. Всъщност само в Мерида щом видеха туристи около централния площад все някой се примъкваше към тях, разказвайки някой и друг интересен факт за града и след това ни  информираше как има едно място, което работи само тази събота до след най-много час и ние да ходим бързо да го видим, докато не са затворили. Доста наивно, ама това им беше най-великия номер, за да привличат клиенти от улицата. 

Така постепенно достигнахме централния площад с църквата и красивите сгради покрай него.

Влязохме да разгледаме Каса Монтехо, където много ни харесва, а освен това се оказа, че е напълно безплатно.

 

Обаче в един момент се сещаме, че не знаем до колко работи паркинга, а планът е претърпял промени и се налага да останем до късно в града. Вадим билета от паркинга и на него посочено работно време до 14 ч., почивен ден - неделя и въобще положението се оказва доста сложно, защото към момента на случката часът е към 13.30 ч. Хукваме през глава да си вземем колата и когато достигаме паркинга, човекът ни посочва работното време, което е до 1ч. през нощта. Както се казва, който няма акъл има крака. Действието се развива на повече от 30 градуса силно слънце, а ние сме след дълъг крос тичане. Невярващи на глупостта си питаме човека, какво е това работно време, което е посочено на билета. Ами, било работното време на офиса на собственика на паркинга, а не работното време на паркинга. Обаче ние получаваме добър урок друг път да внимаваме къде си оставяме колата и предварително да питаме за работното време. Да си кажа честно подходихме много лаишки с колата, но пък научихме толкова много неща, че аз го броя за голям положителен опит.
Успокоени след хубавата новина, отново се отправяме към центъра на града. По пътя си попадаме на ето такива приятни места:

 

 

 Разглеждаме някаква хубава сграда, а после всички отиваме на обяд с цел да избегнем силното слънце.

 

 

И после още няколко:

 

 

Така или иначе централната част вече е разгледана, взели сме информация от турагенциите за необходимите ни следващи пътешествия и следва нататък да си изкараме много приятно. Обядваме в някакво местно ресторантче, което е по-скоро пълно с местни, отколкото с туристи. Избираме си някакви неща, сочейки чинийте на останалите клиенти и оставаме доволни от евтиния обяд.
После обаче настъпва някакво объркване в това какво да гледаме и къде да отидем и се забиваме из някаква част напомняща на битак, примесен с Илиянци, както тук- там имаше и някой по-модерен и чатав магазин. Понеже е събота и е пазарен ден сме като на манифестация сред много и все мургави събратя. Леко е притеснително, тъй като си носим с нас всички документи и всички пари. Даже се оказваме на някаква автогара, където положението става още по- страшно. Така или иначе междувременно "коледния" дух ни е обзел и нас и ние също се оказваме с покупки. Напазарували сме сламени шапки за около 3 лева на глава. За шапка от 12 лева се циганим и ни се струва скъпа, а после обикаляме магазините да си я търсим отново, обаче което е свършило, е свършило. Аз се сдобивам и с една рокля за около 8 лева.
И след това почва едно обикаляне по улиците в търсене на нещо интересно, до степен, че всички да окапем от умора.

 

Намираме някакво заведение с климатик и прекарваме известно време там, гледайки мач. Понеже сме в близост до Paseo Montejo правим кратка разходка и по него, с цел да вдигнем нивото с по -културни физиономии и хубава архитектура.

 

 

Кафенце -тук, сокче- там и станало 8 вечерта, когато се очаква да започне представление пред катедралата на Мерида. Ние сме на площада Санта Анна, където в 22ч. ще започнат песни и танци. Нещо сме объркали в нещата, защото тези песни и танци май не са песните и танците, които ние търсим, ама това ще го разберем значително по-късно. На връщане към централния площад попадаме на някакъв базар и се сдобиваме с рисувани картини, както и една статуетка с една сладка дебеланка. Доволни от покупките и със сламени шапки на главите, стигаме до площада в точния момент. Изведнъж някой започва да раздава столчета около мястото, където ще се играе представлението и ние като по чудо се оказваме на втора линия всеки със столче. А обстановката е много приятна.

 

 

Невероятно облекчение след дългото обикаляне в жегата е, да има къде да поседнеш, ужасно сме уморени, а вечерта едва започва.
Представлението се оказа постановка за древната игра на пелота, което независимо от това, че се провежда всяка събота е мероприятие посещавано както от туристите, така и от местните. Минават продавачи на чипс, пуканки, сладки и всички сме в очакване на голямото събитие. Направо си цари един особен дух.
Играта на пелота е нещо, което си заслужава да се види. Тя се е играла още от майте и във всеки комплекс има специално изградено игрище за тази игра. Играчите се разделят на два отбора и се стремят да удрят една топка от 3-4 кг. с тялото си с цел да я вкарат в нещо като кош/под формата на кръгла дупка на около 2 метра над земята. Забранено е удрянето на топката с крака или ръце. Оказва се трудно нещо дори и за играчите да вкарват топката в коша, но пък публиката пощрява играчите и бурно аплодира успехите им. Присъстваме на нещо като междуселски турнир.
След тази част има втори тип игра, при която топката се запалва и играчите я ловят с ръце, прехвърлят си я един на друг, докато някой може да я вкара в коша. И всичко това се случва с горящо кълбо, а играчите са с голи ръце. Там където се хвърля топката стои човек, с цел да пази топката да не отиде в публиката.  Вярно, че се виждаше, че не гори цялото кълбо, а по-голямата част от него и че е въпрос на майсторство да уловиш топката там където не гори, обаче със сигурност на играчите им се налага да се докосват  до огъня. Много е ефектно и интересно.

 

 

Ето това е кошът, където се вкарва топката.

 

 

За съжаление не знам как да пусна клипчета на играта, но предполагам, че в интернет има достатъчно такива.

След това представление, се отправяме отново към площада Санта Анна на песни и танци. Там също е приятно, но е далеч от очакването ни да се включим в празненствата. Има изградена трибуна, а на нея танцьори, които представят различни танци. Има и столчета за публиката.

 

В това време, Моника вече започна да се чувства зле, като за момента не е ясно дали е слънчасала на жегата, дали е някакъв грип или аз съм и предала нещо, защото тръгнах болна на това пътуване. Така или иначе шофьорът ни не се е чувствал никак добре, но геройски е издържал на натоварения ден, което още веднъж показва какъв юнак е тя.

Редактирано 12 март, 2018 от mililia

[Monika_Koko]

Когато съм отишла на толкова далечно, екзотично и прикзано място,накак си не мога да приема факта, че съм болна.  Въперки неприемането на очевидната истина, тялото ми си беше на друго мнение. След изпиването на наличните лекарства, обаче, всичко беше почти ОК:)

[mililia]

Ден 6

 

На сутринта всички ставаме за закуска, а Моника не може да се вдигне от леглото с болки по цялото тяло. Става ясно, че положението е сериозно и се налага почивка за шофьора. Освен стреса, насъбралата се умора, явно имаше и медицински проблем. Събираме кой какви лекарства е донесъл и комбинираме лечение с почивка.За съжаление поради ограниченото място в багажа ни почти не носим сериозни лекарства, а за първи път имаме нужда от тях. Обаче въпреки появилата се пречка настроението е добро, защото имаме прекрасни условия за почивка на басейна на вилата.

 

 

Към обяд ситуацията леко е подобрена и въпреки всеобщото мнение, че можем да загубим ден и да не изпълним програмата, Моника настоява да поемем по плана.  Какво неистово усилие и е коствал този ден само тя си знае, но благодарение на нея успяхме да видим всичко предвидено.

Натоварваме се на колата и потегляме към първото в плана - Hacienda Yaxcopoil. Хасиендата е бивше имение, а сега е превърната в музей. Изключително спокойно, приятно и красиво място, което ни върна назад във времето. На мен поне имението ми донесе спомени за романа "Чичотомовата колиба", големите плантации за памук и хората от тази епоха. Забавляваме се и сме ужасно благодарни, че сме на толкова красиво място.

 

 

Даже успяваме да се забавляваме с едни огромни шапки.

 

 

След хасиендата се отправяме към руините в Ушмал. Началото на комплекса е много внушително с пирамидата,

 

следва двореца на губернатора

 

 

и големия храм или по точно гледката от неговия връх

 

 

къщата на кустенурките

 

Ние разглеждаме, докато Моника остава да почива на едно място. Според мен руините в Ушмал са достойни конкуренти на тези в Чичен Ица. Комплексът обаче е някакси по спокоен и като чели не толкова туристически. Има групи, има и туристи, но липсва търговския елемент. Даже гидовете се бяха отказали да се самопредлагат и разговаряха помежду си не особено заинтересовани от туристите.

 

В комплекса от руини има горичка и там заснех това красиви птиче

 

 

а също и тази игуана

 

 

както и тези прекрасни дървета

 

 

На тръгване от комплекса правим снимки и на това приятно място:

 

 

След Ушмал си тръгваме, но правим спирка в един музей на шоколада.

 

Не плащаме за вход, но се отбиваме в барчето на музея и пием кой чудесно кафе, кой нещо друго, а аз опитах фрапе от шоколад. В началото ми се стори ужасно сладко нещо, но след като небцето ми свикна с вкуса се оказа нещо много приятно и си го изпих цялото с огромно удоволствие. Мисля, че беше най-хубавото фрапе, което съм пила. Дегустирахме и шоколад в сувенирния магазин, след което беше време да се връщаме.

 

Вечерта изкарахме спокойно във вилата и всички си починахме от емоциите от последните дни.   
 

Редактирано 12 март, 2018 от mililia

[Monika_Koko]

Като чета разказа на mililia, за този ден който ми е като насън ,съм убедена, че искам да го преживея пълноценно още веднъж. Особенно на пирамидата бих се върнала задължително. Не знам, каква енергия има по тези места, но тя е толкова осезаема и реална, че човек може да я докосне.  Бях се мобилизирала , за да успееем да изпълним програмата си за  деня, но точно на пирамидата всичките ми сили се изпариха. Седнах на един камък, затворих очи и....... направо изчезнах.  Не знам колко време е минало, за мен бяха 5мин., но всъшност е било времето за което останалата част от групата е разгледала главната пирамида. Колкото и парадоксално да звучи, но след този унес, почивка или зареждане, определено се почуствах много по добре и дори с удоволствие посетихме шоколадовия музей. Е , разбира се един черен шоколад винаги може да ме вдигне на крак:)

[mililia]

преди 3 минути , Monika_Koko каза:

Като чета разказа на mililia, за този ден който ми е като насън ,съм убедена, че искам да го преживея пълноценно още веднъж. Особенно на пирамидата бих се върнала задължително. Не знам, каква енергия има по тези места, но тя е толкова осезаема и реална, че човек може да я докосне.  Бях се мобилизирала , за да успееем да изпълним програмата си за  деня, но точно на пирамидата всичките ми сили се изпариха. Седнах на един камък, затворих очи и....... направо изчезнах.  Не знам колко време е минало, за мен бяха 5мин., но всъшност е било времето за което останалата част от групата е разгледала главната пирамида. Колкото и парадоксално да звучи, но след този унес, почивка или зареждане, определено се почуствах много по добре и дори с удоволствие посетихме шоколадовия музей. Е , разбира се един черен шоколад винаги може да ме вдигне на крак:)

Хм, бяха повече от 45 мин или някъде около час. Помня, че така те и намерихме седнала на камъка, спеше ли или беше унесена, така и не разбрахме, но наистина след това беше по-добре, че даже и самата ти предложи да ходим в музея на шоколада.

 

Както казах по-горе останалите от групата се забавлявахме, докато само ти си знаеш какво ти е коствало да ни закараш на 100 км. и после да ни върнеш обратно невредими. Имаш изключително голям принос за успеха на това пътуване. Благодаря ти, Мони!  

[eloena]

Охх, страхотно ме завладя този разказ, а тъкмо гледам едни билети за Мексико за ноември по 309 евро от Милано. Някой не иска ли да хукваме?!

[Crazy Horse]

Много готино и екзотично пътешествие сте си направили! Вие и двете сте много позитивни и сте се вписали отлично в обстановката, приели са ви като местни, явно.