дневник Пътешествие в Юкатан или как Мексико ни очарова!

[liliya]

Страхотен разказ @mililia, изключително забавно и приятно! Мексико ми е в полезрението от доста време, но поради други закупени билети за тази зима, ще трябва да е догодина. Снимките също са много зареждащи  Давай нататък ,че нямам търпение за продължението..... надявам се и плаж да има

[Радо]

Страхотен разказ наистина. 

Надявам се скоро /или относително скоро/ и аз го видя

Live it to believe it , както се казва в рекламата на Мексико.

[mililia]

Продължавам с разказа за пътешествието ни из Юкатан.

Радвам се, че разказът ви харесва и съпреживявате с нас хубавите мигове. Повярвайте, не успявам да предам и една десета от прекрасните моменти, който изкарахме на мексиканска земя. За мен тази страна си заслужава напълно.  

 

Ден 7, но бройката е само за протокола. Нашата групичка отдавна беше спряла да пресмята времето и само се радвахме на всяко ново място, до което ни предстои да се докоснем.

 

Всички ставаме към 8 ч. в неизвестност как се чувства Моника. След връщането ни от Ушмал, тя си легна и ние нямахме идея как вървят нещата с нея. След ден, по план, ни предстоеше дълъг път, а след това двойно по-дълъг преход и това беше последният ден, когато тя можеше да си почине и евентуално да се погрижи за себе си.  Тя, обаче, става и с бодра крачка започва да тършува из хладилника. За всички нас това е знак, че тя се подобрява и че нещата отиват на добре. Предният ден тя почти не хапна нищо с изключение на едно кафе и лекарствата и никой не можа да я обеди да яде.

Ние останалите вече се бяхме примирили, че този ден няма да вървим по план. А планът беше да правим нещо съвсем различно от до сега, а именно да отидем в природния резерват Селестун и да гледаме колониите с  розово фламинго.

Когато го включих в плана не бях сигурна, доколко този резерват си заслужава. Имаше две места на полуостров Юкатан, където може да се наблюдава розово фламинго - Rio Lаgartos, което се намира по - близо до Вайадолид и резерватът Селестун. Първоначално и двете места бяха в плана, като на Рио Лагартос целта беше да видим розовия плаж, а като бонус и да направим трип с лодка по реката, за да видим фламинго. Селестун можеше да бъде пожертван за нещо друго. Обаче в последствие проучванията ми показаха, че розовият плаж е станал частна собственост на една компания за добив на сол и достъпът до него е ограничен с охрана. Също така разбрах, че цветът на този плаж се дължи не толкова на някакви микроорганизми в него, а на калиевия перманганат, който се използва, за да се извлича сол. Това ми подейства силно разочароващо. Същевременно се оказа, че през февруари все още не е период, подходящ за наблюдение на фламинго и то все още не се е събрало в този район. Всичко това ме отказа от идеята за Рио Лагартос и остана като единствена възможност резерватът Селестун, където фламингото се намира до края на април. Четох коментари в трип адвайзър и имаше както много доволни, така и разочаровани. Идея си нямах, дали си заслужава да бием път от над 100 км., за да видим някакви птици в далечината. Все още помнех един опит да видя розово фламинго в Перу, където птиците се наблюдаваха от такава дистанция, че аз успях да различа само, че има нещо в далечината. Страхувах се, че и тук ще се повтори същото. Никой от нас не разполагаше с фотографска техника или  бинокъл, за да видим какво точно има в далечината и въобще имаше много "ако". Бяхме говорили с Моника, докато се чувстваше зле, че ако нещо отпада от програмата с чиста съвест можем да махнем този трип и че може би той не си заслужава. Изобщо не бих била разочарована, дали ще посетим резервата или не. Останалите нищо не бяха чували за него, така че не би било проблем за никой да си останем в Мерида и да почиваме. Жегата леко ни тежеше и като чели имахме нужда от успокояване на темпото. Моника, обаче, още докато се чувстваше много зле, като типична магеланка, не можеше да приеме факта, че няма да видим всичко предвидено, а отделно предполагам, че се притесняваше, че ние също си губим времето, образно казано. Буквално нейните думи бяха, че ще се чувства ужасно прецакана, ако се наложи да изпусне нещо от плана. И нямаше значение, че никога преди това не е мечтала да гледа розово фламинго, а още пък по- малко е чувала за Селестун.

 

.....и така...Моника показва добър апетит и след закуската заявява, че поемаме към Селестун. На останалите не ни е необходима втора покана. Всички се приготвят за отрицателно време и се качваме в колата.

 

Градът Селестун се намира на брега на мексиканския залив и пътят от Мерида до него е около 1,30 мин. За нас типично при тръгване на някъде е да направим поне едно объркване на пътя, но след него вече сме без грешни. Дори следвайки маршрута, определен ни от maps.me достигаме до някакво шосе, което липсва на картата. На него е поставена табела за Селестун и ние съвсем смело поемаме по него въпреки, че навигацията сочи друг маршрут. Пътят се оказва толкова нов, че ние сме единствените на него. По принцип на междуградските пътища няма много движение, като почти винаги се вижда само лентата за движение в една посока. Лентата за движение в другата посока обикновено е отделена от гъста горичка и въобще няма видимост към нея. През определени интервали има поставен знак  "Retorno", което означава, че там може да обърнеш и да минеш в другата лента, ако си сгрешил пътя. И сега е моментът да разкажа една весела случка за реторното, както го наричахме ние. Още съвсем в началото при първото ни пътуване от Канкун към Вайадолид забелязваме знака за реторно и си го превеждаме като знак, който ти дава възможност да обърнеш с колата. Тогава си караме ние единствени по пътя и въобще не осъзнаваме, че това е лентата само за в една посока. Има две големи платна и едно по-малко и ние решаваме, че пътят е двупосочен. Не срещаме никакви коли, но то и няма движение, така че нищо съмнително. Почваме да коментираме защо им на мексиканците този знак, като няма никъв проблем човек да направи завоя където му падне и да обърне колата, защото няма движение. Моника заявява, че ако се налага ще обърне където си иска и хич няма да чакаме знак за обръщане. В последствие разбираме, че пътят почти винаги е еднопосочен и реторното свързва двете ленти, за който иска да се върне или да обърне. Тогава Моника със смях заявява, че страшен късмет сме имали, че не се е налагало да се връщаме някъде, защото като нищо е щяла да обърне и да кара наобратно т.е. в насрещното. Падна голям смях като си представим как си караме ние необезпокоявани и изненадваме някой, че му идваме насреща. Наистина късмет, че не направихме и тази щуротия.

 

И така караме си ние по пътя за Селестун, а трафик никакъв. Ние караме по новия път и се питаме къде ли ще отидем. Виждам на картата, че се движим към определената цел, но напряко в място, което няма отбелязан път. Така успяхме да открием съвсем ново трасе, което беше с току-що поставен асфалт и пътна маркировка. Това скъси пътуването ни и пристигнахме по-рано от предвиденото в Селестун.

Още в Мерида бяхме проучили кога има лодки за наблюдение на фламинго, цени и т.н. Лодки имаше от рано сутрин до към обяд. Нямахме идея, обаче, къде точно да търсим лодките, но в Мексико всичко е лесно и просто. Караш си по пътя и пред теб табела, която те кани да вземеш лодка и да наблюдаваш фламинго. Спираме на паркинга на съответната база на резервата и докато паркираме колата, едни французойки ни питат, дали искаме да споделим една лодка с тях, за да си намалим цената. В Мерида ни казаха, че цената е 200 песо на човек, но в крайна сметка цената е на лодка, която е за 8 човека. Така, че идеята да поделим лодката ни хареса и платихме по 250 песо на човек, тъй като тръгнахме 6 човека + едно малко дете. 

Оказа се, че трипът си е съвсем наред и има фламинго, колкото си искаш. Лодката приближава достатъчно, за да може да се види фламингото с просто око, като същевремено не се смущават птиците.

 

Освен фламинго може да се видят и пеликани, но топ атракцията е розовото фламинго.

 

 

И малко пеликани:

 

И още малко снимки на тези прекрасни птици:

 

Колониите са големи, лодките не си пречат една на друга или поне така беше, в часът, в който ние бяхме там. Още не бяха пристигнали другите туристи, идващи от Мерида. Трипът продължава някъде около час и накрая се прави пауза на едно място, където могат да се видят крокодили. Първо се минава през мангрова гора и се спира на място, където водата е много чиста и прозрачна.

 

Не знам каква е тяхната бройка, защото видяхме един голям и два по-малки. На въпроса на една от французойките, дали крокодилът живее там, нашия лодкар заяви, че това е крокодил-турист, след което всички избухнахме в смях. 

След трипът, понеже всички бяхме много въодушевени от видяното решихме да убием време и в града Селестун. Отидохме на крайбрежието в зоната с ресторанти и плажна ивица. Морето изглеждаше някак мътно на плиткото, но пък нямаше абсолютно никакви вълни. Беше топло и спокойно. Имаше мнение, че водата е леко мазна, но аз не мога нито да го потвърдя, нито да отрека. 

 

 Разходихме се малко по плажа, събирахме мидички и се повеселихме джапайки из водата, тъй като не бяхме предвидили плаж в тази част на мексиканския залив. Имаше и доста снимки. Обядвахме разни вкусотии в едносимпатично ресторантче на плажа. Имаше уникално вкусна риба с чеснов сос, а също и невероятен омар с лют чили сос, бири и прясна лимонада. Като комплимент от заведението задължително люти сосове и някакви чипсове, с които да топим в тях.

 

След това се разходихме и по една приятна уличка и се завърнахме в Мерида, тъй като ни чакаха някои прозаични битови задължения, свързани с това да изперем дрехите си и съберем багажа си.

Вечерта отново се върнахме в центъра на Мерида. Посетихме една чудесна сграда с красива архитектура и прекрасни картини.

 

 

Претършувахме много магазинчета за сувенири, вечеряхме в един много красив ресторант с жива музика, но твърде туристически, което води до скъпи цени и не особено качествена храна. Накрая се загубихме в някакъв квартал с проститутки. В този град се оказа, че съвсем близо до центъра и оживената част има доста съмнителни и пусти места. Вярно, че никой не ни е закачал, но определено се притеснихме, попадайки на жриците на нощта. Красивите шикозни сгради все изникваха пред нас, докато обикаляхме с колата. Времето ни в Мерида беше приключило, а всички бяхме неудовлетворени от това което сме видяли и посетили в този град. Отчитам като лична грешка фактът, че не разпитах предварително къде да ходим и какво да гледаме. Всички съжалихме, че не успяхме да почувстваме града, по начина, по-който очаквахме. Вероятно изпуснахме най-доброто, което градът може да предложи, но колкото-толкова.

Единственото сигурно нещо беше, че ни предстоеше нещо специално.

Редактирано 13 март, 2018 от mililia

[Monika_Koko]

Мерида е един чудесен голям град. Има си от всичко типично за големите градове, тълпи туристи, задръствания, шум, хаос..... но и чар. Когато искаш да видиш всичко в един град и в околността за 4 дена е доста трудно начинание. Въпреки това усещането което остави в мен този град е пъстро-многоцветно, артистично, екзотично  и незабравимо. 

[patilana]

Е, този ден е много - много красив с целия този живот в него!Само аз ли завиждам? Колко хубаво Еми, че си се доверила на усета си пътешественически!

[mililia]

Нов ден, ново приключение.

 

Очаква ни пътуваме за Кампече. За него единствено знам, че е много цветен от снимките в интернет. От Лили и Вальо научих, че посещението на Кампече си заслужава напълно, но в главата ми е неприятната случка, коятоте са имали там. В мен се борят двете чувства - да искам да го видя и да ме е страх да отида там. Страхувам се, че сме с кола, а в случката с Лили и Вальо проблемът започва от кола. Още докато съм подготвяла програмата избирам съвсем централен хотел с надеждата там да има много туристи и ние да не бием на очи, а да станем част от масата туристи, обаче пак ме е страх. Дали, ще успеем да останем незабелязани и да нямаме неприятни моменти,които да помрачат пътуването ни, въобще не знам.

 

И така, след закуска натоварваме целия багаж на колата и се отправяме към Кампече. Очакват ни около 200 км., но Моника вече е врял и кипял в мексиканското движение шофьор и се очаква пътуването да бъде лесно и приятно. Малко ни е притеснено, дали някъде няма да ни спрат за проверка, тъй като напускаме щата Юкатан, а това означава, че ще се минава през контролни постове. Предварително хубаво сме разгледали договора за наемането на колата и там забрани не са вписани. Вече сме сменяли щати от Кинтана Ру към Юкатан и точно там имахме закачката с полицията, но пък така или иначе нямахме проблеми. Надяваме се всичко да мине по план и поемаме на път. 

 

По пътя си, някъде около средата на пътуването, стигаме до парадор или мирадор, вече не помня как се наричаше, но дружно решаваме да направим почивка точно на това място. Спираме за по цигара, тоалетна и много пазаруване. Оказва се, че сме там, където се правят сламени шапки и има много магазинчена за изделия от слама, както и други сувенири. Шапките се плетат от жени в едно помещение под земята, вероятно за да е хладно. Накрая шапките се оформят на специална машина. Докато аз липсвам, групата ни е запозната с начина на изработване на шапките, обаче никой не е разбрал какво им се обяснява. Та ето само снимки, без текст:

 

 

И докато почиваме се оказва, че сме напазарували какво ли не - огромни сомбрера, които нямаме никаква идея как ще пренесем на връщане в самолета, плетена чанта с декорации, сувенири и др. Така че сега му е редът да се изфукам с какво сомбреро се сдобих.

Малката ни колица започва да пука по шевовете, защото е толкова препълнена, че не остава никакво празно място. Освен куфарите и раниците, с които пътуваме, мъкнем пликове с някаква храна останала от предишното място, както вече и три нови сомбрерас горепосочения размер и още много други покупки. Хората на задната седалка седят между багаж. Обаче всички сме много доволни от новите придобивки. Накрая потегляме, за да спрем със закупуването на различни неща, тъй като все някак някой се отцепва и се оказва в магазин, пазарящ се за нещо, което му харесва.  Забравих да спомена, че вече сме си закупили дискове с популярна мексиканска музика и докато пътуваме в колата ни звучат шлагери, а настроението е определено приповдигнато.

При навлизането в града минаваме през един път, който е целият разкопан, в изключително лошо състояние и на много голямо разстояние. За първи път виждаме път в такова лошо състояние, като само е разкопан, но никой не работи на него. До този момент имали някакви ремонтни дейности или почистване на дървета и храсти, усилено се работи. Липсва това, което се наблюдава при нас - един работи, а десетина човека го гледат. В Юкатан се забелязват, че колкото човека има, толкова работят усилено. В Кампече обаче няма работещи, а само разкопки и се преминава като офф роуд. Преминаването през тази зона изисква и много време, но в крайна сметка стигаме до центъра на града и до избрания хотел. Удобство е, че хотелът е с вътрешен паркинг и определено е голям хотел с много хора, което дава възможност да се влееем в другите. Взимаме карта на града и отиваме да разглеждаме. Кампече се намира на брега на Мексиканския залив и морето не е с онзи цвят на изумруд, но пък е тихо и спокойно. Все пак тук сме заради градът, а не заради плажа, та всичко е ок. Още от първи поглед, градът много ни харесва - цветен, много пъстър, слънчев и много топъл.

 

Пристигнали сме малко преди обяд, навън започва да става горещо, но никой от нас не си помисля за почивка. Изпълнени сме с желание всичко да видим и да изпълним с живот този ден. Имаме само една нощ, което изисква максимално да използваме краткото време. Хотелът ни е съвсем близо до централния площад с централната църква, а там има малък парк и е много красиво.

 

Уличките, които достигат до площада са пъстри, като постройките са оцветени в различни ярки цветове и е идеално за снимки. Докато разглеждаме попадаме на едно ресторантче с много красив интериор, също толкова пъстро, колкото и града. Единодушно решаваме, че там ще обядваме и докато чакаме поръчаната храна снимаме едва ли не, детайл по детайл.

 

Отделно от това храната е изключително вкусна и повече сумтим от удоволствие докато дъвчем, отколкото да си говорим.

 

След обяда решаваме да се разделим. Едните отиват да гледат крайбрежието извън стените на старата част, а ние с Моника продължаваме да опознаваме градът зад защитните стени. В миналото градчето е било обект на пиратски нападения и музеите са малко в стил Джак Спароу.

 

Посещаваме един музей, в който са изложени портрети на мексиканци, организирали защитата на града от пиратите, там е изграден и нещо като малък затвор за пленените, а когато се изкачиш на изградената стена, си на мястото от където пиратските кораби са били обстрелвани от градските оръдия.

 

 

А ето и гледката от високо:

 

Обикаляйки стигаме и до една църква, в която е разположен занаятчийски пазар.

 

Странен пример за търговците в храма, но всичко е разгледано от нас.

Следва разходка по колоритните улички, когато в един момент изведнъж пада проливен дъжд. Съвсем изведнъж....порой. Добре, че сме близо до колонада, та успяваме да се скрием от пороя. И всичко това продължава не повече от 5-10 мин.,след което градът е мокър, слънчев и още по цветен.

 

 

Героите са уморени, но няма много време за почивка....само 5-те минутки, през които вали проливно. И следват и още и още красоти:

 

 

Както повечето пъти, когато едно място много ми харесва и ми създава много силен положителен емоционален заряд, снимките от там не могат да предадат и една стотна от чувствата, които съм изпитала. Все пак се надявам поне мъничко да съм успяла да ви предам цветността и красотата на Кампече.
Чудесен ден, но вече сме изцедени от жегата и решаваме, че е време малко да отдъхнем. По пътя към хотела влизаме в един климатизиран магазин за дрехи и докато се усетим вече сме напазарували. Цените на облеклото са доста различни - има дрехи, които са ни доста скъпи, но ако човек се поразрови винаги ще намери и неща на много приятна цена, така че като жени няма начин да устоим на изкушението да си купим по нещо.

 

Вечерта отново сме по уличките на градчето. Достигайки до централния площад чуваме силен шум от барабани, който наподобява на военен парад или смяна на някакъв караул. Почти тичайки се отправяме по посока на шума и достигаме до едно площадче извън градските стени на старата част, където много деца са строени и бият барабани. Отпред един човек им говори нещо и явно ги надъхва за някакво състезание. Често спира речта си с викове на малките бойци - венсеремос, венсеремост. Създава се неуписуема глъчка и шум и си струва да се види. От този момент се оказва, че имам само клипче, което не зная как да пусна тук. Но ето нещо от нощно Кампече.

 
Водейки си записки, какво да посетим и видим в Кампече съм си записала и каква храна трябва да се опита. Между посоченото са скариди в кокос. Има ги на доста места, но и цената им не е съвсем ниска. Най-накрая сме открили едно ресторантче, с много приятна цена, което в последствие се оказва голяма издънка - освен нас има само още една двойка чужденци, мръсничко е и нямат всичко, което искаме. От поръчаните три порции скариди се оказва, че могат да ни предложат само една. Искаме да видим какво вино имат в бутилка и след дълго ровене ни се донася някаква бутилка с топло вино. Отказваме го и искаме наливно вино, но вече почваме да се съмняваме в избора си да вечеряме на това място. Понеже кухнята е открита виждаме, че ще се готви точно за нас, което означава прясна храна, но пък вкусът не е на висота. Нахранваме се, но с голямо мрънкане. Самите скариди с кокос са доста странни. Панирани в яйце, в което явно има сложен много кокос и поради тази причина са по скоро сладки. Абе, вечерта си е провал от към храна, ама какво да се прави.

 

След вечеря поради липса на много хора по улиците и поради засиленото полицейско присъствие предпочитаме да се приберем в хотела, вместо да си търсим белята.

 

На другата сутрин с Моника ставаме рано и отиваме към другия край на градчето, за да видим и там какво има. Ами, също толкова цветно и красиво е. Откриваме още една защитна зона на града с оръдия, останки от кораби и явно вечер там има светлинно шоу. За нас отварят музея, след което задължително отбелязваме присъствието с в нарочната книга за посетители. Гордо отбелязваме името на България в списъка. 

После мотаейки се из градчето, се отзоваваме пред едно барче, в което се предлагат деликатесни шоколадови продукти. Обаче интериора е пипнат с такъв вкус и такова отношение към детайла, че не за първи път в съзнанието ми изниква сравнение с Франция. Хората имат усещане за красота и естетика и това е несъмнено. За първи път попадам на страна толкова далече от Европа и нейните символи за красота и естетика Франция и Италия, където има такова внимание към детайла и желание на клиента да му бъде максимално приятно от обстановката.

 

Та полуостров Юкатан е много повече от плаж и резорти. Чарът на Юкатан е в малките градчета, автентичната атмосфера, хубавата храна и който може да си го позволи в безвремието. Само мога да си представя какво удоволствие е да не бързаш за никъде, да поседнеш на кафе или чаша с ледено шоколадово фрапе и така да убиеш един следобяд в жегата. Възможността просто да се размотаваш из цветните улички, без да бързаш и да търсиш нещо, ти дава възможност да се влюбиш в Кампече. Е, аз се влюбих и даже си ми личи по снимките:

 

За съжаление, обаче, ние нямаме толкова много време, а ми се иска да го имахме. Обикнах това местенце и за мен то е черешката на тортата в нашето приключение. Заедно с прекрасния Вайадолид, който ми донесе толкова положително настроение и емоции са двете местенца, които ме завладяват и които бих искала отново да посетя. Вярно, че градът не е спокоен и това се усеща. Вярно е, че може би мафията създава сериозни проблеми и човек трябва да си има не едно, а много наум, посещавайки града, но пък е очарователно красив, чувстваш се уютно в него и ти е много приятно въпреки огромното и видимо присъствие на полиции. Благодарна съм на Лили, че въпреки неприятностите в града, нито за миг не ме разубеди да не ходим там, а по скоро ми вдъхна смелост да го посетя. 

 

Следва напускане на градчето и 450 км, които ни очакват, за да започнем следващата част от нашето пътуване. Времето е отделено за плаж, море и още много слънце. Отправяме се към Плая дел Кармен и карибското крайбрежие. 

 

 

Последната снимка няма нищо общо с пътя от Кампече към Плая дел Кармен, но пък е единствената снимка на междуградски път, която съм направила.

Редактирано 17 март, 2018 от mililia

[Иван Попов]

Снощи не Ви благодарих лично, че не бях чел темата, но сега ще Ви благодаря ( и най-вече на @mililia)за атмосферата, снимките, емоцията, преживяванията и не само.... Благодаря Ви  ( @mililia, @Monika_Koko). Още още още

[mililia]

преди 27 минути , Иван Попов каза:

Снощи не Ви благодарих лично, че не бях чел темата, но сега ще Ви благодаря ( и най-вече на @mililia)за атмосферата, снимките, емоцията, преживяванията и не само.... Благодаря Ви  ( @mililia, @Monika_Koko). Още още още

Eх, Иване, аз трябва да ти благодаря, а не ти!

Благодаря ти, че четеш темата и се радвам, че поне мъничко те е грабнала атмосферата, която се опитвам да пресъздам. Разказът ми тук е за магеланци, които проявиха интерес от Мексико, но и за мен самата. Така още веднъж се връщам към самото пътуване и го преживявам отново. 

 

Използвам случая и да благодаря на всички останали, които четат и пишат тук. Надявам се да ви е приятно. Беше наистина чудесно пътуване.

[mililia]

Ден пореден от нашето пътешествие.

 

Още предния ден пристигаме късния следобед в Плая дел Кармен. Отново ще отседнем в затворен комплекс на края на града, нает от AirBnb, но затова пък много удобен с оглед на факта, че има охраняем паркинг и мястото е изключително сигурно и спокойно. Първо се минава през една охрана, за да се влезе в улцата, а после през още една охрана, която те пропуска в компрекса, затворен с метална ограда. Самата охрана контролира достъпа и отговаря за реда в района. Трябва да направим селф-чекин, ключът ни е оставен в кутия, за която имаме ПИН за отварянето й, а охраната идва да ни покаже точното място, което е отредено за нашата кола. Човекът ни посочва нашето място и ние след няколко маневри успяваме да паркираме, тъкмо сме доволни и виждаме, че вместо на посоченото ни място сме паркирали на съседното и хайде пак наново - напред, назад, наляво, надясно, изправи, стоп. Ние се заливаме от смях, докато Моника се мъчи да паркира. Охранителят вижда, че ние нещо се суетим и идва да се увери какви точно ги вършим. Виждайки, че вече сме паркирали на съседно място, човекът е вдигнал ръце от нас и си е записал, че нашият автомобил ще стои на място 403, но понеже ние поправяме грешката, охраната следва да направя промяна в данните си и да запише, че автомобил с рег. номер еди-кой си ще бъде паркиран на масто 404. Пиша това, за да видите какъв ред има въведен в тази част от страната. Всичко е точно, всичко се знае и нещата вървят безпроблемно. От тук на татък минаваме през охраната само с поздрав, защото хората си знаят кои сме и къде отиваме.

Неминуемо минаваме през задължителното пазаруване на храна за закуска и не само за тогава. Този път сме по скромни, тъй като в този апартамент ще приключи нашето пътешествие и следва да купим точно толкова, колкото ни е необходимо. Добавяме и бутилки с вино и бира, плодове, сирена и кой каквото му се яде.

 

На следващия ден след закуска поемаме към Акумал и плажа с костенурките. Идеята е да видим костенурки, да обядваме някъде в района и да се отправим към руините в Тулум. Програмата е супер лежерна, но времето за разглеждане на забележителности в общи линии е приключила и остатъкът от дните е посветен на плаж и почивка. Навлизайки в зоната, водеща към плажа с кустенурките се спираме още на първия паркинг, където се запознаваме с момчето, което се грижи за паркинга и обслужва туристите с необходимите им неща - спасителни жилетки и информация. Та, така се запознаваме с Алексис, който е много приветлив и разговорлив. Въпреки че изисква предоставянето на паспорт или лична карта, за да ни даде спасителни жилетки, при категоричния ни отказ да дадем такива, ни дава всичко на доверие. Обяснява ни къде да отидем и кога да върнем жилетките и ние се отправяме към плажа. 

 

Плажът е широк и дълъ,г докъдето виждат очите, обаче има един поне за мен съществен недостатък. Морето е много бурно и изхвърля на плажа купища водорасли. Разбира се има служители, които се грижат да събират водораслите и да почистват плажа, но видимо това се оказва мисия невъзможна, тъй като колкото и да се чисти морето е победител в тази битка и за да се влезе в него задължително се минава през една ивица с изхвърлени водорасли около 2 метра на ширина и поне 10 см на височина. Липсват мушиците, които съпровождат изхвърлените водорасли, а самите водорасли са твърди и приличат повече на храсти или клонки. В последствие при среща с тях във водата те боцкат и човек се чувства все едно се отърква в някакво клонче. Не е супер неприятно, но поне за мен е много далече от очакването ми за карибски плаж с бял пясък. Иначе самият пясък е много чист, ситен и мек. Прилича на брашно и полепва навсякъде, а няма как да бъде изтупан, тъй като е просто бял прах. 

 

 

Държа да отбележа, че съм снимала само красивата част от плажа. Избягвах да снимам зони с изхвърлени водорасли, така че картинката не е съвсем достоверна. То това се оказват и единствените ми снимки от плажа с костенурките в Акумал. Просто нямах особено желание да снимам нещо което не харесвам.

Другото нещо, което не ми хареса особено е че онази част от плажа, където има шарена сянка от палмите, в общи линии е заета от места, отделени за гостите на хотели, а хората като нас заемат предната линия, но са изцяло на слънце. Има и части, където има палми и може и свободно да се настаниш под тях, но те са малко и съответно бързо се заемат от туристите. От друга страна те са в началото на плажа, в онази част, където има спряли лодки и определено са далеч от мястото, където могат да се видят костенурките. Отделените места за хотелите се охраняват с охрана, която много любезно ти казва, че след като не си гост на хотела нямаш право да навлизаш в тези места и те моли да напуснеш. Нашият пушач в групата реши да отиде да пуши на края на плажната ивица, която се оказа точно в такова място, отредено за хотела и човекът охраняваш мястото не му разреши да пуши там.

И сега за костенурките ....може би съм имала необосновани и неправилни очаквания, но всичко се оказа съвсем различно. Костенурки по плажа няма никакви. Не могат да се видят и в зоната съвсем близка до плажа, а са си по навътре в морето. По времето, когато ние бяхме там имаше само една костенурка и си представете целия плаж, който се трупа около нея, за да я види. Горкото животинче. Предполагам, че принципно има повече костенурки, но поради това, че морето беше бурно те се бяха изпокрили някъде на по-добри условия. Като цяло костенурки могат да видят само хората, които плуват добре. Въпреки че се влиза със спасителна жилетка и няма как човек да се удави в морето има течения, които те влачат, на където те решат. Та за неплуващите, малко плуващите или лошо плуващите вероятността да видят костенурки не е 100%, а почти нулева. И понеже аз съм точно от описаните неплуващи, плажът с костенурките беше само наименование, но и нещо реално. Благодарение на това, че останалите в групата плуваха добре, успях да видя въпросната костенурка, тъй като бях просто издърпана до нея от плуващите. Костенурката изглеждаше, голяма около метър, пасеше водорасли и от време на време излизаше на повърхността, за да поеме въздух. Около нея, разбира се, имаше тълпа от хора, които ритат и пляскат силно и когато не плуваш добре, това те обърква много, защото има вероятност някой да те изрита и ти съвсем да загубиш контрол над движенията си. Аз, благодарение на Моника и Катрин, успях да видя костенурката съвсем от близо, а ако някой е отнесъл ритници във водата, то би трябвало те да са, тъй като те самите ме предпазваха от останалите хора около костенурката. Ами това е, което мога да кажа за този плаж. В общи линии тръгнах с по-големи очаквания, които не се потвърдиха. Надявам се разочарованието ми да е с оглед на сезона и през останалите месеци на годината нещата да са значително по-добри. Моника, която ходи няколко пъти да гледа костенурката, вероятно може да даде по-различен поглед от моя и едва ли споделя моята гледна точка, но както казах по-добре да се ходи там с малки очаквания, за да няма разочаровани. Описаното изразява само моето лично усещане, което предполагам, че останалите от групата не споделят. Леси също би могла да разкаже как е било при тях през ноември месец.

 

Междувременно Моника беше разузнала каква е възможността да се наеме лодка и да се влезе навътре в морето за шнорхелинг, но с оглед на бурното море се оказа, че денят изобщо не е подходящ за това. Имаше лодки, които излизаха с туристи навътре в морето, но Моника беше посъветвана от един местен, да не наемаме лодка в този момент, защото вероятността да видим нещо в толкова лошо време граничи с нула и само ще си дадем парите.  Така че към обяд вече на всички ни беше писнало да висим на плажа и отидохме да търсим, къде да обядваме. Първо отидохме да върнем спасителните жилетки на Алексис и да си вземем колата, но споделяйки му, че търсим вкусна и евтина храна, той ни предложи едно заведение и ни заведе до него. Тук е мястото да споделя, че в тази част на Юкатан цените са двойни, а за някои неща и тройни на това, което се плаща във вътрешността на полуострова. Понеже ние свикнахме с ниските цени, тук ни се струваше доста скъпо. Самите цени горе-долу отговаряха на българските, но за нас това изглеждаше скъпо, с оглед цените в останалата част на полуострова. Та поради тази причина, търсехме ресторант с ниски цени. Алексис ни заведе в едно заведение, което ние много харесахме и останахме да обядваме точно в него. Храната беше изключително вкусна, заведението приличаше като капанче на плажа, но се намираше в едно закътано място, сред много зеленина и това спираше слънцето, което печеше силно и ние отдъхнахме на сянка и хлад. 

 

След обяда, колкото и неподходящо до беше времето за разглеждане на руини отидохме да правим точно това - да разгледаме руините в Тулум.

Имаше доста хора, въпреки, че беше късния следобяд, но пък зоната се оказа много приятна. Самите руини, поне мен не ме впечатлиха с нищо. Не приличаха на нещо, което бяхме видяли до този момент, а по-скоро бяха древна крепост на морето, която би могла да се види навсякъде по света.

 

Въпреки това обиколката беше много приятна, забавлявахме се да снимаме и определено времето в комплекса много ни хареса. На влизане в руините видяхме коати, а в последствие и доста игуани.

 

Плажът на комплекса беше напълно неизползваем и целият във водорасли, а огромни вълни се разбиваха точно на плажа, заливайки го изцяло.

 

Предполагам, че морето е много по-добро през останалата част на годината, въпреки че февруари месец е най-туристическия месец в Юкатан.

 

В самия комплекс не се продават сувенири, както беше в Чичен Ица, а си има сувенирен магазин в близост до паркинга, където се оставят колите. Цените обаче в него са обявени в долари и са много високи. Ние си дадохме сметка, че каквото сме си купили до този момент, с него и ще си останем. Така че, ако някои обикаля из Юкатан нека си купи сувенирите от вътрешността, където цените са значително по-ниски. Така или иначе решихме да ядем по един сладолед и да се поснимаме, тъй като около магазина районът беше направен много приятно.

 

 

Вечерта изкарахме в Плая дел Кармен, на 5-та авенида, нещо от типа на нашата Витошка. Улицата е пешеходна, от двете и страни са разположени ресторантите и сувенирните магазини.

 

Има и много чейндж бюра, където обмения курс е точно, какъвто е този на летището в Мексико сити. Всъщност там намерихме обменно бюро и с по-добър курс, така че пари спокойно могат да се сменят и тук. Добър е курсът както на долара, така и на еврото и е без значение какво ще се сменя. 

Целта ни беше да открием как да достигнем до остров Козумел, тъй като следващият ден имахме идея да го посетим. Успяхме да договорим екскурзия с лодка с посещение на три места за шнорхелинг със значително намаление и след това вечеряхме в едно заведение в пресечка на 5-та авенида и точно срещу известната дискотека Коко Бонго, на много приятни цени на храната. 

 

 

 

 

 

 

[lesy]

Наистина морето, което ние видяхме през ноември е съвсем различно от февруарското. Края на октомври, началото на ноември е краят на дъждовния и началото на сухия сезон и водата е прозрачна, без водорасли. А всеки път на Акумал виждахме поне около 20 костенурки, в повечето случаи си плуваха по две. Вълнение нямаше, само в деня на тръгване, но то беше съвсем малко. Всеки ден наемахме лодки до рифове, като не повтаряхме риф.  Който си търси подводен живот, явно това е периодът за посещение.

 

[Monika_Koko]

Ето как едно и също място може да бъде възприемано различно от всеки. Плажът в Акумал, на мен много ми хареса и емоциите ,които изпитах при срещата с костенурката бяха незабравими.Първо, може би , защото когато я видях бях сама до нея и успях да си поплувам в непосрествена близост, докато се усетят другите "изследователи" във водата. Второ се отдалечих от множеството плуващи и открих малко корали, малко пъстри рибки, ....красота. Направих и малка разходка по плажа. В края му имаше палмова горичка и скалист бряг. Мястото беше диво, спокойно и ненаселено. Брегът обче леко скалист и неудобен за плуване, но красотата си беше за картичка. Жалко , че не носех телефона, за да снимам. В района имаше и още плажове, за които разбрахме от Алексис и имахме намерение да посетим, нооооо не ни се получи. Ако някога се върна в Мексико  с огромно удоволствие бихпосетила пак  това място.

[mililia]

Ден, посветен на остров Козумел.

 

Екскурзията с лодка, за която сме се записали започва в 10 часа от някакво място, намиращо се точно на входа на фериботното пристанище. Обяснено ни е от агенцията, че следва да вземем най-късно ферибота в 9 часа, за да сме навреме в Козумел. Това означава, че трябва да тръгнем рано от апартамента ни, да намерим къде да оставим колата, да си купим билети за ферибота и въобще да сме там достатъчно рано, за да може спокойно да организираме нещата едно по едно.

Избрали сме един паркинг много близо до входа на пристанището и щом паркираме колата при нас идва един човек, който усилено ни предлага билети за ферибота. Цената е значително по-добра от тази, която предната вечер бяхме видяли на различни места. Комуникацията с човека хич не е лесна, ние се опитваме да питаме за името на ферибота и часа на тръгване. Търсим ферибот на компанията Мексикана, който да тръгва точно в 9 часа. Имаме достатъчно време, тъй като сме подранили. Човекът обаче на всеки наш въпрос отговаря със Si, si и ние оставаме с впечатлението, че купуваме точно това което търсим. Ясно е, че въобще не се разбираме един друг, но поне предполагаме, че фериботът е точно този, който търсим. Самият човек ни завежда до входа на ферибота, където ни оставя. Докато се усетим, научаваме от друг човек, че имаме билети за друг ферибот, който тръгва в 9.30 ч. Започваме да се чудим какво да правим, но Моника решава да се върне и да смени билетите. Изтичва тя при посредника, който ни продаде билетите, но изобщо няма яснота как ще се разберат и въобще не разчитаме особено нещата да ни се получат. Какво е учудването ни, когато тя се връща и ние разбираме, че човекът се е опитал да смени билетите ни, но в крайна сметка е предложил да ни върне парите. Така, ние успяваме да си купим нови билети за Мексикана, на още по- ниска цена.

Фериботът закъснява с тръгването си, пътят е около 45 минути, но с оглед на закъснението сме точни за срещата с представителя на тур  агента. Поставят ни по една гривна, плащаме допълнително някаква еко такса и въпреки очакването ми да сме на яхта, се натоварваме на една лодка. Това, че очаквам да сме на яхта си е мое очакване, тъй като не сме го уточнявали предварително. Единствено съм искала в турада бъде включен плажът El Cielo, тъй като той ни е препоръчан от хоста на апартамента, който се занимава с уроци по дайвинг. Питам и дали ще има спасителни жилетки за неплуващите като мен и понеже получавам положителен отговор приемам, че сме на точния тур. Има хора с различна националност, но основно за испаноговорящи. Екипажът на лодката се състои от Едуардо - гид и организатор, Хосе - помощник итрети човек- капитана на лодката. Всички те са само испаноговорящи, без английски. Още от началото стават видни някои слабости на трипа - няма достатъчно жилетки за всички, които сме се записали за трипа, никой от екипажа не се грижи за безопосността и въобще твоя си работа какви ще ги вършиш.

Още на първата спирка, докато се усетим Едуардо е скочил във водата направо от лодката и е заплувал на някъде. Добрите плувци, които са сигурни в себе си, също са го последвали. Междувременно са взети и двата спасителни пояси, намиращи се на лодката и всички са зачезнали на някъде. На лодката оставаме тези, които не биха се бухнали в дълбокото, без никой да следи за тях. Питам Хосе за още пояси, намало. Обаче ми предлага да скоча във водата, тъй като не било много дълбоко, да плувам сама до групата която е поне на 200-300 метра далече и там да се хвана за пояса. Това естествено няма как да се случи още повече, че някои от плувците се върнаха вече, тъй като се оказало, че има силни течения и плуването не е много лесно.  На испаноанглийски показвам разочарованието си от организацията и от това, че точно умеещите да плуват са взели спасителните пояси, а тези които не можем да плуваме сме оставени на лодката. Всъщност на лодката сме повече от 1/3 от записалите се за екскурзията. Групата се връща от първия шнорхел и споделят, че са видяли пасажи от цветни рибки. Хосе, обаче, явно е споделил на Едуардо за моето мрънкане, в следствие на което Едуардо идва да ми каже, че на следващата спирка ще влизам във водатазаедно с Хосе. Не знам дали причината е била само моето мрънкане, но предполагам, че и фактът, че по време на предишния шнорхел едно от момичета скочи във водата с неособено надута жилетка, течението я повлече, тя се уплаши и се наложи да я вадят от водата силно уплашена и цялата трепереща. Извади я нейният приятел, докато Хосе и капитана се туткаха и само даваха съвети. Та, за мен и приятелят на момичето имаше положена специална грижа, отделен пояс и горкия Хосе се наложи да ни мъкне във водата, докато ние и най-вече аз се държим за пояса. Преди да влезем във водата, предложих на уплашеното момиче да дойде с нас, обаче тя не искаше и да чуе повече за влизане във дълбокото. Направи ми впечатление обаче, че въпреки не особено добрата организация, Едуардо и останалите се стараеха да угодят на туристите.

Шнорхелингът на втората спирка не беше нещо особено, защото имаше само морски звезди. Бяха много и имаше доста големи. Обаче възникна въпросът, дали са живи, защото по никакъв начин не показаха да се движат и да трептят. Не знам, мястото може да беше и туристически капан, въпреки че ми е странно в открито море да разхвърляш умряли морски звезди, за да ги видят туристите. Все пак всичко е възможно.

Следващата спирка е точно плажът El Cielo, където е всичко като по филмите. Изкрящо син цвят на водата, бели облачета върху синьото небе, топла вода, плитко и прекрасно място. Там където лодката е спряла има много скатове, които идват от всички страни. Има и рибки с окраска на зебра. Присъстваме и на предложение за брак, което се случва точно с давещата се девойка, така че нещата се подреждат на мястото си....пръстен, целувка и поздравления за вечна обич. Всички се снимат и правят клипчета. След което екскурзията вече е към своя край и започва усилено наливане на всички туристи с текила и маргарити. Едуардо старателно и методично се грижи да не остане трезвен турист. Маргаритата се налива от един бидон, а текилата от бутилката направо в гърлата на туристите, като се излива навсякъде по телата. Всичко това се случава на фона на кънтяща музика в стил Деспасито, Гуантанамера и други много познати латино ритми. Капитанът на лодката се грижи за лудото каране, като нацелва огромни вълни, който ни заливат изцяло и ако има някой сух, то той вече е мокър. Аз си бях облекла дрехите и в последствие обикалях Козумел сякаш се бях къпала с дрехи, докато изсъхнах. Моника се опитваше да отказва маргаритите, обяснявайки, че ще шофира, на което Едуардо крещеше, че няма проблем, защото в Мексико всичко е позволено. 

 

След приключване на трипа, който продължи точно 4 часа, отидохме да обядваме и да разгледаме Козумел. Приличаше на малко селце, с изключение на крайбрежната алея, където бяха разположени сувенирните магазини и ресторанти. Хареса ни, въпреки че се радвам, че избрахме да отседнем в Плая дел Кармен, а не на острова, каквато беше първоначалната ни идея. Предполагам, че ако не си там само с цел дайвинг и шнорхелинг, си е голяма скука. През деня островът се изпълва с туристи дошли за дневни трипове, но вечер би трябвало да бъде пусто и скучно място.  Така или иначе Козумел с неговия плаж Еl Cielo беше единственото място, което отговори на очакванията ми за карибски плаж.

Ето и няколко снимки от този ден:

 

 

Нямам много снимки от този ден, тъй като основно се забавлявахме и забравихме за фотоапаратите, а това което видяхме беше във водата и без водоустойчива техника нямаше как да се заснеме.

Надявам се да разказът ми да не звучи много разочароващо, защото не е така. Трябва да имате предвид, че в случая пресъздавам само и единствено собствените си усещания, което не значи, че останалите не са се забавлявали. От друга страна не съм плажен тип турист и поради това малко или повече дните на карибското крайбрежие не са точно такива, каквито биха ме удовлетворили. Те бяха подготвени по начин, че пътуването да се хареса на останалите, а за мен беше първата част във вътрешността на полуострова.

@Monika_Koko, моля ,те, да напишеш твоята гледна точка, че информацията да е по-достоверна.

Редактирано 18 март, 2018 от mililia

[Lindt]

преди 2 часа, lesy каза:

Наистина морето, което ние видяхме през ноември е съвсем различно от февруарското. Края на октомври, началото на ноември е краят на дъждовния и началото на сухия сезон и водата е прозрачна, без водорасли. А всеки път на Акумал виждахме поне около 20 костенурки, в повечето случаи си плуваха по две. Вълнение нямаше, само в деня на тръгване, но то беше съвсем малко. Всеки ден наемахме лодки до рифове, като не повтаряхме риф.  Който си търси подводен живот, явно това е периодът за посещение.

 

На мен ми стана интересно и се зачетох за водораслите. Няма напълно ясна причина или конкретен сезон, в който се появяват, защото този вид водорасли sargassum се е увеличил над 5 пъти през последните няколко години. Ураганният сезон им пречи да се размножават и може би затова вие, попадайки в границите на този период, не сте видяли голямо количество. Иначе са огромен проблем за целите Кариби.

http://everythingplayadelcarmen.com/the-summer-of-seaweed/ 

Преди време един италианец, Луиджи, ни разказваше, че когато е бил дете не е имало медузи, а сега са навсякъде по крайбрежието, където живее.

Та, освен необратимо влошаващото се състояние на рифовете, явно и плажният тип туризъм е застрашен.

 

И за да не звуча изцяло като черна хроника, ще похваля разказа на Еми, много ми е интересно да чета, нищо, че още нямам билети в джоба. Дава ми идеи какво да правим, ако не се харесаме с водораслите   

 

Редактирано 18 март, 2018 от Lindt

[Monika_Koko]

Това което аз искам да споделя, че съм влюбена в Козумел. Въпреки ясното съзнание, че съм туристически продукт, че нашата рзходка с лодка е възможно най-комерсиалната , пак съм много доволна. Ние успахме да  видим съвсем незначителна част от острова- около пристанището. После лодката ни мина покрай  райски заливи и приказни места. Очаквах доста от този тур - очаквах див плаж, корали и много риби. Е, нищо подобно. На първото място на което спряхме , дълбочината беше 7-8м. Бухнах се във водата след водача, за да не изпусна нищо от подводния свят. Усещането е уникално. Водата е искрящо чиста, синя  и с  приятна на температура. Виждат се корали, .....и живи и за съжаление доста умряли. Плуват пъстри рибки , малки и големи.  Едуардо се гмурна и хвана октопод и ни го показа. Честно казано  на остров Ланкави (Малайзия)  подводния свят е  в пъти по пъстър, по-богат, жив и разнообразен. Но, всяко място има своя чар. Втората ни спирка, както каза mililia, беше доста семпла . Третата спирка със скатовете, наистина ме впечетли и в началото доста се уплаших. Усещането покрай краката ти  да минават 3-4 ската с дългите си шипове -опашки е меко казано притеснително. Но Едуардо , с лека усмивка обясни ,че тези не били опасни !?! Еееее, щом експертът казва.... аз се доверявам и моментално се впускам да плувам след тях. Досаждам им известно време , после съпровождам  една интерсна и странна риба ...... в този момент забелязвам mililia, която също преследва риби и скатове, смело плувайки в тюркоазените води.   Следват танци, маргарити  и веселба на лодката. Вероятно ако се отседне на острова ,  би  имало възможност да се посетят не-туристическите заливи и райони. И за финал - острова е фантастичен!

[Eti*]

Сипвам си една чаша червено вино и започвам да чета!

[patilana]

@mililia прекрасни разкази и снимки, докарващи главоболие от красотата на местата, които сте посетили!

@Monika_Koko,как можа облакът да отнесе точно тези снимки!

Момичета, радвам се на прекрасните емоции, които сте имали и ви пожелавам да ги допълните с още и още!

Редактирано 18 март, 2018 от patilana

[mililia]

Продължавам да досаждам с разказа за нашето пътешествие из Юкатан.

 

Ден предпоследен.

 

Накрая на пътуването сме и вече започва мрънкане, че не искаме пътуването да свършва и че не ни се прибира. Толкова ни е харесало и така сме се откъснали от дребните житейски проблеми, че човек се усеща така, като чели от дълго време все това прави и то го задоволява напълно. Така или иначе продължаваме да следваме първоначалния план. За този ден по програма имаме много свободно време и едно единствено мероприятие - среща с делфини. 

Няколко месеца по - рано успях да купя билети за посещение на делфинариум на много прилична цена от 50 евро. Очакванията ми са твърде голями, тъй като от много време съм искала такава среща. В крайна сметка мястото, където са делфините, е много красиво направено. Могат да се правят снимки, докато чакаш да дойде време за твоята група. След това не са разрешени снимки, а единствения който може да прави снимки е фотографът на делфинариума. Групите са от 8 човека, като към всяка група има по два делфина. При нас бяха майка и дете, съответно на 9 и 4 год. Цената на снимките е 80 долара на човек или за група от 4-ма - 278 долара. Това е цената, ако си поръчаш снимките предварително. За снимки поръчани след мероприятието, т.е. когато ги разгледаш и впоследствие прецениш, че искаш да си ги закупиш, цената на нашия пакет беше 301 долара. Не се продават индивидуални единични снимки. Е, познайте, дали си закупихме пакета? Ами той струваше по-скъпо от билета ни до Канкун. Вярно, че след като разгледахме снимките излязоха с ново предложение от около 180 евро или долари, не помня точно, но това са цени, които не се преглъщат лесно. Та поради тази причина нямаме снимки с делфините.

За самата среща с делфините няма да разказвам, за да не се влиза в излишни спорове. Лично аз не я препоръчвам.

 

Ето, обаче няколко снимки от това какво е включено в цената на нашия пакет и снимки от делфинариума:

 

 

 След делфинарума си бях записала, че наблизо има едно сеноте Кристалино и решихме да отидем да го видим. Ами, отвън въобще не ни очарова и нямаше нищо общо с предишното ни сеноте Ик Кил. Беше просто една открита дупка в скали. Имаше доста хора и ние го огледахме отвън, но определено никой нямаше желание да влизаме в него. Не мога да преценя и доколко беше чисто с оглед на големината му и количеството хора. Тръгнахме си с идеята да отидем някъде да обядваме и след това да потърсим един частен плаж в Акумал, който ни беше препоръчан от Алексис. Чудейки се къде да отидем за обяд единодушно решихме да се върнем в заведението, където обядвахме миналия път. Отидохме отново при Алексис да оставим колата, като дори те я паркираха и обещаха да я пазят добре.

Обядвахме любимите такос със скариди и гуакамоле. Докато обядвахме на една съседна маса настана някакъв смут. Хората се разбягаха, като се чу някакъв шум от паднал предмет. Оказа се, че от палмите, под които са разположени масите, е паднала змия. Както казаха местните от ресторанта на туристите, не бойте се това е градинска змия, не е опасна. Само си представете да се храните и изведнъж върху вас да падне змия. Плюеш в пазвата и се радваш, че не ти се е случило на теб.

Другата интересна случка беше свързана със заплащането на сметката ни. Видяхме, че сервитьорите, които ни обслужваха се смениха, но решихме че са си предали работата един на друг. При вторият сервитьор си поръчахме само две бири и когато поискахме сметката само тези две бири бяха включени в нея. Изрично извикахме сервитьора и му обяснихме, че сме имали и други поръчки и че това не е цялата ни сметка. Още повече се виждаха и купчината празни чинии на масата ни. Обаче сервитьорът обясни, че сметката ни вече е платена и че не може да ни вземе повторно пари за вече платена сметка. Пак обяснихме, че няма кой да ни плати сметката, но се оказа че поръчката ни е била включена към някаква група и гидът на групата е платил и нашата поръчка. С това въпросът за сервитьора беше приключен и той категорично отказа да вземе пари за вече платена сметка. Мисля, че тази история достатъчно красноречиво  показва колко честни са мексиканците в Юкатан. В България биха взели парите и няма никакво значение, че сметката вече е била платена. Там, обаче, категорично отказаха да вземат повторно пари за нещо, което вече им е платено. Така, че се оказахме почерпени за обяд.

 

След обяда времето беше доста напреднало и решихме просто да отидем отново на плажа с костенурките и да убием времето до вечерта. Този път се настанихме на сянка под палми и така изкарахме времето си този ден. Вечерта направихме последна обиколка на Плая дел Кармен. 

Ето и няколко снимки от нощна Плая дел Кармен:

 

Редактирано 24 март, 2018 от mililia

[mililia]

Ден последен в Юкатан.

 

Приготвяме багажа и към единадесет часа освобождаваме наетия апартамент. Може би тук е мястото да кажа, че в AirBnB се намират чудесни предложения за отсядане почти във всички посетени от нас градове. Беше без проблем да се отседне във вила, апартамент или къща. Имотите са обзаведени модерно с много удобства. Ние навсякъде бяхме наели имоти в затворени комплекси с безплатни паркинги. Всяка вила или апартамент беше с пълно кухненско оборудване, две стаи, две бани и хол с тераси. На всяко място имаше басейн, за разположение на наемателите. Охраната е любезна и създава усещане за сигурност. Цените са много по- ниски, отколкото отсядането в хотел. Нашата група остана много доволна. Ето и последния комплекс в който бяхме отседнали в Плая дел Кармен. 

 

 

Ние бяхме отседнали на последния етаж и от апартамента ни имаше изход по едни вътрешни стълби към покрива на сградата, където имаше разположени шезлонги, масичка и тента.

 

И така махаме за довиждане на охраната на комплекса и поемаме към Канкун. По пътя ни е предвидена спирка в едно селце наречено Пуерто Морелос. За него не знам нищо, освен че е харесало на един магеланец. Така или иначе трябва да запълним времето си с нещо до 16 ч., когато трябва да върнем колата. И така, ето ни в Пуерто Морелос.  Оказва се изключително приятно местенце, разположено покрай морето. За мен то е точно такова, каквото бих искала да бъде цялото крайбрежие. С мексикански дух и много приятно. Съжалявам, че не го бях проучила предварително по-подробно. Вероятно можех да намеря вила, в която да отседнем и да изкараме вечерите си в това изключително приятно селце.

Оставихме колата, заедно с целия багаж. Предварително разпитахме съседите, доколко мястото е сигурно и след като ни увериха, че няма никаква опасност да бъдем ограбени, спокойно оставихме целия си багаж и тръгнахме на обиколка. мисля, че вече бяхме свикнали с честността на мексиканците и бяхме напълно спокойни за вещите ни.

Първо попаднахме на един сергии със сувенири и ръчно изработени нещица. Естествено и въпреки препълнените ни куфари с покупки, продължихме с пазаруването. Който не си беше закупил одеяло с календара на майте беше момента да се обзаведе с такова. Освен това закупихме и три лампиона....Оказаха се изключително ефектни ръчно изработени лампиони от вид дърво, които просто не успяхме да се удържим да не закупим. Заедно с тези покупки, се снабдихме и с дребни сувенири. После следва разходка по крайбрежната уличка и плажа. Звучеше мексиканска популярна музика, на плажа мексикански семейства си правеха пикник докато се препичат на слънце или пък под разположени чадъри. Плажът изглеждаше много добре, въпреки че и там не липсваха типичните водорасли, но като чели не бяха в такива огромни количества. Определено там много ни хареса. Препоръчвам градчето или селцето, на всички които не намират стоенето в американизирани или европеизирани бетонни комплекси. Всъщност мексиканската атмосфера липсва по цялото карибско крайбрежие, докато в Пуерто Морелос тя си съществуваше.  Водата имаше онзи изумрудено зелен цвят, в нея плуваха огромни скатове, а на повърхността плуваха пеликани. Предполагам, че е имало подводен живот, който би могъл да бъде забелязан при шнорхелинг.

 

 

На тази снимка се вижда един огромен скат. Такива скатове имаше много да плува около понтоните, направени за разходка.

 

И малко от самото селце:

 

 

Обядвахме в един местен ресторант със съвсем прилични цени и хубава храна. След това се отправихме към Канкун, където издадохме колата съвсем безпроблемно и групати ни с два отделни полети отлетя за Мексико сити.

 

Редактирано 24 март, 2018 от mililia

[mililia]

Пристигаме всички на летището в Мексико сити и се събираме от различните терминали някъде около 21.30 ч. Нямаме предварително организиран транспорт от летището до хотела, но реших да се оправяме на място. На изхода от терминал 2 има гишета на фирми, предлагащи различни таксиметрови услуги. Избрахме си една фирма от посочените на сайта на летището, показахме адреса на хотела, платихме и отидохме да чакаме нашето такси. Човекът ни откри, натовари багажа и поехме към града. Движението не беше натоварено, но веднага прави впечатление мащабът на пътя и начинът на шофиране. Ами, не е за всеки. Изглежда шоково и се правят какви ли не неочаквани маневри, като коли се вмъкват пред теб и от ляво и от дясно. Отделно градът изглежда пуст, а е неделя вечер. Само на кръстовищата, докато чакаме на светофари се виждат опасни екземпляри - просяци, наркомани, пияни. Първият ни досег с града е плашещ. Хотелът ни се намира в близост до парка Аламеда, но все пак е на централния път. Самото ни отсядане в Мексико сити е съвсем непредвидено и възможността да го разгледаме идва съвсем неочаквано. След закупуването на билетите, авиокомпанията прави промени по полетите си и се оказва, че полетът ни за Европа е преместен с ден по късно. Така се налага нощувка в Мексико сити и повече от половин ден за опознаване на града. Притеснена съм за нощувката ни в хотела, знаейки за опита на други магеланци с отсядането им в хотели в Мексико сити, обаче всичко е наред и ние сме по стаите си.

На сутринта след закуската в хотела, освобождаваме стаите, предаваме багажа си на рецепция, снабдяваме се с карта и поемаме из старата историческа част на града. Още е рано и няма много хора навън, но много бързо установяваме, че градът много ни харесва.

 

Hemiciclo a Juarez

 

Corpus Cristi със статуята пред него

 

Palacio de Bellas Artes

 

Съвсем неочаквано попадаме на безплатна изложба на Салвадор Дали. Разположена е на входа на кулата на Латинска Америка на авенида Франсиско Мадеро. Има охрана, която следи зорко да не се пипат експонатите, но пък всичко останало е съвсем свободно - можеш да снимаш и да разглеждаш съвсем безплатно. Ето няколко от експонатите:

 

 

А след разглеждане на изложбата влизаме в близката църква Сан Франциско. Стара е и с изключително красиви стенописи. Отвън улични музиканти свирят и озвучават мястото с приятни мелодии, а вътре в църквата е спокойно и няма никакви хора.

 

 

Въобще цялата авенида Франсиско Мадеро е много приятна. По нея са разположени административни сгради, банки, златарски магазини и др., но всички са с много красива архитектура. 

 

 

Още няма живот по улицата, като само ресторантите се приготвят, за да бъдат отворени, зареждат се банките при усилена охрана, служителите на магазините се вмъкват през тесни процепи в капаците, скриващи вътрешността на магазина, вдигат се щорите на бижутериите. Постепенно достигаме до така нареченото Сокало/Zocalo или площада на Конституцията. Понеделник е и е видно, че през уикенда на него е бил разположен някакъв базар, който в момента се разваля. Така не успяваме да видим площада в пълния му блясък, но определено е много внушителен. Около него са разположени правителствени и общински сгради, както и Катедралата.

 

 

Разгледахме Катедралата и отново се оказа, че присъстваме на меса. Това ни попречи да разгледаме всичко, тъй като имаше доста молещи се и не е удобно да снимаш и имаше охрана, която следеше туристите да не пречат на церемонията. Послушахме органа и излязохме.

 

Така изглежда мястото около Катедралата:

 

 

Отпстрани на Катедралата тръгват и автобусите за туристически обиколки на града, но ние нямахме достатъчно време за тях, поради което предпочетохме да обикаляме пеша. Отправихме се към Templo Mayor  и след това по малките улички.

 

 

Вече по улиците беше пълно с хора, градът се оказа много жив и определено си заслужава да му бъде отделено значително повече време. След бърза почивка за обяд се отправихме към площад Гарибалди, за да видим, дали има мариачи. Е, нямаше много, но пък и тези които бяха там ни бяха достатъчни. Почти нямаше туристи и мариячите почиваха, но след като ни видяха дойдоха при нас. Предложиха ни да си изберем песен и ние без да се договорим за цена си избрахме какво да ни пеят. Договорихме се с един-двама, но в един момент мариачите се оказаха поне 10, че и повече. Стана ясно, че сумата за песента ще бъде огромна и че няма да мине леко. След това оставихме 70 песо, но се оказа че те искат двойно. Естествено докато на нас ни пеят се събраха и други туристи, но ние бяхме тези, които са поръчали музиката и които трябва да плащат. Не платихме повече, ама трябваше бързо да напуснем площада, защото хората си настояваха за парите и това беше единствения начин да ги накараме да спрат. Не беше най-приятното преживяване, но грешката си беше наша. 

 

 

Вечер когато са много хора предполагам, че ще е много приятно площадче. Обаче не мога да си спредставя колко е спокоен района. Докато обикаляхме се загубихме из едни улички, които ни изглеждаха доста притеснително. Вечер не бих обикаляла из тях, както и не бих наела хотел в тази зона.

Загубването по улиците ни заведе съвсем неочаквано до един много красив площад:

 

 

Докато се оправим из уличките, времето напредна и трябваше да се отправим към летището. Наехме такси, чрез рецепцията на хотела с изискване да минем и през двата терминала на летището, тъй като групата ни се разделяше и ние с Моника трябваше да летим до Мадрид с Аеромексико, докато останалите летяха за Милано с Луфтханза.

 

В Мадрид ни посрещна студено и дъждовно време. На нас въобще не ни се обикаляше на този студ и прекарахме денят в заведенията в близост до хотела ни или в стаята. Вечерта се запознахме с Crazy Horse на по чаша вино и приятни разговори.

С оглед, че на другият ден летяхме много рано, бях наела стая в Нostel Viky, който се намира в Барахас и има безплатен денонощен шатъл. Много приятно място и с условия, напълно покриващи изискванията ни - чисто, топло, голяма стая, телевизор и в близост до заведения за хранене. Собственикът ни взе от летището на пристигане в Мадрид и на другия ден ни върна пак там. Препоръчвам хостела изцяло.

 

И няколко изводи за Юкатан. Не се ограничавайте само с крайбрежието. Малките колониални градчета са очарователни и човек се влюбва в тях, ако им отдели нужното време, за да ги почувства и опознае. Хората са прекрасни. Не досаждат, но пък за това се опитват да помагат, както могат. Никой не гледа на туриста, като на бял глупак, който плаща, колкото можеш да го излъжеш. Цените подлежат на пазарлък, но ги намалят с малко т.е. липсва онова надлъгване, което съществува в Азия.

Хората са мили при опит да ги заговориш и откликват с любезност. Не е желателно обаче да ги снимаш. На няколко места, приближавайки с фотоапаратдо сергия или нещо подобно, човекът се развикваше много притеснено "но фото, но фото", дори и без да съм направила опит да снимам, което показваше, че снимките ги плашат. По самият им види личеше, че не обичат да бъдат снимани. Поради тази причина нямам снимки с мексиканци, тъй като не желаех да разстройвам хората. Мексиканците живеят прикрито и няма открити прозорци на къщите откъм улицата. Човек вижда само цветни стени и спуснати щори. Вероятно всики трябва да е нащрек, когато е в Мексико, но в никакъв случай не го смятам за опасно и рисковано пътуване, поне в тази част на страната, където бяхме ние. Човек лесно се ориентира и вероятно най-добрия начин за опознаване на Юкатан е чрез кола. Крайбрежието е много интернационално и безлично, но все пак всеки може да намери нещо, което да му хареса. Козумел е страхотен остров и си заслужава посещение, но цените са високи и вероятно е по -добре дасе отседне в Плая дел Кармен. Цените по крайбрежието са двойни и тройни на тези във вътрешността. Храната в градовете е много вкусна, но пътувайки по магистралите няма места, където може човек да се нахрани. Бензин и нужните неща трябва да бъдат закупени преди да се напусне града, защото почти липсват по пътя.

 

Самото пътуване хареса и на четрима ни. Нямаше разочаровани. Хареса ни и в Мексико сити и аз бих се върнала отново за да видя и останалото от него. Любими местанца лично за мен са Вайадолид и Кампече, а от атракциите много ми хареса Хасиендата, Ек Балам и резерватътс пеликаните. 

 

Край 

 

 

 

 

 

Редактирано 24 март, 2018 от mililia

[Marisha]

В момента избирам дестинация за зима 2019. След този пътепис е лесно, ще е Мексико. Благодаря на @mililia и @Monika_Koko

за прекрасен разказ, пълен с емоции и снимки. За мен беше удоволствие да го чета.

[Monika_Koko]

Заслугата за разказа е изцяло на mililia. Аз преживях отново всичко, четейки нейния разказ:) 

[lidia]

Здравейте, mililia и поздравления за разказите и снимките  Ви, които със затаен дъх изчетох и разгледах. На 12 ноември  летим за 14 дни за Мексико. Въпросът ми е , опасно ли е аз и 20-годишната ми дъщеря да си наемем кола от Канкун и да тръгнем по вашият маршрут, който много ми допадна или да резервираме организирани екскурзии от агенции. Досега сме пообиколили голяма част от Азия , винаги самостоятелно , но за Мексико , чета различни неща относно безопасността за 2 сами жени? 

[mililia]

преди 10 минути , lidia каза:

Здравейте, mililia и поздравления за разказите и снимките  Ви, които със затаен дъх изчетох и разгледах. На 12 ноември  летим за 14 дни за Мексико. Въпросът ми е , опасно ли е аз и 20-годишната ми дъщеря да си наемем кола от Канкун и да тръгнем по вашият маршрут, който много ми допадна или да резервираме организирани екскурзии от агенции. Досега сме пообиколили голяма част от Азия , винаги самостоятелно , но за Мексико , чета различни неща относно безопасността за 2 сами жени? 

Здравей, Лидия! Аз не съм се чувствала застрашена в Мексико, но пък спазвах определени правила. Според мен няма да имаш проблеми, но избягвайте да шофирате през тъмната част на денонощието, а ако се разхождате гледайте да сте в оживени зони. Този съвет е превантивен, а не защото съм се чувствала в опасност. Понеже пишеш, че би могла да обикаляш по нашия маршрут предполагам, че няма да отседнете на едно място и да правите турове всеки ден. Препоръчвам ти, ако не отсядаш в хотели да търсиш затворени комплекси. Там сигурността е много висока и за вас и за колата. Единственото място, където смятам, че би могло да е по проблемно това са баровете и заведенията с алкохол и много американски туристи. Избягвайте ги и ще сте ок. Другото, което е, спазвайте правилата за движение. Техният КАТ си проси подкупи, така че не им давайте възможност за това.  Когато шофирате нека бъдете със заключени врати и прозорци и не оставяйте багаж в колата на видно място. Всичко ще бъде наред.

Наемайки кола, човек сам си определя разписанието и е доста по-добре. Екскурзиите ще ви излязат безмислено скъпо, а ще се съобразявате с доста неща.

[lidia]

1 hour ago, mililia said:

Благодаря ти много. Преди да прочета разказите ти, планирах :

1. 3 нощувки в Канкун- център , за да правим от там екскурзии  да Чичен Ица+Валядолид, екскурзия до Коба и Ушмал, 3-ия ден до Исла Мухерес/ зона Хотелиера/

2. Останалите 12 нощувки да разпределя на Плая де Кармен,Акумал,Тулум, и от там да посещаваме

 Ксарет и Козумел

След разказите ти, Планирам:

1. 1 нощ в Канкун-оглед на града и наемане на кола от там

2. 1 нощ Валядолид- от там Чичен Ица и Ик Кил

3. 1 нощ Мерида

4. Връщане в Канкун и 2 нощ  на Исла Мухерес

5. 2-3 нощ Плая / Харет и Козумел/

6. 2 нощ в Акумал / гмеркане и нз какво друго/

7. 4 нощ  в Тулум

 

. Целта ни и забележителности  и плаж. Ако можеш сподели мнение за планираното ми , или  да ми корегираш нещо, ще бъда благодарна

 

[mililia]

преди 3 минути , lidia каза:

 

Не бих си позволила да коригирам нищо, тъй като концепцията за твоята обиколка из ривиера Мая е съвсем различна от моята. Аз исках история и бит, ти искаш почивка и плаж.

Единственото, което бих те посъветвала изцяло да махнеш нощувките в Канкун. Ако пристигате през деня взимайте колата и директно към Вайадолид - 1,30 ч. да е с кола. Като ти писах за баровете и ресторантите с пияни американци имах предвид точно Канкун. Ако държиш да разгледаш Канкун остави го за накрая. Вече ще сте свикнали с обстановката. А другите нощувки на Плая, Акумал и Тулум да ги обединиш в Плая дел Кармен. Не виждам смисъл от това местене и стягане на багажа. За 20 мин с кола максимум е времето от Плая до Акумл, като се има предвид, че ние се бяхме забили навътре в Плая дел Кармен, а не на крайбрежието. 

Като цяло крайбрежието не дава точна представа за Мексико, доста е европейзирано и скъпо.