Работа чрез пътуване и пътуване чрез работа

[Красен]

Здравейте.

Тук в тази тема бих искал да повдигна един въпрос, които предполагам засяга почти всички от нас, които обичаме да пътешестваме.

Ето какво имам предвид:

Обикновено почти всички хора обичат да пътуват. Но може би около 80-90% от хората не са нищо повече от туристи или просто "почиващи". Да, и те обичат да пътуват, но за кратко. Обичат да отидат на екскурзия (при това винаги на някое известно и цивилизовано място, като Париж, Рим, Виена или някой курорт в Гърция примерно), но за кратко- уморяват се, а и им омръзва. Обичат да ходят и на почивка (без много придвижване)- може и малко по-дълго, но пак не много- също им омръзва. Обикновено географията и историята им куцат- трудно се ориентират по карти, често нямат особена представа къде се намират. Като отиват на екскурзия, държат например да има екскурзовод, който да говори много, и да обяснява подробно, като например при посещението на някоя историческа забележителност. Не че ще запомнят нещо, примерно кой цар го е построил, кой век, каква битка се е случила по тези места и т.н., нито пък ги интересува. Важно е обаче екскурзовода да "всява професионализъм", говорейки много, общо взето без значение какво точно. За тях е характерна също и високата степен на претенции- готови са да се оплакват за всяка дреболия: защо има петно на кърпите в банята в хотела, защо в автобуса климатика не е бил достатъчно силен, и т.н. и т.н. (мои приятели от туристически агенции са имали не малко главоболия, изобщо, това е неизменно бреме за всяка туристическа фирма). И след като екскурзията или почивката свършат, за тях е съвсем нормално да си продължат в обикновения ежедневен живот- на работа, по бизнес или каквото друго ги привлича.

Не ги упреквам, в никакъв случай. Разбирам ги. Просто пътешествията не са нещо, което ги влече. Те само обичат да пътуват (че кой не обича!?!), но за малко. Всеки си има нещо, което го влече. Тях просто ги привличат други неща- при някои- бизнес, търговия, при други- футбол, при трети- изкуство, при четвърти- машини, и т.н. Ако ние отидем "на тяхната територия", вероятно и ние пътешествениците ще изглеждаме невежи, неразбиращи нищо, и бързо ще ни доскучава това, от което те се интересуват.

Има обаче една група хора, които не просто "обичат да пътуват", а пътешествията са им основното, което ги привлича. Това сме ние- пътешествениците, магеланци.

Аз лично винаги съм се интересувал от география и история, и особено се вълнувам, когато мога да ги изследвам на живо по Земята.

Ние пътешествениците рядко споделяме, но все пак това е факт, с който всички се сблъскваме: в този живот има много неща, които са против пътешествията! Ние пътуваме, отиваме до далечни вълнуващи дестинации, но представяме пред другите само това, което е вълнуващо- самото посещение на тези дестинации. И обикновено всички ни се възхищават, възприемайки го като наш голям успех- как сме успели да стигнем до тези места. Но обикновено не се замислят, а и ние нямаме навика да споделяме, че всъщност по-голям успех не е самото достигане до там, а преборването с многото фактори от живота, които се опитват да осуетят дадено пътешествие. И ето кои фактори имам предвид:

- Пари. Иска ни се да отидем на другия край на Земята, но самолетните билети винаги са много скъпи, отделно един куп още разходи- за спане, ядене, и т.н.

- Време. Обикновено сме принудени да работим "застопорено"- на едно място, в един офис, в един град, от понеделник до петък. Имаме време само в събота и неделя (а при някои даже само неделя). За толкова кратко време докъде можем да стигнем? Общо взето не по-далеч от около 100-200 км от мястото, където живеем и работим. Дори и да стигнем малко по-далеч, не си заслужава, времето ще отиде само в път дотам и веднага обратно. Остават единствено отпуските. И след като пътешествията ни привличат, не ни остава друго, освен да живеем, чакайки следващата отпуска- чак догодина...

- Семейство, близки. Няма как, особено женените, трудно ще изоставят половинките си и децата си, за да тръгнат сами. Ако пък тръгне цялото семейство, това неизбежно ще донесе много затруднения- както финансови (вече трябва да се купи не един а поне 2 или 3 самолетни билета), така и ежедневни, по време на пътуването- трябва да се съобразяваме с децата примерно и т.н.

- Здраве. За здравето е излишно да говоря. Болен човек не е за пътешествие. Не че не може, но първо, може да е рисковано. И второ, телесното неразположение малко или много ще помрачава удоволствието от което и да е пътуване.

Отделно има и други фактори, които са външни- бюрократична система за издаването на визи, паспорти, самолетни билети, разрешителни за посещение на някои райони и т.н., несигурност дали на летището или на границата някой служител в лошо настроение няма да реши, че документите ти "не отговарят" на изискванията и да не те пусне да преминеш, проваляйки с това цялата ти програма, губейки и пари, и предварителни резервации, и билети, и т.н. Други фактори могат да бъдат размирици в дадената страна, природни бедствия, и т.н.

И преди да отидем на пътешествие, всъщност ние трябва да се справим със всички тези фактори, да разрешим всички тези проблеми предварително. Което всъщност е истинското "покоряване" на далечните дестинации. Това ако направим- после другото е лесно.

 

И така, относно всичко, което споделих по-горе, в тази тема бих искал да повдигна въпроса поне за първите два фактора- парите и времето, защото изглежда, че те ако се разрешат, другите (може би!) биха се разрешили по-лесно.

Не можем да пътуваме много далеч и много дълго- трябват пари. А за да имаме пари, трябва да работим, обикновено на едно място. Като работим, ще имаме пари, но пък няма да имаме достатъчно време за пътешествия. При една такава система- ни така, ни инак. Аз например работя като учител по английски в Китай, и съм на "застопорена на едно място работа", все пак добре, че отпуските са две- ваканциите на учениците. Но примерно има места, за които най-подходящия сезон за посещение е май. Или пък октомври- ноември. За мен това е изключено- точно по средата на учебния семестър. Това само като пример. Сигурен съм, че много пътешественици са се сблъсквали с тази реалност, и може би се опитват да я разрешат и до днес. Някои може би са успели донякъде, други не.

Очевидно единствения отговор е да не разделяме работата на едно място, от почивката, превърната в пътешествие, а вместо това да ги съчетаем.

Можем ли да превърнем пътешествието в работа, в източник на доходи? Ако успеем, тогава няма да имаме нужда от "застопорена работа на едно място, чакайки отпуската", защото самото пътешествие ще бъде и работа. И самата работа ще бъде чрез пътешествие. Един от начините е да водим групи на екскурзия, макар че и това си има свои недостатъци и ограничения.

Или пък да работим нещо, което може да не е директно свързано с пътешествия, но да не изисква непременно застопоряване на едно място. Примерно работа онлайн- достатъчно е да имаш един лаптоп и интернет връзка, и можеш да отидеш и насред Сибирската пустош, с лаптопа на брега на някое езеро в тайгата, и там да работиш...

 

Какъв е вашият опит в това? Бих се радвал ако споделите кой как е решил този проблем. Или пък как би искал да го реши. Или пък каквито и да са идеи по въпроса. Може да изникнат интересни идеи.

[dimitrov6]

преди 12 минути , Красен каза:

Здравейте.

Тук в тази тема бих искал да повдигна един въпрос, които предполагам засяга почти всички от нас, които обичаме да пътешестваме.

Ето какво имам предвид:

Обикновено почти всички хора обичат да пътуват. Но може би около 80-90% от хората не са нищо повече от туристи или просто "почиващи". Да, и те обичат да пътуват, но за кратко. Обичат да отидат на екскурзия (при това винаги на някое известно и цивилизовано място, като Париж, Рим, Виена или някой курорт в Гърция примерно), но за кратко- уморяват се, а и им омръзва. Обичат да ходят и на почивка (без много придвижване)- може и малко по-дълго, но пак не много- също им омръзва. Обикновено географията и историята им куцат- трудно се ориентират по карти, често нямат особена представа къде се намират. Като отиват на екскурзия, държат например да има екскурзовод, който да говори много, и да обяснява подробно, като например при посещението на някоя историческа забележителност. Не че ще запомнят нещо, примерно кой цар го е построил, кой век, каква битка се е случила по тези места и т.н., нито пък ги интересува. Важно е обаче екскурзовода да "всява професионализъм", говорейки много, общо взето без значение какво точно. За тях е характерна също и високата степен на претенции- готови са да се оплакват за всяка дреболия: защо има петно на кърпите в банята в хотела, защо в автобуса климатика не е бил достатъчно силен, и т.н. и т.н. (мои приятели от туристически агенции са имали не малко главоболия, изобщо, това е неизменно бреме за всяка туристическа фирма). И след като екскурзията или почивката свършат, за тях е съвсем нормално да си продължат в обикновения ежедневен живот- на работа, по бизнес или каквото друго ги привлича.

Не ги упреквам, в никакъв случай. Разбирам ги. Просто пътешествията не са нещо, което ги влече. Те само обичат да пътуват (че кой не обича!?!), но за малко. Всеки си има нещо, което го влече. Тях просто ги привличат други неща- при някои- бизнес, търговия, при други- футбол, при трети- изкуство, при четвърти- машини, и т.н. Ако ние отидем "на тяхната територия", вероятно и ние пътешествениците ще изглеждаме невежи, неразбиращи нищо, и бързо ще ни доскучава това, от което те се интересуват.

Има обаче една група хора, които не просто "обичат да пътуват", а пътешествията са им основното, което ги привлича. Това сме ние- пътешествениците, магеланци.

Аз лично винаги съм се интересувал от география и история, и особено се вълнувам, когато мога да ги изследвам на живо по Земята.

Ние пътешествениците рядко споделяме, но все пак това е факт, с който всички се сблъскваме: в този живот има много неща, които са против пътешествията! Ние пътуваме, отиваме до далечни вълнуващи дестинации, но представяме пред другите само това, което е вълнуващо- самото посещение на тези дестинации. И обикновено всички ни се възхищават, възприемайки го като наш голям успех- как сме успели да стигнем до тези места. Но обикновено не се замислят, а и ние нямаме навика да споделяме, че всъщност по-голям успех не е самото достигане до там, а преборването с многото фактори от живота, които се опитват да осуетят дадено пътешествие. И ето кои фактори имам предвид:

- Пари. Иска ни се да отидем на другия край на Земята, но самолетните билети винаги са много скъпи, отделно един куп още разходи- за спане, ядене, и т.н.

- Време. Обикновено сме принудени да работим "застопорено"- на едно място, в един офис, в един град, от понеделник до петък. Имаме време само в събота и неделя (а при някои даже само неделя). За толкова кратко време докъде можем да стигнем? Общо взето не по-далеч от около 100-200 км от мястото, където живеем и работим. Дори и да стигнем малко по-далеч, не си заслужава, времето ще отиде само в път дотам и веднага обратно. Остават единствено отпуските. И след като пътешествията ни привличат, не ни остава друго, освен да живеем, чакайки следващата отпуска- чак догодина...

- Семейство, близки. Няма как, особено женените, трудно ще изоставят половинките си и децата си, за да тръгнат сами. Ако пък тръгне цялото семейство, това неизбежно ще донесе много затруднения- както финансови (вече трябва да се купи не един а поне 2 или 3 самолетни билета), така и ежедневни, по време на пътуването- трябва да се съобразяваме с децата примерно и т.н.

- Здраве. За здравето е излишно да говоря. Болен човек не е за пътешествие. Не че не може, но първо, може да е рисковано. И второ, телесното неразположение малко или много ще помрачава удоволствието от което и да е пътуване.

Отделно има и други фактори, които са външни- бюрократична система за издаването на визи, паспорти, самолетни билети, разрешителни за посещение на някои райони и т.н., несигурност дали на летището или на границата някой служител в лошо настроение няма да реши, че документите ти "не отговарят" на изискванията и да не те пусне да преминеш, проваляйки с това цялата ти програма, губейки и пари, и предварителни резервации, и билети, и т.н. Други фактори могат да бъдат размирици в дадената страна, природни бедствия, и т.н.

И преди да отидем на пътешествие, всъщност ние трябва да се справим със всички тези фактори, да разрешим всички тези проблеми предварително. Което всъщност е истинското "покоряване" на далечните дестинации. Това ако направим- после другото е лесно.

 

И така, относно всичко, което споделих по-горе, в тази тема бих искал да повдигна въпроса поне за първите два фактора- парите и времето, защото изглежда, че те ако се разрешат, другите (може би!) биха се разрешили по-лесно.

Не можем да пътуваме много далеч и много дълго- трябват пари. А за да имаме пари, трябва да работим, обикновено на едно място. Като работим, ще имаме пари, но пък няма да имаме достатъчно време за пътешествия. При една такава система- ни така, ни инак. Аз например работя като учител по английски в Китай, и съм на "застопорена на едно място работа", все пак добре, че отпуските са две- ваканциите на учениците. Но примерно има места, за които най-подходящия сезон за посещение е май. Или пък октомври- ноември. За мен това е изключено- точно по средата на учебния семестър. Това само като пример. Сигурен съм, че много пътешественици са се сблъсквали с тази реалност, и може би се опитват да я разрешат и до днес. Някои може би са успели донякъде, други не.

Очевидно единствения отговор е да не разделяме работата на едно място, от почивката, превърната в пътешествие, а вместо това да ги съчетаем.

Можем ли да превърнем пътешествието в работа, в източник на доходи? Ако успеем, тогава няма да имаме нужда от "застопорена работа на едно място, чакайки отпуската", защото самото пътешествие ще бъде и работа. И самата работа ще бъде чрез пътешествие. Един от начините е да водим групи на екскурзия, макар че и това си има свои недостатъци и ограничения.

Или пък да работим нещо, което може да не е директно свързано с пътешествия, но да не изисква непременно застопоряване на едно място. Примерно работа онлайн- достатъчно е да имаш един лаптоп и интернет връзка, и можеш да отидеш и насред Сибирската пустош, с лаптопа на брега на някое езеро в тайгата, и там да работиш...

 

Какъв е вашият опит в това? Бих се радвал ако споделите кой как е решил този проблем. Или пък как би искал да го реши. Или пък каквито и да са идеи по въпроса. Може да изникнат интересни идеи.

Ами категорията на пенсионерите,които имат свободно време и някакви пари.При тях само здравето може да ги спре.

[Красен]

9 minutes ago, dimitrov6 said:

Ами категорията на пенсионерите,които имат свободно време и някакви пари.При тях само здравето може да ги спре.

Да, но както казваш, наистина при тях здравето може да е доста ограничаващо. При по-младите обикновено първите три фактора- пари, време и семейство са ограничаващи. Чак до старостта. После да кажем, че времето и семейството вече не е така ограничаващо, макар че парите пак си остават ограничение, особено с малките пенсии в България. Но тогава пък се намесва здравето...

[infectedmushroom]

преди 45 минути , Красен каза:

Примерно работа онлайн- достатъчно е да имаш един лаптоп и интернет връзка, и можеш да отидеш и насред Сибирската пустош, с лаптопа на брега на някое езеро в тайгата, и там да работиш...

 

Аз съм софтуерен инжинер и за мен не е задължително да съм във офиса понеже имам право на home office една седмица всеки месец.

Директния ми мениджър е в Америка и често, когато искам да пътувам някъде искам разрешение да ме няма в офиса повече от една седмица, ако ми е нужно. За него е все тая къде съм стига работата да се върши и не съм имал проблеми. Но където и да съм, аз съм вързан за лаптопа за поне 6 часа на ден, защото трябва да си свърша работата. Работя от служебен лаптоп и го пазя като очите си, когато пътувам с него, защото ако се загуби, открадне и т.н. ще ми навлече куп главоболия. Също така и е некомфортно заради часовата разлика, защото когато бях в Чили и си носех работата с мен имах през ден скайп срещи с офиса в БГ и трябваше да ставам в 4 сутринта, за да съм на линия. 

Всичко има и плюсове и минуси. Предполагам че на всеки човек, обичащ пътуванията, му се иска да захвърли всичко и да да тръгне на някъде и аз имам такива моменти и съм срещал стотици хора по света направили точно това. Ако 100% е това, което те влече - направи го, просто знай, че може да не се окаже това, което си мислиш, че ще бъде. Тревата не винаги е по - зелена от другата страна. Както казах и аз мисля за тези неща, но за себе си мога да кажа, че за сега ми е ок да имам и работа и пътувания. Ако след време не ми е ок - ще оставя всичко и ще отида да откривам нови места. Важното е човек да е ок винаги със себе си и с това което прави.

[Красен]

22 minutes ago, vbkirilov said:

 

Аз съм софтуерен инжинер и за мен не е задължително да съм във офиса понеже имам право на home office една седмица всеки месец.

Директния ми мениджър е в Америка и често, когато искам да пътувам някъде искам разрешение да ме няма в офиса повече от една седмица, ако ми е нужно. За него е все тая къде съм стига работата да се върши и не съм имал проблеми. Но където и да съм, аз съм вързан за лаптопа за поне 6 часа на ден, защото трябва да си свърша работата. Работя от служебен лаптоп и го пазя като очите си, когато пътувам с него, защото ако се загуби, открадне и т.н. ще ми навлече куп главоболия. Също така и е некомфортно заради часовата разлика, защото когато бях в Чили и си носех работата с мен имах през ден скайп срещи с офиса в БГ и трябваше да ставам в 4 сутринта, за да съм на линия. 

Всичко има и плюсове и минуси. Предполагам че на всеки човек, обичащ пътуванията, му се иска да захвърли всичко и да да тръгне на някъде и аз имам такива моменти и съм срещал стотици хора по света направили точно това. Ако 100% е това, което те влече - направи го, просто знай, че може да не се окаже това, което си мислиш, че ще бъде. Тревата не винаги е по - зелена от другата страна. Както казах и аз мисля за тези неща, но за себе си мога да кажа, че за сега ми е ок да имам и работа и пътувания. Ако след време не ми е ок - ще оставя всичко и ще отида да откривам нови места. Важното е човек да е ок винаги със себе си и с това което прави.

Да, съгласен съм, идеално няма. Дори и да постигнем това, което искаме, пак все ще има и трудни или неприятни моменти или други проблеми. Отнася се и за тези, които са успели да се уредят на работа чрез пътешествия или нещо подобно.

Но все пак, когато човек прави това, което би искал да прави, отрицателните моменти, минусите, ще са само нещо инцидентно. Останалото ще е удоволствие. Когато обаче човек бива принуден да прави друго, което не го влече всъщност- тогава има един постоянен минус, който го съпътства през цялото време...

[Георги]

Вечната дилема - пари, енергия и свободно време се засичат максимум 2/3

 

Може би най-лесният път наистина е дистанционна работа, например чрез IT. На един от кинофестивалите гледахме точно такъв филм, за един пич, който просто тръгна да обикаля света и като му потрябваха пари спираше за няколко дни, където и да е да фрилансърства. Но и това според мен си има своите недостатъци, ние го гледаме само от гледна точка че си винаги в отпуска, но в същото време си и винаги на работа. Можеш ли да се насладиш изцяло на пътуването, ако имаш ангажимент, който трябва да се свърши днес-утре-вдругиден? Особено за по-отговорните ИТ длъжности тотално изключване от матрицата не винаги е възможно. А и не съм убеден, че работата на поискване е толкова лесна и възможна - сериозните работодатели ще изискват все пак и някаква отговорност от човекът, който изпълнява задачата им и няма да се трогнат много, че е свободолюбива пътешественическа душа и ще свърши работата, когато той сметне за добре. 

 

По същият начин и с домашната работа (хоум офис). Може да се гледа както, че работиш от комфорта на вкъщи, но в същото време и живееш в офиса си. Изисква се определена психическа нагласа за да можеш да "изключиш" от служебните задачи, крайни срокове и стрес, когато обстановката около теб не се променя. 

 

 

[Lyubina]

То, всичко това хубаво, ама не можем всички да сме IT и/или фрийлансъри.

За финансите изобщо не говорим, ама няма да коментирам, да не излезе че се оплаквам  

За мен основното е желание да има и добро здраве. Другото се намества постепенно. Е, не с такава честота и продължителност с каквато ми се иска, но все пак става. Само разтягаме плановете във времето.

[prozium]

Срещал съм доста истории за млади хора, които се впускат да обикалят света с крайно ограничен бюджет. Тук говорим за каучсърфинг, палаткуване когато се налага, а понякога и спане по гари  и подобни обществени места. Определено не е за всеки. Идеята е във всяка държава да "поработваш" по малко, засаждаш дървета в Аляска, чистиш боклуците край пътя и в парковете в Уелингтън, миеш чинии в ресторант или подреждаш рафтовете на супермаркети след работното им време някъде из Европа  и всякакви подобни. Пътуваш между държавите най-често на стоп ако е възможно. 

Но за подобен вид пътуване се иска и много определена нагласа и визия за света. 

 

Колкото до ИТ, там мобилността наистина е може би най-голяма, но не виждам защо и в другите свери ( като финанси например ) да не е подобно, всяка работа, която изисква главно компютър и телефон, може да бъде вършена навсякъде където имаш стабилен интернет. Да не говорим че и работодателите вече се усещат, че служителите им може би ще са по-ефективни и производителни, ако са на някое хубаво място и често ит/маркетинг компании местят офисите си за по няколко месеца на разни хубави места. Последно един приятел, който се занимава с онлайн маркетинг в Берлин ми се похвали, че цялата фирма се изнася за студените и тъмни месеци в Тайланд и след това Индонезия, за да събират витамин D

[Yavor]

Търговията на финансови инструменти е добър източник на доходи за пътувания из света и предполага осъществяване на търговия при наличие на добра интернет връзка и телефон/таблет (дори лаптоп не е нужден). Някои приемат търговията на финансови инструменти като работа, други - като хоби: въпросът е, че докато пътуваш, можеш и да си поработваш .

 

Разбира се има и ограничения от т.нар. location IP blocking, които възпрепятстват достъпа до платформите за търговия, но пък това се преодолява с дългосрочни стратегии и позиции.

[akair]

3 hours ago, Yavor said:

Разбира се има и ограничения от т.нар. location IP blocking, които възпрепятстват достъпа до платформите за търговия, но пък това се преодолява с дългосрочни стратегии и позиции.

Начини за заобикаляне на подобни ограничения има, стига желание да има

Според мен е ненужно вглеждането ИТ сферата като най-облагодетелствани откъм работа от разстояние. Доста творци могат да твроят, докато пътуват - художници, писатели, ... (не и скулпторите), журналисти, кореспонденти. Всякакви анализатори и прилична част от счетоводителите (ако ще се вгледаме във финансовата област) могат да работят отдалечно през по-голямата част от времето.

Преподавателите могат да пътуват за по семестър или година и да преподават на друго място (творчеки отпуск, sabbatical). Има не една и две програми за училищни преподаватели, които могат да работят в чужда страна с деца, които са underprivileged.

Проджект мениджърите (далеч отвъд ИТ индустрията), които наистина ръководят проекти (а не различни администратори, които имат fancy title), могат да си позволят да работят от разстояние през голяма част от времето.

За никого не е тайна, че IBM има procurement център в София - тези хора далеч не е нужно постоянно да са в офиса, освен ако не ги кефи да гледат излитащите и кацащи самолети от близкото летище.

Обективно погледнато, дипломатите пътуват и работят. Даже е практика на 3 години да им сменят назначението.

 

[Георги]

преди 2 часа, akair каза:

Според мен е ненужно вглеждането ИТ сферата като най-облагодетелствани откъм работа от разстояние.

Мисля, че фокусирането при тях е не толкова, че могат да я вършат дистанционно, а и че са по-гъвкави откъм график. Фрилансърските сайтове, където се върши работа на парче са в по-голямата си част IT ориентирани. Иначе много професии могат да се вършат дистанционно, но изискват и по-редовно присъствие пред компютъра. 

[Crazy Horse]

Има доста професии, които позволяват чести пътувания, не знам защо всички се концентрират само върху фрийлансърите и изобщо ИТ сектора. Ти самият, Красене, си представител на друга такава професия - преподавателите. Един учител по английски език може ако иска да си намира работа в различни държави и докато е там да ползва държавите като база за още пътешествия. Аз съм преподавал английски език в Русия и Испания примерно. Университетските преподаватели имат дори повече възможности за пътуване. Аз използвам сега две основни стратегии - академични конференции за кратки пътувания и си намирам университети, които да ме канят като гостуващ лектор. В Австрия, примерно бях един семестър като гостуващ лектор и сега замислям подобна схема дори за екзотични дестинации като Сейшелите и Нова Зеландия. Отделно, тук в Испания примерно имам доста повече ваканции и мога да ги използвам за още лични пътешествия.

 

Не виждам и проблем понякога да пътувам сам или с приятели. С жена ми сме се разбрали - винаги семейно на море или ако организирам пътуване из Европа, има и желание за Северна Америка, Нова Зеландия и Австралия, но за други дестинации е пас. Категорично отказва да ме придружава до Африка или Латинска Америка, примерно, но аз искам да ги видя. Е, какъв е проблемът? Отскочих до Африка зимата за 8 дни, април ще отскоча и до Латинска Америка, а лятото ще сме пак семейно на море, а юни месец и в Прованс. Така сме доволни всички. С времето, разбира се, все по-често пътуваме заедно семейно, защото след като видя в близките 2-3 години това, което искам в Латинска Америка и Африка ще се насочим към семейни и образователни пътешествия в Европа, Япония, Австралия и Канада, но мисълта ми е, че не е болка за умиране поне в нашето семейство ако един от нас попътува 7-8-10 дни някъде в годината сам. Е, за повече от това не съм съгласен, но искам да кажа, че сме отворени към компромиси. 

А, иначе има и доста други професии/длъжности, които позволяват интензивни пътешествия - международен екскурзовод или представител на тур. агенция, дипломат, депутат, особено евродепутат :), пилот, стюард/еса, работа на кораб - круизен, търговски, натовски ако щеш :), шофьор на ТИР :), международен одитор или консултант за компании от сорта на Unilever, Deloitte, KPMG, както и преводач или служител в компания занимаваща се с импорт-експорт или маркетинг по света и у нас, DJ - справка: нашият знаменит магеланец Георги Матеев, журналист, фотограф, музикант, цирков артист, актьор, спортист, шахматист, треньор, служител във фармацевтична фирма - бивш мой съученик е такъв е Берлин и не се спира - Цюрих, Париж, Лондон, Сингапур, Торонто, Чикаго, Шанхай и Сидни са му вече като квартални разходки, работа за разни ЕС, ООН и други международни институции и агенции, мисионер, антрополог, археолог... Спирам се тук, че мога книга да напиша както започнах, но наистина има много възможности за хора с всякакви професии и предпочитания.  

[Красен]

Да, това определено е минус относно фрилансърските работи- IT и други- принуден си по време на пътешествието да се съсредоточиш върху работата- върху неща, които далеч не са свързани с пътешествия. Все пак гъвкавото време и парите, които получаваш, са плюс, който пак е удовлетворяващ за някои хора.

Другия вариант- тип "скитник", който пътува на стоп, спи където намери, работи евентуално нещо инцидентно и ниско платено, колкото да преживее, или даже проси- това може и да удовлетворява някои хора със странни (поне за мен) философии. Преди няколко месеца видях един такъв скитник в Хонгконг. Стоеше на едно кръстовище и просеше, с една табела, на която пишеше "Аз съм пътешественик, обикалям света. Моля, дайде ми пари", очевидно надявайки се да "трогне" минувачите. Беше си сложил една шапка пред себе си, но тя беше празна, и като цяло никой не му обръщаше внимание. Все пак за някои "странни ергени" това може и да е опция, начин на живот, но на голяма цена- мизерия, самота (понякога умопомрачаваща, убийствена самота!) и евентуално чувство на безполезност. А пък за женени това е немислимо (освен в някои изключения за малко време, не повече от 3-4 седмици да кажем, със съгласието на половинката).

Аз обаче тези дни открих един доста по-добър начин- travel blogger (блогър-пътешественик). Това е човек, който поддържа собствен сайт за пътешествия и всякакви теми, свързани с пътешествията, задължително и с полезна за пътувания информация. Ако той успява да събере достатъчно добра аудитория, чрез реклами, а и коопериране с туристически фирми и медии, може да си докара доста добър доход, така че тази му работа дори да се превърне в единствен (и достатъчно добър) източник на доходи. Открих, че има такива примери.

Ето предимствата:

- По този начин наистина превръщаш пътешествието в твоя работа.

- Когато отидеш на пътешествие, ти се концентрираш върху самото пътешествие- местната география, културата и традициите на местните хора, бюрократичните препятствия (визи, разрешителни и др.), билети, хотели и всякаква туристическа информация, и т.н., а не върху софтуер и неща, които не са свързани с пътувания. Така правиш пътуването наистина пълноценно.

- Не е задължително да пътуваш постоянно. Можеш да пътуваш постоянно, но можеш и просто да е често, така че да имаш и достатъчно време за семейството си.

- Ако работиш наистина упорито (защото според мненията на блогъри, които прочетох, това е сериозен труд, който изисква усилия!), можеш да си докараш такива доходи, които да превърнат тази работа в основен източник на финансиране за цялото ти семейство.

Но пак казвам- според блогърите, това е ТРУДНА работа, изискваща МНОГО усилия, а и време, поне няколко години, за да се разрастне дотам, че да стане основен източник на доходи! Повечето блогъри се отказват още първите месеци. Но които не се откажат и работят наистина усилено, могат да бъдат доста добре възнаградени. Аз лично се надъхах да опитам...

7 minutes ago, Crazy Horse said:

Има доста професии, които позволяват чести пътувания, не знам защо всички се концентрират само върху фрийлансърите и изобщо ИТ сектора. Ти самият, Красене, си представител на друга такава професия - преподавателите. Един учител по английски език може ако иска да си намира работа в различни държави и докато е там да ползва държавите като база за още пътешествия. Аз съм преподавал английски език в Русия и Испания примерно. Университетските преподаватели имат дори повече възможности за пътуване. Аз използвам сега две основни стратегии - академични конференции за кратки пътувания и си намирам университети, които да ме канят като гостуващ лектор. В Австрия, примерно бях един семестър като гостуващ лектор и сега замислям подобна схема дори за екзотични дестинации като Сейшелите и Нова Зеландия. Отделно, тук в Испания примерно имам доста повече ваканции и мога да ги използвам за още лични пътешествия.

 

Не виждам и проблем понякога да пътувам сам или с приятели. С жена ми сме се разбрали - винаги семейно на море или ако организирам пътуване из Европа, има и желание за Северна Америка, Нова Зеландия и Австралия, но за други дестинации е пас. Категорично отказва да ме придружава до Африка или Латинска Америка, примерно, но аз искам да ги видя. Е, какъв е проблемът? Отскочих до Африка зимата за 8 дни, април ще отскоча и до Латинска Америка, а лятото ще сме пак семейно на море, а юни месец и в Прованс. Така сме доволни всички. С времето, разбира се, все по-често пътуваме заедно семейно, защото след като видя в близките 2-3 години това, което искам в Латинска Америка и Африка ще се насочим към семейни и образователни пътешествия в Европа, Япония, Австралия и Канада, но мисълта ми е, че не е болка за умиране поне в нашето семейство ако един от нас попътува 7-8-10 дни някъде в годината сам. Е, за повече от това не съм съгласен, но искам да кажа, че сме отворени към компромиси. 

А, иначе има и доста други професии/длъжности, които позволяват интензивни пътешествия - международен екскурзовод или представител на тур. агенция, дипломат, депутат, особено евродепутат :), пилот, стюард/еса, работа на кораб - круизен, търговски, натовски ако щеш :), шофьор на ТИР :), международен одитор или консултант за компании от сорта на Unilever, Deloitte, KPMG, както и преводач или служител в компания занимаваща се с импорт-експорт или маркетинг по света и у нас, DJ - справка: нашият знаменит магеланец Георги Матеев, журналист, фотограф, музикант, цирков артист, актьор, спортист, шахматист, треньор, служител във фармацевтична фирма - бивш мой съученик е такъв е Берлин и не се спира - Цюрих, Париж, Лондон, Сингапур, Торонто, Чикаго, Шанхай и Сидни са му вече като квартални разходки, работа за разни ЕС, ООН и други международни институции и агенции, мисионер, антрополог, археолог... Спирам се тук, че мога книга да напиша както започнах, но наистина има много възможности за хора с всякакви професии и предпочитания.  

Да, напълно съм съгласен с теб. Сред изброените от теб професии също има много опции, за различни хора. Е, все пак и тези опции си имат и плюсове и минуси, например при повечето от тях не можеш да пътуваш където ти си решиш, а където те пращат, или където се налага, понякога просто си ограничен да пътуваш само до няколко места редовно.

Има и работи, които позволяват чести пътувания, но пак са разделени на "работа" и "ваканция". Както съм и аз самия в момента.

А и за компромисите със семейството, щом са по взаимно съгласие- защо не.

[Raia]

Терзаейки ме подобни размисли като тези на Красен, миналата година попаднах на helpx.net. Не знам дали някой е използвал тази платформа, бих се радвала да чуя мнения. Това са предимно био ферми, които предлагат възможност да живееш в тях срещу няколко часа труд на ден. Има и разни други варианти - в хостели и т.н. Възможностите са много и най-разнообразни, платени и не толкова платени, за семейства и за самостоятелни пътешественици. Миналата година с мъжа ми искахме да си вземем неплатен отпуск 1-2 месеца и да отидем в някоя испанска ферма, за да избягамеза малко  от монотонната офис работа, но него взеха че го повишиха и плановете ни пропаднаха...засега. :-)

[Роца]

преди 1 час, Красен каза:

Но пак казвам- според блогърите, това е ТРУДНА работа, изискваща МНОГО усилия, а и време, поне няколко години, за да се разрастне дотам, че да стане основен източник на доходи! Повечето блогъри се отказват още първите месеци. Но които не се откажат и работят наистина усилено, могат да бъдат доста добре възнаградени. Аз лично се надъхах да опитам...

 

Като човек, поддържащ блог вече 9 години (макар и не основно за пътешествия и непечелещ от него ), бих добавила към изискванията и финансовите средства, необходими за "натрупването на материал" в периода на разрастването му (т.е. пътуванията, за които да пишеш), намирането на "пазарната" ниша с която да се отличаваш от останалите стотици (хиляди?) блогъри, на своя стил и почерк и визуално оформление, както и идея за стратегията за поддържане на "видимост" в нета.

 

Иначе за себе си още не съм намерила идеалния начин да съчетавам пътуването с работата, въпреки че моята работа мога да я върша от всяка точка на света, стига да имам на разположение служебния лаптоп, електричество и качествен нет. Тъй или иначе работя от къщи 2 дни седмично, с тенденция да се увеличават. Но пък вървя в комплект със съпруг, който е на работно време от 9 до 5 в лабораторията и Камбанка, свободна засега само през ученическите ваканции, когато цените на всичко удрят тавана .

[EliDion]

За младите има много варианти за нискотарифни разходки - по Еразъм например и разни други програми за обмен и обучения. Вярно вързани са през деня на различните мероприятия, но обикновено пътуват доста в околността и си прекарват страхотно, да не говорим за запознаства и в последствие размяна на гости в различни краища на света. Дъщеря ми попътува доста така. Е, бележките за извинение от училище са леко проблемни, но учителите ни са готини и разбират, че това е важно и обогатяващо.

Пречка за мен, която мога по принцип да работя от където си искам за по-дълго време (стига да се връщам за 2-3 дни в месеца или на два) стига да имам нет е езика. Така и не можах да науча нито един на достатъчно качествено ниво. Руският и английският ми са чат - пат, дано докарам френския на по-добро ниво. Наистина бих искала да поработя като доброволец с деца или с животни из Африка, а и където и да е другаде, но без добро познание по езика.... не става.

[Crazy Horse]

Raia, helpx.net и аз го следя от няколко години и има наистина интересни проекти, но и ние така и не сме го ползвали. В бъдеще сигурно ще допрем и до него, защото аз съм решил от догодина, когато дъщеря ми ще е на 4 години вече да й осигурявам поне по два месеца в естествена англо или франкофонска среда. Искам да съчетаем пътешествията с полезното - научаването на английски и френски език на високо ниво. 

 

EliDion, при теб може би е въпрос на време и достатъчна мотивация. Ако се хванеш сериозно можеш да научиш доста бързо английски, а руският още по-лесно, толкова общи думи имаме. Говоря от личен опит. 

Красене, прав си, в много от тези професии се въртят определени маршрути, освен може би при моряците.

[akair]

5 hours ago, Красен said:

Аз обаче тези дни открих един доста по-добър начин- travel blogger (блогър-пътешественик).

Освен блогърите, има и влогъри (видео блогъри), които изкарват прилични пари - цяла индустрия са 2-та клона - такива, които си снимат ежедневието и такива, които разопаковат/тестват различни продукти, най-често технологични играчки. Младежи на по 20 години изкарват/изкарваха по 150 хиляди долара и нагоре на година  от това занимание. Наскоро четох, че Google/YouTube са променили политиката за монетизиране на съдържанието с цел да ограничат плащанията. Това, разбира се, идва на цената на дълги часове монтиране и обработка на видео и наличие на някакви кинематографични умения за създаване на съдържание.

[bad kid]

Влогърите обаче трябва да инвестират солидно в добър лаптоп, апарат, обективи и дрон, като всичкото това без лаптопа го мъкнеш със себе си на гръб непрекъснато. Цял ден снимаш, после няколко часа едит и се молиш за добър интернет в някои по-екзотични страни, ако станеш популярен, почваш да печелиш определено. 

[T.E.Lawrence]

С блог + афилиейт програми може да се изкарват пари определено за пътуване, но само от това трудно. Аз съм си намерил такава ниша, която ми избива парите за екскурзиите, но няма начин да си напусна основната работа, а и с изключение на зимата си ми харесва да живея в България. Инвестицията в техника е почти никаква, но изисква време да попрочетеш разни неща и чисто технологично време да излезеш на първи позиции. Един сео гуру беше написал преди време, че каквото и да правиш, гугъл иска поне едно три години да види, че си сериозен да почне да те позиционира добре, точно след три години почнах да бера плодове по-сериозно, без да е само на мускули с платена реклама. 

[Красен]

Да, точно така е, трябват поне няколко години (може и три) докато започне да се печели от блогове по-сериозно. При това трябва и много труд. Ще видим, аз мисля да пробвам, ще видим след няколко години какво ще излезе

Но поне засега в това виждам най-подходящия вариант за пътешествие = професия.

[prozium]

Това с блогове и влогове малко ми се вижда като "от нефт се изкарват добри пари, дали да не пробвам и аз ? " . Човек определено трябва да има дар слово, харизма, стил и да бъде интересен, за да може да събере публика. Колкото и да се инвестира в техника - дронове, апарати, обективи, лаптопи и така нататък, ако нямаш визията, погледа и разбирането и възможността да ги предадеш на читателя си или пък зрителя си си загубен напълно  Много често се усеща рекламата от сорта на регистрирайте се през моя афилилиейт линк тук и там . Интелигентните хора бягат от пирамидите и МЛМ мато цяло, аз лично когато видя реф-линкове и обяснения от сорта на събскрайб и така нататък просто чета по диагноал или минавам напред във видеото което гледам. Ясно ми е, че за да се твори добро съдържание е нужна монетизация и финаносива подкрепа, затова и финансирам любими интернет персони, чрез patreon и подобни платофрми. Но модерният номад, който води блог/влог и обяснява колко е хепи ми се струва малко пресилена и фалшива личност, разбира се има изключения

 

[samuraika]

Аз, като гледам от обратната страна (на домакин на пътешественици), виждам много пътуващи хора. Основните групи са :

- млади пенсионери - тъкмо пенсионирали се и тръгнали да осъществяват отложените през годините планове.

- хора с професии тип "целият ми офис е в куфара" - те държат на бърз нет и работят по всяко време. Не само IT - финансисти, редактори, координатори, преводачи...

-блогъри, влогъри, тюбъри и т.н. Има и такива с деца - едно семейство от Португалия баха с 3 деца - хоум скуулват ги.

- творци - дизайнери, писатели, фотографи. Повечето от тях обаче имат някакъв друг фиксиран доход и са на нещо като "творческа почивка".

-помежду работа - има много хора с "бърн аут" които са напуснали стресираща високо платена работа или правят някаква драстична промяна в живота си (тип "яж, моли се и обичай"). Те просто захвърлят всичко за година и тръгват на път,но обикновенно имат солидна сума в банката.

-конферентен туризъм - учени, които ходят по конгреси и конференции като добавят по някоя и друга седмица в повече и си правят редовни почивки със семейството си. Или кандидатстват по различни програми и грантова за изследвания и съвместни проекти с университети и институти на интересни места.

 

Отделно слагам два вида професионални пътешественици :

-възползващите се от разликата в цената на живота - дават си апартамента в Лондон под наем и отиват да живеят две години в Бали като парите им стигат за да наемат вила с басейн и да се издържат. Лондон и Бали могат да се заменят с произволни скъпи градове за живеене и евтини приятни места за почивка. Глобализацията топи тази разлика в цената и стандарта на живот, обаче.

-"търкалящите се камъни" - младежите с по една раница обикалящи на стоп и спирайки да поработват тук и там. Някои направо спекулират с това, стана ми много неприятно, когато видях един здрав, прав, млад бял младеж да проси пред кулите Петронас в КЛ с таблека, че събирал пари да пътешества. Хората няма какво да ядат, а той очаква минувачите да се смилят над него и да задоволят основната му потребност от пътешествия...

 

Аз лично за себе си съм се ориентирала към home exchange - напоследък набира популярност тази форма на културен обмен и продължителни пътешествия. Има много сайтове, аз харесвам този. Лично за мен ще е най-рано след 10 години, но бих поживявала 2-3 месеца тук там по света с най-велико удоволствие на разменни начала. Разбира се, сериозен фактор за този ми план е, че имам какво интересно да предложа в замяна и знам, че ще имам прекрасни предложения. Даже едвам се сдържам, ако зависеше само от мен - ехеей..ама и аз си имам мъж с фиксирано работно място и време и 3 деца равномерно разпределени във всички възрастови групи...Ама колко са 10 години, нищо време!

[Красен]

25 minutes ago, samuraika said:

Аз, като гледам от обратната страна (на домакин на пътешественици), виждам много пътуващи хора. Основните групи са :

- млади пенсионери - тъкмо пенсионирали се и тръгнали да осъществяват отложените през годините планове.

- хора с професии тип "целият ми офис е в куфара" - те държат на бърз нет и работят по всяко време. Не само IT - финансисти, редактори, координатори, преводачи...

-блогъри, влогъри, тюбъри и т.н. Има и такива с деца - едно семейство от Португалия баха с 3 деца - хоум скуулват ги.

- творци - дизайнери, писатели, фотографи. Повечето от тях обаче имат някакъв друг фиксиран доход и са на нещо като "творческа почивка".

-помежду работа - има много хора с "бърн аут" които са напуснали стресираща високо платена работа или правят някаква драстична промяна в живота си (тип "яж, моли се и обичай"). Те просто захвърлят всичко за година и тръгват на път,но обикновенно имат солидна сума в банката.

-конферентен туризъм - учени, които ходят по конгреси и конференции като добавят по някоя и друга седмица в повече и си правят редовни почивки със семейството си. Или кандидатстват по различни програми и грантова за изследвания и съвместни проекти с университети и институти на интересни места.

 

Отделно слагам два вида професионални пътешественици :

-възползващите се от разликата в цената на живота - дават си апартамента в Лондон под наем и отиват да живеят две години в Бали като парите им стигат за да наемат вила с басейн и да се издържат. Лондон и Бали могат да се заменят с произволни скъпи градове за живеене и евтини приятни места за почивка. Глобализацията топи тази разлика в цената и стандарта на живот, обаче.

-"търкалящите се камъни" - младежите с по една раница обикалящи на стоп и спирайки да поработват тук и там. Някои направо спекулират с това, стана ми много неприятно, когато видях един здрав, прав, млад бял младеж да проси пред кулите Петронас в КЛ с таблека, че събирал пари да пътешества. Хората няма какво да ядат, а той очаква минувачите да се смилят над него и да задоволят основната му потребност от пътешествия...

 

Аз лично за себе си съм се ориентирала към home exchange - напоследък набира популярност тази форма на културен обмен и продължителни пътешествия. Има много сайтове, аз харесвам този. Лично за мен ще е най-рано след 10 години, но бих поживявала 2-3 месеца тук там по света с най-велико удоволствие на разменни начала. Разбира се, сериозен фактор за този ми план е, че имам какво интересно да предложа в замяна и знам, че ще имам прекрасни предложения. Даже едвам се сдържам, ако зависеше само от мен - ехеей..ама и аз си имам мъж с фиксирано работно място и време и 3 деца равномерно разпределени във всички възрастови групи...Ама колко са 10 години, нищо време!

 Да, варианти има много и най-различни. Но ето като стана въпрос- не опира само до уреждане на работа и пари. За тези, които са семейни, те трябва да уредят не само себе си, а и половинките си, и децата си, с което задачата още повече се усложнява. Но ако половинките са в съгласие с нас, тогава и това може да се разреши. А за децата- аз доскоро бях твърдо за ходене на училище. Но като чета за хоум скуулинг ( домашно обучение), а и имам познати, които са се уредили така, виждам все повече предимства. Първо, ТИ (а не държавата) си възпитаваш децата както ти смяташ, че е добре. Обучаваш ги на нещата, които ТИ (а не държавата) смяташ, че е полезно за тях. Особено сега покрай наболелия въпрос за ИК и евентуалното въвеждане на "полово възпитание". И второ- цялото семейство може да бъде освободено от "оковите" да бъде приковано на едно място. И може свободно да решава кога, къде и за колко време да замине на някъде. Някои казват: " ама така децата се откъсват от среда, от общество". Това не е задължително вярно. Училището не е единствения начин децата да бъдат част от общество, среда и приятели, който е находчив и с гъвкав ум, може да види много други начини. А относно образованието- на мой познат в Китай сина му израстна в домашно обучение, но сега без проблеми е студент в университет в САЩ, при това от най- отличните. И не е единствен пример.

[samuraika]

Домашното обучение е нож с две остриета. Темата е в страни от коментираното, но както има прекрасни примери за това, така има и ужсани (и ужасяющи). Според мен децата имат нужда от стабилност, среда и приятели в даден период от живота си. Но имат нужда и от отваряне на очите и разчупване на клишета. Баланса е много важен.