Работа чрез пътуване и пътуване чрез работа

[Красен]

2 hours ago, prozium said:

Това с блогове и влогове малко ми се вижда като "от нефт се изкарват добри пари, дали да не пробвам и аз ? " . Човек определено трябва да има дар слово, харизма, стил и да бъде интересен, за да може да събере публика. Колкото и да се инвестира в техника - дронове, апарати, обективи, лаптопи и така нататък, ако нямаш визията, погледа и разбирането и възможността да ги предадеш на читателя си или пък зрителя си си загубен напълно  Много често се усеща рекламата от сорта на регистрирайте се през моя афилилиейт линк тук и там . Интелигентните хора бягат от пирамидите и МЛМ мато цяло, аз лично когато видя реф-линкове и обяснения от сорта на събскрайб и така нататък просто чета по диагноал или минавам напред във видеото което гледам. Ясно ми е, че за да се твори добро съдържание е нужна монетизация и финаносива подкрепа, затова и финансирам любими интернет персони, чрез patreon и подобни платофрми. Но модерният номад, който води блог/влог и обяснява колко е хепи ми се струва малко пресилена и фалшива личност, разбира се има изключения

 

Да, това е така. Затова и "изключенията", които съм срещал в интернет, и които наистина си заслужава да се четат, предлагайки наистина полезна и качествена информация, наистина предупреждават, че такава работа изглежда много изкушаваща, в действителност е МНОГО ТРУДНА, ако искаш наистина да направиш от това основен източник на доходи. Малцина са тези, които успяват да го постигнат.

[neuromancer]

хоум скулинга ми е мътна материя на мен... обикновено децата са на училище, докато ти си на работа. Как можеш да свършиш някаква работа, дори от вкъщи, и освен това да си учиш децата и това всичкото в един ден е пълна мистерия за мен. А ако имаш две деца са на различни възрасти и учат различни неща става съвсем сложно...

[akair]

От това, което съм чел и виждал, има успешни влогъри/тюбъри от всякакво тесто - и такива, които имат поглед, и такива, които са се научили във времето, и снимащи с телефон, и снимащи с няколко камери, осветление, микрофони, ....

може би трите години са необходимото време за learning curve-a, а не приумица на някоя търсачка

 

[Красен]

3 hours ago, neuromancer said:

хоум скулинга ми е мътна материя на мен... обикновено децата са на училище, докато ти си на работа. Как можеш да свършиш някаква работа, дори от вкъщи, и освен това да си учиш децата и това всичкото в един ден е пълна мистерия за мен. А ако имаш две деца са на различни възрасти и учат различни неща става съвсем сложно...

Да, това е нещо ново наистина, но според мен това е бъдещето. Днешния свят не е като преди 100 години- тогава училището е било единствения източник на образование и е било изключително важно. Но днес училищата в цял свят според мен са в упадък- в България авторитета на училището няма нищо общо с преди. На Запад се опитват да използват училищата за да пропагандират техните джендърски философии. Тук в Китай пък използват училищата главно и най-вече за да държат децата постоянно заети, да зубрят, зубрят, зубрят до безкрай, като роботи, без да мислят.

Днес обаче информация може да се намери навсякъде, днес не е като в миналото- информацията и обучението са достъпни онлайн по всяко време и навсякъде. Да, няма гаранция, че тази информация в интернет е 100% вярна, но пък и в училище това, което се учи, също не е 100% вярно.

А за самия процес на хоум скулинг, именно понеже докато децата са на училище, ти си на работа- именно затова и повдигнах този въпрос. Първо наистина се иска родителите да се установят на свободно работно време. И едва после вече, децата като втора стъпка. А не обратното (обратното наистина и аз не го виждам как може да стане).

Аз си представям един такъв пример: двамата родители, работейки и пътешествайки, тръгват на, да кажем, 3 месеца пътешествие из Африка. Заедно с децата. Определят си обаче конкретно време през деня да седнат (някъде в джунглата, саваната или някое село), и да се занимават цял час с математика. Ако са на различни възрасти с разлика по-голяма от 2-3 години, тогава примерно бащата учи едното, майката другото. Ако са 3, 4 или повече деца, тогава пак се разделят на две групи- по-малката и по-голямата група.

Между другото наскоро четох за семейство българи, живеещи на яхта и обикалящи из Тихия океан, с двете си деца...забравих им имената, имаше статия за тях, и интервю.

[Masmiya]

Училището е и място за социализация. Най-добрите приятели на децата обикновено са техните съученици. А ако са постоянно на път, обикновено им липсват този тип социални контакти. Лесно е докато децата са бебета, но около и след навършване на 3, вече имат нужда от приятелчета, но не такива които се сменят през седмица - две. Следя няколко инстаграм блогъра с деца и именно от това се оплакват и споменават като недостатък. А като се замисля на мен животът им с оглед емоционалното и психическо развитие на децата им, ми се струва като експеримент. Една блогърка дори призоваваше да се съберат повече такива с деца на една възраст и да пътуват заедно, но това ми се струва чного тлудво изпълнимо. 

 

[EliDion]

До колко родителите могат да са компетентни по всички предмети, имайки предвид, че за да получи диплома детето трябва да се явава на изпити по всичко, всяка година. Аз лично мога да преподавам качествено по мат., физика, химия и биология, но езици, история и други хуманитарни науки, силно се съмнявам, че бих се справила на нужното ниво. За емоционалната и психическата страна в развитието на детето няма да говоря. Аз лично поощрявам пътуванията след 10-ти клас, ако младежа е научен на труд и достатъчно отговорен и самостоятелен. На дъщеря ми и се отразяват доста добре, светогледа, начина на мислене и толерантността и са на друго ниво. 

[Deskar]

Красене, понеже виждам интерес към алтерантивни начини на образоване на децата, нашето дете е ънскулър (има инфо по въпроса). Според нас, и хора с подобни деца около нас, нещата се получават много добре. Даже мислим да започне да учи китайски и евентуално да поживеем в Китай след време, заради езиковата среда и възможности за пътуане в Азия. В тази връзка, а и предвид, че си учител по английски там, какви възможности има за филолог-англицист, с докторат в областта на интеркултурната комуникация, писан на английски, да си намери подходяща работа там? Пък ето ти и идея за бизнес - посреднически услуги в тази област:)

 

 

[Nivea]

Искате ли да отделим домашното възпитание в отделна тема? На мен ми е много интересна темата. Ние имаме три деца на 4, 7 и 10 години и ако не бяха толкова своенравни и отстояващи мнението си вероятно щях да пробвам home schooling. Имам познати в Бг които го правят.  Ако бяхме ситуирани в София щях да избера добро частно училище, но в провинцията много варианти няма. Голямото ни дете е в 3ти клас. Мога да кажа с ръка на сърцето че нищо не е научил в училище. За това и не виждам проблем да пътува с нас, така или иначе не изпуска нищо. Второто ни дете е в първи клас, родено в края на годината. На него все още не му е дошло времето за материала който учат и съответно трябва да догонва, което аз считам за абсурдно. Училището за мен е рамка, машина което приравнява всички умове, смачква по големите и тормози по малките да влязат в руслото. Социализацията децата могат да я имат и спортувайки.

 

Уфф, много сложна тема е и аз лично не събрах куража сама да се изправя срещу системата и да оставя децата у дома. За това пък ходят на много други занимания, всеки ден на 2 често и на 3 извънучилищни където компенсират донякъде осакатяването. Честно до момента дори и една позитивна мисъл нямам за училището.

 

[Deskar]

Nivea, да знаеш, ако отстояване на мнение е важна черта за теб - то бъди сигурна, че в училище ще бъде заличена:). Да, може би е добре да се отдели темата в друга.

[Георги]

Няма нужда да се отделя нищо, темата е за баланса между работа и пътувания, а не за предимства и недостатъци на традиционната и нетрадиционна образователна система. За гледането на деца, практиката показва че е деликатна тема и всеки родител си има неговата гледна точка и много често се случва да започне да я налага на останалите, понякога и агресивно. Не е тук мястото за такива дискусии. 

 

Тук имат място дискусии за това дали пътуваме с децата си, как реагират те на пътуванията, дали си заслужава пътуване с деца и т.н. Има ли в уравнението пътуване - насреща сме, и ако смятате че подобна тема би предизвикала интерес, давайте смело. Имаме няколко такива теми през годините.

 

Но нямат място дискусии за образователната система, лични мнения как трябва да се възпитават децата и т.н. Благодаря за разбирането. 

[Deskar]

Георги, извинявам се за втория си коментар, просто не се стърпях. Прав си.

 

[Hayasko]

По темата: специално в България е много трудно да се намери какъвто и да е баланс. Най-малкото защото отпуската е само 20 дена, от които в много случаи работодателят дава половината, за другата "ще видим" Друг проблем е съчетаването на отпуската с отпуската на половинката и ваканциите на децата. В това отношение белите държави са на светлинни години напред: отпуска поне 30 дена, съобразява се с ваканциите на децата и т.н. Пари и финанси - друг голям проблем, особено за семейство с 2 деца например. Трябва да получаваш доста голяма заплата, за да може да си позволиш 2-3 пътувания в годината, дори и кратки за по 2-3-4 дена, за цялото семейство. При минимални разходи и големи ограничения от всякакво естество пак са необходими минимум 1500-2000 лева на пътуване, говорим за чужбина. Две пътувания в годината са поне 3-4 бона. Има много хора, които не могат да ги отделят по никакъв начин. А да ида някъде и да работя не си го представям. Пътуванията са за почивка и отмора, а не да мисля кога ми е конферентният разговор или какво да лъжа шефа За мен най-удобното време за пътешестване е преди да се завърже семейство или след като децата отлетят от семейното гнездо. Но основното си остават финансите - ако има достатъчно пари, трудностите са по-малко. Здравето не го коментирам, то е задължително базово условие.

Редактирано 27 март, 2018 от Hayasko

[Гост 45#2]

преди 2 минути , Hayasko каза:

белите държави са на светлинни години напред: отпуска поне 30 дена

като Кувейт и Камбоджа и Азърбейджан, тези белите, нали 

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_minimum_annual_leave_by_country

[Hayasko]

преди 2 минути , Боби каза:

като Кувейт и Камбоджа и Азърбейджан, тези белите, нали 

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_minimum_annual_leave_by_country

Е в случая говорех за Германия и Австрия Но пак да кажа, в много случаи проблемът не е колко отпуска ти се полага, а колко ти дават

[Георги Матеев]

преди 51 минути , Hayasko каза:

Е в случая говорех за Германия и Австрия Но пак да кажа, в много случаи проблемът не е колко отпуска ти се полага, а колко ти дават

Кажи го на Япония и Канада...

[Красен]

1 hour ago, Deskar said:

Красене, понеже виждам интерес към алтерантивни начини на образоване на децата, нашето дете е ънскулър (има инфо по въпроса). Според нас, и хора с подобни деца около нас, нещата се получават много добре. Даже мислим да започне да учи китайски и евентуално да поживеем в Китай след време, заради езиковата среда и възможности за пътуане в Азия. В тази връзка, а и предвид, че си учител по английски там, какви възможности има за филолог-англицист, с докторат в областта на интеркултурната комуникация, писан на английски, да си намери подходяща работа там? Пък ето ти и идея за бизнес - посреднически услуги в тази област:)

 

 

За ученето на китайски- напълно подкрепям!

Между другото- това е и моя опит тук. Първо в България започнах да уча китайски и покрай това дойдох и в Китай. А като дойдох в Китай...огромна страна, с много възможности за пътешествия. В Китай има почти ВСИЧКО (без активни вулкани), което е интересно за пътуване- от тропически джунгли до арктически зони в Тибет, плюс няколко хиляди години история.

После като дойдох, от една страна с жена ми се занимавахме с износ към България на китайски стоки (или по-точно инцидентно- като има клиент и иска да закупи нещо, ние му уреждаме поръчката), както и от време на време преводи от китайски на български.

После аз станах учител по английски на децата в детските градини. Много весела и забавна работа. И доста високо платена- около 1500-2000 евро на месец.

За чужденци тук в Китай има страшно много работа като учители по английски- МНОГО СЕ ТЪРСЯТ! Познавам няколко агенти, които уреждат такава работа за чужденци тук в провинция Гуандонг където съм (Гуанджоу, Шенджен и околностите), но има из цял Китай.

Има различни опции- като например работа от понеделник до петък в детска градина или училище, събота и неделя почивка, също и три ваканции- есенна (Националния празник)- една седмица, зимна (Китайската Нова година)- обикновено 4 седмици, и лятна- месец и половина. През ваканциите допълнително организират летни лагери, в които ангажират чужденците-преподаватели, но аз лично отказвам- за мен това е времето за пътешествия, през ваканциите ме няма, да не ме търсят.

А иначе относно баланса между пътешествия и работа- явно при различните хора е различно. Някои държат като ще е пътешествие, да е само почивка, и никаква работа да няма. Тогава пък като ще е работа, да е само работа- на едно място, нормална работа с работно време. За такъв режим говорят гледам и последните няколко коментиращи, на такъв режим съм и аз самия тук в Китай, със семейството ми (но бих казал, че условията са доста по-добри отколкото в България, а и на Запад, поне от пътешественическа гледна точка).

Другия вариант обаче е именно работа чрез пътешествия. Тогава отпуската и почивката са в къщи. А работата е самото пътешествие. Това е пък което на мен ми допада и търся, но си давам сметка че е далеч по-трудно постижимо, но не и невъзможно.

[Травеолани]

преди 3 часа, Hayasko каза:

Най-малкото защото отпуската е само 20 дена, от които в много случаи работодателят дава половината, за другата "ще видим" ...белите държави са на светлинни години напред: отпуска поне 30 дена, съобразява се с ваканциите на децата и т.н.

 

Пари и финанси - друг голям проблем, особено за семейство с 2 деца например. Трябва да получаваш доста голяма заплата, за да може да си позволиш 2-3 пътувания в годината, дори и кратки за по 2-3-4 дена, за цялото семейство.

"Само" 20 дена?!

В Канада по закон отпуската е 10 дена годишно и много от фирмите дават точно толкова отпуска и нито ден повече. Ако някой има повече отпуска зависи от политиката на работодателя и от прослуженото време.

 

За парите, финансите и пътуването с две деца съм абсолютно съгласна с теб :).

[Светославов]

Красен, хубава тема си пуснал. 

За мен лично работа и пътешествие, в най-спрягания във форума смисъл, в едно изречение не ги виждам

 

 

[samuraika]

преди 7 часа, Георги Матеев каза:

Кажи го на Япония и Канада...

Абсолютно!

И пак има начини, ако има желание.

Най-масовия случай е да се пътува преди да се родят децата или докато са малки. Във форума съм срещала доста негативни мнения за далечни пътувания с бебе, но от 0-2 годинки е един от най-подходящите периоди. Ако мама е в майчинство, остава да се съобрази само отпуската на тати, за предпочитане в шантаво време когато няма ваканции, и може да се отиде къде ли не по света.

Когато децата са в училищна възраст и са две и повече хората усядат, даже инвестират в някакъв ваканционен имот и поне 10 години почиват на едно място без да мислят за резервации и организация, цени и от сорта.

Когато поотраснат и се пръснат да учат по света, тогава почивките са добър начин да се събере семейството на едно място.

Ние сме с високи доходи и двамата, мъжът ми е мега облагодетелстван от 3 фиксирани почивки на година от по 7-10 дена, но с 3 деца повече от едно пътуване в чужбина не можем да си позволим на година. Не само като финанси, но честно, идва в повече, изморява ни "почивката". Но пък семейните спомени и времето прекарано заедно са безценни. От тази гледна точка си мисля, че поне едно пътешествие на година/две е добре да има семейно. Важно е за децата не само като поглед към света, но и като поглед навътре - прекрасен начин за сплотяване на семейството.

 

А, да отворя скоба, колкото повече нараства броя на електронните джажди (таблет, Wee, PS4, smart phone....) толкова повече ни харесва да ходим на къмпинг и да откъсваме децата от мрежата. Да си разказваш истории насядал край огън, запален от теб, с наденичка на пръчка в ръка - безценно!

[Травеолани]

Преди 1 час, samuraika каза:

 но с 3 деца повече от едно пътуване в чужбина не можем да си позволим на година. Не само като финанси, но честно, идва в повече, изморява ни "почивката".

Точно така се чувствахме и ние след пътуването ни до Дисниленд. Толкова се натоварихме, че решихме че поне една година никъде не искаме да ходим, даже и без децата...

Редактирано 27 март, 2018 от Травеолани

[neuromancer]

е при мен обикновено това решение трае една седмица 

[samuraika]

преди 2 часа, neuromancer каза:

е при мен обикновено това решение трае една седмица 

На мен ми държи "влага" два-три месеца, на половинката и децата - малко повече. Но с времето почваме да си припомняме разни хубави неща, намисляме следваща дестинация и като сложиш и времето за планиране - тъкмо една година се получава от едно голямо пътуване до следващото.

[Красен]

Явно при различните хора е различно. Повечето не могат да си представят как така хем пътешествие, хем работа, за тях пътешествието може да бъде само в пълна почивка. И обикновено имат лимит- не повече от две седмици. При някои даже само 10 или дори 7 дни. Ако е повече, им омръзва или се уморяват. За тях, стига парите да са им достатъчни, явно режима "цяла година работа, една лятна отпуска" би трябвало да ги задоволява.

Но при други, вкл. и мен, не е така. На мен 2 седмици определено не ми стигат. А и понеже се интересувам от колкото може по-далечни, трудно достъпни и екзотични дестинации- те обикновено изискват повече време. Но пък повечето време изисква повече пари и повече отсъствие от работа. Затова аз лично търся другото решение- да превърна самото пътешествие в работа. Иначе, колкото и да е вълнуващо, поне аз го усещам като голямо разхищение и дори мързел в същото време- докато другите нормално работят, аз да се шляя насам-натам без да съм полезен на никого. Ако е за малко- да, просто ей така почивка също е нужна (но пък не ми стига като време). Но ако е за дълго време- по принцип от няколко години насам все търся начини да осмисля пътешествието колкото може повече. Не бих искал след пътешествието единственото, което да остане, да са само абстрактни спомени, снимки, "браво" от някои, които "благородно ми завиждат" (и всичко това само за първите 2-3 седмици след завръщането, после отшумява) и...сума ти изхарчени пари.

Та в този смисъл, ако някой иска да превърне пътешествието в работа, аз лично съм стигнал до извода, че трябва да се запита "с какво моето пътешествие може да бъде полезно на другите?" В това е и ключът към професията "пътешественик".

[Hayasko]

преди 8 часа, Травеолани каза:

Точно така се чувствахме и ние след пътуването ни до Дисниленд. Толкова се натоварихме, че решихме че поне една година никъде не искаме да ходим, даже и без децата...

Веднага се сетих за вица:

- Иване, ти бил ли си в Гърция на почивка?
- Да.
- А в Турция?
- Да.
- А на Малдивите?
- Да.
- И къде си почина най-добре?
- Ми никъде... Навсякъде бях с жената и децата

[Ylith]

Неостаряваща тема.

За себе си, стигнах до извод, че няма да ми хареса да пътувам и да работя. Страшно ми е неприятно, когато мъжът ми успее да тръгнем ден по-рано на почивка, но през целия път и два дни след пристигане е на телефона и лаптопа. Решението е намиране на постоянен източник на доход, който не изисква моето (и на семейството ми) участие. Както казваше бившият ми шеф, искам на визитката под името ми да пише "рентиер и пътешественик".

Бизнес, който да се движи сам, или почти сам с доверен управител, отдаване на недвижими имоти за дългосрочен наем, писане на книги и печалба от хонорарите (доста неясно дали ще е успешно), такива неща ми се въртят в главата.

 

Що се отнася до децата, с голямата, в пети клас, все повече се убеждавам, колко е безполезно образованието в България. За другите държави не знам. Учат се (понякога наизуст) ужасно непотребни купища информация, която вече е достъпна на един клик. А и, кажете честно, колко от вас си спомнят и на колко от вас е потрябвало в живота да знае например разликата между словообразуващи и формообразуващи морфеми? (Освен на филолозите, но тогава какво ли се учи в университета?). Или нека е пример от "нашата" област. С ръка на сърце, колко от вас знаят на колко градуса северна географска ширина спрямо екватора се разпростира субекваториалният климатичен пояс в Африка? А къде в Африка са най-големите залежи от графит? И в крайна сметка колко е средната надморска височина за целия континент? Уча заедно с нея за едно контролно и съм меко казано разочарована от изучаваното, съжалявам, че си изливам тук възмущението.

Но пък, от 1-2 години насам, тя вече е чудесна компания за пътуване, когато не можем да тръгнем цялото семейство. Това също е вариант за оптимизиране на разходите. Семейството пътува на части, според интересите. Така всеки посещава онова, което най-много го интересува, без да се харчат пари за другите членове, за които дестинацията не е така атрактивна.