Манастири и църкви в България

[jungfraujoch]

Параклис "Свети Георги Победоносец"квартал Василико-Царево

[jungfraujoch]

Кремиковски манастир Свети Георги Победоносец 

[Иван Попов]

От доста време си мисля да отскоча до тези манастири, но все времето не ми стига да отида до тях 😊

Ивановски скални църкви – едно от чудесата на България. 

Манастирът е основан през на ХІІІ в. от монах Йоаким, който по-късно става български патриарх. Българските царе Йоан Асен ІІ (1218-1241), Йоан Александър (1331-1371) и други представители на царския двор са били сред дарителите на манастира, а до днес са запазени и техни ктиторски портрети. Манастирът обединява няколко комплекса от скални помещения. В шест от храмовете са запазени стенописи, които разкриват особеностите на българското църковно изкуство през ХІІІ-ХІV век. По време на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.) манастирът се утвърждава като голям духовен и книжовен център. Надписи по стените на килиите дават информация за важни исторически събития.

 

Снимка: bulgarianhistory.org

 

Стенописите в църквата "Св. Богородица" са световноизвестни. Те са сред най-представителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите. Изключителните им художествени качества са причината за включването им от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство. През ХІV в. манастирът става средище на исихазма - мистично течение в православното християнство. Ивановският скален комплекс съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада. През 1978 г. е обявен за Национален археологически резерват.

По време на своя най-голям възход (XIV в.) Ивановският манастирски мега-комплекс съставлявал над 40 скални църкви и около 300 килии. Има сведения, че през XVIII век скалният манастир отново е бил обект на поклонение от вярващите, но никога повече на възвърнал предишното си величие.

 

В църквата "Света Богородица", която днес е най-посещаваната, можете да разгледате различни библейски сцени, изрисувани върху скалите. В храма Господев дол, наречен на местността, в която се намира, можете да прочетете изповедите на монасите, издълбани в стените. В тази част от манастира е прекарал и последните дни от живота си цар Георги Тертер.

[Anna Kalinovska]

Селото се намира на 45 км северно от София, на 900 м надморска височина. В него постоянно живеят около 80 жители. Сравнително голяма е масивната каменна църква "Св. Архангел Михаил" в центъра на селото със стотина, някога живи махали.

[MayaS]

преди 6 часа, Anna Kalinovska каза:

Селото се намира на 45 км северно от София, на 900 м надморска височина. В него постоянно живеят около 80 жители. Сравнително голяма е масивната каменна църква "Св. Архангел Михаил" в центъра на селото със стотина, някога живи махали.

А кое е селото?

[Anna Kalinovska]

В момента, MayaS каза:

А кое е селото?

Огоя, община Своге.

Съжалявам, допълвах го, не съм внимавала и не ми е излязло.

[jungfraujoch]

Църквата Свети Николай Чудотворец в Самоков, където е погребан Паисий Хилендарски. 

[Anna Kalinovska]

Параклис "Успение Богородично", курортно селище Атолука, в Западните Родопи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

-----------------------------------------------

"Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив", Волтеp

 

[Иван Попов]

Нощувка в Соколския манастир носи джакпота! (СНИМКИ)

Целебна вода, лекуваща 99 болежки, извира изпод параклиса на Соколския манастир край Габрово. Параклисът носи името „Св. Пантелеймон“ на светеца великомъченик, който се смята за закрилник на лекарите и акушерите. Святото място е изградено около скала, от която през по-голямата част от годината тече малко количество вода.

 

Именно тя се смята за лековита и благословена да укрепва тялото на човека. Болни от цялата страна идват тук да си налеят съдове с живителната течност, за която вярват, че като с магическа пръчка ще реши проблемите им и ще ги изцели с Божията помощ.

Писма до небесата

Някои от вярващите дори оставят в пукнатините на скалата листчета с написани върху тях молби и желания. Исканията на хората са различни в зависимост от нуждите и стремежите на всеки – от молби за изцеление на тях или на близките им, до просби за намиране на подходящата половинка в живота или работа. Има и такива, които търсят помощ свише за печалба от тотото. Местите християни дори се кълнат, че преди години след преспиване в Божията обител млад мъж видял насън числата от Тото 2, 6 от 49. На заранта веднага пуснал фиш, ударил шестица и спечелил джакпота от няколко милиона лева.

Икони

Освен лековитото аязмо в манастира се съхраняват и две чудотворни икони, рисувани от Захари Зограф, за които също се смята, че имат силата да помагат. На тях са изобразени Исус Христос и св. Богородица Троеручица с младенеца. Особено известна сред поклонниците е втората от реликвите. Чудесата, които тя е извършила досега, се записват в специална книга, като в нея пишат не монахините, а самите хора, които са получили застъпничество за един или друг проблем.

Един от многото примери е за тежко болна украинка, страдаща от онкологично заболяване. Тъй като тя не могла лично да дойде от Одеса в България, изпратила своята братовчедка, която да се помоли за нея. Братовчедката дошла тук, запалила свещи, помолила се и само след няколко дни получила съобщение от болната си роднина, че състоянието й вече се подобрява.

История

Манастирът, в който се намира параклисът с лековитото аязмо, е един от старите и с най-богата история Божи храмове във Великотърновска духовна епархия. Носи името „Успение Богородично“ и е разположен в местността Соколова ливада, откъдето идва и името му. Намира се на 4 км южно от архитектурно-етнографското селище Етъра и на 12 км югоизточно от Габрово.

 

Църквата на девическия Соколски манастир Успение Богородично.

Фейсбук

 

Обителта е основана през 1833 г. от архимандрит Йосиф, един от борците за българска църковна автономия през епохата на Възраждането. Църквата и жилищните сгради са изградени от майстора строител Константин от Пещера. Каменната църква е издигната на мястото на стар схлупен дървен храм. А чудната чешма с осем чучура в двора е дело на дряновския първомайстор строител уста Колю Фичето. Предполага се, че негово дело е и костницата до църквата.

 

В храма

Фейсбук

 

Манастирът е открит на 15 август 1834 г. от търновския митрополит Иларион Синаит. А две години по-късно към Божията обител започва да действа килийно училище, в което известно време учи и друг известен деец на българската църковна борба, Неофит Бозвели.

Дядо Никола

Соколският манастир е свързан и с националноосвободителното движение и борбите на българския народ. На 31 юли 1856 г. тук се събира четата на войводата Никола Филиповски, останал в българската история като Капитан дядо Никола. Замисълът му е бил манастирът да стане центърът на подготвяното от него народно въстание. Тук е осветено и знамето на четата. Запазени са думите на войводата, които гласят: „Аз подкачвам звънче, което след време ще стане камбана.“

 

Паметник на Капитан дядо Никола.

 

В уречения ден и час въстаниците се събират първо в Лясковския манастир и се отправят към Дряново. По пътя обаче са пресрещнати и обградени от многократно превъзхождащ ги враг. Така дружината е унищожена, преди да успее да стигне и да се укрие зад спасителните каменни зидове на Соколската духовна твърдина.

Левски

Двадесет лета по-късно, в началото на 70-те години на XIX век, в нея няколко пъти отсяда Апостола на свободата Васил Левски при обиколките му из българските земи, а също и отец Матей Миткалото. Няколко години след смъртта на Апостола на свободата, на 1 май 1876 г. в манастира се събират въстаниците от четата на Цанко Дюстабанов и оттук те се отправят по пътя си към безсмъртието.

 

Васил Левски

 

След разбиването на четата осем от мъжете са обесени на скалите край Божията обител, а след това телата им са хвърлени в близката пропаст. Самият войвода Дюстабанов е откаран и увисва на бесилото насред Търново.

Епопея

По време на Руско-турската война от 1877-1878 г., превърнала се в освободителна за българския народ, Соколският манастир става военна болница. В лазарета са лекувани ранени руски войници и офицери, участвали в Шипченската епопея.

Днес в манастира има уредена музейна сбирка, която съдържа ценни експонати, свързани с българското националноосвободително движение. Запазени и изложени са и някои вещи и предмети, свързани с пребиваването тук на самия Васил Левски.

Чешмата на Колю Фичето тече от 157 г.

През 1868 г., преди 157 години, уста Кольо Фичето строи голямата чешма с кръгообразна форма и 8 чучура. Специалистите високо оценяват и този шедьовър на големия майстор не само заради красивата форма, елегантните орнаменти и каменните соколи, но и защото това е единствената чешма с купол и кръст у нас.

 

 

 

Уста Кольо Фичето я издига в памет на убитите бунтовници от четата на капитан Дядо Никола. Чешмата е безценен паметник на архитектурата, а от 8-те чучура и днес тече леденостудена балканска и манастирска вода.

Павел Зограф правил стенописите

В продължение на десетилетия църквата на Соколския манастир е без украса, иконостас и дори без стенописи. През 1862 г. Павел Зограф и синът му Никола от село Шипка рисуват стенописите.

 

Част от стенописите

А представителят на Тревненската дърворезбарска школа Йоаникий папа Витанов изработва иконостаса, за който взема 2500 гроша. Храмовата икона e рисувана и дарена от габровския художник Христо Цокев.

Монахини бягат от взривена обител

От основаването му в продължение на повече от век манастирът край Габрово е мъжки. В него са служили над 100 монаси, известни са имената на 15 игумени. През годините на социалистическото управление на страната святото място е преобразувано в метох. Това се случва, след като в 1959 г. комунистите взривяват женския манастир „Св. Благовещение“ в Габрово и прехвърлят монахините от него в Соколската света обител. В северната й част през 1968 г. монахините уреждат новия параклис, в който поставят иконите на Захарий Зограф и запазения иконостас от бившия им манастир в Габровско.

През 1973 г. Соколският е обявен за историческа местност, а през 2023 г. и за защитена. Обхваща площ от 75,5 хектара, включваща църковните и жилищните сгради, както и манастирските гори и лозя, намиращи се в околността. За любителите на пешеходния туризъм има и специална екопътека, тръгваща от „Етъра“.

 

Информацията е взета от този сайт.