дневник Първи стъпки в Африка - Етиопия

[slujitel]

Първи стъпки в Африка. Кацаме в Адис Абеба в 3 през нощта, силно недоспали, пътуваме от 2 дни, аз и болна, защото въпреки антибиотика не ми минава. Тъмно е, транспорт няма, такситата се кефят, почват от 15$. Спазаряваме се за 7. Не знае къде ни е хотела и слизаме на пътя в нищото, а шофьора стои и ни гледа на къде ще хванем, казва, че наоколо хотели нямало. Минаваме през строежи и черни пътища, хем псувам, че раницата ми тежи, хем осъзнавам, че в Африка с куфар е трудна работа. Строежи, строежи и стигаме казарма. Момчето на пост ни помага да си намерим хотела, после извиква и рецепционистта, че макар, че уж е с денонощна рецепция, всички спят. Хубавата новина е, че веднага ни настаниха и сега си легнахме най сетне да се наспим.

 

Билетите за автобуса за следващата сутрин за Мекеле ни чакаха в хотела, имах уговорка с Томи от агенцията за тридневния тур из земята на Афар да ми ги купи. Отиваме в офиса да проверим за автобуса и научаваме, че има размирици по пътя и никакви автобуси не се движат. Предлагат ни да ни върнат парите. Размириците не са шега работа, палят джипове, камиони, автобуси и всичко, което се движи по пътя, затова и целия транспорт спира. Нямаме избор, намираме офиса на Етиопиан Еър и си купуваме самолетни билети за отсечката за същия ден, от чиято цена сърцето ме заболява. Бегом към хотела, събираме багажа и обратно на летището.

 

С храната беше трудно, оказа се, че е великденски пост и в цялата страна никъде не доставят и готвят месо. Наложи се и ние да постим по принуда. И макар, че ястията бяха много вкусни, това постене ни дойде в повече.

Винаги се храним при местните, така направихме и тук, а те ни се радваха и гледаха да направят всичко за нас. Накрая получихме касова бележка за сметката.

 

Потегляме на 3 дневен тур, ще изкачваме вулкана Ертале, ще видим серните полета Далол и солената пустиня.

Пътищата им са идеални, горивата струват лев за литър, а за джип се плаща данък 200 бира (местната валута) на година, или около 12 лв.

[slujitel]

 

Вулкана се оказа голяма глупост. Пътувахме цял ден, половината от който як офроут, ама толкова як, че ако не си вързан с колан си удряш главата в тавана. След това с едно фенерче и багажа на гърба се изкачвахме 10 км. в тъмното по прахоляк и изстинала лава, и когато най накрая достигнахме върха, потни, прашни и със сетни сили, бяхме възнаградени с една пушилка, която на всичкото и отгоре ни обгази жестоко. Имало мъгла и нищо не можахме да видим. Спахме под открито небе на земята. В 5 часа сутринта отново ни заведоха под строй до вулкана да се дообгазим, ако ни е било малко вечерта и после същите 10 км. обратно, и офроута също.

 

Децата, които трябваше да са агресивни, щом не им дадеш пари или бонбони ми се радваха и с удоволствие ми позираха за снимки.

 

А тази двете момичета ми донесоха бонбоните, които китайците от другия джип им подариха. Децата, които не са яли бонбони кой знае от кога, защото единствената възможност за това е, да им ги даде някой турист, донесоха бонбоните на мен.

 

[slujitel]

 

Серните полета Далол, най-красивото място в личната и класация. Тук е много горещо, от октомври до февруари духа вятър, след това и той спира и температурите достигат 60 градуса. Тогава не водят туристи, правят го, ако само много искат, но ги карат да подпишат, че е на тяхна отговорност.

 

 

А земята е толкова суха, тук вали само 7 дни в годината. А еритрейци и афари се бият за тази земя.

[slujitel]

 

Пристигаме в солната пустинята, тук хората по цял ден оформят блокове от сол и го товарят на камилите, а после тези кервани пътуват по една седмица до Мекеле. От 1 керван изкарват 1100 бир. От 1000 г. по този традиционен начин се добива сол.

Етиопия е известна с кафето си. Тук то е особена почит, приготвянето му е цял ритуал.

[slujitel]

След тура намерихме джип, с който по обиколните пътища, отново заради размириците успяхме да стигнем до Лалибела. Размириците не са шега работа, видяхме изгорели камиони и джипове по пътя. Лош късмет за нас беше, че се случиха точно сега, свалиха министър председателя и объркаха нашите планове.

И нали сме в една от първите християнски държави, не може без църкви. Но не си представяйте обикновени църкви, защото тези тук не са. Църквите в Лилабела, изградени от етиопския цар Лалибела, след превземането на Йерусалим с идеята да направи тук втори Йерусалим са вкопани монолитни църкви, а покривите им са наравно със земята.

Църквите са 11 на брой и са свързани с тунели под земята.

[slujitel]

Етиопия има две времена. Американско - с 6 часа напред; и за чужденци – 1 ч. напред от българското. Имат и местен календар с 13 месеца. Имаше проблеми докато се разберем дали е 14-ти или 15-ти. Мерихме си телефоните с календарите, докато докараме еднакво време.

Животът тук е труден. Шофьор взема 1000 бира на месец (около 60 лв.). Работи на повикване, защото няма работа. Няма такова нещо като минимална и средна заплата. Професия шофьор се смята за добър избор за мъж, въпреки че не гарантира работа. Добра кариера е да работиш в авиолиниите и армията. Полиция няма, по улиците патрулират войници. Войската е като в България, платена. Имало е донаборна служба, но е отменена. Имат ел. мрежа, но не всеки може да си я позволи. Канализация, обаче, има само в градовете. Дори в туристическата Лалибела всеки се оправя поединично – хотелите с канал, колибите сещайте се.

Хората имат правилни черти, по улиците се срещат истински красавици. Много са задружни и си помагат. 

Попитах тази жена дали може да я снимам, а тя пожела да се снима с мен. Толкова се радваше...

И отново полет, от Лалибела до Адис Абеба, късмет беше да намерим хотел за 20$ с безплатен трансфер.

Лично на мен Етиопия много ми хареса, успяхме да видим всичко, заради което дойдохме, макар и с цената на повече средства заради размириците, но безопасността ни беше най-важна. Сумата ни излезе еднакво като с джип и изцяло предвижване по суша, но с полетите беше по-бързо и безопасно. Срещнахме много добри и услужливи хора, като собственика на хотела в Адис Абеба, който ни закара до летището и спаси моето отчайващо положение, да се прибера без нито един сувенир. Сувенири никъде не видяхме, имаше само на едно място в Адис Абеба и ние никога нямаше да го намерим, ако не ни беше завел. Винаги съм казвала, че досегът с местните за мен е много важен.

@Lindt специално за теб.

 

[Lindt]

Много благодаря за отделеното време

Изненадах се за вулкана, но се радвам, че оценяваш Далол толкова високо. И аз искам да го видя.

Не разбрах за колко време сте били? Полетите с какви цени бяха? Навреме ли излитахте? 

За постенето не ви съчувствам много, но съм любопитна - с какво се хранихте, разнообразна ли е храната? Знам, че не сте като мен луди, но имаше ли интересни ястия, които препоръчваш?

Вода за пиене има ли навсякъде?

Има ли много насекоми, комари, хлебарки? 

 

 

[slujitel]

преди 24 минути , Lindt каза:

Много благодаря за отделеното време

Изненадах се за вулкана, но се радвам, че оценяваш Далол толкова високо. И аз искам да го видя.

Не разбрах за колко време сте били? Полетите с какви цени бяха? Навреме ли излитахте? 

За постенето не ви съчувствам много, но съм любопитна - с какво се хранихте, разнообразна ли е храната? Знам, че не сте като мен луди, но имаше ли интересни ястия, които препоръчваш?

Вода за пиене има ли навсякъде?

Има ли много насекоми, комари, хлебарки? 

 

 

Бяхме за  дни, целта беше 3 дневния тур и Лалибела. Кои полети, вътрешните ли? От Адис Абеба до Мекеле - 180$, от Лалибела до Адис Абеба - 240 лв. Вторите ги купих предварително през сайтовете с карта и малко ги свалих. Идеята беше да се предвижим със Селамбус за 18$, но както описах плановете ни се объркаха. Всички самолети излетяха навреме, там проблеми не сме имали. Хранихме се със картофи, пържени и приготвени по различни начини, спагети, макарони, нищо особено. Местните ядат само инджера, но на нас не ни хареса. За храната аз не съм точния човек, защото никога не опитвам неща, които не знам какви са, а и не се вълнувам много, стига да не стоя много гладна. Вода бутилирана има навсякъде, насекоми не видях, освен комари, и тях ги имаше само в Лалибела. Ние много внимавахме, защото нямаме ваксина за жълта треска, нито сме проверявали дали е маларийна зона, аз съм против тези ваксини и лекарства. Ползвахме машинки с таблетки райд, както и репеленти. Беше успешно, никой от нас нямаше нито едно ухапване.

[Гост]

И хем съм го чела, хем пак се кокорех...

Не знам как ще ти е интересно в предстоящата дестинация след това, което сте видели тук, честно казано  

Знам, че ме разбираш.

[slujitel]

преди 7 минути , Rainy каза:

И хем съм го чела, хем пак се кокорех...

Не знам как ще ти е интересно в предстоящата дестинация след това, което сте видели тук, честно казано  

Знам, че ме разбираш.

Ами не знам, за сега не ми е интересно, имам 4 планирани дестинации, като чакам с нетърпение само последната, но се надявам. И Босна не ми беше толкова интересна като я планирах, но ме изненада приятно и много ми хареса, така, че....

[Гост]

преди 9 минути , slujitel каза:

Ами не знам, за сега не ми е интересно, имам 4 планирани дестинации, като чакам с нетърпение само последната, но се надявам. И Босна не ми беше толкова интересна като я планирах, но ме изненада приятно и много ми хареса, така, че....

Просто се шегувах Всяко място е неповторимо. Просто цивилизацията не изненадва, за разлика от дивотията. Но за почивка е супер 

[Happy_Traveler]

Леле, Пламииии!!! Невероятно е, страхотно! Гледам и си мисля как трябва да се отиде, преди и Етиопия да се промени от глобализацията. Местните хора и начинът им на обличане са доказателство за това колко е стара традиционната дреха на региона, която сега много възприемат за мюсюлманска роба. А тя е от хиляди години, дори преди християнството по тези земи. Имаше ли някакви останали етиопски евреи и синагога или са имигрирали? 

Цветовете на депресията са неописуеми! Керванът с камили, това вече почти няма къде да го видиш (освен из Сахел-а)! И хората са толкова красиви, жените са стройни като антилопи. А с какво ги хранят тези животни в тази суша там?

[Happy_Traveler]

А, забраих да вметна и нещо за времето в някой страни в Африка, вкл. сега виждам, че и Етиопия. 

Тези, които са близо до Екватора, ползват само 12 часа, не 24. Смятат началото на деня с изгрева и края - със залеза. Т.е. например 6 сутринта за тях е час номер 1. И така...От там се получава тази разлика от 6 часа. И в Танзания е така, но понеже има много чужденци и е туристическо, хората знаят и нашето време. Но ако попаднете в селата - напълно вероятно е да се получи същото объркване.