дневник Попътни бележки от Амалфийското крайбрежие

[Lindt]

Вече имам тема с въпросите, възникнали по време на подготовката на пътуването, но не ми се започва разказ от четвърта страница.

 

01-02.05 Бърза обиколка на Рим

 

В този град беше първото ни изцяло самостоятелно пътуване и има специално място в спомените ни. Притеснявах се, че втория път няма да ме грабне по същия начин и дълго отлагахме ново посещение, въпреки желанието на Жижо. 

Една вечер Volotea ни извадиха от обичайното ни състояние на пълно спокойствие с нежелание да ни продадат билети до Сардиния с 3 различни карти и през няколко търсачки, освен на тъпия си сайт, за поне 3 часа. Свалих гарда и позволих на рожденика да купи билети до където му хрумне и се оказахме пътуващи за Рим на 02 май и прибиращи се от Неапол на 08 май.

Имах голямо желание да видя нови неща в Рим, да посетим Тиволи, да се мотаем лежерно из Трастевере. А и не се бяхме качили на купола на Свети Петър преди 4 години. После взехме да си спомняме кои са ни любимите места в града и с желанието да ги повторим не остана никакво време за нови открития  

Запазихме си апартамент в Трастевере, много симпатичен на първо четене. След промяна на полета се наложи да изберем друго място за настаняване, поради липса на свободни места в стария. Окончателният ни избор се оказа на около 1 км от гарата на Трастевере и причина да трамбоваме доста из не толкова очарователните части на този квартал. Обаче хостът и закуската ни бяха чудесни, и пристигането и тръгването към Неапол доста удобни. 

Полетите с уиз са обедни, има влакче до нашата гара и около 4 следобед бяхме оставили раниците и хванали по една фунийка джелато на път към центъра. Разходката около реката в тази част не беше толкова удивителна, колкото ми се искаше и набързо пресякохме и се отправихме към Колизеума. Доста се стреснах от количеството  хора по улиците, както и сериозната охрана около туристическите обекти. Бонусът спрямо посещение през зимата е, че всички улични търговци се разпределят между тълпите и рядко ти досаждат. Пък и друго си е да не е 5 градуса с дъжд в един град. За следващия път си пожелавам и по-малко облаци  

Стигайки до руините с котките вече бяхме брутално гладни и уморени, така че около Траяновата порта тръгнахме обратно към квартала ни да си изберем подходящо място за ядене на карбонара. Имаше и тиквени цветчета, пълнени с моцарела, така че си легнахме доволни от вечерята си. Отбелязвам го, защото беше рядкост в това пътуване

[Lindt]

Закуската ни беше в отсрещния бар, стандартна, сладка и италианска. Досега не бяхме имали такава, защото аз не съм по сладките неща, а Жижо обича да има сериозна закуска. Обаче сладките неща не се оказаха толкова сладки, а с много хубав лек крем и ягодки, а капучиното в бар не може да се сравни с обичайната гадост в къщите за гости, които си избираме. Фрешът от червени портокали беше допълнителен бонус. Това, което исках да кажа е, че съм подценявала италианската закуска, тя е създадена да те направи щастлив и бодър  

Другото ми впечатление, затвърдено на следващата утрин е, че ако италианците са на работа в 6 сутринта, пак изглеждат като италианци. Не се прозяват, не гледат кисело и не са смачкани и размъкнати. Много професионално, мда, затова ги харесвам. 

Първата ни работа за деня беше да се замъкнем на хълма Джаниколо, където преди време изпихме първото си италианско капучино и се влюбихме безвъзвратно. Единственото друго място, на което ме е грабвала така напитка, е Шри Ланка с нейния чай с мляко. Ако се върнем някога, ще е заради чая. Така де, този път уцелихме по-привлекателен път и се сетих аз защо го обичам този град толкова. Около Колизеума просто не е толкова очарователно. Всичките стени от цъфнал жасмин, плетове и висящи зелени бръшляни не можеха да позволят да не съм щастлива от мястото, на което съм. И капучиното с гледка най-горе си беше там и все така добро, нищо че е от някаква каравана. Не че е по-добро от другите, които изпихме, просто сантимент. 

ю

 

Загледахме се в ботаническата градина, но решихме, че няма време за това и се отправихме бодро към Ватикана. Все пак имаше слънце и всички предпоставки най-сетне да се покатерим там. Тълпата беше със зашеметяващи размери, а пропусквателните проверки доста експедитивни. Минахме ги, но се оказа, че има литургия и няма да ни пуснат вътре преди 13:00. Имахме 2 часа и решихме, че при това положение ще пресечем реката, а на връщане ще направим нов опит. Докато успеем да изминем 100 метра до моста през тълпата, се уморих и почнах да се чудя дали искам да ходим към топ забележителностите, но кратка почивка до крепостта на Сант Анжело, с летящите наоколо гълаби и уличен музикант ме успокоиха и продължихме. 

 

На път за Кампо деи Фиори, където си въобразявах, че ще си намерим нещо много интересно за обяд, избирахме улички без тълпи и определено ни беше приятно. Минахме през Навона и там се порадвахме на артист, правещ сапунени мехури, за да събере парички за пътуване, страхотната катедрала и различните рисунки и карикатури. Били сме там през януари и определено не беше така кипящо от живот място. 

 

Така де, пазарът не се оказа предлагащ неизчерпаеми възможности за обяд на крак, а по-скоро да седнеш в някое заведение. Вече огладнявахме, но плановете ни не придвиждаха да се отдадем на 2 часа обяд. Решението беше просто - капучино и тоалетна в един бар и страхотно хлебче с печено свинско на улицата. 

Почивката в седнало положение се осъществяваше в 4-5 великолепни катедрали по пътя ни. Обичам римските храмове повече от всички други. И мога да си седя и зяпам изрисувани куполи цял ден. 

 

Редактирано 13 май, 2018 от Lindt

[Lindt]

Следващата ни цел бяха Испанските стъпала. Сестра ми миналата година се беше влюбила в майски Рим и много държеше да посетим тази забележителност въпреки подозрителните тълпи по снимките. Ние предния път бяхме нощували в района и изобщо не държах да ходим там, но реших да дам шанс пролетта да е преобразила всичко, включително и парка в близост. 

Естествено туристите се оказаха дори повече от очакваното, а паркът си беше все същия, но се получи приятна разходка. Пък и харесвам бутиците по европейските улици, дизайнът им е от страхотен до изненадващ. Единственото тъжно за мен беше как е ограден фонтанът в подножието. Не беше единственият в този вид де. Полицаите са хубави, джиповете и автоматите внушителни, но огражденията са си просто грозни. 

Не влязохме в катедралата, защото не си я спомняхме като супер красива, а ни предстоеше Пантеона, Ил Джизу, Ватиканът и Санта Мария ин Трастевере. 

Имахме колебания дали катедралите с творби на Караваджо или Ил Джизу са ни впечатлили повече предния път. За мен храмът на йезуитите е несравним с нищо, ослепителен е. 

Все пак гледките по улицата над стъпалата са много красиви и пак бих минала от там. 

В парк Боргезе си намерихме чудесна пейка под едно дръвче, за да се скрием от лекия дъжд и после продължихме с нови сили обиколката си.

 

А кои от проявленията на съвременната любов ни се сториха по-забавни - азиатците с булчинска рокля, костюм и куфар, които според мен ще обиколят половин Европа за сватбени снимки или младежите в парка, ви оставям да познаете :

[bad kid]

Фонтанът го почупиха някакви холандци преди 3 години, за това е ограден...

Редактирано 13 май, 2018 от bad kid

[Lindt]

И така, фонтанът Ди Треви не беше затворен за ремонт, нито замръзнал, но беше превзет от туристи и моят ръст стигна само да се уверя, че си е там все още Така че се съсредочихме върху истинските удоволствия в Рим като катедралите и джелатото по време на дългия заобиколен път до Ватикана.  

 

Оказахме се пред Ватикана чак в 6, а работното им време беше до 7 и валеше. Единодушно оставихме купола за третото ни посещение, когато със сигурност съм поръчала да е слънчево и се заехме да изследваме вътрешността на катедралата. Сигурна съм, че има достатъчно съкровища вътре, за да ги сменят през 1-2 години изцяло, но и така си ни беше интересно. Не ни се получи много снимането, но си тръгнахме доволни. Време беше да си намерим трамвайчето, за да стигнем до препоръчаното от домакина ни квартално заведение. 

 

А, да - и Санта Мария ди Трастевере. За пръв път посетихме тази катедрала, а таванът й беше достатъчно различен, за да харесаме и нея, въпреки предишните 7  

 

Самата вечеря не беше толкова хубава, колкото се надявах. Явно не ми се получава със салтимбоката в Рим, за втори път се опитвам и не уцелвам мястото. А описанието й звучи много добре и имам спомен, че съм успявала да си сготвя вкусна такава. Както и да е, на следващия ден ставахме в 5:20, така че беше време да се отдадем на заслужен отдих. 

 

[patilana]

Хм, нищо му нямаше на фонтана през септември. Кой ги знае защо са го загрозили така.

Усмивчице, нямаш ли още някоя италианска витрина? Че никога не ми омръзва да ги гледам.

[Lindt]

преди 10 минути , patilana каза:

Хм, нищо му нямаше на фонтана през септември. Кой ги знае защо са го загрозили така.

Усмивчице, нямаш ли още някоя италианска витрина? Че никога не ми омръзва да ги гледам.

Не, трудно ми беше с толкова хора. А и за да снимам през стъкло, трябва да си залепя обектива за него. И като нямам зуум, се получава снимка в 1 от 10 случая. Въобще обикалях аз като гладно коте около интересните магазинчета и нищо не заснех. 

В следващите дни са по-скоро сувенирни магазини, може пък те да ти харесат. 

[Lindt]

03-04 май - до Капри и обратно

 

След много излишно чудене все пак решихме да останем на Капри с преспиване. Имаше евтин ферибот по обяд от Неапол, а на следващия ден по план щяхме да вземем лодка до Амалфи. Гениална стратегия, включваща плаване по целия бряг от Соренто до Амалфи и спестяващо ни пътуване с автобус. 

Това решение изискваше от нас да станем в 5:20, да се изкъпем, да закусим в бара :), да пътуваме с влак до Неапол и там да обиколим каквото можем за няколко часа. 

По време на пътуването във влака имах желание да поспя. Жижо не, беше на 80 % от книгата си и изпитваше ужас, че няма да му стигне времето за последната глава. Е, винаги ме дразни като прави така, защото аз искам да си плямпам нещо. Бяхме със супер economy билетчета и това значеше последното купе на края на перона. Тревожех се, че ще е пълно с всякакви други бедни хорица, но си бяхме сами. Сетих се за опитите на @Rainy да обясни какво значи за англичаните това да се качват последни, ако не си вземат не-знам-си-каква-класа и прецених, че и тук май има нещо такова или ги мързеше да стигнат до последния вагон и си бяха взели по-скъпи билети.

Все пак в просъница чух една италианска сапунка или по-точно артистична дама, която явно се преструваше, че е проспала спирката си и ще трябва да пътува до Неапол, а има билет за 1 спирка в Рим. После знайни и незнайни клиенти решиха да ми звънят и се отказах от съня. Употребих времето си в опит да събера малко препоръки за Неапол, но странно, никой освен @bad kid не ме спаси от чуденето. 

Мислех си да купим билетите за ферибота онлайн и да си спестим двукратно ходене до пристанището за 3те ни часа в града, но имаха такса 5 евро на билет и се отказаха. Странно е как уж по-евтините неща като онлайн покупките в Италия често имат такси. 

Първите крачки в Неапол започнаха добре - гарата е чиста, има много магазини, храна, сувенири, място за оставяне на багаж и туристическа информация. Улиците бяха прясно измити от дъжда, сградите реставрирани, допълнително се ремонтираше основния булевард, а разцъфналите дръвчета допълнително ароматизираха мястото. 

Свивайки към пристанището обаче, нещата рязко се промениха. А и никак не бяхме подпомогнати в ориентацията къде е портът, който търсим. Почти стигнахме до замъка докато разберем, че отдавна сме изпуснали правилното място и трябва да се върнем над 1 км и да опитаме пак да го открием. Вече се бях уморила от носене на раница, прескачане на боклук, умрели буболечки, разкашкани кашони от клошарите и ужасното задръстване и безинтересни сгради. Естествено, че и заваля, защо не. А хората по улиците хич не приличаха на италианци, дори белите такива. Аз си бях подготвена да е мръсно, но не и да не изглежда италиански шумно и оживено, с щастливи човечета и напевна реч. 

В 11 часа и в ужасно настроение успяхме да се снабдим с билети за ферито. Оставаше ни час и половина, в които да хапнем, да купим провизии и да се върнем пак на същото място. Вярно, рано беше за обяд, но хич не ни се ядеше на крак с раници в дъжда, пък и бяхме станали преди 6 часа. Не открихме пицария, склонна да ни приюти и притиснати от времето, се върнахме на тъпата улица до супермаркет, който бяхме видяли по-рано. Там вече се почувствахме нормално. Намерихме големи пликове с топчета сиреноподобно и нарисуван бивол, взехме 2 вида, кръстени от нас моцарела, после и 2 вида прошуто и доволни се измъкнахме с идеята да хапнем каноли и пием капучино, щом е рано за обяд. 

Канолите се рекламираха на табелка, която четох отдалеч, като пресни и пълнени на момента. Оказа си се магазин, а не сладкарница и го подминахме огорчено. Седнахме да пием капучино в съседното кафе. Единственото лошо капучино за пътуването, но пък бях 7 кг по-лека и в доста по-добро настроение. 

Върнахме се за канолите на път към пристанището. Не ги напълниха пред нас, а ги извадиха от фризер и се оказаха сладоледени. Все пак бяхме доволни и готови да отлаваме към по-чисто и надяваме се, по-недъждовно място. 

От ферибота Неапол изглеждаше доста голям, шарен, на няколко хълма и доста по-прилично от видяното от нас до момента. Все пак не бях сигурна, че искам да го доопознавам в това пътуване. Обещавам да не мрънкам толкова в следващите си постове  

 

Редактирано 13 май, 2018 от Lindt

[patilana]

Няма значение на какво са витрините, щом са италиански си заслужават всеки поглед! Качвай смело!

Много хубава разходка сте си направили!

[Lindt]

Първи стълби в Капри

 

Времето в Капри си беше също така неслънчево, както и в Неапол. Обаче пък беше зелено, чисто и кипящо от живот. Освежени от почивката на ферибота решихме, че автобус за 2,5 км изкачване до Анакапри е глезотия и ще ходим пеша  Особено като си има пешеходен маршрут. Е, ама с раниците по тези стълби искахме да умрем няколко пъти за тези 1,5 часа. Срещнахме общо 4 човека, всички в обратната посока, което затвърди подозренията ни, че сме направили голяма идиотщина. 

 

 Бонусът беше, че от време на време имаше хубави гледки, водата беше много синя въпреки облаците и упорито се опитвах да си представя как ще изглежда в слънчево време. Това в периодите, когато не се опитвах да умра, да се подхлъзна по мокрите стълби или да душа портокаловите цветчета, мечтаейки за една биричка. Е, няма магазин, гледаш само дуварите на къщите, гората и понякога насадените цитрусови дръвчета. 

 

 

В крайна сметка се добрахме до Анакапри и нашата къщурка. Да си остави човек раницата действа като капучино и наистина откриваш нови сили в себе си. А и видяхме, че имаме голям двор с масички и столчета за вечерята си, слънчево жълта баня и удобно изглеждащо легло. А, и зеленина пред прозореца. На едно от дърветата на последната снимка видях да се катери истински плъх, но иначе си беше много чисто. 

 

Все пак се отбихме и за капучино (3,5 евро на площада), готвейки се да разучим пътеките нагоре от селото ни. 

Редактирано 13 май, 2018 от Lindt

[Lindt]

Напълно освежени и с надежда все пак да изгрее това слънце преди да залезе, се отправихме по пътека нагоре. Имаше и лифт, ама ние нали трябва да си правим крачките за деня  Надничайки зад дуварите на хората доколкото ми позволява ръстът, миришещи цветенца и дръвчета и галещи колкото котки видим, неусетно стигнахме до парка на философа и площадка за съзерцание на морето. Там дори видяхме друга двойка, която пожела да ни снима и си тръгна, заклевайки ни да чакаме следващи влюбени и да ги щракнем, защото така си предавали щафетата. Никакви единички и двойки не се появиха и след като си починахме, продължихме пътешествието си. 

А за котките - Жижо чете някаква книга с правила за живота. Правило №8 беше да се погалят всички котенца на улицата. Аз повече от седмица чаках да стигне до въпросната глава и да ми обясни защо е нужно, а той накрая не разбра отговора. И аз също съответно. А имам колежка, която усилено ми изброява всички болести, които може да хванем от животни и се побърква дори като чуе, че нашият се разхожда по кухненския плот и масата ни, но засега май сме си добре. 

 

Търсейки друг път за прибиране, минахме през подозрително наречения парк на философа. Изглеждаше си като гора де, но знае ли човек какво прозрение ще го осени и дали го иска. На следващите скали в морето, до които стигнахме, се показа и слънчице. Е, много по-добре си изглежда морето в слънчево време. 

След като изщракахме към 100 кадъра, бавно приближавайки се към върха на острова, решихме, че не искаме да го изкачваме, не се сетихме, че може да се върнем с лифта и няма да е нужно да слизаме пеша евентуално по тъмно. 

Тръгвайки по пътечката, която водеше надолу и в посока Анакапри според нас,  тя постепенно се стесни, а накрая си беше къпинак, през който видимо никой не беше минавал скоро. А и стръмна и хлъзгава заради дъжда. Все пак виждахме къщички и сигурно по един или друг начин щяхме да стигнем до тях. Приключението ни стана още по-вълнуващо като се озовахме върху двуметров зид, под който беше спасителната селска улица. Нямаше логика да се върнем назад и нагоре, така че като дребосък с по-дебели дрехи се заех да проправям път и проучвам страничния къпинак. Намерих си местенце, от което да се спусна само от метър и да се озовем в преградения с телена ограда двор на някой местен. Извиках Жижо, спомняйки си с безпокойство как една доста по-безобидна ограда в българско село се оказа пускаща ток, за да не минават крави и хич не ми допадна на допир. Докато Жижо се появи, по улицата мина една местна дама със скутерче, която спря да изчака да види или какво правим, или да ни помогне. Явно и други човеци се бяха оказвали в подобна ситуация, защото оградата се оказа скъсана до зида и можехме да излезем без да търсим собственик. Аз успях да се изтърся и да сляза по дупе в калта, а Жижо доста по-грациозно, но стъпи накриво и го боля глезена в следващите дни. 

 

След като се озовахме на улицата, и местната дама, и ние, бяхме по-спокойни и всеки продължо по пътя си. Ние обиколихме няколко разцъфнали улички, старата част на Анакапри и въоръжени с бутилка лимончело, се отправихме към градината си. Оказахме се сами в къщата и разполагащи с цялата градина и люлка. Обаче пък без чиния, нож, вилици и чашки. А все пак си имахме рожденик, нищо, че той не се впечатлява от тези неща, и не можехме да си подаваме 400 грама сирене, от което тече мляко и да ръфаме като животни. 

След сериозно тършуване в нашата стая, намерихме 2 пластмасови чаши. В коридора имаше голям скрин с чекмеджета и се осмелих да го отворя с надежда за вилици и нож. Не се получи, беше пълен с още чаши, тоалетна хартия и всякакви безалкохолни за минибаровете в стаите. На всичкото отгоре заяде и не пожела да се затвори, за да разберат всички, че тези стиснатите, запазили малка стая, са искали да им откраднат фантата.

Така де, накъсах топчето сирене в тарелката на прошутото, сипахме си по лимончело и се отдадохме на люлеене, ядене с ръце на супер вкусни неща в цъфтящата градина. 

Редактирано 13 май, 2018 от Lindt

[Гост]

Преди 1 час, Lindt каза:

Освежени от почивката на ферибота решихме, че автобус за 2,5 км изкачване до Анакапри е глезотия и ще ходим пеша  Особено като си има пешеходен маршрут. Е, ама с раниците по тези стълби искахме да умрем няколко пъти за тези 1,5 часа. Срещнахме общо 4 човека, всички в обратната посока, което затвърди подозренията ни, че сме направили голяма идиотщина. 

 

Само като си го помисля за нагоре и ми настъхват аксоните... Слизала съм го пеша, та имам идея).

Голям идиотизъм наистина, ще прощаваш 

 

П.П. Как си запомнила за англичаните... 

[Lindt]

Закуската ни в Анакапри беше доста хубава и само за нас. Разбрахме се с дамата, която ни посрещна на някакъв италиански или по-точно на въпросително вдигнати вежди отговорихме капучино. Игнорирах хлебчетата и си взех парче пай с ягодово сладко. Наслаждавайки се на закуската и обсъждайки вчерашното занимание със стълбите и къпинака, точно се бяхме убедили, че сме извършили невероятен подвиг и се започна с изненадите. 

Жената, която ни донесе капучиното попита дали сме българи? Е, не, просто е супер популярен език и си го упражняваме в празната стая   Според нея си беше напълно нормално да се качим по стълбите, разгледали сме. А къпинаците са защото още не са дошли японците. Тогава не остава неутъпкана пътечка по острова. И много се плашат, че ще ги оберат и си връзват куфара за сифона на мивката в шкафа. Въобще не сметна за разумно да идваме за една единствена вечер, пък и явно не бяхме от правилния край на България и спря да ни обръща внимание. 

Планирахме спокойно да изследваме историческия център до 10, да си вземем автобус до пристанището, да оставим багажа за съхранение, да си осигурим билети за лодката до Амалфи и да се разходим до Капри и после до онези интересени стълби към морето. 

Първо се наложи да изчакаме проливния дъжд да се успокои, защото водоустойчивите якета не ми отиваха на роклите и останаха на сигурно място в София въпреки чудесните прогнози за пътуването ни. А и вторият ми чифт кецове беше абсолютно мокър заради гениалното решение да ги оставя за проветрение навън в дъждовна нощ.  

После се помотахме, купихме билети за автобус и в правилния час се озовахме на спирката за автобуса. Правилен ли го нарекох? Да, ако искахме да отидем в Капри, но за пристанището не бяхме догледали разписанието и нашето щеше да дойде след 30 минути. Вече позабравили вчерашното изпитание решихме, че 30 минути няма да седим на едно място и ще слизаме отново пеша ( не се смей,  @Rainy) . 

 

Оживяхме и този път, но за наше пълно разочарование времето беше лошо и лодки до Амалфи нямаше да има този ден. Трябваше да вземем такава до Соренто, да хванем автобус до Амалфи, от там да стигнем до Бомерано с друг. При това да напаснем разписанията, защото следващите домакини ни искаха още в 7 там, а ние дори да искахме, преди 8 нямаше да успеем с обществен превоз. 

Примирихме се и след като разполагахме само с още 5 часа на острова, трябваше да бързаме. Имахме и билетчета. Е, да, ама разписанието им не беше съобразено с нас и само гледахме отдалечаващото се бусче към Капри. Следващо след половин час... познайте дали не закрачихме енергично по следващото стълбище. Жижо де, аз се влачех и пръхтях недоволно.   

 

Капри се оказа съвсем подобно на Анакапри, но с повече бутици, хора и по-лошо време. Запътихме се към първия мирадор, за който видяхме табелка. Въпреки облаците морето си беше красиво, но не бяхме особено подготвени за вятъра. В общи линии часовете ни този ден бяха употребени да бързаме по някакви стълби за гледки към морето, а озовавайки се на открито, да ни отвява главата и да не можем да поседим и позяпаме щастливо. А ако седнем за обяд, да завалява дъжд. Така и не се появи слънчице и колкото и да ми допадна острова-градина, нямах против да си тръгна в 16. 

Обаче препоръчвам нощувка на острова. И заведенията бяха с приемливи цени - 12-13 евро за паста не са болка за умиране, а и имаше сандвичи и пици на парче за 3-5 евро. Бира за 2 в магазина, бутилка вино или лимончело за 7-8. Тоест не виждам смисъл да се отива за 1 ден, вместо да се нощува там и обикаля без бързане. Наистина много спокойно местенце, доста голяма част от времето ни бяхме сами и чувахме само птичите песни. 

 

[Lindt]

Много ни беше трудно разпределението на дните в това пътуване. Хем не ми беше ясно точно какво са правили всички в района, хем не исках като тях. Или пък исках. А беше време за активно пътуване с повече ходене заради цялото зимно застояване. И така, забелязах в пътеписа на @ven62 препоръка за място за нощуване малко над и извън самото крайбрежие. Тъй като имаше късмета да се намира до пътеката на боговете, да има още два маршрута надолу, а и да е на пръв поглед градче за местни, ни спечени. Е, и заради fabulous breakfast, но ще ми простите лакомията. Та месеците си минаваха, а аз не можех да намеря по-удобно позициониране за всичките ни неясни планове за обикаляне на района. Или ако видех, нямаха толкова висока оценка. Или пък ми се струваше, че много ще се катерим ако изберем Майори или Минори. Щото пък не минахме всички стълби в крайбрежието накрая.  

Другото предимство според мен беше, че може би ще е по като за местни и ще има сготвени домашни гозби, неопитвани досега. Трънки и глогинки, но за това по-късно. Само ще си изкажа мъката от посещенията тази година в Южна Италия - не ми харесва как готвят. Не намираме добри заведения, дори да следваме препоръки. Нито едно уау. А имат супер продукти. Амалфийското крайбрежие ми се видя по-живописно от Чинкуе Тере, но храната на север ме докарваше до пълно удоволствие без изключения. 

 

Лодката до Соренто беше много бърза, стигнахме за по-малко от половин час. И поглеждайки къде е градът, а ние сме на плажа, осъзнахме, че и следващото стълбище ще отнеме поне 30 минути. И ще си изпуснем автобуса, съответно и този от Амалфи до Бомерано в 7 и ще висим като мокри котета до 9 за следващия. Ако ни пуснат да се настаним с такова закъснение. Дишайте, видях табелка за асансьор и се устремихме натам. Вече имахме шанс за автобуса, ако претичаме центъра за 10 минути в пороя, без да се загубим нито веднъж. Стори ни се доста внушително и хубаво място след къщурките в Капри. 

Организацията с обществения транспорт е доста странна и неудобна. Чакаш си някъде, автобусите си нямат определено място, а когато дойдат, най-бързите печелят местенце. Другите пътуват прави или чакат ново късметче в зависимост от случая. Може би в сезон се оптимизират, може би става по-зле, не знаем. Ние в повечето случаи имахме късмет, но пък пък ходехме по-рано и висяхме безсмислено. 

 

Заради всички прочетени дебати за шофирането в този район, ми беше супер интересно да наблюдавам движението. Ами аз нищо страшно не видях - нито катастрофи, нито нервни хора, нито пребледнели шофьори. Пътят си е тесен, бавен и с много завои. Като в Родопите, но без дупки. И гледките са страхотни. Не знам и колко пък трябва да си съсредоточен при средна скорост 20 км в час. А шофьорите на автобуси заслужават адмирации - те бяха едно цяло с машината и се провираха с 4 см луфт с другите. Никой не подскачаше, псуваше и тн. Чакаха, съветваха, количките се връщаха или промушваха съобразно инструкциите и въобще хората общуваха много лежерно. Поне през нашите 4 дни там. А калпави и нагли шофьори ние не срещнахме. Да ме прощават хората с различно мнение.

 

И докато стигнем до Амалфи, а после и катерейки се нагоре покрай Фуроре, бяхме абсолютно пленени и едва удържайки се да не заподскачаме щастливо още в автобуса.

Около наше село вече се спускаше непрогледна мъгла, така че се затруднихме с откриването на къщата ни по тъмно, но мястото ни хареса, домакинята ни беше много усмихната и веднага прецени, че сме изцедени и разговорите ще останат за следващия ден. 

Препоръча ни най-близкото място със сносна храна и ни пожела лека нощ. Обеща ни слънце за предстоящия ден и ние спокойно отидохме на вечеря с тъпо заешко рагу за без пари. Последно съм яла заек с дъх на старо месо в Барселона, но бях твърде скапана, за да се цупя дълго. 

[Гост]

преди 17 минути , Lindt каза:

Заради всички прочетени дебати за шофирането в този район, ми беше супер интересно да наблюдавам движението. Ами аз нищо страшно не видях - нито катастрофи, нито нервни хора, нито пребледнели шофьори. Пътят си е тесен, бавен и с много завои. Като в Родопите, но без дупки. И гледките са страхотни. Не знам и колко пък трябва да си съсредоточен при средна скорост 20 км в час. А шофьорите на автобуси заслужават адмирации - те бяха едно цяло с машината и се провираха с 4 см луфт с другите. Никой не подскачаше, псуваше и тн. Чакаха, съветваха, количките се връщаха или промушваха съобразно инструкциите и въобще хората общуваха много лежерно. Поне през нашите 4 дни там. А калпави и нагли шофьори ние не срещнахме. Да ме прощават хората с различно мнение.

Ето, точно това обяснявах и аз в моя репортаж... Нямаше грам стрес, освен този в главите на хората. Разбира се, трябва да имаш елементарна увереност е себе си, но най-вече уважение към хората на пътя. Тогава и те към теб. И това е валидно навсякъде по света... 

И бях убедена, че ще е прелестно - нищо че половината форум ме убеждаваше колко е опасно, а то не беше просто прелестно, а вълшебно! Влюбена съм в това място... И съм щастлива, че си изпълних мечтата - да шофирам кабриолет точно там.

Хора, слушайте си мечтите 

П.П. Разказваш толкова увлекателно, но ти си го знаеш... 

Редактирано 14 май, 2018 от Гост

[Lindt]

Лимоненият път

 

Събудихме се заредени с оптимизъм, дължащ се на обещанието за хубаво време. Днес, в събота, разкъсана облачност, а в неделя още по-хубаво време. Така и беше по прогноза когато лягахме. Обаче през нощта хубавото време беше размислило и се беше замъкнало по други ширини. Сега мъгла, за утре дъжд. Ама пък по брега щяло да е по-добре.  Много ни се искаше да направим пътеката на боговете в най-хубавия ден, защото за понеделник и вторник дъждовете бяха едва ли не неотменими. Заложихме на неделя, а сега ни предстояха градчета и лимонена пътека. Все пак въпреки прогнозите, беше валяло силно само в Соренто, иначе най-много да капне и дори разлистено дърво да ни спаси от намокряне. От друга страна мъглата си беше налице и много нежелана. 

 

Закуската ни беше от 8, така че се къпахме, четохме, мотахме и въобще всичко, което едни кукувици могат да правят до 8. Не много добре измислено, защото това значеше да се изпусне единственият автобус в 8:20, да се чака до 9:30, да се пътува час до Амалфи. Тогава купуваш билети до Майори и пак чакаш половин час. Като резултат стигаш преди 12 за което и място да си тръгнал.  Не че много се бяхме разбързали, но не беше оптимизирано и дразнеше логистичния гений. 

Въпросната закуска се оказа много вълнуваща. Имаше някакви мариновани чушки, рикотата, с която са известни, някакви хапки от картофено пюре и панчета, не знам как да ги обясня, зеленчуци, чудесни брускети и разни сладки неща, до които не стигнах заради картофените нещица. Ай, да, и фреш си изстисквахме. Капучиното не ставаше, но домакинята се опитваше наистина. 

 

Тръгнахме ние на пътешествие по слънчевите земи. Майори се оказа с доста широк плаж и приятен залив. Не съм гледала плажните условия, но ме изненада приятно. Около брега има по-големи блокчета, а не къщи, които не можеш да си представиш как са се закрепили на почти отвесни скали. Пихме чудесно капучино на крак и се отправихме към Минори по пешеходния маршрут. Дуварите пак бяха с моята височина, но пък можех да подуша лимоновите цветчета и да видя лимоните, което е достатъчно, за да съм доволна. 

Ние още предния ден се чудехме как хората си избират място за жилището в този район - "ей, к'ва хубава скала, я да си залепя къщичка за нея" или " винаги съм мечтал да имам 2 км 45° стълбище до къщи " За жалост тези домове ги виждахме все от автобус и не съм ги снимала.

 

Лимонените насаждения бяха в голямата си част покрити с мрежи в зелен или черен цвят, така че не се получи някаква възхитителна панорама с яркото море за фон, обаче пътеката беше страшно приятна, спокойна и ни пееха птичките. Неусетно стигнахме до Минори.Още не бяхме гладни, но си взехме топчета моцарела за из път до Равело и с помощта на дружелюбните карабинери, незнаещи английски, намерихме новите си стълбища. После пихме лимонада от едни местни хорица, пробвахме лимоновата салата и галихме най-пухкавата котка. 

 

Първото, което видяхме от Равело беше красива площадка с гледка към морето, много азиатци на големи групи и някаква ужасна сграда, напомняща изоставена спортна зала. Вече в центъра много ни хареса - чудесни магазинчета, кокетни кафенета на площада и много храстчета, цветенца и керамика, за да ти е цветно на душата. Обмислихме сядане за обяд, но щяхме да се приберем в селото ни след 4 часа, а там освен вечеря, нямахме какво друго да правим. Заведението, в което седнахме, реши вместо нас - късно е за ядене, може само капучино. Със задоволство приехме това, починахме си, купихме си още моцарела и бира и се заехме със спускането към Амалфи. За награда по време на пикника ни изгря слънчице и се насладихме на това хубаво моренце. И на моцарелата де, този път ми я нарязаха и не се наложи да късам с ръце. 

А, да, вила Руфоло - там имаше повече хора, отколкото бяхме срещнали за целия ден. Пък и ако пешеходно между 4 градчета не сме видели по-добра гледка, тогава защо сме се мъчили толкова. 

 

За наша изненада се приземихме на автомобилния път и то по-рано от предвиденото. За да запълним времето до автобуса, минахме през неочакван тунел, направихме един тигел из Амалфи и седнахме да пием лимончело. Накрая хем бяхме по-рано на спирката, хем се возихме прави почти в скута на шофьора. Но пък разбрахме, че ако не успеят да напъхат всички, идва още един автобус. 

За вечеря ядохме в следващо препоръчано заведение, по-добро от предното, но неотличаващо се с нищо вълнуващо като ястия. 

Редактирано 15 май, 2018 от Lindt

[Lindt]

Пътеката на боговете

 

Неделята беше първата в месеца и това обикновено е повод да бъдем по-културни от обичайното за нас. При безплатна възможност за посещение на държавните музеи, а и някои частни колекции, винаги има нещо интересно за правене в района, в който си. Дори от откъснатото от всичко градче имаше трансфери до Помпей за 10 евро. Много удобно наистина, а и не бяхме сигурни с какви други занимания ще уплътним оставащите ни 3 дни в района, ако не ходим до там. 

Прогнозата за времето не беше синхронизирана с нашите планове - последен ден с разкъсана облачност и единствен шанс да направим пътечката, която привлече вниманието ни към Амалфийското крайбрежие преди 2-3 години. А и защо сме се забили в Бомерано за 4 нощувки, ако не минем пътя на боговете? Решено, Помпей остава за следващия път, заедно с Прочида и Иския. 

 

И така, закусваме си ние, самоубеждавайки се, че към 10 тази мъгла ще се разкара и ще можем да си свирукаме, крачейки бодро по пътя, а пред нас морето ще свети от слънчевите лъчи. Казах ли за закуската? Голям почитател съм на всякакви омлети с хубави продукти и силно се впечатлих от днешното ни специално предложение на масата. Беше навита на руло яйчена палачинка с  плънка от шунка и бланширани дебели зелени листа. Не разгадах подправките, но беше супер вкусно. След всяко пътуване имам нови идеи за собственото си меню, но ги прилагам на вечеря. А немците, кото бяха там за седмица, много по-общителни от нас и вече сближили се с хазяйката, я бъзикаха, че пак е брала произволни плевели от градината и им ги пробутва за "храна". За мое учудване винаги когато зяпам в чиниите на хората, най-интересните неща от закуската си бяха за нас, а другите си ядяха каквото и вкъщи, мюсли, филийки и тн. Така де, отплеснах се.

Мъглата явно беше глуха за отправените от нас съвети да отиде на по-хубаво място, например Капри или дори Сицилия и си седеше упорито между нас и морето. Ама то и аз не слушам какво ми се казва, така че я разбирам. 

 

Още в началото на деня забелязахме, че сме на много по-популярен маршрут от лимонената ни пътечка. Имаше доста туристи, повечето в групи и с гид, който им обясняваше за листата и цветенцата. Готина работа, и аз мога да я правя. А и какво друго да им обяснява - то в тая мъгла виждаш само тревичките непосредствено до теб.  Е, преувеличавам малко, местеше се доста бързо и понякога дори виждахме парченце море. И си разучавахме драматичния режим на апарата. Още в Индонезия се беше превърнал в единственото ни противодействие на дим, облаци и мъгла. На последния ден открих и един нов, който усилва цветовете до степен изобщо да не трябва слънце. Действа смешно при човеци де, стават оранжеви, имаме така документирани магеланци и ни беше много забавно да открием как се създават портокалените човечета. Недостатъците на нашите решения за снимане бяха фокусът и острота. Абе ще видите резултатите, важното е, че си намерихме с какво да се мотаем по пътя. 

В някакъв момент пътеката ми създаде усещане за силен дискомфорт за голямо учудване и забавление на Жижо. Упорито се преструвам на безстрашна на високи места, но с тясна кална пътека и стръмна пропаст, пълна с мъгла, ми се виеше свят и бях сигурна, че някой от  нас ей сега ще се хлъзне и срине в нищото. Така че само си вървях и побутвах Жижо възможно най-далеч от ръба, а той не можеше да схване как за 8 години не е разбрал, че ме е страх на подобни места. 

По средата на пътя се е позиционирало едно село - Ночеле. Май има автобуси, сигурно живеят и работещи хора, а не отшелници, но ние не видяхме тези прояви на съвременен живот, а само тесните пътечки между дуварите, 1 кафене и двама дядовци Направиха ни чудесно капучино и даже на терасата мъглата се беше разкъсала, та погледахме и морето под нас. Но не намерихме бира и моцарела, тоест магазинче и пикникът ни явно щеше да остане за Позитано. 

Някои хора май там приключват пътеката, но ние нищо не бяхме видели, а и имахме още много часове от деня, така че продължихме надолу. Сега вече се мяркаха слънце и море, освен тревички, цветенца и маслини. Не едновременно  Но важното е, че най-сетне бяхме озовали под мъглата. Вече по-доволни се заехме енергично с пътеката, която се преобрази на любимите в това пътуване стръмни стълбища. 

 

И така, малко след обяд стигнахме в Позитано. Този град определено беше окупиран от туристи, по-лъскав, шарен и на пръв поглед красив от другите градчета. Само на пръв поглед де, на нас изобщо не ни се видя толкова автентичен и чаровен като останалите. Изкуствен е, това е нашето усещане. Даваме си сметка, че това си е наше мнение и не оспорваме любовта на хората към Позитано. Но ако ще гледаме курортни плажни градчета в Италия, предпочитаме тези на север от Пиза. Там можехме цял ден да зяпаме именията, автомобилите и скъпите вили. В Амалфи по-скоро ни харесват насажденията, уличките, стъпалата, миризмите и пътечките в нищото. Не е подходящ терен за луксозно строителство и почивка. Поне тaка ни изглежда на нас. 

Все пак имаше няколко галерии, 1-2-3 плажа, много красива вода и спокойно си нищоправихме 3 часа докато дойде време за лодката до Амалфи. Ха, да, днес имаше лодки!  Този ден разнообразихме обедното си меню и освен поредния вид моцарела, която ни дадоха в магазина, опитахме проволоне или поне така го наричам аз сега, амин. Е, оформено като снежен човек от две топки, с цвят на кашкавал, а в случая взех едно пълнено с панчета и едно по-пушено на цвят със зелени маслини.  А и се преборих да ядем на плажа, а не на кея, ха! Няма нищо по-забавно от това да си целия в пясък, но да не можеш да се изтупаш, защото ръцете ти са омазани със сирене. Според мен де, принцът не е на това мнение.  

Та лодката е много хубаво нещо на това крайбрежие. Сигурно и другаде, но не ни е оставало време. Не е до перспектива за снимки, а просто от пътя не се виждат тези висящи в нищото къщички и пътечките им до плажовете. Е, и плажовете много не се виждат по друг начин. С две думи, много е красиво. И бих направила същото между Амалфи и Виетри, а и от Соренто до Позитано. 

 

Редактирано 19 май, 2018 от Lindt

[mililia]

Линд, напълно споделям усещането ти за Позитано. Аз също се чудех какво толкова впечатлява хората там.

Понеже се наложи да напусна Амалфи, за да разгледам и Позитано, го отчетох като загуба на време и нещо доста разочароващо.

 

Много ми е интересно приключението ви. Жалко за лошото време, но като чели хич не се е отразило на приключението ви. Щъкали сте навсякъде. 

[Lindt]

До Салерно и обратно 

 

Оставаха ни два дни, както вече всички знаят. Не знаехме какво точно да ги правим, но красотата наоколо беше неоспорима и щяхме някак да се справим. Аз много четох из форума. Не слушам особено съвети, но ги преглеждам всички  За Салерно имаше дълга дискусия, като аз генерално не бях сигурна на коя препоръка да се доверя. Жижо отсече, че нямаме друга посока за деня и проблемът с чуденето се реши. 

 

Та в понеделник след закуска  (чудесна храна, изненадващи хапки) тръгнахме към Виетри. Това беше градчето-вход на Амалфийското крайбрежие и източник на керамиката в района. Търсихме някакви пешеходни пътечки, за да уплътним деня, но не открихме нищо и заложихме на разглеждане, път покрай колите и разглеждане на Салерно. 

 

След първите 30 минути, в които усилено си търсихме чаши за капучино с првилна за машината височина, разбрахме, че не може да разгледаме всички магазинчета в градчето, но вече ни беше пъстро в душите... За разлика от произволните сувенирни магазини по брега във Виетри керамиката беше повече и някак по-автентична. Имаше изрисувани плочици около месарницата, плод-зеленчука и ..ами там явно живееха хора. Значи на нас ни харесваше, бяхме в Италия. Пихме по едно чудно капучино и хапнахме сладолед, за да съберем сили за прехода до Салерно. Очевидно барманът си беше в хармония с длъжността и с удоволствие ми позволи да пробвам вкусовете на джелатото преди да си избера. 

 

Плановете за музея на керамиката пропаднаха заради това, че беше понеделник и музеите не работят, но това не наруши нашето преживяване. За сметка на пропуска добре огледахме дупето на хубава девойка в завода за керамика поради осъществяващата се в момента фотосесия. 

След това поехме по едни стълбички, облицовани в различни цветове керамика. На мен много ми допадна мястото, а Жижо забеляза пристанището на Салерно и се ентусиазира. Не мога точно да си обясня тази любов към местещи се напред-назад предмети, но той е напълно обсебен и убеден в значимостта на това занимание. 

И така някак си беше станало време за обяд, а до пътя удобно се появи магазин за биволска моцарела и бира. При това с пейка с гледка към въпросните шарени камиончета, палета и всякакви там подробности за складиране и пренасяне. Аз, разбира се, съм образец на идеална жена, затова стоически понесох серията обяснения  размисли защо тези неща са важни за нашето съществуване и дори кимах на нужните места  

 

И тъй, пристигаме до Салерно, това задраскано от магеланци място без атмосфера. Хе, ами първо видяхме крепост, поддържана и првърната в дом. Знаете, тези морски крепости трябва да имат визуален контакт помежду си, за да си подават сигнали при опасност. Сега не е толкова важно, така че са преобразувани в хотели, ресторанти, къщи или просто оставени на съдбата си. Но тази беше първата, видяна отблизо и бяхме доволни.А след това замък. По-нататък парк с фонтанчета, костенурки, цветя и тишина.  Много добре се справяше градчето с нашите претенциозни душички и докато стигнем до моренцето бяхме спечелени. 

 

Крайбрежната е наистина очарователна в обедно време. Големи, красиви дървета, чистота, моренце, здрави пейки и красиви сгради наоколо. По здрачаване не е толкова готино, миризмата на трева и черничките хора са навсякъде, но пак са мирни. Все пак интересно, че другаде по крайбрежието не видяхме такива. 

Обиколихме уличките, пихме кафе, после бира, насладихме се на усещането, че сме в Италия, и беше време да се връщаме към къщи. Все пак оценяваме мястото като много уютно, красиво и италианско и съжаляваме, че не си живяхме там тези дни. В този ред на мисли освен за храна, ще слушам @mililia  и за Италия. 

Имахме препоръка от немците за заведение в съседното село. Единствено там храната била уау. Взимат те от вас, карат 10 км, ядеш, връщат те. Не попитахме за цени, но май не е особено скъпо. Обаче твърде претенциозно, с бели покривки, маса с гледка, гурме и въобще голяма работа. На мен с моите маратонки ми се стори излишно. Аз си мечтаех за италианско семейство, което да ми каже, че днес са сготвили това и аз да си хапна, а може би накрая да ме гушнат приятелски. Не стана този път, следващия, надявам се.

Все пак не беше трагичен изборът ни за вечеря. 

Редактирано 19 май, 2018 от Lindt

[Lindt]

Още предната вечер бях започнала да се напрягам, защото вечерният ни полет от Неапол беше в деня на стачката на летищните служители в Италия. Нямах никаква идея кога и дали ще излетим и как бих могла да разбера това предварително. При това хич не бях сигурна, че дъждовен Неапол ще ми допадне повече на връщане, отколкото на отиване към Капри. Да, бях забелязала някакви хълмчета с шарени постройки, но опитът ни с панорамните гледки последните дни показваше, че в мъгла и дъжд не е много яко   Пък и си признавам, че бяхме уморени. Много е хубаво да ходиш по цял ден след месеците в офиса, но на 6-7 ден вече нямаш много ентусиазъм, гледайки поредния баир. 

Имаше опция да хванем автобус до Кастеламаре ди Стабия, да си оставим багажа и да си прекараме следобеда из Соренто например. Но като цяло транспортните ни възможности от Бомерано не бяха в удобни часове. Тоест към обяд можехме да тръгнем, да попътуваме и към 6 да трябва да се отправяме към Неапол. Но какво толкова ще видим след 3 дни по крайбрежието? И то в такова време? Преценихме, че Неапол е най-смислената възможност, с директен автобус. После ако желаем ще се местим от кафе през пицария до сладкарница и тук там ще се разнообразяваме с катедрала. 

 

Имахме много часове след закуска докато стане 12, а не можехме просто да си лежим в леглата, най-малкото защото в 10 искаха да ни почистят стаята. Навън непрогледна мъгла и никакъв смисъл да хващаме някоя от пътеките. След толкова ядене не ни изкушаваше дори капучино, така че решихме да убием времето като се спуснем до някаква пещера и се върнем. 

Разходката беше много приятна. Виждаше се на не повече от 2 метра от теб, но пък миришеше хубаво, птичките пееха и си бяхме сами. А и по листата имаше мънички капчици и бяха много красиви. Всъщност да споделя, че всеки май си намираме дъждовна дестинация - дали ще е Румъния, Хърватия, Австрия или ще отидем уж на топло място като Португалия и Южна Италия, е без значение - вали си. И в Мароко сигурно така ще стане. Не сме си го пожелавали, но е за доброто на рожденика - няма алергични пристъпи при дъжд. Така че това компенсира скапаните гледки  И редуцира туристите по улиците и пътеките до минимум. 

Мъглата отново не се вслуша в съвета ми да се разкара и осуети плановете ми да прилъжа Жижо да слезем до Фуроре и да се приберем с автобус. Градчето е разпръснато безразборно по завои с чудни гледки на около 10 км, или поне така изчислихме от автобуса. Има и много изрисувани къщи, дувари и въобще приятно изглежда. Ние минахме няколко пъти от там, но и то беше погълнато от мъгли и не ни изкуши да слезем от автобуса и да разглеждаме отблизо. 

Редактирано 20 май, 2018 от Lindt

[Lindt]

Щипка Неапол за довиждане

 

Този път, по който мина автобуса, не беше толкова живописен, но пък отговори на въпроса ни откъде взимат дългите прътове за оформяне на лози и лимонови насаждения. Стигнахме до Неапол по-рано от очакваното и дори успяхме да си изпуснем мястото за слизане от изненада. Вървенето обратно до гарата не беше през много красива местност, но не се уплашихме

Оставяйки за съхранение гадните раници, вече бях много по-доволна от живота и готова да търсим стария град и пицария. Тъй като дъждът се усилваше, а не държах да обикалям още 6 часа с мокро яке и обувки, си обещах, че в момента, в който белите и черните хора по улицата изравнят броя си, а кебапите отстъпят мястото си на италианската кухня, ще седнем и въобще няма да си търся препоръчано място за ядене.  

На уютно площадче със стари, леко олющени сгради, намерихме заведение с много чадъри и седнали местни с разни морски неща в чиниите. Супер, ще опитам пицата на Жижо, ще си поръчам риба и ще си пием вино докато дъждът спре  

За наша изненада пица не се предлагаше. Пфу, един път да знаем какво да си поръчаме и те да го нямат. А сервитьорът сякаш беше директно телепортиран от Банско. Не прояви никакво желание да общува с нас, даже не кимна на поръчката ни и не ни донесе чаши за вино. Бърз поглед наоколо показа, че за всички други има такива съоръжения и само ние ще пием във водните  Еми хубаво, явно не харесва чужденци. Ние пък не му оставихме бакшиш, въпреки че заведението нямаше сервиз в цената.

Жижо тъжно си поръча паста, която беше доста вкусна, а аз си взех аличе. @Duke e виновен, че съм прочела и запомнила да опитам такова нещо. Че и избрах салата от октопод, за да си имам повече за опитване и нехаресване. Определям обяда като успешен, защото ядох някакви неща, които не съм пробвала. 

На съседната маса възрастен мъж, обграден от 4-5 жени, празнуваше рождения си ден. Бяха много щастливи от живота и се опитаха да ни почерпят от огромната си торта от баба. Ние не знам защо отказахме, дано не сме ги обидили. Все пак му пожелах всичко хубаво като си тръгвахме и получих първата си одобрителна усмивка на неаполска територия.  

 

Пет минути по-късно вече се бяхме напъхали в първата голяма катедрала и зяпахме шокирано вътре. Беше съвсем различна от тези в Рим и Флоренция и макар да беше малко натруфена за вкуса ми, Неапол започна да се издига в моята класация за италиански градове. А вътре имаше разклонения и още и още зали. След 15 минути очаровани излязохме и се оказахме къде - на слънчева улица!!! Много хубаво, да, шарени сгради с доста орнаменти. Много от тях реставрирани. И тълпи хора, които шумяха и щъкаха наоколо, скривайки част от мръсотията по тротоарите. Обнадеждени за остатъка от деня се присъединихме към човекопотока и зазяпахме наоколо. Беше си град, с интересни магазини, много неща за ядене и нов вид сувенири, каквито не бяхме срещали предните дни. И беше точно толкова мръсно, колкото е в София, със същия ентусиазъм на шофьорите при вида на пешеходци. Абе все едно си вкъщи, но храната е по-вкусна, а сградите красиви. 

Намерихме си още една изключителна катедрала и вече мислено отделях ден от следващото си пътуване там за Неапол. На следващия дъжд се озовахме на друг площад, с чудесно капучино. На съседната маса палаво френско момченце крещеше ентусиазирано, виждайки в менюто баба. Щом французите го харесват, може и да става за ядене, остава с пицата за другия път. 

 

Вече ни беше омръзнало да ядем сурова моцарела, така че с голямо удоволствие си взехме панирани малки топчета в хартиено пликче. Жижо ги ядеше по-правилно, защото не се пръскаше с горещ сок, но и на мен ми се видяха много вкусни. Купихме си и едно магнитче от чудовищата с шапки като чушки, които служиха за украса навсякъде в стария град. Дадоха ни и историята на този демон, за да си прочетем по-късно. Още не съм, ама сигурно е интересна. 

Никъде не открихме поръчаните ни сушени домати, но си купихме почти 2 кг грана падано и пармезан, както и панчета, за да мога да си ям карбонара когато си искам и вече щастливо да можем да се приберем. 

На летището положението се беше нормализирало и щяхме да летим навреме. А бизнес салона се оказа много приличен спрямо онази тъпотия в Сицилия. Храната беше ужасна, но имахме достатъчно шампанско, за да отпразнуваме добре получилото се пътуване. 

 

Та излетяхме навреме, стигнахме по план и без ръкопляскания, а точно при кацането някакъв мъж се изправи и започна да си рови из багажа. На това разбира се получи няколко предупреждения от стюардесите и историята можеше да свърши тук. Но не стана така

Подредиха се трите автобуса с хора при паспортния контрол, но не отвориха врати. Седим си ние, чакаме и оглеждаме околните физиономии. Това най-много ме натъжава като се прибираме, така разпространените излишни нерви и отвратително настроение в родината. Ние не разбираме закъде може да бърза човек в 1 след полунощ, видно е, че няма транспорт, който да гониш, а който те чака, едва ли ще се смути от 5 минути. Но все пак в автобуса напрежението растеше, хората подвикваха или обсъждаха по телефона какви тъпаци са всички знайни и незнайни участници в ситуацията. В един момент се появи и екипажа на полета, както и човекът, който се беше изправил по-рано. После от един автобус извадиха и едно яке, а след това и циганка. Вратите ни останаха затворени и само гледахме пиесата без звук отвън. Нервните хора започнаха да тропат по стъклата и да крещят, че трябва да се пуснат поне децата. Представихме си спасителната акция и пускането на 20 деца, които да тичат по пистата, защото е много опасно за тях да седят 5 минути в автобус, и започнахме да хихикаме неудържимо. 

Та всъщност какво се беше случило - горкият италианец беше забелязал нещо подозрително и беше станал да провери вещите си в багажното. Якето и неговите документи бяха изчезнали. Колко трябва да си тъп, за да крадеш в самолет или на летище? Бяха ни задържали докато открият нещата и приберат крадеца. Цялото нещо отне 15 минути от живота ни и още 2 часа докато разкажа случката на всеки, който срещна последната седмица. 

 

 А да, някакъв тарикат реши да се предреди на паспортен контрол и да откаже да се върне на мястото си на опашката. Предполагаше, че митничарят няма да "го набие и съответно нищо не може да му направи". Естествено беше оплют и освиркан от половината опашка. А нашият служител за пример с безизразно лице го пита дали е попълнил декларация за временно пребиваване, защото му е нужна такава и каза, че ще му даде формуляра когато провери останалите хора. Да му е честито  

Ние по-голям цирк не бяхме виждали на летището ни и определено ни освежи

[Asya Assenova]

Линдт, страхотен разказ! Благодаря! Жалко за времето. Ние преди три години също имахме няколко дъждовни дни по време на Амалфийската си обиколка и затова сега повторихме, този път само с един дъждовен ден:) Ако решиш да се връщаш отново по тези места, задължитело посети Иския и Прочида, оставиха ме без думи.  И двата острова ми харесаха повече от Капри, дано не прозвучи прекалено еретично на някого:) На Прочида навсякъде ни разпознаваха, че сме българи и като влезехме в някой магазин или на корабчето, ни поздравяваха с "Добър ден". Когато ги питахме как го правят, ни обясниха, че на острова имало много българи и покрай тях някои от местните вече разбирали основното от българската реч, но им било трудно да говорят. Уникални местенца и горещо препоръчвам, както писах по-горе, но не и в активния сезон, че тогава и там се пълнело с туристи.

Редактирано 20 май, 2018 от Asya Assenova

[Гост]

преди 5 часа, Lindt каза:

Та всъщност какво се беше случило - горкият италианец беше забелязал нещо подозрително и беше станал да провери вещите си в багажното. Якето и неговите документи бяха изчезнали. Колко трябва да си тъп, за да крадеш в самолет или на летище? Бяха ни задържали докато открият нещата и приберат крадеца. Цялото нещо отне 15 минути от живота ни и още 2 часа докато разкажа случката на всеки, който срещна последната седмица. 

На мен не си  Откриха ли го? Много съм любопитна!  

 

преди 5 часа, Lindt каза:

А да, някакъв тарикат реши да се предреди на паспортен контрол и да откаже да се върне на мястото си на опашката. Предполагаше, че митничарят няма да "го набие и съответно нищо не може да му направи". Естествено беше оплют и освиркан от половината опашка. А нашият служител за пример с безизразно лице го пита дали е попълнил декларация за временно пребиваване, защото му е нужна такава и каза, че ще му даде формуляра когато провери останалите хора. Да му е честито  

Ние по-голям цирк не бяхме виждали на летището ни и определено ни освежи

Браво на митничаря! Мразя тарикатите... Оф, голям талант си на писането! Кефиш! 

П.П. Горкият Жижо  

[Цвете]

Благодаря за удоволствието, @Lindt!

Чаках да прочета мнението ти за Неапол. Точно толкова или даже повече ни хареса и на нас и предвиждам следващия път да му отделя поне два дни. Там ядохме и най-вкусната храна в онова пътуване. Още примлясквам от разказите ти за моцарелата, аз съм маняк на тази тема.  

А и вдъхновена от приятното ти повествование и от разни постове из ФБ, най -сетне сядам да започна разказването за Перу. 

[Lindt]

преди 1 час, Rainy каза:

На мен не си  Откриха ли го? Много съм любопитна!  

 

Браво на митничаря! Мразя тарикатите... Оф, голям талант си на писането! Кефиш! 

П.П. Горкият Жижо  

Явно не се изразявам толкова разбираемо, колкото ми се иска, нищо, че ви е интересно Да, якето беше в багажа на циганката, която свалиха. А дали са видели запис от камера или жертвата беше насочила вниманието към нея, не мога да кажа.

 

@Цвете, чудесно решение. Аз още не съм прочела и на @lesy разказа, но така или иначе Перу заема много противоречиво място в плановете ми, дано папката ми с проучвания е оцеляла при всичките смени на компютрите, скоро не съм се сещала да чета за тази дестинация и всичко съм забравила.