дневник Попътни бележки от Амалфийското крайбрежие

[Гост]

преди 29 минути , Lindt каза:

Явно не се изразявам толкова разбираемо, колкото ми се иска, нищо, че ви е интересно Да, якето беше в багажа на циганката, която свалиха. А дали са видели запис от камера или жертвата беше насочила вниманието към нея, не мога да кажа.

Тук окончателно се предадох относно разбирането , но продължавам да твърдя, пишеш мнооого увлекателно! 

[Lindt]

Втора част - юлски уикенд в Иския 2024

 

Преди години се отказахме от рождените дни на Жижо в Европа, задължително обилно напоявани от порои и с добре прикрити гледки. Тази година обаче кацнахме на летище Неапол за моя специален ден със задача да попълним част от празните места в списъка за района - Иския и Прочида.

Бяхме напълно изтерзани от софийските непоносими жеги това лято и седмица преди пътуването убедително споделях с всеки, готов да ме изслуша, че отиваме да се разхладим в Южна Италия. Все пак... температури от 30 градуса, бриз, море, басейн...

Обедният полет ми позволи да имам на свое разположение спокойна сутрин за разхвърляне на багаж, импровизирана торта от понички, варена царевица и стабилна доза просеко, та празничното ми настроение беше гарантирано. Отправеното желание при духането на свещите също вече се беше сбъднало, ама кой да знае за това? 

 

 

Много от редовно пътуващите неволно потръпват, виждайки дете на гейта. Обаче качествените детски разговори създават толкова положителни емоции, че неусетно превключваш на пътешественичка вълна: Ние сега в рая ли сме? Ти опитвала ли си облак? Може ли да стъпя върху облака? А ако е много голям? А ако са няколко? Добре де, от пара са .. Ама вкусна ли е? И поглеждам през прозореца през къдравите облаци, кой от кой по-апетитен. Нямам търпение да кацнем на хладно в Южна Италия , да пийна капучино с замразено каноли на пристанището и да си видя острова-подарък!

 

Никакви каноли нямахме време да търсим на пристанището обаче, а се натоварихме на сигурно най-скъпата лодка към Иския, за да си осигурим половин час повече на острова, а не в Неапол. Нямаше и гледки, така че набързо се унесохме и проспахме пътуването. 

 

 

 

Хотелът ни беше с термални басейни и полупансион. Нетипичен избор, но беше наш дълг като сме видели грешка в тарифирането на букинг, да се възползваме. Излизаше ни под 80 евро на вечер в разгара на юли и нямахме никакво намерение да се оплакваме, че е малко захабено. А и бугенвилиите на терасата компенсираха всичко.   

 За съжаление очакванията ни за прохладно спрямо София време хич не се покриха. Прекарахме смайващо много време в хотела си, не само защото на всяко излизане Жижо изглеждаше все едно ще колабира, но и защото нямахме достатъчно на брой причини да излизаме навън. Храната беше осигурена и доста разнообразна, а на обяд ползвахме терасата за алкохолни експерименти като ликьор от рукола или пъпеш, биволска моцарела, скраморца и буратини 🙂 Виждайки колко пренаселен е островът можехме само да гадаем колко точно човека има в известните термални комплекси и да благодарим, че си имаме наше си кътче. 

 

 

 

 

 

П.П. Може ли модератор да смени заглавието на темата и да е нещо като: " Попътни бележки от Амалфийското крайбрежие" ? Че вероятно ще допълня и с предстоящия декемврийски уикенд 🙂

 

 

[Lindt]

Из Иския: ден 1

 

Иския ни се стори изненадващо грозен остров, дори без да се сравнява с Капри или Прочида. Имаше си своите прекрасни кътчета, но архитектурно повече напомня за бедно и безинтересно гръцко село, отколкото на италиански курорт. С това, разбира се, не искам да съветвам никого да го пропусне. И термалните комплекси, и известните им градини заслужават посещение, а вероятно и Арагонският замък, та може да се получи чудесна еднодневна разходка или кратък уикенд с почивка на басейн.

Но идеите ни да се наслаждаваме на кокетни вили, крайбрежни разходки и очарователни гледки просто не бяха реалистични. Добре, че собствената ни градина имаше повече от достатъчно цветя, позволявайки ми да се почувствам на Средиземноморието. 

Първата ни задача след закуска беше с автобус да стигнем до Сант Анджело. Определихме плажуването на това място като крайно ненужно, а гледката като незаслужаваща много снимки и продължихме към градчето: 

 

 

 

От високо 🙂

 

 

Из селото имаше малко шарена керамика и цветенца, но поглеждайки Жижо, спрях да се занимавам с позиране и сериозно се притесних, че ще припадне всеки момент, та се натоварихме на първия автобус обратно към хотела и спасителния басейн. 

 

 

 

 

 

 

 

 

След почти цял ден отмаряне и ликьори, в късен следобед бяхме готови да направим втори опит за излизане. Хотелът ни беше недалеч от нароченaтa за залез точкa Chiesa del Soccorso, така че Жижо начерта набързо някакъв кръгов пешеходен маршрут от около 5 км покрай морето и после през градчето. Движихме се основно покрай път и грозновати постройки, така че не бяхме особено очаровани от реализацията на плана си 😄

 

 

 

 

 

 

Броихме деня за успешен, основно заради басейна, ликьорите и фантастичните зеленчуци в ресторанта ни. 

[Lindt]

Giardini La Mortella

 

Ние не сме много по ботаническите градини. Но ако трябва да посочим едно място на Иския, което е красиво и забележително с нещо, то това са градините Мортела. Проектирани са от ексцентрична аржентинка Сузана Уолтън, женена за английски композитор и аристократ, и ние абсолютно неусетно изкарахме 3 часа из различните им зони, без да обръщаме внимание на жегата. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Освен гледките и пищната растителност, има кафене и зала с изложени тоалети на създателката на градините от различни събития. Ние поостанахме там на климатик да изгледаме целия филм за тази забележителна дама и проекта й. През пролетта и есента в градините се провеждат класически концерти, но лятото няма. 

 

Малко кифленска темичка се получи, ама така е като съм обработвала снимките за фейсбук и са все с човечета 😄

[chandni]

преди 2 часа, Lindt каза:

Отправеното желание при духането на свещите също вече се беше сбъднало, ама кой да знае за това? 

Чудесно е, когато желанията се сбъдват! :

[Lindt]

Имаше още една градина - Равино, която обмислях да посетим, този път с по-традиционни растения за региона като кактуси, но с доста въображение в аранжимента. Не ни остана време обаче, така че ще я видим, ако нещо слънчасаме и ни се повтаря островът:  

 

 

Този следобед се отправихме към замъка. Знаехме, че няма да ни стигне времето да влезем и да го обиколим, но беше немислимо в този пек да излезем по-рано, за да обикаляме камъни. Градчето там е по-напомнящо за Италия, става за разходка. Може би ако бяхме запазили покрай пристанището, а не покрай залезите и термалните басейни, нямаше да имаме същите естетични впечатления. Но в тази жега си предпочитам басейна. 

Транспорт на Иския има. Автобусен и изненадващо достъпен с целодневната карта, начесто и по много, обикалящ целия остров. Обаче не стига, толкова народ има на този остров. През 5-10 минути автобуси и все пълни, с правостоящи. Отделно коли, коли, коли. Направо не можех да повярвам колко популярно място е Иския за италианците. И цените са доста ниски. Дори туристически менюта за по 15 евро имаше, табелки за пици по 6-7 евро. Но местното разбиране за плаж беше напълно неразбираемо за мен, така че нито в морето се топнахме, нито си извадихме шнорхелите от раниците. 

 

 

 

 

 

 

Броим този ден за най-успешен 🙂

[Lindt]

Прочида

 

От хотела ни позволиха не само да се шляем покрай басейните, но и да не освобождаваме стаята преди обяд. Предвид непоносимата жега и общата ни оценка за Иския, нямаше нищо по-добро за нас. Бяхме си харесали едно евтино корабче до Прочида по обяд, планирайки да се изкачим за топ гледката, да хапнем по една биволска моцарела с просеко и като слънчасаме напълно, да се отправим към Неапол. 

Отдалечавайки се от Иския за пореден път си задавахме въпроса защо правим 40 снимки на брега, които никога няма да видят бял свят. После още към 40 на приближаващата се Прочида, ама айде, ще ви черпя с една от тези 

 

 

 

Тук вече се почувствахме в Италия - тясно, шарено, чаровно. Още преди да слезем на брега, вече харесвахме острова. 

 

 

 

Заведенията хич не бяха скъпи тук, споменах вече за пицата за 6 евро. Но ние се бяхме аклиматизирали и решихме първо да се катерим, а после докато чакаме ферито към Неапол, да седнем и да си спестим припадъка. 

 

 

 

 

 

Няма много къде да се обърка човек на Прочида. Слизаш на Marina di Pricida и тръгваш през градчето. Стига се до площадче Piazza Dei Martiri, от което се вижда другата страна на острова - Marina di Corricella. Там е църквата, има и заведение с гледка. Също така магазинче, в което ни ограбиха за по 1 топка моцарела и просеко, ама така става понякога, когато не питаш за цена 😄

Продължаваш още няколко минути нагоре към Panoramica sulla Corricella и с прискърбие откриваш, че на терасата с гледка няма пощада, тоест сянка.  Няма и много как да си позиционираш апарата за прилично селфи, ама нищо, ще ви мъча с това 

 

Най-високата част изглеждаше като неработещо военно учреждение, та влязохме да видим дали ще открием гледка със сянка. Не намерихме и си изядох моцарелата на слънце. 

 

 

 

 

3 часа ни бяха предостатъчни за качване до панорамната площадка, правене на 100 еднакви снимки, протяжно пиене на капучино и чакане на лодката към Неапол. Естествено, ако някой има желание да вникне в плажната култура по тези места или пък не е отишъл лятото и температурите позволяват безцелно шляене на открито, може да прекара цял ден на острова. 

[Дани Магелани]

Преди 1 час, Lindt каза:

Прочида

 

От хотела ни позволиха не само да се шляем покрай басейните, но и да не освобождаваме стаята преди обяд. Предвид непоносимата жега и общата ни оценка за Иския, нямаше нищо по-добро за нас. Бяхме си харесали едно евтино корабче до Прочида по обяд, планирайки да се изкачим за топ гледката, да хапнем по една биволска моцарела с просеко и като слънчасаме напълно, да се отправим към Неапол. 

Отдалечавайки се от Иския за пореден път си задавахме въпроса защо правим 40 снимки на брега, които никога няма да видят бял свят. После още към 40 на приближаващата се Прочида, ама айде, ще ви черпя с една от тези 

 

 

 

Тук вече се почувствахме в Италия - тясно, шарено, чаровно. Още преди да слезем на брега, вече харесвахме острова. 

 

 

 

Заведенията хич не бяха скъпи тук, споменах вече за пицата за 6 евро. Но ние се бяхме аклиматизирали и решихме първо да се катерим, а после докато чакаме ферито към Неапол, да седнем и да си спестим припадъка. 

 

 

 

 

 

Няма много къде да се обърка човек на Прочида. Слизаш на Marina di Pricida и тръгваш през градчето. Стига се до площадче Piazza Dei Martiri, от което се вижда другата страна на острова - Marina di Corricella. Там е църквата, има и заведение с гледка. Също така магазинче, в което ни ограбиха за по 1 топка моцарела и просеко, ама така става понякога, когато не питаш за цена 😄

Продължаваш още няколко минути нагоре към Panoramica sulla Corricella и с прискърбие откриваш, че на терасата с гледка няма пощада, тоест сянка.  Няма и много как да си позиционираш апарата за прилично селфи, ама нищо, ще ви мъча с това 

 

Най-високата част изглеждаше като неработещо военно учреждение, та влязохме да видим дали ще открием гледка със сянка. Не намерихме и си изядох моцарелата на слънце. 

 

 

 

 

3 часа ни бяха предостатъчни за качване до панорамната площадка, правене на 100 еднакви снимки, протяжно пиене на капучино и чакане на лодката към Неапол. Естествено, ако някой има желание да вникне в плажната култура по тези места или пък не е отишъл лятото и температурите позволяват безцелно шляене на открито, може да прекара цял ден на острова. 

Запали ме за Иския! В средата на юни ще съм в Неапол. Благодаря!